Спазването на срокове важи само за земеделците, но не и за чиновниците Избрана

Очаква се реформата в Общата селскостопанска политика да закъснее с още няколко години, както по традиция у нас ежегодно се забавя стартът на кампанията за очертаване на нивите. Но за сметка на това заплатите в администрацията растат, а в агросектора се свиват

Лили Мирчева

Имахме среща с комисар Хогън и с премиера, и там дебатирахме основно дали България ще подкрепи предложението за допълнителен бюджет за ОСП. Смятам, че има разбиране по въпроса. Така лаконично министърът на земеделието Румен Порожанов обясни, че европейските пари за земеделие ще се свият драстично и неясно с колко заради Брекзит и увеличения бюджет на ЕС за сигурност и миграция. Това са само част от причините приемането на многогодишната финансова рамка на общността да се забави значително. Затова еврокомисарят Фил Хогън посети държавата в отчаян опит да запази донякъде нивото на субсидиите за фермерите, но с мощно рамо от държавния бюджет. А какво означава изразът, че „има разбиране по въпроса“, фермерите ще разберат по-късно от банковите преводи в сметките си.

Порожанов уточни още, че според уверенията на Хогън многогодишната финансова рамка за ОСП ще е готова до края на годината. „Аз имах информация за октомври – ноември, но дори да е през декември, това не е най-важното. Важното е да имаме добре структурирана рамка с балансирани бюджети. Разбира се, нас ни интересува земеделският бюджет да бъде адекватен, така че да изпълним приоритетите на ОСП“, допълни земеделският министър. „Дори да има някакво забавяне, не смятам, че това по някакъв начин ще преустанови, забави или каквото и да е от плащанията към земеделския сектор. Знаете, че за директните плащания вече имаше една година дерогация. Има и в началото на този програмен период. Дали ще се стигне дотам или не – отделен въпрос“, коментира Порожанов. По думите му Програмата за развитие на селските райони е поела по-голямата част от намалението на бюджета на ОСП. „Според регламента на ЕК, в този бюджет се дава опцията всяка страна членка да компенсира в рамките на допълнително национално съфинансиране. Ние в момента администрираме близо 3 млрд. евро като запазваме нивото на подпомагане с националното съфинансиране“, обяви министърът по време на среща на земеделски браншови организации от Централна и Източна Европа, чийто домакин бе Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според Порожанов драстичното забавяне на новата ОСП се дължи на многобройните предложения, които се дебатират в момента. „В рамките на 27-те активно действащи страни членки, има поне 20 вида предложения. Очакват се да излязат ревизирани варианти на три европейски регламента. В момента, в който в рамките на новия Европейски парламент се появи становище по доклада, ще стартира процедура за приемане на регламентите - за стратегическия план, за пазарните мерки и за финансовата обосновка“, каза министърът. По думите му дори това да стане след 2020 г., всяка една страна членка трябва да направи подготовка на свой стратегически план, където да се очертае финансирането по двата стълба – директни плащания и ПРСР. „Ясно определени цели, ясно определени интервенции за постигането на тези цели“, приключи Порожанов, но от думите му не стана по-ясно за земеделците каква ще е политиката на подпомагане в ЕС и в България в бъдеще.

Едно е ясно – съществуват огромни противоречия относно бъдещата селскостопанска политика на общността. В момента се води спор дали да се прилага схемата за обвързано производство или не. Германия не прилага тази схема и иска тя да отпадне или поне да бюджетът й компромисно да достига до 10% от преките плащания. „В България обаче чувствителните сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, вкл. оранжерийни, са зависими от това финансиране. Още повече, че преходната национална помощ, която ние имаме в сектора на животновъдството, няма да продължава. Затова процентът на обвързаното производство за нас е добре да бъде не по-малко от 13%, дори малко по-високо, за да запазим поне абсолютния размер на финансирането в рамките на тези чувствителни сектори“, коментира Порожанов.

Другият голям спор за реформите в ОСП е дали да има таван на директните плащания. Тук страните членки също се делят на източно- и западноевропейски. Едните искат да няма ограничения в нивата на субсидиране, а другите - да се наложи ограничаване на плащанията до 60 хил. евро или до 100 хил. евро, независимо от представените разходи. „Таванът на плащанията трябва да е свободно избираем и всяка страна да реши сама. Определено настоящите тавани създават доста дискриминационни отношения, дори към средни ферми в България, което спомага да се създаде сериозна неконкурентноспособност. Лично аз смятам, че тук ще има компромисно решение. Много ясно, че в момента ЕК така е приела своите законодателни решения и няма как да каже на секундата – да, ние сме съгласни с това или онова“, коментира земеделският министър.

Не по-конкретни бяха думите на Порожанов относно т. нар. SWOT анализ, благодарение на който би трябвало да се види цялостната картина в българското земеделие и да се начертаят бъдещите политики в агросектора.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога ще бъде готов този прословут анализ, Порожанов отговори: „Тримесечният период изтича в началото на месец май. Предполагам, че ще имаме въпроси към възложителя - Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия, но нарочно няма да го пускам за публично обсъждане преди 25 май, за да не се политизира един или друг въпрос. Така че предполагам, че дотогава ще го изчистим“.

С други думи – чисто икономическите теми, които трябва да се обсъждат в този анализ, пак ще се забърка политиката, която доведе българското земеделие „до кривата круша“. Порожанов прогнозира, че анализът ще противопостави малки срещу големи земеделци, животновъди срещу градинари и т.н. „Вече си го знам наизуст кой какво ще каже, но това е част от целия процес, разбира се и стратегическият план, който ще бъде документът на всяка една страна членка. Предполагам, че ще е добре всичко да бъде разгледано и в българския парламент, освен публичното обсъждане от хората, които ще го ползват, а именно българските земеделски производители“, допълни той. По думите му предстои да бъдат възложени още анализи за регионалното развитие и за екологията. С една дума – очаквайте забавяне на българската стратегия за реформи в земеделието. Както се казва, чиновниците отново измиха ръцете си, но да му мислят хората, които реално се опитват да вържат двата края като земеделски производители.

Кампанията за подаване на заявления и очертаването на земите и тази година стартира със закъснение. „Всяка година има малко забавяне, но винаги първите две седмици никога не са били най-активните. Активният период започва от април“, обясни Румен Порожанов тазгодишната ситуация. В същия ден, в който земеделският министър каза тези думи, в интернет блог бе публикуван следният текст: „Драги г-н Порожанов, ти къде живееш? Днес (12 март) никъде никой не работи в ИСАК. И причината за това не е, че ние земеделските производители, не искаме. Уважаемите ОСЗ нямат пароли, достъп, указания и т.н. извинения. Питах Разплащателна агенция за СЕУ на ДФЗ. Казаха, че още нищо не знаят и че нямат указания. Другото, което ми казаха, беше, че ще се радват ние, земеделските производители, да им тестваме системата и да им съобщим за грешки. Докога ще сме опитни зайчета?“

В същия ден на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога фермерите ще могат да кандидатстват електронно в кампанията по директните плащания, Порожанов отговори:

„Г-н Живков (шефът на фонд „Земеделие“, бел. ред.) обяви, че фирма „Технологика“ е приключила с договора си и е разработила този модул. Попитайте него, за да не говоря от негово име. Според мен би следвало и в настоящия прием да може да се кандидатства електронно“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров. От вестника не продължихме с въпроси като колко струва на данъкоплатците в България всички електронни недоразумения, родени в земеделското министерство, от които се облажиха много чиновници и приближени компютърни фирми.

Както винаги администрацията винаги излиза чиста от всяка ситуация, да не говорим за срокове, които предварително е обявила. Но това съвсем не важи за фермерите, които биват глобявани, ако просрочат определена дата. За сметка на това, чиновническият апарат, обслужващ агросектора в Брюксел и София, расте бавно, но сигурно, както и заплатите, командировките, представителните разходи и разни премии, които се отделят от общия бюджет. А на потърпевшите земеделски производители и данъкоплатци непрекъснато се повтаря, че трябва да стягат коланите, защото бъдещето не вещае нищо добро (поне за тях). Защо ли се учудваме тогава, че субсидиите намаляват с всяка изминала година, а данъци и вноски в европейския бюджет набъбват бавно, но сигурно.

Прочетена 4355 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта