България да премахне мерките, задължаващи търговските вериги да излагат на видно място и да осигуряват специални места за продажба на местни стоки.Това поиска Европейската комисия в официално уведомително писмо към София. Според Брюксел наложените на търговците задължения ограничават свободното движение на стоки, както и свободата на търговците.

Мерките бяха приети от правителството с постановление през месец април - то задължи търговските обекти, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители. „Местата за продажба следва да са с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители“, пише в постановлението. За неспазване на изискванията са предвидени санкции, които бяха записани в Закона за извънредното положение - 15 до 25 хил. лв., а при повторно нарушение - от 30 до 50 хил. лв.

"Такива ограничения могат да бъдат оправдани само с императивни съображения от общ интерес, като например общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел. Поради извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване", пише в съобщението на еврокомисията.

От МЗХГ реагираха с позиция, изпратена до медиите - по повод уведомителното писмо, изпратено от Брюксел.

„Предприетата мярка не засяга свободното движение на стоки, произведени в други държави, тъй като Постановлението, издадено на основание на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не предвижда забрана и ограничения за предлагане на продукция от държави членки на ЕС и трети страни. По никакъв начин не се нарушават досегашните доставки в търговските обекти  на продукти, внесени от други държави и продукти, които могат да се предлагат на пазара във всички търговски обекти  в страната.

Чрез приетото ПМС № 70 бяха предприети спешни мерки на национално ниво, които целят  гарантиран и улеснен достъп на потребителите до продукцията на регионални (местни) производители. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители за запазване на поминъка им предвид карантинирани райони, затруднени транспортни връзки и риск от пренасяне на заразата при транспортиране.“

В чл. 2 от приетото Постановление се определят норми за сурово мляко и за предлагане на млечни продукти, като същото е в процес на промяна след съгласуване със заинтересованите страни.

Въведените мерки не водят до изкривяване на конкуренцията и вътрешния пазар, а са в ползва на потребителя без да засягат каквито и да е правила. Същите са приети в условията на безпрецедентна и глобална здравна, икономическа и дори търговска криза.

МЗХГ ще изпрати в срок обосновано становище до Европейската комисия относно приетото Постановление за осигуряване на регионална продукция в търговските вериги.“

Публикувана в Бизнес

Подкрепа от над 16 млн. лева ще получи сектор "Рибарство и аквакултури“, обяви на пресконференция в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева. Парите са част от общия бюджет на програмата "Морско дело и рибарство". В края на май е планирано да бъдат отворени първите мерки, до юли парите следва да бъдат разплатени.

Три са мерките на подкрепа за сектор "Рибарство и аквакултури“:

- Право на подкрепа ще имат по мярка 1.9 - за временно преустановяване на риболовната дейност. По тази мярка са предвидени 2, 39 млн. лева.

- По мярка 2.6 - подкрепа за сектора на аквакултурата за временно спиране или намаляване на производството. За тази мярка са предвидени 10, 503 млн.лева.

- 3, 5 млн. лева за мярка 5.4 - преработване на продуктите от риболов и аквакултури.

Това са сектори, които в последните години имат възходящ тренд на развитие. Максималната помощ е до 80 000 лева и по трите мерки, като помощта ще е за всички оператори, които са "на светло", легално са декларирали дейностите си и са по обективни показатели.

На разположение на гроздопроизводителите във Винарската програма ще бъде отворена мярка за бране на зелено в размер на 1 млн. лева. 303 лева на декар може да получи всеки производител на грозде, ако реши да се възползва от тази възможност.

До 5 юни в Изпълнителната агенция по лозата и виното ще могат да се подават заявления и след това да се провежда процедурата. Целта на мярката е ако гроздопроизводителят прецени, че ще има натиск на пазара, да вземе решение да изкара по-малко количество, а другото да обере на зелено, обясни Танева.

Подкрепа ще има и за черешопроизводителите. За реализацията на продукцията им на пазара се отпускат 1 милион лева. Парите ще бъдат предоставяни на оператори, които изкупуват български череши. Заплащането ще бъде в рамките на 50 лева на тон, ако завишат изкупуваните от тях количества с 30 % спрямо 2019 година.
„България има много добре развит сектор – 10 000 хектара насаждения, 14 000 декара предстои да влязат в плододаване, секторът е растящ в последните години и произвежда повече, отколкото ние национално потребяваме“, каза още министър Танева. Информацията е на БНТ. 

Публикувана в Агроновини

Правителството одобри българската позиция, която страната ни ще представи на днешната среща на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС, съобщиха от правителствената информационна служба.

България счита, че е от изключителна важност страните да разполагат с максимална гъвкавост при структурирането на своите инструменти, според конкретните си нужди и потребности. Всяка страна трябва да може да избере ефективните мерки за нейната структура на селското стопанство и проблеми без да се нарушава баланса на подпомагането и без да се допуска свръхкомпенсиране.

В сектора на млякото трябва да се предвиди пазарна схема за временно намаляване на доставките, като в същото време се осигурят обезщетения за фермерите, които решат да участват. Това финансиране би могло да се извърши чрез преразпределение на бюджета за пазарни мерки на ЕС за 2020 г., се посочва в българската позиция.

В лозаро-винарския сектор България предлага да бъде създадена извънредна мярка COVID-19 в рамките на националните лозаро-винарски програми. Целта е да се подпомогнат най-силно засегнатите гроздопроизводители за облекчаване на пазарните и икономически последици.

ЕК ще представи изменение относно предоставянето на извънредна помощ по линия на ЕЗФРСР в отговор на пандемията от COVID-19, която е по инициатива на България. Страната ни счита, че окончателният текст на мярката следва да удовлетворява държавите-членки с гаранции за реален бюджет, обективни критерии и недопускане на дисбаланси.

По отношение на сектора на рибарството приетите изменения, свързани с временното преустановяване на риболовни дейности, са недостатъчни за облекчаване на изискването за извършване на риболовни дейности в морето. Тази разпоредба поставя ограничения за риболова в условията на COVID-19 - предвид сезонния характер на Черно море и прави мярката неефективна за подпомагане на българските рибари и собственици на риболовни кораби. Дейностите, които най-адекватно биха отговорили на потребностите на сектора, са осигуряването на компенсации за временно преустановяване на риболовните дейности, както и компенсации за производителите на аквакултури и преработвателни предприятия.

Публикувана в Агроновини
Сряда, 13 Май 2020 12:18

Подкрепа на глинени крака

Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло

Действия на пожар, подкрепа на глинени крака, популистки и неработещи решения – такъв е коментарът на производители и браншовици за мерките, които предприема земеделското министерство в кризата, причинена от Covid– 19.

„Категоричен съм, че 1 млн. лева стимул за преработвателите на череши са капка в морето. Кой ще тръгне да се разправя с една камара бумащина, за да получи мизерните 30 лева на тон“, казва производителият на биологични череши Слави Трифонов, председател на Националната биоасоциация. Пазарът тази година ще бъде труден, признава той. Всеки продължава да разчита на изградени вече търговски канали и контакти, но в ситуация на пандемия те изобщо не са сигурни. „Защо наляха 5 млн. лева в търговските вериги, след като е ясно, че малките производители няма как да стигнат до тях, защото не могат да покрият изискванията? Защо не беше взето едно далеч по-прагматично решение – ако наистина имаше воля да се помогне на малките фермери, търговските вериги можеха да отделят пространство, на което локалните производители директно да предлагат стоката си. Вместо това, те ни предложиха да продаваме на паркингите. Унизително е“, коментира Трифонов. Според него работещото решение са фермерските пазари, но в много от градовете те бяха временно забранени, а да бъдат разкрити нови такива в сегашната ситуация е нереално. „Местният, локалният пазар е мястото, където малките стопани трябва да предлагат своята продукция. Комуникацията обаче с местните власти по принцип върви трудно, какво остава при сегашната ситуация“, признава председателят на Националната биоасоциация.

Сектор „Биологично производство“ се бори и с друга криза – дните до крайния срок за подаване на заявления за подпомагане по мярка 11 изтичат неумолимо, фермерите са в паника, защото се съмняват, че ще успеят да се очертаят навреме. „Ще се очертаят, но системата е пълна с грешки и почти при всеки се явяват между 40 и 60 процента площи, които не са вкарани в системата“, обяснява Трифонов. Това означава намаляване на парите по мярката и изобщо поставя под съмнение дали стопаните ще ги получат. Между Българска асоциация „Биопродукти“ и МЗХГ върви усилена комуникация с писма, но до момента няма решение в полза на биопроизводителите. От аграрното министерство са убедени, че кампанията върви нормално и ще приключи в срок. От бранша настояват за неговото удължаване поне с 1 седмица, за да могат биопроизводителите да се справят с подаването на заявления. Казусът остава отворен.

„Защо се обявява подкрепа за черешите 1 месец преди началото на кампанията, а нищо не се говори за ягодите, които вече са в режим на плододаване?“, казва Антоанета Божинова, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. От браншовата организация са озадачени, че не са поканени да участват в разговорите, свързани с мерките за подкрепа в условията на извънредно положение.  Божинова напомня, че от условията на отпускането на въпросното подпомагане към преработвателите на череши ще зависи дали те ще се възползват от него. „Приветстваме всяка помощ, която се отпуска. Очакваме да получим яснота за правилата. Едва след това ще може да се направи преценка“, уточни тя.

 „На полето вече има български ягоди, но в търговската мрежа се предлагат гръцки“, казва Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Според него пазарна криза се очертава и при малините. „Българският производител има един основен проблем – не мисли пазарно и не планира. Всички се юрнаха да отглеждат едра череша или едра ягода за прясна консумация – заради тяхната по-висока цена. Какво обаче ще ги правят, ако не могат да ги реализират - заради очертаващия се труден износ и вътрешно свръхпроизводство?“, пита Петков. И признава, че браншовите организации са безсилни да въздействат върху производителите в тази посока. Което за пореден път поставя въпроса кой кого представлява в земеделския бранш и защо във всеки сектор за представителност претендират по няколко браншови организации?

„Сдружаването не е механичен сбор от няколко човека. Сдружаването се основава на доверие, на еднакви виждания за постигане на качество и на еднакви търговски цели. Не е толкова проста тази работа“, казва черешопроизводителят от Кюстендилско Даниел Постолов. Неговата овощна градина спира дъха със своята перфектност в поддържането. Тя обаче стои като самотен предупредителен знак, че в сектор „Плодове и зеленчуци“ все още властва стихийният индивидуализъм. Може би и затова сме на този хал. Държавата лъже, че помага, фермерите лъжат, че работят на светло, браншовиците са повече, отколкото е нужно. И подкрепата се оказва на глинени крака, защото всеки по веригата тегли чергата към себе си.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

МЗХГ ще предложи мярка, която да стимулира операторите за изкупуване, заготовка и преработка на български череши. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на среща с производители и преработватели на череши в България, проведена чрез видеоконферентна връзка. Тя допълни, че всички, които завишат изкупените количества от регистрирани земеделски производители и платят съответно продукцията, ще могат да получат подпомагане на тон. „Заради пандемията COVID-19 се очаква натиск върху пазара и намаленото търсене. В тази ситуация е необходимо завишаване с около 30 % на изкупуване от операторите за заготовка за износ на прясна или консервирана череша“, уточни министър Танева. Тя призова преработвателите да увеличат своите обеми за изкупуване, тъй като повечето от тях имат възможности за съхранение. Очаква се решението за тази подкрепа да бъде прието през тази седмица на заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“

Срещата се проведе по инициатива на МЗХГ по повод предстоящата кампания по прибиране на реколтата от череши.  Министър Танева изтъкна, че към момента състоянието на насажденията от череши в страната е добро и се очаква добра реколта. Десислава Танева подчерта, че по време на извънредното положение е осигурено всичко необходимо за земеделския сектор. Тя допълни, че тазгодишната кампания по прибиране на реколтата от череши ще се проведе в условията на пандемия, въпреки че се очаква извънредното положение да бъде отменено утре с приемането на специално законодателство. „В него всички мерки, които гарантират осигуряването на работна ръка и достъпът до полетата ще мине в законодателни промени. От своя страна БАБХ ще работи на пълен капацитет за контрол на всяко движение на черешите, като внос от трети страни и вътрешнообщностни доставки.

По време на срещата бе обсъдена и необходимостта от обезпечаване на работниците по време на прибиране на реколтата с маски, ръкавици и защитни облекла. Земеделският министър припомни, че по предложение на България, ЕК ще осигури подкрепа за производителите чрез компенсаторната мярка COVID-19. „По нея ще се изплащат единствено и само направените разходи от стопаните заради пандемията. Към момента мярката се обсъжда на ниво Европейски парламент. Тя ще се предоставя на производителите по лесни за доказване критерии, които ще бъдат програмирани. До края на месец май се очаква да приключи и дебатът за тази мярка“, каза още Десислава Танева и допълни, че прилагането на мярката ще бъде обсъдено с бранша.

Публикувана в Бизнес

Подмярка 4.1 трябва да бъде отворена през май

Шестата нотификация на ПРСР eодобрена от Европейската комисия. Тя беше поискана от България през есента на миналата година. така 175 млн. евро ще бъдат пренасочени към няколко мерки от ПРСР, съобщи земеделският министър Десислава Танева на пресконференция в Министерския съвет.

40 млн. евро от одобрените средства отиват за мярка 11 „Биологично земеделие“, като приемът по нея е в рамките на Кампанията по директните плащания за 2020 година .

С одобрената шеста нотификация от Брюксел ще бъдат обявени приеми и по мерки, чиито срокове вече са изтекли според последния Индикативен график.

Такава е подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, която трябва да бъде отворена през месеца май. Тя е предназначена само за сектор „Животновъдство“, с приоритет – повишаване на биосигурността в стопанствата.

Специално предвидената подмярка 5.1, която отново е насочена към животновъдите, трябва да бъде отворена до две седмици, обяви още министър Танева.

Върви и прием по подмярка 6.3 - за подкрепа на малките животновъдни стопанства .

Преразпределянето на средствата по ПРСР, одобрено през шестата нотификация от Брюксел, ще даде шанс на още кандидати по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, популярна като „Млад фермер“.

Публикувана в Бизнес

Библейски глад се задава за цялото човечество, предупреждават от ООН. Европа още няма единен отговор на кризата с Covid-19. Кой ще плаща общата сметка за коронавируса? Грантове или кредити, каква да бъде многогодишната финансова рамка, откъде ще се вземат парите за т. нар. Фонд за справяне с икономическата криза от пандемията – все въпроси без отговори. Камо ли пък единен европейски. За пореден път се върви след събитията.

На този фон отделните европейски държави като че ли се спасяват поединично. Някои от мерките у нас по отношение на земеделието бяха определени като екзотични. И това е така, защото в дебата за подкрепа на селскостопанския сектор силно се включи политическото говорене. А то рядко решава реалните проблеми пред аграрния бизнес.

Най-мощният бранш – зърнопроизводството – работи. Земеделците от Североизточна България повече са притеснени от сушата, отколкото от ограничителните мерки заради въведеното извънредно положение. Поради силно механизираните процеси на полето, не е проблем да се спазват епидемиологичните мерки.

Не така стоят нещата в други сектори. На прага на розобера, производители тревожно питат: как точно да спазват мерките -предвид контингента, с който работят и естеството на работа? Като капак – срината изкупна цена на розовия цвят. Подобна е картината и при лавандулата.

Постигнатото споразумение с търговските вериги ще проработи само за големите в бранша. Колкото и да са гъвкави веригите, малките стопани трудно ще стъпят в тях. Производителите на плодове и зеленчуци се питат защо подкрепата отива при търговците, а не във фермите? Същото питаха и животновъдите – защо МЗХГ дава пари на кланиците? Земеделският министър Десислава Танева отговори, че насочването на подкрепата директно към фермерите няма да им продаде продукцията. Ако трябва да сме честни – субсидирането в земеделието у нас изначално е сбъркано, след като години наред броим схемаджиите. Този проблем едва ли може да бъде решен в рамките на взетите бързи мерки за справяне с икономическите последствия от пандемията. Впрочем, зависи колко дълго ще продължи всичко това. Понякога временните неща се оказват най-трайни.

В този трескав режим обаче на вземане на решения, се промъкват меко казано странни предложения. Като например полагането на обществено полезен труд в земеделието от трайно безработни. Терминът обществено полезен труд се среща в Наказателния кодекс – като санкция върху лица, извършили престъпление. Неслучайно на последния отраслов съвет по тристранно сътрудничество юристи предупреждават, че мярката може да бъде атакувана като противозаконна. Тя обаче може да бъде прокарана бързо през Закона за извънредното положение – подобно на вмененото задължение към търговските вериги да изкупуват българска продукция. Ако с веригите беше постигнато съгласие, как ще реагират трайно безработни хора, задължени да отидат да работят на полето? А ако откажат да го направят?

Темата със сезонната заетост в земеделието е сложна и наболяла от години. Затова ще бъде предмет на разговор и във втория уебинар, който организираме от „Гласът на земеделеца“ през следващата седмица. Важно е да бъдат чути повече гледни точки. Ако наистина се задава библейски глад за човечеството, може би спасението се крие в собствените ни ръце. И трябва да бъдат потърсени смислени и аргументирани, а не популистки решения. Най-малкото – нужен е диалог.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости, казва председателят на УС на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, сушата в Добруджа май се оказа по-страшна от коронавируса?

- Така се оказа, картината е плачевна. За целия валежен сезон – от миналия септември до момента, натрупаното количество дъжд е около 100 - 115 литра на квадратен метър. Обичайната норма е близо десет пъти повече. Така че влага в почвата в Североизточна България изобщо няма, просто липсва. Преди няколко дни падна дъжд от 4-5 литра на квадратен метър, възбуди за кратко пшениците, но след това нещата пак тръгнаха на зле. Посевите отхвърлят братя и съхнат. Меката зима и студената пролет също влияят зле на растенията. Наблюдаваме ниски нощни температури – до минус 8, минус 9 градуса. През деня пък стават необичайно високи. Тези големи амплитудни колебания причиняват стрес на посевите. В комбинация с липсата на влага, нещата отидоха в лоша посока. Всички сме притеснени и се чудим какво да правим.

- Уведомихте ли за проблема земеделското министерство?

- Наясно са вече, очакваме комисии да обследват на място посевите и да установят пропадналите площи. Това е добре да се случи възможно най-бързо, защото много от колегите смятат да разорават пшениците и да сеят пролетници – с надеждата, че ще завали. Така е при нас, земеделците – често гледаме към небето и се молим за дъжд. Прогнозите, за съжаление, не са в наша полза. И неминуемо вече търпим загуби.

- Как очаквате да бъдете компенсирани за щетите?

- След като минат комисиите, за да обследват посевите, надяваме се, че констативните протоколи ще бъдат уважени от данъчните служби, отделно се надяваме да бъдем облекчени, като не внасяме ДДС за пропадналите площи. Презасяването ще ни струва още разходи. Преди около две седмици в Румъния беше забранен износът на пшеница и ние недоумявахме по каква причина. Оказа се, че в северната ни съседка също има проблем със засушаването - в южната част на Румъния. И сега вече проумяваме защо се е стигнало до такава мярка.

- Да разбирам ли, че се очаква недостиг на зърно – у нас и в Румъния?

- За недостиг едва ли може да се говори. При нас обаче, в североизточната част на страната, загубите ще са огромни. Добруджа е житницата на България. В трите области – Добрич, Силистра, Варна и отчасти в Шумен, засятата пшеница е близо 1,2 – 1,3 млн. дка. Общата площ със зърно в страната е около 12 млн. дка.

- Тази година земеделците навреме получиха всички плащания, дори по-рано в сравнение с други години – това не прави ли положението по-леко?

- Така е и сме доволни от това, имаме добър диалог с аграрното министерство. Въпреки въведеното извънредно положение, ние, зърнопроизводителите, не сме спирали да работим. Пролетната кампания върви с пълна сила. Взели сме всички мерки по отношение на спазването на епидемиологичните изисквания. Дори и да се появи случай на заразен с коронавирус, стопанството няма да спре да работи – според правилата, въведени специално за земеделските производители. Благодарни сме за това. Големият ни проблем е сушата, по-голям се оказа дори от коронавируса, както казахте и вие.

- Срещате ли трудности с доставките на семена, торове, препарати за растителна защита – имаше такива индикации в началото на извънредното положение?

- Няма такъв проблем. Всяка фирма си има търговска политика, планира и осигурява своите доставки, а земеделците сами избираме с кого ще работим. Нормално е най-търсеното най-бързо да свърши. Има фирми, които използват този момент, за да продадат наличното. Наясно сме, това са нормални търговски похвати. Фирми на пазара дал Господ, има какво да се избира. Не сме притеснени в тази посока.

- Ще се въздържат ли земеделците в периода на извънредното положение да купуват земеделска техника?

- Всеки решава какви инвестиции ще прави в своето стопанство. Логично е в режим на извънредно положение човек да си стиска средствата, защото не се знае утре какво ще се случи. Но онези, които вече са планирали подобна инвестиция, ще я направят и няма да се повлияят от кризата. Проблемът със закупуването на земеделска техника е друг – ние, като зърнопроизводители, не сме участвали през последните години в програми, чрез които да можем да си закупим земеделска техника. Като изключим преотстъпения данък, не сме имали целево подпомагане в тази посока. Имаше такава мярка след влизането ни в Европейския съюз, но след това бяхме изключени от подобен тип подкрепа. Днес има други приоритети. Вицепремиерът Красимир Каракачанов пак има идеи за мерки в земеделието, които излага на заседания на Министерския съвет.

- Още сте обидени от неговите думи…

- Не става дума за нашата обида. Лошото е, че се налива от пусто в празно. Някои мерки при сегашното извънредно положение са закъснели, други са неадекватни. Не знам откъде се извъдиха толкова специалисти по земеделие. Неприятното е, че им се хващат на акъла. В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости. Както и да е. Ние не казваме нищо, работим си. Само сушата в Североизточна България ни дойде в повече.

Публикувана в Интервюта

Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно , но днес всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си, казва аграрният министър

Интервю на Анета Божидарова

- Министър Танева, защо ни сполетя тази криза и на какво иска да ни научи? Заради нашата лакомия ли се докарахме до тук?

- Научно обяснение не бих могла да дам, защото нямам необходимата експертиза. В морален план – имам усещането, че природата ни казва: „Стоп! Не можете да продължавате по този начин! Не можете да живеете, без най-напред да бъдете хора, човеци. Не можете да живеете против природата и против естествения кръговрат на живите организми.“ Така ги усещам нещата, чисто емоционално. Често пред очите ми са празните канали на Венеция и появилите се лебеди в тях. Надявам се, че тези картини не са монтаж и не са част от фейкнюз потока. Чрез лебедите в опразнените венециански канали, все едно природата ни казва: „Живот може да има и без вас, хората. Внимавайте как живеете, не ми пречете!“ Сегашната криза е урок към човечеството. Надявам се да го научим с по-малко плесници. И да стигнем до разбирането, че не всичко се прави в името на парите, на печалбата, а в името преди всичко на здравето на хората и на запазването на хармонията между човека и природата. Трябва да се научим да живеем всички заедно, без да си пречим един на друг.

- Макар и след трудни преговори, постигна се споразумение с търговските вериги – какви стъпки обаче трябва да направят малките фермери, за да стъпят реално в тях? Веригите обещаха гъвкавост, но те имат високи изисквания и стандарти.

- Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно. В ситуация на световна пандемия всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си. Това отговарям на всички обвинения към мен.

Ако бъдем обективни, част от изискванията на търговските вериги са техни фирмени стандарти, които са над законовите европейски и национални регулации. Това са доброволни стандарти, но това са и вид административни бариери пред производителите. Веригите отсяват по-големите, по-пазарно ориентираните, по-конкурентноспособните. Пред малките и пред средните български земеделски производители стои път на развитие, който те така или иначе трябва да извървят.

- Очаквате ли кризата да катализира процеси на сдружаване при малките производители – с оглед на присъствието им на пазара?

- Сдружаването трябва да бъде реално. Към момента имаме 75 организации на производители, но пазарният ефект от тях не се усеща. Те трябва да се организират, да укрепнат административно и да направят последващи стъпки – по отношение на сортирането, на заготовката на първичната земеделска продукция, която може да бъде доставена свежа до хипермаркетите. Мисля, че кризата ще провокира тези процеси и те ще се случат по-бързо, ако успеем на финален етап да постигнем устойчиви модели на къси регионални доставки с търговските оператори. Такива модели работят успешно във всяка държава-членка на Европейския съюз. Така че нашето предложение към търговските вериги е мотивирано и от европейските практики. Още повече, че потребителската тенденция в развита Европа е покупката и изборът на храна да бъдат по много критерии, включително и в зависимост от произход на суровината, регион и стопанство, сортова характеристика и т. н. Всички тези критерии показват, че се търси сближаване с природата и един по-естествен начин на живот. Нека бъде наясно - всеки земеделец ще понесе загуби тази година. Справедливото управление на кризата е богатите да понесат повече, бедните – по-малко. За да могат да останат всички в сектора. Ако постигнем това, значи сме успели. Предимството на България е, че ние произвеждаме храна, която можем сами да консумираме. Това предимство обаче в условия на криза трябва да го реализираме чрез достъпа на тази храна до крайния потребител.

- Въпреки кризата и ограниченията, земеделието работи – имате ли обаче усещането, че някои просто ще гледат да се възползват от ситуацията и да получат още едни пари?

- Винаги има такива хора. И те се появяват не само по време на криза. Тук, разбира се, става дума за контрол. Ще дам пример. От Европейската комисия предлагат да бъдат намалени административните проверки на място – заради пандемията. Благодарим, но България няма да се възползва от това предложение. Защото считаме, че проверките не само не трябва да бъдат намалени, а ако можем – бихме ги увеличили. За да гарантираме, че средствата, с които разполагаме и които винаги се смятат за недостатъчни, ще бъдат разпределени справедливо.

- Какво агнешко ще сложите на вашата трапеза за Великден, министър Танева?

- Лично произведено. Все още нашата голяма фамилия сама си произвежда плодове и зеленчуци, месо. Купуваме само млякото – директно от ферма. Сами си правим киселото мляко. Купувам си сирене и кашкавал от български производител, купувам био.

- Задавам ви този въпрос по повод мярката, която има за цел да подпомогне агнешката кампания – доста животновъди скочиха срещу това, че парите отиват при кланиците?

- Фермерите са свикнали парите да отиват при тях. Но аз казвам така – ако сега дадем тези пари на животновъдите, с тях те ще компенсират частично своите загуби, но те пак ще са големи. Със задържането на агнетата, продължават разходите за изхранване, когато животното надхвърли 30 килограма, цената му пада. Интересът в момента на овцевъдите и козевъдите е този – да продадат стоката си.

А до колко всички доходи в сектор „Земеделие“ ще паднат и до колко ще можем да компенсираме това – ще го смятаме наесен. След като сме приложили всички мерки, с които искаме да мотивираме реализацията, за да не изхвърляме храна и за да получат фермерите доход. Според ресурса, с който разполагаме тогава. Но нека веднага кажа, че той няма да бъде нито стотинка повече по отношение на националните средства, заложени в бюджета. И каквото Брюксел определи за такава подкрепа. Всеки ще получи помощ – според анализите, които ще направим и според данните от статистиката.

- Какво ще пожелаете на българските земеделци за Великден?

- Да са живи и здрави. Да изживеят Възкресение Христово в размисъл – пред иконата вкъщи, усещайки го с душата си, а не физически. На всички земеделци – успешна реализация на продукцията. Тя зависи както от подкрепата, така и от техните усилия. Надявам се заедно да преживеем настоящата криза и с възможно най-малки щети. Да си вземем поуката от нея и да живеем малко по-различно след това.

Публикувана в Интервюта
Вторник, 14 Април 2020 04:22

Игри на глада

Каквато ни е държавата, такава ни е кризата, такива са ни и мерките. На голяма битка се тръгна срещу търговските вериги, направо като в „Междузвездни войни“. Защо обаче никой не се сети за т. нар. потребители. Има и един друг филм – „Игрите на глада“. Уместно е да си го припомним.

Като средно статистически потребител, последното място на което бих потърсила българска продукция е голямата търговска верига. Първо, не съм сигурна, че тя ще е тъкмо от местна ферма. Второ, ясно е, че ще бъде на цена, определена от политиката на веригата. Не е нужно да се изброява трета причина.

Все по-резонен става въпросът – кой, какво и колко ще купува? И най-вече – до кога, с какви пари и на каква цена?

Ако държавата наистина е загрижена за родните производители, да предложи реална помощ – да изкупи продукцията от малките фермери и да направи куп добри дела за своите социално слаби граждани. Които с удължаването на извънредното положение ще продължават да растат като гъби след дъжд.

Ако властта не може да си позволи да раздава безвъзмездна финансова подкрепа на най-уязвимите, поне може да сложи нещо на масата на хората. Такава политика би била далновидна, защото ако кризата продължи с месеци, неминуемо се задава глад. И тогава на никой няма да му пука за политиката на търговските вериги, а най-важните хора в държавата ще бъдат земеделците.

Не ги унижавайте. Подкрепете ги адекватно, като мислите и за потребителите – като корона на агро хранителната верига. Без да звучи зловещо. Настъпи ли гладът, игрите на герои от филми няма да помогнат. Дори властта да размахва джедайски мечове, трудно ще нахрани някого. Най-много да се самообезглави.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта