Хляб ще има, но сушата може да докара фалити Избрана

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Прочетена 7947 пъти Последно променена в Понеделник, 27 Април 2020 18:05
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта