"Планираме през лятото да започнем разписването на мерките в рамките на координационното звено, а в края на годината националният стратегически план да бъде готов. Надявам се да начертаем заедно със земеделските стопани един добър стратегически план, който да доведе до по-добри резултати за земеделието и хранително- вкусовата промишленост". Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева в рамките на информационен семинар в Разград, организиран със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ).

„Призовавам земеделските производители да бъдат активни с предложения по новата ОСП и да имаме диалог, за да намерим правилни решения за развитието на едно конкурентно земеделие“, подчерта Кръстева пред над 200 земеделски производители. Създаден е специален email адрес - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. за предложение и коментари във връзка с новата ОСП.

Тя посочи, че селското стопанство е сред основните отрасли в икономиката на област Разград. През 2018 г. то формира близо 14% от Брутната добавена стойност от всички сектори на икономиката на областта, което я нарежда на второ място по този показател в рамките на Северен централен район, след Силистра.

„За периода 2014-2019 г. земеделските производители в областта са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 435,6 млн. лв., като 51 млн. лв. от тях са по инвестиционни мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)“, каза зам.-министър Вергиния Кръстева.

Мария Христова, координатор на Координационната група за Общата селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП), сформирана към МЗХГ запозна  присъстващите земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г.

„2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители. 30 % от бюджета на бъдещата ПРСР ще бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение“, уточни Христова. Тя допълни, че се въвежда задължителен елемент държавите да въведат механизъм за управление на риска. „Първоначално за България предвиждаме да се покирва риска от градушки, а в последствие и други рискове. Водим преговори за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г., както и за по-висок процент за обвързана подкрепа.“, заяви още Христова.

Експертите на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014- 2020), както за инвестиционните, така и за компенсаторните мерки.

Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“, както и с възможностите за подкрепа за покриване на новите изисквания за биосигурност, които целевите приеми по следните подмерките на ПРСР 2014-2020 ще предоставят през 2020 г: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.

От животновъдния сектор, в област Разград най-силно развити са птицевъдството и свиневъдството, като през 2018 г. тук се отглеждат близо 18% от общия брой птици в страната и над 6% от общия брой свине. В рамките на периода 2014-2018 г. се наблюдава съществено нарастване на броя на отглежданите пчелни семейства – с близо 51%, птици – с над 49% и свине – с 12%., стана ясно по време на срещата.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Много от стопаните ще се откажат от финансовите стимули по зелените политики и ще разчитат на пазара, прогнозира професорът

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Мишев, най-големите страхове на българските земеделци са свързани с т. нар. Зелена сделка – какво показва вашият поглед на икономист – това ще доведе ли до промяна на структурата на земеделието у нас, до свиване мащабите на стопанствата, до фалити?

- За мен лично, това позеленяване на ОСП малко е свързано с PR. Какви ли не мерки се въвеждат – с цел земеделието да се направи природно ефективно. Но то няма как да бъде ефективно, ако е позеленяло. Икономическите изисквания се бият с природните, с екологичните. Най-природосъобразно е примитивното. То обаче не е рентабилно, не намира добри пазари. Това се постига само с ефективно земеделие, с мащаб на производството. По-едрите стопанства са по-ефективни. Позеленяването на ОСП ще обремени нашите земеделски стопани, тъй като ще постави пред тях нови изисквания.

- Вече се говори за финансови стимули към фермерите – за да прилагат зелените политики. Къде е капанът?

- „Ще получите един пари, ако направите еди-какво си….“ – това казва Брюксел. Очаквам много от стопаните у нас да се откажат от тези пари. И да започнат да разчитат на пазара.

- Не граничи ли това с някаква истерия?

- То си е пълна истерия. За мен е икономически необективно. Но е модерно – всички говорят за зелен пакт, зелена сделка – каквото и да значи това. За да е ефективна обаче една икономика, тя натоварва природните ресурси. И няма как да бъде иначе – такава е икономическата логика на нещата. Брюксел явно следва друга логика. И затова по-вероятно е ограниченията към земеделските производители, свързани със зелените политики, да продължат.

- Възможен ли е по-разумен и по-спокоен отговор на климатичните промени и как би изглеждал той?

- Не вярвам, че разумът ще надделее. Промените в климата, намаляването на природните ресурси – всичко това се използва като аргумент за позеленяване. Въпросът се поставя ултимативно – ако не следваме зелените мерки, чакат ни катастрофи. За мен обаче има обективни фактори – просто няма валежи тази година, всички го виждаме. Тази зима още не сме видели сняг. Но дали човекът и неговите действия са единствените виновни за това? Брюксел казва: „Да!“ Затова нека не се надяват българските земеделци, че позеленяването ще ги отмине. Даже напротив – тази тенденция ще става все по-силна. И от една страна ще трябва да спазваме позеленяването, а от друга – да произвеждаме ефективно и да продаваме, да се борим с големите на световните пазари.

- Слаб пазарен играч ли е българският земеделец?

- Зависи за кое направление говорим. Големите зърнопроизводители у нас са много добри световни играчи. И ние сме известни с това. В сектор „Плодове и зеленчуци“ нямаме толкова големи успехи, там пазарът е труден. Ако фермерите се сдружават, по-лесно ще стигнат до пазара. Колкото си по-малък, толкова по-трудно стигаш до световния пазар. Затова съюзяването, кооперирането е добро решение за тях.

- Обвиняват зърнопроизводителите, че изнасят суровина, че не диверсифицират, не преработват, не произвеждат висока добавена стойност – това основателна критика ли е?

- Моето мнение е по-различно. Фактът, че страни като Австралия, САЩ, Канада изнасят зърно, значи това е стока, която се търгува. В какво да преработим зърното – в месо или в брашно? Брашното обаче не се търгува лесно. Ако се произвеждат фуражи за животновъдството, тогава става дума за съвсем друг тип производство. И щом българските зърнопроизводители не го правят, значи това не е рентабилно за тях, казано просто – не върви. Затова не мисля, че е лошо, че изнасяме зърно. Това производство е ефективно, за него има добър пазар и той е реален. Иначе тези приказки звучат хубаво, но не са много реални от гледна точка на икономическата ефективност.

- Всяка година милиарди се наливат в българското земеделие, но то остава слаб сегмент в българската икономика – каква е причината, защо се получава така?

- Вярно е, че се наливат много пари. Нашите земеделци никога не са получавали толкова голямо подпомагане, каквото има сега – от Европа и от националния бюджет. Големият процент от парите отиват при по-едрите стопани, защото такава е схемата на директните плащания – на единица площ. И малките се чувстват ощетени. За мен лично, субсидията не е добър елемент. Един човек свикне ли на субсидии, отпиши го като производител. Той започва да разчита на тях и да се оплаква. Лежи си пред телевизора, чака да му дойде субсидията и не се вълнува особено от това какво ще произведе. Какъв земеделец е това? Една от причините за недобрия ефект от наливането на средства за земеделие е начинът на тяхното изразходване и структурата на земеделието у нас. Парите отиват при големите. И те вече стигнаха до положението да казват, че не се интересуват от тези средства. Защото получиха достатъчно и каквото можаха – изградиха. Има и друг въпрос по отношение на субсидиите. Това са публични средства – защо не отиват за публични дейности? Няма друг сектор, в който публични средства да отиват за производствени дейности. Единствено в земеделието е така. Затова и тенденцията е дребните производители да намаляват, да остават едрите и средните стопанства, които са най-устойчиви икономически и по-ефективно използват тези средства. Но пък точно заради това ще им бъдат налагани различни ограничения от Европейската комисия – позеленяване, тавани и т. н. Така се борят в Брюксел с такива като нас. Нашите производители реват защо се внасят домати. Внасят се, защото под такъв договор сме се подписали, когато сме влизали в Европейския съюз. И Германия е подписала такъв договор, но тя произвежда и мерцедеси, които изнася. А ние нямаме мерцедеси, ние произвеждаме домати. Тежко е това положение, нали?

- Основната критика към Програмата за развитие на селските райони е, че тя работи на парче – какви са изводите от вашия swot анализ?

- Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е полезна от гледна точка на това, че влизат пари в страната. Нашият анализ установява, че положителният ефект е свързан с увеличаване на броя на микропредприятията в селските региони, създават се заетост. По отношение на критиката, че програмата работи на парче – да, ПРСР финансира отделни дейности, за регионите като цяло има други програми – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството например - „Региони в растеж“. И тъй като Програмата за развитие на селските райони работи на друг принцип, печелят най-инициативните. А след това по-малко инициативните възразяват. На тях им помагат Местните инициативни групи, които работят по подхода Лидер – Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Те имат задачата да стимулират по-слабо активните фермери. И както се разбира – правят го успешно.

- Два програмни периода от прилагането на ОСП се говори за опростяване на административната тежест, фермерите постоянно се оплакват от твърде сложното администриране в земеделието, от две години проекти и заявления се подават само по електронен път – в тази посока какво може да се направи?

- Като чуя, че говорят за опростяване, знам, че всъщност ще стане по-сложно. Погледнете какво прави сега Брюксел с тези национални Стратегически планове, които изисква от държавите – членки на Европейския съюз. Администрацията в Брюксел реално облекчава своята работа, защото ще работи с 26 готови документа. Но така стоят нещата – който дава хляба, той държи и ножа. Хубаво е да има опростяване на ОСП, но нека не забравяме, че това е свързано с въвеждането на нови технологии. Това също обременява бенефициентите и администрацията, защото изисква от тях нови познания и компетентности. И те пак ще се оплакват. Все по-трудно всъщност става да се напише един проект. Все повече страни участват в него, изискват се техните подписи и т. н. Казвам го от личен опит. Така че, облекчаване на административната тежест няма да има, ще има въвеждане на нови технологии. Фермерите трябва да свикнат с тази идея. Електронизацията е неизбежна, от сега нататък всяко администриране ще бъде свързано с интернет и със съответните електронни платформи. Това е световна тенденция. Знам, че е обременително, защото голяма част от стопаните нямат достъп до интернет или мрежата е слаба, но такива са реалностите у нас.

Публикувана в Интервюта
Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) всички ние трябва да се стремим към опазване на околната среда, модернизиране на стопанствата и производство на качествена храна, но най-важното е да се има предвид спецификата на всяка държава членка. Когато говорим за единен пазар, единна политика и правила следва да се има предвид, че с отпадането на преходната национална помощ и предложения по-нисък процент на обвързаната подкрепа се получава драстично намаление на подкрепата за уязвимите в България сектори. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева на среща с парламентарния държавен секретар на Федералното министерство на прехраната и земеделието на Германия г-н Уве Файлер, в Берлин.

По думите й, въпреки, че намалението на цялостния бюджет на ОСП се предвижда да бъде около 5 %, при обвързаната подкрепа се получава рязък спад от 25% за България през 2021 г. спрямо 2019 г., и спад от 21% през 2027 г. спрямо 2019 г. “Това означава значително намаление в нивата към определени земеделски стопани именно в секторите, които са в най-затруднено положение и същевременно са приоритетни за нас. Ситуацията поставя в риск много фермери, защото може да ги доведе до фалити”, категорична беше Кръстева.

Заместник-министърът разясни на г-н Уве Файлер, че подпомаганите чрез  обвързаната подкрепа сектори “Плодове и зеленчуци” и “Животновъдство” традиционно се нуждаят от повече работна ръка, осигуряват заетост на населението в селските райони и недостатъчния размер на помощта ще застраши доходите на 40 % от хората, работещи в земеделието.  “Подкрепата трябва да отива при “активни фермери” и пазарно ориентирани земеделски стопанства. Те съставляват 22% от всички бенефициенти по директни плащания през годината.”, обясни Кръстева.

По-рано през деня заместник-министър Кръстева, заедно с председателят на Комисията по земеделие и храни Мария Белова и народните представителите Бюрхан Абазов, Кръстина Таскова, Георги Стоилов, Георги Станков и Росен Живков, се срещнаха с председателя на немската Комисия по земеделие в германския Бундестаг.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

основен акцент в Годишния семинар на НСЗК, започнал край Варна

Какви са перспективите пред земеделските кооперации у нас – това е основният въпрос, който ще дискутират земеделските стопани от цялата страна на тридневна годишна конференция, която започна край Варна /22-24.01.2020 г./.

Необходима е национална стратегия за развитие на земеделието в условията на Общата селскостопанска политика, категорични са членовете на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. В нея трябва да залегнат най-спешните проблеми в българското селско стопанство, уточни Кирил Боянов, председател на браншовата организация. В дискусията за ОСП ще се включи министърът на земеделието Десислава Танева на 23 януари.

„Законът за кооперациите изостава от сложните поземлени отношения и би следвало с проекта за Закона за земеделските земи да се внесе и проект на Закона за кооперативите”, подчерта Боянов. Той е категоричен, че изминалите почти 30 години са доказали, че кооперативното земеделие е съхранило българското село. „Там, където има работещи земеделски кооперации, има живот в селата”, изяснява социалната роля на кооперативите Боянов. По думите му в годините на недалновидната поземлена реформа са ликвидирани над 2000 кооперации.

Сложните поземлени отношения у нас също ще бъдат обект на разискване с ръководството на Министерството на земеделието по време на годишната среща на земеделските кооперации.

Повече от година се работи за нов Закон за кооперирането, който да отговаря на съвременните поземлени отношения, допълни още Кирил Боянов. Чрез него ще могат да се сформират кооперативи на собствениците на земя и кооперативи на фермери. С новия норматив трябва да се даде възможност за промяна в начина на трайно ползване на площите чрез т.н. договор за управление, посочва още Кирил Боянов. По думите му разумното и ефективно използване на водните ресурси чрез изграждане на хидромелиоративна структура е важна предпоставка за устойчиво, конкурентно и екологично земеделие.

Според ОСЗК е необходима и нова категоризация на земеделските земи. Кирил Боянов посочва, че това е нужно заради намаляващото почвено плодородие, ветровата ерозия, употребата на минерални торове и продукти за растителна защита. Не на последно място той поставя нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство и затруднения и неправилен сеитбооборот.

В момента кооперативите, които членуват в Областния съюз на земеделските кооперации край Дунава, са 31. В тях се обработват общо 370 000 дка земя, която представлява една четвърт от общата обработваема площ в Силистренска област, възлизаща на 1 млн.723 хил. дка.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Борислав Петков обработва около 15 хил. дка земя в района на община Елхово. Изцяло работи по технологията No – Till, една част от стопанството е биологично. Земеделецът отглежда 17 култури - основно зърнени, технически и маслодайни. Устойчиво ползване на земята и диференциране на културите – това е гаранция за стабилност на стопанството, смята Борислав Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, т. нар. зелена архитектура в бъдещата ОСП се очертава като най-голямата въпросителна пред земеделците – какъв е вашият коментар?

- Неяснотите около зелената архитектура – това е, което притеснява бранша. Всички сме наясно, че тази е посоката. Тя е зададена още преди 6-7 години – когато бяха въведени зелените плащания. В този смисъл не е нещо непознато за нас. Притеснението днес е, че няма яснота и няма позиция. Това, което се чува, което четем и което виждаме е, че голяма част от тези мерки ще бъдат дадени като задължителни за изпълнение на всяка една държава-членка на Европейския съюз. И това буди много въпросителни. Каквито и да са изискванията, земеделските производители ще ги изпълняват под една или друга форма. Има ли правила, тогава няма да има проблем. Има ли неясно написани правила, тогава проблемите стават много.

- Кои земеделски стопанства се оказват устойчиви във времето и пред какви предизвикателства ще се изправят земеделците през следващия програмен период?

- Устойчиви са онези, които имат устойчиво ползване на основния ресурс – земята. Независимо дали е собствена или дългосрочно наета. Когато имаш гарантирано ползване на този ресурс, имаш устойчивост в стопанството. Другият елемент е свързан с правилното разпределяне и диференциране на културите. Това създава възможност да се реагира на всяка пазарна ситуация – при волутивните стоки, каквито са пшеницата, ечемика, рапицата и при останалите – така се постига постоянна ликвидност в стопанството. Много пъти съм го казвал – ако Брюксел натисне червения бутон и спре субсидиите, много стопанства за секунди ще изчезнат от картата на бенефициентите. И ще останат онези, които наистина могат да работят и без субсидии. Така че, устойчиво е онова стопанство, което може работи и без субсидии.

- Какви са другите параметри, за да бъде едно стопанство успешно – освен диференциране на културите, какво още носи добавена стойност?

- В сравнение с останалите европейски държави, особено с по-старите страни-членки, където параметрите на устойчивите стопанства се движат между 3 и 5 хил. дка, в България картината е друга. Имаме големи стопанства с по 100-150 хил. дка и те са стабилни. Това не означава, че не са устойчиви и онези с по 5 хил. дка – зависи как се управляват. Затова не смятам, че критерият за площ е определящ. По-важно е портфолиото. Растениевъдство + животновъдство и затваряне на цикъла образуват и по-висока добавена стойност. Дали стопанството ще е от 5 хил. дка и с 200 животински глави или от 200 хил. дка и със 150 хил. глави – няма огромно значение, когато зад това стоят хора, които могат да управляват.

- За пореден път беше отложено законодателството, свързано с поземлените отношения – колко голям е батакът в този процес?

- Батакът е много голям и не е от вчера. Закон, който е променян 122 пъти, няма как да е добър закон. Бъдещият Закон за земята трябва да зададе посоката, да определи философията в управлението на поземлените отношения, да осигури на земеделците яснота и спокойствие за техния бизнес за години напред. Скептик съм, че това ще се случи лесно и в съгласие между всички заинтересовани страни. Ако продължаваме да разсъждаваме, че медалът има две страни, доникъде няма да стигнем. Докато се разделяме на два фронта – собственици и ползватели на земя, няма как да сме продуктивни при изработването на законодателството. Водещ в този процес е въпросът: кои са условията, които правят едно земеделие устойчиво и печелившо? Това са хидромелиорациите, комасацията и начинът на земеползване.

- Те не са ли нестабилни и критични от години?

- Нестабилни са и създават непредвидимост за аграрния бизнес. А когато нямаме предвидимост, няма как да очакваме нещо добро. Нямаме работеща процедура, по която да се случва комасацията. Държавата тотално абдикира от този процес, категоричен съм в това си мнение. Когато бъде създаде държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя, с което да спомага процеса на комасация, тогава можем да кажем, че държавата е съпричастна и е поела конкретен ангажимент. Комасацията е изключително фундаментален процес за развитието на сектор „Земеделие“. И хидромелиорациите зависят от това. Посочете ми някой външен инвеститор, който ще инвестира в хидромелиоративно съоръжение върху некомасирана земя. Няма такъв, сигурен съм. Ако намерите, лично ще му стисна ръката. Новото законодателство, свързано със земята, не трябва да обслужва нечия политическа повеля. То трябва да обслужва аграрния бизнес. Браншът има нужда от ясни правила, улеснени административни процедури и от предвидимост в дългосрочен план. Ако някой прави земеделие година за година, той е от онези хора, които са зависими от субсидиите. Пак казвам, ако те бъдат спрени, в утрешния ден такъв земеделец няма да съществува никъде в правния мир.

- По данни на земеделското министерство онези, които само чертаят площи, за да източват субсидии са около 100 души. Как ще коментирате това число?

- Бих го умножил по 10. И вероятно ще добием по-голяма яснота за любителите на очертаването на постоянно затревени площи и пасища, които само получават субсидии и не произвеждат нищо, нямат никакъв принос към образуването на брутния вътрешен продукт на страната. Тези хора не са реални земеделци, но са наели сериозни площи земя и усвояват значителни финансови средства. Защото законът го позволява. Но нека аграрното министерство да изнесе справка – колко от бенефициентите са заявили за подпомагане само и единствено постоянно затревени площи и пасища за изкосяване. Нека ги видим кои са.

Публикувана в Интервюта

Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в по-голяма обществена полза?

За европейското земеделие високосната 2020 година започва с красиви изрази и добри намерения. Умни села, от фермата до трапезата, зелен пакет, кръгова икономика и т. н. Каква е картинката обаче в нашата къща?

На първо статистическо четене, в България селата са на изчезване. Малкото, които оцеляват, го правят благодарение на земеделието.

Не е ли крайно време да се разделим с клишето, че зърнопроизводството обезлюдява селата? Просто защото не е съвсем вярно. Там, където има кооперации и арендатори, селата са живи. За каквато и подкрепа да става дума на местна почва – финансиране на селски читалища, църкви, празници и спортни мероприятия, не е трудно да се сетите на коя врата чукат хората. На местните земеделци и кооперациите, всички до тях опират.

Ясно е, че никой не харесва големите фермери. Всички гледаме в тяхната паница, коментираме ги, завиждаме. По-добре да се отстраним от този манталитет. Някак махленско е. И изобщо не е конструктивно.

Задаващата се нова Обща селскостопанска политика залага рестрикции по отношение на крупните земеделци – екологичните практики стават задължителни, възможно е да бъдат въведени тавани в субсидирането. Нали никой не си прави илюзията, че това ще доведе до фалити на стабилните земеделски стопанства у нас. Те вече са го измислили, бъдете сигурни. И не защото са инат, а защото предимно в зърнения сектор земеделието е фамилно и устойчиво. Там вече се раждат второ и трето поколение фермери. Независимо дали ни харесва или не. Реалности, нищо друго.

Затова е по-добре да се работи с тях, а не с добрите намерения. Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в още по-голяма обществена полза? Върху това трябва да мислят политиците.

Крупните земеделци са онези, които могат да завихрят около своята дейност каквото се сетите. Просто трябва да бъдат оставени да работят. Държавата е добре да създаде стимули, които реално да доведат до диверсификация на стопанствата. Ако бъдат прибавени още производства – на плодове и зеленчуци, животновъдство и преработване, това означава нови работни места и още блага за местната общност. Не знам дали подобен модел влиза в дефиницията „умно село“, но подобна политика определено би дала резултати. Включително в постигане на диверсификация и даже би изпълнила със съдържание претенциозния израз кръгова икономика.

При добавяне на животновъдството като сегмент към големите стопанства, какво по-естествено от това храната да тръгва от фермата и да стига до трапезата? Тук на ход са земеделското министерство и Агенцията по безопасност на храните. Години наред малките производители се борят с прословутата Наредба 26 за директни продажби. А фермерските пазари в страната все още се броят на пръсти. Затова търговията се вихри в интернет. Несериозно и тъжно.

Ами направете най-после нещо просто, ясно и лесно за изпълнение. Вярно е, че когато става дума за храна, мерките е резонно да са драконовски, но контролът следва да бъде стриктен и регулярен върху продуктите, а не предварително да отказва производителите от затваряне на цикъла и от излизане на пазара.

В момента няколко сектора – хляб, мляко и месо - бият аларма и пищят от нелоялните търговски практики на големите търговски вериги. Държавата удобно си мълчи. И няма как да е иначе. Тя не може да се намесва в такива отношения. Но може да направи друго. Да замести яловите кампании, свързани с промотиране на българските продукти, с реални такива. Да го направи ясно и просто. Това обикновено работи. Засуканите изрази не печелят аудитория. Междувпрочем, това се отнася за всичко. Прости и ясни модели, дългосрочни цели и още по-важното – дългосрочно поети ангажименти на ниво държава. Това е голямата задача пред българските политици. Да се откажат най-после от лошата практика всеки път да откриват топлата вода. Да заложат повече на експертите. На българските учени. Грехота е грамотно написани стратегии за развитие на българското земеделие да събират прах в някое чиновническо чекмедже.

Колкото и смешно да прозвучи, земеделците са обречени на вечност, а политиците са временни. Защото човечеството винаги ще има нужда от храна, а не от красиви обещания. Те никого не са нахранили.

Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Коментари

Пакетното мегазаконодателство, свързано с поземлените отношения, за пореден път беше отложено. То се очертава като една от важните земеделски теми през 2020 година.

Извън емоциите, отлагането на приемането на Закона за земята определено е умно решение. Прибързаните промени рискуваха да доведат до хаос, вместо да изработят едни справедливи правила на земеползване. Вероятно щяха да се окажат пореден кърпеж.

Повече от ясно е, че е трудно да бъде постигнат баланс на интересите между над 3 млн. собственици на земя и близо 10 хиляди земеделци.

Гледните точки са различни

и изисква време те да се срещнат така, че всички интереси да бъдат удовлетворени. По този пункт всички браншови организации са съгласни. Затова и приеха с облекчение отлагането на мегазакона за поземлените отношения.

Нещо повече – преди да се правят промени в националното законодателство е добре да сме наясно каква нова Обща селскостопанска политика предстои. За да не се налага то отново да бъде променяно – съобразно конюнктурата в Брюксел.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи

до сега е променян над 120 пъти

– още един аргумент в полза на твърдението, че не бива да се бърза. Честите промени отблъскват и големите инвеститори – те не биха си хвърлили парите в бизнес, който утре може да се окаже поставен в риск - поради липсата на ясни и устойчиви във времето правила.

И собствениците и ползвателите на земеделска земя гонят своите интереси. Разковничето за намиране на баланс се крие в диалога. В изслушването на отсрещната гледна точка и в постигането на приемливи компромиси и за двете страни. Ако всеки дърпа чергата към себе си, резултатите няма да са добри.

Хидромелиорации, комасация и характер на земеползването

– това са трите важни пункта, които определят едно земеделие като печелившо и устойчиво.

Изграждането на ефективни хидромелиорации у нас все още е мираж. Административният инструментариум е толкова сложен, че това отказва земеделците от инвестиции в тази посока. А и как се инвестира в изграждането на съоръжения за напояване, ако нямаш сигурност, че ще ползваш поне 10 години напред земята, която обработваш?, често питат земеделците.

Подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, която включва напояването, е с общ бюджет от 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро. Тези числа са повече от обeзкуражаващи. До къде ще ни стигнат няма и 50 млн. и половина лева и за какви хидромелиорации иде реч? Тук е нужна държавна стратегия със заложени конкретни цели. Такава обаче липсва. Нищо, че си имаме т. нар Водна стратегия, изработена от Световната банка още през 2016 година. И за нея са платени една камара пари. Стратегията е с обем от 107 страници и предлага конкретни стъпки за управление на водните ресурси у нас – в полза на едно по-ефективно земеделие, особено в контекста на все по-честите климатични аномалии, най-вече – засушаването.

Близо 4 години по-късно, нито една от 7-те стъпки, описани във Водната стратегия не е облечена в реални действия. А

подмярката 4.3 още не отворена

То и като отвори, ползата ще е най-вече за „Напоителни системи“ - като бенефициент. Кооперациите и водните сдружения са другите потенциални кандидати. Как обаче ще реанимираш водно съоръжение с мизерните 15 хил. евро? Ако изобщо успееш да минеш през целия административен батак на критериите за допустимост по подмярката. Ще бъдат ли достатъчни трите месеца на отворен прием по 4.3, за да се изготвят толкова сложни проекти, с които да се кандидатства? Правилата и изискванията за кандидатстване тепърва ще се умуват и е резонен въпросът кой изобщо ще се навие да прави проекти? Единственият сигурен и възможен кандидат изглежда „Напоителни системи“. Няма ли обаче да попаднем под ударите на санкции от Брюксел, които забраняват предприятия, които развиват търговска дейност да се подкрепят с нерегламентирана държавна помощ. Междувпрочем, и кооперациите могат да бъдат определени като такива.

Комасацията у нас също буксува. По силата на доброволните споразумения в момента тя е възможна едва в рамките на 1 година. Това предпоставя неустойчиви поземлени отношения и земята продължава да се обработва разпокъсано, което означава

липса на предвидимост за земеделския бранш

Без ясен хоризонт пред себе си, скрепен със силата на закон, земеделието у нас е обречено да оцелява година за година.

Държавата задължително трябва да се включи в процесите на комасация на земята. Примерите са много, да посочим един. Може да бъде създадена Държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя и така да стимулира процесите на комасация.

Безпредметно е да се коментира дали връщането на земята в реални граници беше грешка. По-важно е земеползването да бъде адекватно на сегашните реалности. А какви са те?

Над 3 млн. собственици на земя бранят своите интереси. Повечето от тях са извън пределите на страната и искат яснота и дългосрочна предвидимост в отношенията си с наемателите или арендаторите. Но тя не може да бъде безкрайно дълга в годините напред, защото конюнктурата на пазара се променя. Затова се търси приемлив компромис. „Никъде

в Европа не съществува терминът „бели петна“

Как да обясним на нашите деца, които искат да се завърнат от чужбина и да обработват земята си, че не могат да го направят, защото тя е отдадена под наем като „бяло петно“? Не е приемливо да има договори със срок от 30-40 години на ползване на земята“, категорични са от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Земеделците имат своите контрааргументи: редно ли е в законодателството да бъдат заложени крайни срокове при договарянето между собственици и ползватели на земя? Това не погазва ли правото на едно свободно договаряне между две страни? Юридически издържано ли е приравняването на аренден и на договор за наем на земеделска земя? И ред други въпроси остават отворени за дебат. В търсенето на отговори е задължително да се включат юристи, които отлично познават материята.

Една година време стои пред собствениците, ползвателите на земеделска земя и държавата. Този период не бива да се пропилява. Трябва

всички страни да седнат на масата

и да потърсят възможно най-добрите и работещи решения. Аграрният бранш има нужда от ясни правила, опростени административни процедури и предвидимост за своя бизнес. Най-малкото, несериозно е да се прави бизнес година за година. Собствениците на земя трябва да бъдат удовлетворени по силата на тяхното право, гарантирано от Конституцията – частната собственост е неприкосновена. Интересите трябва да се срещнат на полето на приемливите компромиси. За да не се обвиняват след това всички в лобизъм. И за да не се налага поредна промяна в националното законодателство, свързано с поземлените отношения. След поредния недомислен кърпеж.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Конкретика по параметрите на новата ОСП ще има след като бъде гласувана многогодишната финансова рамка, казва директорът на дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК

Интервю на Анета Божидарова


- Г-н Милушев, в каква степен можете да дадете яснота за следващата Обща селскостопанска политика?

- Имаме яснота какво предлага Европейската комисия. На първо ниво – ще има нова система от задължителни предварителни условия. Тя включва
онова, което в момента наричаме кръстосано съответствие + екологизацията. Мерки, които и в момента се прилагат. ЕК иска тези мерки да бъдат задължителни за изпълнение, за да бъдат субсидирани фермерите по линия на директните плащания. Второто ниво, което се предлага, е да има екосхеми както в Първия, така и във Втория стълб на ОСП – директни плащания и ПРСР. Задължителните елементи изглеждат така: 30% за агроекология във Втори стълб и като цяло – всички мерки трябва да имат дял от 40% в борбата с климатичните промени. Това най-общо е сложила до момента Европейската комисия на масата.

- Какви са настроенията в Брюксел по тази рамка?

- Финландия иска да се определи по-висок процент на финансиране за по-зелени политики - с цел опазването на климата и околната среда. Този процент не може да бъде ясен, преди да бъде гласувана европейската многогодишна финансова рамка. Това, което е бъдещ предмет на дебат в Европейския съвет – дали да има предварително договорен пакет от мерки между държавите – членки, от които всяка страна да може сама да избира какво да прилага или да се заложат по-високи цели? В Европейския парламент има спор между две комисии – между комисията по земеделие и комисията по околна среда. Те имат сравнително различни виждания по това как точно ще изглежда зелената архитектура на бъдещата
ОСП. Още не е ясно къде точно ще намерят точката на консенсус помежду си. Новият председател на Европейската комисия недвусмислено даде се разбере, че приоритет за Европа е опазването на климата и на околната среда. А това означава последователна зелена политика. В ЕК вече е гласуван Зеленият пакт, предложен от Урсула фон дер Лайен. Голямата цел, заложена в него, е Европа да се превърне в „климатично неутрален“ континент до 2050 година.

- Какво ще струва на българските фермери да прилагат зелената архитектура, ще бъдат ли нужни инвестиции за специфична техника, например?

Не мисля, че задължителните предварителни условия ще изискват такива инвестиции. Вярно е, че за определени мерки, които са по-скоро надграждащи, може да се изисква определена техника, но така или иначе фермерите вече прилагат тези изисквания – по кръстосаното съответствие и екологизацията. Това не е нещо ново за тях. Заплащането на 30-те процента по Втори стълб ще се прави на база на пропуснати ползи и на направени разходи. В Първи стълб заплащането може да става и на базата на поощрението – ако започнете прилагането на земеделска практика, която е добра за климата и околната среда, ЕК ще ви плати, без това непременно да е свързано с пропуснатите ползи и с направените разходи. Тоест, плащането може да е дори по-голямо. Затова си струва фермерите да разгледат всичко, което Комисията предлага – то е интересно, по-скоро трябва да се мисли върху това какви са възможностите, отколкото веднага да се протестира срещу него.

- Ще има промени в европейския бюджет за България по линия на директните плащания?

Първо да видим какъв ще е бюджетът. Ако той е поне това, което е предложила Европейската комисия, намаление на директните плащания за България няма да има. Ако към 2019 г. плащането е около 215 евро на хектар /100 евро СЕПП + преразпределителното плащане + младите фермери + агроекология и т. н. /, с намалението на бюджета за новата ОСП, плащането за България би паднало до 206 евро на хектар. Но с външната конвергенция, при която се предвижда старите страни – членки да прехвърлят средства на новите, плащането за България става 220 евро на хектар. Нека уточня, че това е симулативен процент, но е видно, че плащането отива нагоре, а не надолу.

- Ако бъдат въведени тавани в подпомагането, това как ще се отрази на сегашния модел на земеделие в България?

- Зърнопроизводството е един от най-конкурентноспособните браншове в България. Не би било добре страната да изгуби такъв сектор. Същевременно, не трябва да се върви към монокултурност в земеделието. Трябва да се търси баланс. Предложението на ЕК е над 60 хил. евро да започне намаление на плащанията – това е т. нар. таван в подпомагането. Абсолютният таван е 100 хил. евро. Предлага се също преразпределителното плащане, което сега съществува, но не е задължително, в бъдеще да стане задължително. Още е рано да се каже дали тези предложения ще бъдат приети от Европейския съвет. По-скоро голяма част от държавите-членки не са склонни да бъдат въведени задължителни тавани и задължително преразпределително плащане, но има и такива, които настояват за обратното. Различни са и настроенията в Европейския парламент, там като че ли везните натежават в полза на таваните. Тези мерки не за първи път се предлагат от Европейската комисия, но досега не са приемани. Вероятно е отново да бъдат отложени, въпреки че Комисията твърдо стои зад своята позиция за въвеждането на тавани. Но съществува съпротива от всички държави, в които има мащабни земеделски стопанства. В тази връзка, може би е добре отново да обясним как се взимат европейските решения. ЕК предлага, решават в Европейския съвет и в Европейския парламент. Как става това – съветът и парламентът първо приемат свои отделни позиции и след това се срещат в диалози и в триалози, като в последните участва и ЕК. Така протичат
преговорите, търсят се компромиси и накрая се излиза с общо, съвместно решение. Това е т. нар. Механизъм за взимане на съвместно решение, който беше въведен с Лисабонския договор.

- Какви нови инструменти се обсъждат на ниво Европейска комисия по отношение на младите фермери?

Ние предлагаме и в Първи, и във Втори стълб да има финансови стимули за младите фермери. Тези инструменти и сега се прилагат. Новият елемент е, че за тези плащания вече се планира задължителна сума от еквивалент на минимум 2% от директните плащания. Всяка държава-членка задължително трябва да задели тази суми за младите фермери. ЕК предлага и финансови инструменти за закупуване на земя. В тази връзка, в новите стратегически планове по ОСП е необходимо всяка страна да направи описание по отношение на достъпа до земя, на достъпа до финанси и на данъчното облагане. Ние, в ЕК, си дадохме сметка, че само да се дават пари е задължително и е много хубаво, но далеч не е достатъчно. Понякога пречките в националното законодателство са много по-големи и подпомагането с европейски средства не решава някои проблеми.

- Що е то национален стратегически план – кой ще участва в неговото списване и как ще се контролира на европейско ниво изпълнението му?

- Изготвянето на стратегическите планове е приоритет на отделните държави, но те ще се приемат съвместно с Европейската комисия. Без одобрение от комисията, за което в момента се създава специална организация, стратегическите планове няма как да влязат в ход на изпълнение. Вече има доста определени елементи на ниво Брюксел, които в голяма степен диктуват съдържанието на този документ. Това са 9-те специфични цели на ОСП, показателите, по които те ще бъдат оценявани и интервенциите, които са указани в най-общ план в европейските регламенти. Подробностите по тяхното прилагане трябва да бъдат разписани в националните стратегически планове. По повод европейският контрол върху тяхното изпълнение – ежегодно страните – членки ще трябва да докладват за хода на изпълнение на стратегическите планове. Този доклад, на базата на показателите на постигнати резултати – по междинните цели, ще дава яснота дали се изпълнява онова, което е заложено. Брюксел стриктно ще следи за това.

- Ще има ли наказани държави, ако не изпълняват своите стратегически планове и какви са санкциите?

- Брюксел няма за цел да налага санкции. В зависимост от това, което правят одиторите и европейските отдели и политически дирекции, има различен вид рестрикции. Преди обаче да бъдат наложени такива, има поредица от процедури: да се даде обяснение за непостигнати резултати, като се представи план за действие, да се модифицира стратегическият план, за да постигне целите си. Едва ако държавата – членка не предприема никакви действия по тяхното постигане, тогава ще се пристъпи към санкции. В момента има доста запитвания към ЕК как точно ще става годишното отчитане по изпълнението на плановете, дори има възражение срещу това то да е ежегодно. Както казах – рамката на бъдещата ОСП е на масата, дебатите предстоят.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта