Ще ядем ли боб от Небраска... Избрана

Да продаваш краставици на краставичар е трудна работа. Но дойдоха едни такиви времена, че и това започна да се случва в нашата скъпа родина и особено в земеделието ни. Като от небето в България се изсипа дерлегация от американския щат Небраска, водена от Робърт Евнен, държавен секретар на щата. Те по неизвестни за нас причини решиха, че трябва да продават боб на нашата страна, защото им бил много хубав.
 
Едва ли не, имало нещо страшно в това, че досега внасяме боб от Киргизстан и някои африкански и азиатски държави.  Е, хубаво де, ама на българин да продаваш боб  е някак подигравателно.
 
Но то малко ли смешни и унизителни работи вече се случиха в нашето земеделие. Не случайно, когато европейските държави решиха да ни оказват помощ в селското стопанство, първо се опитаха и практически успяха, да ликвидират науката в земеделието. Сортове боб, и то перспективни, се произвеждаха в Земеделския институт в Генерал Тошево. Единственият проблем бе, че комбайните не можеха директно да го овършават, но сега, както чуваме, вече са създадени и два нови сорта, които стават и за такава обработка.

Свикнали сме да се гордеем, че ние сме научили света на градинарство. И досега частни стопани в западни страни все още разполагат с български семена и ги отглеждат с голям успех. Но колкото и смешно да ви изглежда, Съюзът на градинарите в България бе създаден именно със западна, в случая германска, помощ. Отново бяха похарчени милиони пари, които се броят за инвестиции в нашето земеделие, а всъщност отидоха за издръжка на консултанти и семинари.

А що се отнася до щата Небраска, за него редовият българин може би е чувал само, че там е роден Марлон Брандо. А може и това да не. Похвално е, че ръководителите на този щат са се замислили и как да ни снабдят с боб, но ни е обидно, че вместо да ни дадат възможност да развиваме собственото сортоподдържане на доказали се български сортове и дори ние да изнасяма  наши сортове, така както ставаше дълги години със слънчогледа сорт Албена във Франция, сега с почести приемаме американци, носещи ни боб.
 
Така че с нищо не са ни виновни американците, кои знае дали ще ядем техния боб, на нашата маса сигурно още дълго ще присъстват азиатското производство. Но дали нашите ръководители някога ще осъзнаят, че семепроизводството е "цифровизацията" на селското стопанство, и че само то ни гарантира независимост, може само да хвърлим един боб от Небраска ...
 
Ася Василева
Прочетена 1229 пъти Последно променена в Сряда, 03 Юли 2019 19:04
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта