Защо регистрацията по чл. 137 се оказва мисия невъзможна за животновъдите? Избрана

Десетки малки животновъди у нас са в дилема как да регистрират своите стопанства по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Фермери се обръщат с въпроси към редакцията на „Гласът на земеделеца“.

За да бъдем полезни за всички, ще очертаем трудните моменти по пътя. Важно е да уточним: тук не става дума за лични стопанства.

Независимо дали фермата ви е в населено място или извън него, най-добре е първо да отидете при местния държавен ветеринарен лекар. Той е наясно със стъпките, които трябва да направите, за да регистрирате вашия животновъден обект.

Усилията са в две посоки. Едната е да узаконите сградата, която ползвате и това се прави през общинската администрация, втората – фермата ви по закон да отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания.

Ако фермата ви е в населено място, от общината трябва да ви бъде издадено Удостоверение за търпимост - в съответствие със Закона за устройство на територията.

Всяка община решава на местно ниво дали допуска отглеждането на животни в рамките на населеното място и при какви условия. И това е тежък подводен камък. От друга страна, свидетели сме и на протести от граждани, които не желаят да живеят в съседство с животновъдно стопанство и това е неприятна битка и за двете страни. Независимо какво казва местната администрация.

Много от фермерите грешат, като смятат, че след като имат договор за наем за ползване на земеделска земя, а върху нея са построили ферма, това не е проблем. Ако сградата обаче не е узаконена по установения ред, няма как да бъде получена регистрация по Чл. 137. Това узаконяване отново се прави през местната община – по реда на Закона за устройство на територията.

Фермерите попадат в омагьосан кръг, когато нямат редовни документи за сградите и постройките в своето стопанство. Незаконни постройки, които са изградени след 2000 година, почти е невъзможно да бъдат узаконени.

Законът за устройство на територията казва, че те трябва да бъдат съборени и да се започне по каналния ред: да се извади разрешително за строеж, да се представи проект със съответните архитектура, ВиК и изграждане на ел. инсталация, които трябва да бъдат одобрени от Общинския съвет и от Главния архитект на съответната община.

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/ изчисляват, че всичко това струва между 15 и 17 лева на кв. метър, без ДДС. По груби изчисления, узаконяването по Чл. 137 на постройка за ферма от 300 кв. м ще струва приблизително 20 хил. лева.

Затова от НОКА настояват в тази посока да бъде направен компромис, за да не се стигне да разрушаването на вече изградени и работещи ферми.

Местните администрации могат да направят компромис, като си затворят очите и оборите, които са на собствена земя, бъдат добавени като постройки в скиците към нотариалния акт. Това обаче един път е нарушение на закона, втори път – отваря врата за изнудване и корупция.

Важно е да се уточни, че тук става дума предимно за малки и средни животновъди, които към един предишен момент не са счели за необходимо да узаконяват постройките, в които ще отглеждат своите животни. Стопаните са подходили стихийно и емоционално. Те единствено са регистрирали своите животни в Българската агенция по безопасност на храните по чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – с вписване в системата ВЕТИС. От друга страна – тогава не е имал друго изискване към тях, за да получават например субсидии по линия на директните плащания – на глава животно.

И ако днес въпросните стопани трябва да тръгнат в посока на узаконяване на своите ферми през Закона за устройство на територията - като сгради, ел. инсталации, ВиК – това означава да извадят сериозна сума пари, за да се регистрират по Чл. 137.

Резонен е въпросът защо толкова животновъди навремето са тръгнали отзад напред – първо са купували животни и строили обори, а след това са се сетили да питат за правилата. Това е сгрешена логика и сега на мнозина ще им излезе през носа. А всички, които са се надявали да кандидатстват с проекти по няколкото целеви животновъдни мерки, които отварят тази година, ще трябва да забравят за тях. Кандидатстването е невъзможно без регистрация по Чл. 137. Нещо повече – до края на 2020 година всички животновъди трябва да притежават въпросната регистрация.

Полулегалното съществуване на болшинството малки и средни животновъди у нас обяснява и принципно липсата на голям интерес от тяхна страна към кандидатстването по мерки от Програмата за развитие на селските райони. Повечето от фермерите разчитат на нелегални продажби на мляко и месо, за да развиват своето стопанство и предпочитат да си нямат работа с държавата. А тя, държавата също е виновна – когато изработва правилата, трябва да се съобразява с българските реалности. А когато сменя правилата – да дава достатъчно време на фермерите, за да могат да отговорят на новите изисквания.

От Брюксел обаче са категорични: времето за компромиси свърши. Всички ферми трябва да работят по правилата. И българските животновъди трябва да се справят. Ако искат европейските пари да стигат до тях, трябва да са на светло. И пак да напомним: най-добре първо отидете при местния държавен ветеринарен лекар. За да сте наясно със стъпките, които трябва да извървите, за да си извадите регистрация по Чл. 137. Най-малкото – ще си спестите време.

Анета Божидарова

Прочетена 7293 пъти Последно променена в Четвъртък, 18 Юни 2020 17:23
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта