Вторник, 19 Май 2020 01:46

Писма до никъде

Тъжно му става на човек, като гледа как са се юрнали българските фермери писма да пишат. Кой ще ги чете е друг въпрос.

21 браншови организации искат намаляване на ДДС за храните – на 3 до 5%. Няма да стане. Аграрният бизнес, в сравнение с други сектори, ползва огромни данъчни облекчения. Осигурителният праг за регистрираните земеделски производители е обидно нисък - 420 лева, а за едно самоосигуряващо се лице е 610 лева. Всяка година в българското земеделие влизат 1 млрд. лева. Това, че някой източва част от тези пари е друг въпрос. Но мегдан да се искат още привилегии трудно ще се намери.

Младите фермери имат визия за справяне с кризата. Чудесно. В техните ръце е бъдещето на стопанския сектор. Защо обаче рядко се чува гласът им? И защо дори и сред тях вече има битка за представителност? Ударите под кръста са видни за всички. Никак не са красиви.

Истинските млади фермери смело скачат в капана на проектите по ПРСР. Докато вземат мизерните 50 или 30 хиляди лева, вече са се набутали с кредити и триста пъти се проклинат, че са се хванали на тази въдица. Тарикатите пък си прибират парите, купуват си лъскав джип и оставят мама и тате да изпълняват бизнес-плана по проекта.

Онзи симпатичен градинар Красимир Кумчев изживя своите 5 минути слава в Министерския съвет. Сега зеленчукарите ругаят министерството и питат защо не се изпълнява планът „Кумчев“? Защото никой не е слушал внимателно.

Министър Десислава Танева многократно и ясно заяви, че компенсации ще има само за онези, които имат 20% спад в доходите в сравнение с миналата година. Документирано с фактури.

Биопроизводителите луди станаха с тазгодишната Кампания по директните плащания. На всичкото отгоре кой да ги защити – скоро взеха главата на ресорния им министър Чавдар Маринов. Биопроизводителите обаче са интелигенти и възпитани хора. Благодарни са, че в 6 без 10 от МЗХГ ги чуха и удължиха кампанията с 5 дни. Не е ли ужасно тъжно да си принуден да бъдеш благодарен от безсилие?

Овцевъдите и козевъдите си траят. Ритаха срещу подкрепата за кланиците, но после се оказа, че стоката е разпродадена. Отново предимно на черно и то на добра цена. За това, че на места е имало дефицит на българско агнешко, карай да върви. Ами толкова си можем – по едно агне за Великден връзваме. Другото е статистика. То пък кой ли й вярва?

Говедовъдството крета и умува. Сектор „Мляко“ както винаги е на кръстопът, „Месо“-то още бистри политиката на основополагащите правила. Междувременно, всички пресмятат субсидиите. Нищо, че се пишат пазарно мислещи.

Зърнопроизводителите мълчаливо стискат зъби и се молят само за едно – за дъжд. Свикнали са всички да си играят политическата игра на техен гръб. Свикнали са да бъдат трън в очите. Страната без хляб няма да остане, но десетки малки зърнопроизводители тази година може и да ударят кепенците на своя бизнес.

Зад всяка фалирала ферма обаче стоят човешки съдби. Планове, надежди, мечти за по-добър живот.

Къде ги бъркаме нещата, пусто да остане? Защо никой не чете онези дълги и пълни с умни предложения писма? Може би никой не вярва на написаното в тях. А самите автори на писмата вярват ли си?

Златна пшеница, рози, вино, мед, бяло саламурено сирене, чисти биологични продукти – каква прекрасна земеделска визитка на България става от всичко това! Ако обаче браншовете бяха единни и под една шапка – Национална земеделска камара, например.

Когато едно писмо е подписано от национално представителна браншова организация и то само от една - с цялата и категорична тежест на всички сектори, които съставляват аграрния бизнес в България, писмото има шанс да бъде прочетено от властта.

А днес браншовите земеделски организации пишат ли, пишат писма, които никой не чете. Защото това са писма до никъде.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Детайли по критериите могат да бъдат променени в хода на работа на Тематичната работна група

Според заложените критерии, гласувани на последния Комитет по наблюдение, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ е ориентирана към средните ферми. Приемът по нея, който трябва да тръгне в началото на юни, ще бъде целеви – само за стопанства, които отглеждат и животни.

Минималният размер на финансиране за едно проектно предложение е 15 хил. евро, максималният - 500 хил. евро.

Към момента бюджетът по подмярка 4.1 е около 30 млн. евро, възможно е да бъде и увеличен.

Най-много точки /25/ ще получат стопанства с икономически размер, измерен в СПО /стандартен производствен обем/ под 38 хил. евро – такъв е средният за страната.

С 15 точки ще се оценяват стопанства с над този обем.

Допълнителни 10 точки ще се дават на биологичните стопанства.

Критериите за откриване на работни места са занижени – предвижда се откриването на най-малко едно работно място.

Стопани, които не са навършили 40 години към момента на подаване на проектното си предложение, ще получат допълнителни 5 точки.

Бонус е заложен и според териториални критерии – за населено място – 15 точки, за община – 10, за област – 5.

Допълнителен бонус по тази приоритет има за Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 – за Ловеч и 2 за Плевен.

Животновъдите, чиито стопанства се намират в район с епизоотия и искат да инвестират в биосигурност, ще получат допълнителен брой точки.

10 – ако смятат да инвестират 50% от допустимите инвестиционни разходи в тази посока и 5 точки, ако са заложили 25% за по-добра биосигурност.

Допълнителни 10 точки ще получават групите и организациите на производителите при кандидатстване по подмярката 4.1

На последното заседание на Комитета по наблюдение беше гласувано да бъде въведено следното уточнение: животновъдният обект трябва да бъде в район с епизоотия, която е обявена след 1 януари 2014.

Животните, с които се кандидатства, трябва да отговарят по вид на съответното обявено заразно заболяване. Това означава следните епизоотии: Африканската чума по свинете, чума по дребните преживни, инфлуенца по птиците, нодуларен дерматит по говедата.

Детайли по критериите могат да бъдат променени на работа на Тематична работна група - за обсъждане с бранша на проекта на насоки за кандидатстване по подмярката 4.1, припомнят от МЗХГ.

Публикувана в Бизнес

Започна прием на проектни предложения по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от ПРСР 2014-2020 г.

Общият бюджет по подмярката е в размер на близо 46 млн. лв.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 10 юли 2020 г.

Процедурата има за цел да намали риска и да ограничи последствията както от заразни болести по животните, така и от опасни метеорологични явления. Със средствата животновъдите ще могат да закупуват или изграждат инсталации и оборудване за дезинфекция, огради и преградни съоръжения в рамките на стопанствата, безопасно съхранение на фуражи и на странични животински продукти, както и да направят инвестиции в санитарната инфраструктура..

За безвъзмездна финансова помощ по процедурата могат да кандидатстват както земеделски стопани, така и публични субекти, сред които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Изпълнителната Агенция „Борба с градушките” (ИАБГ) и Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Г. Павлов“ (НДНИВМИ).

Проектните предложения се подават от кандидатите чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България ИСУН 2020.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари

В такъв момент най-важни са фермерите и журналистите. Първите – да осигурят храната, вторите – да казват обективната истина, казва Дора Мутафчиева

Ще оцелеем, няма страшно. С тези думи започва разговор лъчезарната Дора Мутафчиева, на която звъня, за да питам как оцеляват животновъдите в блокирано Банско. Единствената сертифицирана био козеферма с малка семейна мандра в региона на Банско и Разлог е в режим на извънредно положение.

„Козите в момента раждат и тази картина ни вдъхва кураж, връща ни чувството за нормалност“, разказва Дора. Във фермата е нейният съпруг Иван Мутафчиев, спокоен по дух и човек на правилата. Тъкмо от неговата потомствена любов към животните тръгва цялата идея за семейното стопанство.

В продължение на години Иван, Дора и техният син Георги изграждат стъпка по стъпка, с ум, добро планиране и познаване на административната материя една успешна семейна ферма. Просто така се прави и това е гаранция за успех. Неслучайно продуктите с марката „Козле“ печелят награда след награда – у нас и по света.

А младият Георги Мутафчиев, син на Дора и Иван, е избран да представи страната ни в Брюксел на ежегодния конкурс за европейски млад фермер – с биологичната напитка суроватка от козе мляко. Заради коронавирусната пандемия, в момента Георги е част от екипа на американски и български учени, медици и ITспециалисти, които разработват нови тестове - за бърз отговор за наличието на заразата и които да са достъпни за хората – през всяко мобилно устройство.

Малката семейна ферма успя да пробие в една от големите търговски вериги у нас с биологични продукти от козе мляко, но от две седмици не зарежда магазините – заради въведеното извънредно положение. Спрени са и доставките към хотелите и ресторантите в Банско – сезонът беше прекратен предсрочно, заради коронавируса. Семейството няма и достъп до мандрата, защото тя е в Разлог, а животновъдната ферма е в покрайнините на Банско. И така ще бъде в рамките на 14 дни – докато трае блокадата на градчето.

„Млечните ни продукти са в хладилника, като му дойде времето – ще възстановим доставките“, не унива Дора Мутафчиева. Въпреки, че говорим по телефона, веднага си представям широката й усмивка. Не безпокоя Иван, защото знам какво е да раждат 240 кози, младият Георги деликатно ме отбива в мрежата – бил затрупан със спешни текущи задачи. Естествено, коронавирусът трябва да бъде преборен колкото се може по-скоро, нали. А да се захване човек с разработката на нови тестове не е шега работа.

„Няма страшно. След като мине кризата, хората още повече ще имат нужда от чиста храна, ще си продадем сиренето. Важното е да сме живи и здрави. Паниката сваля имунитета, няма нужда от паника. В такъв момент най-важни са фермерите и журналистите. Първите – да осигурят храната, вторите – да казват обективната истина“, допълва благата Дора. И съветва хората да излязат сред природата. Като спазват въведените правила, разбира се. Животът просто продължава.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

От 25-ти март до 15-ти април 2020 г. животновъдите могат да кандидатстват за подпомагане по схемата за държавна помощ „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на помощта е да се подпомогнат малки и средни фермери и организации на производителите да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Млечно животновъдство“ и се прилага за втора поредна година. Указанията и документите за кандидатстване са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“

Публикувана в Животновъдство

- Г-жо Попова, каква е картината в сектора на дребното преживно животновъдство?

- За съжаление, през изминалите два програмни периода не отбелязахме онзи напредък, който ни се искаше да имаме - въпреки огромния финансов ресурс, който се изля в българското селско стопанство. Надяваме се в бъдещия програмен период картината да се промени и да се постигне по-справедлив баланс между отделните браншове. Борим се за пазар, имаме напредък в тази посока, но всичко е процес, който се случва във времето. Нашият анализ показва, че едни мерки дават резултат след няколко години. Определено трябва да вървим към директни продажби и към затваряне на цикъла на производство.

- Навременни ли са промените в Наредба 44 и как браншът посреща новите правила?

- Промените в Наредба 44 бяха инициирани от земеделското министерство и изработени съвместно с бранша. От няколко години сме в усложнена епизоотична обстановка – син език, нодуларен дерматит, инфлуенца по птиците, чума по дребните преживни, африканска чума по свинете. При такава епизоотична обстановка е абсолютно наложително да бъдат затегнати мерките за биосигурност. Промените в наредбата регулират по-ясно правилата за пасищно и полупасищно отглежданите животни. Според промените в чл. 137, задължително е всеки животновъден обект да бъде регистриран – с акт 16 за въвеждане в експлоатация, с ограждения, дезинфекционни и торови площадки. Животните, които целогодишно се отглеждат пасищно, трябва да са в оградено пространство, да има табели, осигурена храна и вода, да бъде изграден навес – при неблагоприятни климатични условия стадото трябва да има къде да се подслони. При полупасищно отглежданите животни е необходим и станок – при нужда животните да могат да бъдат лесно обхващани и обслужвани.

- Тези нови изисквания ще затруднят ли животновъдите?

- Не биха ги затруднили. В крайна сметка, всички тези промени се случиха и по наше настояване – на членовете на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, както и на колегите от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. Който иска да отглежда животни пасищно, трябва да отговаря на изискванията, заложени в Наредба 44. По наше мнение, те са минимални.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Предстоящият прием по подмярката е само и единствено за животновъдни стопанства, очаква се да започне в края на март

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Цветанов, на Комитета по наблюдение бяха гласувани нови критерии по предстоящия прием по подмярката 4.1. Нека уточним – само стопанства, в които има и животни ли ще могат да кандидатстват по нея?

- Безспорно, подмярка 4.1 - от момента, в който прилагаме Програмата за развитие на селските райони до днес - е най-популярна. Предвид обаче усложнената епизоотична обстановка в страната от последните две години, която пряко засяга животновъдството, приемите по всички инвестиционни мерки през 2020 година по ПРСР са ориентирани в тази посока. Затова предстоящият прием по 4.1 е само и единствено за инвестиции в животновъдните стопанства. По този начин се опитваме в максимална степен да дадем възможност на земеделските стопани в животновъдния сектор да преодолеят трудностите, които изпитват във връзка с различните видове заболявания. Кандидатите, разбира се, могат да отглеждат и растениевъдни култури, но всъщност инвестициите са насочени целево – само за животновъдните обекти, ако имат такива. Подмярка 4.1 е такава, каквато е. По нея ще може да се кандидатства за познатите неща – да се подобри стандартът в самата ферма, да се закупи оборудване или техника, необходими за животновъдното стопанство. Новият момент е свързан със следното – ще даваме приоритет на инвестициите в биосигурност. В Наредба 44 са отразени новите условия и изисквания към животновъдните стопанства. С изпълнението на проекти по 4.1 ще се даде възможност част от тези изисквания да бъдат изпълнени.

- По кои критерии още фермерите ще получават бонус точки?

- С приоритет са млади фермери, които към датата на кандидатстване не са навършили 40 години. Също и такива, чиито стопанства са в необлагодетелствани райони. Бонус точки има за ферми в Северозападна България. С приоритет са и биоживотновъдите, но само сертифицираните. Финансирането основно ще бъде насочено към средните стопани – със стандартен производствен обем /СПО/ под 38 хил. евро – такъв е средният за страната. Целта е фермерите да се справят по-лесно със сложната епизоотична обстановка.

- С най-голямо предимство ще се ползват фермите с 38 хил. евро СПО – това означава ли, че подмярката е ориентирана към средните стопанства, към тяхното оцеляване?

- За съвсем малките стопанства има отделна Тематична подпрограма по ПРСР. Облекчени за тях са и условията за кандидатстване по подмярката 6.3, която тази година също е ориентирана към малките животновъдни ферми. И към подобряване на мерките за биосигурност в тях. Нашата идея за 4.1 е наистина да ориентираме средствата към средните стопанства. Това не означава, че големите стопанства не могат да кандидатстват. Те могат да получат приоритет по другите критерии и също имат шанс да се класират. Особено ако са на територията на възникнали огнища на заразни болести. Важно е за стопаните да разберат – при предстоящия пример по 4.1 тежестта пада върху критерии, които не сме прилагали до момента, но те са ориентирани основно към биосигурност и са продиктувани от обстановката в страната през последните години. Затова и единствено животновъди ще могат да кандидатстват по нея.

- Нека уточним още нещо, което е важно – за кои епизоотии говорим при приема по 4.1 и за кои видове въдства? На Комитета по наблюдение гласувахте въвеждането на критерий, който се отнася за епизоотии, обявени след 1 януари 2014 г. – това означава ли, например, че и говедовъди могат да кандидатстват по 4.1, ако към тази дата в техния район е имало обявено огнище на заразен нодуларен дерматит?

- Подмярката 4.1 ще бъде приложима за всички въдства. Нашата цел е да обхванем повече стопанства, които по един или друг начин са били застрашени или директно са пострадали от някаква епзиоотия във времето. Търсим по-справедливо приоритизиране в това отношение, включително и за едри преживни животни.

- На каква фаза е нотификацията на новия индикативен график по ПРСР за приемите през 2020 година и можем ли да обявим конкретен бюджет по 4.1?

- В процес на дискусия сме с Европейската комисия. Едва след като приключи нотификацията, можем да говорим за конкретни параметри и на бюджета по 4.1. Това е мярка с изключителна важност, наравно с 5.1 и 6.3, защото приемът по тях е ориентиран целево – към животновъдите, с цел инвестиции в по-добра биосигурност. Подмярката 6.3 е таргетирана към стопанства с дребни преживни животни, свине и птици. 5.1 е въведена извънредно – ситуацията в страната ни принуди да търсим още възможности да се помогне на животновъдите в тази трудна за тях среда. Трите подмерки трябва да стартират в диапазона февруари – април. До момента вървим с добри темпове – по отношение на преговорите с Европейската комисия и на гласуваното на Комитета по наблюдение. Всички проявяват колегиалност и разбиране към животновъдите. Защото те не са от вчера в тази тежка ситуация.

- Ще има ли фонд „Земеделие“ достатъчен административен капацитет да се справи в спешен порядък с обработването на толкова подадени проекти?

- Надявам се, че ще бъдат хвърлени всички ресурси и колегите от Държавен фонд „Земеделие“ ще се справят. А и подобна ситуация няма да се случва за първи път.

- Проектите вече се подават само по електронен път, през ИСУН – свикнаха ли фермерите с това?

- Нормално и човешко е всяко ново нещо да се посреща трудно. Интересът и интензивността по всички приеми, които сме провели до момента през ИСУН, показват, че земеделските производители вече се адаптират към този метод на подаване на проектни предложения. Безспорно, това е бъдещето. А и фактът, че по повечето мерки подадените проекти надхвърлят определения бюджет, е повече от показателен.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преведе седмица по-рано втория транш, в размер на 15,8 млн. лв. (15 855 955 лв.) на 4476 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) за Кампания 2019 г. Съгласно индикативния график за директните плащания, който ДФЗ обяви миналата седмица, нареждането на субсидиите беше заложено да се извърши на 31 януари.  

      Ставката за едно допустимо за подпомагане животно за окончателното изплащане по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-947 от 09.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, както следва:

             * за говеда – по 78.90 лв.

             * за биволи – по 138.08 лв.

     Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания, отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

     В средата на октомври миналата година ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1).

    Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През Кампания 2019 г. средствата за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 55% от бюджета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Публикувана в Животновъдство

Със 108 гласа „За“, 2 – „Против“ и 32 „Въздържал се“, депутатите приеха на първо четене в пленарна зала промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Те бяха внесени от Министерския съвет и одобрени на заседание на парламентарната земеделска комисия.

Сложната епизоотична обстановка в страната, свързана с Африканската чума по свинете, наложи промените в законодателството. Санкциите за животновъди, които не спазват хигиенните изисквания, са завишени в пъти.

Личните стопанства вече трябва да се регистрират по указан от закона реда, разписани са завишени отговорности към кметовете, договорите с ветеринарен лекар са задължителни.

Личните стопанства се регистрират през кметовете – с подаване на заявление. Регистрацията е безплатна за стопаните. Кметовете от своя страна имат задължението да подават информацията в съответната Областна дирекция по безопасност на храните – в срок от 10 дни след като заявлението е входирано в кметството.

От 500 до 1000 лева е глобата за стопани, които не са изпълнили предписания на БАБХ след проверка във фермата. В стария текст на закона санкцията беше между 50 и 200 лева.

Ако бъдат установени нанесени икономически щети, следствие същото нарушение, глобата скача от 2 000 до 5 000 лева.

Ако нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, санкцията е от 20 000 до 30 000 лева, при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лева.

Санкции грозят и онези стопани, които надвишават допустимия от закона брой животни в личните си стопанства – при първо нарушение глобата е от 200 до 500 лева, при повторно - от 500 до 1000. За еднолични търговци и юридически лица санкциите са по-високи – от 500 до 3 000 лева, при повторно нарушение – от 3 000 до 6 000 лева.

В закона са разписани санкции и за регистрираните ветеринарни лекари. Те имат задължението да уведомят в срок от 3 дни официалния ветеринарен лекар за наличието на животни в епизоотичен риск. Ако не спазят указания в закона срок, ще бъдат глобявани от 400 до 2 000 лева, а при повторно нарушение – от 2 000 до 4 000 лева.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта