През изминалите седем дни (06.- 12.03.20 г.) цените на зърнените храни на международните и представителните регионални пазари пикираха стремително надолу под пресата на паническите настроения провокирани от разпространенията на короновирусната зараза. И този път ценовият срив започна от борсата в Чикаго. Новата вълна от спекулативни продажби там се надигна след решението на американския президент Доналд Тръмп да забрани пътуванията от Европа до САЩ през следващите 30 дни в опит да се спре разпространението на пандемията от COVID-19 на територията на Щатите.

В рамките на седмичния период цената мартенския контракт мека червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се срина с 6 долара – до $186,75/т. С близо 6 долара поевтиня и мартенския фючърс царевица на най-голямата зърнена борса в света – до $145,55/г. ($163,95/т и $140,35/т съответно на 12.03.19 г.). Към 13 март експортните котировки на меката червена зимна пшеница на американския пазар ерозираха до $232FOB, а царевицата – до $173/т FOB, в сравнение с $238/т FOB и $178/т FOB в края на предходния седмичен период и $210/т FOB и $174/т FOB на 13.03.19 г.

На стръмния низходящ тренд бяха подчинени и цените на хлебното и фуражното зърно на Стария континент. В рамките на изминалите седем дни цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се срина от EUR184,25/т до EUR177,75/т за доставка през м. май. На експортния пазар понижението беше още по-значимо – от EUR190/т до EUR180FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин за товарене през втората половина на март (EUR188FOB – 12-13.03.19 г.). Цената на френската царевица през същия период се понижи с около 5 евро – до EUR167FOB Бордо (EUR171 – 13.03.19 г.).

Векторът на ценовото развитие и в черноморския регион беше насочен надолу. Според търговски източници в момента мелничарска пшеница 12,5% протеин се предлага за износ от Русия и Украйна при средни цени $207-209FOB дълбоководно черноморско пристанище, в сравнение с $212-214т FOB на 6 март 2020 г. и $223-215т FOB към 13 март 2019 г.

Трябва да отбележим, че цените на мелничарската пшеница на европейския пазар падат въпреки активизирането на големите купувачи. През миналата седмица мащабни международни търгове за внос на пшеница бяха проведени от Турция, Тунис и Алжир, като само Алжир според предварителни данни напазарува от 600-700 хил.тона пшеница по цени $226-227C&F (стойност + фрахт).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Георги Катранджиев е земеделец от с. Спасово, общ. Генерал Тошево. Заедно със семейството си  обработва около 30 000 дка земеделска земя. Продължава работата на своя баща - известния агробизнесмен Димитър Катранджиев. В Добрич той сподели тайната на успеха в земеделието пред "Гласът на земеделеца":
Основната причина за нашата дългогодишна успешна работа са добрите професионалисти, каза фермерът. Имаме много добър агроном. Всичките ни работници са изключително отговорни и ние по всякакъв начин се стремим да ги запазим. Залагам и на съветите на моя баща - Димитър Кантранджиев, който дълги години се занимава със земеделие. Разбира се, залагаме изключително на добра техника, отлични семена и препарати. 
Относно ситуацията на полето, Георги Катранджиев каза:
- Тази година не сяхме рапица. Поради лошите 2-3 години в Добруджа рапицата изчезна като култура. Има я на много малко места, но виждам, че където я има е в много добро състояние. Пшеницата на този етап е добре. Падналите в началото на февруари валежи се отразиха много добре на нейното развитие, пшеницата поникна равномерно навсякъде, но поради високите температура прераснаха някои от пшениците. Лошото е, че сега отново влязохме в период на засушаване. За сеитбата е още рано да се каже, но определено влагата не е достатъчно.
Виждам, че притеснението сред колегите е голямо. Особено за царевицата. На голяма част от полетата, които ще бъдат засяти с царевица имаше междинни култури като предшественик. Тази година преди разораването, междинните култури се бяха развили много добре и прораснаха. При нас в Добруджа, масово се прилага комбинация от житни и нежитни култури. Повечето колеги прилагат комбинацията на пшеница с рапица. Но рапиците прораснаха и извлякоха влагата, която имаше от есента. Когато през декември започнахме да разораваме междинните култури, на места, където рапицата беше по-гъста, почвата беше пресушена и при оран излизаха големи буци и нямаше никаква влага. Засега чакаме.
Публикувана в Интервюта

Включване на органика в технологията на културата намалява негативното въздействие на дефицита на влага, убеден е проф. дсн Николай Ценов

Интервю на Петър Кръстев

Проф. дсн Николай Ценов е селекционер на хлебна пшеница. Той е автор на голям брой сортове пшеница, които се отглеждат в България. Някои от тях все още не отстъпват по биологични и стопански качества и продуктивност най-добрите конкурентни сортове, които се отглеждат у нас. Понастоящем проф. Ценов създава нови сортове пшеници във селекционната компания „Агроном I Холдинг“. От над 30 години тази фирма се занимава със селекция на пшеница и има създадени 30 сорта, като голяма част от тях се отглеждат в българските полета. Сортовете, които създават в „Агроном“, покриват всички интереси на зърнопроизводителите на пшеница в България. Най-новите от тях, като АВС Алфио, АВС Ломбардия, АВС Спери, АВС Наво, АВС Колино и Риана, притежават комплекс от качества и свойства, които им позволяват да реализират висок добив в сезони с неблагоприятни условия вследствие на промените в климата. В тях допълнително е повишена толерантността към суша, която като качество ще става все по-важна в близките години.

По време на АГРА 2020 имах възможността да разговарям с проф. д-р Николай Ценов, който сподели вижданията си за състоянието на пшеницата у нас в момента и даде препоръки за успешното й отглеждане при променящите се условия, които стават все по-неблагоприятни за културата.

-         Проф. Ценов, какво е най-характерно за състоянието на пшеничните посеви в момента у нас?

-         Над 90% от пшениците са братили, дори и най-късните посеви вече са в тази фаза. Януари месец все още имаше посеви 3-ти – 4-ти лист, но в резултат на липсата на ниски отрицателни температури и в тях фазата вече е братене, т.е. състоянието на посевите по отношение на фазата е напълно нормално за сезона.

-         Какво можем да кажем за производство на пшеница през последните години?

-         За съжаление, зърнопроизводителите напоследък се съсредоточиха на все по-малко на брой сортове в едно стопанство, което според мен е грешка. Тази година за пореден път природата ни показа, че е безмилостна, като отново ще вземе от това, което сме заложили като добив при различните култури, в т. ч. и при пшеницата. Сега сме свидетели на ситуация, която е тревожна и същевременно много провокираща за прилагане на нови подходи. Тя се характеризира с липсата на влага, която в България е един от лимитиращите фактори и винаги ще бъде такъв. Затова в бъдеще ще се налага да мислим по-сериозно за този проблем в технологията на всяка култура, която не се напоява.

-         Какви са възможностите за намаляване на негативния ефект от този задълбочаващ се дефицит на влага?

-         Част от земеделците вече са взели достатъчно адекватни мерки с технологиите по отношение на обработките на почвите, с начина на действие върху агротехниката на всички култури от гледна точка на запазване на влагата в почвата. Но въпреки това природата не подлежи на контрол. Затова сортовият състав, който се използва в нашата страна, трябва да бъде много по-добре премерен. Не трябва да правим компромиси с това какво трябва да отглеждаме, да не говорим за качеството на продукцията и т.н.

-         Последните години зимите се отличават с все по-малко валежи, не прави изключение и отиващият си зимен сезон?

-         Да, най-характерното, което може да се каже за този сезон, е, че липсата на влага в почвата вече е сериозна. Не знам какви ще бъдат бъдещите месеци, но есенно-зимният запас е крайно малък, въпреки че в момента ситуацията временно е малко по-спокойна, след падналите валежи на места. В момента има влага в почвата на дълбочина едва 30 – 50 см, а за този период пределна полска влагоемност трябва да има 1,00 – 1,20 м в дълбочина, като резултат от есенно зимния запас валежи (1 октомври – 31март). Земеделците в Добруджа почти през цялата зима засаждат лавандула и като разровят на 30 см, почвата е суха, което е изключително тревожно за есенниците и за пролетните култури впоследствие.

-         Може ли да се вземат някакви адекватни мерки за спасяване на реколтата?

-         Ако дефицитът на влага продължи, според мен тази пролет ще трябва да се приложат малко по-различни подходи за спасяване на реколтата. При липса на достатъчно влага в почвата както за есенниците, така и за пролетни култури фирма „Агроном“ има технология за отглеждане, която е пригодена за такива ситуации. За реализирането на тази технология ние предлагаме течни торове и органични торови продукти. Всички, които биха желали да се възползват от ефектите им, могат да се обърнат към нас. Нашите решения са иновативни и с тях е напълно възможно земеделците да постигнат добив, който ще ги задоволи според реалната ситуация.

-         Фирма „Агроном“ предлага органични торове, които са изцяло получени от растения. Могат ли те да допринесат полза за културите в променящите се климатични условията?

-         Благодарение на органичните торове растенията много по-лесно усвояват жизненоважните за тях химически елементи и вещества. С тях ние създаваме условия да се развиват и работят полезните микроорганизми в почвата. Тези торове помагат на растенията в стресови ситуации като настоящата. Например растителният течен тор Trainer има осезаемо положителни ефекти не са само при стрес, но работи много добре и при нормални за сезона условия. Това се дължи на неговата способност да храни директно растението в неговия растеж, да ускори важни процеси в растенията за тяхното нормално развитие, да влияе пряко върху допълнителното нарастване и разклоняване на кореновата система, да предпазва от негативно влияние растението след прилагане на пестициди. Приложен във флагов лист или веднага след цъфтеж на житните култури, Trainer повишава осезаемо добива и качеството на добитата реколта. Интересно е да се отбележи, че величината на положителния ефект от него е пропорционален на повишаване на дозата му на приложение. Ако приложим Trainer два три пъти през сезона при пшеницата, количеството зърно ще бъде увеличено с около 10%, което, независимо от нивото на добива, превишава инвестицията от прилагането на тора.

Растителните торове, които ние предлагаме, не само торят почвата, а хранят растенията чрез активиране на микроорганизмите в нея. Те трябва да бъдат използвани, защото са създадени по иновативна технология, чрез която се запазва почвеното плодородие стабилно.

-         Какви са впечатленията на земеделците, които вече са прилагали тези органични торове?

-         Органичните торове, които предлага фирма „Агроном“, се прилагат у нас вече три години. Много важно за нас е, че всички фермери, които ни се довериха в предходните два сезона и приложиха продуктите в технологията по наша препоръка, без изключение идват и отново си купуват от тях. Те споделят, че тези растителни торове ще бъдат вече неизменна част от тяхната технология при културите, които отглеждат. Това най-добре отговаря на въпроса дали торовете са ценни или не. Всички пшеничени посеви, които са засети на предшественици (царевица или слънчоглед), наторени предсеитбено с този тип торове, като Sonar 4-15-3, Italpollina 4-4-4 или Guanito 6-15-3, в момента изглеждат така, като че ли няма осезаем недостиг на влага в почвата. Пшеничните посеви са зелени без характерните за сезона пожълтявания, въпреки че са в състояние на недостиг на почвена влага и все още не са подхранени, при това без предсеитбено торене през есента (виж снимката). Това е последействието, което е очевидно за това, че органичните торове имат бъдеще в производството, особено в условия на осезаема промяна на климата.

4 2

Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни(28.02.- 05.03.) цените на пшеницата на международните пазари останаха подчинени на низходящ тренд. Все пак темпото на ценовия спад доста се забави в сравнение с предходния период вследствие на известно раздвижване на експортния фронт и информациите, че Китай „вече е пречупил гръбнака на короновирусната зараза”.В рамките на седмичния период котировките на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се понижиха с малко над 2 долара – до $192,65/г. за мартенския фючърс , но на експортния пазар понижението беше по-голямо, с 4-5 долара до $238/т FOBСАЩ($166,40и $209/т FOB – 05.03.19 г.). На борсата в Париж мелничарското зърно през същия период поевтиня с 3-4 евро - до EUR188 (EUR190 – 5.03.19 г.). Физическият пазар и в Европа следваше динамиката на фючърсите. Към 6 март цената на френската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протени) на база FOB Руан ерозира до EUR 191/т, в сравнение с EUR194/т на 27.02.20 г. и EUR 193/т на 6 март 2019 г.

Съгласно данните на Европейската комисия (ЕК) страните членки на Евросъюза през периода 1 юли 2019 г. - 1 март 2020 г. са натоварили за износ общо 30,19 млн.тона зърнени храни, с 55 на сто повече в сравнение със същата дата на 2019 г. Експорта на европейската пшеница за трети страни възлезе на 19,11 млн. т, увеличение с 60 на сто, спрямо същата дата на м.г.

За разлика от пшеница пазарът на царевицата в САЩ, коригира във възходяща посока. Към 6 март експортната цена на американската царевица се възстанови до $178/т FOB, в сравнение с $273/т FOB в края на предходния седмичен период и $175/т FOB – 05.03.19 г.). Търговците коментират, че след като световните политици са дали знак за обединен фронт за справяне с икономическите проблеми, предизвикани от короновирусната зараза цената на петрола спря да се понижава, което се отрази здравословно и върху пазара на алтернативните горива и стимулира увеличеното търсене на царевица за преработка – производство на етанол. За разлика от Щатите пазарът на царевица в ЕС остана относително слаб. В рамките на изминалия седмичен период фуражното зърно поевтиня във Франция с 2-3 евро – до EUR168/т за юнския контракт на борсата в Париж и EUR171-172,00/т FOB Бордо/Рейн (EUR17000 и EUR169,00/т - 5.03.19 г.).

Цените на руската и украинската пшеница в началото на изминалия седмичен период спаднаха с 1,5-2 долара, но до края на седмицата останаха непроменени - $212-214т FOB за пшеница 12,5% протеин, $211-212/т FOB за зърно с 11,5% протеин и $208-210/т FOB фуражна пшеница ($228-233/т; $225/т и 218-220 FOB към 5.03.19 г.).

Анализаторите свързват стабилизирането на експортните котировки в Русия и Украйна с активизирането на азиатските купувачи след продължителния ценови спад. Тези дни Reuters информира за покупката на 275 хил. тона фуражна пшеница от черноморския регион извършена от Филипините и 60 хил. тона сделка сключена за доставка на черноморско зърно за Тайланд и то за зърно от новата реколта. Според информация от търговските среди черноморската пшеница стара реколта в момента се котира средно по около $245C&F (стойност и фрахт) азиатско пристанище, а зърно реколта 2020 г. – средно по $225/т C&F.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Благодарение на силната реколта от 2019 г. и привлекателната цена за износ от началото на настоящия селскостопански сезон (юли 2019 г.) до края на февруари Франция е доставила за трети страни 7,82 млн. тона пшеница, което е с 34% повече, отколкото през същия период на сезон 2018-2019 г., съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт, позовавайки се на свои анализатори. Основните клиенти за френската пшеница през посочения период са били Алжир, Мароко и Китай.

Само през февруари износът на пшеница от Франция за трети страни достигна рекордните за последните 10 години през този месец 1,46 млн. тона, от които 122 хил. тона са заминали за Китай. Това е и ваксимален месечен резултат от началото на сезона. През февруари миналата година доставките за трети страни възлязоха на 860 хил. тона.

Силният износ през февруари е следствие от намалелия брой стачкуващи срещу пенсионната реформа във Франция.

Същевременно износът на пшеница от Русия през първите 7 месеца от настоящия сезон отчита спад от 18% до 22,5 млн. тона, сочат данни в доклад на руския център за анализи на селскостопанския пазар СовЭкон, позоваващ се на официалната статистика и цитиран от Ройтерс.

Публикувана в Бизнес

Бързото разпространение на короновирусната зараза засили паническите настроения на финансовите и стоковите пазари и провокира ново рязко понижение на цените на основните зърнени и маслодайни култури в САЩ и на Стария континент. Пшеницата беше най-слабият елемент от зърнения пазар в Щатите. След кратка възходяща корекция в края на предходния седмичен период, котировките на мека червена зимна пшеница на борсата в Чикаго и на експортния пазар пикираха стремително надолуи седмичният период (21-27.02.) завърши с отрицателно отклонение от 10-11 долара, на равнище $194,75/г. за мартенския фючърс и $244FOB ($169,40и $207/т FOB – 27.02.19 г.). Анализаторите коментират, че спекулантите, в това число и инвестиционните фондове засилиха ликвидирането на дългите си позиции в Чикаго, притеснени от влошените перспективи за развитие на износа. С 5-6 долара спадна и цената на американската царевица – до $143,50/т на борсата в Чикаго и $272/т FOB($143,20и $177/т FOB – 27.02.19 г.).

На изразен тренд бяха подчинени цените на мелничарското и фуражното зърно в Европа. Мартенският контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 4,5 евро, на равнище EUR191,50/т. С 6-7 евро поевтиня френската хлебна пшеница (11,5-12,5% протени) на експортния пазар – до EUR194FOB Руан. Отрицателното отклонение при царевицата беше в рамките на 1,5-2,0 евро – до EUR167,50 на борсата в Париж и EUR173-174,00/т FOB Бордо/Рейн (EUR164,00 и EUR167,00/т - 27.02.19 г.).

Рязко понижение на експортните стойности наблюдавахме и в черноморския регион. Според търговски източници цените на руската и украинската мелничарска пшеница през изминалия период спаднаха с 4-6 евро и към 28 февруари бяха както следва:$214-215т FOB за пшеница 12,5% протеин и $211-213/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($233-235/т и $230/т FOB към 28.02.19 г.).С 2-3 евро спадна и цената на царевицата на украинския пазар – до $180-182FOB черноморско пристанище (EUR174-27.02.19 г.).

В търговските среди в момента определено преобладават нагласи за продължаване на низходящия тренд, тъй като участниците в зърнената търговия поне засега не виждат признаци за активизиране на търсенето и респективно износа и вноса.

Актуализираните прогнозни данни на Международния съвет по зърното, оповестени на 27 февруари, също са с негативен за ценовото развитие нюанс. В новата редакция на глобалния зърнен баланс виждаме увеличение на оценката за добива от пшеница през текущия сезон 2019/20 г. от 761 млн.т на 761 млн.т (733 млн.т – 2018/19 г.), придружено с прогнозата за натрупване на рекорден преходен запас от 275 млн.т (265,0 млн.т в края на 2018/19 г.). Освен това Съвета очаква през следващата маркетингова 2020/21 г. глобалният добив от пшеница да достигне нов исторически връх от 769 млн. тона.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

За да развият потенциала си, грижите по тях тепърва предстоят, посочи Милен Мильов, регионален мениджър на Байер КропСайанс за Централна Северна и Западна България

Агр. Петър Кръстев

На срещата със земеделските производители от Централна Северна и Западна България в Правец, Милен Мильов, регионален мениджър на Байер КропСайанс за региона, представи екипа за тази част на страната. Той подчерта, че екипът на компанията за региона се състои от експертно подготвени професионалисти, способни да решат всякакви проблеми на своите клиенти. Г-н Мильов увери земеделците, че с опита и знанията екипът на Байер КропСайанс ще бъде на тяхно разположение по всяко време на годината, така че да могат да получат оптимални решения на производствените задачи в стопанствата си и производството им да бъде рентабилно. След това Милен Мильов направи обстоен анализ на състоянието на есенниците, акцентите от който ви представям в детайли.

Актуалното състояниена посевите с пшеница и ечемик в региона

Миналата година по това време в целия регион с малки изключения пшениците току-що са били поникнали. В момента посевите с културата изглеждат много по-добре и потенциалът е налице. Има пшеници, които масово са били поникнали през ноември и началото на декември и към момента тези посеви са в начало на братене и активно братене. Има растения и с по3-4 братя в зависимост от типа на почвата и от началото на старта на пшеницата. След последния дъжд и сняг посевите определено дават надежди за много добър потенциал. Дори преди тези дъждове влагата в кореновия слой на пшеницата е била налична и достатъчна за нормалното развитие. Проблеми създават отделни повреди от замръз по листата. На някои места пшениците са леко полилавели, стигнало се е до некроза и отмиране на растителни тъкани (най-често по връхните части на първите 2-3 листа). Но това е нещо нормално, което се случва през зимата. При посевите в по-напреднала фаза и добре братили, тези повреди са много по-слаби.

Плевелите бързо завземат пространства

В различна плътност, според заплевелеността на блоковете в пшениците, вече се виждат ефемерните плевели, които се опитват да навлязат в пространството, което не е заето от културата. Могат да се открият великденче, теменужка, а също така и малко по-топлолюбиви плевели като мак, подрумче, лютиче. След преваляванията и предстоящото топло време тези широколистни плевели ще придобият по-голяма плътност и ще се развият по-активно. При внимателен оглед на полетата могат да се видят и първите житни плевели, които поникват заедно с пшеницата – например див овес, разположен в междуредията. Той е във фаза поникване до фаза братене. Същото важи и за другите житни плевели – райграс, овсига и др., които вече могат да бъдат открити на полето.

Неприятелите са в посевите още от есента

В по-рано поникналите посеви е имало и житна муха, която е успяла да развие свое поколение, направила е какавида. Очакванията са, че тези какавиди ще дадат пролетно поколение, което дори да не е толкова опасно за посевите в напреднала фаза, трябва да се следи. За да се контролира популацията на този неприятел, вероятно ще се наложи едно първо вегетационно пръскане с инсектицид.

Болестите са адаптивни и се развиват дори при сухи условия

Друг проблем, който е наблюдаван и констатиран по сигнали от обследване на земеделски производители, е ризоктонията по пшеницата. Въпреки изключително сухите условия на есента този патоген е успял да се развие. Твърде възможно е през пролетта той да продължи да се развива и може да обхване долната част на стъблото на пшеницата – първи стъблен възел. При развитие на ризоктонията се получават язви във вътрешността и епидермиса на корена, които могат да стигнат до сърцевината и да причинят нарушаване на храненето на растенията, дори полягане на посева. Байер има отлично решение и за този проблем. Обективната ситуация в полето показва на компанията как трябва да действа, която вече има предложения за възникналите проблеми – завърши професионалното описание на състоянието на посевите Милен Мильов.

За решаване на проблемите с плевелите, болестите и неприятелите в житни култури, Байер КропСайанс има иновативни и надградени продукти, които предлага в пакетни предложиния. С тях ще ви запознаем подробно в следващите материали.

Публикувана в Растениевъдство

Веднага след дългия уикенд (17.02. -Денят на президентите в САЩ) котировките на пшеницата в Щатите избиха нагоре и в рамките само на един ден борсата в Чикаго компенсира едноседмичния ценови спад. На 18 февруари мартенският контракт мека червена зимна пшеница поскъпна там с близо 9 долара – до $208,35/т.

Вълна от спекулативни покупки на фючърсния пазар се надигна след като Министерството на селското стопанство и водните ресурси на Австралия (The Australian Bureau of Agricultural and Resource Economics and Sciences) редуцира прогнозата си за добива от пшеница в страната през 2019/20 г. – до 15,85 млн.т, а независимите експерти свалиха планката още по-надолу – до 14,5 млн.т, а това е най-ниското равнище от 12 години насам. Това е трета поредна година, през която реколтата на Зеления континент е компрометирана от силна суша, но сегашната ситуация се оценява като катастрофална. За сравнение, през 2018/19 г. австралийските фермери ожънаха 17,3 млн. т пшеница; 2017/18 г. – 20,9 млн.т и 2016/17 г. – 31,8 млн.т.

В края на седмицата котировките отстъпиха от пиковите стойности, но все пак Чикаго. завърши седмичния период с положително отклонение от 6,30 долара на равнище около $206,00/т. През същия период на борсата в Париж мелничарската пшеница поскъпна с 3 евро – до EUR196/т. С 2-3 евро се покачи и цената на мелничарското зърно на експортния пазар. На 20 февруари френска пшеница 11,50-12,50% протеин се предлагаше за износ по EUR 200-201FOB Руан; а германска пшеница мин. 12,5% протеин, по EUR 198-203/т СРТ Хамбург и EUR 208-213/т FOB Балтийско море (EUR 200FOB Руан, EUR 203/т СРТ Хамбург и EUR208/т FOB Балтийско море на 21.02.19 г.).

Цените на пшеницата в Русия и Украйна се задържаха около по-ниските стойности от края на предходната седмица - $218-220т FOB за пшеница 12,5% протеин и $217-218/т FOB за зърно с 11,5% протеин ($240-242/т и $25/т FOB съответно на 21.02.19 г.). Повечето европейски анализатори са на мнение, че сегашният ценови възход има предимно спекулативен характер и няма да продължи дълго предвид големите наличности от пшеница в глобален мащаб и очертаващата се голяма руска реколта 79,5-82 млн.т (73,5-74,5 млн.т).

Въпреки динамичните промени в цените на пшеницата, пазарът на царевицата остана в застой.

На 20 февруари фуражното зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR168,50 /т, в сравнение с EUR168,25 /т на 13.02.20 г. и EUR173,50 /т на 21.02.19 г.На експортния пазар в Западна Европа и черноморския регион цената на царевицата също остана непроменена - около EUR 175т FOB Бордо и $182-184/т FOB черноморско пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -20.02.19 г.).

Цената на суровото слънчогледово масло на пазара в Ротердам през миналата седмица се стабилизира след продължителен спад и в момента се колебае около $760/т за тон, а на украинския пазар – $710-725/т FOB(купува-продава).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 17 Февруари 2020 13:57

ПШЕНИЦА 2020 г. – състояние и торене

Сортовете, създадени в България, притежават генетична защита и се отличават с максимална приспособителна способност към рязко променливите условия на страната

Проф. д-р Иван Панайотов

ОСЗ-Дунав, Свищов

Причината, която ме накара да напиша следните редове, е необходимостта от подхранване на посевите и страхът от т. нар. „прерастване” на пшеницата. Независимо от наивните забрани за подхранване до 6-и февруари, трябва да изтъкна, че краят на януари – началото на февруари е най-подходящото време за внасяне на допълнителен азот за посевите. Нормата е в зависимост от състоянието на посева, почвата, сорта и е в рамките на 5 до 8 кг/дка акт. в-во азот. Допълнително количество може да се внесе в края на март. Отделно е хербицидното третиране, съчетано с листни торове и фунгициди.

Относно   изказванията за прерастване мога да дам следното теоретично пояснение. Зимните сортове пшеница притежават сложен генетичен комплекс за температурно-светлинна чувствителност. При наличие на растежна температура над 4 градуса и дължина на деня под 8-9 часа, растенията братят, но не преминават във фаза вретенене, както е в момента. Яровизационният стадий е преминал, но няма достатъчно продължителност и интензивност на светлина, необходима за начало на фаза вретенене или образуване на стъбло и клас. С други думи, зимните сортове имат генетическа защита срещу прерастване при топло време, недостатъчно светлина и повреди от студове.

Противоположно на тях са пролетните и полупролетни (алтернативни) сортове. Те са нечувствителни към светлината, а изискванията към студ са минимални или отсъстват. Такива сортове са селекционирани за южни, топли райони, където няма зимни студове. При наличие на повишени зимни температури, каквито са настоящите, и недостатъчно светлина тези сортове образуват стъбло и клас. Преди години имаше един сорт – „Златоструй”, който, при подобна топла зима, изкласи по Ивановден, пожънаха го, образуваха се нови братя и бяха получени известни добиви. В повечето случаи такива сортове измръзват, изтъквал съм вече случая със сорт „Сан Пасторе”, продуктивен и полупролетен сорт.

Накратко, няма опасност от прерастване при типично зимните сортове пшеница, при ечемика състоянието е почти същото. Сортовете, създадени в България, гарантирам за пшениците, притежават генетическа защита и се отличават с максимална приспособителна способност към рязко променливите условия на страната. Новите сортове превишават по добив и качество най-добрите западни сортове, скоро ще ги видим по полетата на България.

Публикувана в Растениевъдство

Увеличеният интерес към продажбите беше основната характеристика на американските зърнени пазари през изминалите седем дни, но в Евросъюза наблюдавахме стабилизиране на ценовата картина благодарение на активизирането на експортния фронт. На борсата в Чикаго пшеницата завърши седмичния период (7-13.02.20 г.) с отрицателно ценово отклонение от 4-5 долара, на равнище малко под $200/т за доставка през м. март. В същото време мартенските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж запазиха нивата си от края на предходния седмичен период – около EUR203/т. Въпреки натиска отвъд Океана, непроменени останаха и експортните цени на френското и германското хлебно зърно в европейските пристанища. На 13-14 февруари френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR 198FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 198-202/т СРТ Хамбург и EUR 208-212/т FOB Балтийско море (EUR 205FOB Руан, EUR 209/т СРТ Хамбург и EUR214/т FOB Балтийско море на 13.02.19 г.).

Както вече коментирах по-горе основен фактор за твърдото развитие на европейския зърнен пазар бяха окуражаващите новини от експортния фронт и най-вече успешното представяне на френското зърно в алжирския търг – продажба на680 хил. тона за товарене през април при средна цена $ 237,50-238 за тон CFR. Анализаторите отбелязват, че търсенето на европейското зърно за износ за трети страни нарасна благодарение на валутния фактор и понижението на курса на еврото спрямо щатската валута. Въпреки стабилизирането на житните котировки повечето авторитетни анализатори са на мнение, че потенциалът на позитивните за ценовото развитие фактори е ограничен, предвид големите наличности от зърно на пазара. На 11 февруари Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за състоянието на световния зърнен пазар. В новата редакция на глобалния баланс липсват значими изненади, но в раздела за пшеницата има „лек негативен за ценовото развитие нюанс”. Става въпрос за запазване на януарската оценка за рекордния размер на преходните запаси в края на текущия сезон (288 млн.т, спрямо 278 млн.т в края на 2018/19 г.), при положение че повечето експерти залагаха на редуцирането на тези числа. Междувременно според водещите специалисти агрометеорологичните условия почти във всички основни страни производителки са благоприятни за развитието на новата реколта. Търговците коментират най-вече високите очаквания за размера на новата руска реколта от пшеница – 81-82 млн.т, в сравнение с – 73,5 -74,0 млн.т ожънати през миналата година.

Експортните котировки на руската и украинската пшеница през изминалите седем дни се понижиха с минималните 1-2 долара за тон и към 14 февруари 2020 г. са били както следва: $221-223/т FOB за пшеница 12,5% протеин, $219-220/тFOB за зърното с 11,5% протеин и около $218/тFOB за фуражната пшеница ($242/т; $238/т и 228-230/т FOB съответно на 14.02.19 г.).

Експортните котировки на френската и украинската царевица през изминалите седем дни също останаха почти непроменени, около EUR 175т FOB Бордо и $183-185/т FOB черноморско дълбоководно пристанище (EUR170/т FOB Бордо и $178/т FOB Одеса -14.02.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта