Кризата в сектор „Био“ - можем ли да спазим докрай италианската традиция в скандала Избрана

Калина Стефанова

„Биопроизводителите често се случва да ми благодарят, но често и ми се сърдят. Малко сме като италианско семейство“. Тези думи на земеделският министър Румен Порожанов заслужават по-голямо вглеждане в контекста. Ясно е, че нещо в сектор „Биологичното производство“ у нас е не е наред. Причините са стари, последният протест дори е закъсняла реакция.

Всяка от двете страни в спора яростно брани своето право.

Биологичните производители не са съгласни с рестриктивните текстове в Наредба 5,      които затягат силно контрола и въвеждат огромни санкции спрямо нарушителите. Нямат обяснение и за отказа на МЗХГ да откаже да удължи срока на сертифициращите компании „Кю Сертификейшън“ и „Австрия Био Гаранти“, с които стопаните работят от години и смятат, че това са фирми с безспорни професионални компетенции – у нас и в Европа.

Озадачаващо за биофермерите е защо това се прави „на тъмно и тихомълком“. Секторът подозира в този ход опит за кражба на цели бизнеси – стопаните, така или иначе, трябва да подпишат договори с друга сертифицираща компания, за да продължат да работят. Стопираните фирми ще търсят правата си по съдебен ред, но това ще отнеме време и местата на играчите в този бизнес вероятно вече ще са променени.

Земеделското министерство от своя страна аргументира всичките си ходове с   презумцията за защитата на крайния потребител. Два одитни доклада: на Европейската и на българската Сметна палата отчитат нарушения в сектора още от 2015 г. В европейската система „Офис“, в която постъпват и се обработват потребителски сигнали, страната ни също държи челно място по нарушения – в 30 български биологични продукта са намерени остатъци от пестициди, което дискредитира името ни. По повод отнетите сертификати, земеделският министър Румен Порожанов казва, че когато фирмите отговорят на всички изисквания, заради които им е отказано удължаване, могат пак да кандидатстват и сертификатите им да бъдат подновени.

Ако спазваме обаче италианската традиция в скандала, трябва да направим опит да бъдем честни до край и да зададем някои въпроси. Първият от тях е базов: при наличието на толкова мащабно зърнопроизводство у нас,

колко са площите в България, върху които реално може да се отглежда биологична продукция

Този въпрос стои с особена острота пред биологичните пчелари. Междувпрочем, след едно от заседанията на парламентарната комисия „Земеделие и гори“, Румен Порожанов обяви пред журналисти, че българските пчелари подават сигнали в Европейската комисия един срещу друг и това допълнително уронва престижа на биопроизводството у нас.

Този печален факт поставя познатия до болка въпрос защо за българските фермери е толкова трудно да мислят в една посока и да работят в името на общия интерес. И тук не е виновна само липсата на Закон за браншовите организации. Отдавна сме доказали, че сме царе в заобикалянето на законите. Не по-малко важен е и въпрос със субсидирането на биосектора. Ако сегашната нормативна уредба позволява едни мащабни зърнени фирми да се регистрират като биологични и да „изядат“ парите на малките биопроизводители, кой е виновен за това? Както и да се тълкува подобна „кражба“, тя е в рамките на закона. Което е знак, че всяко подпомагане трябва внимателно да бъде обмислено така, че „субсидаджиите“ да не могат да превземат един сектор, само защото ще вземат едни добри пари. Това предполага мислене в посока на

развитие на цяла една верига, а не плащане на парче

За каквото всички сектори у нас се борят. Тогава изкривяването е неизбежно. Нека не забравяме, че вече сме и в предизборна ситуация. Това прибавя едно естествено съмнение в чистотата на битката на всяка от двете страни.

Никой не отрича, че името на България като страна с големи възможности за развитие на биологичното производство трябва да бъде изчистено.

Нека обаче това се случи по честния начин. Така, както биха го направили в едно италианско семейство. Ще се скараме, ще се сбием дори, но всички карти ще бъдат свалени на масата. В името на това семейството да бъде запазено.

И нека не забравяме - в Италия чистата храна е не просто бизнес, а религия. Затова и страната е една от топ туристическите дестинации.

Прочетена 1535 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта