Рангел Матански, съпредседател на НСГБ:

Сдружаването е начин за оцеляване на малките ферми

Говедовъдите искат чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“

- Г-н Матански, какви политики искате да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на млечното говедовъдство?

- Искаме секторът да остане приоритетен по мерките от Програмата за развитие на селските райони. От Националния съюз на говедовъдите в България настояваме процентът по обвързаната подкрепа за сектор „Мляко“ да бъде възможно най-големият и имаме своите аргументи за тази мярка – кризите в бранша са хронични – ниски изкупни цени и трудна реализация на суровото мляко. Средствата по линия на обвързаната подкрепа са изключително необходими, за да съществува българското млечно говедовъдство. Дебатите за новата ОСП, след конструирането на новия Европейски парламент, отново започват, но нашата позиция остава непроменена. Искаме чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“.

- Повече от 20 години в България не може да бъде адекватно решен проблемът с идентификацията на животните – остър ли е той и в сектор „Млечно говедовъдство“?

- По-скоро не. Има конкретни срокове, в които се извършва регистрацията на новородените телета. Ако стопаните не ги спазят, при съответните проверки ще бъдат санкционирани. Има предложения на колеги, които трябва да бъдат дискутирани с Българската агенция по безопасност на храните, за да се усъвършенства и улесни процесът на идентификация на животните, но като цяло при нас проблемът не стои в толкова голям мащаб.

- Узрява ли българският фермер за сдружаването или е нужно още време?

- Българският фермер е индивидуалист. За съжаление, ние предпочитаме да работим и да постигаме резултати сами. Ситуацията обаче в годините се променя и индивидуализмът не е най-доброто решение за един успешен бизнес. Външният пазар става все по-конкурентен. Европейските ни колеги предлагат по-евтини и често пъти по-качествени млечни продукти.

- Отваряте тежката тема за сухите млека, за имитиращите продукти – как българските производители да се преборят с това?

- Темата от години стои на дневен ред и по нея все още няма трайно решение. Всичко това оказва натиск върху българския производител. Малките и средни семейни ферми няма как да се съизмерват с големите индустриални стопанства – нито по производителност на труда, нито по разходи, нито по печалба. Като добавим хроничния проблем с липсата на работна ръка и огромната ангажираност и трудоемкост в едно животновъдно стопанство, можем да си обясним фалитите на малките и средните ферми. Просто те се оказват нерентабилни – трудът и разходите в тях са по-големи от очакваните приходи. Когато те не покриват стандарта на живот дори и в един селски район, хората се отказват от животновъдството. Така един семеен бизнес, който трябва да бъде граден с поколения, умира. Сдружаването е начин този процес да бъде избегнат.

- Вашето сдружение „Фермерско мляко“ е едно от успешните в страната. Очаквате ли тези процеси да бъдат стимулирани още повече в следващия програмен период?

- Смело мога да кажа, че бяхме мотор за създаването на няколко групи и организации на производители в сектор „Мляко“. А в следващия програмен период има мерки от ПРСР, по които производителите могат да бъдат подкрепени по-чувствително, за да създават групи и организации. Сдружаването трябва да залегне като реален приоритет и в българския национален стратегически план. Нашето сдружение помогна за създаването на 6 групи на производители в сектор „Мляко“, защо те да не станат 60 през следващите 5 години?

- За трета поредна година организирате в Раковски „Фермер Експо“ – какво да очакваме този път?

- Изложението е планирано да се проведе на 14 септември. Има вероятност обаче да бъде отложено – заради все по-усложняващата се ситуация с Африканската чума по свинете. Иначе имаме амбицията да проведем аукцион за елитни говеда. С гордост мога да кажа, че българските фермери имат впечатляващи резултати в това отношение и са абсолютно конкурентни на европейските си колеги.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

- Г-н Матански, какви политики искате да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на млечното говедовъдство?

- Искаме секторът да остане приоритетен по мерките от Програмата за развитие на селските райони. От Националния съюз на говедовъдите в България настояваме процентът по обвързаната подкрепа за сектор „Мляко“ да бъде възможно най-големият и имаме своите аргументи за тази мярка – кризите в бранша са хронични – ниски изкупни цени и трудна реализация на суровото мляко. Средствата по линия на обвързаната подкрепа са изключително необходими, за да съществува българското млечно говедовъдство. Дебатите за новата ОСП, след конструирането на новия Европейски парламент, отново започват, но нашата позиция остава непроменена. Искаме чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“.

- Повече от 20 години в България не може да бъде адекватно решен проблемът с идентификацията на животните – остър ли е той и в сектор „Млечно говедовъдство“?

- По-скоро не. Има конкретни срокове, в които се извършва регистрацията на новородените телета. Ако стопаните не ги спазят, при съответните проверки ще бъдат санкционирани. Има предложения на колеги, които трябва да бъдат дискутирани с Българската агенция по безопасност на храните, за да се усъвършенства и улесни процесът на идентификация на животните, но като цяло при нас проблемът не стои в толкова голям мащаб.

- Узрява ли българският фермер за сдружаването или е нужно още време?

- Българският фермер е индивидуалист. За съжаление, ние предпочитаме да работим и да постигаме резултати сами. Ситуацията обаче в годините се променя и индивидуализмът не е най-доброто решение за един успешен бизнес. Външният пазар става все по-конкурентен. Европейските ни колеги предлагат по-евтини и често пъти по-качествени млечни продукти.

- Отваряте тежката тема за сухите млека, за имитиращите продукти – как българските производители да се преборят с това?

- Темата от години стои на дневен ред и по нея все още няма трайно решение. Всичко това оказва натиск върху българския производител. Малките и средни семейни ферми няма как да се съизмерват с големите индустриални стопанства – нито по производителност на труда, нито по разходи, нито по печалба. Като добавим хроничния проблем с липсата на работна ръка и огромната ангажираност и трудоемкост в едно животновъдно стопанство, можем да си обясним фалитите на малките и средните ферми. Просто те се оказват нерентабилни – трудът и разходите в тях са по-големи от очакваните приходи. Когато те не покриват стандарта на живот дори и в един селски район, хората се отказват от животновъдството. Така един семеен бизнес, който трябва да бъде граден с поколения, умира. Сдружаването е начин този процес да бъде избегнат.

- Вашето сдружение „Фермерско мляко“ е едно от успешните в страната. Очаквате ли тези процеси да бъдат стимулирани още повече в следващия програмен период?

- Смело мога да кажа, че бяхме мотор за създаването на няколко групи и организации на производители в сектор „Мляко“. А в следващия програмен период има мерки от ПРСР, по които производителите могат да бъдат подкрепени по-чувствително, за да създават групи и организации. Сдружаването трябва да залегне като реален приоритет и в българския национален стратегически план. Нашето сдружение помогна за създаването на 6 групи на производители в сектор „Мляко“, защо те да не станат 60 през следващите 5 години?

- За трета поредна година организирате в Раковски „Фермер Експо“ – какво да очакваме този път?

- Изложението е планирано да се проведе на 14 септември. Има вероятност обаче да бъде отложено – заради все по-усложняващата се ситуация с Африканската чума по свинете. Иначе имаме амбицията да проведем аукцион за елитни говеда. С гордост мога да кажа, че българските фермери имат впечатляващи резултати в това отношение и са абсолютно конкурентни на европейските си колеги.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Как да се скъси пътят на селскостопанската продукция и как да намери по-бърза реализация? Ще може би българският фермер да направи необходимото, за да произвежда качествено и да продава изгодно? Тези въпроси бяха зададени по време на среща с над 50 кметове и кметски наместници от община Добричка, на която бяха разяснени три подмерки от Програмата за развитие на селските райони. Идеята е добруджанският производител да намери най-верния и точен път до европейското финансиране.

Скъсяването на пътя от производството до реализацията на земеделската стока е заложено в подмярка 16.4, която засяга веригите на доставки. Очаква се през септември да стане ясна датата, на която ще се обяви процедура по прием на проектни предложения.

„Целта е да се прескочи препродажбата на селскостопанска продукция. Обединявайки се, земеделските стопани ще могат да кандидатстват и да получат финансиране. За целта обаче трябва да имат организация”, подчерта Геновева Друмева, управител на Областния информационен център в Добрич. „Единственото, от което зависи дали фермерите ще са допустими кандидати и дали ще получат финансиране, е тяхното желание да се включат в сдружения и чрез тях да кандидатстват. Подпомагането по мярката е насочено към организации, които изпълняват колективни проекти. Трябва обединение, това е!”, допълни експертът. Доколко обаче е реално и изпълнимо това изискване и дали силното чувство за индивидуализъм ще бъде преодоляно, предстои да разберем. По официални данни в сектор „Растениевъдство” у нас има създадени само 3 групи на производители. Оказва се, че това е неизползван шанс за стопаните, произвеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и черупчести.

Ако все пак обединението и сдружаването се случат, условията по подмярка 16.4 могат да задоволят изискванията на всеки един производител. Късите вериги на доставки трябва да обхващат не повече от един посредник между земеделския стопанин и потребителя. Бенефициенти по подмярката могат да бъдат организации на земеделски стопани, малки и средни предприятия или търговци на дребно. Могат да бъдат структурирани като обединения за къси вериги на доставки или като обединения за местен пазар, е посочено в условията. Местният пазар е мястото на продажба, което е в радиус от 75 км от произхода на продукцията. Общият бюджет по подмярката е 8 млн.евро.

Приоритетни и с повече бонус точки ще бъдат проекти на организации от планински райони. Ако в проектното предложение участват 75 % малки земеделски стопанства с икономически размер от 2000 до 7999 евро стандартен производствен обем, те също ще бъдат оценени по-високо. С бонус точки ще бъдат и проекти, в които участват от 5 до 15 земеделски стопани, обединени в организация за къса верига на доставки или на местен пазар. С 20 точки ще бъдат „наградени” тези бизнес-планове, които имат обхват на действие в секторите „Животновъдство” и „Плодове и зеленчуци”.

Присъстващите на срещата в Добрич бяха запознати и с предстоящата подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“. С бюджет от 1 685 121 евро тя ще подкрепи модернизирането на физическите активи в земеделските стопанства, преработващи земеделски продукти и производството на нови, включително и такива, свързани с къси вериги на доставка.

Естествен акцент на дискусията беше отворената вече подмярка 6.3 за стартова помощ на малки стопанства. Освен основните изисквания, от ОИЦ представиха моментите, които могат да се окажат „препъни камък” за стопаните. При подготовката на бизнес-план всеки фермер трябва да знае, че от него се изисква постигането на няколко специфични цели. Създаване на нови трайни насаждения с ягодоплодни култури и лозя върху най-малко 2 декара, подобряване на сградния фонд чрез ремонт или строителство на стойност 2000 евро СПО – това са само някои от тях. Освен това може да се закупи селскостопанска техника – машини, оборудване или съоръжения, които също да са в левовата равностойност на 2000 евро стандартен производствен обем. Друг вариант е фермерите да се насочат към отглеждането на застрашени сортове земеделски култури или към изчезващи редки породи в животновъдството, разясни по време на срещата Геновева Друмева.

Допустими кандидати по подмярка 6.3 са малки и средни фирми и кооперации, регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. Основните изисквания са да притежават стопанство в размер между 2000 и 7999 евро стандартен производствен обем и да са получили минимум 33 % доход от земеделска дейност през предходната година. Доказването на този доход също е важна стъпка в подготовката на проекта. Фермерите трябва да съберат всички нужни документи – фактури, разписки за реализирани продажби. Приходите трябва да са посочени в данъчната декларация за предходната стопанска година. На база всички доходи от неземеделска и земеделска дейност се изчислява процентът, който не трябва да е по-малък от 33 на сто.

Всички проектни предложения се подават електронно чрез ИСУН и задължителния електронен подпис, подчерта Геновева Друмева. Етапите на оценка са три – предварителна оценка, административно съответствие и допустимост и накрая техническа и финансова проверка на бизнес-плана.

Самият проект трябва да доказва жизнеспособността на земеделското стопанство за срок от 5 години. В процеса на изпълнение фермерите трябва да увеличат размера на стопанството с 2000 евро СПО. Това означава или да увеличат обработваемата площ, или броя на отглежданите животни с минимум 20%. Задължително планът трябва да включва поне една инвестиция в дълготрайни материални или нематериални активи на стойност не по-малко от 700 лв.

Акцент по време на срещата беше поставен и върху възможностите за повече бонус точки чрез приоритетните области - животновъдство, етерично-маслени култури и биопроизводство. Развитието на сектора с ароматните билки в Добруджа води до логичното предположение, че земеделските стопани с трайни насаждения, отговарящи на условията на подмярката, ще се насочат към нея. Само с лавандула площите в областта надхвърлиха през тази стопанска година 72 000 дка. Отглеждането на биологично чиста продукция също е атрактивно, но интензивното земеделие в Добричка област го прави по-трудно изпълнимо. Общият бюджет по мярката е 22 млн.евро, от които ще се изплатят по 15 хил.евро на одобрен проект на два транша. Второто плащане ще стане след проверка от Разплащателната агенция.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие, коментира Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в МЗХГ

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Кралев, колко са в момента групите и организациите на производители в България?

  • Над 70 са сдруженията, които са признати от министъра на земеделието.

  • Може ли да се каже как са разпределени по браншове?

  • Водещ е секторът на плодовете и зеленчуците. На второ място се класира секторът на млякото и то предимно на производители на овче мляко. Оттам нататък следват другите сектори като зърнопроизводството и други. Има и пчеларски организации. Сравнително малко са все още сдруженията в сектора на месото.

  • Преди непрекъснато се повтаряше, че българската народопсихология пречи за хората да се сдружават. За колко време се организираха производителите сега?

  • Започнахме през 2015-та година, но реалната бройка се натрупа през 2016 г. и началото на този година.

  • Има ли много кандидатстващи сдружения във времето преди отварянето на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските райони?

  • Не виждам някакъв скок на кандидати. Общо взето са тези, които са имали намерение да кандидатстват по мярката и искат да станат организации и групи на производители.

  • Малко преди старта на мярката обаче се наложи да се направят промени в наредбата. Какви бяха мотивите за това?

  • Не само ние от Министерството на земеделието, храните и горите, но и сертифициращият орган отчете, че в някои от по-старите групи на производители има роднинска свързаност, което поставя под въпрос демократичността на управлението на групата или организацията на производители. Тази свързаност позволява на едно лице чрез другите съдружници да управлява групата или организацията, което противоречи на основните идеи за тяхното създаване. Противоречи и на европейското, и на българското законодателство. Затова взехме мерки главно по отношение на роднинския тип свързаност. Има се предвид съпрузи или други роднини, работодатели и работници.

  • Кои текстове точно се промениха?

  • Променят се и трите наредби, които уреждат организации и групи на производители – Наредба 1 за млякото, Наредба 11 за плодовете и зеленчуците и Наредба 12 за организациите на производители на земеделски продукти, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации. Идеята е да има вътрешен синхрон и да създадем еднакви условия за всички сектори, а не да съществува някаква дискриминация между тях.

  • Смятате ли, че ще успеете да надхитрите хората, които винаги успяват да намерят вратичка в закона и пак да прокарат роднини в една група или организация на производители?

  • Тук не става дума за някакво надхитряне. Очевидно е, че когато създавате организация или група на производители, вие няма да се сдружите с непознат човек. Той може да не ви е роднина, но може да е приятел, може да е човек, с който сте имали общ бизнес и т.н. Дори и генерално погледнато, организациите и групите на производители се създават, за да има свързаност между самите производители. Нали в крайна сметка тези хора трябва да се свържат и за правят общ бизнес. Но тук говорим за такава свързаност, при която има пряка зависимост между двама члена от общо четирима, шест или 10 души. Това означава че участниците в сдружението са много по-малко, защото един от тях ръководи още двама-трима. Погледнато от друга гледна точка така не се изпълнява изискването за минимален брой членове. Оказва се, че те не са четирима, а са само двама, да речем. Това е гледната точка на свързаността при организациите и групите на производителите. Тук не говорим за свързаност по смисъла на мярката за подпомагане, при която трябва да има свързаност между възложител и изпълнител, изпълнител и подизпълнител, и т.н.

  • Преди казвахме, че ахилесовата пета на нашите земеделци е невъзможността им да се сдружават. Промени ле се психиката или просто бизнесът има необходимост да го прави?

  • Много често ми казват, че организациите и групите на производители се създават, за да вземат едно подпомагане по една мярка. Аз се надявам, че не е така. Може би някакъв процент от групите и организациите на производители са създадени точно за това. Времето ще покаже.

  • Какви субсидии получават сега фермерите, ако се сдружат? Какво получава една група?

  • Организациите и групите на производители имат някои малки предимства при ранкинга на мерките 4.1 и 4.2, които са основните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Споменахме, че в края на годината ще стартира една специална мярка, а в сектора на плодовете и зеленчуците има и едно конкретно инвестиционно подпомагане, от което сравнително малко организации досега са се възползвали дотук, но то също би могло да събуди интерес. В този смисъл – има някакъв стимул, но на мен ми се иска да вярвам, че голямата част от тези групи и организации на производители са създадени, за да работят фермерите съвместно и защото са осъзнали, че това е пътят за увеличаване на конкурентноспособността и оцеляване на пазара. Това е начинът да стигнат до по-високи цени на продукцията си, да се наложат на пазара и да просъществуват.

  • Използваме ли опит на друга европейска държава, за която знаем, че има добри практики в обединяването на малките фермери?

  • Не бих казал, че на този етап нашите групите и организациите на производители приличат на другите. Примерно в Холандия, която е страната с най-висок процент на сдружаване, особено в сектора на плодовете и зеленчуците, се оказа, че средният оборот на една групае и организация на производители е 70 милиона евро. Очевидно не приличат на нашите. В Италия пък организацията обединява между 200 и 400 члена. И тези на приличат на нашите. В този смисъл не бих казал, че следваме някакъв модел, но аз съм доволен, че този процес стартира и с времето нещата ще се насочат в определена посока. Ясно е, че тези организации няма как да оцелеят с 4 или 6 члена, и ще трябва да приемат повече хора.

  • Има ли вече такива примери у нас?

  • Има и ще кажа, че някои от по-старите организации като „Българска праскова“ в Сливен, която вече надхвърли 20 и наближава 30 члена, а може би и тях ще надхвърли. Има вече такава тенденции да се обединяват голям брой производители. С високия оборот е малко сложно в България, защото при нас мащабите са други и цените на продукцията са други, т.е. има много фактори, които дърпат оборота надолу, но надявам се, че и това ще се промени.

  • Какви обороти трябва да има дадена група или организация на производители, за да бъде призната?

  • Засега не мога да дам точни цифри защото при нас идват и се регистрират с минимума, т.е. на този етап те все още не си обявяват оборота.

  • В кой момент те ще си извадят оборота на светло?

  • Примерно когато тръгнат да кандидатстват по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, защото подпомагането там е на процент от оборота. Подпомагането в сектора на плодовете и зеленчуците също е свързано с процент от оборота.

  • Ще бъдат ли създадени още реални стимули, така че българските фермери да видят, че имат конкретна полза от сдружението, да знаят защо го правят и каква ще е ползата им?

  • Най-добрия стимул е да се убедят, че това е начинът да се преборят, образно казано, с натиска на изкупвачите, а понякога и със самите преработвателни предприятия. Че това е начинът да получат по-високи цени и да направят икономия на разходите. Точно това убеждение е най-добрия стимул и когато част от производителите видят, че други са успели по този път, това ще ги накара да се сдружават. Иначе всичко друго – раздаването на пари само по себе си, не може да бъде траен и сериозен стимул.

  • Какъв е пътят за създаване на групи и организации на производители? Към кого трябва да се обърнат фермерите, за да успеят да се сдружат?

  • В Министерството на земеделието, храните и горите, дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ , и особено в отдела „Организации и групи на производители“. Там колегите веднага ще им обяснят всичко, ще им изпратят готови материали, образци и т.н. Няма да имат никакви проблеми в това отношение.

  • За колко време се признава една организация?

  • Около месец и малко повече време, след като се подадат документите за кандидатстване. Все пак има административни процедури, събиране на подписи, преглед на документите, проверка на място. Това са задължителни етапи, които трябва да се преминат.

  • Има ли отказали се кандидати за създаване на групи и организации на производители?

  • Има и те изобщо не стигат до предложение, и до заповед на министъра. В тези случаи очевидно тези, които искат да се сдружават, не отговарят на едно или друго изискване, т.е. не се е стигало до там самият министър да пише отказ. Просто те виждат, че не могат да покрият определени изисквания и се отказват.

  • Сложна ли е процедурата, която трябва да се премине, за да се направи група или организация на производители?

  • Никак не е сложна. Направили сме я максимално опростена и това донякъде поражда известен страх, да не би пък прекалено опростената процедура да доведе до не съвсем реални организации и групи. Аз мисля, че с времето и с избистрянето на изискванията към тях, нещата ще се изяснят, редуцират, може да се стигне до окрупняване. Вече чувам за идеи на признати организации, особено на групи производители, които казват, че вече искат да да се обединяват едни с други. Това вече е чудесно.

  • Ще има ли бъдеще този процес, така че болшинството български фермери да стигнат до идеята, че трябва да се сдружават, но и чиновниците да им помагат за това?

  • Със сигурност ще има, още повече, че това ще бъде една от насоките на следващата реформа на Общата селскостопанска политика. Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие. Все пак Европейският съюз не иска да комуникира с милиони производители, а от друга страна – това е най-естественият начин за извършване на земеделска дейност. Разбира се, това не се отнася за всички сектори. Примерно при птицевъдството, свиневъдството и по-промишления тип земеделски сектори, нещата се по-различни. На пък в областта на зеленчукопроизводството, производството на мляко, етерично-маслените култури, дребните и средни фермери трябва да се сдружават.

Публикувана в Бизнес

Сдруженията на фермерите у нас пазят традиции от времето на Александър Стамболийски и ние ще ги възстановим, коментира Явор Гечев, председател на Управителния съвет на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Роден е на 10 юни 1978 година в град Пловдив. През 2001г. завършва висшето си образование в Аграрен университет Пловдив и се дипломира като инженер-агроном, магистър по Растителна защита. След висшето си образование специализира Финансов мениджмънт, Публични политики и Политически мениджмънт в Нов Български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа /Страсбург/.

Явор Гечев притежава богат професионален опит в ДФ „Земеделие“, като заема последователно позициите от младши експерт до ръководител на Регионална разплащателна агенция - Пловдив. През 2013г. е избран за Народен представител в 42-то Народно събрание. По-късно през същата година приема позицията на заместник министър на земеделието и храните и управлява Програмата за развитие на селските райони, ДФ „Земеделие“, Българската агенция за безопасност на храните, както и ресорите Земеделие, Животновъдство, Растителна защита, работата с Браншовите организации и международната дейност на министерството.

Владее английски и руски език. Женен с едно дете.

На 28 юни 2016 г. Общото събрание на Националния съюз на земеделските кооперации в България избира Явор Гечев за председател на Управителния съвет на съюза.

  • Г-н Гечев, от една страна се говори, че земеделските кооперации у нас са вече остаряла форма на коопериране, а от друга – в повечето мерки от новата селска програма се предвижда сдружаване на фермерите. Ще има ли някаква промяна в структурата на земеделските кооперации в съответствие с новите мерки на селската програма?

  • Не знам кой казва, че земеделските кооперации са отживелица, но всъщност, който го твърди, не живее в реалността. Практиката в цяла Европа, където е и топ земеделието в света, почиват на кооперативния принцип. Земеделските кооперации в България са създадени навремето със закон, като голяма част от тях са правоприемници на бившите ТКЗС-та. Голяма част от тях отпаднаха по една или друга причина, но тези, които в момента съществуват, са изключително добри и устойчиви икономически субекти.

  • Има ли някаква динамика – да се увеличава или пък намалява броят им в последните години?

  • Дотук по-скоро броят им е редуциран, защото такава е политиката на държавата по отношение на кооперативното движение. У нас мерките по отношение на кооперирането на фермерите са нулеви и това е от десетки години насам. Държавата е мащеха за кооперациите.

  • Какво означава това?

  • Означава, че тъпчем на едно място и че това ни е структурата на земеделието. Кооперациите са форма на собственост и където ги има, селото живее - има работни места, поддържат се детски градини и пенсионерски клубове, спонсорират се празници на селата, поддържат се пътища и снегопочистване...

  • Колко са сега на брой земеделските кооперации в България?

  • Малко над 900 са земеделските кооперации и те обработват около 18% от обработваемата земя, а броят на членовете ни наброява към 30 хиляди души. Това е единствената браншова организация в България, която е регистрирана по закон, но познайте дали сме включени като бенефициенти по ПРСР.

  • Имат ли бъдеще тези структури?

  • Със сигурност. Формата на коопериране просто не може да бъде избегната, защото икономическите закони водят до нуждата от коопериране, особено по отношение на по-малките земеделски производители и полупазарните стопанства, които не могат да оцелеят сами.

  • В мерките на ПРСР се предвижда създаване на сдружения на фермерите. Ще им бъде ли от полза вашата организация?

  • Тук има объркване, което говори за некомпетентност на законодателната власт и промените, които се правят. Кажете ми по какво едно сдружение за напояване се различава от една кооперация? По нищо, защото това е сдружение на собственици, които стопанисват земя и се занимават със земеделие. Вместо да правим излишни закони, не е ли по-добре да разширим Закона за земеделските кооперации, без да се правят други изкуствени структури.

  • Какви са възможностите пред земеделските кооперации да кандидатстват по подмярка 4.1, за да получат подпомагане за напояване?

  • Всъщност земеделската кооперация трябва да дублира собствената си дейност, за да създаде нова кооперация с цел напояване. Кому е нужно да се правят нови форми, които да се борят със сега съществуващите кооперации?

  • Не може ли вашият съюз да постави този въпрос?

  • Ние сме го поставили пред Комисията по земеделие в парламента и една от инициативите ни е да настояваме за промяна в Закона за кооперациите, който е морално остарял. Искаме държавата да стимулира кооперирането и политиката на равнопоставеност за всички. В момента земеделските кооперации не са в равноправно положение с другите земеделски субекти.

  • По какви причини?

  • По отношение на ползването на земеделската земя в закона пише, че член-кооператорите пак подписват договори със земеделските кооперации за ползването на собствената си земя. На практика те са собственици. Кому е нужно това? Това позволява да се появи някой от наследниците с 10% собственост във физическия блок, и да подпише договор за ползване с арендатор. Това все повече ми говори за целенасочена политика, срещу която ще се възпротивим. На практика Законът за кооперациите противоречи на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Започнахме да правим сериозен анализ на закона и ще предложим препоръки как може да се подобри, които ще предложим на Комисията по земеделие.

  • При това ние имаме доказан опит в кооперирането, но той се неглижира.

  • Земеделските кооперации в България са от времето на Александър Стамболийски. Ние сме твърдо решени да ги възстановим и да раздвижим сектора.

  • Какви въпроси ще поставите пред управляващите в тази насока?

  • Проблемите са един куп. Примерно – защо земеделските кооперации нямат преференции по отношение на кандидатстването с проекти по ПРСР 2014-2020 г.? Има специализирана мярка за сдружаване, в която земеделските кооперации не могат да участват. Защо няма за тях бонификация при колективните инвестиции. Това говори, че няма държавна политика и по отношение на финансирането на дребните фермери. Много лесно се правят консорциуми, които се сдружават, за да правят инфраструктура за по 200-300 млн. лв., както правят строителните фирми, но те имат юристи, адвокати и т.н., докато на земеделските производители би трябвало да се оказва помощ, регламентирана по закон. Тази форма на сдружаване би трябвало да е записана в Закона за кооперациите.

  • Все пак в последно време бяха създадени доста сдружения на производители с цел намиране на пазари.

  • Това не са устойчиви форми. На практика няколко големи производители подписват формален договор, но малките пак ги няма на картата. Тази структура на земеделието води до свръхпроизводство в някои от секторите и така големите стават още по-големи. Държавата трябва да използва структурните фондове, селската програма, директните плащания като инструмент за национална стратегия, но това не се прави. Кърпи се на парче – кръпка върху кръпка, но самата риза отдавна не съществува. В България трябва да се съберат малкото експерти, останали в държавата, за да подготвят стратегия за развитие. Проблемът е, че всички стратегически грешки, допуснати сега, ще струват скъпо на целия сектор по-късно.

  • Имате ли като браншова организация конкретни предложения, които да подпомогнат кооперациите при кандидатстването с проекти по 4.1 за напояване?

  • По мярката, както е структурирана, много малко хора ще могат да кандидатстват.

  • Няма ли да се окаже най-дългоочакваната мярка в новия програмен период на селскостопанската политика - за хидромелиорациите, един вид параграф 22 за повечето фермери?

  • Вие го казвате, но за разрешителните режими, които трябва да се направят по Закона за водите в МОСВ, както и разрешителните по Закона за устройство на територията, им трябва година време.

  • А какво става ако бързо се изчерпят парите от бюджета по мярката?

  • Сега мярката се отваря с пълния остатъчен бюджет и аз питам – защо още на втората година трябва да изхарчим парите за всичките седем години? Едно от предложенията ни бе да има целеви бюджет по отношение на напояването. Но дори и това не върши много работа, защото сега приоритетът е насочен към държавното дружество „Напоителни системи“. Същевременно има към 5 хиляди общински язовири, има водохващания от реки и т.н. При това сдруженията за напояване са доникъде – много от тях не работят и са „кухи“. И как тогава ще се справят като пускаме мярката от днес – за утре? Може бе само този, който има предварителна информация, ще успее. Или се цели общият бюджет по мярката да отиде в други сектори? Не би ли трябвало първо да стартира мярка 4.3, която е за напояване извън земеделските стопанства. Това са малките язовири, това е преносната мрежа, помпените станции.. Искам да подчертая, че големите работодателски и браншови организации – Асоциацията на индустриалния капитал, КРИБ, НАЗ, АЗПБ, както и нашият съюз, направиха куп предложения в Комитета по наблюдение на програмата. Нито едно от нашите предложения не беше възприето.

  • Практика е земеделските кооперации в страната да отглеждат само зърнени култури. Ще продължи ли тази тенденция?

  • Монокултурното земеделие вече се променя. Нашите стопани продават пшеницата някъде под себестойност, защото пикът на земеделското производство в сектор пшеница премина. Преходните остатъци от тази година за следващата са много големи – наближават 40% и това означава, че тенденцията ще се запази. При тази ситуация държавата трябва да помисли как да се напояват големи площи за слънчоглед и царевица, което би удвоило добивите.

  • Това ще доведе ли до промяна в структурата на земеделието в България?

  • Трябва да питате министерството на земеделието дали ще се промени и какви мерки се вземат. Още на втората година ще свършим парите по всички преработвателни мерки и по напояването. Ще се опитат да пренасочат средства от 4.3 към други мерки, защото така е по-изгодно на някой и всъщност трагедията ни остава – ще си бъдем държава, която произвежда само суровини.

  • Проявяват ли земеделските кооперации интерес към приоритетни сектори като животновъдството?

  • Има страхотни животновъдни ферми с елитни стада в нашите структури, но и тук има проблеми. Няма никаква политика към преминаване към по-продуктивни животни. Питам защо изчезнаха мерките в ПРСР, включително и създаване на геномен център за оплождане на ниско продуктивни животни с яйцеклетки на високопродуктивни? Имаше такъв проект в ПРСР, който изчезна. Сега подпомагаме пасища, на които няма и пукнато животно. Беше предвидено 60 млн. лв. да се дадат за закупуване на пасищни животни. Нали се сещате, че за 4 години това удвояваше животните в България? Къде отидоха парите? А колко животновъди изкарахме от сектора заради многото болести по животните? Къде е политиката на държавата, включително и за купуването на животни, къде е гарантирането на доходите на земеделските производители, които изпитват затруднения? Правилата в момента са такава, че не може да съществуваш без да ги нарушаваш.

  • Какво прави съюзът на земеделските кооперации в подкрепа на своите членове?

  • В момента се опитваме упорито да търсим пазари и да структурираме търговско дружество, което да започне търговия на зърнени култури. Целта не е печалба, а да помогнем на кооперациите да не работят на загуба. Дори със стотинка да повишим цената на килограм зърно, пак не е малко. Може да контрактуваме „на зелено“, включително продажбата на плодове и зеленчуци. Погледнете модела на запад от България, че и на изток, ще видите, че всички се сдружават, за да намират пазари.

  • В последно време много нашумяха фермерските пазари. Те не помагат ли за намиране на пазари?

  • Те не са устойчива форма. Ако има преки вериги за животновъдна продукция, кланици и общински мобилни пунктове за изкупуване на продукцията, както и основни борси за търгуване в цялата страна, би било съвсем друго. Защо в България обикновеният животновъд не може да направи наденица от два вида месо и да отговаря на хигиенните изисквания? В цяла Западна Европа такива мести деликатеси се продават под път и над път, т.е. тук има свръхрегулация, която работи за големите и убива малките производители. Това е целият проблем. Закони у нас има, но после те биват дописвани с наредби, които въвеждат свръхрегулация. Как да ползваш пасище 10 години, като по закон ти дават само една? И то се дава за субсидии, а не за животновъдство. Има варианти така, че бели петна в държавата да не съществуват. Няма нужда са кърпим кръпка върху кръпка, просто трябва да сложим нова риза. Трябва една година по-рано да се пуснат заповеди, а не индикативна програма за отваряне на мерките на ПРСР. Трябват поне 6 месеца за подготовка на проектите, за да не съществуват съмнения, че има предварително информирани, които източват бюджета на мярката. За малките производители трябва да има целеви бюджети, за които за кандидатстват със специфични мерки, а те от своя страна да са свързани с кооперирането на фермерите. 

Публикувана в Бизнес

34 организации на земеделски производители са регистрирани у нас, съобщи  в Гавраилово министърът на земеделието и храните Десислава Танева, предаде Радио „Фокус“ - Сливен. Тенденцията е за увеличаване на сдруженията, коментира Танева и добави, че преди две години земеделските съюзи са били едва 18. „Сдружаването на земеделските производители е единственият начин да се получат по-високи доходи от крайния потребител“, заяви министър Танева. Тя поясни, че в Сливен е най-голямата регистрирана у нас земеделска формация – „Златна праскова“. Председателят на сдружението Коста Петров е член на всички работни групи, които формират политиките в областта на тази част от земеделието. „Това говори, че това е една истински работеща организация на производители, а не обслужва нечий интерес“, коментира Десислава Танева. "Над 51 % от прасковените насаждения у нас са на територията на община и област Сливен", припомни министър Танева.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта