Защо държавата изкарва пари от дивеч на гърба на земеделците Избрана

Над 20 стопани от региона на двете общини поставят на дневен ред проблема с набезите на диви животни в земеделските ниви, решението е чрез ясни правила и промени в законодателството, казват от НАЗ. Ловците предлагат да се създаде специален застрахователен фонд, който да покрива такива щети

faximile02

Анета Божидарова

Години наред българските земеделски производители търпят щети от набези на диви животни. Проблемът поставят в писмо до редакцията на „Гласът на земеделеца“ стопани от общините Попово и Опака. Въпросът е отнесен и до българските институции – национален омбудсман, министърът на МЗХГ, комисията по земеделие в Народното събрание, до местната власт и държавното ловно стопанство „Черни Лом“ в град Попово.

„Обръщаме се към вас, по простата причина, че в продължение на години наред усилията ни за редуциране на популациите от елени и диви прасета в района на община Попово и община Опака остават напразни. Жалбите ни до горското стопанство, последвани от комисии, които уж правят оценка на щетите, гледайки посевите, са

подигравка с труда на десетки земеделски производители

от района. Обещанията за намаляване на популацията от тези видове дивеч, които нямат естествени врагове в природата, са напразни. Всяка година броят на кошутите и елените расте в геометрична прогресия. Ние, като стопани на наети и арендувани от собственици земеделски земи, успяваме да „нахраним добре“ държавната собственост от дивеч, дадени да се стопанисват на наш гръб на горско и ловно стопанство. А когато плащаме наемите на собствениците на земи, върху които се шири този дивеч и какво накрая остава за нас – за това никой нехае“, пишат в своето писмо, подписано от над 20 производители от региона на двете общини.

По казуса потърсихме становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите и от Съюза на ловците и риболовците в България. „Проблемът е изключително голям и той не касае само земеделците – освен щетите върху посевите от диви прасета, елени и сърни, страдат и животновъдите в планинските райони – там стадата са нападани от мечки. Държавата наистина нехае за размера на щетите, а има години, в които те са огромни. Най-уязвими са полетата, които са в близост до гори. Виждал съм цяла нива с току що засята царевица, изровена от дивите прасета.“, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

За да спасят продукцията си, фермерите използват репеленти, които да държат на разстояние от нивите дивите животни, обясни Костадинов. Според него държавните горски и ловни стопанства са отговорни за дивите животни. „Да получиш обаче от тях съдействие или компенсация за нанесени щети е като да чакаш от умрял писмо. Тази структура е като държава в държавата и е абсолютно недосегаема“, смята председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Всичките ни опити да търсим работещо решение от тях са много трудни.

Препращат ни от една институция към друга, прехвърля се топката

и резултатът е нулев“, показва опитът на Костадинов, както и на земеделците от общините Попово и Опака. Затова от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще предложат конкретни промени в Закона за опазване на земеделската продукция, които да защитят стопаните, претърпели щети от набези на диви животни.

Пакетното законодателство обаче, свързано с мегазакона за земята и поземлените отношения, част от което е и този за опазване на земеделската продукция, все още е в работен режим и тепърва ще се гледа на заседание на парламентарната земеделска комисия. „Наясно сме, че миграцията на дивите животни няма как да бъде спряна, наясно сме, че дивите животни търсят прясна храна, но проблемът за нас е изключително сериозен и трябва

да има ясно разписани правила и мерки за действие

при такава ситуация. Сега всеки се спасява както може, но това не решава въпроса“, категоричен е Костадин Костадинов. Според него проблемът не може да бъде решен от Съюза на ловците и риболовците, защото това е неправителствена организация, която няма задължението да отговаря за този проблем, а и не би могла да се справи с него. „Агенцията по горите, държавните ловни и горски стопанства – това са отговорните структури по този казус. Държавата изкарва добри пари от дивеча, но защо това да е на гърба на земеделските производители. Популацията на дивите животни нали се следи, нали се правят планове за отстрел, прави се таксация, защо проблемът стои нерешен от години“, риторично пита председателят на НАЗ.

Проблемът е деликатен, проблемът е двустранен и наистина

има празнина в действащото законодателство

което трябва да урегулира тези обществени отношения, казва от своя страна инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците. Дивечът е държавна собственост, държавата предоставя правата за неговото стопанисване на определени структури – горски стопанства, ловни участъци, ловни дружинки и т. н., припомня той. В същото време, по Конституция държавата е длъжна да гарантира опазването на видовете. Така

ловците се оказват между чука и наковалнята

– от една страна ги грози санкция от страна на държавата, ако не увеличават дивечовите запаси, от друга страна пак са заплашени от санкции - ако има прекомерно увеличение на дивеча, обяснява шефът на Съюза на ловците и риболовците. И анализира сложния генезис на проблема, който произлиза от предмета на неговото естество.

Дивите животни не познават административните граници, не четат наредби и закони

Ловните, дивечовъдните стопанства и дружинките имат задължението да подпомагат изхранването на дивите животни през зимата, в рамките на три месеца. Но нагонът на дивите животни да търсят прясна храна е естествен, дори и хранилките да са пълни. Едно животно не обитава само една горска зона, то се движи. Така един благороден елен, например, денем може да се движи в участъка на едно ловно стопанство, а нощем да търси храна в нивите. Ако обаче няма отчетена популация на благороден елен в една територия, ловците нямат задължението да я регулират. Но те се оказват отговорни за щетите, които са нанесени върху дадена земеделска територия от дивото животно. Дружинката няма възможност да регулира числеността на този вид дивеч, защото по официална статистика той не обитава въпросния район, нито има финансовата възможност да изплати щетите на фермерите. Дори и да има заведено дело и съдебно решение.

Според сега действащата нормативна уредба, когато се констатира щета, нанесена в земеделски площи от дивеч, от Регионалната дирекция по горите се назначава комисия, която да установи на място дали може по безспорен начин да се докаже какво животно е причинило щетата и какъв е нейният размер. Ако нанесената щета е в размер до 5% от земеделския масив, за нея не се изплаща обезщетение. Ако е над този размер и се дължи обезщетение,

трябва да се произнесе съдът

При такива дела държавата често бива подвеждана под отговорност като солидарен длъжник, тъй като тя има задължението да опазва дивеча. Самите ловни сдружения почти не разполагат с финансови ресурси и дори и да има осъдителна присъда в тази посока, те нямат откъде да вземат средства, защото като обществени организации не разполагат с имущество и не оперират с финансови средства. Така проблемът остава без решение, обяснява картината Васил Василев.

В момента много стопани ограждат с електропастири своите площи, но това е скъпо решение на проблема с набезите от диви животни. Според шефа на Съюза на ловците и риболовците, по-приемливо и работещо решение е

земеделските застраховки да покриват риска и от щети, нанесени от дивеч

Ако подобен тип застраховане бъде стимулирано от държавата и се превърне в масово, то няма да бъде скъпо за земеделските производители – все пак става дума за милиони декари обработваеми земеделски земи, изчислява председателят на Съюза на ловците и риболовците. Щетите могат да бъдат покрити и от специален Гаранционен фонд, какъвто навремето е имало в рамките на Държавния застрахователен институти /ДЗИ/, казва още Василев. Земеделското министерство може да инициира създаването на такъв фонд. Според Василев, добре е да се направи широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни по казуса, за да се намери онова решение, което ще проработи на терен. Казусът засега остава отворен, а проблемът стои от години. Земеделските стопани от общините Попово и Опака бият барабана и искат конкретни отговори. Време е институциите да се задействат.

Прочетена 1016 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта