Лилавото съкровище на Добруджа! Избрана

България е лидер в производството на билки и подправки в ЕС. Преди година у нас са произведени общо 81 хиляди тона ароматни и медицински растения, показват данните на Евростат. Какво се крие зад сухата статистика? Отговорът е ежегоден бум на насажденията с лавандула в Добруджа. Очаква се през пролетта на 2019 г. да надхвърлят 50 000 дка, дори да достигнат 60 000 дка. През предходната стопанска година декарите с етерично-маслената култура са нараснали до 40 000. Три сезона по-рано площите са били едва 7 000 дка, а година преди това - 2500 дка. Ежегодно насажденията от лавандула скачат с 40-50 %, показват подадените в земеделската служба данни с площите за очертаване.

 

Y Penkova 1

Пренасяме се в Добричка област, за да се срещнем с производители, отглеждащи етерично-маслената билка. Най-плодородният регион на страната ни „приюти” една ароматна трева, която намери почва в буквалния и в преносния смисъл там. Така лилавите дъхави ниви вече съжителстват със златните житни поля в Добруджа. Ниските добиви от лавандула през лятото на 2018 година предизвикаха сериозни притеснения сред земеделските стопани. В същото време цената на ценната ароматна течност успокои тревогите им. Какви са предизвикателствата за производството на лавандула – разказват производителите.

Срещаме се с Юлия Пенкова, която е сред първите, захванали се с отглеждането на етерично-маслената култура в Добруджа. Заедно със семейството си стопанката залага в село Победа първите декари още през 2009 г. В момента те са 200. „В началото увеличавахме с по 10-20 декара, тъй като не разполагахме с техника и ни беше трудно да обработваме новите насаждения, които се нуждаят от повече грижи”, разказва младата производителка. „Запретнахме ръкави, направихме нужните консултации за мерките на ПРСР и възможностите за отглеждане на етерично-маслени култури. Така поставихме основите на стопанството ни в малкото село Победа”. Семейството разработва проект по мярка 141 „Полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“. С помощта на получените средства в продължение на няколко години успяват да заложат 112 дка с лавандула. Правят опити и с други етерично-маслени култури като салвия, бял равнец, маточина, но лавандулата си остава голямата любов на Юлия и съпруга й Станимир.

Петър Димитров също е сред първите, насочили се към ароматната билка. Припомня си, че през 2008 г., когато е проучвал що за култура е лавандулата и как се отглежда, в Добруджа е имало едва 600 дка от нея. Сега толкова са в стопанството на младия мъж. За 10 години скокът в размера на площите в Добричка област е близо 100 пъти. Оказва се, условията са изключително подходящи за отглеждане на красивата и ароматна трева. Богатата почва, високите температури и засушаването допринасят за доброто развитие на лавандулата. Това води и до създаване на нови дестилерии. Още през 2016 г. Петър започва строителството на преработвателно предприятие, което става готово година по-късно.

Lavand 1 1

2018-та поднася неприятни изненади на производителите. „Дъждовете по време на жътва изиграха лоша шега и много от колегите не успяха да приберат навреме. Това доведе до по-ниски добиви и цената на маслото тръгна нагоре”, разказва още Юлия Пенкова. Обичайно кампанията по прибиране на ароматната билка в стопанството й е протичала за десетина дни, но дъждовете през лятото са я забавили с още пет. Петър Димитров също пояснява, че в дестилериите се е получило неритмично и нередовно струпване на зелена маса, обусловено от спирането и започването на дъждовете. Заради тези условия на места в Добричка област са останали нереколтирани площи, тъй като е паднал цветът на растенията и не е имало какво да се окоси, а в същото време е скочила цената за изваряване на лавандулата. Това е направило нерентабилно прибирането на тази лавандула, коментира Петър Димитров и допълва, че самите дестилерии са променили тарифите за изваряване. „Практиката до сега беше да се плаща на килограм добито масло. Когато добивът от казан стана прекалено нисък, повечето дестилерии определиха фиксирана цена”, поясни стопанинът. „Така получиш или не добив, трябва да платиш. Затова при различните производители себестойността на дестилиране е различна”.

Цените на етеричното масло от лавандула през 2018 г. са се движили от 220, през 250 до 280 лв./кг. Земеделските стопани си дават сметка, че въпреки добрия доход това са нереални нива. „Не знам на какво се дължи това безумно насочване към тази култура. Не може само от стремеж към печалба, трябва да знаеш как да се сдобиеш с нея”, категоричен е Иван Петров, който отглежда 100 дка с лавандула в добричкото село Змеево. Той също смята, че догодина цената на лавандуловото масло ще се срине. „Трябва да има проучвания, да събираш знания. Това е дълготрайно насаждение и не може да се разчита на оран и жътва. Трябва да се гледа поне 5-7 години в перспектива и да се оценяват обстоятелствата”, смята стопанинът от с.Змеево. Той се е насочил към етерично-маслената култура преди 8 години. Насажденията му са на различна възраст и с различен потенциал. „Изминалата година беше странна. Много голяма роля играе технологията на хранене на растенията и подхранване с подходящи продукти, както и подходяща растителна защита”, обобщава земеделският стопанин. През лятото на 2018 г., точно по време на прибиране на реколтата от лавандула, започнаха проливните дъждове в Добричка област. Според Иван Петров, за да има успешна реколта, важна роля играе организацията по прибиране на лавандулата. „През миналата година успяхме в оптимални срокове всичко да приберем. Ние отчитаме само до 10 % загуби заради преовлажняването по време на жътва”, допълва още фермерът и пояснява, че дъждовете са паднали по време на прибиране на етерично-маслената култура, сроковете са били кратки и така се стига до струпването в дестилериите. Според Иван Петров този проблем ще се задълбочава, тъй като капацитетът от дестилерии в Добричка област не е достатъчен. „Прекалено много насаждения от лавандула се създават, без да има проучвания на това как се случва целия процес, как се стига до дестилериите, какъв е капацитетът им, без да се проучи пазара”, анализира фермерът. „Това производство изисква много знания , а не бяха преценени възможностите. Прекалено много площи се засадиха, а прозорецът, в който може да се обработи реколтата от тях, е ограничен. Това е истината за трудностите в сектора, а не някакви други условия или причини”, категорично допълва Иван Петров.

Lavand 3 1

През седемте години, в които отглежда лавандула, фермерът е натрупал достатъчно опит. „Ако не е дъжд, ще има друг проблем. Сушата и жаркото слънце по време на горещниците по същия начин смаляват периода на прибиране. Така че, пак казвам, иска се желязна организация и много добри познания за лавандулата”, допълва още земеделският производител. Той смята, че едностранното подхранване прави лавандулата неустойчива на неблагоприятните условия.

Една от най-големите дестилерии у нас, която отвори врати в Добрич в средата на 2016 г., апелира към създаване на нови стандарти в областта на производството и преработката на етерично-маслени култури. Те трябва да са ясни, прозрачни и най-вече – гарантиращи сигурност на производителите, коментира Пламен Николов, управител на предприятието. „Това ще позволи да работим директно с повече фермери – да ожънем, да транспортираме и да дестилираме тяхната суровина. Това ще ни извади нас и тях от порочния кръг на прекупвачите. Това ще доведе до директни нормални договорни отношения, каквито сме установили с редица производители от Добруджа”, допълни още Николов. Дестилерията е започнала да удвоява капацитета си и през настоящата година ще открие нови производствени мощности с още 12 дестилационни апарата за жълти масла и 3 дестилационни апарата по 10 куб.м. за изваряване на смола от тамян и смирна.

Прочетена 2795 пъти Последно променена в Сряда, 06 Февруари 2019 11:54
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта