Земеделието – стихия и съдба Избрана

В семейното стопанство на Светла, Георги и техният син Ради от Костенец

Анета Божидарова

Когато повече от 25 години работиш земя, това няма как да бъде случайно занимание. Това се превръща в съдба. Гостуваме на семейство Михайлови -Светла, Георги и техният син Ради – трима зърнопроизводители от Костенец, отдадени на своята стихия - земеделието.

Те са най-големите в региона – със 7 хил. дка земя. Тази година са засели пшеница, царевица, слънчоглед, просо. Земя, грижливо наемана парче по парче в този полупланински район, където хората само могат да мечтаят за добивите на своите колеги от златна Добруджа, от Дунавската равнина или от Тракийската низина. Когато обаче работиш, земята се отблагодарява.

„Най-добрата година в земеделието е следваща“, смее се Светла. Дама с изключителен вкус и финес, художник-дизайнер по образование, тя поддържа цялата документация на семейната фирма, с вечна усмивка ръководи парада и като малко дете се радва на всеки житен клас. А слънчогледът е най-голямата й страст. Затова често го рисува и той „наднича“ от неочаквани места в спретнатия офис на семейната фирма.

Вдъхновяващи хора са истинските земеделци

Човек плъзга поглед по зелената пшеница, която се люлее от вятъра и окото му се радва. Там, на полето, разбираш колко е малък човекът и колко важен е хлябът. И колко много труд стои зад цялата тази пасторална картина.

1 zemГеорги е моторът на фамилното стопанство. Зад прямият и твърд поглед, категоричност в изказа, всъщност се крие деликатна и чувствителна природа. Георги трудно се отпуска да говори публично, особено пред медии, неговата стихия е работата. „Всичко, което знам за земеделието, го дължа на Георги“, простичко обяснява Светла.

Устойчивите земеделски стопанства у нас са онези, в които вече са отгледани второ и трето поколение земеделци. По някакъв невидим, но естествен начин, силната връзка със земята като че ли се предава по наследство. 22-годишният Радослав, хубаво и кротко момче, се чувства по-силно свързан със земеделието дори от своите родители. Неговата страст са машините. „Качвам се в трактора - да си почина. И докато почивам – карам и си работя. Работата не ми пречи на почивката“, обяснява тихо Ради и не разбира моето учудване от онова, което ми казва. Че как така човек си почива в трактора? Явно има и такива хора. Младият мъж с часове се улисва около машините, замисля се когато го питам колко от неговите приятели по този начин прекарват своето време. „Май съм само аз“, премисля той.

Земеделието не е трудно, хората са по-трудни

усмихва се той. Някак му е тъжно, че ежедневният и упорит труд на полето не се вижда отстрани. „Хората виждат само една голяма и хубава машина, с която работиш, но не си задават въпроса как си изкарал парите, за да си я купиш, колко усилия струва това. А то никак не е лесно“, казва Ради.

2Светла и Георги, горди със своето момче, ме уверяват, че когато си науми с нещо да се справи по машините, няма земна сила, която да го спре. Упорит характер, кроткият му вид бил подвеждащ, казват те. Ради ще запише висша агрономия, но за момента счита, че е по-важно да бъде до своите родители – работата на полето няма край и точно тази година няма как да ги остави сами. А и такава страст се оказва пустото земеделие - за един млад човек, който не помни от кога е на полето и сред машините. Образованието няма да избяга, има време – само на 22 е. 

Модерно земеделие не се прави с каква да е техника

категорични са земеделските стопани от Костенец. Кризата с Covid -19 изобщо не е попречила на плановете им. „Тези дни си купихме нова сеялка и направо не можем да й се нарадваме“, казва Светла. За няколко часа Ради засял 200 дка със слънчоглед по технологията Strip-till. За първа година стопаните опитват този метод на работа. Наесен ще чакат резултати, за да решат дали ще заложат и отглеждат повече площи по Strip-till . Технологията определено спестява време и средства, обработките са по-малко /без оран и дисковане/ и това задържа влагата в почвата. „Земеделие без добра техника не става, но трябва да ти идва и отвътре.

Не разбирам хората, които гледат в чуждата паница

казва Георги. Ако човек работи – халал да му е спечеленото, заслужил си го е, показва житейската логика на земеделeца. По-страшни са чертожниците, категорични са двамата стопани от Костенец. И днес има хора, които не си знаят нивите, очертават постоянно затревени площи и просто точат едни пари от държавата. И Светла, и Георги недоумяват защо се допуска това. Ако някой краде пари, значи някой го е позволил, има законен начин това да се случва.

Бизнесът на българските зърнопроизводители е на светло. „Просто няма как да се скриеш. Произвеждаш количества, с които излизаш на пазара и няма как да продаваш без фактури“, казва арендаторката от Костенец. Затова се ядосва, когато някой седне да им пресмята субсидиите. Прозвището „зърнари“ е обидно. „Да заповядат, да видят как се работи“, кани отруденият Георги. Ако си мислят, че е лесно – сгрешили са.

Никъде няма лесно, ако има – няма да дойде при нас

смее се фермерът. „Много преди да се чуе за субсидии, сме се захванали със земеделие. Сложили сме си главата в торбата, теглили сме кредити, постоянно сме под напрежение, защото тази работа е риск“, обяснява Светла. Мнозина от зърнопроизводителите са готови да се откажат от субсидиите, на много места в страната само рентата не може да бъде покрита с тях. Единственото предимство е, че в момента те могат да послужат като гаранция за банков кредит – близо 90% от българските средни зърнопроизводители купуват техника на лизинг. „Цялата техника в стопанството ни е на лизинг. Купуваме модерни машини, иначе не сме рентабилни“, уточнява Светла. В повечето случаи обаче, като теглят в края на стопанската година чертата, излизат на нула. Времето все повече се превръща в най-големия враг на стопаните и често се отчитат пропаднали площи. Компенсациите дори не си струва да бъдат коментирани, всички обаче четат субсидиите на зърнопроизводителите. „По-добре да ги спрат, тогава ще останат истинските земеделци в България“, предполага Светла. Затова колкото и да коментират зърнения бранш, земеделците от Костенец си имат мир на душата.

Не искат помощ от държавата, искат само да не им се пречи

Ако пък най-сетне и излишната бюрокрация намалее, работата сама ще върви. Тъжно е да не можеш да стигнеш до полето, защото се налага дни наред да се занимаваш с документи, казва Светла.

Стопаните от Костенец не гледат в чуждата паница, молят се като всички за хубаво време и вярват, че земеделието е тяхна съдба. „Подпомагането за земеделците трябва да бъде реално, независимо какво отглеждат – зърнени култури, плодове и зеленчуци, животни или нещо друго. Просто трябва да са истински фермери, а не само на хартия“, категорична е Светла. „Да направят подпомагането на базата на произведена продукция и тогава ще ги видим чертожниците“, предлага Георги.

„Завинаги оставаме на полето, това е нашият живот. Това ни е стихията, това го можем. Щастливи сме, че и синът ни Ради тръгва по този път. Хубаво е да виждаш, че си отгледал дете, което дори повече от теб обича земята“, правят оценка на постигнатото до тук Светла и Георги. И смело заявяват, че с гордост могат да се наредят до онези, които произвеждат хляба на държавата.

Нищо, че малцина разбират, че когато всеки ден работиш под открито небе, няма гаранция за печалба. Когато обаче земеделието е твоя стихия и съдба, земята се отблагодарява. И надеждата никога не умира. Нали казахме вече, най-добрата година в земеделието е следващата.

Прочетена 2325 пъти Последно променена в Понеделник, 08 Юни 2020 14:39
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта