Г-жо Божинова, какви са резултатите от Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство? 

Не губим кураж, че в сектора ще настъпят промени. Практиката обаче показва, че това се случва бавно и със закъснение във времето. Основните теми, които вълнуват нас, преработвателите, са в няколко аспекта. Един от най-важните проблеми не само у нас, но и в цяла Европа е липсата на работна ръка. В България той е особено силно изразен, защото работодателите се оказват слабо платежоспособни и работниците напускат, за да отидат там, където ще получат по-добро възнаграждение. Това ни прави неконкурентоспособни. Заради липсата на работна ръка, или се свива производството, или се оскъпява продукцията. В тази посока трябва много сериозно да се работи – не може държавата да отчита един огромен брой безработни и в същото време да няма адекватна политика, която да ги привлече като трудово заети. И това не е проблем само в сектор „Селско стопанство и преработка“. Това е национален проблем. Затова министерството на труда и социалната политика трябва да намери онези инструменти, които да променят картината. Не може държавата да си позволява да плаща помощи на хора, които са трайно безработни. Вторият много важен въпрос за нас, преработвателите е, че

ние искаме на 100% да работим с българска суровина

В тази връзка, в началото на месец юни, проведохме среща с производителите на плодове и зеленчуци в Пловдивско. На нея обсъдихме проблемите по веригата: производител – преработвател. Първият проблем е свързан с факта, че сортовият състав, който българските производители използват не винаги е подходящ за преработка. Затова призоваваме производителите, преди да решават какво ще отглеждат и в какви количества, най-напред да проведат разговори с преработвателите. Само така пазарният процес може да се случи успешно и за двете страни. За жалост, още не мислим пазарно. Всеки преработвател още в началото на годината /януари, най-късно средата на февруари/ прави своите договори за продажба на продукцията. В тази връзка има и още един важен за нас въпрос. Ние искаме

да се възроди семепроизводството на типичните български сортове

които са с изключителни качества и са търсени извън страната. Редно е държавата да определи кои сортове са приоритетни, в кои от тях трябва да се вложи още малко наука, за да се подобрят и така България да защити своето име на производител на качествени плодове и зеленчуци. Един такъв сорт е куртовската капия, например. Да, той не е продуктивен, каквито са хибридните сортове. Но тук става дума за нещо друго. МЗХГ, производителите и преработвателите трябва да решим дали ще работим масови продукти, които са в ниския ценови клас или ще работим продукти, които имат отличителни качества, високи вкусови характеристики и съответно се търгуват във високия ценови клас. След като не можем да отговорим с количества и производство на масови продукти, трябва да гоним високия клас клиенти – с бутиково производство.

Каква е причината за сбърканите бизнес отношения между производители и преработватели?

Липсва ясна и последователна политика на държавата в подпомагането на производителите на плодове и зеленчуци. Всяка година конюнктурата в подкрепата е различна и фермерите се движат по нея. Засаждат онези култури, за които ще получат сигурен доход през субсидиите. Един по-задълбочен анализ в тази посока показва, че българският производител е изключително лабилен по отношение на пазара, че е финансово зависим от подпомагането. Той се оказва неподготвен конюнктурно, той се лашка в една или друга посока, с една единствена цел – да осигури минимален приход в своето стопанство. Това е катастрофално за него.

Как да се постигне общностно бизнес мислене между производители, преработватели и държава?

С повече констурктивни разговори и полезни дебати. Докато позициите на всички се срещнат и бъде постигнато съгласие за определени политики. След като 30 години нямаме успех в тази посока, значи всички някъде грешим, значи не сме положили достатъчно усилия. Втърдяването на тона не е продуктивно за никого.

Интервю на Анета Божидарова

Снимка: 168 часа

Публикувана в Интервюта

Министерство на земеделието, храните и горите има готовност да увеличи с близо 1 млн.лв. бюджета по държавната помощ за „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на днешното заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Тя уточни, че приемът на документи, който беше едномесечен, приключва днес. Държавната помощ бе одобрена от Европейската комисия на 01.04.2019 г. Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода, в който ще се прилага, е до 7, 2 млн. лева. С решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 3, 6 млн. лева, се разпределени за тази година. „Към 10-ти юни са подадени 55 проекта и бюджетът за тях надвишава първоначалния определен такъв. Затова сме в готовност да го увеличим, след като приемът приключи официално и бъдат направени нужните изчисления“, каза още министър Танева.

Относно контрола по повод получаването на обвързаната подкрепа от хората, които произвеждат и продават, Десислава Танева бе категорична, че ще откликне на всички предложения, които са технически и ресурсно изпълними от администрацията. „Предстои да направим проверки на всички биопроизводители, за които има съмнения за нередности, ако и Вие имате списък с такива, те ще бъдат включени“, посочи пред браншовите организации земеделският министър.

По време на заседанието ресорният заместник-министър на земеделието, храните и горите Чавдар Маринов съобщи, че ще бъде въведено понятие „Пресен (Свеж)“ плод/зеленчук, в определен сезон, което е широко разпространено и в други страни-членки на ЕС. По отношение на нелоялната търговия и вносът на високо субсидирани плодове и зеленчуци от държави-членки на ЕС и трети страни, Чавдар Маринов посочи, че е важно да има регулация. Той съобщи, че в тази връзка, се работи за създаване на база данни с т.нар. идентификация на търговците на плодове и зеленчуци в общ регистър. „Търговците, които не присъстват в базата данни няма да имат право да търгуват с плодове и зеленчуци“, каза още заместник-министърът Маринов.

Зам.-изпълнителният директор на БАБХ инж. Николай Роснев съобщи, че към момента се извършват проверки на контролно-пропускателните пунктове. „В никакъв случай не може да се твърди, че има нелегален внос на плодове и зеленчуци в страната“, категоричен бе той.

По време на днешното заседание бе представена и презентация за приемите по подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти и мярка 10 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). По подмярка 4.2 има остатъчен бюджет от около 38 млн. евро, който ще позволи да бъдат подпомогнати още 79 проекта. Предварителният анализ показва, че 40 % от подпомогнатите, ще бъдат в Сектор „плодове и зеленчуци“.

Публикувана в Бизнес

Заместник-министър Вергиния Кръстева призова овощарите да се възползват от новата държавна помощ за техника за охлаждане и съхранение на земеделска продукция.

Помощта е насочена за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция. Предвижда се чрез подпомагането да се покрият  до 50% от разходите за закупуване на такава техника от страна на земеделските производители, но не повече от 120 000 лева.

По време на изложение организирано от сдружение „Съюз на дунавските овощари“ Кръстева подчерта, че политиката за подпомагане е насочена за постигане на устойчиво развитие на сектора.

За 2019 година е одобрен финансов ресурс от 5,5 милиона лева. Тя припомни, че това е ръст спрямо предходните 2017 и 2018 година, когато  той е бил съответно 4 и 5 милиона лева по Схемата за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за вредителите по трайните насаждения през зимния период.

„Министерството на земеделието, храните и горите следва политика на подкрепа за засилване на пазарната ориентация и повишаване на конкурентоспособността на българското овощарство", заяви още Кръстева.

Изложението на Съюза на дунавските овощари се провежда за четвърта поредна година.  В него членуват над 370 земеделски производители с площа на насажденията над 25 000 декара.

Публикувана в Новини на часа

По схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), определеният размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар за 2018 г. е 1 759,98 лева за първите 30 допустими за подпомагане по схемата площи. 1 173,32 лева на хектар ще получат фермерите при допустимите за подпомагане площи по схемата за над 30-ия хектар.

Размерът за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) за 2018 г. 1 277,62 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари ще получат фермери, както и 851,75 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) за 2018 г. е 1 006,17 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата площи и 670,78 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

По схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), определеният размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар за 2018 г. е 1 759,98 лева за първите 30 допустими за подпомагане по схемата площи. 1 173,32 лева на хектар ще получат фермерите при допустимите за подпомагане площи по схемата за над 30-ия хектар.
Размерът за един допустим за подпомагане хектар по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) за 2018 г. 1 277,62 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари ще получат фермери, както и 851,75 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

735,49 лева на хектар ще получат фермерите по схемата за обвързана подкрепа за зеленчуци (зеле, дини, пъпеши). Ставката важи за първите 30 допустими хектара за подпомагане. 490,33 лева на хектар пък ще получат фермерите за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар.

По схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци за 2018 г. субсидията, която фермерите ще получат е в размер на 17 021,85 лева на хектар.

Публикувана в Бизнес

В Министерство на земеделието, храните и горите се проведе среща с Управителния съвет на Български ветеринарен съюз и областните колегии,  както и представители на  Българската агенция по безопасност  на храните. Тя е във връзка с  извършени проверки в страната от екипи на Министерството  за изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите и идентификацията на едрите преживни животни животни и пчелините.  Те  бяха извършени в шест области на страната, избрани на случаен принцип. Проверките установиха  несъответствия, касаещи идентификацията на животните.

Министър Румен Порожанов посочи, че е изключително важно да се предприемат адекватни и бързи мерки за привеждане на сектор „Животновъдство“ в съответствие с нормите. Той подчерта, че  всички животни трябва да бъдат регистрирани. Предвид  епизоотичната обстановка в страната, министърът отбеляза, че трябва да се обърне сериозно внимание и на свинете в обектите тип „заден двор“.

От своя страна, представителите на Българския ветеринарен съюз изразиха желание и воля за съвместна работа с компетентните органи.

По време на дискусията се взе решение до 29 март от  съюза да се изпращат писмени предложения до БАБХ за предприемането на конкретни мерки за отстраняване на несъответствията. След това ще бъде формирана работна група, която да обобщи предложенията и да набележи конкретни действия. 

На срещата присъстваха заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов, изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев, експерти от МЗХГ и агенцията, съобщиха от пресцентъра на агроведомството.

Публикувана в Новини на часа

На Министерството на земеделието, храните и горите се предоставят за управление части от имот - публична държавна собственост, които представляват две помещения на първи етаж в триетажна сграда и три гаража в друга сграда, намиращи се на ул. „Христо Ботев“ в гр. Търговище. Това реши днес правителството на редовното си заседание. Целта е свързаните структури на ведомството да се помещават на едно място, с което ще се подобри на административното обслужване на гражданите и бизнеса.

Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов одобри петата Национална програма по пчеларство за периода /НПП/ 2020-2022 г., с бюджет в размер на 6 400 000 лв. за всяка от трите години на изпълнението й. Същата е разработена с участие на представители на браншовите организации в пчеларския сектор.

Новото в програмата са дейностите по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари”, в които за първи път се финансират разходите за обмен на знания и добри технологични практики при отглеждане на пчелните семейства, както и провеждането на базари, на които ще се предлагат пчелни продукти от местни пчелари.

Специално внимание се отделя за две нови дейности по мярка Б „Борба срещу вароатозата”, свързани с проучване за наличие на резистентност на причинителя на вароатозата към финансираните от програмата ветеринарномедицински продукти, както и за наличие на заболяването нозематоза и разпространението му на територията на страната.

По отношение на Мярка В „Рационализиране на подвижното пчеларство“ нов момент е финансирането на разходи за придвижване на пчелните семейства по време на паша.

Нова дейност е включена и в мярка Г „Мерки за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти с цел да се помогне на пчеларите да продават своите продукти и да увеличат тяхната стойност“. Чрез осигуряване на средства за изследване на хранителните запаси /мед, прашец/ на пчелните семейства за остатъчни количества вещества от пестициди над пределните норми ще се установи качеството на хранителните запаси, като част от факторите за доброто презимуване на семействата.

Важно място заема и мярка Е, чрез която се финансират приложни изследователски програми в областта на пчеларството. Като част от тази мярка е мониторинга на остатъци от пестициди в пчели от райони с интензивно земеделие. Той ще помогне при решаване на проблемите свързани с евентуално хронично отравяне на пчелните семейства, което е честа предпоставка за отслабване на имунитета им, с последващо влошаване на здравословното състояние.

По четири от новите дейности, както и темата свързана с мониторинг на остатъците от пестициди в пчели, допустими кандидати са сдружения на пчелари, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. По този начин ще се засили ролята на неправителствения сектор в практическото решаване на част от проблемите в сектора, като свързващо звено между пчеларите и държавните институции.

Публикувана в Новини на часа

80 млн. лв. преходна национална помощ ще получат тютюнопроизводителите за произведения и изкупен тютюн от реколта 2018 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на заседание на Консултативния съвет по тютюна. С пълно единодушие от 12 гласа „за“ беше гласувано ставката за сортова група „Басми“ да бъде 2,29 лв./кг за количество до 1000 кг, 2,23 лв./кг за производство между 1000 и 2000 кг и 1,48 лв./кг, ако е над 2 тона. Заявителите на помощта от тази сортова група са 34 315.

Субсидията за „Каба кулак“ от реколта 2018 г. да е 1,17 лв./кг, прие още Консултативният съвет. За едролистните тютюни „Бърлей“ и „Виржиния“ ставките са съответно 0,85 лв. и 0,67 лв./кг. Общият брой на всички заявители на подпомагането от 4-те сортови групи са 41 882.

Предстои заповедта за ставките да бъде подписана от министър Порожанов , след което има 1-месечен период за публично обсъждане. Плащането на помощта от държавен фонд „Земеделие“ се окачва да стане към 20 април.

Изкупната кампания за 2018 г. мина нормално, производството е около 9000 тона тютюн, съобщи зам.-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева. Реколтираните площи са били 58 120 дка. За периода 2016-2018 г. се отчита общо намаляване на площите и производството на тютюн.

Такава е тенденцията и в цяла Европа, с близо 60% е спадът за последните 6-7 г. или от 400 хил. т вече е 170 хил., коментира председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите -2010 Цветан Филев. По настояване на бранша се задвижва процедурата за удължаване с 1 месец на срока за регистрация на тютюнопроизводителите, който изтича на 31 март. На Министерството на труда и социалната политика пък ще бъде предложено сектор „Тютюн“ също да получи възможност за наемане на сезонни работници с 1-дневни договори.

Публикувана в Новини на часа

„Много е важно да чуя мнението на младите фермери по темите, касаещи новия програмен период на Общата селскостопанска политика“, заяви министър Порожанов по време на среща с Асоциацията на младите фермери в България. Той призова асоциацията да се включи активно във всички дебати, които инициира Министерството, не само свързани с ОСП, но и с цялостната политика в сектор „Земеделие“.

„Повечето от нас сме учили в западни университети, имаме реален опит и искаме да бъдем партньор в предстоящите дискусии относно ОСП, заяви Пламена Куртева. След като завършва образованието си в САЩ, Пламена трупа опит в Унгария, а след това се завръща да управлява семейната ферма в село Златовръх, Асеновградско.

Петко Симеонов, производител на мед, допълни, че младите искат да имат възможност да се развиват и това да стане през съответните инструменти на бъдещата ОСП.

Председателят на асоциацията Петър Петров от Габровско, който се занимава с овцевъдство и говедовъдство  подчерта, че младите фермери искат да работят за развитието на селските райони.

По време на срещата младите фермери представиха пред министър Порожанов и екипа му част от своята продукция.

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет прие решение, с което се разрешава създаването на съвместно дружество между Министерството на земеделието, храните и горите и Компанията за инвестиции в земеделието и животновъдството (SALIC) на Кралство Саудитска Арабия. Приема се и Постановление за одобряване на промени по бюджета на МЗХГ за 2019 г. за създаване на дружеството.

Съвместната компания ще бъде акционерно дружество, с капитал 784 000 лева. Акционерите са с участие 50/50 с място на регистрация България. Целта е да се подкрепят бизнес проекти на български компании чрез изготвяне на проучвания и бизнес планове от реномирани международни организации. Ще се засилят бизнес-контактите и преговорите между фирми от двете страни, за да се привлекат инвестиции в българското земеделие, животновъдство и преработвателна промишленост.

Ползите за Кралство Саудитска Арабия и за България са увеличаване на експортния потенциал на българските земеделски продукти и осигуряване на продоволствената сигурност на арабската държава.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта