Въпреки късното поникване растенията се развиха нормално и само екстремни природни явления могат да компрометират реколтата – смята големият наш селекционер проф. Иван Панайотов

Агр. Петър Кръстев

Свищов

В ранна пролет, когато много научни работници и специалисти гадаеха и вещаеха апокалиптична картина за бъдещето на непоникналите площи с есенници, проф. Иван Панайотов направи прогноза, която се оказа безпогрешна. При срещата ни преди няколко дни на селекционния участък, на който изтъкнатият учен е заложил изключително ценен генетичен материал (за него ще ви разкажем специално в следващия брой – бел. ред.), той сподели, че е бил категоричен в прогнозата си, благодарение на 50-годишния си опит в селекцията на пшеница. В този изключително дълъг професионален опит той е наблюдавал и други подобни години, когато пшеницата е пониквала през февруари-март, и на тази база е направил извода, че и тази година ще поникне, и въпреки закъснението, ще навакса развитието си. Това според него се дължи на изключителната пластичност и адаптивност, които видът притежава.

Проф. Панайотов прогнозира също, че добивът от пшеницата тази година ще бъде напълно нормален – около 90 – 95% от най-добрия миналогодишен добив, стига, разбира се, да няма екстремни природни явления – след узряването да има повреди от градушка или дъждове и бури по време на жътва.

Независимо от късното поникване в края на февруари-началото на март, проф. Панайотов има конкретни наблюдения от развитието на посевите в Западна България и Добруджа – той смята, че към момента пшеницата е в много добро състояние. Класът е развит в оптималните си размери, озърняването му е перфектно и ако по време на жътва не вали, качеството ще бъде много добро, смята професорът.

Друг е въпросът обаче на каква цена ще получиш високия добив, коментира селекционерът. Нашите предшественици селекционери създадоха оригинален български биотип пшеници, които съчетават качеството на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция. Тези сортове са много по-добре приспособени към суши, киши и други неблагоприятни условия и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – торове, хербициди и фунгициди, което повишава ефективността на пшеничното производство. Защото не е важно колко килограма от декар ще получиш, а каква печалба ще получиш от пшеничното производство, обобщава проф. Панайотов.

Публикувана в Растениевъдство

Тази година розоберът в района на Карлово и Сопот приключва с ниски добиви и неизвестна крайна цена за производителя. Това каза за БТА Зара Клисурова, председател на Съюза на производителите на етерично-маслени култури. Тя отбеляза, че през цялото време беритбата е била съпътствана от липса на работна ръка и поредици от трудности, в това число проливни дъждове и градушки.

По думите на Клисурова за първи път тази година розовият цвят се изкупува срещу авансово заплащане, като никой не знае кога и колко ще бъде доплащането до крайната цена. Според нея това е необичайна практика, различна от минали години, когато се е знаело във всеки един момент на каква цена се изкупува розовият цвят. В момента розопроизводителите получават от 1,20 лева до 2,20 лева за килограм, като крайната цена ще бъде обявена от розопреработвателите след приключване на изкупната кампания. Очакваме бързо да се изплати разликата между аванс и реална цена и да няма производители като миналата година, да не си получат парите. В подбалканския регион – Карлово, Калофер, Сопот и селата Богдан, Климент, Каравелово много хора все още не са получили парите си за реколтата от 2018 година, добави Клисурова.

Предполагам, че в момента розопреработвателите засичат рандеманите и на тази база ще формират себестойността на розовото масло и оттам и цената, която ще могат да платят, добави Зара Клисурова. В зависимост от реколтата, килограм масло може да се получи от 3 тона, 3,5 тона или 4 тона розов цвят, но до момента информацията е, че рандеманът тази година не е добър и необходимият цвят надхвърля 4 тона. Като причина тя посочва лошите климатични условия – резките застудявания, сухата зима, които причиняват стрес в растението. Като неблагоприятни за розата са и честите и обилни дъждове и градушките, които са унищожили първите пъпки. В тази връзка Клисурова очаква доплащането да бъде между 2,50 лева и 3,00 лева на килограм цвят, което по думите ѝ е разумна цена.

Независимо от трудностите всяка година, в това число и тази, има много нови розови насаждения. Розоварните в региона са достатъчни, въпреки че има пикови моменти, в които не могат да усвоят розовия цвят, коментира Клисурова. Тя припомни, че тази година се отличава и с много къс период на розобера – около 15 дни, който започна от 14 до 20 май за различните масиви и ще приключи в рамките на една седмица. Като сравнение тя посочи, че е имало години, в които розоберът е бил почти 30 дни, а тази година розите са преминали необичайно бързо.

Липсата на работна ръка този сезон според нея не е свързано със заплащането, което е по един лев на набран килограм цвят и така е било и предходната година. По думите й причините могат да бъдат различни – от това, че не им се работи на хората до там, че явно имат достатъчно пари и нямат нужда от допълнителни доходи. Липсват и кандидати за този вид работа и от Бюрата по труда, откъдето не могат да изпълнят заявките на розопроизводителите за хора. В някои населени места обаче, тази година липсата на местна работна ръка се компенсира от граждани на Молдова, които пристигат специално за това на големи групи. Явно, коментира Клисурова, занапред ще разчитаме на вносна работна ръка за розобера.

Тази година земеделските стопани отчитат и ниски добиви на розов цвят, които са в рамките между 200 и 400 килограма от декар. В други години добивите са достигали до 700 кг, а при добри стопани са се набирали и 1000 килограма от декар, твърди тя.

Зара Клисурова очаква времето да се смили и да има добри климатични условия поне по време на прибирането на лавандулата. За разлика от розата, която се бере сутрин рано, при роса, за лавандулата се изчаква слънчево време, за да се започне жътвата. Изкупуването на лавандулата се извършва на ишлеме, а заплащането – на база получените килограми лавандулово масло. Миналата година цените са били добри – 250 лева на килограм масло, а тази година зависи от времето – кога ще спрат дъждовете и ще има ли силно слънце по време на жътвата.

Публикувана в Растениевъдство

Храненето чрез листния апарат носи големи ползи за растенията, като им помага пълноценно да усвояват наличните в почвата елементи

Агр. Петър Кръстев

Извънкореновото подхранване на селскостопанските култури е ефективен начин за повишаване на добивите и здравния статус на растенията. Изпитванията досега показват, че листното внасяне на хранителни вещества може да повиши добивите с 12 до 25% в сравнение с обикновените начини. И това не е единственият аргумент в полза на храненето на растенията чрез листния апарат.

За пръв път листното подхранване е било приложено в 50-те години на миналия век. За почти 70-годишната практика са натрупани данни, които убедително показват ползата от тази технология. Нанасянето на торови разтвори върху листата позволява на растението да използва над 90% от хранителните вещества. При традиционното им внасяне в почвата, в зависимост от условията, растенията използват почти два пъти по-малко. Специалистите знаят, че само 10-12% от внесените фосфорни торове се използват от растенията първата година, останалото количество остава „заключено“ в почвата или просто се измива от полето. С други думи, значителна част от торовете, внасяни в почвата, може да се изгуби.  Извънкореновото подхранване по-малко от почвеното зависи от влажността. Торовете, които се внасят в почвата във вид на прах или гранули в сух вид, започват да „работят“ само след като се разтворят в почвения слой след дъжд или поливка. Само тогава те стават достъпни за растението, което ги поглъща чрез корените си. В случай на недостатъчна влага в почвата, ефектът от внесените сухи торове значително намалява.

Въпреки това предимствата на листното подхранване стават очевидни само след стриктно спазване на технологията за внасяне на торовете.

Особености на извънкореновото подхранване на растенията

Ефективността на внесените хранителни вещества чрез листния апарат зависи от няколко фактора: площ и състояние на повърхността на листата, степен на разтворимост на хранителните вещества, време на задържане на разтвора върху листата, концентрация и тип на продукта, температура и влажност на въздуха.

Идеалните условия за внасяне – безветрена топла лятна вечер или нощ, с влажност на въздуха 60-70%, млади растения с голяма площ на листния апарат, правилно приготвяне на резервоарната смес с добре разтворени вещества.

В реални условия експертите препоръчват да се обърне внимание на няколко важни детайла.

  • Първо – отлично използване на микроразпръсквачи, създаващи ефект на „фина мъгла“.
  • Второ – правилна регулировка на разпръсквачите, за да може потокът с хранителни вещества да стига до растенията под ъгъл 90 градуса.
  • Трето – да се избягва обработката в сухо и топло време, иначе извънкореновото подхранване с обичайните водоразтворими торове може да бъде не само нефективно, но дори вредно.
  • Четвърто – да се избират торове, в които хранителните елементи се намират в хелатна форма. Хелатирането позволява хранителните вещества да съхранят своите свойства в резервоара за пръскане и да не се свързват с други хранителни вещества или пестициди, използвани заедно с тях.

Разумно допълнение

Безусловно, растенията могат да усвояват необходимите хранителни елементи в голям обем само с помощта на кореновата си система. Листните торове не трябва да се разглеждат като алтернатива на традиционното хранене на растенията. По-скоро това е ефективно допълнение, с което могат да се удовлетворят специфичните потребности на културата от един или няколко елемента. Подхранването на растенията чрез листния апарат може да коригира недостиг, да укрепи слаби или повредени от абиотични фактори култури, да ускори растежа и да осигури по-висок добив. С други думи, това е отличен начин за „фина настройка“ на програмата за хранене на растенията.

Известно е, че в определени стадии от развитието на растението, потребността от някои хранителни вещества може да превишава способност му да си ги осигури само, дори ако тези хранителни вещества се намират в почвата в излишък. Това най-често се случва във фазите по време на развитие на плодовете или зърната, или в стресови ситуации (ниски температури, замръз, недостиг на влага и др.). 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Учени са разработили компютърен модел как реагират основните земеделски култури на постепенното повишение на температурата, а след това проверили това в реални примери.

Оказало се, че прогнозираните реакции съвпаднали с действителността. И са стряскащи. Ако не се намалят значително топлинните емисии, добивът на царевица до 2100 година в САЩ може да намалее с почти 50%.

Соята ще дава примерно с 40% по-нисък добив, а пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите в света износители на селскостопанска продукция, рязкото намаляване на добивите сериозно ще покачи цените на хранителните продукти в цял свят. Това може да причини недостиг на продоволствие в развиващите се страни. Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователи. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще се отправят да търсят храна, което може да предизвика конфликти и дори пълномащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследване въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Той описва моделирането така: "Благодарение на наблюденията ние разбрахме, че високите температури носят вреда на културите. А сега вече успяхме да разберем как точно се случва това. Компютърните симулации, които проектираме, са основани на стабилни знания по физика, химия, биология и на голямо количество данни и разработки на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представят цялата сложност на посевните системи".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добива за сметка на увеличаване на напояването, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубата на добив може значително да бъде намалена, когато увеличим поливането на полето в нашите симулации, поради което направихме извода, че недостигът на вода, причинен от повишението на температурата, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурата, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация на културите към затоплянето, което ще смекчи неговите най-сериозни последствия. Този път към спасението обаче е ограничен от липсата на водни ресурси в някои региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до нивото на въглеродния диоксид. От една страна, последният води до глобалното затопляне, а от друга, – поглъща се от растенията, защото е необходим за техния растеж. Но в случая учените отчитат непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да губят около 5% от добива.

Благодарение на моделите учените от Потсдамския институт установили, че дори незначително увеличение над тази температура може да доведе до „по-резки и значителни загуби на добив“.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (отхвърлящи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“ – примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите владения в Арктика с повече от 50%. Въпреки това изследователите твърдят, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчно, за да противостои на намаляването на добивите от селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това учените все още не са изучили ефекта от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно ще навреди още повече на добивите.

Учени от Южното полукълбо вече се готвят за глобалното затопляне.

Австралийски селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветяване за създаване на интензивни дневни режими. Това значително ускорява търсенето на по-добри и устойчиви на жега сортове селскостопански култури.

Публикувана в Растениевъдство

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения


Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

sivba stattya

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

sivba stattya foto 2

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Публикувана в Растениевъдство
Според учените от Ланкастърския университет във Великобритания, културата може да трансформира слънчевата енергия с 21 на сто по-ефективно
Фотосинтезата има силно влияние върху формирането на добивите от земеделските култури. Затова управлението на този процес е важно не само за научни цели, но и за практиката.
 
За съжаление, все още не е възможно да се използва на 100 процента потенциала на процеса на фотосинтезата. Проблемът е там, че след настъпването на утрото или излизането на листа от сенчестата зона е необходимо известно време, преди процесът на трансформиране на слънчевата енергия да достигне пика на своята ефективност. И в течение на този период ценната енергия на слънцето е загубена за растението.
 
Фактът, че това намалява ефективността на растенията е известен, но преди провеждането на тези експерименти не беше известно за мащабите в загубите на добивите по тази причина.
При опитите си, учените са използвали инфрачервени газови анализатори, съединени към миниатюрна капсула с контролирана среда. В нея са симулирани внезапни проблясци на светлина, редуващи се с неочаквани затъмнения. Измервало се е колко време е необходимо на растението, за да достигне пика на активната фотосинтеза. При експериментите е използвана пшеница, като най-важната земеделска култура.
В резултат на тези опити е изяснено, че на пшеницата са й необходими около 15 минути, за да достигне максимума на фотосинтезата.
 
Използвайки тези данни, учените са успели да пресметнат колко по-малко въглеоден диоксид растението консумира за ден поради забавянето на процеса на фотосинтезата. И въпреки, че се е смятало, че смяната на деня и нощта не оказва голямо влияние върху добивите, то в реалността се получава, че растенията биха могли да бъдат с 21 на сто по-продуктивни.
 
Ботаниците от университета смятат, че това са много значителни загуби, поради което следващата им стъпка ще бъде търсенето на видове пшеница, които се адаптират по-бързо към смяната на деня и нощта с цел селекция на сортове за повишаването на добивите.
 
Според тях, това откритие може да спомогне за повишаване на добивите от земеделските култури навсякъде по света. През 20-и век добивите от пшеница се увеличиха драстично, но през 21-и ръстът в продуктивността на тази култура, въпреки значителният прогрес в селекцията и генното инженерство, остана незначителен. Но това може да се промени. Още повече, че повишаването на ефективността на фотосинтезата не изисква използването на вода и торове, което е добра новина.
Публикувана в Растениевъдство
От една страна увеличаването на скороста на работа при оран, брануване, дисковане и други почвообработващи операции на полето позволява да се намали разходът на гориво на хектар. Например, разходът на дизел при увеличаване на скоростта на работа до 7-10 км/ч намалява 1,5-2 пъти.
 
От друга страна увеличаването на скоростта на движение на техниката на полето изисква висока квалификация на механизатора, тъй като висококачествената почвообработка с голяма скорост, без пропуски и при зададената работна дълбочина, изисква специален опит.
 
Трябва да се вземе предвид, че при работа на повишена скорост при плуговете намалява ъгълът на атака, променя се формата на работната повърхност на корпусите и т.н. При повишаването на скоростта на работа някои широкоизползвани за работа на нормални скорости машини не влошават качеството на работа, а други дори го повишават.
 
С увеличаването на почвообработката до 7-10 км/ч по-добре се раздробява почвата, разбиват се буците, това подобрява строежа на орния слой, неговият водно-въздушен режим, и като следствие в почвата нараства съдържанието на органични вещества. В резултат на тежки, глинести почви добивите се повишават с 12-18 %.
 
Преминаването на оран и последваща почвообработка на високи скорости увеличава производителността на техниката и инвентара с  20-40%.
Публикувана в Агротехника

Стимулирането или забавянето растежа на растенията в точно определени фази допринася за постигане на висок и качествен добив

Агр. Петър Кръстев

В условията на съвременния интензивен тип земеделие в света получаването на високи и устойчиви добиви от зърнените култури изисква комплексно прилагане на минерални и органични торове, препарати за растителна защита и регулатори на растежа на растенията.

Използвайки регулатори на растежа на растенията, производителите на зърно имат възможност да влияят на растежните процеси с най-голяма полза за културата, което ще способства достигането на максимален краен резултат. Растежните стимулатори предизвикват форсиране на растежа на зърнените култури, затова прилагането на такива препарати е целесъобразно преди всичко в недостатъчно развити посеви, отглеждани на бедни почви. Внасянето на регулатори на растежа на растенията с ретардантно (забавящо) действие, обратно, помага да се намали интензивността на линейния прираст биомаса на растенията. В резултат от действието на такива препарати протича удебеляване стените на стъблата, което влияе положително на устойчивостта към полягане.

Високите норми азот водят до полягане

Интензивната технология на отглеждане на зимните житни и пролетни зърнени култури предполага внасянето на големи количества азот. Съвременните високопроизводителни сортове пшеница са способни да растат добре и да дават високи добиви на висок хранителен фон. При това дори нискостъблените сортове при прекомерна гъстота на посева и превишаване дозите на азота могат да полегнат. Затова прилагането на ретарданти в много ситуации елиминира негативния ефект от повишеното минерално хранене. Препаратите с ретардантно действие повишават устойчивостта на растенията към полягане не само чрез регулиране на тяхната височина, а едновременно с това удебеляват стените на стъблата. Известно е каква огромна вреда нанася масовото полягане на пшеницата в определени години.

Нежелателното явление зависи от четири основни фактора:

. анатомичните особености на сорта (дължина и дебелина на стъблото, количеството механични тъкани в стъблото и корените, развитие и анатомичен строеж на корените);

. физическите фактори на външната среда (дъжд, вятър, град, светлинен режим и температура);

. поражение от гъбни болести и вредители (кореново гниене, листни оси);

. агротехническите фактори (преовлажняване, висок фон минерални торове или техният дисбаланс, гъсти посеви).

Нискостъблените високоинтензивни сортове пшеница и ечемик се характеризират още и с това, че освен скъсеното стъбло и междувъзлия, те често формират не добре развита коренова система. В резултат на това някои сортове имат недостатъчна устойчивост на суша. При средностъблените сортове пшеница и ечемик този проблем отсъства, затова интензивността на растежните процеси при тях е значително по-висока.

Особено критичен период за полягане на посева има във фаза вретенене – изкласяване. В този период на вегетацията при интензивно азотно хранене често възниква голям разрив между потребностите на растенията от органични вещества и тяхната асимилация. Форсираното увеличение на линейните размери на растенията води до това, че механичните тъкани не успяват да се формират. В такъв случай израстват дълги тънкостенни стъбла, които носят върху себе си тежкия клас – те са обречени на полягане при първия силен вятър. Затова за предотвратяване на полягането стъблото трябва да се укрепи по цялата му дължина чрез удебеляване на неговите стени. Това важи особено за най-долните междувъзлия, на които се пада най-голямата тежест. Достигането на тези цели е възможно благодарение на внасянето на ретарданти.

Ретардантите задържат растежа и удебеляват стените на стъблата

Визуално действието на ретардантите се проявява в скъсяване на линейните размери на стъблото, намаляване дължината на междувъзлията. При напречен разрез стените на такива стъбла са удебелени. Формира се повече механична тъкан и добре се развиват влакнесто-съдовите снопчета. На устойчивост към прикореново полягане преди всичко влияят двете най-долни междувъзлия. Затова обработката с ретарданти трябва да се проведе в периода на активен растеж на първото и второто междувъзлия. При закъснение с внасянето, когато растежът на първите две междувъзлия вече завършва, препаратът влияе на по-високите междувъзлия, които не играят толкова важна роля в устойчивостта към полягане. Освен опасността от полягане на растенията, късната обработка с ретарданти води до намаляване размерите на класа и неговата озърненост.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Времето продължава да радва зърнопроизводителите по света. Практически във всички райони се наблюдават умерени температури и обилни валежи, което увеличава прогнозите за добивите от зърнените и маслодайните култури през настоящия сезон.
 
В САЩ поредните валежи от дъжд и сняг в Средния Запад забавиха темпа на сеитба на пшеницата и царевицата, но увеличиха запасеността на почвата с влага и прогнозите за добивите в райони.
 
В Северните равнини на САЩ дъждовене през последните дни продължават, което забавя началото на полските работи. В южните части на страната дъждовете подобриха състоянието на пшеницата.
 
В Бразилия климатичните условия са благоприятни за царевицата.
 
В Черноморския регион се наблюдава достатъчно и дори прекомерна влажност на почвата, което води до увеличаването на шансовете за прекрасна реколта от зърнени култури в Русия и Украйна през настоящата година.
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта