На 10 декември Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) оповести актуализираната си прогноза за производството на слънчогледово семе в световен мащаб и в основните страни производители прeз 2019/20 г. Новите данни веднага станаха тема за оживен коментар сред пазарните участници, анализатори и експeрти.

Производство на слънчогледово семе в света (млн.т)*

2015/16

2016/17

2017/18

2018/19

Прогноза 2019/20

10.11.19

10.12.19

Общо света

40,3

48,0

47,8

51,5

51,2

53,5

в това число:

ЕС - 28

7,7

8,6

10,2

9,7

9,8

9,8

Украйна

11,9

15,2

13,7

15,0

14,5

15,5

Русия

9,2

10,9

10,4

12,7

13,0

14,5

Аржентина

2,7

3,6

3,5

3,8

3,5

3,3

Турция

1,1

1,3

1,6

1,8

1,8

1,8

В търговските среди се говори, че подобна драстична позитивна промяна в данните не са наблюдавани от много години насам. Повод за изненада наистина има. В рамките само на един месец прогнозата за размера на украинската слънчогледова реколта беше увеличена с 1 млн.т - от 14,5 млн.т на 15,5 млн.т, а оценката за добива от слънчогледово семе в Русия е с още по-драстичен скок с 1,5 млн.т – от 13,0 млн.т до 14,5 млн.т. Интересна е промяната на нагласите за Украйна. В началото на ноември експертите от FAS очакваха с 500 хил. тона по-слаба реколта от слънчоглед в Украйна, в сравнение с миналогодишната. Разчетите на местните анализатори обаче още тогава бяха много по-оптимистични. Украинските агроспециалисти са на мнение, че високият добив (2,5 тона от хектар) се дължи на много благоприятните агрометерологични условия, тъй като засетите с маслодайната култура площи са с 3 на сто по-малко в сравнение с 2018/19 г.

За разлика от Украйна, в Русия рекордното производство на слънчоглед се дължи освен на благоприятното време и на увеличението на площите с 7 на сто спрямо предходния сезон. Средният добив от маслодайната култура в Русия според данните на FAS e 1,71 млн.т. Впрочем може да се каже, че руската реколта дори е по-голяма, тъй като американците изваждат, произведеното в Крим и го добавят към добива в Украйна.

Въпреки рекордното производство на слънчогледово семе в Русия, Украйна и в глобален мащаб цените на маслодайната култура през последните седмици формираха възходящ тренд, обусловен от увеличеното търсене на слънчоглед и слънчогледово масло на международния пазар. Януарските котировки на суровото слънчогледово масло на пазара в Ротердам в средата на текущата седмица се изкачиха до $790 за тон, в сравнение с $765-770 преди един месец и $690 за тон на 13 декември 2018. В момента украинското сурово слънчогледово масло се предлага за износ по $745 за тон FOB черноморско пристанище, в сравнение с $ 635-645 за тон на 13 декември 2018 г.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 25 Ноември 2019 12:20

Обзор на Софийска стокова борса

Докладът на Министерство на земеделието на САЩ относно глобалния зърнен баланс не поднесе изненади и актуализираните показатели останаха в рамките на очакваното. Редуцирането в прогнозите за производството на пшеница САЩ, Австралия и Аржентина изцяло се компенсира от по-оптимистичните данни в ЕС, Русия и Украйна. Очертава се запазване на натрупания рекорден преходен запас в световен мащаб и разбира се, това донесе минималните промени в цените на основните зърнени контракти по световнте пазари. Пшеницата се търгуваше на 229.00 щд/тон в Чикаго, Франция е на 182.00 евро/тон, а Русия и Украйна са съответно 205.00  и 204.00 щд/тон. При царевицата също няма съществени промени, в САЩ и Украйна цената е еднаква – 170.00 щд/т, във Франция има едва забележимо помръдване нагоре с 1.00 евро до 164.25 евро/тон. При ечемика и в Украйна и във Франция движението е минимално и цените са 188.00 щд/тон и 166.00 евро/тон. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/ се повиши с 0.75 евро до 390.00 евро/тон.

Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам остана с нулева промяна на 760.00 щд/тон, а рафинираната захар през седмицата се повиши с 2.90 долара до 334.30 щд/тон на борсата в Лондон, доставка декември.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД котировките останаха без особена промяна. Хлебна пшеница от място липсваше като предлагане тази седмица, търсенето е на 350.00 лв/тон за високи показатели. При фуражната пшеница търговците предлагат на 310.00-300.00 лв/тон, а търсенето е на 280.00-290.00 лв/тон. При царевицата 230.00-240.00 лв/т от купувачите и 250.00-280.00 от продавачите. За маслодаен слънчоглед има търсене на 550.00-580.00 лв/т, предлагането е от 590.00 до 600.00 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни и непроменени, зрял боб в чували се предлага на цени от 2450.00 до 1944.00 лв/тон.

Публикувана в Новини на часа
Събота, 23 Ноември 2019 13:58

Износ, износ и пак износ!

Износът е мантрата на всеки производител на земеделска продукция! Изнесли сме били 12 млн. тона зърно! Дали ще изнесем 13 млн. т не е толкова важно. Интересно е друго. Износът при всички положения ще продължава да расте и да се диверсифицира, но триадата "пшеница-царевица-слънчоглед" ще се запази. За да се позиционира един продукт на глобалните пазари, нашите земеделски производители ще трябва да разберат първо в какъв стратегически контекст ще им се наложи да работят. И точно за това ми се иска да намиша няколко думи.
 
В момента условията са на глобална политическа и икономическа дестабилизация. В условията на тази турбулентност може и да се спечели добре, а може и точно обратното. Според моето мнение, има пет ключови фактори, които влияят върху износа на българска земеделска продукция на световните пазари.
 
Първият е търговската война между САЩ и Китай, в която пряко или косвено ще бъде въвлечена не по-малко от три четвърти от световната икономика. Това не е частен случай на Тръмп. Той не действа сам, а изпълнява намерението на американското задкулисие и неговите сателити да "обърнат палачинката" и отново да се договорят с втората световна икономика за нормите и правилата на световната търговия. Това е история, която ще продължи с години и ще доведе до съществено пренареждане на производствените вериги. Само вижте какво се случва на пазара на соята...

Вторият тренд са климатичните промени. Третият - корозията на установените от времената на  GATT основи на световната търговия, базирани на правилата на СТО. Това по нещо напомня разрушаващата се пред очите ни система за контрол над въоръжаването - старите договорености изтичат, денонсират се или просто не се спазват, а за разработването на нови основните играчи още не са седнали зад масата на преговорите. Само да погледнем как не работят решения на преговорите на СТО в Доха.  Там членовете на организацията по същество не постигнаха споразумение по нито един пункт. Сега не се водят никакви съдържателни преговори за решения, които биха могли да дестабилизират световната търговия. Никой с никой не се договаря за новия търговски ред! 

Друг фактор е търсенето на пшеница, която е била и ще бъде ключовият агроекспортен продукт на страната ни. Експертите очакват съществено забавяне на растежа на световния пазар на зърнени култури. За изминалите 10 години този пазар се увеличи със 130 млн. т и ние някъде се вместихме с нашите 12 млн. т. В следващите години ни чака намаляване на тези темпове 2 пъти.  Тоест, не е изключено че целият глобален пазар ще се увеличи едва с 65-70 млн т. И този фактор задължително трябва да се вземе предвид.
Има и вътрешен фактор за успешния износ. Това е търсенето на суровините.  Доходите от техните продажби са основният пазарен източник на ликвидност, която бизнесът може да вложи в своето развитие, включително производството на продукти за износ. За съжаление, този източник е близък до пресъхване - доходите на потребителите не растат, а в страната няма пари за стимулиране на покупателната способност на населението. Тоест, има, но те не се използват за това.

Всичко това прави правилата на търговия непредсказуеми и увеличаването на износа едва ли ще бъде лесно. По-скоро това е тежка битка за нови пазари и за задържане на вече съществуващите. И никога няма да я спечелим, ако просто формално увеличаваме износа и не вземем предвид тези фактори и внедряването в глобалните хранителни вериги.


Ася Василева
Публикувана в Бизнес

През настоящия селскостопански сезон държавите-членки на Европейския съюз внасят по-активно рапица, отколкото продукти от преработката й като рапичен шрот и масло, каквато бе тенденцията през миналия сезон, сочат данни на Европейската комисия.

През периода 1 юли – 27 октомври в общността са внесени общо 2,56 млн. тона рапица – с 90% повече, отколкото за същия период на сезон 2018-2019 г. Най-силно е търсенето на маслодайната култура в Холандия, която е внесла 719,8 хил. тона, следвана от Германия с 519 хил. тона, Франция с 483 хил. тона и Белгия с 459 хил. тона. Основен доставчик пък е Украйна с над 2 млн. тона, или над 80% от цялото внесено в ЕС количество рапица.

Същевременно през първите 4 месеца на сезона държавите-членки са свили вноса на рапично масло с 2% до 100,9 хил. тона и на рапичен шрот с 20% до 150,1 хил. тона. Най-търсен е рапичният шрот в Испания, където са доставени 37% от общото количество, внесено в ЕС от трети страни. При рапичното масло лидер по внос е Полша с 31% от общото количество. Доставките на продуктите от преработката на рапицата пък се осъществяват основно от Украйна и Русия.

Публикувана в Бизнес

Саудитската агенция по храните и лекарствата (SFDA) определя българските продукти, предложени на саудитския пазар, като висококачествени. Доказателство е тяхното безпроблемно преминаване през системата им за контрол, която гарантира безопасност и качество на храните. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов и изпълнителният директор на SFDA д-р Хишам бин Саад Ал-Джади в Рияд. Наскоро в Саудитска Арабия беше разрешен вносът на български мед, а към момента е в процес и одобряването на сертификат за внос на фуражи.

“Тъй като Кралството проявява интерес към българските ветеринарно-медицинските продукти, ще работим в посока разширяване на гамата им за саудитския пазар”, категоричен бе доц. д-р Иванов. По думите на д-р Хишам бин Саад Ал-Джади, SFDA ще съдейства за опростена процедура по тяхната регистрация.

През месец ноември в България предстои посещение на делегация от SFDA,  на която ще бъдат представени земеделски предприятия, ферми и лаборатории. “Надявам се, че скоро след визитата, ще бъде вдигната забраната за внос и на български червени меса и живи животни в Кралството, наложена заради заболяването нодуларен дерматит”, заяви зам.-министър Иванов.

По време на посещението си в Саудитска Арабия доц. Иванов проведе и срещи с представители на местния бизнес.

Публикувана в Агроновини

През последните няколко дни наблюдаваме значимо увеличение на цените на пшеницата и фуражния ечемик на зърнените пазари в Евросъюза. Търговците коментират, че в моментна цената на мелничарското зърно на борсата в Париж е най-висока от два месеца насам, главно благодарение на рязкото засилване на износа в сравнение със същия период на 2018 г.

Reuters вчера цитира данните на Европейската комисия (ЕК), според които от началото на текущата маркетингова година (1 юли) до 13 октомври износът на пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 7,46 млн.т, с 48 на сто повече, в сравнение със същия период на 2018 г.

На 15 октомври, при откриване на борсата в Париж декемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR180,25/т, в сравнение с EUR171,75/т точно преди един месец. При експортните котировки възходящия тренд е още по-стръмен – EUR179-180/т ФОБ Руан, в сравнение с EUR168/т ФОБ в средата на м. септември. Анализаторите отбелязват, че цените се покачват въпреки увеличените оценки за тазгодишната европейска реколта. В края на миналата седмица Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) за пореден път увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС. Този път прогнозната планка беше качена с 1 млн.т тона от 150 млн.т на 151 млн.т, а това е с 10 на сто (14,6 млн.т) повече спрямо 2018/19 г.

Октомврийската прогноза за добива от ечемик в Евросъюза през 2019/20 г. е много по-оптимистична – 61,4 млн. т, в сравнение с 60,7 млн.т очаквани в средата на септември и 56,0 млн.т реколтирани предходния сезон. Добрата реколта е обективна предпоставка за засилване на експорта. Според данните на ЕК през периода 1 юли – 13 октомври износа на ечемик от ЕС за трети страни нарасна с 52 на сто – 2,30 млн.т.

Публикувана в Бизнес

Към 6 октомври държавите-членки на Европейския съюз са изнесли общо 10,12 млн. тона зърно, което е с 34% повече, отколкото към същата дата на миналия селскостопански сезон, приключил на 30 юни, става ясно от съобщение в официалния вестник на общността. Вносът на зърно в страните от ЕС пък е нараснал с 26% до 7,179 млн. тона.

Изнесени са 6,646 млн. тона мека пшеница, или с 38% повече, отколкото към 6 октомври 2018 г. Най-големият дял в доставките за трети страни държи Румъния с 31,3%, следвана от Франция с 25,3%. Вносът на мека пшеница пък е намалял с 27% до 836 861 тона.

Износът на фуражен ечемик е нараснал с 43% зо 2,023 млн. тона. Тук водеща е Франция с 42,8% от цялото изнесено количество, следвана от Румъния с 25%. Вносът на ечемик пък е скочил цели 6,5 пъти, но като абсолютна стойност е далеч зад износа с 486 187 тона.

И доставките на царевица за трети страни са нараснали към 6 октомври на годишна база, като увеличението е с 38% до 422 720 тона. Вносът на царевица изостава съвсем слабо по темпо на ръст – с 32%, но до сериозните 5,469 млн. тона. Основният доставчик на царевица за ЕС е Бразилия с 59,5% от количествата, следвана от Украйна с 29,2%. 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 12 Септември 2019 12:26

14 български мандри ще изнасят за Китай

14 български предприятия изнасят млечни продукти за Китай. Първите четири от тях бяха одобрени от Генералната митническа администрация на Китайската Народна Република (КНР) през месец юли 2019 г. В началото на месец септември тази година одобрение за износ получиха още 10 български предприятия.  През месец септември 2016 г., по време на първи мандат на Десислава Танева като министър на земеделието и храните бе подписан Протокол между Министерството на земеделието и храните на Република България и Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на КНР за ветеринарните и здравни изисквания за износ на млечни продукти.  По това време Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на КНР беше китайският национален компетентен орган.  От 20 април 2018 г. това е Генералната митническа администрация на КНР. След подписването на документа 21 български фирми изявиха желание да изнасят своите млечни продукти за Китай.

През последните три години Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)  изпращаше попълнени изискваните от китайската страна въпросници и допълнителна информация за тези български предприятия.  МЗХГ и БАБХ полагат всички усилия за възможно най-скорошно одобряване от страна на Генералната митническа администрация на КНР и на останалите 7 български предприятия. 

Списъкът с 14-те одобрени до момента български предприятия е публикуван на интернет-страницата на Генералната митническа администрация на КНР и е достъпен на следния линк: 

http://www.customs.gov.cn//customs/jyjy/jckspaq/xxfw63/jkspjwscqyzcxx/jkrpjwscqyzcmd/rzpyyepfrpcw/oz8/2528910/index.html

Публикувана в Бизнес

Турция понижи минималната цена, под която не може да бъде внасян слънчоглед в страната, до 380 долара за тон CIF от досегашните 450 долара за тон, съобщи електронното издание ZOL, като се позова на свои източници в европейските търговски кръгове.

Ставката за митото върху вноса на слънчоглед в Турция е оставена без промяна на ниво от 13%. При това положенние при внос на слънчоглед турските купувачи ще трябва да плащат най-малко по 49,4 долара за всеки тон.

Публикувана в Бизнес

Нови данни, публикувани от Европейската комисия (ЕК) днес, показват, че вносът на соя от САЩ се увеличава повече от два пъти за текущата пазарна година (юли 2018 г. до средата на април 2019 г.) в сравнение с предходната пазарна година.

С дял от 72% от вноса на соеви зърна в ЕС САЩ е доставчик номер едно в Европа. Същевременно американският износ на соя за Европа достига 22% от общия, което прави Старият континент водещ пазар, следван от Китай (18%) и Мексико (9%).

В сравнение с първите 42 седмици от пазарната година 2017/2018 (от юли до средата на април) през текущата пазарна година вносът на ЕС на соеви зърна от САЩ нараства със 121% до малко над 8,24 млн. т., посочва се в съобщението.

Делът на САЩ от общия внос на соя в ЕС достига 72% в сравнение с 36% през предходната пазарна година. Вторият доставчик е Бразилия с 21% дял, следвана от Украйна с 2,3%, Канада с 1,8% и Парагвай с 0,7%.

През януари 2019 г. Комисията реши, че американската соя отговаря на техническите изисквания за влагане в производството на биогорива в ЕС - решение, което създава условия за по-нататъшен растеж на този износ.

Други данни на ЕК показват, че стойността на вноса на храни от САЩ нараства с 14% от февруари 2018 г. до януари 2019 г. Това представлява увеличение от 1,5 млрд. евро, но то се дължи основно на силния ръст на вноса на соя, соеви кюфтета и няколко други продукта.

ЕС внася около 14 милиона тона соеви зърна годишно като източник на протеини за хранене на животните. включително пилета, прасета и едър рогат добитък, както и за производство на мляко.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 21

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта