През изтеклия период агрометеорологичните условия се определяха от ниски за сезона температури под биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при земеделските посеви от есенни култури. Регистрирани бяха и отрицателни минимални температури от минус 1 – 2о С, които създадоха в различна степен опасност от допълнително измръзване при цъфналите овощни видове. В Западна и Централна България паднаха валежи между 20 – 40л2 като в тези райони се образува и снежна покривка с височина 10 – 20 см, което доведе до увеличаване на почвените влагозапси и преовлажнение на горните почвени слоеве.

През следващия седемдневен срок се прогнозира постепенно повишение на средноденонощните температури и стойности около биологичния минимум, при които протича вегетацията при зимните житни култури и рапицата. При тези температурни условия вегетацията им ще протича със забавени темпове и преминаване към следваща фаза от фенологичното им развитие не се прогнозира. През периода при пшеницата ще се наблюдава масово фаза братене. В някои райони на Североизточна България (агростанции Долни чифлик, Силистра) е регистрирано начало на фаза вретенене. Рапичните посеви се намират във фаза образуване на разклонения. Критични минимални температури за овощните видове намиращи се във фаза цъфтеж и разпукване на пъпките не се прогнозират.

Честите превалявания през периодаи прогнозираните значителни валежи в самия му край в съчетание с преовлажнения орен почвен слой главно в централните и западни райони на страната ще възпрепятстват провеждането на сезонните агротехнически мероприятия – почвообработка и сеитба на площите със слънчоглед. През периода тече агротехническия срок за сеитба на слънчоглед в Северна България.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
  1. Стопанинът изпраща по електронен път до РВЛ, който обслужва обекта, декларация за актуализация на информацията във ВетИС по обр. ЗХОЖКФ 87 Б / Утвърден със Заповед № РД 11-525/20.02.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ.

  2. Регистрираният ветеринарен лекар извършва актуализация на данните във ВетИС и изпраща по електронен път декларацията на ОВЛ.

  3. ОВЛ, на база получена Декларация от РВЛ, извършва проверка във ВетИС, изготвя и издава СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ от Интегрирана информационна система на БАБХ.

  4. ОВЛ изпраща сканирана, заверената с подпис и печат електронна СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ, от Интегрирана информационна система на БАБХ на земеделския стопанин, с посочен входящ номер на подадената декларация. ОВЛ изпраща и информация за калкулираните от него дължимите такси (такса за обслужване по тарифа, такса екарисаж, издаден АУАН, др.) от страна на ЗС в табличен вид.

  5. Земеделският стопанин попълва изтеглената в електронен формат анкетна карта, с данни от справката на ОВЛ и я подава електронно в Общинската служба земеделие, ведно със сканираната СПРАВКА ЗА ЖИВОТНИ В ОБЕКТ ПО КАТЕГОРИИ от Интегрирана информационна система на БАБХ /предоставена от ОВЛ/.

  6. В Общинска служба земеделие се извършва проверка и се изпраща информацията електронно до ОДЗ за издаване на регистрационна карта (зелена карта).

Публикувана в Бизнес

Който се опитва да всява смут в такива времена, прави пир по време на чума

Анета Божидарова

В ситуация на извънредно положение, агробизнесът работи. И всеки вой за специални мерки към сектора е лицемерие. Какви специални инструкции очакват фермерите от земеделското министерство, след като в страната вече е гласуван съответен Закон за мерки, въведени в период на извънредно положение и той важи за всички български граждани? Аграрният министър нещо специално ли трябва да съчини? Това просто не е състоятелно.

Бърз поглед към всички стопански сектори показва, че световната пандемия, обявена заради коронавирсуната зараза, слабо засяга земеделието. Неслучайно това е и най-бързо възстановяващия се сектор в Китай, след като пикът на заразата там премина и след 2 месеца ситуацията изглежда овладяна.

Зърнопроизводителите у нас не са притеснени. „Спазваме въведените ограничения, комуникираме от разстояние с работниците, раздали сме предпазни средства, дезинфекцираме регулярно“, казва Георги Милев, зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Режимът на движение в страната е повече от ясен

– декларацията, която се изисква по образец от МВР и Регистрация по наредба 3 /анкетна карта или зелено картонче/. Каква е драмата?

По отношение на пазарите, зърнопроизводителите също не са притеснени. Даже напротив. След като за няма и три месеца Китай е изразходил част от вътрешния си резерв, това означава, че може да се очаква раздвижване на световните борси. Което крие шансове за нашите земеделци.

През каквито и кризи да преминава светът, хората трябва да се хранят

лаконичен е Милев. По отношение на някои искания за удължаване на срока за кандидатстване в Кампания 2020, от НАЗ припомнят, че това означава отлагане и на плащанията във времето.

Проблемът с очертаването всъщност няма нищо общо с извънредното положение. От години неговият генезис е един и същ. Типично по български, всички чакат да наближи края на обявения срок и тогава хукват да се очертават. Вероятно и сега ще е така. Областните и общинските земеделски служби всъщност са в работен режим, макар и с въведен график за прием. Повече от ясно е, че близките контакти изобщо не са желателни, предвид риска от разпространение на заразата. Затова и от Държавен фонд „Земеделие“ призовават фермерите да се регистрират в Системата за електронно управление /СЕУ/ и да работят дистанционно, по електронен път. Едва 20-30% обаче от стопаните имат профили в СЕУ.

Големите ферми, със собствено счетоводство, няма да имат проблем да се очертаят, по-трудно ще бъде това за малките и средните зърнопроизводители, които са около 30-40 хил. души. Сега е моментът да тестват системата, интернет гъмжи от обучителни клипове в тази посока, нито един служител няма да откаже помощ по телефона, а и колеги, които са минали през СЕУ, също могат да помагат.

Спокойна е и картината в сектор животновъдство. Агнилната кампания почти е приключила, стопаните чакат да си продадат стоката и да започнат да доят.

Очертава се добър пазар за агнета

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български.

Сега ще лъсне колко и какво произвеждаме

коментират те. Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

В сектор „Плодове и зеленчуци“ грижите в момента повече са свързани с лошото време, което вече съсипа голяма част от градините на дунавските овощари. Ако и месец април поднесе изненади, браншът ще претърпи още загуби. Черешопроизводители от Кюстендилско са притеснени, че спре ли износът към Италия, родният пазар ще се наводни и това ще свали цената на българската череша. Подобни са тревогите на производителите на ягоди и малини.

Коронавирусът ще излекува пазара

категоричен е в своята оценка председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. „В момента само белият бизнес е на пазара, за тарикатите няма място“, казва той. Да, има проблем с логистиката, на места стоката върви със закъснение, но това не означава, че ще има недостиг или дефицити, а и хората хукнаха да се презапасяват, коментира още Иванов. Спекула при цените няма, ако има такава, тя е в дребната търговия, показват анализите. „Чест прави на големите фирми – доставчици на основни храни, че нито една от тях не си позволи пир по време на чума. Тези хора заслужават да бъдат поздравени. Не така се случиха нещата в Австрия, например, която има претенции да е с перфидни правила в търговията. Малка България удари всички в земята“, казва шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По повод притесненията на производителите на плодове и зеленчуци, Владимир Иванов напомня, че ако фермерите действат единно, като организация на производители, тогава могат да търсят по-добра цена. „Пазар има – и вътрешен, и външен. Просто трябва да се работи по стандарти и по правила. Със селска хитрост не става, пазарът не може да бъде излъган“, категоричен е Иванов.

Всички са съгласни в едно – кризата с коронавируса показа, че

Обединена Европа е израз, изпразнен от съдържание

Вместо да вземе конкретни мерки, Брюксел просто „разреши“ на националните правителства да преструктурират харчовете на едни вече разпределени европейски пари. Вместо да действа адекватно, ЕК продължава да разтяга дъвката „Зелена сделка“ – абсолютно неуместно на фона на задаващата се световна рецесия.

В толкова голяма по мащаб криза всеки ще научи своя урок. И всеки ще плати своята цена. Въпросът е кой ще съумее да запази здрав разум, да предприеме адекватни мерки, да прояви гъвкавост и далновидност. Защото е повече от ясно: човечеството няма да загине от един вирус. Дали ще бъде подготвено обаче да живее със следващия?

Публикувана в Бизнес

Интервю на Ася Василева

Господин Минев, ситуацията в момента е изключително неясна и динамична, но все пак една бизнес браншова организация трябва да мисли изпреварващо. Какво очаквате да се случи на пазара на земеделска техника в България в тази ситуация? Все пак работата на полето не може да спре...

Негативен ефект върху пазара ще има, но е факт, че земеделското производство няма как да спре. То осигурява храната за всички нас. Земеделието винаги е било стълб в икономиката на страната и както и в други кризисни моменти в миналото, е „подпирало“ стопанската система значително.

В такъв момент по време на криза е жизнено важно ползването на нова техника, защото тя дава възможност за максимално ограничаване на разходите и то най-вече на оперативните разходи. Разбира се, новите технологии изискват инвестиции и само тези, които имат смелостта да инвестират в тях, ще могат да видят положителния икономически резултат, които те носят.

Имате ли вече информация как работят търговците и сервизите и могат ли фермерите да бъдат сигурни, че при необходимост ще получат необходимата подкрепа от тях? Все пак по време на кампания работата не чака...

Вносителите на техника правят всичко възможно да осигурят най-адекватна подкрепа на земеделските производители в тази тежка ситуация. Работим по поддръжката на техниката, която оперира по полетата, осигуряваме сервизно обслужване, резервни части и консумативи. Разбира се, извънредното положение налага ограничения, които обуславят затруднения както с времето на реакция, така и с наличността на части и консумативи. Уверявам земеделските производители, че всички вносители на техника правят всичко по силите си, за да не прекъсва производствения процес на полето.

Предвиждате ли проблеми с доставката на машини и резервни части в настоящата ситуация?

Неминуемо ситуацията ще се отрази на доставката на машини и вече се отразява. Много производители намалиха капацитета си на производство в една или друга степен в резултат на пандемията от коронавирус. Доставките на резервни части също не са безпроблемни и има най-малкото забавяния. От друга страна, големите вносители на техника разполагат с налична техника в страната, която може да бъде подготвена и пусната в работа за дни. Важно е в момента земеделските производители да се фокусират върху техния бизнес, а ние ще се фокусираме върху осигуряване на възможно най-бърза реакция и безпроблемна работа на машините.

Какво ще се случи с планираното провеждане на изложението БАТА АГРО през май?

Поради извънредното положение в страната и неяснотата по отношение на неговата продължителност, БАТА АГРО взе решение за отлагане на изложението.

За нас е приоритет здравето и безопасността на всички наши служители, партньори, участници и посетители на изложението и благодарим на всички наши изложители и партньори за разбирането и доверието, което ни гласуват.

Новите дати на 13-ото издание на Специзализираното изложение за земеделие са 10-14 май, 2021 година.

Публикувана в Агротехника

Всеки, който иска да успее в използването на технологията, трябва да знае колкото е възможно повече за нея.

Organic Farming


No-till или нулевата технология на почвообработка е термин, който е родом от Северна Америка. В България той е от сравнително скоро. Във Великобритания за описването на тази технология е възприет терминът директна сеитба. У нас се използват и безорно или ресурсоспестяващо земеделие, които обаче са малко по-широки по своя обхват. Методът No-till трябва непрекъснато да се изучава.

Хората орат почвата с плуг вече 250 години и до днес се правят сериозни научни разработки в тази посока. Всеки, който иска да успее в използването на системата No-till, трябва да знае колкото е възможно повече за нея. За да се избегнат неуспехите, земеделците, изследователите и учените, занимаващи се с внедряването на тази система, трябва да притежават необходимото ниво на знания и да са сигурни, че всички аспекти на производствените системи на No-till са разгледани преди внедряването на системата.

Недостатъчната и повърхностна информация за системата No-till и въпреки това продължаването на прилагането й, е пряк път към провала! Вместо да обвиняват себе си за недостатъчното изучаване на технологията, земеделците и дори учените, виждат причината за неуспехите си в технологията. Усъвършенстването на знанията и уменията в тази система е необходимо както за земеделците и агрономите, така и за механизаторите.

Задълбочавайте знанита си!

  • Направете почвен анализ на площите и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН;

  • Не използвайте за земеделски цели почва с лош дренаж и разберете със сигурност дали вашите почви са подходящи за метода No-till или не;

  • Изравнете почвата;

  • Отстранете уплътняването на почвата преди да започнете да внедрявате системата No-till;

  • Създайте голямо количество мулч на повърхността на почвата;

  • Снабдете се със сеялка за No-till;

  • Внедрете системата първоначално на 10 % от площите;

  • Използвайте сеитбообороти на култури и сидератни покровни култури.

  • Постоянно учете и следете новостите в системата.


1. Задълбочавайте знанията си за системата

  • В системата No-till почвата се възприема като жив организъм, който на всяко едно поле има индивидуални характеристики. Прилагането на определени начини на почвообработка е довело до това, че към началото на внедряването на новия метод за различните полета е характерна различна степен на структурна стабилност и различно ниво на съдържанието на органичното вещество. Почвоведите различават 3 основни вида на органичното вещество на почвата:
  • 10-15% – лесно разпадащо се органично вещество; на 20-40% съставено от живи организми: бактерии, лишеи, гъби, дъждовни червеи и т.н. и на 60-80% – от добре разпадащо се органично вещество: растителни остатъци и кора, мъртви микроорганизми.

  • 40-45% – органично вещество със средно ниво на разпадане (възраст наразпадане 20-50 години);
    40-45% – много стабилно органично вещество или хумус (1000 години).

  • В процеса на оранта в горния слой на почвата попада кислород от въздуха, който способства за интензивното развитие на аеробни микроорганизми и бързата минерализация на органичното вещество в резултат на тяхната дейност. Ако оранта се повтаря година след година, то се губи органичното вещество със средно ниво на разпадане, а след това и много стабилното органично вещество – хумуса. Ако в условията на неразорана степ има биомаса на живите обитатели на почвата в количество 27,5 т/ха, то на изорани почви, то може да намалее до 500 кг/ха.
  • Видовият състав на микроорганизмите се променя, обеднява. Това може да се сравни с горски пожари, след които на местата на опожаряването остава много малко от предишните обитатели на горите. Представителите на автохтонната микрофлора в почвата се запазват в минимално количество, азотофиксиращите свойства на почвата, поради загубата на свободноживеещи азотофиксатори-анаероби, падат практически до нула. Дефицитът на азот за растенията при оранта трябва основно да се компенсира за сметка на разпадането на хумуса или чрез внасянето на минерални торове.
  • При отказ от оран започва бавен процес на възстановяване на биологичната активност на почвата. Основно условие е натрупването в почвата на въглерод (въглеродни съединения – продукти на разпадането на растителните остатъци), които са източник на хранителни вещества за микроорганизмите. Това е толкова важно, че може да се каже, че значителна (ако не и основната) част от ползата на системата на директната сеитба се постига за сметка на запазването на органичните остатъци, и само малка част за сметка на нулевата обработка.

  • При внедряването на новата система за няколко години се случва в голяма степен количествена смяна на видовия състав на микроорганизмите. Анаеробните свободноживеещи азотофиксиращи бактерии заемат своето ниво в почвата и при наличието на достатъчно храна могат да свързват годишно на различни почви от 60 до 400 кг. активно вещество азот, което е еквивалентно на внасянето на 200-1300 кг амониева селитра на хектар.

    Една от основните причини за неудачното внедряване на новата система е прилагането на обичайните норми на торене с азотни торове (или пълния отказ от тях) с цел спестяване на разходи през първите години от внедряването на системата. Това води до рязко падане на добивите (до 700-1000 кг/ха) и съответно- до много ниско количество на растителните остатъци, които се разглеждат като основен хранителен източник за почвените микроорганизми, определящи формирането на почвеното плодородие.

  • В световната наука и практика е изучен процесът на натрупване на органичен въглерод в динамиката на естественото възстановяване на микробиоценоза във времето. В някои страни на пазара се предлагат и няколко щама на полезни почвени микроорганизми.

    Друг проблем, който учените едва наскоро започнаха да разбират, е в това, че при заораването на растителните остатъци основни деструктури стават гъбичките, които конкурират целулозолитичните бактерии. Ръстът на техния брой провокира ръст на гъби от рода Fusarium и други патогенни или условно патогенни гъби. Бичът на нулевата и минималната почвообработка стана разпространението на сложни смесени бактериално-гъбични коренови загнивания, загубите на добиви при които достигат до 50 на сто, а полученото зърно е с крайно ниско качество. Причина за епифитотията се оказа Pseudomonas syringae –аеробна бактерия, причинител на кореново гниене и бактериози на зърното и листата, обитаваща в горните слоеве на почвата. Тя зае нишата на един от най-опасните причинители на фузарийно кореново гниене.

Заедно с това тя доведе до паразитирането на редица нискоопасни гъби от рода Fusarium. Опитът на южноавстралийските фермери показва, че фитосанитарната обстановка при внедряването на No-till се подобрява с времето. При използването на подбрани фунгициди и растежни стимулатори, способни да неутрализират токсините на патогенните батерии и гъбички, оздравяването на почвата става достатъчно бързо (от 2 до 5 години) с гаранция за получаването на реколта с добро качество.

И пак трябва да се разбира, че първоначалните условия при всички ще бъдат различни. Почвите може да имат различна степен на деградация и различно количество органично вещество, поради това всяко стопанство ще търси и ще намери собствен път към успех.

  • Последната операция преди преминаването към постоянно внедряване на системата No-till трябва да бъде посветена на изравняването на почвата. Избраната култура трябва да се сее върху растителните остатъци на предшестващата култура. Трябва да се определи редуването на културите в сеитбооборота. Обикновено е много по-лесно да се предприеме преминаване към системата No-till с отглеждане на култура, при която не е трудно да се контролират плевелите. Това може да бъде или фуражна култура от типа на люцерната, или сидератна покровна култура, или царевица.

  • Зърноприбиращияг комбайн трябва да бъде оборуван със сечка, при това ширината на полосата, покривана с раздробена слама, задължително трябва да съответства на ширината на хедера на комбайна. Ако комбайнът не разполага с раздробител, то сламата трябва да се балира и да се изнесе от полето. Но това, а още повече паленето й, са двата най-лоши варианти за започване на работа по системата No-till.

    No-till e съвършено различна система, и една от най-важните промени е в усъвършенстването на борбата с плевелите. В системата на No-till за агронома не е достатъчно просто да знае името на всеки плевел, появяващ се на неговото поле, и съответният хербицид за отстраняването на конкуренцията между растенията и плевелите. Агрономът трябва да изучи литературата за плевелите в неговата местност с фотографии на различните стадии на растежа им, цъфтеж и плододаване. Да познава хербициди със степента на чувствителност на плевелите към тях, техните особености, предпазни мерки и дозировки, културните растения на топлия и студения периоди.

  • При преминаване към системата No-till пръскачките стават вторите по важност машини в стопанството след специализираните сеялка. Най-трудната задача днес е в регулирането на пръскачката по такъв начин, че да има точен разход на химическия продукт и водата в процеса на пръскането. Това се отнася и за настройването на сеялките за равномерно поставяне на семената на точно зададена дълбочина и много друго. Неуспехите при борбата с плевелите често се приписват на хербицидите, но всъщност те могат да се случат вследствие на лошо регулираната пръскачка.

    Твърде високи дози водят до фитотоксичност на културите, намаляват добивите, което автоматично означава увеличаване на производствените разходи. А много ниските дози водят до неудовлетворителни резултати в борбата с плевелите и дори към загуби на реколтата. А в случай, че бъде взето решение за повторно опръскването на културите, то това ще увеличи разходите.

  • Качеството на водата също е важен фактор при пръскането. Тя не трябва да съдържа редица соли, които могат да деактивират някои видове хербициди. Преди се препоръчваше да се използват 400-600 л вода на хектар за разреждане на хербицида, но днес се използва значително по-малко вода. Глифозатът действа по-ефективно при използването на 50-100 литра вода на хектар. Някои хербициди работят по-добре при ниски стоности на рН, и ако водата има високи такива, се препоръчва тяхното намаляване.

    Следващата важна стъпка е регулирането на машините за No-till така, че те по-малко да разрушават почвената повърхност и да поставят семената равномерно на зададената дълбочина.


    Направете почвен анализ и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН. Анализът на почвата е необходим за стремежа към постигането на балансиран показател на рН и е важен компонент в постигането на оптимални резултати в системата No-till. Ако е установено ниско ниво на някои елементи в почвата, тогава е необходимо да се внесат някои видове торове, включително да се направи варуване, за постигането на поне средни стойности в началото, и с времето високи нива на хранителните вещества в почвата.

  • Ако анализът показва ниски стойности на фосфор, то се препоръчва нивото му да се увеличи над средното. Канадският опит показва, че плодородието на почвата при недостиг на фосфор може отчасти да се компенсира за сметка на ленточното му внасяне при сеитбата.

  • Почви, които в продължение на много години се обработват с помощта на метода No-till, показват по-висока концентрация на фосфор в повърхностния слой на почвата. Очевидно, протичат процеси, свързани с растежа на растенията, водещи до акумулирането на фосфор по цялата дълбочина на обитавания слой на почвата. Този факт не оказва негативно въздействие върху добивите на културите и след няколко години прилагане на системата No-till торенето на почвата с фосфор може да се намали.

    Обикновено при прилагането на тази система на земеделие повърхностният слой на почвата има високо съдържание на влага и ниска температура, което позволява на корените добре да усвояват повърхностния слой под мулча и да потребяват повече фосфор в този слой.

    Съвършено непродуктивно е да се следват съветите на учените, които от теоритични съображения ще предлагат да се смесва този концентриран фосфор, разположен на повърхността на почвата, с долните пластове на почвата с помощта на плуг. Големият контакт с почвените частици ще доведе към силното му свързване и намаляването на достъпността му за растенията.

  • Не използвайте почва с лош дренаж и разберете дали вашите почви са пригодни за No-till или не. Широко известно е, че методът No-till не се практикува на почви с лош дренаж и на заблатени почви. Ако този метод все пак се практикува на такива, то ще има намаляване на добивите. Ако проблемът с дренажа, то няма да има проблем да се приложи No-till.

  • Изравнете почвената повърхност. За идеална сеитба е необходимо да се изравни микрорелефа на полята. Съществуват няколко причини за неравна повърхност на почвата. Но каквито и да се те, ако почвата не се изравни, скоро ще се изясни, че сеялките не работят ефективно на неравни почви. За да е ефективно земеделието семената трябва да се разполагат на еднаква дълбочина, а това може да се постигне само на равна почва.

Публикувана в Растениевъдство
В Нова Зеландия също обявиха пълна изолация на страната. Премиер министърът на страната  Jacinda Ardern обяви земеделието за критично важен сектор, който трябва да продължи да работи.  Според нея, ако има нещо сигурно в настоящата ситуация, то това е, че земеделието ще изведе цялата икономика на страната през кризата. 
Хората все още иват нужда от храна и каналите за доставката й остават отворене, каза тя. Основният стълб на икономиката и износът на страната остава земеделието. Тя призова обществото да подкрепи земеделците: "За да се справят с тази трудна ситуация, фермерите имат нужда от подкрепата ни. Те имат нужда от надеждна и сигурна информация. Те имат нужда да получават досегашните си доходи, суровини и части от индустрията. Те също така ще имат нужда от свободно от политически ходове пространство, което би могло да ограничи възможността им за работа".
" Земеделците произвеждат храна, а светът има нужа от храна. В тези трудни времена повечето хора работят от дома си, но земеделците не могат да си го позволят", каза премиерът и ги призова да спазват мерките за сигурност.
Публикувана в Бизнес

Протичащите негативни процеси в българското село на обезлюдяване и демографски срив са обезпокоителни. Въпреки усилията на държавното управление, процесите остават неуправляеми. Наблюдавайки протичането на тези социално-икономически процеси, крайно време е държавата да се намеси с нови подходи в земеделието.

Разграбването на българската земя, която е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс за изхранването на българските граждани, при определена ситуационна обстановка ще се прояви като бумеранг за националната сигурност. В условията на едно регулирано държавно, социално пазарно стопанство обезлюдяването в българските села би следвало да се коригира доколкото е възможно чрез

социална политика и форми на коопериране в земеделието

Предстои разработването на нов проект на Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи и на проект на Закон за кооперациите.

Възстановена бе земята на българските граждани в нови реални граници и българинът придоби собственост. Държавата обаче не посочи какъв път на развитие да поеме собственикът на земя и той беше оставен сам да решава. Без да има пари за техника, без необходимите знания, държавата го остави в тази икономическа среда – сам да избира своя път на развитие.

Много от собствениците на земя избраха колективното обработване на земята чрез българската кооперация, а други побързаха да се разделят със земята, като я продадоха на безценица. Ето в този исторически момент имаше потребност от държавна политика - с насоченост за развитие на семейни ферми и в по-нататъшното им управление чрез изграждането на кооперативи, които са форма на съхранение на земята, условие за дребен и среден бизнес и „съхранение” на селото.

Липсата на такава политика, с изключение на земеделските кооперации, създадоха благоприятна икономическа среда за криминално придобития капитал - чрез закупуване земя на безценица, у нас да се развие безконтролното латифундистко земеделие.

Въпреки изградените 3200 земеделски кооперации, бившите управляващи чрез своята политика унищожиха 2140 кооперации и днес останалите 900 кооперации доказват със своята социална политика, че са нужни за българското село. На този етап земеделската кооперация, символично казано, е църквата, училището, читалището, тя е спортният клуб, тя е селският сбор, тя помага, ако някой се разболее, тя плаща на лекар, зъболекар, тя почиства снега през зимата и всичко това спасява хората по селата.

У нас, по отношение пазара на земята, е прецедент разрешаването от страна на държавата на инвестиционни фондове да изкупуват земя, да не плащат поземлен данък, а само данък печалба, когато я отдават под наем. Това е несправедливост по отношение облагането на доходите.

В тази посока трябва да се направи стъпка за справедливост и равнопоставеност. Час по-скоро трябва да се въведе поземлен данък, диференциран според размера на закупената земя. След като държавата не ограничава какъв да е таванът на закупената земя от физически и юридически лица, какъвто закон има в много страни, то такъв

диференциран поземлен данък

ще повлияе положително на това разграбване и ежегодното повишаване на рентата или наема за земята, което води до фалити.

Държавата, след като пропусна регулирането на комасацията на собствеността на земята и въведе ново понятие комасирано земеползване, което противоречи на конституцията за неприкосновеността на собствеността, създаде условия за появата в нашето земеделие /неизвестно в света/ на понятието „бели петна”. Тази негативна кампания с белите петна дойде на живот от недалновидна поземлена реформа в прехода към демокрацията, и за която държавата плати 15 млрд. лева за земеразделяне. Прилагането на „белите петна” е решение за стопанисването на непотърсени, но възстановени земеделски земи на собствениците или техните наследници.

Там, където има земеделски кооперации и добри арендатори, които редовно плащат рента или наем, няма интерес земята да пустее. Ползвателите на тези бели петна плащат предварително средното рентно плащане за даденото землище по сметката на ОДЗ и в срок до 10 години собствениците или наследниците могат да си потърсят парите, а след този 10-годишен срок непотърсените остават в полза на държавата.

По отношение на социалната политика в българското село, обработката на общинските пътища, заложени в картата за възстановената собственост, като технологични пътища до всеки парцел - би било справедливо

тези пари да не потъват в общинския бюджет, а да остават в съответното населено място

- за подобряване на инфраструктурата и стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства е добре да се управляват от т. н. Местен обществен съвет - с оглед на тяхното целево използване. Има малки по брой на жителите села, но с големи землища. И този финансов ресурс - от общинските пътища от кадастралният план – могат да направят селото привлекателно за младите хора - да се върнат в него и да работят земеделие.

Правителство, което чрез държавно регулиране и социално пазарно стопанство в земеделието, в условията на ОСП, доразвие и осъвремени кооперативното движение, ползвайки традициите и натрупания световен опит, ще съхрани българското село, земята като национално богатство и България като традиционна аграрна страна.

Кирил Боянов

Председател на

ОСЗК – Силистра

Настоящата статия написах в подкрепа интервюто на проф. Иво Христов на тема Българската земеделска политика е грешна, публикувано в брой 648/23 март 2020г. във в-к „Гласът на земеделеца”.

Публикувана в Бизнес

Разрушихме всичко и зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта, казва народният представител

Проф. Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по право, доктор по социология на правото, специализирал е в Международен институт по право във Вашингтон, завършил е и Московската школа за политически изследвания. Работил е към Съвета на Европа в Стокхолм и Страсбург, консултант на правната парламентарна комисия, преподавател в Пловдивския университет. Избран е за депутат в 44-тото Народно събрание.

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Христов, няма как да не започнем нашия разговор с най-актуалната тема днес - един вирус ще събори ли света?

- Историята с коронавируса малко ми прилича на историята за снежния човек от Хималаите. Всички говорят за него, но никой не го е виждал. Очевидно става въпрос за вид зараза, но какъв е нейният произход, дали е изкуствена или естествена, дали е въпрос на мутация или на съзнателно прокарване – не знаем. Има аргументи и за едното, и за другото.

- Какъв е резултатът обаче?

Т. нар. глобализиран свят започва да се фрагментаризира. Преди няколко години, в статия в американското издание „Форин афеърс“, се говореше, че през 21 век бъдещето на света не е в глобализацията, а в глобалните блокове: Америките, зона на еврото, зона на рублата, зона на юана. Някой май движи нещата в тази посока. Виждате какво става, започнаха да прекъсват връзки – ударени са Китай и Европа – през Италия. Не можем обаче да говорим с конкретика, защото не разполагаме с достоверна информация.

- Да се върнем на темата, за която ви поканих на този разговор – българското земеделие днес. Може ли да бъде променен сегашният модел, който е силно дисбалансиран?

- Нищо не може да се направи. Това не е технократски въпрос, това е социално-политически въпрос. През последните 30 години в България за първи път беше създадена една клика от едри латифундисти, каквито никога не е имало в българската история, даже и по време на турското робство. Експлоатират се големи площи земя с минимален разход на сили, на енергия и най-вече на хора. Изнася се само суровина, без да се преработва – на борсова цена. Това облагодетелства единствено шепа хора. Това е смърт за българското земеделие. Но то беше абсолютно съзнателно унищожено още в началото на 90-те години. Под формата на борба с комунизма, бяха унищожени изключителни активи, най-вече комасацията на земята. Резултатът е, че една традиционно земеделска страна, с перфектни условия за сложни индустрии, каквато е и земеделието, беше унищожена. Земеделието не е да копаеш на нивата, земеделието е свързано с множество преработки, фундаментална и приложна наука – всичко това беше разрушено. Мисля, че няма никакъв шанс за възстановяване, поне в обемите и качеството отпреди 30 години.

- Правят се опити през последните години да бъде върнат балансът в земеделието. Виждате ли промяна?

- Има и ще продължава да има частични опити. Може да се говори за леко раздвижване в областта на зеленчукопроизводството, на овощарството, но това е по-скоро продукт на ентусиазма на отделни хора. Това са пренебрежимо малки резултати и не променят общата картина.

- Адекватни земеделски политики ли липсват?

- Политики има, интерес няма. Да се промени сегашният модел в българското земеделие означава да се влезе в конфронтация с мощни финансови кръгове, които имат своето политическо представителство. Казано грубо, те биха предали своите позиции само с кръв.

- Т. нар. европейска Зелена сделка може ли да се превърне във фактор за промяна на модела на българското земеделие?

- Зелената сделка по-скоро ще удари традиционната енергетика. Само сенилна Европа я поддържа. Нито една от сериозните световни сили не споделя този делириум. Америка директно заяви, че няма да се занимава с глупости, Китай също подминава темата, Русия се отнася скептично. Само Европа, не знам защо, тича пред локомотива. Има елементи на суицидност в цялата история със Зелената сделка.

- Мнозина български икономисти смятат, че Зелената сделка не е обоснована икономически, бие се с ефективното земеделие.

- Пак казвам, въпросът за структурата на селското стопанство е по-скоро социално-икономически. Ако ние имахме сложно земеделие, базирано на балансирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, зърнените храни, животновъдството, обвързани с предимствата, които ни дават нашите климатични и почвени дадености, ако не бяхме разрушили нашия научно-технически потенциал в земеделието, можехме да имаме съвършено други резултати. Нещо повече, това би създало съвършено различен социален облик на българското общество. Ако произвеждаш няколко милиона тона зърно, колко хора участват в тази дейност, какви умения имат, какъв е социалният ефект? Няма нито една развита земеделска страна, която да изнася просто едни суровини, каквато е България в момента. И, Русия, за съжаление.

- Европейските субсидии изкривяват ли пазарната картина в земеделието?

- Добре е, че ги има, но те всъщност са подаяние за българския земеделец. Ние сме вкарани в съвършено различно международно разделение на труда. В Европа ние сме бедните роднини. Влизаме в състезание, в което предварително се знае кой ще бъде шампионът. Как ще сравните българската субсидия с тази на френския фермер? Те са несравними. Опитайте се да пипнете един евроцент на френския фермер и ще видите какво ще стане. Франция има най-глезеното селско стопанство в света. Естествено, че субсидиите изкривяват пазарната картина, но Европа не ни е виновна за това, че едно лоби у нас е обсебило повече от две трети от европейското финансиране в земеделието. От друга страна, Европа няма никакъв интерес да създава в наше лице силен конкурент, тъкмо обратното. За България това е въпрос на национален гръбнак, на разбиране, на компетентност, на отстояване на националния интерес в областта на земеделските политики – нищо от това не сме видели – от момента на започване на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз до ден днешен.

- Още с т. нар. Ликвидационни съвети ли объркахме политиките в земеделието?

- Самият факт, че нашият преход започна с ликвидационни съвети трябваше да покаже дори на незрящите какво ни чака – ликвидация на страната. Най-голямото предимство, което имахме преди 1989 година, беше комасираното ползване на земята. Върху това трябваше да се надгражда. В това уедрено стопанисване на земята трябваше да бъде вкарана науката, високите технологии, преработването, което носи качество и висока добавена стойност. Вместо това, ние разрушихме всичко. И зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта.

- Тотална грешка ли беше връщането на земята в реални граници?

- Не съм привърженик на сегашните адепти, които говорят за преразглеждане на резултатите от приватизацията, но има хора, които заслужават разстрел заради щетите, които са нанесли на българското земеделие. Както е казал Талейран: „Това беше по-лошо от престъпление - беше грешка!”.

- Тъжна е и съдбата на българската аграрна наука днес, има написани смислени стратегии за земеделието, но кой ги чете и кой ги прилага?

- По брой стратегии на глава от населението може би сме на първо място в света, по тяхното неизпълнение също държим първенство. Всички тези стратегии са просто купчина хартия, която няма никакво значение. Когато ти не си субект на собствената си съдба, не можеш да имаш стратегия. Нито тактика. Ти си обект. Правят с теб каквото си искат.

- Казвали сте го много пъти - разрешението за продажба на земя на чужденци ли ще бъде финалният мрачен акорд в този процес?

- Абсолютно закономерен финал. Ако трябва да бъдем честни, това и в момента е възможно и е практика. Нямаме никакви ограничения за граждани и търговски дружества на страни от Европейския съюз да купуват земя – още съгласно предприсъединителните договорености. Всеки отвън винаги може да се регистрира през едно българско юридическо лице и да купува каквото си иска. Проблемът тук е по-скоро чисто психологически – земята е единственият невъзстановим ценен национален ресурс. От друга страна, България вече е рядко населена страна. Българската територия може да изхранва съвсем спокойно над 20 млн. души, ние сме около 5-6 милиона. Въпрос на време е този вакуум да бъде запълнен. Не България като държава, територията, на която е разположена България, е изключително важна и ценна. Тя неслучайно е била сърцевина на четири империи и ги е изхранвала. Никой няма да остави тази златна територия да стои просто така. Въпрос на време е. Земеделието днес е хладен национализъм и бизнес. И днешните истински български фермери са просто едни ентусиасти, които съществуват въпреки националната земеделска политика, а не благодарение на нея.

- В какво се превърнаха българските села?

- През 80-те години българските демографски проблеми бяха сравними с тези на Германия. Казано просто, когато хората са си надвили на харча, те не гледат на децата си като на пореден чифт работни ръце, а като на инвестиция в бъдещето. Затова и раждаемостта намаля. Българинът иска да инвестира в децата си. И когато не може да си го позволи, решава да има по-малко деца. След 90-а година това се превърна в катастрофа. По една много проста причина – хората нямаха никаква перспектива за собствения си живот. Как и защо да създават деца? Всичко това е част от варварското разрушаване на българското село. За това, разбира се, огромна историческа вина носи и предишният социализъм, който след колективизацията по съветски модел през 50-60 –те години, чрез т. нар. АПК-та сложи голям кръст върху българското село. Аз не съм от тези, които плачат за нивата на дядо и разправят какъв голям рай е била България през 1939 година. Била е бедна и мизерна страна. Трябвало е да се спре след колективизацията с ТКЗС-тата, за да не избягат хората от селата в града. Тогава се появява изразът „Учи мама, за да не работиш“. Днес имаме цели региони, изпразнени от присъствие. Въпреки, че сега е модерно да се говори за живот на село, това са частни случаи, това не е тенденция. Тя е точно обратната. Знам от коя страна се хваща мотиката, но нямам илюзии за съдбата на българското село. Да, земята днес навсякъде се работи, има модерен машинен парк в земеделието, но на фона на какво – на опустяващите български села. Въпросът не е само да се обработва земята, по-важно е какво се произвежда. Едно е да изнасяш зърно, съвсем друго е да изнасяш преработено месо, отгледано на базата на това зърно.

- Много от зърнопроизводителите казват, че не могат да поемат този риск – заради пазарите.

- Естествено, че е най-лесно да си прибереш парите от продадената суровина. Свърхпечалби при минимум разходи, плюс субсидия. Кой ще се откаже от такъв лъвски пай? Но точно това е пътят на деградацията в земеделието. Процесите в българското селско стопанство са необратими. Хората няма да се върнат на село.

- Никаква надежда ли няма за промяна, проф. Христов?

- Не мога да дам надежда, не съм психотерапевт. Аз съм социален учен и се опитвам, доколкото това е възможно, да направя обективен анализ на картината – според собствените компетенции. В селското стопанство през последните 30 години имахме едно тотално, страховито пропадане. В момента има някаква стабилизация, но тя е на много ниско ниво. Представете си, че сме били на върха на един водопад и сме се сринали до долу. Какво значение има дали ще паднем още по-надолу или ще се закрепим на някаква скала по пътя и ще водим битка да останем там. Нека не забравяме, че много хора напуснаха България. Народите не са количествено, а качествено понятие. Когато качеството си замине от България, имаме това, което е в момента. Всеки да преценява какво е то.

- Имаше ли начин да бъде наложено ограничение върху ползването на земята у нас след 90-те години. Ако в държавата има двама души, които стопанисват по близо 2 млн. дка земеделска земя, значи същата тази държава го е позволила?

- Олигархическият модел не е от вчера. И той не е само в селското стопанство. Просто имаше едни „късметлии“ момчета, които получиха всичко наготово.

- Няма как тези хора да бъдат преборени, така ли?

- Аз не виждам такъв ресурс. И най-вече политическа воля. Статуквото устройва много хора – по различни причини. Да анализираме нещо елементарно – малките производители трябва да могат да предлагат своята продукция директно на краен клиент. Какво се случва у нас? Имаме едни смешни фермерски пазари за по половин ден. Цялата паразитна пасмина, която стои между производителя и крайния купувач, няма интерес това да се промени. И разполага с ресурс да задържи това статукво, включително и политически. Затова нашите производители от Петричко например, нямат мотив да произвеждат и отиват да работят в Гърция. Дотам са докарани.

- Още няма работещ Закон за браншовите организации – затова ли сдружаването буксува?

- В България законите не струват и цената на хартията, върху която са написани, казвам го като юрист. Беше направено всичко необходимо, само и само да не се допусне реално коопериране между земеделските производители. Във Франция, в Германия, в Италия, в Англия – навсякъде земеделието е организирано на коопертивен принцип. Фермерът си обработва земята, всичко останало – доставка на семена, торове и всякакви агротехнически услуги, плюс преработката, маркетинга и пласмента - това го държи кооперативът. Така има разделение на труда, комбинация между индивидуална мотивираност, мащаб и пазар. Така се прави земеделие - мощна държава зад производителите и капиталистически пазарни правила. У нас не виждам мощна политическа сила и съответния интерес, който да даде шанс на хората, които наистина искат да се занимават със земеделие, да правят това по съвършено различен начин. Сегашният модел е дълбоко погрешен и не подлежи на реформи. Пак казвам, ако искаме такива, това означава да се тръгне на директна конфронтация с мощни финансови интереси, които вече 30 години живеят и паразитират върху това статукво.  

Публикувана в Интервюта

Първите данни от изледванията на възстановяващата се икономика в Китай сочат, че селскостопанският сектор може да се окаже най-слабо засегнат от вируса. Правителството освободи милиони субсидии, за да помогне на фермерите да придобият машини и инструменти, за да гарантира, че могат да започнат да сеят и прибират реколтата възможно най-скоро. Например, земеделският производител на дронове XAG очаква приходите да нараснат четири пъти тази година. Очаква се обаче по-малките фермери да бъдат по-силно засегнати, което може да доведе до вълна на консолидация.

Другата добра новина идваща от Китай е, че консумацията на храна се възстановява бързо. Проучване на потребителите в провинция Дзянсу показа, че 90% от анкетираните имат за цел да наваксат да консумират това, което са пропуснали, тъй като бизнесът се връща към нормалното си състояние. Ресторантите, които се отвориха отново, отчитат скок в резервациите, като в един ресторант казват, че потребителите са поръчали цялото меню. Друг магазин за чай съобщи, че един потребител е поръчал 77 чаши чай.

От друга страна, спадът в цените на горивата ще помогне за по-ниски производствени разходи  за фермерите в целия свят, които тепърва започват да сеят

Публикувана в Бизнес
Един неочакван въпрос възникна с идването на вируса COVID-19. А той е - неоходими ли са зелените мерки всъщност или земеделците просто бяха подложени на пореден експеримент? 
Най-голямата полза, която вирусът донесе, е безспорно за природата. Със сигурност, ако можеше да говори, би му благодарила, че постави под карантина най-големия замърсител на околната среда, за да може да си отдъхне и възстанови.

От Европейската космическа агенция разпространиха изображения, на които се вижда намаляване в емисиите на азотен диоксид във въздуха над Италия след въвеждането на мерките там. Най-добри резултати се виждат в Северна Италия, където е и най-засегнатият регион на страната.

Мерките помогнаха и за друго - водата в канала на Венеция днес е толкова чиста, колкото не е била от години. А това върна в нея лебеди, делфини и различни видове риби, които заместиха липсващите гондоли с влюбени.

Феноменът "по-чист въздух" се наблюдаваше в началото на месеца и в Китай.

Замърсяването от промишлеността в страната рязко е намаляло след въвеждането на мерките срещу коронавируса, според спътникови снимки на НАСА. Те показват рязкото намаляване на азотен диоксид във въздуха в периода 1-20 януари и 1-20 февруари тази година, в сравнение със същия през миналата.

Някой спомена ли, че земеделието, кравите, пестицидите и тракторите не са се променили?
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 57

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта