Искам да преследвам мечтите си! Избрана

  • Заявява младият зеленчукопроизводител Светослав Петков, който продължава традицията в семейството си и се насочва към отглеждане на зеленчуци

  • Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство

  • Стопанинът е убеден, че кооперирането ще донесе успехи на българските производители на плодове и зеленчуци

„Бъдещето на зеленчукопроизводството в България е на закрита площ. Един от най-големите проблеми през предходните години са климатичните условия. Те са променливи и динамични и това прави непредсказуемо и рисковано отглеждането на зеленчуци на открито”. Това е позицията на младия Светослав Петков, който от 5 години отглежда зеленчуци в каварненското село Селце. Вдигнал е оранжерии върху 4,6 дка с помощта на мярката за млади фермери по ПРСР, в които отглежда домати, включително и вкусния български розов домат. От тази година е заложил и 45 дка градинско производство на домати, пипер и дини.

Rozov domat

 

Категоричен е, че трябва да се минимизират капризите на природата като се пренесе производството на закрито. Светослав Петков си припомня жестоката 2017 г., когато градушка го довежда почти до фалит. „Всичко, което бяхме инвестирали, начертаните планове за бъдеще, всичко се срина. С много усилия продължихме”, не крие производителят.

Амбициозен, енергичен, позитивен, трудолюбив, дисциплиниран, Светослав е от малкото млади хора, които избират да оставят големия град и да се върнат на село. Всичко това с ясната цел да развива собствен бизнес, да реализира плановете си и да сбъдне мечтите си. Верен спътник, помощник и сигурно рамо е приятелката му Йоанна, която е дясната ръка на Светослав в бизнес-начинанието и отговаря повече за сметките и реализацията. От студентските години са заедно, завършват през 2018 г. Техническия университет във Варна. Чаровната дама също не се плаши от работата на полето и в оранжериите.

„До късна есен сме на крак от тъмно до тъмно. Аз обаче гледам положително на нещата и не искам да се оплаквам. През зимата имаме възможност да си починем, да планираме дейностите си, да се забавляваме. През другото време са неизбежни периодите на пикова работа. Трябва да сме на крак, тъй като само един пропуснат момент може да ни струва цяла година труд”, пояснява Светослав. Младият мъж е благодарен на родителите си, които се насочват към зеленчукопроизводството в годините на прехода. Още от 15-годишен Светослав е с тях, научил се е на труд, но и на нещо по-важно – на любов към зеленчукопроизводството.

Svet i Yoanna

 

Заедно с Йоанна движат целия бизнес – от разсадите до продажбите. През активния сезон наемат най-малко 4 души сезонни работници на еднодневни трудови договори.

Пазарът е другият ”препъни камък” в отглеждането на зеленчуци, анализират младите хора. „Това е „най-забавният момент”, тъй като се диктува от собствена логика”, продължава с чувство за хумор Светослав. „Наблюденията му показват, че вдигането на цените при зеленчуците става много рядко. Това се случва само за кратък период от време само през лятото, когато основните доставчици спрат да внасят зеленчуци от съседните държави. Тогава просто излизат в отпуск и ние успяваме за кратък момент да вземем глътка въздух и да получим реалната цена на произведения български зеленчук. Това показва и още нещо – ролята на вноса на ниски цени, които подриват родната продукция”, не крие реалностите младият фермер.

Той отчита, че миналата година са успели да реализират произведеното от тях. „Дали сме доволни от цената е трудно да се каже, тъй като успяхме да припечелим само в момента, когато нямаше чужди зеленчуци. За жалост вносът ни убива през последните години!”, категоричен е Светослав.

Тъй като е наясно, че медалът винаги има две страни, той продължава с разсъжденията си: „В България площите със зеленчуци са до такава степен свити, че ако рязко се спре вносът, то няма да има изобщо плодове и зеленчуци на пазара. Решението според мен е да се приложат такива механизми, които да стимулират родното производство и оранжерийните производители. Трябва да има лостове за постепенно увеличаване на оранжерийното зеленчукопроизводство. Там е бъдещето!”.

Една от грешките на българските производители е, че не се кооперират. Това е механизъм за трамплин в производството в европейските държави. „Кооперирането е възможност за изплуване на отрасъла. Поединично няма кой да ни чуе думата, една птичка пролет не прави. Когато сме едно цяло, тогава ще имаме глас. В същото време кооперирането дава възможност за покупката на всички консумативи за производството на много по-изгодна цена. Тогава ще можем да бъдем силните на пазара, тъй като ще имаме голямо количество продукт”, гледат напред в бъдещето Йоанна и Светослав. При коопериране всяка една търговска фирма би имала интерес да дойде на място и да натовари едно сигурно и прилично количество. Така и търговците ще имат сигурност, и производителят ще излезе с лицето и качеството на продукцията си.

За съжаление към съществуващата мярка за създаване на организации и сдружения на потребителите по ПРСР няма особено голям интерес. Светослав търси причините: „Нещо не е узряло в нас за коопериране. Твърде силни индивидуалисти сме, по-скоро това е криворазбран индивидуализъм. Въпреки че по принцип към оптимист, в случая не е така – скоро няма да узреем за коопериране. Идеята на сдружаването е да се представи един общ сорт с едно общо лого, с разпознаваема опаковка. Когато сме повече, сме сила!”

Стопанинът от с.Селце смята, че през последните година-две има интерес от страна на младите хора към зеленчукопроизводството. „Много е трудно един млад човек да стартира, защото дори най-елементарното да имаш някаква техника за обработка на почвата изисква много средства. Затова не всеки се впуска в този бизнес”, откровен е Светослав. Що се отнася до европейските възможности за подкрепа, той счита, че младите производители са поставени наравно с едрите земеделци, което е един неравен старт. Той споделя, че след одобрението по мярка 6.1 „Млад фермер” е имал желание да продължи с още един бизнес-план – по мярка 4.1 от ПРСР. „Изискванията и към нас като по-малки производители, и към големите са еднакви, но ние по-трудно можем да ги покрием, нямаме тези финансови възможности”, не крие младият фермер. „Имам огромното желание да се разрасна, така ще осигуря и повече работни места, да добивам по-качествена продукция. Искам да направя така, че на трапезата хората да слагат български зеленчуци, които са уникални”, вдъхновено разказва Светослав. С нетърпение очаква края на юни, когато беритбата на розовите домати ще започне. Опрашването става чрез пускане на бомбуси в оранжериите. В плановете на Светослав е изграждане на система за модерна и ефективна растителна защита и поставяне на мрежи за засенчване.

Габриела Събева

Прочетена 859 пъти Последно променена в Четвъртък, 21 Май 2020 14:43
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта