Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец

Ася Василева

Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.

98001032 233120901325639 2062723142723305472 n
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.

„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.

Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.

„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 80 000 свине годишно, който през 2020 година ще бъде увеличен на 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.

През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.

“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.

 Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.

100846590 660661278047090 8584960221007314944 n

Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.

Защо заложихте на черешите?

На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.

Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и за първи път тази година ще имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.

Пазар за български череши има. Разбира се, казвам го с уговорката, че 2020 г. е малко по-особена заради проблемите, свързани с коронавируса. И въпреки това интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Оттам заявиха след приключването на сезона през миналата година, че българските череши са били номер едно на техния пазар. Така че вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.

Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

98078703 537844153573689 70901019474657280 n

  • Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка...

  • Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.

Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.

  • Какво е положението в зърнопроизводството при вас?

  • Има леко засушаване към края на април. Нашите пшеници доста добре се справиха с това предизвикателство. Нямаме щети и в началото на май бяхме добре подкрепени от традиционните ранномайски дъждове. Валя 2-3 дни, което даде достатъчна влагозапасеност, за да си гарантираме нормални добиви. В други области имаше по-сериозни проблеми, някои колеги се наложи да разорат есенниците и да сложат пролетници на тяхно място.

  • Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?

  • Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.

Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.

98316878 566954524237922 3037208057764380672 n

ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.

  • Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?

  • При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.

  • Какви са конкретните ти предложения?

  • Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.

За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.

Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.

И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.

Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.

А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.

Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?

Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.

АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.

Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?

  • За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.

  • Ще останеш ли в България?

  • Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.

Публикувана в Бизнес

В днешно време метеорологичните условия са най-голямата пречка за всеки един земеделец. Промяната в климата е факт и ние трябва да се приспособяваме към новите условия на работа и да прилагаме нови и алтернативни методи с цел подобряване и увеличаване на нашата продукция. Не случайно Министерски съвет прие „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата (АИК)“ и план за действие към нея. В плана за действие се предвижда увеличаване на напояваната площ с 30 000 ха, инвестиции 50 млн. евро, увеличаване на напояваните площи с интензивни култури с 20%, увеличаване на добива на плодове с 2%, увеличаване на добива на зеленчуци с 10%.

Agrotaim02Ние от Агротайм Техник ООД, бидейки дъщерно дружество на Агротайм ЕООД, една от най-иновативните земеделски фирми в България, от първа ръка знаем всички трудности, с които се сблъскват земеделците днес. Продуктите и услугите, които предлагаме на нашите клиенти са първо и преди всичко изпитани на нашите полета и овощни градини, доказали своята ефективност и надеждност. Това ни дава едно предимство пред нашите конкуренти, защото ние можем да покажем реални резултати от използването на нашите продукти, а също така и да покажем тяхната издръжливост и качество.

Agrotaim03От 2018 г Агротайм Техник е официален представител за България на световния лидер в напоителните системи “NaanDanJain”. Това е израелска компания с над 80 години опит в напоителните системи и оперираща в над 120 държави по целия свят. Напоителните системи, било то пивотни системи за открити полета или капково напояване, се правят по индивидуални проекти спрямо нуждите на клиента. В допълнение към това всяка една система може да бъде снабдена с безконтактно управление, т.е. седейки вкъщи с телефона, всеки може да активира или деактивира системата и да следи актуалното й състояние. Също така при евентуален проблем, тази функция позволява на нашия екип поддръжка от разстояние да провери от къде идва този проблем, в някои случаи дори и да го отстрани от разстояние. Важно е да се отбележи, че нашите напоителни системи не се използват само за напояване с вода на насажденията, а също така и за торене. Това позволява прецизна дозировка на тор, а също така и спестява една обработка с машина на полето или овощна градина.

Публикувана в Бизнес

Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес

Фондация „Еврика отпразнува“ своя 30 рожден ден и за поредна година отличи най-добрите в категорията „Млад фермер“, „Млад изобретател“ и „Млад мениджър“. На тържествена церемония в София, наградите бяха връчени от българския вицепрезидент Илияна Йотова.

Отличеният с наградата „Млад фермер“ Иван Иванов е трето поколение земеделец. Той израства, наследява и развива семейната земеделска фирма Агротайм от своите баща и дядо. В тази насока е и образованието, което получава. Завършва бакалавърска степен по специалност „Международни финанси и търговия“ в Университета в Портсмут. Има магистърска степен  по специалност „Хранително-вкусова промишленост“ от Университета Хериот Уот и втора магистърска степен по специалност „Мениджмънт“ от Училището по икономика и политически науки в Лондон.

Днес Иван Иванов е собственик и управител на компанията Агротайм, основана през далечната 1992 г, която се развива успешно и сега е една от водещите български селскостопански компании. През годините се е доказала като отличен пример за модерно иновативно земеделие и с резултатите си показа как прилагането на добри практики в развитието и управлението на селскостопанските компании може  да се осъществи в български условия.

С непрекъснатия си стремеж към усъвършенстване и иновации – чрез инвестиране в образованието на служителите си, въвеждане на ноу-хау, прилагане на добри практики, използване на модерно оборудване и не на последно място – добро управление, ръководената от Иван Иванов компания Агротайм е доказателство , че селскостопанският сектор в България може да има динамичен и конкурентноспособен принос към българската икономика.

Днес фирмата на Иван Иванов е една от най-големите производителки и износителки на семена. Заедно с дъщерната си компания „Аннона грейн“ АД култивират около 80 хил. дка в районите на Разград и Исперих. Разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното с общ капацитет 60 000 мегатона. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, както и в страни от Близкия Изток и Северна Африка, като Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар. Средният добив на продукция през последната година е: ечемик – 863 кг/дка; пшеница – 701 кг/дка; рапица – 281 кг/дка; тритикале – 565 кг/дка; шарен слънчоглед – 352 кг/дка; слънчоглед ягуар – 322- кг/дка; маслодаен слънчоглед – 391 кг/дка; соя – 241 кг/дка; царевица – 844 кг/дка; ръж –      478 кг/дка.

Компанията на Иван Иванов разполага с изследователски колектив, който провежда изпитания на нови сортове пшеница и други култури, тества и внедрява най-новите модерни технологии за управление на културите. Изградена е международна техническа и научна мрежа с университети и изследователски организации в България, Европа, САЩ и Южна Америка, с чиято помощ се прилагат най-добрите агрономични практики и съответните полеви дейности за оптимизиране на добивите и повишаване на устойчивостта на културите към неблагоприятните климатични условия, плевели, вредители и болести.

Компанията на Иван Иванов е един от най-големите работодатели в регионите на действие, която осигурява постоянна работа на 370 души и всяка година наема около 120 сезонни работници. Наред с производството на семена, фирмата се развива и чрез диверсификация, най-вече като произвежда плодове.

БОРИСА е плодовата марка на Агротайм и е синоним на качество и добавена стойност. Общата площ на черешовите градини е около 700 дка. През 2017 г. в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“, Агротайм създаде експериментална овощна градина за нови сортове каисии, сини сливи, праскови, ябълки и круши. Като част от мисията за непрекъсната добавена стойност, наскоро Агротайм започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на Агротайм.

Ръководената от Иван Иванов компания притежава един от водещите свинекомплекси  в България, с най-модерните системи в сектора. Съоръженията за производство на прасета са разположени на площ от 25 хектара и се състоят от 40 модерни халета с капацитет 80 000 свине на година. Предвижда се за 2020 г. капацитетът да бъде увеличен на 85 000 свине. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания – европейска страна със свои безупречни традиции в свиневъдството. От 2014 г. досега „Агротайм е инвестирала около 12 милиона лева за нововъведения в свинекомплекса, което напълно преобрази дейността й и я превърна  в първокласна европейска компания. Това е първият свинекомплекс в Югоизточна Европа, който произвежда свободни прасета, т.н. „щастливи прасета“, в промишлени мащаби.

През 2017 г. компанията на Иван Иванов се разширява с още едно звено – фирмата „Агротайм техник“, която обслужва земеделците в Североизточна България, не само като ги снабдява с модерни машини и услуги, но и подпомага дейността им. Главната задача на това ново формирование към компанията майка Агротайм е да предлага качествена земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и помощ на най-високо равнище. В края на 2019 г. „Агротайм техник“ откри в град Исперих първия си изключително модерен и най-голям в страната сервизен център за земеделска техника.

Компанията на Иван Иванов е член на няколко ключови професионални организации като: Българска земеделска камара; Българска асоциация на фермерите; Асоциация на свиневъдите в България; Национална асоциация на производителите на семена и посадъчен материал; Британско – Българска бизнес асоциация и др.

За Иван Иванов пътят към успеха е дълъг. Той е убеден, че най-важен е личният пример. Изключително държи на високия стандарт на етично поведение и така получава заслужено признание - от всички в компанията, която ръководи, както и от своите партньори. Тайната успеха е в непрекъснатия стремеж към иновации и съвършенство, в комбинация с реализирането на дългосрочни земеделски традиции, убеден е Иван Иванов. Затова и наградата „Еврика“ заслужено отива при него.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта