Споделеното земеделие е бизнес модел, който заслужава да бъде разгледан сериозно от всеки, който мисли за съвместно предприятие, твърди Гари Маркъм, директор консултатска и счетоводна фирма „Land Family Business“. Той смята, че потенциалът на акционерното земеделие е пренебрегнат от мнозина в селското стопанство на Обединеното Кралство и това трябва да се промени.

„Традиционно споделеното земеделие се възприема като модел за въвеждане на млад участник в индустрията и макар това да е вярно, сега трябва да разчупим това мислене и да обхванем концепцията в по-широко направление.

„Твърдо вярвам, че много хора не разбират възможностите, предоставени от такъв тип сътвместна работа и са склонни да ги отхвърлят в полза на традиционно споразумение за земеделско стопанство“, казва той.

В съвременният селскостопански свят досегашните практики се оказват „сурови“ и принуждават страните по договорите да плащат повече отколкото трябва, за да осигурят допълнителна земя. Следователно резултатът е минимална или никаква печалба. Освен това споразуменията са ограничени при променливи условия. Те не са базирани на споделени разходи и един участник може да печели много, докато другия да губи много. Споделеното земеделие е по-обвързано от финансова гледна точка.

Основи

Какво е споделено земеделие?

Споразумение между двама или повече земеделски производители, които споделят своя принос и брутната продукция от отглеждането на една и съща селскостопанска единица.

Всяка страна се занимава с производство и търговия, както управлява собствения си бизнес. Има лична банкова сметка, плаща еднолично данъци и такси.

Няма партньорство, няма трудов договор. Вместо това има търговски договор, чрез който се определя кой за какво е отговорен, как се разпределят постъпленията между участниците в съвместното предприятие.

Как са структурирани споразуменията?

Те трябва да определят детайлите, общата основа, какъв принос има всяка от страните, как да се разпределят постъпленията, да определят възможни опции при промяна в условията на бизнеса, да разглеждат цялостната политика и подробностите относно отговорностите на всяка от страните. Трябва да обхващат схемите за директни плащания, добрите практики за опазване на околната среда и др.

Джули Робинсън, ръководител на адвокатската кантора Roythornes насочена към земеделските въпроси, съветва графикът и оперативните отговорности да са разписани ясно, защото при неясноти се стига винаги до напрежение.

Примери за дейности, които биха могли да бъдат пренебрегнати са ветеринарните такси, контролът върху паразитите, поддръжка на определени аспекти от оборудването, обезвреждане на отпадъци и т.н.

Задължителна част от договора е изясняването срока на договора, както и как страна от него може да го прекрати еднолично.

Как се обработват финансите?

Според г-н Маркъм, най-простият начин е вложения за торове и химични препарати да се закупуват от един от членовете на сътрудничеството, а в последствие да бъдат фактурирани към останалите. Така се избягват многократни разговори с доставчици, повтаряне на фактури и др.

Ситуацията със закупуването на семена може да се окаже по-сложна, защото един от членовете трябва да се яви агент, който да реализира сделката, а в последствие останалите да възстановят разходите за договорения процент от покупката.

За управление продажбите от реколта, най-лесният начин е да се отвори административна банкова сметка, в която да се събират плащанията, и от която след това да се превеждат пари на всеки член поотделно спрямо договореностите.

Ами останалите разходи?

Ако една от страните осигурява земя и сграден фонд по споразумението, обикновено тя е отговорна за застраховането, управлението и поддържането им. Съответно другата страна трябва да отговаря за осигуряването на машинен парк, поддръжката му и експлоатацията на техниката, което може да вклчва обработка, отглеждане, хранене, доене, почистване и т.н.

Други съображения?

Като част от процеса на планиране трябва да се предвидят всякакви непредвидими ситуации. Например:

  • Какво се случва, ако един от членовете на споразумението се разболее тежко или умре?

  • Какво се случва, ако даден търговски обект бъде закрит или някой от договорите за доставка/продажба бъде прекратен?

  • Какво се случва, ако фермата или стопанството бъдат затворени принудително, съгласно законодателството за борба с болестите или по друга причина?

Популярни в чужбина

Споделеното земеделие е популярен механизъм в млечната промишленост в Нова Зеландия от десетилетия, при който се прилагат договори за доене в повече от 25% от стадата. Те позволяват на младите хора да навлязат и укрепнат в индустрията, докато натрупат собствен капитал във времето.

И въпреки че подобна концепция има утвърдени позиции в Обединеното Кралство в последните години, г-н Маркъм смята, че споделеното земеделие е модел, който може да бъде приложен и работещ в много повече направления.

Например, може да се използва, когато двама или повече фермери комбинират площите и добивите си, както и когато единият изпълнява услуги, а другият разполага с терен за работа. През годините той е разработил структури, в които съвместното предприятие машинният синдикат осигурява работната ръка и сила на група фермери, а реколтата се отглежда споделено. Тази концепция може да бъде приложена при всеки две или повече лица, които носят добавена стойност.

Споделеното земеделие е коренно различно от традиционно споразумение за земеделски кооператив. Две или повече единици си сътрудничат в името на едно цяло. Не става въпрос за изпълняване на инструкции, подчинени или собственици на земя. Има един бизнес, една земя, един осигурява труд, друг- услуги. Доходите по споразумението се разпределят спрямо извършените услуги. Всяка страна се занимава с търговия като отделно перо и осъществява отделен земеделски продукт или услуга.

Едно от най-големите предимства на акционерното земеделие е, че това е много гъвкав модел, който позволява различни нива на участие и инвестиции, взависимост от това, което иска всяка страна. Често се смята, че той е приложим само в животновъдството, но реално може да се използва еднакво добре и в останалите отрасли на селското стопанство.

Как може да работи едно споразумение за дялово сътрудничество между двама земеделски стопани?

Пример:

Фермер № 1 притежава 700 акра обработваема земя с наемна стойност £ 60/акър, което прави £42,000, плюс зърно на склад на годишна база на стойност £10,000. Или общият принос на този производител е £ 52,000;

Фермер № 2 притежава 500 акра обработваема земя с по-добра продуктивност, поради което наемната цена за акър се равнява на £ 70, което пък прави £ 35,000. Освен земята разполага с техника и оборудване, с които извършва услуги на стойност £120/акър. Или за обработката на 1,200 акра ще заработи 144,000 паунда. Управление – £10/акър, равняващо се на £12,000. Общ принос на Земеделски производител № 2 е £ 191 000.

Тоест общият принос на двете страни се равнява на 243,000 паунда, а обработваемата земя – 1,200 акра.

Относителен дял на всяка от страните взависимост от притежанията им, изразен в процент е както следва:

Фермер № 1 – 21% (52,000 като част от общата сума 243,000),

Фермер № 2 – 79% (191,000 от 243,000).

Общ брутен марж от £ 250/акър за 1200 акра е 300,000 паунда или при 21% дялово участие Фермер № 1 – 64,000 паунда, а Фермер № 2 с 79% - 236,000 паунда.

Отправна точка на едно такова споразумение може да бъде това, че едната страна носи земя и сграден фонд, а другата- машини и работна ръка, като договорът остава достатъчно гъвкав и за двете страни. Отговорността за вложенията, както и продажбите могат да бъдат договорени между страните.

Отговори на най-честите въпроси:

Данъчни и правни съвети винаги трябва да се вземат преди да се реши кой модел на земеделие е най-подходящ при определени обстоятелства.

Решението дали акционерното земеделие е подходяща основа за съвместна работа зависи по-малко от вида на работа и повече от целите на участващите страни.

Ако собственикът на земята иска да отстъпи и да поеме разумно сигурна възвръщаемост на капиталовите инвестиции, като в същото време ангажира някой друг да извършва работата, тогава споделеното земеделие е подходящ вариант.

Ако обаче собственикът очаква работещият да поеме целия риск и да поеме отговорност за вземането на решения, тогава по-подходящ е договорът за наем, а не за съвместна работа.

Споделеното земеделие работи там, където всички членове вземат активно участие и имат желание да поемат споделен риск. В крайна сметка, както при повечето договорености, страните определят дали и как „предприятието“ ще заработи.

Какви са данъчните последици?

Ръководството на Агенция „Приходи и митници“ на Нейно Величество приема правилно структурираните споразумения за споделено земеделие като търговски бизнес, което поставя страните в добра позиция да се възползват от данъчни облекчения върху капиталовите вложения и печалби. Вероятна причина за това е, че разходите и продажбите се разделят, а и голям елемент от възвръщаемостта на земеделския производител е фиксирана такса за земята. И въпреки това, както при всички съвместни предприятия, важно е да се изпълни споразумението на практика и да не се допуска структурата да се понесе по течението във времето само с една управляваща страна.

Минуси

Споразумение за акционерно земеделие, при което собственикът на земя е получавал 100% от доходите в собствената си сметка, следва да усети драстичен спад на постъпленията, ако не допринася с друго (услуга,труд) към договореностите. Това може да има последици за собствениците на земи с диверсифицирани активи, които искат да гарантират, че те са предимно търговски, а не инвестиционен бизнес.

Land Family Business е разработила начини за структуриране на подобни споразумения, за да се избегнат потенциални проблеми, но подчертава и колко важно е страните да получават данъчни съвети независимо от вида на договорите и естеството на съвметна работа.

Публикувана в Агроновини
  • Това е целта на учебните компании, създадени във Ветеринарната гимназия в Добрич

  • Биоразградими „цъфтящи” картички и тор от калифорнийски червеи са част от успехите на младите предприемачи

  • Учениците произвеждат екологични продукти, които вече популяризират в Европа

Габриела Събева

Да се научиш на реален бизнес, да приложиш на практика знанията си по икономика и предприемачество и да получиш заплащане за труда си – от това по-голяма школа едва ли има. Това е принципът, който прилагат преподавателите в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Добрич. Похват, който освен на думи и хартия, е добре приложен в учебното заведение. Как? Чрез създаването на три учебни компании учениците имат възможност сами да изработят даден продукт, да видят как се приема не само у нас, но и в чужбина и най-вече – да получат възнаграждение за усилията си. Просто и ясно – практическа школа за агробизнес!

Създаването на продукти, отговарящи на съвременните европейски изисквания за биологично производство не е новост за Професионалната гимназия по ветеринарна медицина. Вече 11 години в учебното заведение се произвежда биотор от калифорнийски червеи. Началото е поставено по програма Junior Achievment, с помощта на която в училището е създадена първата учебна компания. В нея участват ученици от 11 и 12 клас, които се занимават с дейностите по отглеждането на червеите, добиването на биотор и реализацията й.

Нещата обаче не приключват до тук. След успешното начало учениците разширяват дейността си и в момента във Ветеринарната гимназия работят цели три учебни компании, които са специализирани в различни производства. Освен биотор от калифорнийски червеи, възпитаниците на училището отглеждат лавандула и произвеждат от нея различни ароматни продукти. Най-новата дейност е поверена на третата учебна компания, в която се произвежда биоразградима хартия и „цъфтящи” картички. Екологичният продукт има специфична технология за производство. Тя включва използването на рециклирана хартия, която се блендира и се добавят семена от теменужки, карамфилчета, астри, цинии, вербени и калдъръмчета. След разстилането и изсъхването на тази смес се изрязват различни форми. Именно така са изработени „цъфтящите” картички, които могат да бъдат дори посадени в саксия. Учебната компания на ПГВМ е първата у нас, която изработва подобен продукт.

Атрактивните картички вече са познати и на партньорите на добричките ученици от няколко европейски училища, работещи заедно по проект по програма „Еразъм +”. В началото на февруари уникалните „цъфтящи” картички бяха представени на среща в Белгия, на която се събраха всички участници от България, Румъния, Италия и Норвегия. Преподаватели и ученици работят заедно по проект „Насърчаване на предприемачеството сред младите хора чрез управление на учебна компания на европейско равнище на обучение” и обменят своите идеи, успехи и продукти.

„По време на обученията и работата по проекта се търсеше вариант за изграждане на общ модел за бъдеща учебна компания”, разказа д-р Светла Тодорова, директор на ПГВМ в Добрич. Тя сподели, че учениците от Добруджа са се включили в мултинационални групи и това е породило идеята всяка учебна компания от съответното училище да изработи даден продукт, в който да се вложат материали от партньорските учебни заведения. Така се стига до изработването на торбички от морски водорасли в Норвегия, сапуни от лавандула в Румъния, а в саксиите с цветя се използва компост от учебната компания на Ветеринарната гимназия и екохартия със семена, също дело на учениците от Добрич.

„Създаването на учебни компании във Ветеринарната гимназия е факт още от 2006/2007 година. Тогава поставихме началото и сега надграждаме. Когато разработваме даден проект, гледаме той да включва дейности, познати и популярни в училище”, разясни още директорът д-р Светла Тодорова. Тя допълни, че програма „Еразъм+” е много популярна в Европа, тъй като дава възможност на учениците да изминат на практика всички стъпки от стартирането на малък бизнес. „В училище идеите на младите хора се изясняват много добре. Именно това е моментът, а не след като завършат висшето си образование, да се лутат и тепърва да учат какво как да се случи. Учениците работят в практическа посока – как се създава и управлява бизнес, как се правят стъпките по регистрацията, какви са данъчните изисквания. После те могат да продават своята продукция, което много ги радва и удовлетворява”, разказва с гордост д-р Тодорова.

Един от успешно реализираните продукти в Добрич е произведеният биотор от калифорнийски червеи. Оказва се, че този бизнес-план предизвиква всяка година интереса на учениците. Със своя продукт компанията участва по състезания и печели награди.

„Имаме 10 легла с червен калифорнийски червей и всяка година ги разширяваме. Всеки нов клас, който се включи в учебната компания, създава ново легло”, разказва ръководителят Живка Райкова, която е преподавател по икономика и предприемачество. Обучението е в часовете по СИП, а програмата включва създаване и организиране на дейностите във фирмата, съставяне на бизнес план, управление, производство и продажби, съставяне на годишен отчет. Дейностите в самите учебни компании става извън часовете.

В началото на всяка учебна година ученическата компания избира и уточнява своята дейност. Избират се лого, президент и се разпределят длъжностите във „фирмата”, допълни д-р Тодорова: „Учим ги на диверсификация на дейностите, за да може една и съща учебна компания да изпълнява няколко функции. Това е добре за бизнеса, тъй като учениците трябва да са наясно, ако има нещо непечелившо, как да изкарват пари. В края на годината спечелените средства се разпределят дивиденти и се закупуват съответните материали за нуждите на комапнията”.

Гордост за учениците е разработеният от тях през предходната учебна година течен биотор. „Разтворът е с кладенчова вода, добита от 103 метра дълбочина. Добавя се към чистата биотор и така постигаме един екологичен продукт, в който няма химия, няма консерванти”, разкрива част от тайната на процеса Живка Райкова. Учителят допълни, че продукцията е подходяща за биологично чисто производство.

15

Верен помощник на учениците е преподавателят Христо Милушев, който е сред ръководителите на проекта за предприемачество. „Най-важното е младите хора да видят как могат да бъдат полезни за себе си и за обществото след това. Как? Като видят възможностите за развиване на бизнес в различните сектори на икономиката. Във всички училища, с които работим по проекта, са създадени учебни компании, които развиват малък бизнес. Това е първата стъпка, това е „тренировката” на техните бизнес умения”, подчерта учителят. В проекта участват училища с различни профили. В Белгия и Румъния са с бизнес насоченост, в Норвегия учебното заведени е с аграрен профил, а в Италия – свързан с природните науки. Така се предоставят различни възможности за развиване на бизнес идеите на младите хора.

Публикувана в Бизнес

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение, се казва прес релийз, разпространен от МЗХГ. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ

(дка)

"Бели петна"

(дка)

% на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка)

Стопанска година 2018-2019

32 542 980

1 305 020

4,01

Стопанска година 2017-2018

32 505 190

1 410 770

4,34

Стопанска година 2016-2017

32 425 120

2 289 128

7,06

Стопанска година 2015-2016

32 218 530

1 983 440

6,16

Режимът на „белите петна“ - понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2. Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

Публикувана в Бизнес

„61% от всички лозови насаждения у нас са вписани в европейския регистър за Защитено географско указание и Защитено наименование за произход“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на ритуалното зарязване на лозя в село Нисово, област Русе, по случай празника Трифон Зарезан. Тя уточни, че това е много важно, защото дава възможност на съответните производители да се брандират за своя регион и да гарантират за местното качество. По думите й, точно тези производители ще могат да се възползват най-добре от отварящия се прием по мярка „Популяризиране в трети държави“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 (НППЛВС). Той ще стартира от 17 февруари тази година, като условията са по-добри за производителите на вино. Министър Танева обяви още, че за първи път по Програмата, тази година след 4 май, ще бъде отворена и мярката „Застраховане на реколтата“. Според нея, трябва да се работи в посока за превенция на последствията от климатичните изменения. „След проведени разговори с производители, мярката „Инвестиции в предприятия“ също е променена. Освен за инвестиции в активи, за първи път ще се допуснат и строително-монтажни дейности за ремонт, изграждане, надграждане на сгради, в които се произвежда или съхранява вино“, каза още Танева.

Земеделският министър припомни, че българското земеделие е на прага на новия програмен период и новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Тази година очакваме приключване на всички европейски актове, които ще ни дадат регулаторната рамка. По нея България ще изработи своя Национален стратегически план, в който ще намери място лозаро-винарският сектор, както и НЛВП. Това е част от реформата на новата ОСП“, поясни министър Танева.

Тя подчерта, че секторът се развива с възходящ темп, прилагайки Програмата. Лозовите насаждения в страната са малко над 60 хил. ха., като част от тях са изградени по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозята“. За миналата година са изградени близо 8500 дка нови лозови масиви.

По отношение на износа, също има възходящ тренд. Всяка година той се нараства, с еднакъв темп на растеж. За 2019 г. страната ни е реализирала износ от 64 млн. литра вино. Пазарите са Западна Европа, Китай, САЩ. Винопроизводителите също се увеличават, като избите с разрешение наброяват 282.

Министър Танева честити празника Трифон Зарезан и пожела на всички производители една добра година с богата реколта.

Публикувана в Новини на часа

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Публикувана в Животновъдство
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес

Светът стремително се преформатира. Дори и в такава консервативна сфера като земеделието, вече не може да се работи както сме свикнали. Да бъдеш успешен вече не означава просто да можеш да правиш това, което правят всички останали. Да спазваш технологията и да събираш хубави картофи. Или да произвеждаш качествено мляко в картонени опаковки. Това вече не стига - разходите нарастват, маржът на печалба намалява, конкурентите те притискат, а и потребителите вече не са същите. В съвремения свят няма стабилност - в него постоянни са само промените. Разбирането за това кое и как ще се променя не е гаранция за успех в бизнеса, но е задължително условие за този успех. Мисля си, че има поне 8 стратегически тренда в отрасъла, с които на земеделието ще му се наложи да живее и в настоящата година, и през следващото десетилетие. Ще ги представя нагледно, във формата на списък, съзнателно изоставяйки литературното представяне на текста. Информацията също вече не се възприема и употребява както досега.


1. Резервите за растеж при наситените (свинско, птиче месо), пренаситените (яйца, брашно) и нискомаржовите (мляко) пазари ще бъдат в сферата на новите продукти и потребителски категории. Това не е задължително преработка, въпреки, че тя също присъства. Това са традиционни продукти, представени по нов начин - като замразените млечни десерти. Нови продукти от традиционни компоненти (крема сирене). Сегменти, надградени над обичайните (стейкове от говеждо, не парчета, а именно - стейкове).


2. Консолидиране и специализация на производителите. През изминалите години и двете се случиха в сферата на производство на мляко и масло. Играчите в тях създадоха много мощности и всеки от тях заложи на някакво ключово направление: базов продукт (масло), мазнини или нещо трето (майонеза или сметана). Големият млекопроизводителен бизнес консолидира по-дребния, натовари всички мощности, достигна предела и застана пред избор - да расте за сметка на развиването на немлечни производства, да започне скъп кръг от закупуване на други производители или да излиза от бизнеса. Много от малките производители станаха собственост на големите световни концерни. Следващият етап на консолидация очаква месния сектор - на първо място производството на свинско и птиче месо.

3. Външна експанзия, най-простата форма на която е експортът. По-сложната е закупуването или създаването на производство на тези продукти, в страните, които се нуждаят от наша продукция. В този смисъл залагането на Китай е плоска и достатъчно неочевидна тактика. Доста по-далновидно е да се погледне към пазарите, където отидоха или ще отидат големите пари. Освен условните "западни" пари, източниците на свободен капитал в света са само два. Това са Китай и ислямските финанси. В този смисъл перспективни пазари са тези, към които са насочени тези пари. Например, Нигерия, Индия и Пакистан.


4. Цифровата трансформация, която се формира от две страни. Държавата се опитва да изсветли пазара, решавайки фискални и контролни задачи, от където произтичат знаците за качество на продукцията и намерението да се проследява цялата верига от полето до масата. Бизнесът се учи да използва големите обеми данни и друга нова аналитика за анализиране на предпочитанията на потребителите и търсене на резерви за ръст на ефективността на производството.

5. B2b-аутсорсинг. Очевиден пример - животновъдството. Предаване на партньорски стопанства на телета за доугояване, например. Не знам дали това е бъдещето, но определено е открояваща се тенденция.

6. Запазване на исторически и географски обусловения ресурсен модел на развитие на земеделието с фокус върху производството на борсови стоки. Имаме големи площи, подходящи за отглеждане на зърнени и маслодайни култури. Трябва да се възползваме от тях. Дълбоката преработка и иновациите, при цялата необходимост от тяхното развитие, ще останат важен, но второстепенен тренд, който сам по себе си няма да осигури нито хранителна безопасност, нито потенциал за износ.

7. Увеличаване на търсенето на алтернативни хранителни продукти, където има много възможности за създаване на добавена стойност, както b2b, така и b2c. Имам предвид линия - продължение на базовите продукти. Например, млякото, брашното и растителното масло, стават все повече компоненти и все по-малко самостоятелни продукти. Но нишата за развитие е не просто сирене, а сирене за пица или чиизкейк. Не просто ориз, а ориз за сърми. Не обикновено олио, а дресинг за салати, за приготвяне на кебап или пуканки.

8. Промяна в модела на поведение на потребителите. Не на всички, а на платежоспособните, тези, които формират трендовете, които рано или късно ще последват и останалите. Някога така се формира модата на йогурта. В близкото десетилетие те ще формират тенденции като продукти за поддържане на активния образ на живот, обогатено (например, с пробиотици или високо съдържание на белтъчини) спортно и диетично хранене.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес
Вторник, 04 Февруари 2020 14:50

Как да не сбъркаме с избора на сеялка

Сеялката се експлоатира само 3-4 седмици в годината, но понякога, заради капризите на времето, сроковете на сеитбената кампания силно се съкращават и обемът работа, определен за 2 седмици, трябва да се свърши например за 5 дни (между дъждовете). Така че натоварването върху тези машини може да нараства значително. Затова и при избора на тези машини земеделецът трябва да се ориентира към здрави, невзискателни и поддаващи се на ремонт в стопанството машини.

От друга страна, стопаните искат да имат максимално автоматизирана, „умна“ машина с голяма работна ширина. За да се намери оптималният вариант и за да не се допуснат грешки при избора на сеялката от самото начало, фермерът трябва да предостави на търговеца възможно най-пълната информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът споделя само част от плановете си. А после, в процеса на работа, се изясняват важни особености, но време за оправяне на ситуацията вече няма. Например, фермерът споделя каква култура ще сее, но не казва, че работи с нестандартни сеитбени норми. Като резултат се налага да се сменят ботушите, да се чака за доставката им и да се бави сеитбата.

KV tsdrill 0010 productslider

Основните детайли, които трябва да бъдат известни на продавача по време на сделката, са технологията на отглеждането на културите, агрофонът, по който се сее, релефът, контурите на полята, разнообразието на културите, средните размери на полетата, тяхната отдалеченост едно от друго и необходимостта от транспорт, състоянието на машинния парк в стопанството, готовността на персонала за обучение и неговата отговорност.

Избор на работен орган

Основните работни органи са дисковите и анкерните ботуши. Практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Тук критериите за избор са технологията на почвообработката, равността на полето, машинният парк и икономическата ситуация в стопанството.

По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва. Те се предпочитат в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. С тях на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

Massey ferguson Planters and Seeding

А основният недостатък на култиваторните сеялки е лошото копиране на релефа (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По тази причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно. Сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е суха след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата, благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху растителни остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Експерти съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи трябва да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини, трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници) и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземе предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700 – 1000 дка, то логично ще е да се работи с 12-16 метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще дърпаме?

Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Характерна грешка при избор на сеялка е недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи цифри, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина.

Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да забравите за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло, специалистите са единодушни, че за осигуряване на нужната скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Също при избора на трактор експертите препоръчват да се обърне внимание на хидравличните възможности на теглителната машина, с която ще се агрегатира сеялката.  Работата е там, че на всички производителни пневматични сеялки е необходим въздушен поток, създаван от турбината. Тя се върти от хидравличен мотор, за който е необходим постоянен регулируем поток масло от разпределителя на трактора. С новите машини не възникват проблеми. Но ако земеделецът планира да работи с руски трактор, той ще има проблем, тъй като тези машини нямат такива възможности.

Ако в стопанството няма възможност за закупуване на нов трактор, може да се добавят специални опции, които трябва да се поръчат при доставчика на сеялката още при етапа на нейното избиране. Някои производители имат възможност за адаптиране на хидравликите на старите трактори към съвременните сеялки. Въпреки това стопанствата, където се работи с руска техника, трябва да са готови за трудности с адаптирането на електрониката, ще се наложи поставянето на допълнителни кабели между трактора и сеялката.

Публикувана в Агротехника

Клубът работи от 30 години и в него членуват хора с впечатляваща професионална биография

Анета Божидарова

Клубът на аграрните специалисти е интересно общество. Той работи от 30 години и в него членуват 40 човека, които търсят справедлив баланс в българското земеделие. Впечатляващ е съставът на този кръг от прочути аграрни специалисти в най-различни области – професори, доценти, доктори на науките. И въпреки, че повечето от тях са извън обичайния работен режим, 40-те души, които членуват в Клуба на аграрните специалисти, притежават онази обществена искра, която ги кара да работят на ползу роду. Мнозина от тях са търсени като консултанти от големи аграрни фирми, защото качеството на знанието винаги е търсено и ценно.

През годините Клубът на аграрниците има множество инициативи, свързани с решаването на проблемите в българското земеделие. Като добър плод на своите усилия, учените от клуба считат запазването на Селскостопанската академия. „Коридорите в ССА не стигат, за да окачват портретите на новите председатели на академията“, духовито отбеляза доц. Въто Христов.

А всъщност това е доста тъжно – с лека ръка да се пилее българският научен потенциал. Когато едни реформи са недомислени, те често рушат вече създаденото, вместо да донесат полезна промяна. А когато се намесят и политическите битки, процесите стават още по-трудни.

Всичко обаче в земеделието опира до политиката. Затова и на последното свое заседание, членовете на Клуба на аграрниците за нов председател си избраха действащ депутат. Това е Румен Георгиев от БСП, който е и член на парламентарната Комисия по земеделието и храните.

„Българското население трябва да се изхранва от българската земя. Страната ни в момента е продоволствено зависима държава и това трябва да се промени. Разчитам на вашия експертен потенциал и вярвам, че с общи усилия можем да направим необходимото за по-добри политики в земеделието“, каза пред аграрниците новият председател. От тук насетне всичко е въпрос на активност. На аграрните специалисти такава не липсва. Важен е крайният резултат, а с действащ депутат като Румен Георгиев, очакванията са големи.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта