Стоимена Александрова

Нови две огнища на Африканска чума по свинете са регистрирани в областите Монтана и Перник, този път - при диви прасета, става ясно от заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Христо Вълчанов. Положителните резултати са получени след изследване на проби в Националната референтна лаборатория в София.

От документа се разбира, че става дума за вторично възникнали огнища на територията на Държавното горско стопанство в Берковица и в района на село Чуйпетлово, Пернишко. Заповедта е сведена до съответните ресорни служители в Министерството на земеделието, храните и горите, БАБХ, ветеринарните лекари, собствениците на свине, ловците и кметовете в засегнатите населени места от двата региона.

Действията за ограничаване разпространението на заболяването ще бъдат съобразени с указанията, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, хроните и горите от 6 януари 2020 г. В текста се определят редът и мерките, които трябва да предприемат лицата с компетенции по Закона за лова и опазване на дивеча при констатиране на Африканска чума при диви прасета, като е разширен обхватът на ловно-стопанските райони с риск от разнасяне на заразата. Предвидено е горски служители и ловци да претърсват територията им за умрели диви свине или животни с нетипично поведение. Определени са правилата за биосигурност, начините за вземане на проби и изпращането им за изследване, конкретизирани са задълженията на служителите от горските и ловните стопанства.

Министерство на земеделието, храните и горите търси нови възможности за разширяване реализацията на българско розово масло в Казахстан и Азербайджан. Това стана ясно по време на срещи на заместник-министъра на земеделието, храните и горите Георги Събев с извънредния и пълномощен посланик на Казахстан в България Н. Пр. Темиртай Избастин и с извънредния и пълномощен посланик на Азербайджан в България Пр. Д-р Хюсейн Хюсейнов.

„Предимствата и качествата на розовото масло определят намеренията на страната ни за експорта му към казахстанския и азербайджанския   регион“, посочи заместник-министър Събев.

Той подчерта взаимния интерес за засилване на сътрудничеството между българското и земеделските министерства на двете страни. „Убеден съм, че стокообменът на страните ни в областта на земеделието и търговията с хранителни продукти има голям потенциал“, категоричен бе земеделският заместник-министър.

С оглед природо-климатичните условия и развитието на селското стопанство, страната ни предложи обмяна на опит и експертиза в областта на аграрната наука.

Министерството на земеделието, храните и горите публикува Наръчник за подпомагане на земеделските стопани при кандидатстването им за директни плащания за кампания 2021 г.

В него са разписани основните изисквания за подпомагане  по схемите, както и условията, на които трябва да отговорят стопаните. Документът съдържа актуална информация, необходима на стопаните при подаване на заяления за подпомагане и изпълнение на нормативните изисквания по схемите за директни плащания.

През Кампания 2021 всички кандидат-бенефициенти на директни плащания трябва да са активни земеделски стопани и да бъдат регистрирани по Наредба № 3 от 29 януари 1999   г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани в областната дирекция „Земеделие“ (ОДЗ). Регистрацията трябва да е по постоянния адрес на физическото лице или на едноличния търговец или по адрес на седалището на юридическото лице, въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин.

На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.

Изискванията за активен земеделски стопанин не се прилагат по отношение на земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под левовата равностойност на 3000 евро. Припомняме, че регистрацията като земеделски стопани не се изисква при кандидатстване само по схеми за Преходна национална помощ.

За заяените за подпомагане площи кандидатите по схемите за директни плащания трябва да имат и валидни правни основания.

Документът е достъпен на следния линк: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/02/16/naruchnik_2021_SEuVpN5.pdf

Дефицитът на почвена влага при зърнените култури от края на миналата година е преодолян, което оказа благоприятно въздействие върху развитието на есенните посеви. Това сочат данните от доклад, изготвен от експерти на Министерство на земеделието, храните и горите, проследяващ въздействието на основните метеорологични фактори върху развитието и фитосанитарното състояние на земеделските култури в страната.

Анализът сочи, че развитието на основни есенни култури, които са били засети в оптималния агротехнически срок през октомври – най-вече при пшеницата протича при добро съчетание между топлина и влага. В резултат на по-ограниченото количество валежи през ноември височината и гъстотата на посевите със зимни житни култури на места е неравномерна. В по-голямата част от полските райони обаче липсата на валежи е компенсирана през следващите два месеца.

Климатичните аномалии в началото на зимата, с достигането на температури на места до 18-20°С са удължили вегетацията на зимните житни култури в сравнение с агрометеорологичните условия през същия период на предходната 2019 г. В почти всички измервания в страната, количествата на валежите в края на годината са значително повече и превишават с над 50% средните количества валежи. Най-чувствителна е разликата в районите на Добрич, Сливен, Видин, Плевен, Враца, Разград, Кюстендил.

През първото и второто десетдневие на февруари се очаква високо съдържание на влага в горните почвени слоеве, което ще ограничи възможностите за провеждане на някои агротехнически мероприятия - подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик).

Подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения и на зимните растителнозащитни пръскания при овошките ще има през повечето дни от първото и третото десетдневие на февруари.

Проявлението на климатичните елементи е ключово за сроковете за сеитба, фенологичните етапи и протичането на вегетацията при пшеницата, ечемика, рапицата и други есенни култури. Целта на направения анализ е да се направи преглед на проявлението на основните метеорологични фактори и проследи тяхното въздействие върху развитието на земеделските култури в страната.

Използваните източници за изготвянето на анализа са месечните хидрометеорологични бюлетини на Националния институт по метеорология и хидрология, както и данни на отдел „Агростатистика“ на МЗХГ и на областните дирекции ”Земеделие” в страната. За изготвяне на по-общата рамка, отчитаща и особеностите на целия географски район, са ползвани и данните от доклада за януари 2021 г. на JRC MARS (Bulletin Crop monitoring in Europe January 2021).

Източник: МЗХГ

В режим на обществено обсъждане до 18 февруари е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2015 г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и промени в Наредба 7 за  прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“. Те са публикувани на интернет страницата на МЗХГ.

Какво се променя по мярка 12?

Заявленията, подадени за получаване на компенсаторни плащания през 2020 година, ще се определят по досегашните правила.

Заявленията, подадени след 1 януари 2021 година, ще се определят по нови такива.

Компенсаторно плащане ще се получава само за една зона - в обхвата на защитени зони по Директивата за птиците или по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Не могат да бъдат да заявявани едновременно за подпомагане една и съща площ по мярка 11 „Биологично земеделие“ и мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

Нови забрани:

- за премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове), при ползването на земеделските земи като такива
- за употреба на минерални торове, както и на продукти за растителна защита и биоциди

- за използване на продукти за растителна защита в горското и селското стопанство

-забрана за употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди в тези територии, освен разрешените за биологично производство и при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия.

Промяна има и в размера на компенсаторните плащания, като те се отнасят за Кампания 2021. Те са одобрени от Комитета по наблюдение на ПРСР. По тях се чака нотификация от Брюксел.

Какво се променя по мярка 10?

Нови ангажименти през 2021 г. да се изпълняват за срок от една година.

Срок от две години – за опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, както и при контрол на почвената ерозия – при поемане на нови ангажименти.

Ще се коменсират разходите за:

•    Противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения чрез затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения, поддържане на нисък тревостой на междуредовото затревяване и вътрешноредово окопаване на насажденията, както и прокарване и поддържане на оттокоотвеждащи бразди напречно на склона;
•    Противоерозионни мероприятия в обработваеми земи за създаване и поддържане на буферни ивици с медоносна тревна растителност и поясно редуване на окопни със слята повърхност култури перпендикулярно на склона.

Изисквания по пасторализъм

Животните на свободна паша трябва да бъдат придружавани от пастир (гледач), ако не присъства земеделският стопанин. Ако кучета придружават стадото, те трябва да имат спъвачки.

Земеделската общност не бива да плаща данък за политическите амбиции на когото и да е, включително и на самия министър, казва в първо интервю-равносметка за своя втори мандат и за отиващата си 2020 година министърката на МЗХГ

Интервю на Анета Божидарова
- Министър Танева, заради Ковид-19, ще има ли промяна в графика на плащанията към земеделците, които трябва да бъдат направени до края на тази година?
- Плащанията вървят по график. Въпреки че има заболели и в министерството, и в Държавен фонд „Земеделие“, и в областните и общинските земеделски служби, няма да има промяна в заложените дати на плащане към земеделците, които са видни от индикативния график. До 13 декември ще бъде платена обвързаната подкрепа на всички животновъди, като започваме с малките стопанства в планинските райони, парите по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ ще бъдат преведени на 16 декември, до 20 декември – и парите за необлагодетелстваните райони.
- Тежък втори мандат ви се падна, г-жо Танева – да започнем нашия разговор с последния скандал в парламента, свързан с водата за напояване. Скандалът беше разрешен в рамките на деня – след среща с премиера Борисов. На обвиненията на екоминистъра Емил Димитров светкавично реагира и земеделският бранш – какъв е вашият коментар?
- Категорично не приемам внушенията, че земеделците имат някаква вина за водните кризи у нас. В името на обективността държа да подчертая, че по време на поливния сезон сме имали достатъчно добра комуникация с Министерството на околната среда и водите – по всички проблемни точки, свързани с осигуряването на вода за напояване, заедно сме търсили най-добрите възможни решения. Така на практика всеки земеделски производител, който искаше да напоява, беше удовлетворен. За съжаление, сушата продължава, дано имаме истинска зима, но това е Божа работа, както се казва. МОСВ носи отговорност за управлението на водите. Всичко, което е поискано от нас като становище - относно водата за напояване за земеделски нужди – е съгласувано на оперативни заседания на Министерския съвет. На срещата при премиера по повод изявленията на екоминистъра Емил Димитров в Народното събрание, планът отново беше комуникиран. Тук става дума за огромна техническа документация и комуникация между отделни ведомства и няма място за съмнения в субективизъм или за битки, каквито на практика няма как да съществуват.
- Как ще бъдат разходвани 840 млн. лева през следващите 2 години, които са предвидени за рехабилитация на напоителните системи у нас по линия на Плана за възстановяване и устойчивост след ковид пандемията, заложен от Брюксел? Защо вода газим, а жадни ходим – мисия възможна ли е напояването у нас?
- Планът за възстановяване и устойчивост дава една изключителна възможност, каквато едва ли бихме имали – в толкова кратък срок от време да рехабилитираме изцяло системата на „Напоителни системи“ – и за доставка на вода за напояване, и за отводняване. На практика, най-голямото бедствие за земеделието тази година беше сушата, в съседна Румъния щетите са около 40%. За да се справим с краткото време, което е 2 години, технически възможното е „Напоителни системи“ да подготвят проект за възстановяване на хидромелиоративните системи и за неговото изпълнение. В тази посока все още текат разговори на ниво Министерски съвет и на ниво Европейска комисия, като се уточняват отделни детайли – подготвя се фишът за кандидатстване по отделните интервенции. Това наистина е една изключителна възможност да увеличим - от една страна, достъпа на земеделските стопани до вода за напояване, а от друга, – да използваме водата максимално пестеливо. Ново изграждане на системата би струвало огромни средства, а този финансов инструмент ни дава чудесната възможност да го направим със 100% европейско финансиране. Изискването на Европейската комисия е Планът за възстановяване и развитие да води до реформи – с ефект на дигитализация в земеделието и на опазване на климата и околната среда. Затова и двата проекта, приети на Министерски съвет, водят до постигането на такива резултати. Тяхното изпълнение би създало едно по-високо качествено ниво на управление в земеделието – визирам дигитализацията, а предвид трайната тенденция на засушаване – чрез възстановяването на напоителните системи ще се подкрепи конкурентоспособността на земеделците да отглеждат определени култури. Без такива реформи, няма как да продължим.
- Земеделците ще участват ли в този процес и ще стигне ли твърде краткото време от 2 години за изпълнението на тези цели?
- Бенефициент по проекта за възстановяване на хидромелиоративните и напоителни системи в страната от Плана за възстановяване и устойчивост е „Напоителни системи“. Предвиждаме земеделците да участват в този процес през предстоящите прием по мярка 4.1, които ще се отворят през следващата година – в късната пролет или около средата на 2021-а. Безспорно, това вече ще зависи от новото правителство. Може да дойде нов министър, който да каже: „Всичко това не става, започваме отначало“ – това е наша любима национална черта и не бива да изключваме тази хипотеза. Права сте, времето е твърде кратко – месец април е крайният срок проектите по Плана за възстановяване да бъдат входирани в Европейската комисия. Ще има и увеличение на средствата с 200 млн. евро по ПРСР - по линия на „Следващо поколение ЕС“. Когато в ЕК бъде гласуван преходният регламент, ще предложим през мерките 4.1 и 4.2 да има отделно направление за изграждане на собствени системи за напояване, с участието на „Напоителни системи“ – това вече е комуникирано със земеделския бранш у нас. Ще се получат добри бюджети и добра комбинация между двата проекта – този на „Напоителни системи“ през Плана за възстановяване и развитие и на земеделците – през ПРСР. Пак казвам – с условността, че преди това е нужна нотификация и прието европейско законодателство за прехвърлянето на тези средства. Би следвало до май, юни следващата година всичко това да е приключило на ниво Брюксел и да е възможно отварянето на тези приеми. Важно е да сме бързи във времето, защото всички знаем колко дълъг е този процес – на одобрение и на сключване на договори.

- Вървят онлайн заседания на Тематичната работна група, на които се обсъждат политиките в земеделието за следващия програмен период – толкова ли е трудно медиите на присъстват на тези дебати, макар и само като слушатели?
- Много се спекулира по този въпрос. Първо искам да кажа, че на интернет сайта на министерството следва да бъдат качвани абсолютно всички материали по провеждането на тематичните работни групи и пълната стенограма от заседанията. По отношение на заявката от медиите да участва в дебатите в реално време, имам много мотиви в подкрепа на тезата, че това само би затруднило диалога между ведомството и участниците в Тематичната работна група. Ще започна с техническите – тъй като броят на членовете на Тематичната работна група нарасна значително, което смятам за правилно – инициирахме промяна в постановлението на Министерския съвет, за да могат реалните браншови организации да бъдат пълноправни членове на ТРГ, за да няма претенции – големият брой участници технически натоварва системата, а вероятно още няколко месеца ще работим в онлайн режим.
Второ – следва да знаем, че това е дебат, от който се очаква да бъде подготвен един стратегически документ, въз основа на който ще се управлява европейската подкрепа за българското земеделие през следващия програмен период – нали разбирате, че която и медия да заяви участие в този дебат, нито бихме могли да правим оценка на нейната експертност, нито на нейната обективност. Не искам тези събирания да се превръщат в политически пасквили. В днешния свят на комуникации в реално време ме притеснява появата на заглавия, извадени от контекста, и които биха повлияли на други участници в Тематичната работна група. Този диалог трябва да бъде професионален. Освен това ние сме в предизборно време. Немалка част от представителите на неправителствения сектор на практика са участници в политическия дебат в страната, който не може да се похвали дори с ниво на възпитан диалог. Този дебат касае земеделците и те не трябва да плащат сметката за нивото на политическия диалог в България. Ако нещата са поставени на експертна основа, бих приела всичко. Но виждам, че ковид пандемията ни се отрази лошо – изпаднахме в една невероятна поляризация – проявяват се крайности, загуби се чувството да възприемаме другата страна, другата гледна точка. Това не е сериозно ниво на диалог и то не може да бъде полезно за земеделската общност. Искам да избегна този фарс. Може би ако времето не беше предизборно, нивото на този диалог би било друго. И с наближаването на изборите – тази поляризация сигурно ще се засилва. Затова нека диалогът е единствено между заинтересованите страни. Пълните стенограми от заседанията на ТРГ са качени на сайта на министерството – всеки може да ги прочете, нищо не е скрито. Но в реално време да се правят изпълнения, на каквито сме свидетели всеки ден във всякаква посока – не мисля, че това е нужно на земеделието. Не следва една общност да плаща данък за политическите амбиции на който и да е участник, включително и на самия министър – без значение кой е той. Това е моето дълбоко лично убеждение. Трябва да положим усилия да запазим експертността в сектора. Някои ме питат защо бързам толкова, нали идват избори, ще го свърши някой друг. За мен това не е отговорно поведение. В Брюксел нещата много се забавиха. Едва през декември ще бъде обнародван преходният регламент за 2021 - 2022, а от 1 януари трябва да започнем да работим по него. Законодателството за новата ОСП вероятно ще приключи през месец април, следващата година. Пандемията блокира за 6 месеца всички процеси. Но сега вече няма никакво време.
- През април вече ще има ново правителство и нов земеделски министър – той откъде ще трябва да започне?
- Новият министър ще може да надгражда, да продължи комуникацията с Европейската комисия, да променя – защото нищо няма да е финално прието по отношение на политиките в земеделието. Максималното, което можем да направим до изборите, е да направим един първи драфт на Националния стратегически план. Така или иначе, този дебат трябва да се състои. И колкото повече се комуникира, толкова това е по-полезно за земеделците. Трудно е всички интереси да бъдат удовлетворени, винаги ще има недоволни. Ние се движим по рамка, която трябва да спазваме – в края на декември очакваме официално да получим препоръките на ЕК по отношение на Националния стратегически план на България. Тогава ще има нов дебат. У нас всеки защитава интересите на сектора, който представлява. Понякога има и предложения, които минават през частния интерес – но такъв е начинът на мислене, на манталитет. Затова често казвам, че едно предложение трябва да съдържа в себе си интереса на цялата общност, а не да решава един или два частни казуса. Много е важно да може да се погледне отгоре, за да сме наясно какво точно искаме и как ще го постигнем. Имаме вече своите научени уроци, имаме анализи, имаме опит с грешките и цялата картина е толкова кристално ясна, че някои предложения изникват от само себе си.

- Г-жо Танева, въпреки че още нямаме конкретни параметри на новата ОСП, бихте ли коментирали заявените до момента политики от страна на всеки бранш – да започнем със зърнопроизводството. Ръст от 2% на екологично насочените площи и твърдо против въвеждането на тавани – ще уважи ли Брюксел такива искания?
- На ниво Брюксел има различни становища по тези въпроси, окончателното европейско законодателство ще даде отговорите, но това ще стане най-късно през пролетта на следващата година.
Принципно, след комуникация с бранша, ние ще вземем съответните национални решения, но това не означава, че ще приемем всички негови искания. Въпроси, за които имаме свободата да решаваме на национално ниво, трябва да съответстват не само на предложенията на бранша, но и на препоръките на Европейската комисия. Субсидиите в България трябва да са съобразени с идентифицираните потребности, разписани от цялата земеделска общност, с европейските препоръки и с интересите на отделния бранш. Затова ще търсим баланс. Още е рано да се каже дали едно предложение се вписва в общата концепция за развитие на българското земеделие. В Националния стратегически план е заложена философия за развитие на целия аграрен сектор, а не на отделни браншове. Затова, след като видим предложенията в хода на Тематичната работна група, ще направим корекции и отново ще комуникираме по тях. На база на досегашния опит отчитаме, че средствата трябва по-бързо да стигат до земеделските производители и то до онези, които са доказани в своя бранш, а не са временно явление или продукт на проектантски интереси. Правим опит да търсим най-малкото недоволство, защото всеки иска максималното, но то няма как да бъде получено. Разполагаме със същите пари, но имаме по-високи зелени цели. Така че задачата никак не е лесна. Учудвам се, когато ме попитат: „Колко повече пари ще вземем, за да изпълним еди какво си?“ Първо трябва да помислим как да защитим някои интервенции, като обвързаната подкрепа например. Мисля, че браншът добре ме познава – не говоря празни приказки. Обещахме високо ниво на проверки в сектор „Плодове и зеленчуци“ по обвързаната подкрепа и го направихме – до 90%. Въпреки това нивото на нарушения е високо. Затова ще предложим нови условия на прилагане на схемата. Там, където имаме проблеми, се борим да запазим подпомагането, но то ще се прилага по нови правила. Германия е силно против обвързаната подкрепа и е твърде възможно в окончателните правила за новата ОСП процентът да падне на 10+2, вместо този, който сме поискали – 13+2. Но ако следващият кабинет реализира проекта за дигитализация в земеделието, нивото на проверки ще бъде съвсем различно. Това ще минимизира нарушенията и реално истинските стопани няма да бъдат ощетени в подкрепата.
- Заговорихте за дигитализация в земеделието – реалистично ли е през следващите 2 години, както е заложено в Плана за възстановяване и развитие, с определения бюджет от 102 млн. лева да се извърши толкова сложна реформа в земеделието, каквато е дигитализацията – говорим за единна информационна система, която да затегне контрола, за умни ушни марки, за проследяване на продукта от фермата до трапезата и други невероятни на пръв поглед неща? Кой ще бъде натоварен с подобен мащабен проект?
- Все още темата е в режим на комуникация. Повечето администрации имат подадени подобни проекти – за дигитализация в техните сфери. Всичко по тези проекти се координира от Държавната агенция за електронно управление /ДАЕУ/, включително всеки от елементите от нашия план за дигитализация в земеделието. За всеки от модулите се търси ясна демаркация, разграничаване с проекти в тази област, за да няма повторяемост. Това е изключителен шанс и трябва да се възполваме от него. Дигитализацията в сектора ще облекчи контрола – ще даде по-голяма сигурност - на кого плащаш и защо, възможност за контрол в реално време на всеки един производител.
- Виртуалните овце значи трябва да изчезнат?
- Категорично да. Но има и друго, което за мен е по-интересно. Сега при 90% проверки, всяка площ се проверява на място, при животните също е така. И този ресурс няма как да бъде спестен или компенсиран. Ако обаче това става дигитално, без физическа проверка на място, мерките по ПРСР могат вече да бъдат други – върху тях ще се надгражда с качество – по отношение на храненето при животните, на хуманното отношение към тях, за контрол върху пестицидите в растениевъдството. Дигитализацията може да създаде възможност за контрол, благодарение на който да програмираш мерки в частта „Околна среда и климат“ – по отношение на намаляването на торенето, на употребата на пестициди, на храненето при животните, на хуманното отношение към тях. При такива мерки възможен ли е контролът с едни хартиени записи – кой, къде и какво е писал, за да получи едни средства? Не бива да допускаме повече това. Европейската комисия казва, че за такива екологосъобразни практики, освен компенсаторен ефект в изчислението на подкрепата, те могат да имат и стимулиращ такъв.

Това е една огромна възможност да плащаме за такива практики достатъчно добре, за да могат да се мотивират фермерите да работят по този начин, а потребителят да получава качествена и по-малко третирана храна. Знам, че това звучи като сбъдната мечта, самата аз нямам IT – експертиза, но смисълът на дигитализацията е в провеждането на реформи, които да имат пряко отношение към околната среда и климата. Тук не става дума просто да се усвоят едни пари, макар че осъзнавам, че мисленето днес е на това ниво. Но трябва ясно да си даваме сметка, че предизвикателството е да положиш основа, върху която можеш да надградиш, за да получаваш средства. И това трябва да е част от потребностите на обществото. Потребителят иска храна, получена по естествен начин. Затова трябва да гледаме малко напред в земеделието. Говорим и за качествено ново ниво на контрол – субективността ще бъде елиминирана като фактор. Решаваща роля по изпълнението на този проект ще има ДАЕУ.
- Имаше остра реакция от чувствителните сектори срещу идеята за вдигане на СПО /стандартен производствен обем/ при кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони – бихте ли обяснили каква цел преследва тя? Подобна мярка няма ли да изхвърли зад борда на ПРСР малките и средните стопанства?
- Това е само предложение, готови сме да обсъдим и други идеи. Но то е направено именно с цел да бъдат облекчени малките и средни стопанства. Нека го обясня по-ясно. Изискването, например, за 3-годишна предистория, веднага може да бъде разбрано след като се прочете анализа на мярка 4.2. Хората, които гонят конкурентоспособност и са устойчиви, сами са си реализирали инвестиционните проекти. От договорите, сключени по мярка 4.2, отпадат над 50%. И парите пак са отишли при големите и устойчивите. Но с 5 години закъснение. Не смятам, че това е нормално. Още един аргумент ще дам, който почива на мои наблюдения. Всеки си мисли, че земеделието е един поток от подкрепа – европейска и национална. Други браншове работят без субсидии и смятат, че земеделието плува в пари. Никой не си дава сметка, че зад прихода от декар, от животно стои огромен разход. И идват едни хора, които имат капитали и инвестират чрез огромни проекти през ПРСР. Нямам нищо против, но все пак – за да бъдеш устойчив оператор в аграрния сектор не е достатъчно условие да имаш пари и да ги инвестираш. Трябва да имаш познания, капацитет, пазар, маркетинг. Но защо трябва да се вземат средства от хората, които са от години в бранша, преминали са през кризи – заради климата, борсите, цените и т. н. Според мен с предимство трябва да се ползват хората, които с години са в земеделския бранш, растат, макар и по малко, доказали са своята компетентност и професионализъм.
- Каква ще бъде подкрепата за малките и за средните стопани?
- Подкрепа за малките и за средните безусловно ще има – това казват и европейските препоръки. Концептуално решихме мерките за младите и за малките фермери да бъдат разширени като обхват и като бюджет впоследствие – говоря за мерки 6.1 и 6.3. Би било подвеждащо да говорим с конкретни числа, преди да е ясно окончателното европейско законодателство. Нашата цел е да облекчим и административно тяхното кандидатстване – те ще бъдат обслужвани безвъзмездно и с много по-висока грантова подкрепа. Ако браншът смята, че това го ощетява – ще търсим балансираното решение след дебат. По мярка 6.1, популярна като „Млад фермер“, могат да бъдат въведени две нива – за малки и за средни стопанства – за да разделим отделните грантове. Варианти има много, въпрос на разговори.
- Изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Васил Грудев оповести идеята за 25% грант и 25% кредитиране от ДФЗ през следващия програмен период по ПРСР - то също среща бурна реакция – как ще го коментирате?
- Предлагаме 30% грант и 20% кредитиране по ПРСР –това е масово правило в другите европейски държави. Знам, че има реакция от страна на малките и на средните стопани, но и големите също не са доволни от този процент. Това предложение обаче се отнася за стопанства с над 500 хил. евро СПО, тоест – само за големите. Това е обективно обосновано, такава е и препоръката на ЕК. За стопанства с под 500 хил. евро остават старите правила. Предложенията за интервенции в Националния стратегически план трябва да търсят и да дават балансирани решения за земеделския сектор – това се изисква от нас – по линия на европейското законодателство, на база на SWOT анализите и на изведените потребности, съобразено с препоръките на ЕК към всяка страна-членка и в интерес на земеделците. Близо 53% процента от договорите по 4.1 не се реализират – по ред причини. В това няма особен смисъл. Затова парите трябва да стигнат до хора от земеделския сектор, които работят устойчиво и да стигнат навреме.
- Едно важно уточнение, министър Танева, – кога трябва да е готов Националният стратегически план? Той ще бъде ли гласуван от Народното събрание, или ще бъде одобрен единствено от Министерския съвет?
- До края на месец февруари трябва да сме готови с първия драфт на Националния стратегически план, заседанията на Тематичната работна група ще продължат - онлайн. Според постановление на Министерския съвет планът трябва да бъде одобрен от правителството.
- Сектор „Биопроизводсто“ предлага до 2030 година земеделските площи в България, обработвани по биологичен начин да достигнат 25% - възможно ли е това?
- Биологичното производство категорично ще се ползва с предимство при различните интервенции в новия програмен период, особено по повод постигането на зелените цели. 25% биологично обработвани площи – това е смело и амбициозно предложение. Дали ще бъде възможно – пазарът ще покаже. Когато един биопроизводител има добър пазар, добра цена и бюджет за подкрепа, той ще разшири своето производство. Биофермерите обикновено се оплакват от труден пазар, от това, че са дребни – все познати проблеми. Такива високи проценти на биопроизводство са характерни за старите и развитите европейски държави, където има и друго потребителско поведение. Трябва да си даваме сметка и за това. Каква храна ще потребяваш е въпрос на доходи и на мислене. В тази посока обаче сме длъжници на потребителите – те трябва да са абсолютно наясно каква храна слагат на масата и какво точно им дава тя като качество.
- Г-жо Танева, новата ОСП изглежда на пръв поглед революционна – в контекста на зелените цели, от друга страна обаче, мнозина анализатори казват, че тя запазва статуквото – как виждате вие нещата?
- Запазва се основният принцип на подкрепа – на площ, без да се търси производителност. В този смисъл може да се каже, че статуквото не се променя. Ще ви дам пример. Обиколила съм почти всички български общини. На една от срещите ми с фермери това лято, за пореден път ме пита един земеделец – защо подпомагането е на площ, а не на произведена продукция. И аз обяснявам защо. „Значи Европа не иска да произвеждаме, а да се грижим за околната среда, така ли?“, пита ме той. Не бих могла по-просто да обясня философията на европейската подкрепа в земеделието. По щекотливия въпрос за големината на стопанства в Европа – също няма революционно решение на ниво Брюксел. Има дадени права на държавите сами да решават на национално ниво – като се спазват съответните препоръки от ЕК.
- Защо всяка година милиарди се изливат в българското земеделие, но то все още остава слабо конкурентно? Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?
- На фона на останалите европейски държави, България получава едни нелоши субсидии в земеделието. Последният пресен случай е със сектор „Картофопроизводство“. Оказва се, че там се получават съпоставими с европейските субсидии, но добивите са ниски. Затова има много работа по отношение на производителността. И тук говоря за всички браншове – от растениевъдството до животновъдството. Много сме назад по отношение на ефективността в аграрния сектор. Затова е важна модернизацията на стопанствата, важно е управлението. Ако успеем да осъществим проекта за дигитализация в земеделието, тези процеси ще бъдат стимулирани.
- Преди 2 години, когато ни връхлетя Африканската чума по свинете, бяхте готова да си подадете оставката, г-жо Танева. Тогава изобщо не предполагахме, че ни очаква световна пандемия. В края на вашия мандат – каква е равносметката?
- Пандемията сякаш отприщи невероятна енергия на отрицание, на омраза, на поляризация и на недоволство от всичко. Казвам това не от позицията ми на политик. Смятах, че подобна криза ще сплоти обществото, но това не се случва. Като министър не пожелавам на никого да преживее Африканската чума по свинете и да води битка с нея. Най-тежката битка обаче – и тогава, и днес – се оказва битката с недоверието у хората, с убеждението на мнозина, че това са някакви нарочни или измислени злини, които имат скрити цели. Ако при АЧС става дума за животни, днес става дума за хора и за човешки животи. Затова искрено съчувствам на министъра на здравеопазването, който трябва ежедневно да се бори с недоверието у гражданите. Генезисът на тези процеси се крие в неконтролируемия информационен поток и в неговата фактологическа истинност. В ситуация на световна пандемия обаче, това се превръща в световен проблем. Не съм специалист и не мога да дам решение, но трябва да си дадем ясна сметка каква точно е цената, която плащаме от подобно разбиране за свободата на словото.
- Предстоят избори – бихте ли приели за трети път да седнете в стола на земеделския министър, ако ГЕРБ спечели?
- Не бих могла да отговоря в лично качество. Министър съм по волята и решението на политическа партия ГЕРБ, в която членувам. Годината беше тежка, но безспорно и изпълнена с предизвикателства. Аз и моят екип се опитахме да отговорим адекватно. Нека следващият министър, който и да е той, има волята да надгражда.
- За какво мечтаете, министър Танева?
- Да се възстанови нормалността в общуването между хората. За съжаление, това явно са глобални дефицити. Искам да спрат агресията и лъжите, за да може всяка общност, включително и земеделската, да работи спокойно и да се развива.
- Какво ще пожелаете на българските земеделци през Новата 2021 година?
- Да са здрави – те и техните семейства. И времето да е със земеделците, защото сушата тази година беше невиждана. Пожелавам им да бъдат по-спокойни, да се сдружават, да се интересуват, да се обединяват, повече да мислят и да не се оставят друг да определя политиките вместо тях. Като министър и като човек, смятам, че най-важното за всяка политика е да бъде в обществена полза. И това е обща задача. Този разговор беше откровение за мен. Независимо къде ще бъда след няколко месеца, оставам свързана със земеделската общност. Бъдете здрави и да си пожелаем за всички да дойдат по-добри времена. Целият свят има нужда от това.

Министерство на земеделието, храните и горите представи първите проекти на мерки за новата Обща селскостопанска политика пред над 100 представители на бранша и широката общественост. Това стана по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г. Проектите на мерки са насочени към биологичното производство, необлаготелстваните райони, стартовата помощ за млади земеделски стопани, подпомагането на малки стопанства, както и инвестиции в стопанствата, преработката на селскостопански продукти и неземеделските дейности.

„Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони представя визията си за широка дискусия, която в по-напреднал етап ще актуализираме и прецизираме в детайл. Идеалният случай за работа е да разполагаме с финални бюджет, законодателство  и регламент за Стратегическия план, но преговорите на ниво ЕС вървят бавно и всяка държава-членка програмира в такава ситуация“, каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на ТРГ. Тя изтъкна необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. Д-р Василева представи разработените проекти на интервенции, както и разяснение и информация за логиката на програмирането им. Заместник –министърът подчерта необходимостта от вземане под внимание на научените уроци от прилагането на текущата и предходна програма.

Тематичната работна група дискутира подпомагането на биологичните производители. Целта е да се покрият разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на земеделската продукция, сравнени с конвенционалните методи на производство. Предлага се въвеждане на изискване, при което след изтичане на преходните периоди, ежегодно да се проверява наличието на издадени сертификати за биологична продукция.

Предложението в проекта за мярката „Плащания за природни или други специфични за района ограничения” е продължаването на трите мерки НР1, НР 2 и НР 3. Предвижда се  при заявени постоянно затревени площи (ПЗП) да се предлага диференциран подход за подпомагане според това дали в стопанството на кандидата се отглеждат или не се отглеждат животни. Браншът подкрепи предложената визия на УО по представения проект на мярка.

Обсъдено беше подпомагането на млади и малки земеделски стопани под формата на грант в случай, че стопанството им е до 20 000 евро СПО. Безвъзмездното плащане ще е в размер на 100% грант, който да бъде достъпен от по-голям брой земеделски стопанства по по-лесен и достъпен начин на кандидатстване. Дискутирано бе стопанствата над този обем да имат възможност за инвестиционна подкрепа, която да послужи за тяхното модернизиране и разрастване. При подкрепата за инвестиционни дейности в земеделските стопанства Министерството предлага земеделските производители да са били регистрирани най-малко 36 месеца преди кандидатстване. Целта е финансовата помощ да бъде насочена към съществуващи земеделски стопанства, които са натрупали опит и капацитет да изпълнят инвестиционно намерение. Така те ще имат възможност да се развиват, да бъдат устойчиви и да се модернизират.

По отношение на инвестициите за преработка на селскостопански продукти се предлага, кандидатите малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани също да имат история на своята дейност.

Инвестиции  за  неселскостопански  дейности в селските райони ще бъдат насочени към земеделски стопани и микро предприятията, които са основен източник на растежа и създаването на повече работни места. В обхвата на интервенцията физическите лица са допустими за подпомагане само за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към развитие на занаяти.

Дискутирана бе темата, за ключовата роля на финансовите инструменти при подпомагане на селското стопанство.  Предложено бе на обсъждане финансовото подпомагане да бъде допълвано и възможност за комбиниране с кредити, които да бъдат отпускани от Държавен фонд „Земеделие“.

Източник: МЗХГ

До дни предстои да стартира прием на проекти за иновации в сферата на селското стопанство с бюджет над 10 млн. евро. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на форум "Masterclass work 4.0", на тема: "Развитието на дигитализацията в земеделието и селските райони", организиран от КНСБ и Тракийски университет, в Стара Загора. Тя разясни, че новият прием по подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. 

се дължи на проявения интерес към разработване на проектни предложения, насочени към иновации в сферата на селското стопанство, както и наличието на свободен финансов ресурс. По вече проведения прием по под мярката като  допустими за финансиране са определени 26 проектни предложения. Стойността на одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 15.6 млн. лева. По думите й, се открояват проекти, насочени към дигитализация в сектори пчеларство, овцевъдство, полевъдството. Те включват прилагане на мониторинг и биологичен контрол чрез цифрови технологии и процеси, както и предложения за различни иновативни решения, които предстои да бъдат изпитани, за да се докажат като успешни в практиката.

Заместник-министър Василева обясни, че МЗХГ провежда целенасочена политика за развитие на иновациите, информационните технологии в земеделието и научно-изследователската дейност свързана с тях. Тя изтъкна, че цифровизирането на земеделието и селските райони е заложено в голяма степен и в следващия програмен период.

"Вярваме, че създадените връзки между науката и практиката чрез съответния механизъм за внедряване на иновации, които да бъдат от полза за селскостопанското производство в страната, ще предоставят увереност на участниците във веригата на трансфер на знания за разработване на бъдещи още по-успешни действия", допълни д-р Василева.

Източник: МЗХГ

Разходите за напояване на декар тази година са скочили с близо 50% за сектор „Ягоди и малини“, много насаждения загинаха от хроничен недостиг на вода в Североизточна България, казва председателят на браншовата организация Божидар Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, след Консултативния съвет по зеленчукопроизводство и овощарство, от МЗХГ предлагат законодателни промени, свързани с напояването – бихте ли ги коментирали?

- Тези промени са съгласувани с целия бранш, защото напояването е лимитиращ фактор № 1 за нас. След това се нарежда земята, която също е ограничен ресурс. Лимитиращ фактор № 3 е липсата на сезонна работна ръка, която заплашва да измести недостига на земя.

Ако имам 100 дка земя, но мога да поливам само 50 дка от тях, но реално мога да осигуря работна ръка за 20 дка, то тогава защо ще засаждам 100 дка с малини? В момента така стоят нещата.

- Какви бяха разходите за напояване на сектор „Ягоди и малини“ през тази стопанска година, която беше белязана от невиждана суша?

- Разходите скочиха от 80 на 140-150 лева на декар. Въпреки че 95% от насажденията с ягоди и малини са с капково напояване. От известните данни става ясно, че ако към сектора са отпуснати за напояване 7 млн. куб. м вода, то до нас са стигнали едва 1 млн. куб. м. Това означава повече от 90% загуби на вода, определена за напояване. Не е учудващо, след като ВиК мрежата в страната отчита 60-70% загуби на вода за питейни нужди.

- Какво означава това – разхищение, кражби, безхаберие? Вие какво предлагате?

- Означава всичко, което изброихте. Ние предлагаме водата да се вкара в тръбопреносна мрежа – под налягане, за да се минимизират тези фрапиращи загуби. Това ще спести и разходи на производителите. Сега те плащат един път за вода и втори път – за гориво за помпи, което да вкара водата от канала на „Напоителни системи“ в капковото напояване.

- Това изисква огромни инвестиции – кой трябва да ги направи?

- „Напоителни системи“ – чрез проекти по мярката за напояване. Ако дружеството така или иначе държи монопол върху водата за напояване, а земеделските производители плащат за услугата, поне трябва да бъдат изградени адекватни напоителни системи. Защото в много случаи просто няма алтернативни източници на вода.

Едно забавяне в пускането на водата с 15 дни, както се случи тази година, донесе загуба в добива на ягоди почти с 30%. Измерено в килограми това прави 200 - 300 кг/дка, а в пари - между 400- 600 лева на декар. За стопанство от 50 декара, например, това са 30 хил. лева, при 100 или 200 дка сметката на загубите става още по-голяма. А от „Напоителни системи“ не поемат никакви компенсации или неустойки при забавяне в пускането на водата.

- Какво още поискахте като подкрепа от МЗХГ?

- Държавна субсидия за напояване за плодове и зеленчуци - както е при ориза, например. И по-голям контрол върху „Напоителни системи“ и тяхната дейност. Защото напояването е ключово за цялото земеделие и няма как държавата да остане извън този процес.„Напоителни системи“ държат монопол, ВиК дружествата дърпат в тяхната посока, защото и законът е на тяхна страна, институциите си прехвърлят топката.

И накрая какво се оказва – ние, производителите, все стоим между интересите на различни субекти и между политиките на няколко министерства. Това не ни носи сигурност. Доволни сме, че поне от МЗХГ е направена някаква крачка в правилната посока.

Бурни дебати сред млекопреработвателите на изслушване в парламентарната земеделска комисия

Анета Божидарова

Докато Румъния се окичи с членство в най-влиятелната фермерска организация в Европа Копа и Коджека, един от смятаните за единен сред браншовете у нас за пореден път влезе в люта битка за ….бялото саламурено сирене.

Искането за изслушване в парламентарната земеделска комисия дойде след изнасянето на поредни данни от изследване на „Активни потребители“. То стана повод отново да се вдигне медиен шум за това какво точно сирене купуваме и консумираме като крайни потребители. Според „Активни потребители“ е притеснително увеличаващото се съдържание на вода в сиренето.

По-важната причина за реакция от страна на бранша обаче е проект на Наредба на МЗХГ за специфичните изисквания към млечните продукти, която е в режим на обществено обсъждане. Спорният пункт в нея, който притеснява част от млекопреработвателите е свързан с въвеждането на ново определение за бялото саламурено сирене и изискването за определени стандарти: „наименованието „сирене“ се използва за млечен продукт със съдържание на сухо вещество, не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40%.“

Аргументите на земеделското министерство

Текстът на наредбата е съобразен с приетите през м. юни Закон за храните и Закон за агрохранителната верига, както и с Кодекс алиментариус, аргументират се от МЗХГ. Кодексът е съвкупност от международно признати стандарти за храни, като тяхната основна цел е защита здравето на потребителите и осигуряване на честни практики търговски практики. В тази посока са и европейските препоръки, припомни д-р Димитър Димитров от МЗХГ.

Опитът на ведомството обаче да превърне международни и европейски препоръчителни стандарти и практики в нормативно облечени регулации у нас е причина браншът да скочи срещу наредбата.

Защо новите правила са изработени без участието на бранша?

Това попитаха първо представителите на млекопреработвателите у нас. След което се оказа, че не всички са на едно мнение по някои от промените в проекто наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Безспорно съгласие има по въпроса, че имитиращите продукти трябва да бъдат изцяло отделени, както и ако бъдат влагани в храни, това също да бъде отразено в наименованието на продукта.

Стандарт 40/40 – кой какво вижда?

Сирене с масленост 37% не е ли сирене?, риторично попита млекопреработвателят Галин Грудев от Търговище. Според него изкуственото създаване на регулации изкривява пазара и по този начин се фаворизират определени продукти. От бранша отчитат още липса на адекватна оценка на въздействие.

В защита на новата наредба се обяви Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Според него страната ни е изгубила традиционни външни пазари през последните 10 години тъкмо поради понижаването на качеството на българските млечни продукти. Затова днес сме изместени от Гърция – в арабските страни, в западни европейски държави, както и в САЩ вече предпочитат да купуват гръцкото сирене. Така износът от южната ни съседка е скочил 6 пъти през последните 10 години, точно толкова е паднал родният. И за всичко сме си виновни сами, смята Димитър Зоров. Ако Българският държавен стандарт /БДС/, който е 54% за саламуреното сирене не е задължителен, то въвеждането на изискване за 40% масленост ще постави бранша в равна конкурентноспособност, като се тръгне от едно по-високо ниво на качество, е позицията на млечния бос.

„Г-н Зоров, вие сте причина и част от сегашния проблем, пред който сме изправени. Днес повече ви прилича да бъдете политик“, реагира остро един от първите млекопреработватели у нас Ивайло Камаджиев от Силистра. Според него се прави

опит за въвеждането на втори държавен стандарт, което поставя в дискриминационна среда част от млекопреработвателите

„Ако една стока се търси, тя трябва да се произвежда. Ако в София потребителите могат да си позволят сирене от 16-20 лева, в провинцията няма кой да купува на такава цена. И нека не се правят внушения от разни НПО-та, че ние едва ли не сме престъпници и продаваме на хората опасни храни, защото това не е вярно. Сирене под 40% масленост е с по-ниска хранителна стойност, затова е и по-евтино. Но то не е опасно за човешкото здраве. То се търси и за него има пазар. Не може този сегмент да бъде отрязан с лека ръка, защото това е груб опит за въвеждане на регулации в условията на пазарна икономика“, обясни Камаджиев.

„Цялата работа е да се елиминират евтините сирена на пазара. Добре, ще произвеждаме скъпо сирене, но кой ще го купува?“, попита Иван Ковачев от Силистра. И добави: „Тук изобщо не става дума за стандарти и качество. Тук просто трябва да се разкарат едни хора от пазара.“

При 1000 лева пенсия – какво значение има колко ще струва сиренето?

Тези думи на депутата от БСП Румен Георгиев предизвикаха ръкопляскане в залата. Шефката на парламентарната комисия „Земеделие и храни“ обаче Мария Белова бързо припомни, че разговорът не е политически, а експертен. Тя смъмри и инициатора на срещата – депутатът патриот Александър Сабанов, който се опита да разкритикува отсъствието на земеделския министър и на ресорния такъв. „Не забравяйте, че официално искане в деловодството на Народното събрание за такова изслушване не е постъпило и няма как за 10 часа да осигурим присъствие на такова ниво“, уточни Мария Белова. Призна обаче, че след всички бурни дебати и изразени становища дори и тя самата съвсем е объркана: какво точно е българското бяло саламурено сирене и какво купуваме като крайни клиенти в магазинната мрежа?

Този въпрос всъщност е най-важен. Да се надяваме на конкретен и разбираем върху етикета отговор – след като стане ясен изходът от битката, която за пореден път се води в бранша - за място под слънцето, за пазарна ниша и за по-високи производствени стандарти. Дебатът в тази посока продължава, топката сега е в земеделското министерство. Редно е да бъде чута и думата на науката, особено при такава сложна материя. От екрана лесно се правят внушения и тук е отговорността на медиите – да бъдат внимателни, когато става дума за храна и за човешко здраве.

Иначе, цялата тази работа май е изтървана преди доста години. Междувпрочем, както се случи с още много неща в сектор „Земеделие“. Сега иди, че ги оправяй.