Пшеницата в Добруджа се възстановява Избрана

От ИАСАС подкрепят българската селекция с над 1 млн.лв. държавна помощ

Поради продължителната суша през лятото и есента на 2018 г., на много места в Добруджа зърнено-житните култури не можаха да поникнат и да братят. „В момента има засушаване в дълбочина. Нужен е сняг. Ако не падне, ще имаме проблеми и при самата вегетация, и през май, и през юли, когато кореновата система се развие”, прогнозира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. По думите му в момента състоянието на посевите е отлично. „Ако не беше сушата, така щяха да изглеждат в края на ноември - началото на декември. За съжаление обаче есенните засушавания създадоха доста проблеми и пшеницата не можа да поникне навреме”. Според учения затоплянето през януари и високите температури са благоприятствали закъснялото развитие на културата и по полетата се наблюдават растения във фаза 4-6 лист и братене.

Borsa otkr 1

Проф.Киряков подчерта, че полезна в момента се оказва повърхностната влага. В дълбочина обаче има сериозно засушаване, което се среща рядко през годините. Дефицитът на зимен запас от дъждове в почвата може да попречи на развитието на културите в дългосрочен план. Промените на температурите и затоплянето водят обаче до още един проблем – бързо изпаряване дори и на наличната повърхностна влага.  

„Реално погледнато запасът долу в почвата не е толкова, колкото дъждове са паднали, защото се изпарява. Имаше един период от втората десетдневка на септември до втората десетдневка на ноември, когато отчетохме едва 30 литра дъжд. Затова нямахме поникване. Това са два месеца без валежи. После имахме 40 литра без сняг, а сега през януари -10-12 литра”, коментира данните от метеорологичната станция на Добруджанския институт проф.Киряков. Падналите през тази есен и зима валежи са под нормата за последните 60 години. Категорично е нужен сняг, за да натрупа влага в дълбочина, тъй като пролетните и летните дъждове не са толкова ефикасни след стресирането на старта. Нужният зимен запас е от порядъка на 220-230 литра. Точно толкова са отчетени

през предходната зима, припомня още ученият. Въпреки това засушаването през април и май 2018 г. се е отразило негативно на развитието на пшеницата. Така че дефицитът от зимни валежи може да донесе със себе си много неприятности, обобщава още проф.Киряков.

Ivan Kirqakov 1

Половината от обработваемите близо 3, 600 млн.дка в Добричка област се заемат от зърнено-житни култури – пшеница, ечемик, тритикале, твърда пшеница. Има ли опасност за развитието им при евентуални студове без снежна покривка и северен вятър?

„Краткосрочната прогноза е за постепенно захлаждане. Няма опасност от резки промени на температурите. Т.е. дори и леко разкалени в момента, посевите ще могат отново да се закалят”, смята ученият и допълва: ”За да имаме такива проблеми с бързо замръзване, се искат много фактори. Първо трябва да имаме поне седмица температури от около 20 градуса, а после да паднат рязко до минус 10 градуса. Това го няма като прогноза и дано не се получи”.

Все още състоянието на посевите с рапица буди много тревога сред фермерите в Добричка област, тъй като част от маслодайните растения не поникнаха. В отделни стопанства дори започна развалянето на рапицата. „Тези растения, които са поникнали през есента, са добре. Тези, които обаче не са, няма и да поникнат. Има слънчоглед, има царевица, ще се сеят тези култури”, прогнозира още проф. Киряков. Той допълва, че са поникнали тези посеви, които са засети веднага след жътвата. При една влажна есен обаче те щяха да прераснат и да имат проблеми с презимуването. „Проблемът с рапицата тази година не е презимуването, а поникването заради засушаването през август и септември”, обобщи професорът.

Pcheniza Institut 1 1

Около 30-35 % е делът на българската селекция при пшеницата по полетата у нас. Сортовете пшеница, създадени в Добруджанския земеделски институт, са пригодени към родните почвено-климатични условия. Могат да издържат на много ниски температури и стрес. Спецификата при тях е в начина на торене и подхранване, коментират от научния център. Дали все пак българската генетика ще устои на климатичните изпитания? „Иска ми се земеделските стопани да се откажат от чуждата селекция не защото климатичните условия не са добри за нея, а да се откажат, защото българската пшеница има по-високо качество и носи по-добри доходи”, подчерта проф.Киряков.

С постиженията на Добруджанския земеделски институт фермерите се запознаха по време на 25-то издание на Борсата за семена и посадъчен материал, организирано от Добрички панаир АД. 65 фирми от страната и чужбина подредиха щандове, за да представят иновациите при полските и зеленчуковите култури. Учените от Института излизат на пазара с 9 сорта пшеница, 2 ечемик, 3 тритикале.

Над 300 нови сорта полски и зеленчукови култури се представят всяка година за изпитване, съобщи на откриването на Борсата Бистра Павловска, изпълнителен директор на ИАСАС /Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол/. През настоящата година Министерството на земеделието предвижда държавна помощ за семена и посадъчен материал. Офисите на Агенцията са отворени за прием на заявления. „Държавната помощ помага на фермерите да се ориентират към производство към по-добри и по-търсени сортове от по-високите групи с по-добро хлебопекарно качество. Предстои определянето на размера на подпомагането”, уточни още Бистра Павловска. Тя допълни, че през миналата година са усвоени 1, 096 млн.лв. държавна средства за селекция на зърнено-житни и зеленчукови семена. Производството на качествен посевен материал е един от приоритетите на държавната политика в сектора. Според Бистра Павловска това е тенденцията и при земеделските стопани: „Напоследък търсенето е ориентирано не само към добив, но и към качество. В сравнение с преди десет години, когато от последната В група имаше значително количество семена, които се сертифицираха, произвеждаха и предлагаха на пазара, то сега това количество силно намалява. Ориентацията на пазара е към по-високото качество и по-добрите хлебопекарни качества”.

Новите сортове трябва да отговарят на редица показатели, но най-вече да са в унисон с предизвикателствата на природата, разкрива част от изискванията към селекцията Бистра Павловска: „Новите семена трябва да са добри и да отговарят на критериите за качество и добър добив, за да покриват икономическите изисквания на стопаните и да отговарят на предизвикателствата на климата, да са устойчиви на икономически важните болести и да имат добри условия за съхранение”.

По полетата у нас се срещат пшеници, зеленчуци и овошки с произход от различни европейски държави. При пшеницата фермерите вече разчитат на френски, немски или сръбски сортове, които заемат 65-70 % от площите. „От 2010 година ние сме страна-членка на ЕС и българските фермери имат огромен избор от пшеница. Всеки един български фермер може да внесе семена от която и да е страна и това е факт. Внасят се и категории базови семена, и категории първо размножение”, обобщи Бистра Павловска. Тя допълни, че българските институти и частни фирми селекционират качествени продукти. По думите й зърнопроизводството е сектор, в който е запазен сериозен дял българска селекция за разлика от други сектори в земеделието. От ИАСАС са категорични, че родната пшеница има място по полетата у нас.

Габриела Събева

Прочетена 1294 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта