Трудно се прави земеделие в планинските райони Избрана

Разработват се практики за решаване на проблемите на стопаните с царевични и картофени ниви в полупланинските местности, близо до гори

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че земеделските стопани, които упражняват земеделие на по-голяма надморска височина в припланинските и полупланински райони до гористи местности, срещат сериозни трудности, които сами не могат да решат. От една страна, става въпрос за набезите от диви животни, които опустошават картофените и царевичните ниви в тези райони и трудно могат да се вземат ефикасни мерки. Другата трудност е, че не е лесно да се намерят хибриди царевица, подходящи за отглеждане при голяма надморска височина.

С решаването на тази трудна задача се е заел д-р ЖЕЛЮ АВРАМОВ – от катедра Растителна защита в Лесотехническия университет (ЛТУ), който със съдействието на ловни дружинки от ЛРД Сливница и ЛРД Батак експериментира методи за опазване на посевите от диви прасета. С помощта на фирма Пионер Семена България, са осигурени подходящи хибриди царевица за експеримента. Специалистът, който отговорно е приел да сътрудничи в благородната кауза на д-р Аврамов за решение на проблема, е СНЕЖАНА ПРОДАНОВА,регионален агроном за CORTEVA Agriscience. Резултатите от проведените опити ще бъдат обобщени и предоставени за ползване на нуждаещите се земеделски производители.

Според д-р Аврамов два са основните фактори, които определят специфичните условия на земеделие в полупланинските райони, отглеждащи царевица: голямата надморска височина на площите и наличието на диви животни. Решението на първия от тях е в намиране на правилния хибрид царевица, който би могъл да се развива нормално в специфичните условия и да даде добра реколта (от зърно или за силаж). Другият фактор в тези райони са дивите животни, тъй като масивите са в непосредствена близост до горските масиви.

От разговора с д-р Аврамов разбрахме, че в експеримента са включени и студенти от ЛТУ, които на базата на опитите и резултатите са защитили дипломни работии се подготвят съвместни публикации с препоръки. Проучванията в тази област са много оскъдни, което всъщност е провокирало изследванията на младите хора. Нямаме описани динамиката на животните, които посещават земеделските посеви, повече информация има за повредите от зайци и дребни бозайници в овощни градини, поясни преподавателят. Екипът на д-р Аврамов за пръв път е описал повредите от диви животни при царевица и картофи в тези полупланински земеделски райони.

За да има експеримента представителна извадка, в двата района – на Батак и с. Василовци, общ. Драгоман, Софийска област, са използвани ловни камери, с които е заснемано движението на всички животни. Направена е статистика и са подбрани само тези, които имат най-чести посещения пред камерите, поставени на 200-300 метра от посевите, където са и хранилките за дивите животни. В резултат на тези наблюдения е направена статистика на 4-те или 5-те вида, които нанасят най-големи щети. Косвено е изведено съждението, че повредите са нанесени именно от тези животни, които най-често се явяват пред камерите. В района на Батак освен диви прасета са заснети благородни елени и мечка, а в района на с. Василовци са заснети язовци, която редовно посещавали хранилките с царевица.

Д-р Аврамов беше любезен да даде интервю за нашия вестник с презумпцията потърпевшите земеделци да получат актуална информация.

-         Д-р Аврамов, какви са конкретните проблеми, които искате да решите на земеделските производители от полупланинските райони и по какъв начин ще го постигнете?

-         Първият проблем, с който се срещаме, е надморската височина – над 750 метра, както например е районът на Драгоман в който се произвежда царевица за зърно и силаж. В случая трябва да подберем правилните хибриди царевица. Това можем да постигнем само благодарение на упътванията и препоръките на фирмите, като се вземат предвид всички абиотични фактори, характерни за дадения район – надморска височина, температури, валежи и др.

-         Каква е ролята на ловните дружинки в експеримента?

-         Ловната дружинка помогна за създаването на дивечови ниви, предназначени специално за изхранването на онези диви прасета, които мигрират. Тъй като нашият регион (Драгоман) е подбалкански, просто използваме възможността да задържим животните в него и така съчетаваме полезното с приятното. Очевидци могат да ви разкажат какво означава „вършеене“ на нива от диви прасета, но за съжаление, няма точно описание на т.нар. повреди, или по-точно щети на селскостопанската продукция.

-         Освен в търсене на подходящи хибриди царевица, какво друго експериментирате?

-         Бих могъл да се похваля, че в рамките на две години направихме опит с използване на репеленти срещу диви животни. Резултатите са много добри и може да се препоръчат на селскостопанските производители за райони, където има проблеми с дивеча. Тези репеленти са регистрирани в Българскатаагенция по безопасност на храните и са налични на пазара. През първата година в района на с. Василовци без прилагане на репеленти унищожаването на царевичния посев беше 92%. През втората година отчетените резултати показаха вреда до 10% спрямо общия брой. Опити с картофи и царевица изведохме до Батак, където тези две култури са най-уязвими към дивеч и по-точно към дивите прасета.

Прочетена 2249 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта