Неподходящи са както прекалено ранните, така и късните срокове за залагане на основната зърнена култура, показват многогодишните изследвания на украински учени при условия, идентични с българските

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.

С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.

Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.

Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.

ozyma pshenytsya mal.2

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Златното правило е

пшеницата да бъде засята в такива срокове

че да може да влезе в зимата с добре братили растения, формирали по 3 – 4 братя, да има добре развита коренова система и да е придобили висока устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване. Освен това оптималният срок за сеитба на пшеница значително се изменя ежегодно, което зависи от конкретните природни условия на годината. Средно за 22-годишни изследвания, най-висок добив пшеница е осигуряван при сеитба на 25 септември. Но през тези години са наблюдавани и доста големи отклонения в оптималния срок от указаните дати. Разминаването между оптималните срокове по години е 30 – 45 дни. Затова, когато се разчита на получаването на максимален добив пшеница, не трябва да се използва средната дата. Добрите срокове на нейната сеитба следва да се определят чрез отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Сроковете на сеитба на пшеница в значителна степен зависят от влажността на почвата

Изследванията на научните институти в Украйна са установили, че най-добрите условия за растежа и развитието на растенията и формиране на висок добив от пшеница на черна угар се получават при сеитба от 20 септември до 5 октомври за северните райони и от 10 – 20 октомври за южните райони (тези срокове са валидни и за условията на България – бел. на ред.). След неокопни предшественици, които обикновено ограничават запасите от влага в почвата, зимната пшеница е добре да се сее седем-десет дни по-рано, отколкото на черна угар, за да могат растенията да успеят да братят есента.

Следователно при наличие на влага в почвата, първо следва да се сее пшеницата след неокопни предшественици, а след това на заетите от угар площи.

А какво трябва да се прави, когато оптималните срокове на сеитба са настъпили, почвата е добре подготвена, но на дълбочината на заравяне на семената е суха? Тогава сеитбата следва да се отложи до допустимите срокове. Ако и през това време няма дъждове, трябва да се сее в суха почва, защото в този период настъпва хладно време и семената по-малко се повреждат, а посевите не се изтеглят. В противен случай ще се изгубят пет-седем дни, което задържа поникването и влошава развитието на растенията есента. Освен това за сеитба на пшеница в допустимите и по-късните срокове трябва да се използват сортове, адаптирани към късна сеитба и увеличаване на посевната норма с 15 – 20%, както и намаляване дълбочината на заравяне на семената до 3 – 4 сантиметра. Установено е, че пшеницата, която се сее в по-късни срокове, осигурява по-висок добив, отколкото ако се сее ечемик. Опитите с пшеница, която е отглеждана по описаната технология, показват, че добивът на зърно е бил 383 кг/дка, при същите условия ечемикът е дал едва 239 кг/дка.

Срокът на сеитба на пшеница в значителна степен зависи от сорта

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва с пластични сортове пшеница, които есента се развиват бавно и задържат растежа при намаляване продължителността на деня. За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове трябва да се използват сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

При опити на сеитба на пшеница на черна угар рано (5 септември), средно за 36 години добивът на зърно е бил 375 кг/дка, в оптималните срокове (25 септември) – 400-420, а в късни (15 октомври) – 266 кг/дка. Тези данни говорят, че късните срокове на сеитба на пшеница са неподходящи, защото дават най-нисък добив на зърно.

За съжаление, в резултат на лоши предшественици, ниско техническо оборудване, ненавременна подготовка на почвата и др., част от стопанствата ежегодно не успяват да засеят пшеницата в оптималните срокове: над 40% от площта се засява късно, от което се губи голямо количество зърно.

Важно е да се отбележи, че оптималните срокове на сеитба на пшеница не са постоянни: те се променят във времето под влияние на много фактори. Така, учените от Института по земеделие в Украйна още през 1980 година сравнявали оптималните срокове на сеитба на пшеница от 1948 – 1960 година, когато отглеждали сортове от екстензивен тип, с тези от 1961– 1977 г., когато получили разпространение сортовете Безостая 1, Одесская 51. Установено било, че оптималните срокове значително се променили – от 1 – 7 на 7 – 15 септември. А сега по данни на същия институт оптималните срокове за сеитба на пшеница са 20 – 25 септември.

Следователно тези данни говорят, че оптималните срокове за сеитба на пшеница постепенно преминават към по-късни дати и този процес продължава и до днес. Анализът на данните полски опити в Института по земеделие показва, че през 1967-1980 година оптималните срокове на сеитба на пшеница на черна угар е бил 15 – 20 септември, а по данни на опитите от 1981 – 1994 г. и 2006 – 2008 година, високият добив е осигуряван, когато сеитбата е направена в по-късни срокове – 25 септември – 5 октомври.

И така, оптималният срок за сеитба на пшеница за този период се е изместил примерно с 10 дни, което може да се обясни с промените в климата, еволюция в селекцията на сортовете и други. Затоплянето на климата през есенните месеци предизвиква силно братене на растенията и голямо прерастване в ранни срокове на сеитба, затова по-късните сеитбени срокове влияят положително на развитието на растенията. При късни посеви от пшеница може да се получи добив с 50 – 80 кг/дка по-висок, но все пак този добив ще бъде значително по-нисък, отколкото при посев в оптимален срок.

Аналогично изместване на оптималните срокове на сеитба на пшеница са установили и други научни учреждения в Украйна. На това основание в последните години се препоръчва преместване на посевните срокове на тази култура с осем-десет дни по-късно, мотивирайки тези изменения с климата и биологичните особености на съвременните сортове. Сега стопанствата използват срокове на сеитба според изследванията на научните учреждения, които постоянно провеждат опити със сроковете на сеитба на пшеницата, уточняват ги и ежегодно препоръчат на производителите кога е най-добре да се сее културата. Стопанствата просто трябва да се придържат към оптималните срокове на сеитба, които препоръчват научните учреждения в конкретната година.

По данни на Хидрометеорологичната служба в Украйна в оптималните срокове за сеитба на пшеница успяват да се вместят 47% от стопанствата, а закъснение се получава в 43% от тях. Затова средно на 25% от посевите с пшеница влизат в зимата със слабо развити растения и слаби посеви, което обуславя ежегодна загуба на 10% от добива на зърно.

Правилно е да се постави въпросът за необходимостта от сведения за минимума в стопанствата както от късните, така и от ранните посевни кампании, т. е. оптимизиране сроковете на сеитба на зимна пшеница. За да засяват пшеница в оптималните срокове и да прибират висок добив зърно, стопанствата следва примерно на 5% от площите да сеят посевите в по-късни срокове, а на около 40% от площта обратно, да сеят с осем-десет дни по-рано. Това ще подобри състоянието и развитието на посевите с пшеница и значително ще повиши нейната добивност. В случай че 40% от площите с пшеница са с късни посеви, не може да се мисли за високи добиви – такива например каквито получават водещите стопанства или стопанствата в страните от ЕС, където добивите от зимната пшеница достигат 700 – 750 кг от декар.

За да се съвместят ранните срокове на сеитба с по-късните, не са необходими никакви допълнителни разходи, необходима е само технологична дисциплина. А проблемът с късните срокове на сеитба в съвременни условия може да се реши чрез подобряване на техническата осигуреност, за да успеят стопанствата качествено да подготвят почвата до оптималните срокове за сеитба.

Бел.ред.: Днес повечето от стопанствата у нас имат много добра материално-техническа обезпеченост, която им дава възможност в оптимални срокове да осъществят есенните полски работи. Това предполага, че за нашите зърнопроизводители оптималните срокове за сеитба на пшеница могат да бъдат спазени, което ще им позволи значително да увеличат производството на зърно.

Агр. Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 05 Август 2019 20:38

Ръст от близо 9% при добивите от пшеница

Анализите, представени на Консултативния съвет по зърното показват, че реколтата и като количество, и като качество е по-добра от предходната и се доближава до рекордната 2017 г., подчерта министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Консултативния съвет по зърното.

С 8,7% по-висок добив от миналата година при пшеницата бяха отчетени на съвета - 5 646 004 тона добита пшеница през тази година при 5 194 500 тона през миналата година. Средните добиви спрямо миналата година също са нараснали с 8,3%- 519 кг/дка сега при 479 кг/дка през миналата 2018 г.

Добивът на ечемик от тази реколта също е по-висок с 8,3% от 2018 г. и възлиза на 533 785 тона при 492 504 тона за миналата. Средният добив е 474 кг/дка, който е с 8% по-висок от миналогодишния (439 кг/дка). Добити са и 390 211 тона рапица при среден добив от 264 кг/дка, 6 126 тона ръж при среден добив от 207 кг/дка и 34 334 тона тритикале при среден добив от 336 кг/дка.

Реколтираните площи с основните есенни култури са 11 315 779 дка пшеница и 1 135 883 дка ечемик. Въпреки засушаванията след сеитбата и обилните валежи и други неблагоприятни фактори в по-късните фази, реколтираните площи с зърно са почти колкото засетите през есента – 11 355 214 дка пшеница и 1 142 195 дка – ечемик, което показва и сравнително нисък размер на пропаднали площи за тази реколтна година.

Отчетените данни са към 1 август и са на база на информация на областните дирекции „Земеделие“. Прибраното зърно е от 96,1% от площите с пшеница и от  99,12% от площите с ечемик. Жътвата при рапицата е от 96,7% от площите и 74% - на тритикалето. Въпреки лекото забавяне на жътвата с около седмица заради неблагоприятните за нея метеорологични условия, темповете са наваксани.

Общото количество зърно от пшеница след пълното приключване на жътвата се очаква да бъде около 5,8 - 5,9 млн. тона и около 540 хил. тона ечемик. Очакването е, че реколтата от пшеница ще е на нивото на рекордната 2017 година, когато беше достигнато 6,13 млн.тона пшеница и среден добив от 535 кг/дка.

Добри хлебопекарни качества показва и направения анализ за качеството на добитото зърно. От взетите близо 430 проби от партиди от близо 800 000 тона в Централната лаборатория за окачествяване на зърното показанията са, че близо половината количество, или общо 47.8 % от добитото зърно е с високи хлебопекарни качества, при 15,75 % за реколта 2018 г. 41,70% от зърното е Втора Б група, като за сравнение – през миналата година този процент е бил едва 16,10 %. В трета група, която се ползва предимно за фуражни цели, сега попадат 52,20% при 78,6% за миналата година.

Площите, засети с пролетните култури са 4 603 246 дка царевица и 7 525 590 дка слънчоглед, като засега те се развиват в очаквани темпове, стана още ясно на съвета. Посевите и при двете култури са в добро общо състояние.

По време на заседанието браншовите организации поставиха и темата за необходимостта от добиване на еднородни партиди като сортове и качество, за да бъде продукцията конкурентна на всички пазари. Председателят на съвета Венцислав Върбанов посочи в тази връзка, че е необходимо координацията помежду им да бъде по-засилена, за да може да се търсят допирателни между производители и търговци за намиране на най-добри позиции на пазара. Беше изразена и готовност за съдействие от страна на бранша при изпълнение на предприетите мерки за ограничаване на АЧС.

Публикувана в Новини на часа

Най-после имаме пробив на зърнения пазар към трети страни – Северна Африка, Близкия изток, Индонезия. Надяваме се да стъпим на още пазари, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на Управителния съвет на НАЗ Костадин Костадинов, след заседание на Консултативния съвет по зърното. В сравнение с миналата година, износът на българска пшеница е с 200 хиляди тона повече, като до 31 юли износът на хлебно зърно е 780 хиляди тона. 165 хиляди от тях са изтъргувани към държави от трети страни, което наистина е пробив за българските зърнопроизводители.

Към момента в страната са прибрани около 5, 5 млн. тона пшеница, при среден добив от 490 кг от декар. Пшеницата тази година е с изключително добри показатели – протеинът е 14-15%. При рапицата средният добив е около 250 кг от декар, най-добри са добивите в Южна и в Северозападна България. В североизточния регион площите с рапица рязко са намалели, отчитат от НАЗ. „Тази година спокойно може да се определи като годината на ечемика. Там, където валя, имаме добиви от 900 кг от декар“, каза още Костадинов. Културата също е с добри показатели. Добри са прогнозите и за царевицата, очаква се добивите да бъдат по-високи с 30% в сравнение с тези от миналата година. От бранша са поискали допълнителни конкретни указания от страна на земеделското министерство във връзка с овладяване на Африканската чума по свинете. По време на жътва, машините да бъдат дезинфекцирани на входа и на изхода в стопанството, както и да има яснота дали паленето на стърнищата би помогнало за по-бързото унищожаване на вируса. От НАЗ, както и останалите браншови организации, застават зад предприетите мерки срещу АЧС. „Не си ли помогнем сами и не сме ли заедно в тази трудна битка, няма как да се преборим с африканската чума“, категоричен е Костадин Костадинов. Според председателя на НАЗ, в момента проблемът се политизира, а това няма да помогне за неговото решаване.

Публикувана в Коментари

Рязкото подобрение на агрометеорологичните условия в САЩ, поредният провал в преговорите между САЩ и Китай и бързото темпо в прибирането на новата реколта на Стария континент бяха основните фактори за пореден ценови обрат в развитието на международните зърнени пазари.

През юни, спекулантите в Чикаго предизвикаха рязко покачване на цените на пшеницата и царевицата разигравайки климатичната карта. Информациите за щетите по реколтите в Северна Америка, ЕС и Русия обаче се оказаха доста преувеличени и през юли наблюдавахме прекъсване в стръмния възходящ ценови тренд, а през последните няколко дни котировките в Чикаго се насочиха стремително надолу. В рамките на изминалия седмичен период цената на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света ерозира с 6-7 долара – дo 174/т за доставка през м. септември.

Европейският зърнен пазар като цяло поне засега задържа гарда и натиска отвъд Океана и се отрази главно върху цената на фючърсите на борсата в Париж. На 1 август септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори в Париж на равнище EUR 173 ,00/ т, в сравнение с EUR 175,75/ т на 25 юли 2019 г.

Експортните котировки на хлебното зърно във Франция и Германия засега останаха непроменени - EUR 172/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12% протеин и EUR 173-178/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин. За справка, през същия период на миналата година френското зърно се предлагаше за износ по EUR 217/т FOB Руан, а германското се котираше по EUR 214-216/т СРТ Хамбург.

Анализаторите отбелязват, че въпреки рязкото понижение на цените в САЩ пазарите в черноморския регион остават относително стабилни. Средната експортна цена на мелничарската пшеница 12,5% протеин в Русия и Украйна в момента се колебае около $195/т FOB черноморско пристанище ($224-229/т FOB -2.08 18 г.).

Основна новина за нашия регион е успешното представяне на черноморската пшеница в поредния международен търг. Според търговски източници на 1 август Йордания е закупила 25 хил. тона румънска пшеницапо $234 /т C&R (стойност + фрахт) и 60 хил тона украинска пшеница по 229.5 /т CFR. Румънската пшеница е с товарене през м. септември, а украинската – през м. октомври.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Вече са прибрани близо 5,460 млн.тона пшеница, а на някои места в страната жътвата още продължава. Това количество надхвърля цялата миналогодишна реколта от 5,4 млн. тона жито в България.  Това показват новите оперативни данни на земеделското министерство.

До средата на миналата седмица са ожънати 10 431 128 декара с пшеница или 92,2% от площите за реколтиране. Прибрани са 5 459 554 тона жито при среден добив 523 кг/декар.

Реколтата е с 10,3% по-богата от отчетената до същата седмица на миналата година, като средният добив е с 8,1% по-висок.  

При запазване на същата производителност до края на жътвената кампания може да се очакват още около 463 хил. тона. Така годишната реколта може да надхвърли 5,9 млн. тона.

За ечемика годината също е добра въпреки тежката суша миналата есен и липсата на сняг през зимата. До средата на миналата седмица са прибрани 531 575 тона от 98,5% от площите (1 118 870 декара) при среден добив 475 кг/декар.

Реколтата от ечемик досега е с 8,4% повече въпреки лекия спад на засетите площи с 1,2%.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалия седмичен период (18-25.07.19) в развитието на цените на пшеницата на международните пазари преобладаваше твърд тон, обусловен от влошените перспективи на глобалното производство. На 25 юли вечерта беше оповестен доклада на Международния съвет по зърното (IGC) за състоянието на глобалния зърнен баланс. В актуализираната прогноза за 2019/20 маркетингова година оценката за размера на световната реколта от пшеница е намалена, спрямо данните отпреди един месец с 6 млн.т – от 769 млн.т на 763 млн.т. Въпреки редуцираната прогноза, този обем на производството все още представлява рекорден резултат, с 30 млн.т по-голям от предходната година. Анализаторите обаче акцентират върху поредното рязко влошаване на перспективите за производство и износ на пшеница в Русия, а също така в ЕС и Канада. Прогнозата за новата руска реколта е намалена с близо 4 млн.т в сравнение с юнския доклад на Съвета – до 75,7 млн.т, а това е с драстичните 9,4 млн.т по-малко от количеството ожънато предходния сезон. Прогнозата за ЕС е намалена от 151,2 млн. т на 148,7 млн.т, с 11 млн.т повече, в сравнение със сухата 2018 г., но в същото време с 8,4 млн.т по-малко спрямо благоприятната за Европа 2015/16 г. Под влияние на публикуваните през последните няколко дни влошени прогнози цените на пшеницата в Европа и САЩ отбелязаха слабо увеличение в сравнение с нивата от края на предходния седмичен период. На борсата в Чикаго, например, цената на септемврийския контракт пшеница се покачи с 2,20 долара – до $183,55/т, но на борсата в Париж повишението е само с 1 евро – до EUR175,75/т. Търговците споделят, че минималното ценово отклонение в Париж се обяснява с благоприятното за прибирането на новата реколта време в ЕС и най-вече високите темпове на жътвата във Франция и Германия. Експортните цени на френската пшеница през изминалите седем дни останаха непроменени - EUR 172-173/т (около EUR 208/т FOB Руан на 25.07.18 г.), но цената на германската пшеница мин 12,5% протеин към 26 юли спадна с около 3 евро – до EUR 173-178/т СРТ Хамбург (EUR 208-212 – 26.07.18 г.).

Житните котировки в черноморския регион остават стабилни. Според търговски източници средната експортна цена на мелничарската пшеница 12,5% протеин в Русия и У крайна се колебае около $198FOB черноморско пристанище ($212-216FOB - 26.07 18 г.)

На 23 юли Държавната египетска агенция GASC напазарува 300 хил. тона качествена мелничарска пшеница за доставка в края на август - началото на септември от Русия, Украйна и Румъния по цени от $198,80-205,50/т FOB.

Цената на царевицата в основния доставчик на тази култура в черноморския регион и през изминалите седем дни остана подчинена на възходящ тренд. На 25 юли фуражното зърно се котираще за експорт средно по $198FOB, в сравнение с $195FOB в края на предишната седмица и $178/т FOB на 25.07.18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Международните зърнени пазари през изминалия седмичен период (12-18.07.19) запазиха висок ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и засилената спекулативна активност на борсата в Чикаго, провокирана от противоречиви информации за състоянието на новите реколтив Щатите и на Стария континент.

Влошените перспективи за добивите от пшеница в Русия, Украйна и ЕС бяха основен фактор за изразеното повишение на цените на пшеницата на международния пазар през първата половина на седмицата. Най-високи ценови стойности в Чикаго и Париж житните котировки достигнаха на 15 юли - $195,30/т и EUR179,25/т съответно.

Ала ценовото рали не продължи дълго. Рязкото повишение на цените провокира засилване на спекулативните продажби (прибирането на печалби) и на 18 юли пшеницата затвори в Чикаго на равнище $181,35/т, а цената на мелничарското зърно на борсата в Париж се срина до EUR 174,75/т ($181,90и EUR 186,00 – 18 юли 2018 г.). Търговците коментират, че за понижението на цените в значителна степен допринесоха информациите за навлизане на дъждовен фронт в засегнатите от суша територии на царевичния пояс на САЩ. Ценовата динамика на експортния пазар следваше кривата на фючърсите.

Към 19 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница на американския пазар се понижиха до $215FOB , но котировките на френската мелничарска пшеница (11,5-12% протеин ) на база FOB Руан останах почти непроменени - EUR 172-173/т ($212FOB САЩ иEUR 190/т FOB Руан на 18.07.18 г.).

Анализатори отбелязват, че влиянието на реколтната преса в САЩ и Европа постепенно се засилва, но прогнозиране на ценовото развитие дори в краткосрочен план е затруднено от противоречивите прогнози за новите реколти в държавите основни износители на зърнени храни. Типичен пример в това е Русия – най-големият износител на пшеница за международния пазар. От една страна, повечето западни експерти говорят за значими щети от сушата в редица големи руски региони, от друга страна, обаче браншовата асоциация на руските зърнопроизводители - Руският зърнен съюз изтъква, че информациите за щетите от сушата сапреувеличени.

За нивото на цените в черноморския регион най-добра представа дава последния египетски търг. На 17 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 60 хил. тона руска мелничарска пшеница по $201,36 FOB($215,54 C&F)за товарене 21-31 август 2019 г. Украинската пшеница се предлагаше по цена от $198,50/т, но заради високото навло ($19,35) загуби в тръжната надпревара. Най-ниска цена предложена за румънска пшеница беше $202,88 FOB + $17,25 фрахт = $220,85 C&F. Според търговците необичайно малкото количество закупено от Египет (само 60 хил.т) показва, че най-големият купувач на пшеница в света изчаква по-добра ценова конюнктура.

Европейският пазар на царевица през изминалите седем дни остана стабилен. Френското фуражно зърно завърши седмицата при непроменени ценови стойности – около EUR185FOB Бордо. На украинския пазар царевицата поскъпна с 2 долара – до $195FOB черноморско пристанище.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалите седем дни (06--12.07.19 г.) преминаха под знака на доклада наМинистерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. Актуализираните прогнозни данни бяха оповестени на 11 юли (19:00 българско време) и предизвикаха нова драматична промяна в развитието на фючърсите в Чикаго и Париж.

Котировките на пшеницата в Щатите и ЕС избиха стремително нагоре провокирани от влошаване на перспективите за новите реколти от пшеница в страните основни конкуренти на САЩ и най-вече в Русия, Украйна и ЕС. Вследствие на много горещото и сухо време прогнозата за производството на пшеница в Русия е редуцирана с 3,8 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 74,2 млн.т, което е само с 2,5 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с близо 11 млн. т по-малко в сравнение с рекордната за руския пазар 2017/18 г. С 1 млн.тона надолу са коригирани и очакванията за новата реколта в Украйна – от 30,0 млн.т на 29,0 млн.т (25,06 млн.т – 2018/19 г.).

Планката за ЕС е свалена от 153,8 млн.т на 152,3 млн.т, което е все пак доста над резултата от предходния сезон, когато европейските фермери ожънаха само 137,2 млн.т пшеница. Прогнозата за размера на реколтата от царевица в ЕС остана непроменена – 64,2 млн.т (63,4 млн.т – 2017/18 г.). За Украйна оценката за добива от фуражното зърно през 2019/20 г. е увеличена от 33,0 млн.т на 34,0 млн.т и вече доближава рекордния миналогодишен резултат от 35,8 млн.т.

Резки промени в прогнозните данни не бяха очаквани от участниците в зърнената търговия и разминаване с пазарните нагласи провокира ново ценово рали на житния пазар. В рамките само на един ден пшеницата поскъпна на борсата в Чикаго с 6-7 долара, като септемврийският фючърс затвори там на равнище $196,60($173,35 – 11.07 18 г.).

Рязкото поскъпване на пшеницата в Чикаго прекъсна низходящата ценова тенденция в ЕС. На 11 юли септемврийският контракт мелничарско зърно затвори на борсата в Париж на равнище EUR 176,75/т с 3,25 евро над двумесечното ценово дъно, но все пак с 1,75 евро под нивото от края на предходния седмичен период (EUR 178,75 -11.07.18 г.).

Експортният пазар на Стария континент все още не реагира и фобните цени на пшеницата в Ес завършиха седмичния период с понижение от 2-4 евро в сравнение с предходната седмица – на равнище около EUR 173FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин и EUR 186-198/т FOB Балтийско море за германската пшеница (12,5% протеин) за кораби 3000 тона и EUR 191-193/т FOB Балтийско море за 25 000 т зърновози.

Пазарът на царевицата в ЕС остана стабилен.

Фуражното зърно на 11 юли затвори в Париж на равнище EUR 177,75, в сравнение с EUR 178,25/т на 5.07.19 г. и EUR 168,00/т – 11.07.18 г.

За нивото на цените в черноморския регион най-добра представа дава последния египетски търг.

Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 9 юли на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-20 август 2019 г. по $198FOB, в това число: 180 хил. тона румънска пшеница и 60 хил. т украинска пшеница.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

529 килограма от декар е средният добив от пшеница, отчетен в страната за Жътва 2019. Това показват оперативни данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) към 4 юли. Общо производството до момента е 1,6 млн. тона, а работилите зърнокомбайни са 2362.

Спрямо изминалата 2018 година, средните добиви от културата се повишават с 5,6%, а продукцията се повишава съответно с 3,2 %. Спад обаче се наблюдава в реколтираните плоши, които са 3 027 746 дка. 26,8 е процентът на реколтираните площи.

Според данните, до момента са добити  439,7 хил. тона ечемик и 125 хил. тона маслодайна рапица. Продукцията от ечемик е с 8,8% повече спрямо отчетената по същото време на 2018 г., което се дължи на нарастване на средните добиви. При маслодайната рапица се наблюдава изоставане на производството с 45% на годишна база, основно поради по-бавния темп на прибиране на реколтата.

Жътвата на ръж и тритикале все още е в начален етап, като са прибрани съответно 78 тона и 3 533 тона.

Публикувана в Растениевъдство

Международните зърнени пазари през изминалите седем дни (28.06-05.07.9 г.) се характеризираха с драматични ценови обрати и голям ценови волаталитет, обусловен от климатичния фактор, противоричиви прогнози за добивите и новата тарифна политика на САЩ.

На 28 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA)изненада участниците в зърнената търговия с шокиращо високите данни за площите засети с царевица в САЩ. Докладът на американското земеделско ведомство провокира вълна от спекулативни продажби и срив на цените на основните зърнени култури на фючърсния пазар. Минути преди излъчването на доклада царевицата се търгуваше в Чикаго по около $180/т, но след неговото оповестяване цената на фуражното зърно се срина до $162/т итова е най-голямото дневно ценово отклонение в Чикаго от четири години насам. Фючърсите на пшеницата в последния работен ден на юни също пикираха стремително надолу, той като юнското покачване на житните котировки се дължеше изцяло на стремителното поскъпване на царевицата на американския пазар.В същото време фундаменталните(балансови) фактори при пшеницата определено бяха с негативен за ценовото развитие знак. На 27 юни, Международният съвет по зърното ( IGC) за пореден път увеличи прогнозата си за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. Летвата е била качена с 2,7 млн.т в сравнение с майските данни – до рекордните 768,5 млн.т, а това е с 35,4 млн.т повече в сравнение с току-що завършилата 2018/19 маркетингова година и с 6,5 млн.т над предишния рекорден резултат от 2017/18 г.

Понижението на цените в Чикаго отслаби спекулативния натиск върху европейския пазар. Мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 2-3 евро, на равнище EUR 179,25 за тон за доставка през м. септември. (EUR186,75/т – 05.07.18 г.). С 3-4 евро спаднаха и котировките на експортния пазар – до EUR176/т FOB Руан за френската пшеница (11,5-12,5% протеин) и 183-186/т СРТ Хамбург и EUR 188-193/т FOB Балтийско море за германската пшеница (12,5% протеин). Френската царевица на борсата в Париж поевтиня с 1,75 евро за тон – до EUR177,25/т, но на база FOB Бордо цената й остана непроменена- EUR182-184/т.

Една от най-обсъжданите теми в Европа през последните дни са резултатите от египетския търг.На 2 юли 2019 г. Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 60 хил. тона румънска пшеница от компанията CHS по $196.71 FOB за товарене 2-12 август 2019 г. Основната новина от тръжната процедура е необичайно малката по размер сделка. Все пак Египет е най-големият вносител на пшеница в света. Причината е повишението на цените в черноморския регион и преди всичко по-скъпите руски и украински оферти. Само една партида руска пшеница е била предложена по цена под $200/т, като останалите оферти са били в диапазон от $202/т до $209,98/т FOB. Повишението на руските експортни цени обаче е здравословно за другите продавачи в региона и действа стабилизиращо на целия европейски пазар. Състоянието на новата руска реколта е тема, която се следи с повишен интерес от участниците в зърнената търговия и в Европа и в САЩ. Данните оповестени през последните няколко дни показват, че високите температури и почвеното засушаване на отделни места (Ставрополски край и поречието на река Волга) станаха повод за коригиране на прекалено оптимистичните прогнози.

Пазарът на стоките в слънчогледовия комплекс в ЕС се характеризира с твърд тон на развитие. Слънчогледовото семе на представителния за Западна Европа френски пазар запази цената си в началото на месеца - EUR 340-342/ СРТ Saint-Nazaire(EUR325/т – 05.07.18 г.), но котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се покачиха средно с 10 долара - до $750-755/т ($780/т в началото на юли 2018 г. ).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта