Основна болест, която напада картофите и доматите е картофената мана. Тя напада всички надземни части на доматите и картофите и нанася сериозни щети, а в някой случаи компрометира напълно реколтата. Болестта особено силно се развива във хладно време с температури между 15 и 20 градуса и влага – каквато не липсва през последно време в страната.

Проявява се първо по листата от долните етажи като мокри зелени петна, които скоро покафеняяват. От долната страна на листата зеленото петно образува белезникъв, плесенов налеп. Постепенно петната преминават по листата и стъблата на горните етажи и растенията загиват.

По плодовете на доматите се появява ръждиво кафяво петно от към дръжката, което прониква дълбоко в плода.

При картофите освен надземните части се нападат и клубените.

Болестите причинени от различни бактерии са другият опасен бич по домати и картофи. Бактериозите поразяват всички надземни части на растенията, от което тъканите почерняват и се вдлъбват. По зелените плодове на доматите се появяват черни брадавички, които се разрастват и образуват струпеи. При вятър бактериите се разнасят от мястото на зараза на 500-1000 м. Това изисква строга профилактика, изразяваща се в пръскане с фунгициди преди и 1-2 дни след валежи.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За успешното отглеждане на краставиците, освен спазването на всички агротехнически изисквания се налагат и чести третирания за извеждане на борбата с болести и неприятели. Новите сортове краставици са високопродуктивни с много добри вкусови качества, но са слабо устойчиви към причинителите на болести, най-често гъби или бактерии. Освен това по растенията не трябва да се допуща развитие и на вредители, като листни въшки, трипсове, белокрилки и цикади. Освен че вредят директно на растенията като смучат сок от тях, някой от тези насекоми са преносители и на вирусни болести, които не могат да се лекуват.

Борбата с болестите включва два етапа – профилактика и лечение.

Профилактиката включва комплекс от мерки, като основни са:

  • Опазване на растенията от плевели , които са гостоприемници на вредни насекоми, пренасящи вирустни и микоплазмени болести;
  • Оптимален режим на поливане;
  • Оптимално балансирано торене с комбинирани и листни торове. Едностранчивото азотно торене изнежва растенията и ги прави податливи на заболявания;
  • Предпазване на растенията от вредители чрез пръскане с инсектициди;
  • Предпазни пръскания с контактни фунгициди преди да са се развили болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Болест, която напада листата, стъблата и бобовете обикновено около периода на цъфтежа на граха е брашнистата мана. Причинителят е гъба. Нападнатите органи се покриват с нежни, белезникави, плесенови налепи. Тъканите под налепа остават зелени за дълъг период от време, но впоследствие се образуват кафяви, некротични петна. Гъбата се съхранява в растителните остатъци. Силно развитие на болестта се наблюдава при топли и сухи условия през деня, съчетани с висока относителна влажност през нощта, обикновено при наливане на бобовете.

Друга болест, която се развива във влажно и топло време е бактериалният пригор.

По листа, прилистниците и чашелистчета се появяват воднисти, закръглени петна с ореол, които причиняват жълтеене и пригор; по стъблата повредите са във вид на продълговати пукнатини, а връхната част загива; по семената също се появяват воднисти, мазни петна.

Върху всички нападнати части при влажно време се отделя бактериален ескудат с мръсно бял цвят във вид на фитилчета.

Борбата с бактерията е трудна. За да се избегне заразата се препоръчва :

  • спазване на 2-3 годишно сеитбообращение
  • използване на здрави семена и устойчиви сортове.
  • При поява на болестите се препоръчва пръскане с медни фунгициди - бордолезов разтвор – 0,1%, купроцин супер М -0,4% Фунгуран ОН 50 ВП – 0,3% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Калиевият перманганат има фунгицидно действие. Той е контактен и действа предпазно. В контакт с органични вещества като растенията бързо се разлага и отделя манган.

Основното му действие е срещу брашнестите мани, и то главно при лозята и овощните. Може да се прилага през вегетацията в концентрация 0,12% или 12 грама на 10 литра вода.

Той е по-ефикасен е от сярата при силно нападение на брашнести мани, когато има благоприятни условия за развитие на болестите, а температурата на въздуха е ниска или много висока.

Подобно на синия камък в бордолезовия разтвор, калиевият перманганат също трябва да се неутрализира с вар, за да не се получат изгаряния.

РЕЦЕПТАТА:

Приготвянето на 12% разтвор се прави с 12 грама калиев перманганат и 200 грама гасена вар.

Калиевият перманганат може да се използва за едновременна борба срещу мана и брашнеста мана заедно с бордолезовия разтвор - към 10 литра от 1%-ния бордолезов разтвор за пръскане през вегетацията се прибавят 12 грама калиев перманганат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако по краставиците откриете характерен бял или кремав брашнест налеп и от двете страни на листата, трябва да сте наясно, че те са нападнати от гъбното заболяване брашнеста мана. Гъбата напада всички части на растението, но най-силно засяга листата.

Поради повишената чувствителност на краставиците към серните препарати, тук профилактичната борба срещу болестта с контактни средства е по-трудна. Пръсканията започват при забелязани първи признаци на болестта с подходящи и разрешени фунгициди като Вивандо, Зоксис 250 СК, Карамат 2,5 ЕВ и други.

При нападение на краставиците от кубинска и брашнеста мана едновременно, се пръска със системни фунгициди, които действат и на двете болести. Такъв е фунгицидът Куадрис 25СК в концетрация 0,075% с карантинен срок 7 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Съединението е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия

Продоволствената безопасност през ХХI век е пряко свързана с устойчивостта на земеделските култури към болести. Откриването на ген, който помага на растенията да контролират съпротива им към патогените, може да окаже съществено съдействие за внедряването на устойчиви към инфекции селскостопански култури.

Успешни резултати от изследвания могат да предоставят възможност за по-фина настройка на активността на гена и по този начин да повишат устойчивостта на растенията към болести. Именно болестите по селскостопанските култури са основната причина за загубите на реколта в цял свят. На тях се пада дял от 10% изгубена продукция от най-важните култури в съвременното растениевъдство.

АЗОТНИЯТ ОКСИД ИЗПРАЩА СИГНАЛИ

Получените резултати през последните години дават основание да се твърди, че азотният оксид (NO) е вътреклетъчна сигнална молекула, с помощта на която се регулират физиологичните процеси на всички етапи от жизнения цикъл на растенията. Между тях някои много важни аспекти от биологията на NО все още не са разгадани.

Съществуват различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO в растенията. Не са напълно проучени механизмите на възприемане и предаване на сигналите от NO. Няма сведения и за това как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответните реакции на сигналите от NO.

Биолозите в научните лаборатории по света търсят отговорите на всички тези въпроси.

БОРБА С ИНФЕКЦИИТЕ

Учени от Университета в Единбург са изследвали растения, подложени на атака от бактерии или вируси, и изяснили, че като ответна реакция в растенията се отделят известни количества газ, известен като азотен оксид. Този газ се натрупва в растителните клетки и отключва защитната реакция на имунната система на растенията.

Изследователите използвали обикновени растения от салата крес – Arabidopsis thaliana, за наблюдение и изучаване на гените, чиято дейност се активира с повишаване нивото на азотния оксид. Те открили, че по-рано неизвестният ген SRG1започва да се проявява с появата на бактериална инфекция и бързо активира азотния оксид.

КЛЮЧОВ РЕГУЛАТОР

По-нататъшните анализи на процесите, протичащи вътре в растенията, показали, че SRG1 пуска в действие защитните им механизми, като едновременно ограничава активността на гените, потискащи реакцията на имунната им система. Променяйки степента на активност на гена SRG1, изследователите успели да потвърдят своето заключение, че растенията с по-високо ниво на защитни протеини, продуцирани от гените, се оказват по-устойчиви към инфекции.

Те открили, че азотният оксид регулира активността на имунните реакции, като гарантира, че реакцията на системата, която защитава растенията, няма да се окаже прекомерно разрушителна. Било установено също, че свръхактивната имунна реакция на растенията е в състояние да повреди самото растение и да забави неговия растеж точно така, както автоимунните заболявания при хората подтикват имунната система да атакува собствения организъм на човека.

ОБЩ МЕХАНИЗЪМ

Днес са натрупани много различни факти, отнасящи се към синтеза, молекулярния механизъм на действие и ролята на азотния оксид при растенията. Въпреки това засега е невъзможно те да се съберат и обобщят в една цялостна картина. Отделните важни аспекти от биологията на NO все още не са достатъчно изяснени. Затова съществуват и различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO при растенията.

Не е проучен докрай и механизмът на възприемане и предаване на сигнала от NO, а също така няма сведения как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответен отговор към NO. Възможно е част от отговорите да се намерят, основавайки се на знания, получени при изучаване особеностите на функциониране на NO при животните. Такъв сравнителен анализ би позволил да се появят аналогии и да се подчертаят различията в съвременното разбиране за работата на NO при растенията.

Въпреки че дори и сега, съчетавайки отделните късчета от NO-пъзела, може със сигурност да се твърди: NO е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия.

Изследователите предполагат, че резултатите от по-нататъшните опити могат да дадат представа за фундаменталните процеси, които са в основата на имунната регулация.

Публикувана в Растениевъдство

За да не се нападнат ягодите от гъбни заболявания е необходимо да се предприемат превантивни мерки. Затова ще помогнат няколко капки йод. За целта разтворете 10 капки йод в 10-литра вода и добавете 1 литър мляко. С този разтвор трябва да се напръскат листата на ягодите през пролетта. Пръскането се извършва в облачно време или в късния следобед. Този разтвор помага за предотвратяване на брашнеста мана по ягодите.

За да спасите ягодите от сиво гниене, трябва да ги третирате със следния разтвор: две равни супени лъжици калиев перманганат се разтварят в десет литра вода. Препоръчително е ягодите да се пръскат през пролетта - след края на цъфтежа. Не се препоръчва пръскането на ягодите с калиев перманганат твърде често. В крайна сметка, изобилието на вещество в почвата може да повлияе неблагоприятно върху развитието на ягодите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Международен екип учени от Университета в Ла Тробе (Мелбърн, Австралия), определиха характерните места в хромозомите на растения, които са способни да предават имунитет на потомството си.
Резултатите ще помогнат да се открият нови начини за предотвратяване на болестите по земеделските култури, което ще донесе огромни ползи на фермерите.
Учени от Университета на Шефилд (Великобритания) за първи път са идентифицирали характерните места (локуси) в растителните хромозоми, които придават устойчивост към болести на поколението чрез двустранна биохимична модификация, наречена ДНК метилиране.
По време на изследването учените са идентифицирали четири локуса на ДНК, които контролират резистентността към болестта брашнеста мана. Важно е да се отбележи, че резистентността не влияе на растежа или устойчивостта към други стресове от околната среда.
Според д-р Ритушри Джейн, учен в Университета в Ла Троба, когато растенията са подложени на многократни атаки от патогенни микроорганизми те развиват “памет” (наречена първична), която им позволява да се защитават ефективно, когато атаката се повтори.
„Един от механизмите за предаване на тази „памет” към следващото поколение чрез семена е ДНК метилирането. Това е епигенетичен феномен, тоест, ДНК последователността не се променя ”, казва д-р Джейн.
Ритушри Джейн обяснява потенциалните ползи за земеделските производители в резултат на това проучване.
„Това важно откритие може не само да доведе до нови начини за предотвратяване на болести по важни култури, но може да помогне и занамаляване на зависимостта от пестициди“, споделя д-р Джейн.

Според Юриахан Тон от Университета Шефилд, резултатите от тази изследователска работа отварят пътя за по-нататъшни изследвания, за това как епигенетиката може да помогне за подобряване на резистентността към болестите в културите.
"Надяваме се да използваме нашите проекти за по-нататъшни изследвания, за да разберем как тези епигенетични локуси контролират толкова много различни защитни гени", казва професор Тон.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Бялата ръжда по черешата е известна още като червени листни петна по череша и вишня. Вредата от нея е особено голяма при влажно време.

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още и по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е место срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

Ако в продължение на две-три години с благоприятни условия за развитие на болестта, плододаващите дръвчета не се пръскат, те силно се изтощават. В резултат на това и от ранното обезлистване на дръвчетата те не могат да се подготвят за успешно презимуване, остават с недозрели и слаби леторасти и загиват.

Подходящи фунгициди срещу бяла ръжда са Силит 544 СК, Силит 40 СК,  Делан 700 ВДГ, Сигнум. Пръскайте с фунгициди за едновременна борба и с ранното кафяво гниене - Карамат 2,5ЕВ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Двете основни болести по ореха са бактериоза и антракноза. Отглежданите у нас сортове орехи са чувствителни и на двете болести и много важно е борбата с тях да се извежда навреме.

Това важи и за младите и за старите дървета. Погрешно е да се смята, че срещу болестите трябва да се пръскат само плододаващите орехови дървета.

. При бактериозата младите и нарастващи листа дифузно почерняват по нерватурата, което преминава и по тъканта и се образуват дребни кафяви петна, предизвикващи изсъхване. Старите листа имат локални тъмнокафяви петна.

И с двете болести орехите се заразяват рано напролет при температури на въздуха над 10°С . Така, че първото пръскане трябва да е още рано напролет.

Ако времето е дъждовно и хладно условията са благоприятни за развитие и на двете болести. Затова до трайно повишаване на температурите и засушаване на въздуха е необходимо да се правят профилактични пръскания през 12-15 дни.

При бактериозата се препоръчват 1-2 третирания с бордолезов разтовор – 2% преди набъбване на листните пъпки и 1-2 пръскания след цъфтежа на женските цветове с бордолезов разтвор – 1% или друг меден фунгицид.

При антракнозата след формирането на листата и появата на първите признаци се извършват вегетационни пръскания с медни фунгициди, Систан 20ЕВ.  Често те съвпадат с третиранията срещу бактериозата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 25

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта