Северноцентралното държавно предприятие в Габрово е единствено в системата на МЗХ, което държи в една банка – Централна кооперативна банка, 26% от паричните си активи. Това показва справката на агроминистерството към 30.09.2016 г. за държавните предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, с балансова стойност на паричните средства над 3 млн. лева и нетна експозиция към една банка над 25 процента.

Справката се прави задължително след фалита на КТБ, който завлече доста държавни дружества, тъй като държаха в трезора на Цветан Василев голяма част и дори половината от парите си.

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Бюджетът на Министерството на земеделието и храните ще бъде с 41,3 млн лв по-малко в сравнение с миналата година.

Намалението на парите е заради приключилите административните реформи, коментира в Хасково министърът на земеделието и храните Десислава Танева. По думите й ако проектът на кабинета бъде одобрен и в парламента, бюджетът на МЗХ за 2017 г ще възлиза на 205 545 900 лв.

Танева обоснова намалението с това, че след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование професионалните гимназии по земеделие бяха прехвърлени към общините и така 40,6 млн. лв. от разходната част по бюджета на МЗХ бяха свалени. „Също така с министър Лиляна Павлова постигнахме консенсус относно създаването на единен кадастър, преструктурирахме администрациите си 731 хил. лв. от разходната част преминава към Агенцията по кадастъра”, заяви Танева, цитирана от Агрозона.

По думите ѝ реформата в горската система е позволила държавните предприятия да се управляват по начин, по който не зависят от държавния бюджет, но контролът на Изпълнителна агенция по горите е предмет на държавно бюджетиране. „Представеният проект на бюджет удовлетворява МЗХ и позволява те да бъдат изпълнени така, както сме ги планирали за следващата година”, поясни земеделският министър и добави, че бюджетът за подкрепа на фермерите е осигурен в същите нива от миналата година и те ще бъдат в размер на над 300 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните напомня на фермерите, че  необходимите документи за кандидатстване по схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, могат да  бъдат изтеглени само от сайта на Министерството.


Приемът на заявления стартира на 17 октомври и ще продължи до 28 октомври включително. Те се подават в Общинските служби по „Земеделие“.


От тази година процесът по кандидатстване за помощта е облекчен и заявленията се подават заедно с опис и копия от фактурите за закупено гориво за 2015 година. Отпада задължението за водене на Дневник. Mаксималното количество гориво, което подлежи на подпомагане, ще се определя на базата на методика с разходни норми. След приема на документи са предвидени проверки на фактурите от страна на Националната агенция по приходите. Помощта ще бъде изплатена на земеделските стопани под формата на парични средства , а не както досега под формата на ваучери за гориво. 

Публикувана в Бизнес

Цигански династии търгуват контрабандна стока с етикета „Собствено производство“ под носа на всички контролни и охранителни органи на държавата

Лили Мирчева

Прави ми впечатление, че земеделските производители са силно нежелани на пазарите. Тържищата масово са заети от цигански династии, които продават контрабандна стока. Този горчив опит сподели Лъчезар Костов, фермер от Самоков, по време на среща между близо 300 земеделски стопани и ръководството на агроминистерството, включително и министър Десислава Танева. Събитието бе организирано в София в края на кампанията за подкрепа на българското производство.

Преди това във всички областни градове, а и не само там, се организираха фермерски пазари, обилно посетени от представители на местната и централна власт, придружени с фолклорни изпълнения и масова дегустация на фермерски храни. Идеята е нашенци да си спомнят автентичния вкус на българската храна от една страна, а от друга – да се подкрепят производителите. Похвална инициатива на управляващите, без да знаем колко струваше на данъкоплатеца „възраждането на вкуса“. Защото на практика, колкото и да са рекламирани, фермерските пазари във вида, който се представиха в кампанията, водят доста рехаво и несигурно съществуване.

Реалната картина е съвсем друга – на всички пазари цигански династии търгуват контрабандна стока с етикета „Собствено производство“ под носа на всички контролни и охранителни органи на държавата.

„От 24 години отглеждам картофи, като от тях 18 години продавам продукцията си в София“, продължава разказа си Лъчезар Костов. По думите му на пазарите масово се предлага вносна стока, окичена с табелки – „Самоковски картофи“, „Дини от Любимец“, „Лук от Ямбол“, „Куртовска капия“... Само дето цялата родна география е изписана под чуждоземни продукти, внесени за по 6-7 цента от съседни държави. Стоката се внася контрабандно, не е минала през никакъв контрол и много често е заразена с болести, които после се разпространяват в страната. Затова пък на сергията цената й скача неколкократно, но познайте дали продавачите й плащат данъци в хазната.

„По 250 дни в годината съм на пазара и гарантирам, че това е реалната картина. Никак не е чудно, че България е на първо място по алергични заболявания сред държавите в Европа. Имам две деца и затова често алармирам за проблема, но разрешение няма, въпреки че държавата отчита някаква дейност“, коментира самоковският фермер.

Затова стопаните, присъстващи на срещата с ръководството на МЗХ, почти единодушно обявиха, че „Подкрепяме българското“ не звучи никак убедително от устата на управляващите.

Напразни остават обещанията на държавата, че ще осигури достъп на фермерите до пазарите. При това за никой не е тайна къде се разтоварват ТИР-овете, внасящи контрабандните плодове и зеленчуци. Вярно е, че имаше няколко медийно отразени проверки на данъчни и митничари, вярно е имаше сериозни закани контрабандата са спре идори цяла тематична кампания, но след пушилката се вдигна, картината пак си е същата.

И докато регистрираните земеделски производители чинно плащат данъци, щракат с касови апарати и отчитат продадена продукция, мургавите им колеги на пазара изхранват фамилиите си я от майчинските осигуровки заради многобройната челяд, я от търговските шашми с контрабандната стока.

За пореден път на заключителната среща между фермери и агрочиновници се чуха обещания и заявки за борба със сивата икономика. Министър Десислава Танева дори обяви, че от 2017 г. ще се задействат нови мерки срещу нелегалния внос, както и че ще осигури достъп до българския пазар за българските производители. Дори имало две чуждестранни търговски вериги, които били готови да преговарят по въпроса. Топката пак била в нашите стопани, защото не можели да осигуряват достатъчно големи количества продукти със съответното качество.

А как ще станат големи дребните производители, за да отговорят на тези очаквания, едва ли някой може да каже. Затова пък от Националния съюз на градинарите, от асоциациите на картофопроизводителите, овощарите и други регионални организации от сектора отдавна бият тревога, че повече от 80% от продаваните плодове и зеленчуци по нашите пазари са нелегални и за тях не се плаща ДДС. Браншовите организации дори предложиха зануляване на ДДС за пресните плодове и зеленчуци или свалянето му под 8%, което ще направи безсмислени далаверите с него. Само че тук не като Румъния, където управляващите вече намалиха ДДС върху храните, родно производство, наложиха поне 51% от стоките в хипермаркетите да са местно производство или да са доставени до 250 км от границите на страната.

Тук не е и Турция или Гърция, където за да продаваш прясна стока, се искат поне десетина документа. Тук е разграден двор и за вносните плодове и зеленчуци, влезли легално или контрабандно, това не се прави.

Публикувана в Бизнес
Производството на дини се е увеличило с 18,7%  само за година, сочат данните на Оперативния анализ на основните земеделски култури, подготвен в МЗХ. Спрямо същия период на 2015 г. картофопроизводителите отчитат ръст от 6,6 на сто. 
 
Същевременно, при продукцията от домати, пипер и пъпеши се наблюдава спад с между 1,6% и 7,2% на годишна база, най-съществен при пъпешите. 
 
 
Към момента отчетеният среден добив от пипер, дини и пъпеши е с между 1,8% и 19,5% по-висок спрямо реколта 2015, а този от картофи и домати - съответно с 1,2% и 5,2% по-нисък. 
 
 
От анализа става ясно още, че средните цени на едро на круши, праскови, зелен пипер, десертно грозде и оранжерийни домати се покачват с между 1,9% и 19,9% на седмична база към 7 октомври 2016 г. От друга страна, при търговията на едро с ябълки и картофи се отчита поевтиняване, съответно с 1% и 4,8%. 
 
 
Средната цена на едро на домати (полски) остава на нивото от предходната седмица. Сравнявайки със същия период на 2015 г., средните цени на едро на ябълки, зелен пипер и полски домати бележат спад с между 4% и  8,5%, докато тези на картофите и оранжерийните домати са съответно с 9,1% и 13,6% по-високи. 
 
 
Публикувана в Бизнес
Петък, 14 Октомври 2016 12:49

МБВР ще ни консултира и за горите

Международната банка за възстановяване и развитие ще консултира Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Това става ясно от предложението на решение на Министреския съвет донародното събрание за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МЗХ и Международната банка за въстановяване и развитие.

Споразумението е в подкрепа опазването на екосистемите и устойчивото управление на природните ресурси в България чрез подобряване на информацията за горите и горските територии, се казва в документа, публикуван от МЗХ.

Като резултат се очаква да бъдат получени актуални статистически данни за горите и горските територии и тяхното периодично актуализиране, което пък ще да се предоставя изчерпателна картина на сектора земеделие, горско стопанство и селски райони, което ще подпомага ефективното управление и изпълнение на мярка 8 „Инвестиции в горски територии, развитие и подобряване на жизнеспособността на горите“ от ПРСР (2014-2020), убедени са от МЗХ.  Очаква се още това сътрудничество да доведе до повече усвоени европари. 

Международната банка за възстановяване и развитие вече консултира МХЗ в изготвянето на изготвени стратегии за управление и развитие на отраслите хидромелиорации (напояване и отводняване) и защита от вредното въздействие на водите. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) същоползва консултантските услуги на банката в управлението на качеството на въздуха и в страната.

Публикувана в Бизнес

България и Обединените арабски емирства ще работят за облекчаване на изискванията към бизнеса в областта на земеделието, съобщава ресцентърът на МЗХ. Това стана ясно по време на среща на министърът на земеделието и хранитеДесислава Танева и н.пр. инж. Султан Бин Саед Ал Мансури, министър на икономиката на Обединените арабски емирства, която се проведе в агроминистерството. Министър Мансури и водената от него делегация са на работно посещение в България. Двете страни изразиха готовност за задълбочаване на взаимоотношенията в сферата на земеделието и храните, като се използва потенциала, който имат държавите.

„Важно е да ускорим този процес, за да улесним отношенията, които вече имат бизнес операторите помежду си“, отбеляза министърът на земеделието. Двамата се ангажираха да работят в посока облекчаване на изискванията към бизнеса.

Танева запозна н.пр. инж. Султан Бин Саед Ал Мансури с развитието на селското стопанство у нас. „Сектор „Земеделие“ осигурява близо 17 % заетост на населението. Инвестициите в отрасъла за миналата година по предварителни данни са над 900 млн. евро“, посочи тя. По думите й близо 4 млн. хектара е обработваемата земя в България. Танева допълни, че страната ни бележи ежегоден ръст в областта на зеленчукопроизводството, полското и оранжерийно производство, както и 50% ръст при трайните насаждения. Тя подчерта, че България е световен лидер в производството на лавандулово и розово масло.

Десислава Танева посочи, че в началото на следващия месец страната ни ще се представи на изложение в ОАЕ с щандове по три промоционални програми, финансирани с европейски средства. На тях ще бъдат изложени плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти.

Министърът на икономиката на Обединените арабски емирства посочи, че България е страна с големи природни дадености, подходящи за развитието на земеделието. „Имаме ясна визия за развитие на сътрудничеството и инвестициите в земеделския сектор в България. С добрата си инфраструктура, ОАЕ могат да допринесат за достигане на българска земеделска продукция до различни части на света, особено до Близкия Изток и Африка“, заяви министър Мансури.

Публикувана в Бизнес

Готов е и вече публикуван индикативният график за прием на проекти по селската програма през 2017 година. В сайта на МЗХ, в раздел Актуално може да се видят сроковете, в които ще има отворени прозорци за подаване на бизнес предложения от фермери, браншови организации и местни власти.

От приложената схема става ясно, че първият прием ще е по подмярка 4.1.2 за малки и средни стопанства със стандартен производствен обем от 6 000 до 7 999 евро. Прозорецът ще е отворен през януари и затворен през февруари месец 2017 г. Бюджетът по този прием е 12.5 млн. евро. Съфинансирането по подмярката може да достигне до 60-80%, като размерът на финансовата подкрепа за проект ще е от 1250 евро до 25 000 евро.

Вторият прием по подмярката 4.2 „ Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Средствата са за модернизиране на физическите активи на предприятията и земеделски производители преработващи земеделски продукти с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка. Ще се финансират проекти до левовата равностойност на 85 000 000 евро. Могат да кандидатстват земеделски стопани, признати групи или организации на производители, както и такива, одобрени за финансова помощ по мярка 9, ЕТ и ЮЛ, различни от посочените. Ще си подпомага 40-50% от себестойността на проектите. Приемът ще е през март догодина.

Подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери" ще бъде отворена през юли и ще се финансират проекти до левовата равностойност на 25 000 евро.

Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ е насочена към развитие на конкурентоспособността на селските райони и цели създаване на заетост там. Могат да кандидатства земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Ще е отворена през ноември догодина с бюджет от 50 200 000 евро.

Подмярка 7.2 „ Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ е с бюджет от 159 000 000 евро. Ще се финансират проекти за насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическо развитие в селските райони. Проектите са за строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, улици, тротоари, и съоръженията и принадлежностите към тях. Приемът е през септември.

Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, с бюджет от 3 900000 евро, ще бъде отворена за прием през юни 2017 г. Тя е за насърчаване учредяването на групи и организации на производители, подобряване сътрудничеството между стопаните, за да се повиши конкурентоспособността едновременно и на земеделието, и на хранително-преработвателната промишленост. Чрез нея ще се финансират групи и организации на производители, които отговарят на определението „малки и средни предприятия” и са официално признати до края на 2020 г. Бенефициентите по нея ще получават левовата равностойност на 100 000 евро за всяка една година в рамките на 5 последователни години.

Пълният график може да се види на интернет страницата на МЗХ. (ГФ)

Публикувана в Бизнес

„Втора поредна година България бележи ръст във всички производства, независимо от трудностите и недостатъчното подпомагане в най-кризисните сектори”. Това обяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на кръгла маса, част от кампанията „ПОДКРЕПЯМЕ БЪЛГАРСКОТО”, която се проведе в събота в София. По думите й, не всички страни отчитат такива показатели.  Най-голям ръст отчитаме при плодовете, зеленчуците и броя на животните. "Между 13 и 18 % е ръстът при всяка от категориите на животните в страната”, каза още тя. Министър Танева заяви, че Министерството ще спази тенденцията на ръст  във всяко едно производство. 

От следващата година всяка община, която е областен център, ще получи държавна помощ за организиране на регулярни фермерски пазари, обяви още Танева и допълни, че Министерство на земеделието и храните ще приложи този инструмент, както за подкрепа на всяка община,така и на сдруженията на производителите в различите райони в страната.

Министър Танева отчете, че изложенията на български продукти, които МЗХ организира през последния месец, са били с изключителен успех. Тя благодари на всички местни власти в областните центрове, които подкрепиха инициативата, както и на производителите, които се включиха в нея.  Тя каза още, че към момента броят на регистрираните сдружения на земеделски производители е 38, а организираността им е близо 5 %, докато само до преди две години е имало едва 7 организации.

„През следващата година в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. ще бъдат предложени инструменти за подкрепа, които ще бъдат насочени към сдруженията на производителите”, допълни Танева.


Десислава Танева обясни, че от един месец ръководството на МЗХ провежда разговори с големите търговски вериги в страната. „Целта е да улесним достъпа на българските земеделски производители до потребителя. „Нашето предложение към  търговските вериги е тези от тях, които имат оператори в по-големите градове, да дадат  възможност регионалите производители, които са регистрирани, също да представят продукцията си. До момента само две от тях откликнаха на нашите предложения, като от останалите получаваме предложения в различни посоки”, допълни още тя.

В кръглата маса участие взеха заместник-министрите Васил Грудев, Цветан Димитров, Георги Костов и Свилен Костов, както и експерти от Министерството, които представиха основните инструменти в сектор „Земеделие” . 

Министър Танева посети фермерскит позар пред Националния дворец на културата в София, който бе част откампанията „ПОДКРЕПЯМЕ БЪЛГАРСКОТО”, която премина през всичките областни центрове в страната. 

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните публикува Индикативна годишна работна програма по ПРСР за 2017 година. От нея става ясно, че се очаква приемът по мярка 4.1.2 Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства да стартира пред януари 2017 г. с бюджет До левовата равностойност на 12 500 000 евро. Прием ще има и по мярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти, с бюджет до левовата равностойност на 85 000 000 евро, насрочен за месец февруари 2017 г. Очаква се и прием по мярка 6.1 Създаване на стопанства на млади фермери през Юли 2017 г. с обща сума до левовата равностойност на 41 500 000 евро. През месец март 2017 е планиран прием и по мярка 10 на ПРСР – Агроекология и климат и др. 

 
Индикативен график на предстоящите приеми ПРСР 2017 г.
 

3

Подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства"

Модернизиране на физически-те активи на малките земеделски стопанства

Подбор на проектни предложе-ния

Не

До левовата равностойност на 12 500 000 евро

Земеделски стопани, които имат икономически размер на стопанството от 6 000 до 7 999 евро измерен в стандартен производствен обем

Материални и нематериални дълготрайни инвестиции, които водят до подобряване на икономическата устойчивост и резултати на стопанството .

Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество; Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване;; Общи разходи свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги..

60-80%

4

Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“

Модернизиране на физическите активи на предприятията и земеделски производители преработващи земеделски продукти с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка

Подбор на проектни предложе-ния

Не

До левовата равностойност на 85 000 000 евро

Земеделски стопани; Признати групи или организации на производители или такива, одобрени за финансова помощ по мярка 9; ЕТ и ЮЛ, различни от посочените

Допустими са дейностите, посочени в чл. 4 от Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г

Допустими са разходите, посочени в чл. 30 от Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

40-50%

5

Подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери"

Увеличаване на броя и дела на младите земеделски стопани; насърчаване на заетостта

Подбор на проектни предложе-ния

Не

До левовата равностойност на 41 500 000 евро

Земеделски стопани – физически лица,еднолични търговци, ЕООД

Дейности за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани

Разходи за създаване и развитие на стопанства на млади земеделски стопани, посочени в бизнес план

Непр.

6

Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“

Развитие на конкурентоспособността на селските райони; създаване на заетост

Подбор на проектни предложе-ния

Не

До левовата равностойност на 50 200 000 евро

Земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите

Инвестиции в неземеделски дейности

Материални и нематериални инвестиции за създаване и развитие на неземеделски дейности в селските райони

75%

7

Подмярка 7.2 „ Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“

Насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическо развитие в селските райони

Подбор на проектни предложе-ния

Не

До левовата равностойност на 159 000 000 евро - в зависимост от остатъчния бюджет след сключване на договори за финансова помощ от първия проведен прием на заявления за подпомагане през 2016 г.

Общини, ЮЛНЦ, ВиК оператори, читалища

Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, улици, тротоари, и съоръженията и принадлежностите към тях;

Изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2 000 е.ж. в селските райони;

Изграждане и/или обновяване на площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение;

Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони;

Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на спортна инфраструктура;

Изграждане, реконструкция, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на обекти, свързани с културния живот, вкл. мобилни такива, вкл. и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства;

Реконструкция и/или ремонт на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност

Изграждане, включително отпускане на лизинг, или подобрения на недвижимо имущество;

Закупуване или вземане на лизинг на нови машини и оборудване, обзавеждане до пазарната цена на актива;Общи разходи,например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивостНематериални инвестиции: придобиването или развитието на компютърен софтуер и придобиването на патенти, лицензи, авторски права, търговски марки

До 100%

13

Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“

Насърчаване учредяването на групи и организации на производители; подобряване сътрудничеството между стопаните, за да се повиши конкурентоспособността едновременно и на земеделието, и на хранително-преработвателната промишленост

Подбор на проектни предложе-ния

Не

До левовата равностойност на 3 900 000 евро

Групи и организации на производители, които отговарят на определението „малки и средни предприятия” и са официално признати до края на 2020 г.

Помощ за учредяване на групи и организации на производители в областта на селското стопанство

Разходи за учредяване на групи и организации на производители

Непр.

14

Мярка 10 „Агроекология и климат“

Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност;

Опазване на биологичното разнообразие и защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местата от Натура 2000;

Опазване на застрашените от изчезване редки породи и традиционни сортове растения;

Повишаване на почвеното плодородие;

Предотвратяване на ерозията на почвите

Подбор на проектни предложе-ния

Не

Непр.

Земеделски стопани (физически и юридически лица и еднолични търговци), регистрирани в ИСАК

Дейности по възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност;

поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значение;

контрол на почвената ерозия;

традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм);

опазване на застрашени от изчезване местни породи и местни сортове, важни за селското стопанство; подсигуряване естествено опрашване и разнообразна паша за пчелите

Разходи по възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност;

поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значение;

контрол на почвената ерозия; традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм);

опазване на застрашени от изчезване местни породи и местни сортове, важни за селското стопанство; осигуряване на естествено опрашване чрез преместване и разполагане на пчелни семейства

Годишно компенсаторно плащане

15

Мярка 11 „Биологично земеделие“

Насърчаване на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство

Подбор на проектни предложе-ния

Не

Непр.

Земеделски стопани (физически и юридически лица и еднолични търговци), регистрирани в ИСАК

Дейности за преминаване към практики и методи за биологично земеделие;

за дейности за поддържане на практики и методи за биологично земеделие

Разходи за преминаване към практики и методи за биологично земеделие;

за дейности за поддържане на практики и методи за биологично земеделие

Годишно компенсаторно плащане

16

Мярка 12 „Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите“

Опазване на биологичното разнообразие и защита, поддържане и възстановяване на благоприятния консервационен статус на местата и видовете от Натура 2000, на база задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление и заповедите за обявяването им

Подбор на проектни предложе-ния

Не

Непр.

Земеделски стопани, регистрирани в ИСАК (физически и юридически лица и еднолични търговци), управляващи земеделски земи, попадащи в обхвата на защитените територии по Натура 2000

Годишни плащания на хектар  земеделска площ за компенсиране на наложени режими/ ограничения/  за земеделски дейности включени в заповедта за обявяване на съответна зона от Натура 2000;

Разходите за дейности се изчисляват въз основа на пропуснати доходи и на допълнителните разходи, свързани с режимите и забраните за земеделски дейности, разписани в заповедите за обявяване/плановете за управление на защитените зони по Натура 2000

Годишно компенсаторно плащане

17

Мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“

Предотвратяване на изоставянето на земеделските земи в необлагодетелстваните райони на страната; опазване на биоразнообразието

Подбор на проектни предложе-ния

Не

Непр.

Земеделски стопани (физически и юридически лица) по смисъла на чл. 9 на Регламент  (ЕС) 1307/2013 и съответното национално законодателство;

физически лица, еднолични търговци и юридически лица - земеделски стопани по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)

Годишни плащания на хектар

Компенсаторни плащания, отразяващи сумата от загубата на приходи и направените допълнителни разходи заради природни или други специфични ограничения в необлагодетелстваните райони

Годишно компенсаторно плащане

18

Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“

Насърчаване на хуманното отношение към животните, безопасността на храните и опазване на околната среда

Подбор на проектни предложе-ния

Не

Непр.

Земеделски производители с животновъдни стопанства от сектор „ЕПЖ” /говеда и биволи/ и сектор „ДПЖ” /овце и кози/

Осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10 % над задължителния стандарт (телета и крави/биволици на възраст над 24 месеца; овце и кози);

Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ (говеда над 6 месечна възраст и биволи; овце и кози)

Плащанията по мярката  се предоставят на ЖЕ, само за допълнителни разходи и пропуснати ползи, свързани с изпълнение на поетите ангажименти за осигуряване на свободна подова площ или свободно отглеждане на открито и не покриват извършени инвестиционни разходи от кандидатите.

Плащания на ЖЕ, само за допълнителни разходи и пропуснати ползи, свързани с изпълнение на поетите ангажименти и не покриват извършени инвестиционни разходи от кандидатите

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта