Инж. Румен Димитров, който има основен принос в изграждането на производствената база, маркира 30-годишния й път

Агр. Петър Кръстев

В приветствието си към гостите по случай 30-годишнината на ЕКОФОЛ в Търговище Иван Михайлов – председател на Съвета на директорите, изказа специална благодарност към инж. Румен Димитров – прокурист на компанията. Инж. Димитров беше любезен за кратък разговор, в който маркира развитието на фирмата от самото начало до днес, специално за читателите на „Гласът на земеделеца“.

-         Инж. Димитров, как запомнихте началото отпреди 30 години?

-         Точно преди 30 години – на 11 септември 1989 г., регистрирахме фирма ЕКОФОЛ в Търговския регистър на Област Търговище под №1.

-         Оттогава досега вие сте извървели сериозен и дълъг професионален път. Как оценявате тези години?

-         Това не са само 30 отминали години. Това са години на развитие и като инфраструктура на предприятието, и като оборудване, нови линии, нови производства, нови пазари. Успяхме да преодолеем трудностите на прехода при новите пазарни отношения и през последните години имаме много реални успехи.

-         Освен на много работа, на какво друго се дължат тези успехи?

-         През всички тези години ние трябваше да формираме екип. Всичко, което хората искат да правят с успех, трябва да се осъществява от екип. В началото на далечната 1989 г. бяхме 13 човека, но постепенно разширихме екипа, създадохме нови продукти и осъществихме замисъла, който си бяхме поставили като цел - да предоставим на селскостопанските производители торове, които успешно да използват на своите полета. Мисля, че успяхме, вече 30 години ние сме на пазара като българска фирма, която се уповава на наши, родни патенти. За тях България получи златен медал от Световната организация по интелектуална собственост със седалище Женева и това даде тласък на цялостната ни работа.

-         Кои бяха първите продукти, с които излязохте на пазара у нас?

-         Първите ни продукти са 4. Те са на автори и специалисти от България, които имат патенти. Това са Лактофол Основен, Лактофол Желязо, Лактофол Бор, цинк и Лактофол Лозя. В момента произвеждаме над 250 вида продукти с над 400 вида суровини, опаковки и материали, които включват цялата гама растения.

-         Какво според вас е бъдещето на ЕКОФОЛ?

-         Сигурен съм се, че нашата фирма ще продължи да се развива. Имаме много нови продукти и има какво да предложим на нашите партньори в селското стопанство не само в България, но и в чужбина. И ще вървим все напред.

Публикувана в Растениевъдство

Татяна Михайлова – изпълнителен директор на ЕКОФОЛ, представя българските и международните измерения на компанията

Агр. Петър Кръстев

На празненството в Търговище, посветено на30-годишнината на ЕКОФОЛ, разговаряхме с Татяна Михайлова – изпълнителен директор на компанията и автор на новата маркетингова концепция на фирмата за реализация на продуктите. С премерена доза празнична емоционалност и както винаги – с висок професионализъм, г-жа Михайлова беше любезна да отговори на нашите въпроси.  

-         Г-жо Михайлова, как се чувствате в деня на празника по случай 30-годишнината на ЕКОФОЛ?

-         Чувстваме се наистина щастливи, защото това е празник на ЕКОФОЛ за ЕКОФОЛ. Този празник е изстрадан с много проблеми и трудности през изминалите 30 години. В същото време той е посрещнат с много радост, тъй като за нас 2019-а е най-успешната ни година, защото имаме най-много продукти на най-много пазари. Дори и най-много служители с най-много опит и професионални качества.

-         Как оценявате развитието на фирмата през тези години?

-         Ние имаме разнообразие от дейности – не само пряко свързани със земеделието, а и други производства в други области. Затова смятам, че имаме разнообразно, заслужено и успешно 30-годишно развитие. Ние имаме един девиз – „Развитието в ЕКОФОЛ никога не спира!“. И наистина стремим се да спазваме този девиз. Успехът ни е резултат от труда на много хора, впрегнали своя ум, душа и сърце и аз неслучайно благодарих на всички екофолци – те не гледат на работата си формално, а я вършат от сърце.

-         30-годишно развитие е сериозен период, каква е равносметката?

-         Не знам дали 30 години са много или малко, на някои от нас те се видяха като 3 пъти по 30. Защото освен да изпълняваме преките си задължения и да работим, ние трябваше и да творим – творихме в цеха, в лабораториите, в администрацията, творихме и на полето. Това творчество е наградата на тези, които обичат работата си, а моите колеги и аз, обичаме работата си. Така че за 30 години, каквото сме постигнали, е постигнато с труд и сърце. Без тях няма успех!

-         ЕКОФОЛ е българска фирма, но освен у нас, продуктите ви са популярни и търсени и извън страната.

-         Така е. През последните години ние осъзнахме, че сме най-голямата фирма за торове не само у нас и на Балканския полуостров, но и в тази част на Европа.

-         Работите ли за завоюване на солиден пазарен дял в България?

-         Пазарният ни дял в България винаги е бил наша първостепенна отговорност, но от няколко години разпростряхме криле и полетяхме и в съседни държави, че и на по-далечни континенти, и то успешно.

-         Започнали сте с 4 продукта, а сега гамата от торовете ви е трицифрено число…

-         Разнообразието от торове никога не ни е било самоцел, нашата цел е била да даваме конкретен отговор за различните пазари, на нуждите на растенията, на начина на работа. Оттам идва голямата и разнообразна гама в продуктова ни линия.

-         За това голямо разнообразие вероятно в ЕКОФОЛ работят много хора. Колко служители наброява фирмата към момента?

-         Точно така, тук, в Търговище, сме 250 човека, това е голямото екофолско семейство. За 30-годишнината си казахме – това са най-важните хора за нас, затова празникът ще дойде при тях на крака.

-         Какво си пожелавате на вас и на вашите служители?

-         Пожелавам и на себе си, и на нашите служители и занапред така да работим от душа и сърце. Добре свършената работа винаги удовлетворява. Пожелавам на всички от фирмата да изпитват удовлетворение от работата си, а резултатите задължително идват!

Публикувана в Растениевъдство

От две години сръбският завод с над 80 годишна история има изключителен представител в България

Фирма „Елексир БГ“ ЕООД е изключителен представител и единствен вносител за територията на Република България на сръбския производител на комплексни минерални торове Elixir Zorka. Основното производство на заводите в Шабац и Прахово е насочено към комплексни гранулирани торове - NP и NPK с амониев сулфат. Elixir Zorka произвежда и две микрогранулирани формулации, естествен почвен подобрител на почвата, сулфатни NPK торове, а от тази година предлага и течни торове.

Портфолиото на компанията е разработено в различни продуктови линии: Basic, Premium, Supreme, Super Garden и MicroGran. В зависимост от резултатите от анализа на дадена почвена проба всеки един продукт може да се приложи за всяка култура и за различни типове почви. За да може на база почвен анализ на земеделеца да се препоръча най-подходящият продукт за определена култура, „Еликсир БГ“ разполага с висококвалифицирани консултанти - търговски представители.

Basic-линията (основна)

Basic-линията включва комплексни минерални торове с висока концентрация на хранителни вещества. Във формулациите се съдържат микро- и макроелементи, еднородна гранулометрия. Всяка гранула е с един и същ химичен състав, и благодарение на формата на активната субстанция тя се характеризира с добра разтворимост във вода.

NP 10-20 е най-масовият продукт, който се продава. Това е стандартна формулация с 2% калций и 11% сяра. Може да се прилага за голям брой култури и се препоръчва специално за хранене на зимни култури. Масово се внася в пшеница.

NP 10-40 е единствен на българския пазар с толкова високо съдържание на бързоусвоим фосфор. В него са включени още калций, сяра и цинк.

NP 16-20 е за земеделците, които търсят по-високо съдържание на азот. Неорганичен, твърд, комплексен минерален тор, който включва и 12% сяра, и 0,05% бор (важен за цъфтежа). Сярата е необходим макроелемент, който е съставна част от аминокиселини, ензими и ко-ензими, витамини, хлорофил, който гарантира нормалния растеж и развитие на отглежданите култури.

NPK 8-15-15с 3% калций и 9% сяра е най-продаваният и икономически изгоден продукт на Elixir Zorka. Комплексен минерален тор, който съдържа всички необходими макроелементи - азот, фосфор, калий, обогатен е с калций и сяра, като важни второстепенни хранителни вещества. Може да се прилага за голям брой земеделски култури, благодарение на специфичната си формулация и балансирано съотношение на хранителни вещества. Препоръчва се за почви, които съдържат еднакви количества фосфор и калий. Характеризира се с висока разтворимост и усвояване на фосфора през годината на приложение.

„Еликсир БГ“ предлага също и добре познатите на пазара NPK15-15-15 и 16-16-16. NPK 15:15:15 + 11% S е неорганичен, твърд, комплексен минерален тор, който съдържа всички необходими макроелементи - азот, фосфор, калий, както и вторичния елемент сяра. Този тор се прилага за голям брой земеделски култури благодарение на специфичната си формулация и балансирано съотношение на хранителни вещества. Препоръчва се за почви, които съдържат еднакви количества фосфор и калий. Може да се прилага през есента, преди първата обработка на почвата или през пролетта преди, или заедно със сеитбата.

NPK 16:16:16 + 10% S се характеризира с високоразтворим във вода фосфор, който е повече от 90%. Благодарение на това, отглежданите култури могат още през първата година да оползотворяват напълно хранителните вещества.

Интересен продукт за калиеволюбивите култури е NPK 6-12-24. Той е с високо съдържание на калий и 6% сяра. Азотът е в амонячна форма, която е най-ефективна по отношение нуждите на отглежданите култури. Прилагането на този тор осигурява бърз, равномерен растеж и подобрена физична стабилност на посевите.

NPK 7:21:21 е с високо съдържание на калий и фосфор, с 4% сяра и 0,05% цинк. Наличието на сяра влияе върху синтеза на протеини, стимулира ензимните процеси, но също така е от жизненоважно значение за метаболизма на азота в растенията. Цинкът стимулира растителния хормон (ауксин), хлорофила и синтеза на въглехидрати.

NPK 6:24:12 е за по-бедни на фосфор почви. Съдържа още 2% калций, 5% сяра и 0,05% цинк. Няма подобен продукт на пазара с толкова малко съдържание на азот и толкова високо на фосфор.

„Еликсир БГ“ предлага и PK 20-30 с 6% калций. Интересен продукт именно заради по-високото съдържание на калий. Подходящ е за голям брой култури и се препоръчва специално за хранене на такива с подчертана нужда от фосфор и калий. Фосфорният компонент е водоразтворим над 90% и е лесно достъпен за растенията. Високата водоразтворимост и бързото освобождаване на хранителни елементи гарантира възможността за приложение на този тип торове не само през лятото, но и непосредствено преди или заедно със сеитбата.

От лятото на 2016 г. стартира и производството на торове с висока концентрация на фосфор - MAP, DAP, TSP.

SSP е суперфосфат с 18% фосфор, 8% калций и 12% сяра. Това е чист фосфор, с допълнение на калций и сяра. В него няма азот. Фосфорният компонент е водоразтворим над 90% и е леснодостъпен за растенията. Съществено предимство на този тор е, че той съдържа сяра, която повишава устойчивостта на растенията на гъбни заболявания. Калцият допринася за постигане на физическа стабилност на растенията. SSP може да се използва за почвено подобряване по време на оранта през есента или да се прилага през пролетта. Препоръчва се за всички растения. Ако се използва за зимни култури, е необходимо да се добави азот, който подпомага процеса на минерализация на органичните вещества. Много икономически изгоден продукт, подходящ за кисели почви заради калция.

С торовете от останалите продуктови линии на „Еликсир БГ“ ще ви запознаем в следващия брой.

 

Публикувана в Растениевъдство

При опити, проведени в университетите Оксфорд и Кеймбридж, учените създадоха „молекулярен диалог“ между растенията и бактериите около корените им. Това е жизнено важна стъпка напред в симбиозата на азотфиксиращите организми без участитето на бобови култури, а само на зърнени, като пшеница и царевица. Тези неприсъщи взаимодействия биха имали огромен потенциал в световен мащаб за отглеждането на културите при неблагоприятна почвена запасеност. А от друга страна биха свели използването на синтетични торове до минимум.

Д-р Барни Гедес от отдела за растителните науки на Оксфордския университет твърди, че са намерили начин да свържат корените на зърнено-житните култури с азотфиксатори в почвата. Този вид комуникация позволява на растенията да се възползват от „услугите“ на бактериите, като същевременно ги стимулират да се развиват и работят по предназначение.

Наред с фиксирането на азот, техниката има потенциалът да стимулира процеси на растежа не само в растенията, но и в микроорганизмите, като например производство на растителни антибиотици и хормони, както и по-добра усвоимост на хранителните елементи в почвата.

Д-р Пондрай Парамашиван от лабораторията в университета в Кеймбридж казва, че основно предимство на изкуствено създадената взаимовръзка растение-микроорганизми е че тя ще е от полза само за една специфична култура, която е проектирана да произвежда сигнала. Това означава че плевелите, които досега бяха облагодетелствани, колкото и културните растения, от внасянето на минерални торове, сега ще бъдат в неизгодна позиция. Конкурентите няма да могат да се възползват от съдружието на бактериите с културните растения, защото не продуцират иновативния и много специфичен сигнал.

Проучването е публикувано на 31.07 в Nature Communications и създава редица потенциални предпоставки за подобряване на добивите от зърнено житни култури. В труда на учените се казва:

„Микробиологията в почвата, подобно на тази в човешкия организъм, е от решаващо значение за здравето на растенията и качествените показатели на добива“.

Усвояване на азотните торове

Според център „Джон Инес“ в Норфолк, който е фокусиран върху растениевъдството, генетиката на растенията и микробиологията, 120 млн. тона азотни торове се внасят в полетата ежегодно. Въпреки това производството и прилагането на този хранителен елемент е неустойчиво.

В същото време бобовите растения например, не зависят пряко от внасянето на азотни торове. Всъщност с течение на времето те са развили полезната симбиоза с азотфиксатори, която учените се опитват умишлено да предизвикат и при други културни растения.

В замяна на захарите, които произвежда растението, азотфиксиращите микроорганизми улавят азота от въздуха и го преобразуват във форма, подходяща за директно усвояване от растенията. Тази тясна взаимовръзка между два различни биологични организма означава само, че азотът в почвата не е толкова необходим.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 05 Септември 2019 08:46

10 неща, които трябва да знаете за сярата

В миналото сярата често е пренебрегвана, защото се смятало, че нуждите на посевите са задоволени от атмосферните отлагания. Това обаче вече не е така. Марк Тъкър, главен агроном и бизнес мениджър на Yara в Обединеното Кралство предлага 10 факта, които трябва да знаете и да вземате предвид, когато обмисляте оптимално управление на сярата и азота.

  1. Сярата вече не се счита за хранителен елемент с второстепенно значение.

Тя е необходима на всички култури и играе жизнено важна роля за образуването на растителни протеини, аминокиселини, някои витамини и ензими. Всъщност, с годишно отлагане на сяра по-малко от 15 кг SO3 на хектар годишно, много водещи агрономи смятат, че сярата трябва да се разглежда като основно хранително вещество и второто най-важно след азота.

  1. Сярата и азота работят заедно.

Растенията се нуждаят от сяра, за да могат да използват ефективно азота. Двата елемента заедно са жизнено важни градивни съставки за протеина. Следователно N и S трябва да се прилагат едновременно. Поглъщането на хранителните вещества за добив от един тон обикновено е в съотношение 1:5 за зелеви култури и 10:1 за зърнени. Гранулиран азотен тор със сулфат може да даде възвръщаемост на инвестицията между 2 и 10£ за единица вложение.

  1. Почвите в UK са бедни на сяра.

От много години насам е доказано, че почвите в Обединеното Кралство стават все по-бедни на сяра. Анализи направени в полета с пшеница от Lancrop Laboratories в интервала август-октомври 2018 г. показват, че 98% от полетата имат недостиг на сяра. Затова вместо досегашното подхранване с NPK, помислете за комбинирани торове NPK+S.

  1. Растенията искат само сулфати.

Листата на растенията могат да абсорбират сяра от въздуха под формата на серен диоксид, което се смята за доста незначителен принос. В същото време корените на растенията могат да усвояват само сулфати. Така че от всички възможни източници (почвени запаси, органични и минерални торове) само сулфатните минерални торове предлагат надежден метод за предотвратяване на дефицита. Всички останали източници трябва първо да претърпят минерализация и чак след това стават достъпни за растенията, докато сулфатът достига до корените и се абсорбира лесно и бързо от тях.

  1. Дефицитът на сяра влияе на добива и качеството му.

За разлика от азота, сярата е неподвижна в растенията и остава в по-старите листа. Това означава, че дефицитът на сяра ще се изразява като симптом при по-младите и новите листа. При зърнените култури намалява броя на зърната в класа, размерите им са по-малки и се получава по-ниско съдържание на протеин. И докато симптомите на дефицит на сяра се проявяват твърде късно, че да може да се противодейства ефективно, по-голямата част от културите реагират отлично на навремнно прилагане на елемента. Добивите се повишават, а също и качеството.

  1. Сярата се внася по-малко и често.

В почвата тя е подвижен елемент, но мобилността и в растенията не е добра. Затова се препоръчва да се внася сяра често,но с ниски концентрации през месеците март, април и май. Внасянето ѝ може да съвпада с това на азота. Така се гарантира, че тя ще бъде достъпна в период на бърз растеж и точно, когато е необходима на растенията. Освен това няма риск от отмиване в по-долни почвени пластове. Препоръчителни торови норми за зърнени култури са 45-50кг SO3/ха и 50-75кг SO3/ха за маслодайни.

  1. Големите количества се губят

Няма полза от прилагането на твърде много сяра наведнъж, защото тя може да се „загуби“ и да не е достъпна, когато е необходима. Изследванията показват, че добивът се увеличава с 4% при многократни внасяния с ниски дози спрямо еднократно приложение в началото на сезона.

  1. Нитратните торове могат да намалят наполовина емисиите на амоняк.

Земеделските производители са под голям натиск да намалят емисиите на амоняк с 8% от базовата стойност от 2005г. до 2020 г. Прилагането на торове представлява 23% от всички емисии на амоняк в селското стопанство, така че с право ще привлече вниманието. Торовете на базата на нитрати имат една от най-ниските емисии на амоняк от всички източници на азот, освобождавайки половината уреа с инхибитор. Така осигуряват не само по-качествени добиви, но и подпомагат селското стопанство във Великобритания да спазва екологичните си цели.

  1. Едностранно азотно торене е лоша идея.

Колкото и да е атрактивна цената, преди покупка се запитайте „колко азот е нужен?“ Като ориентир 50-75% от торовете трябва да бъдат под формата на нитрати плюс сулфатен тор, а 25%- под формата на комплексна комбинирана тор NPKS или т.нар. пролетен стартер, който съдържа фосфат и калии. Те от своя страна насърчават ранния пролетен растеж на корените и стъблата.

  1. Разберете от какво имате нужда.

Отделете необходимото време и средства, за да разберете от какво имате нужда. Що се отнася до сярата, то анализът на растителните тъкани е много по-надежден, спрямо почвените проби. Като цяло нивата на сяра трябва да надвишават 0,3% сухо вещество за повечето култури и 0,45% за рапица. Резултатите от анализите трябва да се съгласуват с опитни специалисти.

Публикувана в Растениевъдство

Фирмата предлага богата гама от гранулирани почвени торове, биостимулатори за третиране на семена и листни торове, с които есенниците презимуват успешно

Агр. Петър Кръстев

С. Равно поле

За поредна година фирма ЕКОФОЛ е партньор на CORTEVAAgriscienceв реализирането и представянето на PORTFOLIOFARMна полето на фирма „Агротератерм“ ООД в с. Равно поле. ЕКОФОЛ участва с технология за хранене на културите в опитните парцели с царевица и слънчоглед на Пионер Семена България. На демонстрационния ден PORTFOLIOFARM2019 в Равно поле присъства Линчо Енджов – мениджър Югозападна България във фирма ЕКОФОЛ. Специално за читателите на в. „Гласът на земеделеца“ специалистът ни представи подробно приложената технология с продукти на фирмата за торене на растенията.

-         Г-н Енджов, какво ново приложихте тази година на опитните парцели с царевица и слънчоглед в Равно поле?

-         Тази година приложихме ПЪЛНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ХРАНЕНЕ НА КУЛТУРИТЕ, включваща ПОЧВЕНО и ЛИСТНО хранене.

Нашите дългогодишни клиенти и партньори вече знаят, че ЕКОФОЛ предлага на българския и румънския пазар гранулирани почвени торове с търговската марка DURASOL. Това са торове с гарантиран състав, произведени от реномирани световни фирми и с високо качество.

-         Какви почвени торове сте вложили тук, на опитното поле?

-         При царевицата рано напролет заедно със сеитбата внесохме почвен

NPK тор от сериятаDURASOLс модификация 7-20-9 +Сяра

+ Магнезий+ Калций.

Различното и специалното в тези торове е, че азотът е с контролирано освобождаване, с покритие от сяра и биоразградим полимер. Това е азот без загуби от изпарение, измиване и разграждане. Неговото постепенно освобождаване следва естествените нужди на нарастващите растения и така се осигурява храна за 80-90дни.

ФОСФОРЪТ е отлично усвоим, с 95-97% водоразтворимост, от ICL Europe. КАЛИЯТ – с произход полисулфат на ICL Europe. КАЛЦИЯТ и МАГНЕЗИЯТ също са под форма на сулфати – допълнителна храна за силни и здрави растения. И не на последно място – СЯРА от полисулфати, която е с удължено усвояване.

Във фаза 4-ти – 6-ти лист на царевицата проведохме листно пръскане с Амино Експерт ИМПУЛС. Той е комплексен биостимулатор с високо съдържание на хранителни елементи, аминокиселини, фитохормони на растежа, прилепител, омокрител.

-         Какво торене направихте на слънчогледа?

-         При слънчогледа заедно със сеитбата внесохме специализираната модификация от серията DURASOL5-17-17 + Сяра + Магнезий + Калций.

И тук АЗОТЪТ е с контролирано освобождаване, а фосфорът и калият са с висока разтворимост и се усвояват отлично от растенията. Сярата, Магнезия и Калция са под формата на високоефективни хранителни елементи.

Листното подхранване при слънчогледа включва два момента: в 3-та – 4-та двойка листа - Амино Експерт ИМПУЛС и по-късно в бутонизация - Хеласол Бор 11%. Така се гарантира равномерно развитие на растенията, удължен цъфтеж и изхранване на семената в питата за по-добри добиви.

-         На каква база взехте решение да използвате тук точно тези продукти?

-         Основно правило в технологиите, които предлагаме е да избираме продуктите съобразно конкретните условия. Винаги се съобразяваме с фазите на развитие на културите и условията, при които те се отглеждат. Съобразяваме както почвено-климатичните условия, така и потенциала на културите и технологията на стопаните.

-         На прага сме на есенната сеитбена кампания. Имате ли конкретни предложения към фермерите?

-         За есенната кампания предлагаме почвени торове от серията DURASOLв различни модификации – NP, NPK, РКторове, както и азотни торове с контролирано и забавено освобождаване.

-         А предлагате ли продукти за третиране на семената на есенниците?

-         В последните години изключително широко приложение има биостимулаторът за третиране на семена Амино Експерт СТАРТ.

Той е с висока концентрация на макро- и микроелементи, фитохормони, аминокиселини. Важно е, че в състава има и прилепител, който придава много добра покривност и по-добро разпределение на фунгицида върху семената. Приложението на този стимулатор осигурява добър старт при покълване и поникване на растенията и посевите стартират дружно.

-         Имате ли листни торове след поникване на есенниците?

-         За листно подхранване в ранните фази от развитие на растенията препоръчваме продукта Амино Експерт ПРОТЕКТ. Това е бързоусвоим комплексен биостимулатор специално предназначен за подобряване на братенето и стимулиране на малките растения.

Приложен още през есента Амино Експерт ПРОТЕКТ осигрява пълноценното усвояване на почвените торове, подпомага формиране на продуктивни братя при пшеница и ечемик и гарантира успешно презимуване.

При рапицата приложението на биостимулатора в ранни фази подобрява вкореняването, развитието на розетка от 8-10 листа, натупване на захари и пластични вещества за по-добра устойчивост на растенията към неблагоприятни климатични условия.

Вече 30 години торовете на ЕКОФОЛ осигуряват на посевите качествени хранителни елементи. Подбрани и внесени според нуждите, тези торове гарантират ЕФЕКТИВНО и РЕНТАБИЛНО хранене на растенията, а на стопаните – спокойствие и сигурност, че са взели правилното решение.

Публикувана в Растениевъдство
Събота, 03 Август 2019 08:33

Живот след фосфора

Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури

Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.

Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.

Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.

Ако това се случи...

Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.

Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.

И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и тхнологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.

За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.

Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.

Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.

В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:

„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“

„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“

„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“

„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“

И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.

Пълният текст можете да намерите тук:

https://ec.europa.eu/environment/consultations/pdf/phosphorus/BG.pdf

Публикувана в Растениевъдство

Рапицата е много отзивчива на органично торене, но за да се избегне заплевеляването на почвата по-добре е органичните торове  да се внасят при предшестващата култура.

Нормите на фосфорни и калиевиторове се изчисляват според планирания добив, изхождайки отизноса на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпнитехранителни елементи в почвата.

Фосфорните и калиевиторове е по-добре да се внесат есента, преди последната обработка на почвата, а при Strip-till No-till заедно със сеитбата. Азотните торове се внасятпролетта, във вид на подхранване на културата. Рапицата е отзивчива и на внасянето на микроелементи, особено на бор, при внасянето на който (в доза 200 г/дка активно вещество) протича по-дружно и ускорено узряване на семената.

Петър Кръстев

Борнитеторове могат да се прилагат съвместно с азотните или с предсеитбената обработка на почвата. Ефикасно е и двукратното внасяне на листни торове, съдържащи микроелемента бор през вегетацията на културата. 

Петър Кръстев

 

 

Публикувана в Растениевъдство

Можем ли да икономисаме семена и препарати за растителна защита и да получим добив, който да възстанови вложените средства и да ни донесе печалба? Подобен въпрос в периоди на криза си задават много производители на растениевъдна продукция

Производството на земеделска продукция е пряко свързано с процесите, протичащи както в националната, така и в международната икономика. Тези процеси оказват съществено влияние, като повишават или намаляват себестойността на продукцията на вътрешния пазар. Напоследък тенденцията е към повишаване цените на всички вносни стоки, като торове, семена, препарати за растителна защита(ПРЗ) и др. Пред фермерите изниква въпросът: как да намалят разходите? Много от тях мислят, че намаляването на разходите води до неизбежно намаляване и на добивите. Това е вярно, но за сметка на какво се намалява добивът? Дали е за сметка на съкращаване на нивото на химизацията? Дали става въпрос за икономии на семена, или за преминаване към по-малко разходни и екстензивни технологии при отглеждане на културите?

Основателни съмнения

По време на прехода през 90-те години, нарушаването на производството и на доставките в резултат на кризата доведе до дефицит на торове. По-възрастните агрономи помнят, че след като се икономисваха торовете в продължение на 2 – 3 години подред, добивите при основните култури не намаляха много, което позволи да бъдат смекчени последствията от кризата. По-скоро пострадаха тези стопанства, които спестяваха от семена и препарати за растителна защита. Евтините семена с непроверено качество от непознати или съмнителни източници и икономисването на ПРЗ проваляха добива. Качеството на продукцията беше изключително ниско, така че тя трудно можеше да се реализира или се реализираше на възможно най-ниски цени.

Естествено, не толкова драматичното намаляване на добивите се обясняваше с последействието на внесените по-рано торове и естественото плодородие на почвата в този момент. Да допуснем, че две години стопанството може да преживее без минерални торове, без да забравяме за сидератите и биологизацията на производството, доколкото това е възможно. Но препаратите за растителна защита и семената „работят“ една година – на тях дълго не можеш да разчиташ. Можем ли да икономисваме семена? Вероятно да, но качествени семена днес могат да се купят на достъпни цени. На този пазар съществува голяма конкуренция и винаги може да се намери добро предложение. Въпреки това ползвателят е длъжен да направи необходимата проверка и проучване на доставчика. А що се отнася до препаратите за растителна защита, тук въпросът е по-сложен. Как да икономисаме от разходите?

Насищане с пестициди

От година на година показателите за реколтата имат своя дефицит. Добивността, или разликата между потенциалните възможности на добива и фактическия, всяка година се определят от няколко фактора:

Агротехнологичните и биологични условия (климатични и метеорологични условия, посевен материал, торове, ПРЗ, използвана технология, спектър на плевелния състав и вредители)

Социално-икономически фактори (ниво на цени на пазара, разходи за производството, стабилност на валутата, политически фактори).

На много фактори, такива като нашествие на вредители, скок в цените, правителствена политика и курс на валутата, агрономът не може да повлияе. Той може да работи над технологията, традицията и знанията. Така че като обогатява знанията си и усъвършенства технологията, агрономът държи коз в ръката си.

Един от добрите показатели за добра работа на стопанството е стабилността. За съжаление, от колебанието на цените на продукцията стабилният добив невинаги гарантира стабилност в печалбата. За пример: по данни на селското стопанство на САЩ в последните години цената на царевичното зърно на международния пазар падна с 40 – 50%. В продължение на повече от две години намалението е със 130 долара за тон (3,32 за бушел), което е еквивалентно на стойността на един тон царевично зърно през юни – юли 2019 година. Това означава, че за една година стопанството може да прибере 8 тона царевица от хектар и да получат същите приходи, колкото е получило и от седем тона година по-рано.

Подобна ситуация се наблюдава и при зърното на обикновената зимна пшеница. Така по данни на Световната банка цената на зърното на твърдата пшеница в периода от октомври 2013-а до октомври 2014 година падна с 50 – 70 долара за тон, а максималното намаление на цената е 127 долара за тон (ноември 2012 година – август 2015 година), което е еквивалентно на стойността на 0,5 – 0,6 тона.

За гарантиране на финансовата стабилност агрономът е длъжен да има коз в ръката си, т. е. допълнителна добивност, която не само да повишава печалбата, но да не я понижава под нивото на средната величина за последните пет – седем години.

Да разгледаме ситуация, когато стопанството опростява технологията по защита на добива, намалявайки интензивността на химичните обработки, а на световния пазар цените на зърното или на маслодайните култури падат. Имайки по-нисък добив и по-ниски цени на продукцията, ние можем да не покрием своите разходи, дори в случай, когато сме ги намалили. Ето защо намаляването на добивите по този начин е опасно. Изводът е, че намаляването на насищането на почвата с пестициди е критично за добива. А какво ще стане, ако не съкратим обема на внасяните химически препарати, но съкратим разходите по тях без загуба на качеството. Това е възможно. В сезона през 2015 година ръководствата на много стопанства решиха да опростят технологията.

Да разгледаме подробно отделните фактори.

Неправилни икономии

Често под икономия на ПРЗ разбираме покупка на по-евтини средства за растителна защита. Но до какво ниво можем да намалим тази част от разхода? От време на време продавачите предлагат почти минимални цени. Не е тайна, че голяма част от препаратите или техните активни вещества се произвежда в Китай. Поднебесната е закрита страна, но експортната експанзия е открита. В интернет има сайтове, на които е посочена официална статистика по цени на продуктите, обновяваща се на всеки 10 дни. Лесно може да се проследи например цената на 1 литър технически глифозат 95%. Отиваме на сайта, изтегляме отчета и гледаме цените. През май 2015 година цената на такъв глифозат е около 2,5 – 3 долара за литър. Подобен глифозат (като активно вещество) не е готов за внасяне. Той подлежи на разреждане, добавят реактивни вещества, аджуванти и сърфактанти, транспортират го за далечни земи. Общувайки с представители на китайските производители, ние разбираме, че цената на готовия препарат не може да бъде по-ниска от цената на неговото производно, пускано в много по-голяма концентрация. Да, и обикновената логика потвърждава това. Тогава каква е тази стока, предлагана за 2 – 3 долара за литър с доставката до стопанството? Не така рядко, разбира се, има и случаи на неоправдано високи цени на препаратите. Затова е необходимо да се търсят ПРЗ на адекватни цени. В тази връзка не бива да се забравя и за възможностите за корупционни схеми при сделките. Един от елементарните начини за икономия на разходи при покупка на химични препарати е провеждането на открити търгове. Например в едно голямо стопанство или сдружения от стопанства стойността на необходимите ПРЗ би била една (по-висока) до провеждане на търг и съвсем друга (по-ниска) след неговото провеждане.

Трябва ли да се харчат пари за новости?

Въпреки че ежегодният списък на одобрените готови препарати съдържа стотици продукти, пазарът на активните вещества е доста ограничен. Затова е необходимо да се гледат детайлите из основи – т.е. съставът на активните вещества, тяхната ефективност, а не името на самия препарат. Повечето препарати на пазара представляват продукти от постпатентно производство, познати у нас като генерични. Ярък пример за това е хербицидът с тотално действие Раундъп на компанията „Монсанто” (неговото активно вещество е глифозат).

До 2000 година молекулата на глифозата беше защитена с патент. Единствено компанията „Монсанто” можеше да произвежда хербициди на тази основа. През 2000 година патентната защита изтече и след това портфолията с хербициди на почти всички компании на пазара за ПРЗ се попълниха с нови продукти. Освен това клонингите на Раундъп струват скъпо, въпреки че не са оригинални. Има значение и международният патент. Аналогична е ситуацията и с такива активни вещества, като ацетохлор, имидаклоприд е др. Изхождайки от темповете на развитие и внедряване в производството на нови активни вещества, най-добрата схема за защита на растенията е в пропорция 9:10 – т.е. 9 от използваните препарати могат да са генерици, но като минимум един продукт трябва да бъде от патентованите нови продукти. Новостите трябва да се гледат отблизо – да се оценят и да се използват в качеството на алтернатива, за да се избегне формирането на резистентност.

Какво още помага за правилно построяване на схемата на защита на растенията? Разбира се, фитосанитарният контрол на посевите и препоръките на специалистите по растителна защита. Само ако познавате добре спектъра на вредителите и плевелната растителност на вашите полета и ако отчитате прогнозата на специалистите за развитието на патогените, вие ще можете правилно да построите системата за защита на добивите.

Заедно с изучаването на болестите и вредителите, характерни за едно или друго поле, и правилния подбор на препаратите, е необходимо да се пристъпи към промяна в някои традиционни агрономически подходи. Експортното направление на много от селскостопанските култури и курсът на внедряване на продоволствената безопасност в съответствие с международните стандарти могат внезапно да прекратят достъпа към обичайни стари препарати, към които се придържат агрономите. Ако тези препарати бъдат забранени, значи има съответни причини... Няма ли да е шок за агронома, когато в един момент той остане без тези препарати, активните вещества на които се забраняват в много страни, в това число и вЕС-28? Няма ли това да се отрази на добива? За такава ситуация трябва да се готвим отрано, като на неголяма площ по възможност отработваме схемата за защита с разрешените в други страни нови препарати.

Необходима ли е защитата на растенията?

А трябва ли въобще да защитаваме посевите? На този въпрос ще отговорим с диаграма, на която са показани реалните и потенциалните загуби на добива на основните селскостопански култури в случаите на проведени мероприятия по растителна защита, както и без такива. Може да се убедите, че разходите за защита на добива почти винаги се отплащат, независимо от културата (Графика 3).

Заключение

Независимо от ръста на цените на всички съставни производства, отделните стопанства могат да имат приемливи финансови резултати, ако избягват падането на добивите на своите полета. Това става възможно благодарение на внимателния подход към защитата на добива и правилния избор на посевния материал с незначително съкращаване на разходите за обработка на почвата, а така също и за сметка на биологизацията на производството. Стремежът трябва да е към „златна печалба“, а не за „злато“ от стойността на реколтата.

Агр. Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Всичко зависи от торенето на културата. Какво трябва да внесете, за да получите стабилен резултат

Агр. Петър Кръстев

През последните години царевицата започва да се връща на приоритетното място, което заслужава в нашите полета. Предпоставките за това са много, но най-важните от тях са технологичният парк, с който разполагат нашите земеделци, ефикасните препарати за растителна защита и не на последно място – високодобивните хибриди, които предлагат лидиращите в семепроизводството чужди компании.

Продължаваме да запознаваме нашите земеделци с опита на най-успешните производители по света. Този път представяме препоръките по торене на царевицата на учените от Университета в щата Небраска, САЩ, които заемат 3-то място по брутна реколта от „царицата на полето“.

От фермерите в този щат действително има какво да се научи, защото от средата на 90-те до началото на настоящото десетилетие те са повишили добивите от царевица с повече от 15%, при стабилно ниво на използване на минерални торове. Трябва да отбележим, че от над 3,5 млн. ха площи с царевица, в щата не се поливат около 1 млн. ха. И така, средният добив от царевицата в щата е 10,5 т/ха (1050 кг/дка). За да се получи такъв добив, в почвата се внасят почти 160 кг/ха азот (16 кг/дка – това е използваното количество и в средата на 90-те), почти 50 кг/ха фосфор (5 кг/дка Р2О5) – с 20% повече, отколкото в средата на 90-те, и 30 кг/ха калий (3 кг/дка К2О), което също е почти с 20% повече, отколкото в средата на 90-те години.

Азот

При изчисляване баланса на азот учените настоятелно съветват внимателно да се вземат предвид всички източници на постъпване на азот: минерализация на органичното вещество в почвата, остатъчният азот в почвата, бобови предшественици, органичните източници и дори постъпването на азот с поливната вода. Като цяло учените от Университета в Небраска предлагат следната формула за изчисляване потребността от азот:

1,13 х (35 + (1,2 х ОД х 0,635) – (8 х NO3 – N ppm) – (0,14 х ОУ х ОВ х 0,635) - ДИП,

Където:

ОД – очакван добив ц/ха, NO3 – N ppm – средна концентрация на азот в коренообитаемата зона (до дълбочина 60 или 120 см) в частици на милион (ppm), ОВ – съдържание на органично вещество в почвата в %, 0,635 - коефициент за преобразуване на бушелите царевица от акър в ц/ха, 1,13 - коефициент за преобразуване на фунтовете на акър в кг/ха, ДИП – други източници на постъпване на азот.

Съдържанието на остатъчен азот се определя по данните от анализа на почвата от дълбочина не по-малко от 60 см (желателно е 90 – 120 см). Обемите на постъпване на азот от бобовите предшественици е невъзможно да се определят с агрохимичен анализ на почвата, тъй като те отразяват азота, който ще бъде минерализиран (или неимобилизиран), благодарение на високото му съдържание в бобовите остатъци в следващия сезон. По-точно можем да определим постъпването на азот от поливната вода и от органични източници чрез анализ на представителни проби.

Постъпването на азот от поливната вода следва да се отчита по данни за съдържание на нитрати във водата за напояване предшестващата година. Разчетите за постъпването на азот от бобовите предшественици и поливната вода са отразени в таблицата – това е т. нар. консервативен вариант, в който авторите смятат, че реалните постъпления на азот от бобови предшественици очевидно е по-високо, а постъпването му от поливната вода се отчита само в тези обеми на напояване, от които азотът е бил ефективно използван.

Таблица 1. Внасяне на азот при царевица на основата на съдържанието на органично вещество в почвата, кг/ха

Данни от агрохим. анализ на почвата, ppm Очакван добив ц/ха    
 

Отн.

ниво

38 50 63 76 89 100 114 127 140 152    
  Съдържание на органично вещество 3%    
3 ниско 68 85 102 119 136 153 170 187 209 226    
6 ниско 40 56 73 90 107 125 141 164 180 198    
9 средно   28 45 62 80 102 119 136 153 170    
12 средно     17 40 56 73 90 107 125 141    
15 високо         28 45 62 80 96 113    
18 високо           17 34 51 73 90    
21 високо               28 45 62    
24 много високо               17 34    
Съдържание органично вещество 2%    
3 ниско 73 96 119 136 158 180 198 220 243 260    
6 ниско 45 68 90 107 130 153 175 190 215 237    
9 средно 22 40 62 85 100 124 147 164 186 210    
12 средно   17 34 56 80 96 119 140 158 180    
15 високо       28 51 68 90 113 130 153    
18 високо         22 45 62 85 107 125    
21 високо           17 40 56 79 102    
24 много високо               28 51 73    
27 много високо                 22 45    
Съдържание на органично вещество 1%    
3 ниско 85 107 130 158 180 203 226 255 277 300    
6 ниско 56 79 107 130 153 175 203 226 249 270    
9 средно 28 56 79 100 125 153 175 198 220 243    
12 средно   28 51 73 96 124 147 170 192 220    
15 високо     22 45 73 96 119 140 170 192    
18 високо       22 45 68 90 119 140 164    
21 високо         17 40 68 90 113 136    
24 Много високо           17 40 62 85 107    
27 много високо               34 56 85    
33 много високо                   28    
                         

Таблица 2. Остатъчен азот след бобови предшественици (кг/ха)

Култура

Почви със среден и тежък механичен състав

Песъчливи почви

Соя 50 50
Люцерна (заемаща 70-100% от площта на полето, гъстота – около 40 бр./м2) 170 113
Люцерна (заемаща 30-70% от площта, гъстота 15–40 бр./м2) 136 80
Люцерна (заемаща до 30% от площта, гъстота – по-малко от 15 бр./м2) 100 45

Забележка: показателите за детелината са с 20% по-ниски, отколкото за люцерната.

Таблица 3. Постъпването на азот с оборския тор в първата реколта след внасянето, кг акт. в-во/т, в зависимост от произхода на органиката

Следхранителен комплекс от едър рогат добитък 1,8 – 2,25
Млечни крави 1,3
Птици 5,4 – 7,7
Компостиран оборски тор от едър рогат добитък 4,5 – 6,3

Фосфор

Често съдържанието на фосфор в почвата зависи и от внасянето на оборски тор: повече внесен оборски тор – повече фосфор в почвата. Затова вземането на проби за агрохимически анализ от места, където оборският тор се складира или внася във високи дози, дори в предшестващи години, нарушава картината на полето, защото съществено завишава стойността на представителната средна проба. Затова при агрохимичен анализ на почвата за съдържание на фосфор, такива места трябва да се изключват.

Усвояването на фосфора от царевицата като цяло не е високо – от 10 до 20%. Подобряване усвояването на елемента може да стане с локално внасяне в зоната на корените – ленточно до или по време на сеитбата. Например, при много ниско съдържание на фосфор в почвата е препоръчително внасянето на 90 кг/ха Р2О5 разпръснато или 45 кг/ха локално, при ниско – количествата съответно са 45 и 22 кг/ха. Освен това е установено, че при средно или високо съдържание на фосфор локалното внасяне на 11 – 22 кг/ха Р2О5 и 5,6 – 11,2 кг/ха азот ускорява поникването.

Други елементи

Таблица 4. Норми на внасяне на калий, кг/га.

Съдържание на калий разпръснато ленточно
Много ниско 136 22
Ниско 90 11
Средно 45 11

Забележка: при много ниско и ниско съдържание на калий разпръснатото внасяне се съчетава с ленточно, при средно се избира един от вариантите: разпръснато или локално.

Сяра и цинк

Сярата е необходима на царевицата преди всичко на почви с ниско съдържание на органично вещество. Ако царевицата се полива, трябва да се отчита постъпването на сяра с поливната вода. Ако концентрацията на сяра в поливната вода не е достатъчна, на бедни на хумус почви е желателно локално внасяне на сяросъдържащи торове при сеитбата.

Внасянето на цинк в хелатна форма разпръснато може да запаси почвата с него за няколко години. Не трябва да се забравя, че цинковите торове намаляват киселинността на почвата.

Таблица 5. Норми за внасяне на цинк, кг/ха.

Съдържание на цинк Карбонатни почви Некарбонатни почви
Ниско 2,2 в редовете или 11 разпръснато 2,2 в редовете или 5,6 разпръснато
Средно 1,1 в редовете или 5,6 разпръснато 1,1 в редовете или 3,4 разпръснато

Желязо

Симптоми на хлороза – пожълтяване на листата, могат да се появят на висококарбонатни или алкални (рН над 7,8) почви. Усвояването на желязото при тях е затруднено, затова трябва да се избират хибриди царевица, които са най-подходящи за тези почви. Още повече че някои от хибридите са много толерантни към хлороза.

Съвременните изследвания показват, че най-ефективният начин да се избегне хлороза на алкални почви е внасянето в редовете по време на сеитбата на 56 – 113 кг/ха хептахидрат (FeSO4.7H2O) желязо в сухо състояние.

Още един начин за преодоляване на хлороза е внасяне на разтвор от хелатно желязо по време на сеитбата. Този начин може да се препоръча за случаи, когато стопанството има оборудване за внасяне на течни торове. Изследванията са показали, че в този случай са достатъчни 2,8 – 4,5 кг/ха хелатно желязо. Тъй като хелатните торове са сравнително скъпи, трябва да се има предвид, че при царевицата те не са толкова ефективни, колкото при соята, защото механизмът на асимилация на желязото при бобовите растения и зърнените култури се различава.

Сулфатно или хелатно желязо може да се внася и листно, но това невинаги може да доведе до съществено повишение на добива. Неефективността на листното подхранване при хлороза често се обяснява със закъснение в сроковете на третиране. Третиранията трябва да бъдат няколко, като първото от тях – веднага, след като се появят признаци на хлороза визуално. Внасянето следва да се повтаря на всеки 7 – 10 дни, докато се установи, че вече не се наблюдават признаци на хлороза по младите листа и те остават зелени.

Препоръчително е внасянето на 1%-ен разтвор на сулфатно или хептахидратно желязо, защото концентрация на разтвора над 1,5% може да причини пригори по листата. Нормата на внасяне на 1%-ен разтвор е 190 л/ха.

Вместо железен сулфат може да се използва хелат. Усвояването на желязото се подобрява с 28 кг/ха карбамид или 5%-ен разтвор КАС-28.

Таблица 6. Износ на основни хранителни елементи с реколтата от царевица, кг/ха.

Хранителен елемент Износ със зърното Износ със стъблената маса Общ износ
Азот 153 113 266
Р2О5 72,5 40 112,5
К2О 47,5 163 210
Сяра 16 12,5 28,5
Цинк 0,17 0,34 0,5

Забележка: посоченият износ на хранителни елементи е при добив на зърно 9,5 т/ха и количество стъблена маса 10,2 т/ха.

*1 бушел царевица е равен на 25,40 кг.

** 1 акър е около 4,05 дка.

*** 1 центнер е равен на 100 кг

**** 1 фунт е приблизително 0,48 кг

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта