Неделя, 06 Септември 2020 15:40

Пазарите чакат важни прогнозни данни

През изминалите седем дни (28.08.-03.09.20 г.) най-динамичният елемент на зърнените пазари в Щатите и на Стария континент отново беше пшеницата, която следваше възходящ ценови тренд Неблагоприятните агрометеорологични условия в САЩ, слабата реколта в ЕС и повишението на цените на пшеницата в Русия и Украйна бяха основните фактори подкрепили пазара.

Тези дни Международният съвет по зърното (IGC) отново влоши своята прогноза за производството и експортния потенциал на Евросъюза през новата 2020/21 маркетингова година. Този път прогнозната летва беше свалена почти с 4 млн.т, от 125,6 млн.т на 121,8 млн.т, а това е с драстичните 33,2 млн.т. по-малко в сравнение с резултата от предходния сезон. Оценката за износ на пшеница от ЕС е сведена до 24,9 млн.т, в сравнение с 38,6 млн.т експортирани през 2019/20 г. Драстичното намаление на производството на пшеница в ЕС е следствие главно на рязкото намаление на добива във Франция вследствие на неблагоприятното време.

В рамките на седмичния период експортните котировки на меката червена зимна пшеница в САЩ скочиха с 6 долара, до $248 FOB($198 FOB -3.09.19 г.). Междувременно септемврийският контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж (Еuronext) поскъпна с 3 евро – до EUR 190,00/т (EUR 161/т - 3.09.19 г.). Експортните котировки следваха динамиката на фючърсите. В момента френска мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлага за износ от Руан по EUR192,50/т FOB, в сравнение с EUR 189/т FOB Руан на 27.08.20 г. (EUR 165/т FOB – 03.09.19 г.).

Повишението на цените на царевицата в САЩ и поскъпването на пшеницата бяха основните фактори за запазването на твърд тон в развитието на цените на тази основна фуражна култура в ЕС. Все пак за разлика от САЩ възходящият потенциал на пазара в Европа беше ограничен. В моментаноемврийски контракт (нова реколта) царевица се търгува на борсата в Париж по около EUR 167/т, в сравнение с EUR 168,00/т в края на предходния седмичен период и EUR 165/т на 3 септември 2019 г. Експортните котировки на френската царевица през изминалия седмичен период останаха непроменени - EUR 172/т FOB Бордо и EUR 169/т FOB Рейн (EUR 163-166FOB – към 3.09.19 г.).

Възходящата международна ценова конюнктура, увеличеното експортно търсене и задържането на продажбите от зърно от новата реколта от страна на производителите бяха основните фактори за поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна. По данни на Русагротранс, износът на руска пшеница достигна рекордни стойности през м. август – 4,9 млн.т. Според директора на центъра предишният рекорден показател от 4,8 млн.т е регистриран през м. ноември 2017 г. Според търговски източници на 1-3 септември руска пшеница 12,5% протеин вече се предлагаше за износ по $212-215FOB, а украинска – по $210-212/т FOB($187-190FOB към 3.09.19 г.). Търговците коментират, че сушата вероятно ще доведе до значителен спад в добивите от царевица в Украйна. В рамките на седмичния период царевицата поскъпна там с 3-5 долара – до $180-183/т FOB за товарене през септември-октомври ($161FOВ - 3.09.19 г.).

Анализаторите прогнозират стабилизиране на зърнените пазари в Европа и САЩ през близките дни, тъй като участниците в зърнената търговия с напрежение очакват публикуването на доклада на Министерство на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2020/21 г. Публикуването на нови прогнозни данни е насрочено за 11септември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

При 320 лева за тон зърно, сделки към момента почти няма

Въпреки щетите от сушата, които са в размер на близо 110 хил. дка напълно пропаднали площи, имаме добиви от пшеница с високи хлебопекарни качества. Това заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

При цена от 320 лева за тон пшеница, сделки към момента почти няма. Същинският пазар на зърно се раздвижва след септември, обясни Костадинов.

Стопаните с напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани, но онези, чиито загуби са под 100 %, няма да получат нищо. Става дума за 953 968 дка със зърно, които тази година са пострадали от тежката суша. Най-силно засегнати са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен.

Земеделци от различни сектори от години настояват наредбата да бъде променена и да се предвиди диференцирана ставка на компенсация при пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, като така ще бъдат обхванати и стопани, които са претърпели загуби под 100%. За момента обаче нормативната уредба не предвижда такъв тип подкрепа.

Сушата продължава да притеснява земеделците. В онези райони на страната, в които има трайно засушаване, добивите от слънчогледа и от царевицата няма да могат да компенсират загубите при пшеницата. Дори и в момента да паднат валежи, те няма да имат съществено стопанско значение, освен за рапицата, ако сушата продължи и през есента, коментира Костадин Костадинов.

Изнесените официални данни от МЗХГ за над 4,6 млн. тона произведено зърно зърно почти се припокриват с тези на НАЗ. Средният добив при пшеницата е 393 кг/дка. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Оптималното хранене на зимните житни култури повишава устойчивостта им към стрес от неблагоприятни фактори

Агр. Петър Кръстев

Осигуряване потребността на пшеницата с минерална храна през есента способства нормалния растеж и развитие на растенията, натрупване на запасни хранителни вещества и добро презимуване. Спазването на всички елементи от технологията в периода на вегетация дава възможност на зърнопроизводителите да разчитат на висок добив и добра печалба.
Есенният период на растеж и развитие на пшеницата и ечемика е изключително важен, защото именно есента се залага добивният потенциал на тези култури.

Производителността на пшеницата и ечемика се формира още есента за сметка на балансираното минерално хранене

Започвайки с покълването на семената, пшеничните растения се стремят да реализират своя генетичен потенциал на заложения добив. При благоприятни условия 14 -18 дни след поникване растенията започват да братят, т.е. да образуват странични разклонениея, формират възела на братене и възлови корени. Есенният период на братене приключва с настъпване на минусови температури след закаляване на растенията. До настъпване на този период растенията трябва да достигнат оптимални параметри: създаване на достатъчно асимилационна листна повърхност и здраво, добре развито растение, което има 2-3 странични братя от есенното братене и добре развити възлови корени. От друга страна, те трябва да натрупат достатъчно количество пластични вещества, въглеводород във възела на братене, да преминат процес на закаляване, което да им позволи да противостоят на минусовите температури в зимния период.
Характерна особеност на пшеницата и ечемика е, че тяхната висока производителност се формира още есента за сметка на оптимално балансирано минерално хранене, достатъчно съдържание на вода, светлина, температура, въздух и други фактори.

Физиологична роля на хранителните елементи за пшеницата и ечемика

Азот (N)

Формира висок добив, активизира процесите на братене, подпомага растежа на коленовата система, формира площта на листната повърхност, удължава продължителността на фотосинтетичната дейност на растенията.

Фосфор (P)

Активизира растежа и развитието на кореновата система, взема участие в натрупването на запасни хранителни вещества и захари, резулира азотното хранене, повишава студойстойчивостта на растенията, подобрява братенето.

Калий (К)

Регулира азотното и фосфорно хранене, взема участие в синтеза на протеините и натрупването на захари, повишава студоустойчивостта и устойчивостта на растенията към болести, влияе на развитието на кореновата система и подобрява братенето.

Магнезий (Mg)

Влияе на процеса фотосинтеза и на транспорта на фосфор в растенията, регулира водния баланс клетките, влияе на транспорта на енергия, активизира дишането на растенията.

Сяра (S)

Подобрява азотния обмен в растенията, повишава устойчивостта на растенията към болести и неприятели.

Бор (B)

Взема участие в синтеза, преобразуването и транспорта на въглеводороди (захари), поддържа осмотичното налягане, активизира ензимите, подобрява рразвитието на тъканите на кореновата система и на вегетативните органи на растението.

Манган (Mn)

Нуждата на зърнените култури от него е за формиране на висок добив, особено за интензивните сортове, повишава устойчивостта на растенията към стрес, регулира усвояването от растенията на нитратния и амониевия азот, поддържа процеса фотосинтеза, влияе на образуването на растежните хормони, участва в образуването на захари, като по този начин влияе на студоустойчивостта на растенията.

Цинк (Zn)

Способства формирането на кореновата система, в условията на резки колебания на температурата повишава устойчивостта на растенията към суша, ниски или високи температури, регулира дишането.

Мед (Cu)

Произвежда лигнин, който е основна съставка на клетъчните стени, взема участие в азотния обмен, способства протичането на фотосинтезата, повишава тургура на клетъчния сок, повишава устойчивостта на растенията както към гъбни, така и към бактериални болести.

Желязо (Fe)

Влияе на процеса братене, осигурява синтеза на хлорофил, взема участие в образуването на ензими, които активизират обмена.

Молибден (Mo)

Осигурява протичането на процеса фотосинтеза, при ниски температури на въздуха и при нисък слънчев интензитет взема участие в азотния, фосфорния и въглеродния обмен.

Студоустойчивостта на зимните култури е тясно свързана с подготовката им към презимуване и прехода в състояние на покой

В този период в зимуващите растения се увеличава съдържанието на свързаната вода и намалява съдържанието на свободната, повишава се съдържанието на захарите, на протеините и непротеиновия азот.

Научни изследвания и практическото прилагане са доказали значителната роля на микроелементите в повишаване на студоустойчивостта на зимните култури. Установено е, че под влияние на цинка и други микроелементи се повишава съдържанието на свързаната вода в растенията, съдържанието на свободната вода, която замръзва, се намалява.

Оцеляването на растенията от семена, обработени с торове, съдържащи сяра и микроелементите манган и мед, е 80-100%. Растенията се развиват интензивно, подобрява се тяхното братене, имат по-добре развита коренова система и повишено съдържание на захари във възела на братене.

Заедно с това микроелементите подобряват развитието и състоянието на културите, което е важно за влизането им в зимните условия.

За да са в добро състояние пшеничните растения, влизащи в зимата закалени, те трябва да са напълно осигурени с макро- и микроелементи
В последните години условията за есенна вегетация на пшеницата са доста сложни – сушата, резките колебания на температурата, замръзването на повърхността на почвата и други неблагоприятни фактори влошават усвояването на хранителните елементи от кореновата система, особено на микроелементите. Това води до поява на дефицит на микроелементи и към затормозяване на физиологичните процеси, растежа и развитието на растенията. В повечето случаи моментът, в който агрономът визуално може да установи дефицита на микроелементи в растенията на пшеницата, вече е закъснял, а загубеното време за коригиране на дефицита се отразява негативно на потенциала за добив.

Затова през последните години полезно се оказва осигуряването на пшеницата и ечемика с хранителни елементи през есента чрез пръскане на културите с листни торове, които съдържат необходимите микроелементи в оптимални количества. Разбира се, при условие че има навременно поникване и добре развита листна маса, способна да усвои подхранването.

Прилагане на листни торове есента при пшеницата и ечемика осигурява:
• бързо постъпване на минерални елементи в клетките на растенията и подобряване на обменните процеси;
• допълнително натрупване на захари в клетките на растенията (над 25%);
• подобряване студоустойчивостта на растенията;
• формиране на изравнен посев от растения с еднакъв хабитус и височина, което е важно преди влизане в зимата;
• подобрено развитие на кореновата система, усвояваща храна от почвата и от внесените минерални торове;
• дружен старт на растенията през пролетта;
• максимален добив, генетично заложен в семената на културите.

Важни моменти при минералното хранене на пшеницата:

  • Киселинността на почвата трябва да е в границите 6-7,5 рН.

  • Не бива да се преторява пшеницата с азот есента.

  • Периодите от поникване до братене и началото на пролетната вегетация са най-важни в развитието на пшеницата.

  • Около 30% от азота се усвоява от почвата, а останалите 70% се усвояват от минералното торене.

  • Добивът на пшеницата намалява с 15-20% при недостатък на фосфор, който стимулира развитието на кореновата система и на калий, влияещ на братенето.

  • Сярата е сестра на азота. Азотът се усвоява благодарение на този елемент и се увеличава нивото на глутена.

  • При отглеждането на пшеница е препоръчително да се използват микроелементите цинк и мед.

Публикувана в Растениевъдство

През периода 10-13 август цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж (Еuronext) ерозира до най-ниските си нива от края на юни – EUR177-178/т, но повишението на житните котировки в САЩ оказа здравословно влияние върху европейските пазари. На 20 август Еuronext затвори на равнище EUR 181,25/т, с положително отклонение от около 3 евро в рамките на седмичния период (14-20.08.20) и плюс 16 евро в сравнение 20.08.19 г. С 2-3 евро се покачиха и котировките на френската пшеница 11,5%-12,5% протеин на експортния пазар - до EUR 185-186/т FOB Руан (EUR 168/т FOB – 20.08.19 г.).

Повод за оживен коментар в търговските среди на Запад стана извършената през миналата седмица покупка на Алжир на 560 хил. тона европейска мека зимна пшеница. Държавната алжирска компания (OAIC) напазарува пшеница чрез межународен търг при средна цена $231-232/тонна C&F.Логичен е въпроса, защо след сключването на тази голяма сделка цените на мелничарската пшеница на борсата в Париж отстъпиха от пиковите месечни стойности (ЕUR185/т – 17.08.20). Работата е там, че поради слабата френска реколта делът на френската пшеница в тази мащабна сделка според търговските източници ще бъде минимален за сметка на зърното с произход от балтийските държави.

Поскъпването на еврото спрямо американската валута до най-високите стойности от септември 2018 г. насам (1,1930) несъмнено тежи върху перспективите за развитието на износа и до голяма степен неутрализира подкрепящото влияние на фундаменталните фактори (слабата европейска реколта) на фона на увеличения експортен потенциал на Русия.

В същото време, рязкото повишение на цените на царевицата в САЩ след бурята Деречо допринесе за запазването на твърд тон в развитието на цените на европейската царевица. В моментаноемврийски контракт (нова реколта) царевица се търгува на борсата в Париж по EUR 166,50/т, в сравнение с EUR 164,00/т на 13 август 2020 г. и EUR 165/т на 19 август 2019 г. Около същите стойности (EUR 166-168) се колебаят и цените за царевицата предлагани за зърно от новата реколта на физическия пазар във Франция - на база СРТ Бордо.

Ситуацията на пазара на царевицата е доста неясна тъй като никой не може да посочи, какви са щетите от развилнялата се преди няколко дни стихия в Средния Запад на Щатите. В момента цифрите варират от 3 до 10 млн.т общо в Айова, Небраска и Уисконсин. На 18 август Президентът на САЩ Доналд Тръмп посети най-зесегнатия щат Айова, а държавният секретар по земеделието Майк Найг сподели на брифинг, че "Има милиони акра царевица, които няма да бъдат реколтирани. Освен това предварителните оценки сочат, че в Айова бурята е унищожила повече от 57 милиона бушела (1,44 млн.т) царевица оставени за съхранение в разрушените силозите до прибиране на новата реколта”.

По данни на най-големия руски превозвач Русагротранс, темповете на износа на пшеница от Русия постепенно се изравняват с миналогодишните. Аналитичният център на компанията прогнозира, че експорта на руското зърно през август ще възлезе на 5,2 млн.т, в това число 4,6 млн.т пшеница, в сравнение съответно с 5,15 млн.т и 4,64 млн.т през 2019 г. Прогнозата за август е увеличена с близо 1 млн.т, което е следствие на по-оптимистичната оценка за размера на новата реколта в РФ - 81-82 мн.т, в сравнение с 77-79 млн.т, очаквани само допреди 3-4 седмици.

Въпреки по-високите от очакваните преди добиви в средата на миналата седмица житните котировки в Русия прекъснаха плъзгането си надолу. Към 21 август експортните котировки на мелничарската пшеница там дори се изкачиха с 2-3 долара над минималните седмични стойности – до $201-202FOB за мелничарското зърно с 12,5% протеин и $199-200/т FOB за пшеница 11% протеин. Европейските анализатори коментират, че възстановяването на цените на руския пазар стабилизира ценовата конюнктура в региона.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През миналата седмица цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света – Чикагската, се сринаха с 10-11 долара, което е най-голямото седмично отрицателно отклонение от една година насам. При закриване на борсата на 6 август септемврийският контракт се търгуваше по $184/т, в сравнение с $195/т на 30 юли.

Експортните котировки следваха динамичното понижение на фючърсите. Към 7 август фобната цена на американската мека червена зимна пшеница спадна до $228-230FOB САЩ, в сравнение с 238/т FOB в края на юли (211FOB – 7.08.19 г.). Търговците посочват като основна причина за ценовия спад засилването на конкурентния натиск в условията на очертаващото се „изобилно предлагане на пшеница на световния пазар”.

Според борсовите анализатори за активизиране на спекулативните продажби през последните дни в значителна степен допринесоха и ревизираните в посока увеличение прогнози за добив от пшеница в Русия и Украйна. В края на юли прогнозната летва в Русия беше качена с 1-2 млн.т и в момента оценките на водещите експерти вече се движат в границите 79-80 млн.т (73,6 млн.т – 2019/20 г.). С 500-800 хил.тона през миналата седмица се подобриха и перспективите за реколта от пшеница в Украйна. Най-актуалната прогноза за производството там е от 6 август на аналитичната компания ProAgro – 26,6 млн.т, което се покрива с актуализираните данни на Международния съвет по зърното.

Ценовият срив в Чикаго подкопа позициите на мелничарското зърно и на европейския пазар. В рамките на изминалия седмичен период (31.07 .- 06.08.20 г. ) цената на септемврийския контракт пшеница на борсата в Париж се понижи с 4 евро, от EUR183 до EUR179/т. С EUR 3-4 спаднаха и експортните котировки на френска пшеница 11,5-12,5% в пристанището Руан – до EUR 184-185FOB(EUR 171FOB – 07.08.19 г.).

Депресиращо влияние върху житните котировки в Евросъюза оказаха и резултатите на поредния мащабен египетски търг, отново спечелен от черноморското зърно.

На 5 август 2020 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 410 хил. тона руска и украинска мелничарска пшеница чрез международен търг, в това число 120 хил.тона руска пшеница за товарене 11-20 септември и 290 хил. тона руска и украинска пшеница със срок за товарене 21-30 септември.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

товарене 11-20 септември

60 000

Русия

Solaris

212,10

13.55

225,65

60 000

Русия

Posco

213,35

13.55

226,90

товарене 21-30 септември

60 000

Украйна

Louis Dreyfus

213,30

13.63

226,93

55 000

Украйна

Inerco

213,00

14.95

227,95

60 000

Русия

Solaris

212,10

13,55

225,65

55 000

Русия

Solaris

212,10

14,56

226,66

60 000

Русия

Grain Export

213,65

13,55

227,20

Според търговски източници в рамките на седмичния период цените на стандартната руска и украинска пшеница 12,5% протеин се понижиха средно с 2 долара, до $206-207/т FOB черноморско пристанище ($194-195/т FOB- 07.08.19 г).

Високите температури и сухото време в южните райони на Стария континент бяха основна причина за твърдото развитие на цените на царевицата в ЕС през изминалия. В момента царевицата от новата реколта (доставка м. ноември) се търгува на борсата в Париж по около EUR 165/т, в сравнение с EUR 162,75 на 30 юли 2020 г. и EUR 170,50/т на 7 август 2019 г. Украинска царевица нова реколта в края на миналата седмица се предлагаше за износ по $167FOB черноморско пристанище ($173FOB – 7.08.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Съчетаването на световната селекция с нашия биотип пшеница осигурява стабилен и качествен добив

Агр. Петър Кръстев

В България все още има места, където златно жито зрее! На прага на жътвата посетихме селекционния участък на Опитна станция по земеделие „Дунав“ в с. Българско Сливово край Свищов. Проф. дсн Иван Панайотов, домакинът на този забележителен за всеки специалист научно-изследователски център под открито небе, беше любезен да ни представи детайлно всяка една от 88-те парцелки със сортове, кандидат-сортове и селекционни линии. Повечето от представените образци са изравнени, константни линии, готови за кандидат-сортове. Само няколко дни преди жътвата беше истинско удоволствие да се видят прекрасни и нормално зреещи сортове пшеница, обагрени в златист и бакъреночервен цвят стъбла и класове. Като че ли тук не е имало стечение на неблагоприятни климатични условия, или причината по-точно е, че българската селекция е изключително адаптивна и пластична и доказва пригодността си към нашите, специфични условия. Вярно се оказа второто ми предположение и с това, което ще ви разкажа се надявам да го докажа!

IMG 9431

 

Селекционният материал е най-добрият от цял свят, а големият клас идва от далечно Мексико

Основната цел, която през всичките години е преследвал селекционерът Иван Панайотов, е била да съчетае ниското стъбло с голямата продуктивност на класа. За първоизточник на генетичен материал за голям клас е използвал клас от мексиканската селекция, от най-голямата селекционна компания за пшеница в Мексико SIMMYT. Но това е бил клас от пролетна пшеница. След многобройни кръстоски от този сорт българският селекционер е създал зимна пшеница. Неговата цел обаче е била да създаде стабилен сорт, устойчив на суша, киша, и да дава постоянен добив в годините. Въпреки постиженията си през годините, и днес професорът е твърдо решен, че докато е жив, ще работи за усъвършенстване на пшеничното растение.

На полето в Българско Сливово новият селекционен материал, с който Иван Панайотов продължава да работи, е разположен в три пояса с по 150 линии. Образците са специално подбрани и притежават най-ценните качества, които трябва да се внедрят в новите сортове. От всички тези линии професорът ще отбере най-добрите 30-40 и наесен те ще бъдат включени в новия сортов опит.

Селекционният материал е получен чрез хибридизация между български и чуждестранни пшеници от Украйна, Русия, Румъния, САЩ, Унгария, Мексико и др., от най-известните техни селекционни центрове.

IMG 8236

 

Сортове, стандарти в селекцията

Първият сорт, който професор Панайотов е създал в Опитната станция по земеделие „Дунав“, е Нове, използван от селекционера за стандарт. Признат е от Сортова комисия преди 4-5 години и се отличава с много добри продуктивни възможности, които надвишават добив от 900 кг/дка. Тази продуктивност сортът дава при оптимално ниво на торене, азотната доза не трябва да надвишава 12 кг/дка активно вещество.

За втори стандарт проф. Панайотов използва сорта Младен, който е получил от кръстосване на украинска пшеница с американска пшеница от Канзас. Той също се отличава с отлични хлебопекарни показатели. Добивните възможности на сорта Младен са от 800-850 кг/дка, но като качество на зърното той няма аналог в европейската селекция. Засега това е най-качественият сорт в Европа. В Турция се използва като един от основните сортове. Професорът призова всеки, който иска да произвежда каествено пшенично зърно за хляб в България, да отглежда сорта Младен. Признат е и е райониран от сортова комисия, а семепроизводство от него се прави в гр. Лозница, Разградско.

Третият стандарт, който проф. Панайотов използва, е френски сорт, популярен и масово отглеждан през последните години в България. Той е силен стандарт, изравнен, нискостъблен, не поляга и има стабилни продуктивни възможности. Но за съжаление, качествените му показатели, особено качеството на глутен, са ниски, така че за приготвяне на хляб са необходими 4-5 химични компонента. Сортът не е издръжлив на засушливите условия, характерни за България. Тази година в Добруджа добивите от него са изключително ниски. В същото време, на разстояние 1 км от посевите с този сорт, нашите български сортове бяха в много добро състояние, за което писахме по-рано и показахме нагледен снимков материал. Отличителни черти на българската селекция са изключителната приспособимост към нашите климатични условия, качественото зърно и стабилният добив, твърди проф. Панайотов.

Роки 3 - нов сорт на изпитване за признаване

Сортът Роки 3 е представен в Сортова комисия заедно с Добруджански земеделски институт край гр. Генерал Тошево. За първа година е в изпитване и екипът начело с проф. Панайотов очаква следващите 1-2 години да бъде признат. Получен е от кръстосване на сорт Младен с друга наша линия, в която има гени от украински и американски сортове пшеници. Отличава се с много висока продуктивност – 850-950 кг/дка и отлично качество на зърното. Устойчив е към комплекс от болести и толерантен към жълта ръжда. Тази изпитване в Държавна сортова комисия тази есен селекционерът ще даде и новият си кандидат-сорт Роки 6.  

Според проф. Панайотов най-важните характеристики, които сортовете пшеница трябва да притежават, са: мощен хабитус, силно и здраво стъбло и листна маса, мощна коренова система, голям и озърнен клас. Ако не притежават тези качества, те са чувствителен на засушаванията, които често идват внезапно у нас.

Богатият генетичен материал дава големи възможности за съчетаване

Проф. Панайотов сподели и някои детайли от работата си. Особеност на неговата селекция е масовото използване на чуждестранни сортове, главно френски, защото те са нискостъблени, устойчиви на полягане с много добре развита и с оптимална конфигурация листната маса и продуктивен клас. Италианската пшеница дава ниско стъбло, украинската пък дава продуктивен клас и качество на зърното. Американските пшеници от Канзас и Небраска са с високо качество на зърното. Българските сортове обаче ги превъзхождат по издръжливост, толерантност към стресови условия, характерни за нашите географски ширини. Така че резултатът от съчетаването на чуждата селекция с нашия биотип пшеница дава изключително положителен резултат, твърди селекционерът.

Българският земеделец трябва да произвежда качествена пшеница, качествено зърно, за да възвърне нивото на българската селекция и българската пшеница, с която се славехме в миналото – тя не се нуждае от подобрители и набухватели. Това качество го има много рядко в световната селекция – има го в Канзас, в Тексас, в Австралия, но в Европа го няма, казва проф. Панайотов. Нашите сортове са търсени и ценени както за вътрешния пазар, така и за износ на висококачествено зърно.

Скоро ще имаме българска хибридна пшеница

В опитните парцели проф. Панайотов има и участък за създаване на хибридна пшеница. Напредъкът през последните две години е голям, така че от този материал селекционерът се надява съвсем скоро да получи първите български хибриди пшеница. Генетичният материал, използван за новите хибридни линии, са кръстоски, които съчетават различни генетични особености от САЩ, Украйна, Русия и др. – най-доброто от световната селекционна практика, споделя известният ни селекционер.

Уникална, единствена в света пшеница с черен цвят на зърното

Впечатляващо беше представянето на участък с два сорта пшеница – с черен цвят на зърното. Професорът обясни, че черният цвят се определя от два гена, локализирани в определени хромозоми. Това зърно съдържа над 32-34% мокър глутен и 16-18% протеин с високи качествени показатели. Тази пшеница е с два подсорта – единият е с високо качество, а другият е без глутен. Хлябът от него е много хранителен. Протеинът в тази пшеница има антиоксидантен ефект, намалява стреса в клетките и организма. Произходът на този ген е от Китай, откъдето Иван Панайотов е получил лично от авторката 2 класа и от 1986 година работи с тази пшеница, за да я изравни. Гените на черната пшеница са много силни и устойчиви, защото са доминантни. Така че тя е една подходяща ниша за агробизнес у нас, убеден е професорът.

Похвални са усилията на изтъкнатия наш селекционер да повиши продуктивността на българската пшеница. Целта на проф. Панайотов е теглото на зърното от клас да стигне 5 грама и с 300 класа в кв. м да се получава добив от 1500 кг/дка. Добивите в България трябва да стигнат над 1 тон на декар, но в същото време зърното трябва да е качествено, категоричен е професорът. Условията у нас ни разрешават това и трябва да го направим – първо като селекционно постижение и след това да го внедрим в широката практика. Нашите земеделци искат пшеница с ниско стъбло, която да не поляга, с малко слама и голям клас и ще я имат, твърдо заяви проф. Панайотов.

Роден в с. Бяла черква, Великотърновско, проф. д-р Иван Панайотов е приучен към земеделския труд от най-ранната си възраст. Още като дете той е жънал високи пшеници. Тогава подсъзнателно в него се е родила идeята да създаде ниски пшеници, които да не полягат. След завършване на образованието си като агроном и след две години работа в производството, става аспирант в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево под ръководството на изтъкнатия наш селекционер Тодор Рачински. От 1968 година до днес Иван Панайотов се занимава със селекция на пшеница.

От 2006 година проф. д-р Иван Панайотов регистрира частна селекционна фирма – Опитна станция по земеделие „Дунав“. Създател е на 3 сорта пшеница – Нове, Младен и Роки 2, върху който са работили съвместно със Стефан Пенев от гр. Лозница, Разградско.

 

Публикувана в Растениевъдство

През изминалия седем дневен период (03- 09.07) цените на пшеницата на международните и представителните пазари от двете страни на Атлантика останаха подчинени на възходящия тренд, обусловен от влошените перспективи за новата реколта в ЕС, Русия, Украйна и Аржентина.

Както и прогнозираха представителите на търговските среди през последните няколко дни през последните няколко дни темпото на ценовото рали се засили след включването на повече продавачи. Нова вълна от продажби на фючърсния пазар се надигна на 7 и 8 юли след като френското земеделско ведомство драстично редуцира прогнозата си за размера на новата житна реколта и износа на пшеница за трети страни през 2020/21 г. – до 31,3 млн.т и 7,75 млн.т съответно, в сравнение с 39,0 млн.т и 13,6 млн. т през 2019/20 г.

Анализаторите акцентират най-вече върху очакваното рязкото намаление на износа (с 43 на сто), което означава пренасочване към другите продавачи и преди всичко към доставчиците на пшеница от черноморския регион, Щатите и Аржентина. Важно е да отбележим, че влошаването на перспективите за френската реколта съвпадна с оповестяването на по-неблагоприятните прогнозни данни за държавите основни производителки на пшеница в черноморския регион и Аржентина. На 8 юли Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) редуцира своята прогноза за добива от пшеница в РФ от 79,5 млн.т на 78,0 млн.т, а борсата в Росарио (Argentina's Rosario Grain Exchange) сведе оценката си за производството на пшеница в Аржентина от 21-22 млн.т до 18-19 млн.т.

Експортните котировки в Щатите и ЕС следваха стремителния възход на фючърсите. В рамките на изминалите седем дни фобните цени на американската мека червена зимна пшеница скочиха с 12 долара (до $235), а френската мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин поскъпна с 9 евро – до EUR193FOB. Започването на жътвата в Русия и Украйна до голяма степен неутрализира влиянието на възходящата ценова конюнктура върху цените предлагани за пшеница от новата реколта, но все пак и там експортните котировки се покачиха средно с 3-5 долара за тон – до $201-203FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин.

Повишен интерес в европейските търговски среди предизвикаха резултатите от последния мащабен египетски търг, който завърши с победа на руска пшеница. На 7 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 230 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 8-18 август 2020 г. при средна цена $205,21 FOB или $218,40C&F(стойности и фрахт)

Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

110

Русия

GTCS 

204.80

14.00

218.80

60

Русия

Hakan 

205.60

13.20

218.80

60

Русия

Grain Export

205.60

13.20

218.80

Според търговски източници украинската пшеница се предлагаше за участие в тръжната процедура по $207-208FOB, румънската - $210/т FOB, а френската – по $218,86/т FOB

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалия седем дневен период (03- 09.07) цените на пшеницата на международните и представителните пазари от двете страни на Атлантика останаха подчинени на възходящия тренд, обусловен от влошените перспективи за новата реколта в ЕС, Русия, Украйна и Аржентина. Както и прогнозираха представителите на търговските среди през последните няколко дни през последните няколко дни темпото на ценовото рали се засили след включването на повече продавачи.

Нова вълна от продажби на фючърсния пазар се надигна на 7 и 8 юли след като френското земеделско ведомство драстично редуцира прогнозата си за размера на новата житна реколта и износа на пшеница за трети страни през 2020/21 г. – до 31,3 млн.т и 7,75 млн.т съответно, в сравнение с 39,0 млн.т и 13,6 млн. т през 2019/20 г.

Анализаторите акцентират най-вече върху очакваното рязкото намаление на износа (с 43 на сто), което означава пренасочване към другите продавачи и преди всичко към доставчиците на пшеница от черноморския регион, Щатите и Аржентина. Важно е да отбележим, че влошаването на перспективите за френската реколта съвпадна с оповестяването на по-неблагоприятните прогнозни данни за държавите основни производителки на пшеница в черноморския регион и Аржентина. Н

а 8 юли Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) редуцира своята прогноза за добива от пшеница в РФ от 79,5 млн.т на 78,0 млн.т, а борсата в Росарио (Argentina's Rosario Grain Exchange) сведе оценката си за производството на пшеница в Аржентина от 21-22 млн.т до 18-19 млн.т.

Експортните котировки в Щатите и ЕС следваха стремителния възход на фючърсите. В рамките на изминалите седем дни фобните цени на американската мека червена зимна пшеница скочиха с 12 долара (до $235), а френската мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин поскъпна с 9 евро – до EUR193FOB. Започването на жътвата в Русия и Украйна до голяма степен неутрализира влиянието на възходящата ценова конюнктура върху цените предлагани за пшеница от новата реколта, но все пак и там експортните котировки се покачиха средно с 3-5 долара за тон – до $201-203FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин.

Повишен интерес в европейските търговски среди предизвикаха резултатите от последния мащабен египетски търг, който завърши с победа на руска пшеница. На 7 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 230 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 8-18 август 2020 г. при средна цена $205,21 FOB или $218,40C&F(стойности и фрахт)

Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

110

Русия

GTCS 

204.80

14.00

218.80

60

Русия

Hakan 

205.60

13.20

218.80

60

Русия

Grain Export

205.60

13.20

218.80

Според търговски източници украинската пшеница се предлагаше за участие в тръжната процедура по $207-208FOB, румънската - $210/т FOB, а френската – по $218,86/т FOB

Игор Валентович

Публикувана в Растениевъдство

Земеделците очакват резултатите със свити сърца, опасявайки се за слаба реколта

Агр. Петър Кръстев

Необичайно рано започна основната жътва, която земеделците наричат „бяла“, – тя подрани почти с две седмици. При това не само на ечемика, който традиционно у нас се жъне в последната десетдневка на юни, но комбайните масово жънат и пшеничните ниви. Това подраняване, разбира се, не носи нищо добро и оптимистично, защото означава слаба реколта с неизхранено и нискокачествено зърно.

Картината не бива да се обобщава, защото има райони в страната като Централна Северна България и част от Южна България, където пшениците са в много добро състояние и добивите там ще бъдат доста добри. Очертава се и качеството на зърното там да е високо. Но горко на добруджанските зърнопроизводители, които започнаха толкова рано жътвата и прибират добиви от 50 до 300 кг/дка. Преобладаващ е добивът от 150 –180 кг/дка. Има и изключения – там, където е имало локални валежи, ще има и по-добра реколта, но тези места в Добруджа не са никак много.

Особено плачевни са резултатите от крайморските общини в североизточната част на страната Балчик, Шабла, Каварна. Жалко за труда на земеделците, които положиха всички грижи по отглеждане на реколтата, но природата и този път се оказа по-силна.

Е, не че нямаше и грешни технологични решения, като прекомерно гъсти посеви от високи сеитбени норми, ненавременно или прекомерно азотно торене и др. Но в земеделието не всичко може да се прогнозира, винаги има скрити „подводни камъни“. Лимитиращият фактор за земеделското производство у нас – влагата, по-скоро липсата й, съпътстваше основната житна култура още от сеитбата, та почти до края на активната вегетация на есенниците. Валежите, които паднаха през май и юни, бяха безвъзвратно късни и не подобриха състоянието на пострадалите от есенната и зимна суша посеви. Нещо повече, дори влошиха състоянието на изстрадалите растения.

Оплакват се земеделците, че класовете били почернели от прекомерната влага, но това е най-малкият проблем – това са чернилни гъбички, които се развиват само по плевите и не засягат зърното. Но в засегнатите от сушата райони зърното и без тези валежи вече бе с влошено качество, поради преждевременното изсъхване на листната маса, която трябваше да го изхрани.

Каквото и да е, колкото и да е, зърното трябва да се прибере от полето, независимо че това ще коства на земеделците още един разход, който няма да има възвръщаемост. Такава е съдбата на земеделието, когато е изцяло зависимо от природата.

Към този момент земеделците от пострадалите от сушата райони намират малко повече надежда в пролетните култури – царевицата и слънчогледа. Валежите през май и юни дадоха силен тласък за началното развитие на тези култури. Въпреки това пълна гаранция и там няма, защото, ако критичните фази на културите – изметляване, цъфтеж, бъдат съпроводени с високи температури и засушаване, добивите могат драстично да паднат.

Надеждата все пак остава, защото силно се надяваме, че в природата все пак има баланс – ако няма добив от есенниците, по-вероятно е да има добра реколта от пролетниците.

Публикувана в Бизнес

В края на юни зърнените пазари получиха нова порция адреналин, която отклони вектора на ценовото развитие във възходяща посока.На 30 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) шокира участниците в зърнената търговия с изненадващо ниските очаквания за площите засети с пшеница и царевица в страната. Докладът на американското земеделско ведомство демонстрира намаление на засетите с пшеница площи в САЩ с 2 на сто спрямо миналогодишното равнище – до 44,25 млн.акра, което е най-ниският показател от 1919 година насам.

Отчета на USDA провокира активизирането на спекулативните покупки на борсата в Чикаго и седмичния период пшеницата завърши там с положително отклонение отоколо 6 долара на равнище $180/т. Към 3 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница се възстановиха до $213/тFOB САЩ, в сравнение с $205/т 25 юни 2020 г.($223FOB-3 юли 2019 г.). Динамичният възход наблюдавахме и при фобните котировки на американската царевица – от $158 на 25.06. до $170/т на 2.07.20 г.

Влошените перспективи на новата европейска житна реколта и ценовото рали в САЩ обърнаха вектора на ценовото развитие и в Евросъюза. Минималните ценови стойности на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж бяха регистрирани на 26 юни - EUR 176,75/т, като на 2 юли борсата затвори на равнище EUR 181,50/т. На 2 юли френската пшеница нова реколта 11,5-12,5% се предлагаше за износ по EUR184/т FOB Руан, в сравнение с EUR 180/т FOB Руан на 25 юни 2020 г.(178/т FOB Руан на 2 юли 2019 г.)

Въпреки засилващата се реколтна преса в търговските среди преобладават настроения в полза на твърдото развитие на пазара през близките седмици най-вече предвид раздвижването на експортния фронт.

През периода 1 юли 2019 г. до 22 юни 2020 г. износът на мека пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 33,42 млн. тона, с 63% на сто повече в сравнение със същия период на 2018/19 г. На 30 юни Алжирската държавна агенция (OAIC) информира за покупката чрез международен търг на 300 хил. тона пшеница предимно от ЕС с доставка през. м септември по цени $217,50-218,50/т C&F (стойност & фрахт). На същата дата и Йордания напазарува 60 хил.тона пшеница с 12,5% протеин по цени от $229,99/т -242,00/т C&F с доставка чак през м. ноември. Търговците коментират, че най-ниската цена е реализирана при покупката на румънска пшеница от компания CHS.

Ценовото рали в Щатите изкара и пазара на европейската царевица от продължителен застой. През периода 15-29 юни 2020 г. царевицата се търгуваше в Париж в изключително тесен диапазон ЕUR165- ЕUR166/т, но на 2 юли цената й на борсата се покачи до EUR 168/т.

Повишението на цените на пшеницата в САЩ и ЕС стабилизира експортните котировки в черноморския регион.Руска пшеница нова реколта (12,5% протеин) в момента се предлага по износ средно по $199FOB. Експортните цени на украинската пшеница 12,5% протеини в момента се движат с1,5-2 долара под руските котировки, като в същото време украинската пшеница 11,5% протеин се котира по $193-195FOB Одесса, а фуражната пшеница - по $185/т FOB($185/ти $180/т FOB съответно на 2 юли 2019 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 54

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта