• Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност

  • Кои са факторите, които влияят върху зърнопроизводството – разговор със земеделския стопанин Петър Димитров, който обработва 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево

Габриела Събева

Почти 720 000 тона зърно са произведени в Добричка област през тази година от засетите 1 млн.300 хил.дка с пшеница. Средният добив е 553 кг/дка. Зад тези цифри се крият много усилия, свързани не само с прякото производство, но и със справянето с редица проблеми, които през последните години „набират” скорост и се появяват по полетата у нас. Оказва се, че за да изкарат тези 500-600 кг/дка пшеница, фермерите влагат много средства. Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност.

В Черноморския басейн наши основни конкуренти в производството на зърно са Русия и Украйна. При едно сравнение обаче става ясно, че пшеницата, произведена в България, е неконкурентна, т.е. има по-висока себестойност. „Причините са няколко. Специално за Добруджа важен фактор са високите ренти”, обобщи Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той посочи, че конкуренцията между самите фермери също играе роля. „Имаше периоди, в които земеделската продукция беше по-скъпа и високите нива на рентите се запазиха оттогава. Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител. Според него лавинообразният ефект при изплащането на дължимото на собствениците на земя се предава от една община на друга, от едно землище на друго. „В Добричка област в община Балчик има най-високи средни ренти. Голяма част от земята ни е там и съответно когато даваме ренти, изплащаме еднакво във всички общини – и в Балчик, и в Каварна, и в Ген.Тошево. Съответно това оказва влияние върху съседите. Така щафетата се предава”, коментира още Петър Димитров.

P Dimitrov 3

Като втора причина за „скъпата” пшеница производителят посочва заплащането в сферата на земеделието, а като трета – цените на горивата, на торовете и на препаратите за растителна защита, които скачат с всяка стопанска година. В Европа продуктите търпят редуциране на активните вещества. „Получава се така, че на пазара остава по-скъпата химия. Преди да се разреши едно активно вещество, то минава редица изпитания години наред. След известен период става ясно, че това активно вещество ще се спира пак в резултат на някакви изследвания. Тук следва въпросът кога бяхме излъгани – когато го пускаха на пазара или когато го спират. Не може в единия случай да е отговаряло на изискванията, а в следващия момент – не”, коментира още Петър.

Цената на пшеницата също следва логиката на международните пазари. Украйна има до 2028 г. квоти за безмитен внос на земеделска продукция. Това означава не само житни и технически култури, а плодове, месо и други агростоки, на които се сринаха цените в ЕС – именно в резултат на този безмитен внос. Т.е. засегнат е секторът не само на зърнопроизводството, а и много други. При една по-висока себестойност на пшеницата, субсидиите се оказват недостатъчни, за да покрият разликата”, изчислява още Петър Димитров и дава пример: „При 700 кг/дка среден добив при цена да речем от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Сами виждате какво се получава. А да не говорим, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. С всяка изминала година тази култура става все по-скъпа”, посочва Петър. Още от есента започват пръскания срещу болести, неприятели, напролет отново. „Имаме многократни влизания, за да стигнем до добив, който едва покрива себестойността. Да не говорим, че земеделският производител трябва да има възможност да прави капиталови инвестиции, независимо каква му е печалбата. Без да инвестира, той няма възможност за развитие. Получава се амортизиране на техниката, а в този програмен период зърнопроизводителите бяха „отстранени” от програмите. Така този сектор от едни високи нива на развитие сега търпи загуби и дърпа назад. Вече имаме фалирали кооперации и арендатори”, посочи Петър Димитров.

В Добричка област вече има производители, които губят земя, а други имат проблеми с разплащанията. „Смятам, че този проблем тепърва ще се задълбочи. Тези процеси се очакваха. Моите притеснения са, че следващия програмен период ще има сериозни проблеми и промени в сектор „зърнопроизводство”. От една страна ще се запази или ще има лек спад в субсидиите. В същото време обаче изискванията ще доведат до по-големи разходи. Пак ще дам пример – с повечето третирания с пестициди една част или цялата субсидия отива за извеждане на химическа борба. С една дума, спазването на условията води до допълнителни разходи, които преди това си ги нямал”, не крие горчивите изводи фермерът. Това ще доведе до неконкурентно зърнопроизводство у нас.

Инфраструктурата в България също не трябва да се пропуска като елемент от цялостното калкулиране на разходите. „Имам предвид пристанищата. Нашите пристанища не могат да поемат големи кораби, докато в Констанца или Одеса могат. По-голям тонаж от 25-50 000 тона може да пътува на по-големи разстояния и така разходите за транспорт са по-малки. Плавателните съдове с по-малък тонаж могат да доставят продукцията да речем само в рамките на Средиземно или Черно море или по-близо. Така инфраструктурата, която имаме, също оказва влияние”, обобщи Петър Димитров. Той допълни, че не трябва да пропускаме и тол таксите, които се предвиждат, тъй като това ще окаже влияние върху разхода от вътрешността на страната към пристанищата. До какво ще доведе всичко това? Пшеницата ще стане още по-нерентабилна, тъй като пада цената към фермера. Това също е част от причините в Добруджа да се търсят други решения и през последните 5-6 години те дойдоха в сектора на етерично-маслените култури.

Новата стопанска година започва с разходи за пшеницата. 1 млн.245 хил.дка са площите с жито, които засяха стопаните от Добруджа през тази есен. Според земеделския производител Петър Димитров големият проблем и през тази година ще бъде опазването на площите от заболяването „кафява ръжда”. По думите му вече има двукратно третиране на пшениците. Според учени от Добруджанския земеделски институт, участвали в обследването на посевите, вече има до 90 % поражение от заболяването. Селекционерите и фермерите посочват, че основната причина за разпространението на проблемните болести и неприятели са така наречените междинни култури, при които е забранено пръскането и разораването. Тези „зелени площи” са част от европейските правила за земеделие. Изискванията за екологично насочени площи обаче имат обратен ефект у нас. Посевите с междинни култури стават първопричина за масовата поява и разпространение на кафява ръжда и житни мухи, смята Петър Димитров. „Идеята на това зелено плащане е да се увеличат биоразнообразието, да няма загуба на въглероден двуокис, да се запази органичната материя. В същото време обаче ако сложим чертата, виждаме, че се увеличават болестите и неприятелите”, анализира стопанинът.

Правилата за екологично насочени площи не са съобразени с особеностите на европейските държави, смята още той. „На практика имаме една обща селскостопанска политика, валидна както за Гърция, така и за Финландия, т.е. за различни климатични, почвени и биологични условия. На един места тя може да действа, но у нас има обратен ефект”, категоричен е Петър. Той прогнозира, че през декември и януари кафявата ръжда отново да бъде на „дневен ред” и фермерите да чакат подходящ момент за поредното пръскане.

Публикувана в Бизнес

Разработват се практики за решаване на проблемите на стопаните с царевични и картофени ниви в полупланинските местности, близо до гори

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че земеделските стопани, които упражняват земеделие на по-голяма надморска височина в припланинските и полупланински райони до гористи местности, срещат сериозни трудности, които сами не могат да решат. От една страна, става въпрос за набезите от диви животни, които опустошават картофените и царевичните ниви в тези райони и трудно могат да се вземат ефикасни мерки. Другата трудност е, че не е лесно да се намерят хибриди царевица, подходящи за отглеждане при голяма надморска височина.

С решаването на тази трудна задача се е заел д-р ЖЕЛЮ АВРАМОВ – от катедра Растителна защита в Лесотехническия университет (ЛТУ), който със съдействието на ловни дружинки от ЛРД Сливница и ЛРД Батак експериментира методи за опазване на посевите от диви прасета. С помощта на фирма Пионер Семена България, са осигурени подходящи хибриди царевица за експеримента. Специалистът, който отговорно е приел да сътрудничи в благородната кауза на д-р Аврамов за решение на проблема, е СНЕЖАНА ПРОДАНОВА,регионален агроном за CORTEVA Agriscience. Резултатите от проведените опити ще бъдат обобщени и предоставени за ползване на нуждаещите се земеделски производители.

Според д-р Аврамов два са основните фактори, които определят специфичните условия на земеделие в полупланинските райони, отглеждащи царевица: голямата надморска височина на площите и наличието на диви животни. Решението на първия от тях е в намиране на правилния хибрид царевица, който би могъл да се развива нормално в специфичните условия и да даде добра реколта (от зърно или за силаж). Другият фактор в тези райони са дивите животни, тъй като масивите са в непосредствена близост до горските масиви.

От разговора с д-р Аврамов разбрахме, че в експеримента са включени и студенти от ЛТУ, които на базата на опитите и резултатите са защитили дипломни работии се подготвят съвместни публикации с препоръки. Проучванията в тази област са много оскъдни, което всъщност е провокирало изследванията на младите хора. Нямаме описани динамиката на животните, които посещават земеделските посеви, повече информация има за повредите от зайци и дребни бозайници в овощни градини, поясни преподавателят. Екипът на д-р Аврамов за пръв път е описал повредите от диви животни при царевица и картофи в тези полупланински земеделски райони.

За да има експеримента представителна извадка, в двата района – на Батак и с. Василовци, общ. Драгоман, Софийска област, са използвани ловни камери, с които е заснемано движението на всички животни. Направена е статистика и са подбрани само тези, които имат най-чести посещения пред камерите, поставени на 200-300 метра от посевите, където са и хранилките за дивите животни. В резултат на тези наблюдения е направена статистика на 4-те или 5-те вида, които нанасят най-големи щети. Косвено е изведено съждението, че повредите са нанесени именно от тези животни, които най-често се явяват пред камерите. В района на Батак освен диви прасета са заснети благородни елени и мечка, а в района на с. Василовци са заснети язовци, която редовно посещавали хранилките с царевица.

Д-р Аврамов беше любезен да даде интервю за нашия вестник с презумпцията потърпевшите земеделци да получат актуална информация.

-         Д-р Аврамов, какви са конкретните проблеми, които искате да решите на земеделските производители от полупланинските райони и по какъв начин ще го постигнете?

-         Първият проблем, с който се срещаме, е надморската височина – над 750 метра, както например е районът на Драгоман в който се произвежда царевица за зърно и силаж. В случая трябва да подберем правилните хибриди царевица. Това можем да постигнем само благодарение на упътванията и препоръките на фирмите, като се вземат предвид всички абиотични фактори, характерни за дадения район – надморска височина, температури, валежи и др.

-         Каква е ролята на ловните дружинки в експеримента?

-         Ловната дружинка помогна за създаването на дивечови ниви, предназначени специално за изхранването на онези диви прасета, които мигрират. Тъй като нашият регион (Драгоман) е подбалкански, просто използваме възможността да задържим животните в него и така съчетаваме полезното с приятното. Очевидци могат да ви разкажат какво означава „вършеене“ на нива от диви прасета, но за съжаление, няма точно описание на т.нар. повреди, или по-точно щети на селскостопанската продукция.

-         Освен в търсене на подходящи хибриди царевица, какво друго експериментирате?

-         Бих могъл да се похваля, че в рамките на две години направихме опит с използване на репеленти срещу диви животни. Резултатите са много добри и може да се препоръчат на селскостопанските производители за райони, където има проблеми с дивеча. Тези репеленти са регистрирани в Българскатаагенция по безопасност на храните и са налични на пазара. През първата година в района на с. Василовци без прилагане на репеленти унищожаването на царевичния посев беше 92%. През втората година отчетените резултати показаха вреда до 10% спрямо общия брой. Опити с картофи и царевица изведохме до Батак, където тези две култури са най-уязвими към дивеч и по-точно към дивите прасета.

Публикувана в Бизнес
Стачки на фермери заляха европейските столици. И не за повече пари! Фермерите, които знаят как се произвежда храната на човечеството възстанаха срещу еколозите! На пръв поглед звучи нелогично. Земеделците са хората, които най-много са загрижени за околната среда, защото тя е тяхната "производствена база" и те са заинтересувани да е в добро състояние. Те живеят в селските райони и се грижат за тях. Защо имат проблем с еколозите?
 
Защото се оказва, че в съвременния свят всичко е пари. И в екологията има много пари. Новата Европейска комисия иска ЕС да похарчи три ТРИЛИОНА ЕВРО за зелена енергия. Част от парите – един трилион евро, щял да покрие Брюксел, другата част ще имаме честта ние да плащаме!
 

Ето какво пише в коментара си за Свободно слово Елена Гунчева:


Урсулката се бори за „климатично неутрален“ континент. Единствено възпитанието ме спира да й спомена с добро цялата рода до девето коляно. Дали някой от тези на върха в ЕС осъзнава колко е безумно това понятие? Климатично неутрален не може да бъде дори Марс. Навсякъде има климат. Да се неутрализира климата? Вярно!?!
Още Гретхен като се развилня по темата за замърсяването, реших, че там някъде в екологията има много, много пари! Е, сега вече се вижда новият бизнес на едрия капитал. Три трилиона евро звучат много добре. И познайте – няма да ги получим ние. Ще ги получат тези, които в момента замърсяват нашият въздух. Ние ще им плащаме. За пореден път.

Спомняте ли си кога за първи път се заговори в България за зелена енергия. И кои точно станаха собственици на фотоволтаичните паркове? И сключиха договори – дългосрочни, с едни безумни цени, на които да се изкупува тока? Да, познахте, който ние плащаме. Как пък един обикновен човек не взе да произвежда зелена енергия. А тези, които произвеждат отровите и държат властта.

Това ще бъде поредната икономическа катастрофа за бедния българин. Познайте дали Борисов ще откаже да даваме пари! Няма. И парите ще ги даваме ние. Ще ни принудят да се върнем в Средновековието и токът да стане лукс, да нямаме коли и да не смеем да произвеждаме отпадъци. То не че като си платим всичко, ще остане за ядене и потребление.

ЕС става откровено вреден за България. Той се ръководи вече от Франция и Германия. Те гледат своите интереси. Ние сме периферията, която плаща и която е буферна зона между тях и „гостите“ им.

И сега да попитам пенсионерите с 230 лева пенсия и работещите бедни с по 600 лева заплата – можете ли да си представите ТРИ ТРИЛИОНА ЕВРО? И си представете например ако половината се заделят за борба с бедността в ЕС, какви биха били резултатите!

Голямото проклятие на Европа са лудите лидери, които винаги са начело на големите държави. От Европа досега нищо добро не сме видели. Още от времето на създаването на българската държава, нас ни считат за излишни. А сега им е паднало и да се отърват от нас!

Аз не съм съгласна да участвам във всеобщата лудост! За мен хората са на първо място. А Урсулката като иска, да си неутрализира климата. Като започнат с това да не си изхвърлят боклуците в България!"

 

И тук няма какво да добавя, освен че пари при пари отиват ...

Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Бюджетът на ЕС за агросектора ще е с 5% по-малко за периода 2021-2027 г. Иначе казано той ще олекне с 12 милиарда евро. Очаква се средствата за земеделие във всички 27 страни в ЕС да са в размер на 365 милиарда евро. Това съобщи на агрофорум в Пловдив Елисавета Върбанова, експерт в отдел „Директни плащания“ в Главна дирекция АГРИ към Европейската комисия. Основна причина за изтъняване на европейската земеделска пица е Брекзит. В новата финансова рамка се предвижда и намаление на преките плащания над 60 000 евро и въвеждане на таван над 100 000 евро. ЕК предлага да се намали и обвързаното с производството подпомагане. Ако това се случи, в България ще бъдат засегнати 27 000 фермери (основно в сектор плодове и зеленчуци), които сега получават субсидии по тази мярка.

Все пак има и добри новини около новия бюджет. Едната от тях е,че ще има материални стимули за младите фермери. Минимум 2% от националния пакет за директни плащания са запазени специално за тях. Предвидени са минимум 30% за интервенции по околна среда и климат и минимум 5% за подхода ЛИДЕР. Приоритет за подпомагане ще се дава също на малките и средните стопанства.

Дали повече млади хора ще искат да се занимават със земеделие и животновъдство, предстои да видим. Към днешна дата в България броят на младите фермери намалява, стана ясно от данните, които предостави на форума Калоян Костадинов, директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” – ДФ „Земеделие“. При подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от ПРСР, при приема през 2015 г., са подадени 2664 заявления със заявена субсидия в размер на 66 600 000 евро. Сключените договори са били 1263, а одобрената субсидия – 31 575 000 евро. По време на приема през 2018 г. подадените заявление са почти два пъти по-малко – 1837, а заявената субсидия – 45 925 000 евро. Одобрените кандидати са 880. Отпаднали са 178 проекта поради дублиране на бенефициентите. Одобрената субсидия за този прием е – 22 000 000 евро. От страна на ДФЗ има уверение, че бъде осигурен допълнителен ресурс, необходим за финансовото обезпечаване на чакащите 114 проекта.

Калоян Костадинов уточни, че от общия бюджет на ПРСР (2014-2020 г.) за страната – 2 366 716 966 евро, до момента е изплатена субсидия в размер на 832 246 010 евро, което е 35.16% усвояване. С най-висок процент на усвояване са мерките 11 „Биологично земеделие“ и 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничени​я“, съответно 70% и 68%. Най-слаб е интересът по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ – 3.71%.

В момента се приемат документи по подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти“, с общ бюджет 1 685 121 евро. 

Публикувана в Бизнес

Правим ли всичко, за да може почвата да оправдае нашите очаквания и надежди?

Агр. Петър Кръстев

Днес, както ние, така и земеделците по цял свят очакват от почвите си повече отвсякога. Но дали те са в състояние да оправдаят нашите надежди, ако се експлоатират безогледно, без да се прилагат каквито и да било мерки за тяхното опазване и попълване на изчерпващите се запаси от хранителни вещества. Какви са нашите възможности за управление храненето на селскостопанските култури? Нека да разгледаме най-важните въпроси, свързани с показателите, от които зависи плодородието на почвата.

Редовна и подробна почвена диагностика

Съвременните високопродуктивни технологии при отглеждане на земеделските култури са все по-взискателни към хранителните вещества. В стопанствата, използващи тези технологии на земеделско производство се изисква по-често и по-обширно тестване на почвите, отколкото при традиционните технологии. Вземането на почвени проби от полето е важна процедура и само прилагането на качествени методи на пробовземане може да даде максимално точни резултати от лабораторния анализ.

Редовната и детайлна диагностика на почвата помага да се осъществява правилен контрол на нейното състояние. В съчетание с редовното торене, тестването на почвите осигурява максималната им производителност в продължение на текущия сезон и помага тяхното плодородие да се поддържа за дълго време.

Тъй като до 60% от реколтата зависи от плодородието на почвата, подготовката на всеки нов вегетационен период трябва да започва със земята. Съществуват 17 основни хранителни вещества, необходими на селскостопанските култури. Те се подразделят на първични макроелементи, вторични макроелементи и микроелементи. Законът за минимума гласи, че хранителното вещество, присъстващо в най-малко относително количество, ограничаващо нормалното хранене на растенията. С други думи, дори съдържанието на всички хранителни вещества да е в оптимални граници, достатъчен е само един „дефицитен“ хранителен елемент, който ще попречи да се получи висок добив. В тази връзка е необходимо още веднъж да се върнем към технологията на вземане на проби от почвата и техния анализ.

Начини за изследване на почвата

Резултатите от анализа на почвата в пълна сила съответстват на показателите на качествата на взетите проби. Затова на практика е важно точното спазване на условията на пробовземане:

. Използвайте качествен уред за вземане на проба (сонда), а не лопата. Вече има фирми, които предлагат механизирано пробовземане със самоходна сонда.

. Вземете минимум от 8 до 12 проби почва, за да получите точно представяне на всеки интересуващ ви участък, като осредните пробите по клетъчна схема.

. Пробите почва трябва винаги да се вземат с единаква дълбочина. Стандартни дълбочини от връхния слой почва за отбор на проби се смятат 15, 20 и 25 сантиметра. Изключение прави дълбочината за вземане на почвени проби за трайни насаждения.

. Не накланяйте пробовземача при вземане на пробите. Сондата трябва да бъде под ъгъл от 90° спрямо повърхността на земята.

. Смесвайте пробите почва в чист пласмасов съд (подцинкованите съдове могат да повлияят на резултатите от тестовете) и ги поставяйте в торба, маркирана за тестване на почва (по една за всяко поле/участък).

. Напишете наименованието на селскостопанската култура, предполагаемия обем на добива и друга значима информация, каквато изисква съответната лаборатория по тестване на почвата.

Като правило, колкото повече проби почва вземете, толкова по-точни ще бъдат анализите, които ще получите от лабораторията. На полета, където се отглеждат високодобивни култури с прилагане на интензивни технологии, препоръчително е вземането на проби да се прави на всеки две години.

Подвижни и неподвижни форми хранителни вещества

Повечето земеделски производители вземат проби от повърхностния слой почва на дълбочина от 15 до 20 см за анализ на концентрацията на фосфор и калий. Съществуват обаче ситуации, в които вземането на проби почва да става от по-голяма дълбочина. Например мобилните хранителни вещества при проливни дъждове или при груба текстура на почвата могат да се придвижат в дълбочина на почвения профил. Хранителни вещества, като нитратния азот (NO3-N), сулфатната сяра (SO4-S), бор (B) и хлор (Cl), могат да изискват вземането на проби от по-дълбокия слой почва. При отглеждане на люцерна или други фуражни култури препоръчително е пробите да се вземат както от почвен слой по-близо до повърхността, така и от по-дълбок слой.

Осреднените проби почва от различни дълбочини дават представа за наситеността с хранителните вещества от цялото поле. За всяка дълбочина се изисква вземане от 8 до 12 проби, събрани от цялата площ на участъка земя. С помощта на тази стратегия всички получени проби се смесват в един пакет за анализ.

Отборът на пробите по клетъчния метод е най- разпространеният от всички методики за отбор на проби и може да се счита ефективен за тестване на почвата. Най- разпространените клетъчни схеми са: 4 дка, 10 дка, 20 дка или 40 дка. Пробите обикновено се вземат от центъра на клетките. Съвременното програмно осигуряване може математически да оцени показателите за участъците почви, които не влизат в клетъчната схема, гарантирайки точността на тези показания за качеството на почвата за всеки такъв терен.

Основни показатели в анализа на почвата

След като получите резултатите от проведеното изследване на почвата, трябва да проверите дали показателят киселинност на почвата (рН) е в оптимален диапазон за прилагания сеитбооборот. За повечето земеделски култури най-добра е почвата с рН от 6 до 6,5 единици. Изключение правят люцерната и някои други фуражни култури, за които рН от 6,5 до 7 е най-подходящо.

Определянето киселинността на почвата е базов тест, извършван в лабораториите за анализ на почва, в който се смесват равни части почва и вода. Измерването след това става с помощта на електроди. Когато киселинността на почвата е ниска, към пробата се добавя буферен разтвор. След протичане на реакцията отново се прави измерване. Тази стойност характеризира способността на почвата да променя своята киселинност. Ако разликата между pH на почвата и буферния pH е голяма, това означава, че киселинността на почвата лесно може да се промени. Затова е необходим относително малък разход на варуващи материали. Ако след реакцията на буферния разтвор рН на почвата се измени незначително, нивото на киселинност в нея трудно ще бъде променено. Т. е. изисква се внасяне в почвата на голямо количество варуващи материали.

В почвените проби е важно е да се анализира и показателят за съдържание на органична маса, тъй като тя е резервоар на хранителни вещества и буферен механизъм за почвата. Често лабораториите използват процента съдържание органично вещество, за да установят съдържанието на азот (N) или сяра (S), които могат да са достъпни за растенията за сезона. Повишаване нивото на органичното вещество влияе на структурата на почвата, нейната водозадържаща способност, минерализацията, биологичната активност и скоростта на проникване на вода и въздух в нея.

Показателите на почвата за установяване наличието на неподвижните хранителни вещества, каквито са фосфорът (P) и калият (K), се анализират и обработват по различен начин от този на подвижните хранителни вещества. Резултатите за стойностите на неподвижните хранителни вещества в почвата не са показател за общото им количество, а доколко тези вещества ще бъдат достъпни за растенията през вегетационния период.

Катионообменната емкост (КОЕ) е количеството положително заредени катиони, които са в състояние да се задържат в определен обем почва и могат значително да влияят на подвижността и поглъщането на хранителни вещества от растенията. Базовият набор от катиони включва Са2 +, Mg2 +, К + и Na +. Известно е, че почвата като цяло има отрицателен заряд. В случай на по-голям отрицателен заряд, тя може да задържа по-голям брой положителни катиони като водород, магнезий, калций, калий, амоний и натрий, които могат да се прикрепят като магнити. Всички тези подробности от анализа са важни данни, които дават яснота за хранителния режим на растенията.

Настоящите високодобивни хибридни сортове извличат от почвата по-големи количества хранителни вещества, отколкото обикновените хибриди от предишни поколения. Това изисква по-прецизен и постоянен мониторинг на процеса на намаляване на хранителните вещества в почвата и колебанията на показателите за плодородието й, които се проявяват в нейния профил. Затова все повече земеделци предпочитат по-често да изследват състоянието на почвата в техните полета.

Публикувана в Растениевъдство

Учените със земеделски профил в Страната на лалетата не само разработват нови технологии, но и печелят от тях.  Аграрниците в нашата страна могат да използват холандската практика за ефективно научно управление

Алекс Петров

За да просперира селскостопанската наука, тя трябва не само да се развива, но и да продава плодовете на своя труд, т.е. натрупаната интелектуална собственост. Убедителен пример за тази успешна симбиоза е холандският изследователски център ACRRES – от неговата практика можем да се поучим как учените могат да се кооперират с бизнеса, да създават нови разработки, да отглеждат продукти и да ги продават. Всичко е конструктивно и икономически рентабилно, с две думи – по холандски…

 

Сн.1

Тъй като сътрудничеството стои в основата на селскостопанската дейност в Холандия, изследователският център ACRRES също е резултат от съвместна дейност. Това е партньорски проект на Института за растения Lelystad Praktijkonderzoek Plant & Omgeving и Вагенинския университет (Wageningen UR) . Освен това центърът се поддържа от управлението на провинциите Флеволанд и Лелистад. Въвлечен в процеса е и селскостопанският бизнес, заинтересован от провеждането на разработките.

Главни направления в изследователската дейност са

проекти в областта на възобновяемите енергийни източници

(базирани на слънчева и вятърна енергии, биомаса) и проучвания на техните потенциални приложения и преработки.

Базовата идея за направлението възниква сред учените преди 10 години, когато Холандия започва цялостно да обмисля използването на „зелена“ енергия и рециклиране на материалните ресурси. Проблемът тогава е бил, че производството на биоенергия е било скъпо и над него веднага започват да работят учените.

Днес ACRRES

отглежда и изследва култури на 8000 декара земя

близо до Амстердам. По нашите стандарти размерът ѝ представлява средноголяма ферма, но за Холандия това е доста висок показател, тъй като земята там е много скъпа. Територията е разделена наполовина: на изследователски парцели и и засети площи за производство с търговско предназначение. Впрочем учените отглеждат баналните за нас картофи и лук. Изглежда нелогично да се произвеждат такива евтини култури на една от най-скъпите земи в Европа. Но присъствието на селекционни компании в областта играе голяма роля, което позволява на ACRRES да бъде икономически самостоятелен и независим практически през целия сезон.

Приложните изследвания и демонстрациите на разработките на прототипи се извършват на изпитателни площадки, за да се подобрят рентабилните начини за устойчиво производство на енергия и използването на биомаса. На територията има и прототипи на вятърни мелници с нови характеристики и функции, които не принадлежат на центъра, а на бизнес компаниите, обработващи под аренда земя от ACRRES.

Но учените не се ограничават само да предлагат площи на бизнеса като място за тестване на техните иновативни процеси, прототипи на машини, оборудване, устройства и т.н. Заедно с развитието ACRRES организира стаж за студенти от селскостопански специалности. Освен това учените предлагат познавателни и по-задълбочени турове за представители на индустриални отрасли. Цената на тура включва и лекции на университетски преподаватели по теми за възобновяема енергия. Всички заинтересовани могат да научат как центърът развива технологии, които могат да пречистят 52% метан до 99% и да го преработват на биогориво.

В полетата на изследователския център са въведени системи за прецизно земеделие и се създават програми, които създават карти на обработваеми земи. Тези геоданни се съхраняват и използват в мобилни приложения.

ACRRES работи в тясно сътрудничество със земеделските производители, консултира и изпълнява много съвместни проекти. Има и много демонстрационни полета за изпробване на средствата за растителна защита на агрохимичните компании.

Най-интересното е, че вариантите на развитие продължават да се увеличават и разширяват. Центърът разви интелигентен клон от енергийни хранилища

към изследователски центрове. При прекъсване на захранването по време на изследвания в ACRRES, дисбалансите в работата могат да бъдат избегнати. Собствената енергийна мрежа показва баланса на захранването и наличието на енергийна мощност в местата за резервиране.

Планове за бъдещето – в следващите 20-30 години центърът ще работи върху проблема с технологиите, които са вредни за почвата. Учените обмислят начини за работа на малки, автономни машини, оборудвани с мобилни приложения.

Публикувана в Агроновини

Пламен Владимиров е земеделски производител от региона на Видин. Той обработва земя в землищата на Иново и Майор Узуново в област Видин. В стопанството обработват близо 22 000 дка, която е разпръсната в няколко землища, като Пламен и съдружникът му Борислав са известни в региона със своя предприемачески дух. Освен предприемачи, те са и иноватори, тъй като са едни от хората, които решават да внедрят последното поколение технологии в своето стопанство с цел оптимизация на работните процеси.

KV Exacta TLX GEOSPREAD 001

Пламен Владимиров започва внедряването на прецизни технологии в своето стопанство с инвестиция в дисплей за навигация, а в последствие и в система за автоматично управление, като с течение на времето се убеждава в ползите от тях, чрез оптимизациите на работния процес, до които води тяхното използване. Освен оптимизацията, оборудването за прецизно земеделие, което използва, му позволява да си гарантира отлични резултати на полето, като елиминира част от грешки по време на работа, водещи до презастъпване или пропуските при различните обработки.

Модерните технологии и иновациите, които Пламен Владимиров внедрява в стопанството си, му помагат да се справя с оскъдното количество работна ръка и качествени кадри, характерно за Северозападния регион и по-малките населени места там.

След инвестицията му в Trimble оборудване и ползите, които вижда от него, Пламен решава, че прецизното земеделие е пътят към бъдещото успешно развитие на неговото стопанство и започва да търси други иновативни решения и технологии, приложими в неговото стопанство.

торачка Пламен Владимиров

Търсейки следващото правилно инвестиционно решение за стопанството си, Пламен попада на торачката Kverneland TL Geospread, която е от най-високия клас тороразпръскваща техника. Инвентарът се характеризира с голяма вместимост и голяма работна ширина, което позволява постигането на една изключително добра производителност при торене. Специалната система за разпръскване на тора CentreFlow с предварително завихряне на тора, преди допира с лопатките, гарантира торене без разтрошаване и разпрашаване на тора, а дизайнът с 8 лопатки на всеки диск осигурява консистентен поток на тора за по-равномерно покритие.

Като част от серията интелигентни инвентари, които НИК предлагат на българския пазар, тази торачка разполага със секционен контрол, който спестява на земеделските производители 15% от разходите за тор, само благодарение на намаляване на работната ширина в краищата на блока и елиминиране на количеството тор, което излиза извън парцела.

Този инвентар в комбинация с оборудването на Trimble с точност на работа 2,5см и услугите за прецизно торене от лабораторията на НИК Агро Сървис предоставя възможност за оптимизиране на разходите за торове чрез прецизно приложение на различни торови норми. Растенията получават точното количество тор и на точното място, като така „ненужното“ на растението в този момент количество тор, остава в складовете.

Важен фактор при избора на машина за Пламен е и екипът, който в последствие ще отговаря на въпросите му и ще я обслужва. Спирайки се на НИК като компания, Пламен е сигурен в сервизният екип, неговата бърза реакция и ниво на ескпертиза. И не само, той им има доверие, че ще му помагат машината да работи безпроблемно дори и при интензивно използване.

Модерната техника и новите технологии са бъдещето на земеделието, според Пламен, тъй като му позволяват с по-малко работна ръка да има възможността да обработва по-големи площи, в сравнение с други земеделци от региона. Пред нашия екип той споделя, че би препоръчал и на други колеги тази комбинация от умна торачка и продукти и услуги за прецизно земеделие, тъй като е изключително доволен от секционния контрол, от торенето с променлива норма и от резултатите, които постига в края на стопанската година.

Публикувана в Агротехника
Наскоро по време на пчеларско събитие беше констатирано, че за качествения мед има пазар. Но не само при меда е така. Навсякъде се търси качествена стока. Но...
 
За да произвеждаш качествено трябва да инвестираш. За да инвестираш трябват пари. Пари обаче няма, тъй като докато не произвеждаш качествено, няма откъде да дойдат. Няма как да правиш качествено земеделие с некачествени семена, торове и руска и турска техника. Но пари за друго откъде да вземеш?
 
Наскоро икономистът Николай Вълканов отбеляза, че българското земеделие за втора година е вече в криза. Защо се случва това, при положение, че световното земеделие не е в криза? Защо цените на основните земеделски продукти у нас падат при положение, че световните цени на същите тези продукти не падат? 
 
Аз, разбира се, нямам отговор на този въпрос, защото, ако имах щях да направя кариера като икономист, но ми се струва, че все пак част от отговора е в липсата на свежи пари за инвестиции у фермерите и все по-големите компромиси, които им се налага да правят с качеството...
 
Сега от всички "партийни" медии се тръби колко много пари ще тръгнат догодина към земеделците... Колко да са много? 500 млн. лв разделени на 100 000 регистрирани земеделски производители не са много. А като имаме предвид, че много избрани фермери бяха информирани от консултантите за тези програми още преди обществото, със сигурност мога да предположа кой ще вземе парите. И консултантите...Най-вече те. 
 
Може би трябва сериозно да се помисли за това как фермерите могат да имат достъп до свежи пари, които да инвестират. Как да стане е работа на икономистите и на държавните чиновници, които бая пара потрошиха да ходят да изучават чуждестранния опит, но аз се сещам за няколко - като данъчни облекчения, евтини кредити, дори безлихвени, субсидиране на наемането на работна ръка от държавата, увеличаване на доходите, и съответно - покупателната възможност на населението ...
 
Това обаче явно няма да стане защото в бюджета има огромна дупка, която някак трябва да се запушва, защото парите на всички ни за пенсия и здравно осигуряване отдавна са изчезнали някъде. И никой не ни казва къде. Затова и осигуровките на земеделските производители се вдигат, вместо да се свалят, каквато е логиката, ако държавата иска да стимулира фамилното земеделие.
 
Обаче  едва ли... И затова цялото производство потъва, а пазар за некачествена продукция наистина няма...
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Природата прави почвите различни, но в стремежа си за прехрана и печалба хората често постъпват с тях по един и същ неправилен начин

За това, как незнанието за особеностите на почвите и културите, които отглеждаме, както и стремежът към печалба, може да се превърне в катастрофа в дългосрочен план, разказва индийското издание Rural Marketing. И въпреки че в материала става въпрос за Индия, струва ми се, че тревожната тематика, третираща глобални проблеми, касае всички ни и ще е полезно да го прочетем.

Тази година беше наситена със събития, в това число, широко бяха обсъждени тропическите гори на Амазонка, които пламнаха в гигантски огньове. В подпалването им най-често обвиняваха земеделците и вероятно, не без основание. В крайна сметка това далеч не е изолиран случай - изгарянето на гори за създаване на земя за земеделие е вековна практика. Рязането и изгарянето на дървета дори се радва на добри отзиви от определен слой хора, практикуващи земеделие. Те казват, че полученият слой пепел осигурява на новоизчистената земя богат хранителен слой за торене на селскостопанските култури. Всяка година хората на север и запад в Индия страдат от смог и лошо качества на въздуха само защото фермерите в региона предпочитат да палят стърнищата си, а не да използват алтернативни методи. Изгарянето е много по-евтино! Тази практика никак не ни е чужда, защото доскоро масово беше прилагана и у нас, до влизането ни в Европейския съюз.

Правилната култура за наличния тип почва

В Индия има различни типове почви, започвайки от плодородните алувиални-ливадни равнини на Индо-Гангската равнина и завършвайки до черноземните и червени почви на платото Декан.

В щатаТамил Наду може да се види, че полетата в окръг Салем и Перияр са червени, а полетата в Коимбатур и Раманатхапурам - черни. Всеки тип почва носи полза за различни типове култури благодарение на своите уникални физични, химични и биологични свойства.

Алувиалната почва е плодородна, богата на калий и подходяща за селско стопанство, особено култури като ориз, захарна тръстика и плантани (зеленчукови банани, които се използват за готвене).

Червената почва има високо съдържание на желязо и подхожда за такива култури като каян (или гълъбов грах, семейство бобови), нахут, мънг боб, фъстъци и рицин (за производство на рициново масло от семената на растението).

Черноземите са богати на калций, калий и магнезий, но съдържат малко азот. В такива почви добре растат памук, тютюн, лют пипер (чили), маслодайни култури, царевица, сорго.

Песъчливата почва с ниско съдържание на хранителни вещества отлично подхожда за такива дървета като кокос, кашу и казуарин в районите с високо ниво на валежи.

В същото време, с подобряване на иригацията и третирането на семената и посевите с агрохимикали, подобни фактори вече нямат толкова голямо значение за земеделците. И вместо да отглеждат сорго на подходящите за него почви, с помощта на торове, там те отглеждат ориз. Това не само че води до излишни разходи за ресурси, но влияе отрицателно на здравето на почвата и земеделието в дългосрочна перспектива.

Един и същ сеитбооборот в продължение на много години

В Индия едно време е вървяла правителствена реклама за планирането на семейството, в която се е подчертавала необходимоста от спазване на промежутък между ражданията за жените не по-малък от три години, за да може майката да възстанови своите жизнени сили и нейното тяло да бъде здраво за износване и раждане на следващото дете. И по отношение на земята, която е прието да наричаме Майка, следва да се прилага същият подход. Но уви, много съвременни земеделци не правят това.

В миналото фермерите са предпочитали да отглеждат няколко култури на малки парцели земя и дори са оставяли част от тях необработени за възстановяване на плодородието. Но интензификацията на селскостопанското производство на големи площи обработваема земя практически унищтожи този подход.

Прекалените обработки намаляват органичното вещество в почвата и дори обратно, увеличават ерозията, премахвайки постоянната почвена покривка. Отстраняването на растителните остатъци намалява съдържанието на хранителни вещества и увеличава загубата на въглерод в почвата, който отива в атмосферата, като я замърсява.

Оставянето на земята без реколта просто е нерентабилно – оставянето на необработваема земя означава финансови загуби, които земеделците по света не могат да си позволят в настоящия момент, когато се борят с ниските изкупни цени на продукцията.

Липсата на знания, а не агрохимията е виновна за намаляване на биоразнообразието

Разнообразието от по-рано отглежданите култури постепенно, но трайно изчезва, тъй като в търсенето на по-високи доходи земеделците отглеждат само тези култури, които имат добри цени и им носят печалба.

В резултат на това едни и същи площи земя се използват за отглеждане на едни и същи култури отново и отново в продължение на много години. Производителите също така избират и конкретни продоволствени култури, известни като стокови култури, за да получат по-изгодна цена за своята продукция. Когато почвата е изтощена, естествено е земеделците да внасят торове, често без да знаят от какво точно имат нужда и колко. Това още повече застрашава здравето на почвата.

За слабите растения е сложно и трудно да устоят на болестите и неприятелите и ето тук, на дневен ред идват пестицидите. По аналогичен принцип, както и торовете. Но за съжаление все още не съществуват строго контролирани структури, наблюдаващи използването на агрохимични рецепти от професионални агрономи, въпреки че в света този въпрос периодично се повдига.

По данни на Министерството на селското стопанство на Индия, използването на пестициди в страната е нараснало от 47,02 хиляди тона през 2001 година до 52,75 хил. тона в периода 2016/17. Тази статистика със сигурност важи в аналогични размери във всички развити в селскостопанско отношение страни.

Продоволствената безопасност и стремежът към самодостатъчност на страните в производството на хранителни продукти разбира се, че е приоритет, но медалът има и обратната страна. Тя показва, че назрява необходимост от повишаване нивото на аграрното образование на тези, които работят земята.

Публикувана в Растениевъдство

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Митев, след 30 години преход у нас, днес имаме предимно мащабно и по-малко семейно земеделие – успешен ли е този модел?

Трудно мога да дам оценка. Всяко българско земеделско стопанство, независимо от неговия мащаб, в известен смисъл е семейно. В повечето случаи цялата фамилия е заета с тази дейност. Така е и при нас. Нашето стопанство е семейно, работим всички заедно – деца, зетьове, племенници – всички са покрай мен. Съпругата ми е агроном по професия, вече пенсионер. Всички от рода помагат в стопанството. В нашите фирми работят около 350 човека – специалисти, инженери, счетоводители.

Грешка ли беше, че след 1989 г. земята беше върната в реални граници?

Мисля, че не беше грешка – това проработи. Оказа се много добре премислен и успешен ход. Земята се запази – в различните райони на страната се работи по различен начин и с различен успех. Но няма земя, която да пустее и да не се обработва.

Колко от българските фермери могат да си позволят да инвестират в модернизирането на своите стопанства – така, както вие сте го направили?

Всички имат еднакви шансове – въпрос на гледна точка, на лично разбиране за развитието на стопанството, на опит, на преценка. Истината е, че опитът е най-важен. А той се натрупва с годините.

Националните политики в земеделието адекватни ли са? Подпомагат ли фермерите или те работят въпреки държавата?

Не мисля, че се работи въпреки държавата. Като изключим ликвидацията, която беше една голяма драма за всички, които преди 1989 г. работеха в сектора – специалисти, работници и стопани, след това се направиха добри ходове. Върна се земята, до колкото беше възможно се направиха структури – едни успешни, други – не толкова. За няколко години всеки си намери мястото, няма пропуснато време. Нашата хубава земя се стопанисва по най-добрия начин. Не можеше да бъде по-добре, но можеше по-зле да бъде, мисля аз. Всички правителства през последните 30 години бяха обърнати с лице към земеделието. Ще бъде некоректно да се обвиняват някои от тях, към сектора имаше разбиране. Много пари отидоха в земеделието и те не са отишли на вятъра.

Какви хора след 1989 г. се захванаха с фермерство – потомствени земеделци или просто добри предприемачи?

Онези, които бяха земеделци още преди 9 септември 1944 г., си възстановиха земята и създадоха родови, фамилни стопанства. Днес техните деца продължават този бизнес. По-опитни и по-успешни станаха хората, които са работили земеделие до преди ликвидацията след 10 ноември 1989 г. Това са онези, които създадоха машинотракторните станции, после малките ТКЗС-та, след тях и големите, обединени ТКЗС-та. А след тях и АПК – аграрно-промишлените комплекси. Аз работя от 1972 година в земеделието. ТКЗС-тата и АПК-тата бяха успешни структури, с отлична организация. Днес земеделието е друго като организация, но отново е работещо, успешно. Просто времената се менят.

Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво във времето?

Трябва да е ясно какво е бъдещето на аграрния сектор и съответно да се работи в тази посока. По време на ликвидацията се образува известно отстъпление от натрупаната култура в земеделието, от добрата агротехника. Добре е, че този период не продължи дълго – само година, две. По селата се оформиха малки кооперации, в тях заработиха опитни хора – механизатори, животновъди, агрономи, добра работна ръка. Нормално се разви всичко, безконфликтно. В земеделието няма конфликти – тук - там ако се получат някакви дребни противоречия, те се изглаждат без голяма гюрултия, без екшъни. В земеделието няма екшън, има работа. Природата на земеделието е такава, че няма много време за умуване и за различни волни изпълнения. Времето никога не достига на полето, защото земеделието е под открито небе.

Много хора се захванаха със земеделие заради субсидиите. Днес каква е картината, останаха ли на терен само истинските земеделци?

Нямам такива преки впечатления. Субсидията се дава за свършена работа. Тя е едно подпомагане на икономиката в земеделието, сама по себе си не решава въпросите в едно стопанство. Успешните стопанства залагат на сериозно, рентабилно производство, субсидията само помага в този процес – за уедряване, за модернизиране. Ако някой е недоволен и все критикува политиката на субсидиране в земеделието, значи изобщо не знае за какво става дума. В сектора вече има добри, модерни и високопроизводителни машини, хората бързо се научиха да работят с тях. От земеделието отпадат онези, които явно не са за този сектор. Но то с всеки друг бранш е така. В земеделието неуспелите хора са малко.

До колко българският земеделец може да си позволи да е в крак с новото време?

Може да си го позволи. Нищо не е скрито от неговия поглед. Хората са мотивирани да работят в тази посока. Не познавам добре други производства, но то и няма такива. Няма лека промишленост, изчезнаха специалистите. Явно така е било планирано, програмирано – да се изразя модерно. Това не е добре за България. Страната не може да живее само с едно земеделие, колкото и модерно да е то. Изкуственото съсипване на всички останали производства се вижда до къде докара България – обезлюдяха селата, обезлюдяха и градовете. Всичко живо тръгна нанякъде на гурбет, не ми се приказва просто за това. Политиката не е за нас, земеделците. Който трябваше да го направи както трябва, не го направи в политиката.

Най-важното нещо за един фермер е пазарът – къде се позиционира малка България на европейската и на световната карта?

На пазара се доказваш с качество. Българската растениевъдна продукция е супер качествена. Местната селекция обаче изчезва, изчезнаха институтите, опитните станции – в тази сфера малко се работи на автопилот. Днес технологиите позволяват да се прави модерно земеделие. И благодарение на българската земя и на климата, имаме добри резултати. Малка България консумира толкова, колкото й трябва, останалото излиза навън. Качествената българска продукция намира добър прием на международните пазари. Няма причина да се оплакваме.

Какво е бъдещето на земеделието в един все по-глобален свят – с променящ се климат, с растящо население, което трябва да се храни?

Мисля, че винаги е имало аномалии в климата. Винаги сме били на полето и все нагоре гледаме – какво ще бъде времето. Помним екстремни години в земеделието 60 години назад. Не мисля, че днес има кой знае какви по-големи аномалии. Нямам представа колко е обективна подобна информация, колко е коректна, каква е дозата на истерията, от къде започват манипулациите по темата. Което не означава, че не трябва да се търсят начини и пътища ефектът от климатичните промени по някакъв начин да се тушира. Но по този въпрос трябва да се подхожда обективно.

От позицията на вашия опит, какво бихте казали на един млад човек, който тепърва смята да се захване със земеделие?

Трябва да му харесва работата. Българинът не е изгубил любовта към земята, с времето тази любов не е изчезнала. Въпреки, че излизат други моди. Днес младите хора учат езици, усвояват нови професии, ходят доста по света. Свободни хора са. Всеки решава за себе си и това е хубаво – да можеш да избираш и сам да подреждаш своето бъдеще. И така всеки намира мястото си в живота.

Стопанството на Недко Митев – пример за затворен цикъл на производство

 Агробизнесменът Недко Митев има повече от 40 години опит в земеделието. Той е създател и собственик на "Недко Недков – Овчарово“ - едно от най-модерните и устойчиво развиващи се стопанства в България.

Днес Недко Митев е намалил от 90 на 60 хил. дка земята, която обработва – това е оптималната земеделска площ, за да бъде фамилната фирма рентабилна, обяснява агробизнесменът, който лично ръководи стопанството. Към днешна дата в него работят над 350 човека.

Освен с растениевъдство, фирмата се занимава и с животновъдство – произвежда млечни и месни продукти. Разполага с две мандри и с месокомбинат. Недко Митев притежава собствена лаборатория и един от най-модерните заводи за биогаз. Органичните отпадъци от животните се усвояват по максимално природосъобразен начин - една част от тях се използват за наторяване на насажденията, а останалото – за производство на т.нар. „зелена енергия“ – биогаз. 

Собствената продукция с марката „Добротица“ Недко Митев пласира в над 40 магазина в страната, като трайно завоюва и външни пазари.

Стопанството на Недко Митев е пример за затворен цикъл на производство - на европейско и на световно ниво.

Всичко - от зърното да крайните продукти, се произвежда във фермата, която е оборудвана с най-модерните технологии. Млечните и месодайните животни са с елитна генетика, с тях работят най-добрите наши и чуждестранни специалисти.

В стопанството има близо 10 хил. млечни крави от породата „Холщайн“, месодайно стадо от породите „ Шароле“ и „Лимузин“, около 2 хил. овце от породата „Ил дьо франс“, чистокръвни коне.

Близо 3 000 крави се доят по три пъти на ден. Модерна технология позволява за 11 минути да се доят по 40 крави. Животните се отглеждат в три карусела. Всичко се извършва автоматично – от дозирането на препарати за почистване, до измиването на машините.

Специално внимание се обръща на показателите на прясното мляко. Прецизната и скъпа технология отделя по 50 грама от всяка крава и чрез сензори определя температура, плътност на млякото, клетъчни елементи, които в математичен и графичен вид показват физиологичното състояние на животните. Пробите се взимат по три пъти на ден от всяка издоена крава. Натрупва се информация за период от 10 години. Върху тази база данни, се прави селекция и се управлява генофонда на стадото.

В млечните продукти с марката „Добротица“ се използват само български закваски и мая, няма стабилизатори, добавени масла, подобрители или овкусители.

Млечните и месните продукти на "Недко Недков – Овчарово“ ЕООД категорично печелят национални и международни златни отличия – за най-високо качество. Традиционната българска храна е лична и фирмена кауза за Недко Митев.

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 48

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта