Понеделник, 14 Октомври 2019 14:28

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Публикувана в Агроновини

Дълги колони зърноприбиращи комбайни, хиляди декари и мощни трактори ... Сигурно така си представят жътвата в Канада. Така е в житницата на страната – провинциите Саскачеван и Манитоба. Но в източните региони земеделските пейзажи изглеждат различно...

Farmers Daily

Сезонът на жътвата на зърнените култури в Канада е доста разтегливо понятие. За страна, която се простира от изток на запад на почти 5000 км, е свойствено огромно разнообразие на земеделски култури.

Bourgault Air Seeder Paralink Hoe Drill

Забележима е и значителна разлика в структурата на селското стопанство. В западната част на страната големи стопанства работят на стотици хиляди декари земеделска земя, а в източната преобладават млекопроизводителни ферми със средноевропейски размери. По тази причина и жътвата в Канада има големи контрасти. Страната е на второ място в света по площ, но едва 5 на сто от нейната територия е обработваема земеделска земя.

Саскачеван – житницата на страната

Именно в централния щат Саскачеван са разположени 44 на сто от всички обработваеми площи в страната. Все по-рядко, но все още наричат тази провинция „житницата на Канада“. В северната част на щата земята се обработва по-трудно – от момента на сеитбата до жътвата в някои райони фермерите разполагат едва с 90 дни. Случва се сеитбената кампания напролет да се отложи поради продължителна зима или силни валежи. Тогава на фермерите се налага да решават дали сеитбата в този сезон ще бъде изобщо икономически целесъобразна. За оптималното използване на късия вегетационен период земеделските машини работят на предела на възможностите си. Затова тук е популярна една от най-мощните машини, помагаща на зърнопроизводителите през късия прозорец на сеитбата да засеят големи площи с незначително количество работна ръка, а именно сеитбеният комплекс Airseeder XXL. Той е производство на канадската компания Seedmaster с работна ширина 27 м.

download

Създадената през 1991 г. компания Seedmaster е достатъчно млада в сравнение с останалите канадски производители и е станала известна с производството на земеделска техника с впечатляващи размери. Сеялки с работна ширина 18 м са обичайни в Канада, но машини с 30 м работна ширина дори и тук се срещат рядко. Успяхме да присъстваме на сеитбата на зимна пшеница в канадско стопанство с площ 4000 ха, разположена недалеч от градчето Реджайн. Фермерското семейство от Южна Германия се е преселило в Канада още преди 20 години и е закупило съществуваща ферма в провинция Саскачеван. Фермерите се отнасят много внимателно към почвата, поради което цялата техника, включително зърноприбиращите комбайни и претоварващите ремаркета са на гумени вериги.

Дъжд!

Големите земеделски региони, разположени в прериите – провинциите Саскачеван и Манитоба, в периода на вегетация страдат особено силно от липсата на валежи. Средногодишното количество на влагата тук не превишава 400-500 мм. Затова навсякъде се използват пивоти за кръгово поливане, а водата за тях идва от склоновете на Скалистите планини и за да достигне до мястото на използването си, изминава повече от 1000 км.

Добивите от земеделските култури варират в зависимост от региона, но средно те са около 400 кг/дка за ечемика и 500 кг/дка за пшеницата. Но често климатичните условия не позволяват на фермерите да прибират стабилни реколти всяка година.

TransferTracksWeb 4

Що се отнася до прибиращата техника, то тук практически не се използват стари комбайни. При дълги дистанции и отдалеченост на фермите логистиката има голяма роля. Семейно стопанство, разположено на север от град Суифт-Карент в Саскачеван, използва практически непознати на европейските земеделци претоварващи ремаркета. Производител на 70-метровото триосно ремарке е компания Balzer. Три големи зърноприбиращи комбайна могат по два пъти да разтоварят зърното в такова ремарке. 600-милиметровият шнек за по-малко от три минути разтоварва цялото съдържание на бункера в собствени камиони на стопанството. Претоварващото ремарке служи в стопанството не само като транспортно средство, но и изпълнява буферна функция в логистичната верига. За тези, които се грижат за здравето на почвата, е достъпен и верижен вариант на претоварващите ремаркета Balzer Field Floater с четири вериги с ширина 91 см!

Минимум обработка

Почвообработката в Канада е сведена до минимум. Една от причините е късият вегетационен период, който стига само за изравняване на почвата. Но има и агрономически предпоставки. Основната задача на фермерите е да задържат влагата в почвата и да я предпазят от замръзване през зимата за сметка на образуващата се на стърнището снежна шапка.

Иглената брана за събиране на сламата в канадските стопанства е много важна машина, способна да решава множество текущи задачи. При нейното използване веднага след комбайна сламата се разпределя, осигурявайки добри условия за прорастване на самосевките. През пролетта, при втората обработка, земята става по-рохкава, което способства за затоплянето и изсъхването й. С иглената брана се работи на високи скорости. Канадските компании, като Bourgault, произвеждат брани с работна ширина 25 метра. Гледката на тяхното транспортиране по пътищата с ширина 4,5 метра е впечатляваща.

 

А животновъдството?

Суровият континентален климат на север затруднява развитието на земеделието. В източните провинции на Канада – Онтарио и Квебек, растениевъдството е съвсем символично. Тук има много повече влага, отколкото в западните райони. Поради това основната дейност на земеделските производители е насочена към фуражните култури – царевица, люцерна и соя за млечното животновъдство, свиневъдството и птицевъдството. Но стопанства с повече от 300 млеконадойни крави са рядкост. В Онтарио средната млекопроизводителна ферма отглежда 70 животни, а в Квебек – 80. Действащата в страната квотна система задържа цените на млякото на стабилно ниво и дава възможност на малките семейни ферми да получават достатъчни доходи.

italian farmers learn about agriculture in canada 2
Въпреки огромната територия на Квебек и Онтарио, делът на обработваемите земи в тези щати е незначителен. Особено характерно е това за провинция Квебек, която по площ е пет пъти колкото Германия.

Много от стопанствата в Канада се притежават от семейства с европейски произход. Преселниците са донесли със себе си нови производствени технологии, а производителите на земеделска техника от Централна Европа вече са се установили в Канада. Ако се обърне внимание на земеделските земи между Отава (Онтарио) и Монреал (Квебек) по време на косенето, то може да се забележи, че фермерите използват предимно трактори и навесен инвентар на германски производители. Голяма част от работата в стопанствата се извършва от предприятия за услуги със земеделска техника. Например, компанията GT Custom Work Ltd е специализирана във внасянето на органични торове. Компанията разполага с 8 трактора John Deere с торовнасящи машини Nuhn. Братята, собственици на компанията, показват как с помощта на техника с мощност 2500 к.с. може да се внесат 35 куб.м органични торове. Обикновено техниката на компанията работи в отбори по 3-4 единици и за седмица внася 6000 куб.м органични торове на територия над 100 км! Това е впечатляващо, както и цялото земеделие на Канада!

Земеделието на Канада

Във втората по големина страна в света, едва 8 на сто от територията са земеделски земи. Въпреки това страната е един от най-големите износители на земеделски стоки в света. В прерийните провинции се отглеждат пшеница и маслодайни култури. В източната част на Канада се произвеждат мляко и зеленчуци за вътрешния пазар. Късият вегетационен период принуждава земеделските производители със среден размер на стопанствата 3000 дка да са пределно добре механизирани, за да успяват за малко време да обработят големи площи. Влагоопазващата минимална почвообработка и директната сеитба са преобладаващите технологии в канадското земеделие.

Канадският пазар на земеделска техника е съсредоточен в ръцете на американските производители като AGCO, Case IH, John Deere. Известни местни производители са Degelman и Versatile.

Публикувана в Агроновини
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство
Скоро няма и да има. С доходите си средностатистическият българин едва си купува хляб и кофичка кисело мляко на ден от най-евтините супермаркети. Над 3 милиона от общо 7 милиона българи живеят под чертата на бедността. И последното, за което ги е грижа, дали млякото, за което едва са събрали последните си стотинки е здравословно. 
В България хората, които са готови да се разделят с 5 лв за кило биологични домати или ябълки или с 20 лв за половинка ръчно правено сирене са много малко. За тях са достатъчни и 1-2 биопроизводителя.
Биопроизводители обаче има много. Да се чудиш къде реализират продукцията си! Или може би разчитат само на субсидии? 
Навсякъде по света био-то е бутикова ниша за богати. Затова и западните фермери не искат да се занимават с такова производство. За България да не говорим. Тук сме бедни. И преди да си говорим за здраве и ползите от тези храни, трябва да вдигнем доходите на населението. Защото 5000 програмиста хипстера с високи доходи в София и Варна, не са достатъчен пазар.
Да се чудиш как уж интелигентни хора просто не могат да смятат. Правят сайтове, фермерски пазари с умопомрачителни цени, нароиха се хиляди био магазинчета. И всички те след време закономерно затварят врати.  Доколко продуктите в тях наистина са био е тема на друг коментар. 
За съжаление сме твърде бедни, за да ядем био. И изобщо не трябваше да се връзваме на западняците, когато си оставиха конвенционалното производство за техните държави, а на нас ни казаха да правим биологично земеделие... 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес
Краят на годината е време за равносметка. 2019 година все още не е свършила, и резултати от продадената нова земеделска техника дори за деветмесечието още не са излезли. Но си мисля, че вече може с повече или по-малко увереност да опишем годината и да направим някаква макар и приблизителна равносметка.
На пръв поглед - една трудна година за земеделците. Суша, липса на програми, неяснота около новата ОСП, ниски цени. Но на втори поглед - просто година, която задава тенденцията за бъдещето и една нормална година.
 
Ерата на свръхпечалбите в българското земеделие приключи. Вече всичко е регулирано и почти всичко е на светло. Това принуди много от фирмите извън бранша, които търсеха добро и тихо пристанище за излишните си пари, да се оттеглят от сектора. Сушата е нещо, което вероятно ще продължи и през следващите години, предвид естественото развитие на климата. И ми се струва, че тук молебените за дъжд няма да помогнат, а трябва да се помисли за напояване. Всеки в България, който чуе думата "напояване" обаче знае, че това звучи по-сложно от построяване на трансгалактическа магистрала до Марс.
 
Цените на земеделските култури падат, а торове и препарати стават все по-скъпи. Това сваля драстично печалбите. Всичко това естествено не прави земеделците много склонни да инвестират в нова земеделска техника.
 
"Накупихме си всичко, от което имахме нужда и поне 5-6 години нямаме нужда от никакви нови машини". Все по-често можеш да чуеш тези думи в разговор със земеделци. Има и такива, които трябва да купуват всяка година, но те да са има няма стотина души.
 
Борбата за този свит пазар е огромна. Фирмите за продажба на земеделска техника са принудени да свалят маржовете си на печалба до минимум само и само да убедят фермерите да купят нещо в настоящата трудна ситуация. А трябва да го правят, защото имат план от заводите производители. Но тези ниски печалби и работа почти под себестойност не водят до нищо добро. Не остават пари за инвестиции. Страдат сервизите и хората. И това естествено ще доведе до един съвсем нормален в сегашната ситуация резултат - фалити. Вече има няколко фирми, които с последни сили са се закрепили на ръба, но още една такава година ще ги довърши.
 
Напоследък се чуват слухове, идващи предимно от консултанти, че ще отворят мярка за инвестиция в земеделска техника. Но това е малко вероятно да се случи тази година, според мои източници в МЗХ и ДФЗ. По-скоро догодина, ако останат излишни пари. Засега приоритет е Мярка 5 за биосигурността и прочутата мярка на Боянова, както наричат Мярка 16 за иновациите. Така че е добре фермерите да не се лъжат по слухове и ако са решили да купуват нещо, да го купят.
 
А иначе много пъти съм писала, че България е малък пазар. Програмите и наливането на евросредства създадоха една измамна реалност, че земеделието е милиарди и яхти. Но това беше до време. Както навсякъде по света, така и у нас, земеделието все повече се превръща в един нормален бизнес, от които милионер не се става. Дори обратното. Само се гърбавее.. Затова и накрая ще останат 5-6 фирми за земеделска техника, 3-4 големи семенарски компании, 2-3 за торове и препарати и 1-2 медии. За други просто няма място. Може би и двайсетина консултанта. Те са безсмъртни.
Ася Василева
Публикувана в Коментари

„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа
Петък, 04 Октомври 2019 13:43

Агрокомисар на кантар

Кандидатът за европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица.

В досието на полякът Януш Войчеховски има солидна черна точка. Той е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г. 

Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това няма да повлияе на избора.

Полякът обаче започна с фалстарт своята битка за поста. Провалът при първото му изслушване пред европейските депутати изостри въпроса до колко неговата кандидатура за аграрен еврокомисар е уместна.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша би бил повече от приемлив на тази позиция. Структурата на полското селско стопанство обаче е различна.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговото първо изслушване. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните. Не даде конкретен отговор обаче на въпроса дали директните плащания между държавите членки трябва да бъдат изравнени. Част от евродепутатите се разсмяха на нищо неказващото изречение от страна на кандидата за аграрен еврокомисар „Отворен съм за обсъждане“.

Поляците имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението „ОСП не е Библия“, Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Дали при второто изслушване пред европейските депутати полякът ще издържи изпита, предстои да разберем. Ако това се случи, Януш Войчеховски определено ще е най-странната птица като еврокомисар по земеделието в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, не е ясно. Засега е агрокомисар на кантар.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Според изследванията на международната организация Transparency International, през 2016 година новозеландското правителство е заело първо място в света по прозрачност и липса на корупция

Андрю Холдейн

Фермер от Нова Зеландия

В икономиката на Нова Зеландия земеделието заема важно място – на земеделската продукция се пада около половината от целия износ на страната. При това повечето отрасли на земеделието се отличават с висока ефективност и доходност, широко и повсеместно внедряване на иновативни технологии и особен подход в отношенията между държавата и фермерите.

20150506012049541

Посоката на развитие на земеделието на Нова Зеландия е определена от постепенно провежданите от правителството във времето важни реформи, в резултат на което се е образувала много своеобразна структура на земеделието. В много от своите части тя съществено се отличава от приетите в останалите развити страни системи и обуславя успешното развитие на земеделието в тази страна.

Успeхът в цифри

Нова Зеландия е един от най-големите в света износители на агнешко месо и втора след Австралия по износ на вълна. Въпреки намаляването в общото поголовие на овцете през 70-те години на миналия век от 70 млн. глави до днешните 30 млн., обемите на изнасяното месо не са намалели, благодарение на най-новите научни разработки в областта на селекцията, както и от подобряването на методите за отглеждането на животните.

jack large

Но основната специализация и най-доходоносният отрасъл в земеделието на Нова Зеландия е производството на мляко. Частта на страната в световното производство е 33 на сто, а 95 на сто от произвежданите суровини се изнасят под формата на масло, сирена и сухо вещество в 140 страни по света. Нова Зеландия произвежда почти половината от световния обем на пълномаслено сухо мляко, тъй като местните крави произвеждат около 377 кг сухи млечни вещества на глава за година. Най-големият играч на новозеландския млечен пазар е компанията Fonterra, произвеждаща около 87 на сто от млякото в страната. Кооперативът обединява 11,4 хиляди акционери и представлява не просто организация за преработка на суровина и продажбата й с добавена стойност, но е и мощен износител извън страната.

Особени права

Климатът на Нова Зеландия е достатъчно мек и благоприятен за отглеждането на тревни култури, често в течение на целия сезон. По тази причина пасищата заемат 51 на сто от цялата територия на островите, което обуславя значително преимущество на пасищното животновъдство. При това правителството се е отказало от субсидирането на местните фермери и регулирането на цените с административни методи, което е способствало за преструктурирането на новозеландското земеделие, значителното повишаване на конкурентноспособността на фермерите и увеличаването на доходите им.

P16.LANDCORP Camilla Rutherford 8609

Съществуват и други причина за толкова ефективното развитие на земеделието в Нова Зеландия. Една от тях са особените имуществени права. Още от колониалните времена жителите на страната имат безусловни права на собственост. Благодарение на това на острова е започнал да се развива свободен пазар на земята. Това е довело до бързото развитие на земеделието, тъй като собствениците на земя са сигурни, че инвестициите им няма да бъдат напразни. При това защитеното от закона право на собственост позволява на фермерите да го използват в качеството му на залог при получаването на кредити за развитието на стопанството. Кредитирането на земеделските производители в Нова Зеландия е важен и печеливш за банките бизнес, поради това много от тях имат отделения само за работа със земеделски производители.

Пълна самостоятелност

Друга особеност, даваща възможност за активното развитие на земеделието, е държавното управление. Според изследванията на международната организация Transparency International, през 2016 г. правителството на Нова Зеландия е заело първо място в света по прозрачност и липса на корупция. Според Световната банка страната е един от световните лидери по удобство на правенето на бизнес, при това тя е сключила договори за свободна търговия с 16 държави, влизащи в Световната търговска организация.

20150506012049541

Правителството не участва непосредствено в маркетинга или фиксиране на цените на никакви земеделски стоки – те напълно зависят от колебанията на свободния пазар, при това всички рискове се поемат от фермерите. Пълномощията на управлението на страната в земеделската сфера се ограничават само със събирането на данъци за месото и млякото, което позволява да се провеждат научни изследвания и разработки, които внасят съществен принос в развитието на животновъдството, както и в установяването на правила за протоколите на производството и качествени стандарти за готовата продукция, която трябва да съответства на изискванията и стандартите на търговските партньори на страната.

Средният размер на ферма в Нова Зеландия е около 2500 дка. Около 44 на сто от всички стопанства в страната се специализират в отглеждането на овце и едър рогат добитък, при това повечето от тях са семейни стопанства, а кооперативите не са много разпространени. Пасищата се отделят с огради за контрол над животните. Новозеландските фермери се стараят да общуват помежду си, да обменят опит и знания, което става предимно по време на различни мероприятия и изложения, Дни на полето и специализирани печатни издания. Често земеделските производители самостоятелно формират групи за внедряване на някои подобрения и съвременни технологии в своя бизнес, за да отговорят на последните изисквания на пазара.

Комплекс от структури

Важна роля в аграрния отрасъл на Нова Зеландия има широко развитата инфраструктура както на ниво отделно стопанство, така и в отрасъла като цяло. Например, всяка ферма за отглеждане на овце и едър рогат добитък има специално помещение, където се провежда стрижбата. Вълната без черни влакна обикновено се сортира на място преди опаковането и изпращането й в центъра за продажба или събиране. Преди износ вълната се измива от специална компания срещу заплащане, благодарение на което се постига онова високо качество, за което тази продукция се цени в цял свят. Също така почти във всички села има ветеринарни служби, оказващи услуги и предоставящи лекарства за животните. Важността на благополучието на селскостопанските животни е установена на законодателно ниво. На острова е въведен строг пограничен контрол, благодарение на което тук никога не са фиксирани сериозни заболявания по животните.

Lake Hawea

На територията на страната са разположени многочислени специализирани центрове за продажба на животните, при това повечето от тях провеждат ежедневни търгове за овце и едър рогат добитък при участието на брокери, което способства за запазването на гъвкавостта на пазара през цялата година и достъпа до него на животни с различни възрасти и продуктивност. Всички животни имат ушни марки, а при продажбите се теглят на електронни везни. Транспортирането на животните, с което се занимават независими фирми, е достъпно за фермерите по всяко време, благодарение на силната конкуренция между транспортните компании.

Всичко това позволява на земеделието на Нова Зеландия да постигне високо ниво на развитие, благодарение на което фермерите произвеждат конкурентноспособна продукция на приемливи за тях цени. Така през пролетта на 2017 година стойността на сухото мляко на компания Fonterra е била 6,45–6,55 новозеландски долара за 1 кг, смесена и почистена вълна – 3,85 новозеландски долара за килограм, говеждо месо – 5,7 новозеландски долара за кг, а овчето месо – 5,9 новозеландски долара за килограм.

Слабостите се преодоляват

Въпреки всички преимущества, земеделието на Нова Зеландия има и слаби места. Една от тях е значителната отдалеченост от пазарите и свързаните с това трудности на маркетинга и продажбите, въпреки че този факт има и положителна страна в сферата на ветеринарния контрол на островите. Днес се чувства остър недостиг на инвестиции за създаване на филиали на новозеландските производства на задграничните пазари, поради което съществува определена зависимост от агенти и дистрибутори. Постепенно компания Fonterra променя ситуацията, благодарение на финансови вложения и партньорски отношения с други страни.

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 03 Октомври 2019 12:36

Има ли шанс за рапицата в Добруджа?

  • Маслодайната култура е на път да отпадне от сеитбооборота
  • Трайните засушавания и жегите отказаха фермерите от рапицата
  • Сушата застрашава и сеитбата на пшеница

Габриела Събева

Рапицата е една от културите, която през последните 10 години породи бурни страсти и емоции в Добруджа. Рязко засилване на интереса към тази култура заради търсенето на биодизел и бързата й реализация още след жътва, благоприятни климатични условия през няколко поредни стопански години, довели до високи добиви и добра цена – това бяха само част от причините за нарастването на декарите с маслодайната култура. През 2010 и 2011 г. площите с рапица в Добричка област достигнаха 330 000 дка. Само за една стопанска година беше отбелязан скок от над 100 000 дка. Разбира се, медалът винаги има две страни. Първите знаци дойдоха след една люта, ветровита и типична за Добруджа зима, през която посевите с рапица измръзнаха. От засетите 328 000 дка с маслодайната култура в Добричка област загинаха над 90 %. Така „любовта” към рапицата продължи да се движи на приливи и отливи. Поредният „минус” дойде точно преди година. Тогава природата реши да се покаже немилостива и заложи на силно и жарко слънце без дъжд в продължение на месеци. Така семената от 189 000 дка с рапица си останаха в почвата без дори да покълнат. Около 60 000 дка бяха разорани и презасети с пролетни култури.

Seitba

Средните добиви от рапица в Добричка област през това лято достигнаха 256 кг/дка, а общото произведено количество – близо 33 000 тона.

„В момента сме на път да се повтори ситуацията от преди година”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Проблемът се задълбочава, тъй като ние имаме „натрупан” недостиг на влага още от есента и зимата на 2018 г.”, посочи дамата и уточни, че именно липсата на сняг направи още по-сериозен проблема както с рапицата, така и с пшеницата. „Сега ни трябва много дъжд, за да си наваксаме загубите. За съжаление дългосрочните прогнози показват, че до средата на октомври ще има суша и високи температури. Ето, в края на септември паднаха дъждове, но те бяха по 5-6 литра – крайно недостатъчни”, допълни Радостина Жекова.

„Няма никакъв шанс за рапицата. Имаме сериозно редуциране на площите заради липсата на дъжд през последните месеци в Добричка област. Почти нямам колеги, които да са рискували и да са засели рапица”, обобщи още стопанката.

Един от потърпевшите през годините, който е претърпял загуби от маслодайната култура, включително и през тази стопанска година, е Иван Балабанов. Фермерът обработва 16 000 дка в община Ген. Тошево. „Няколко години поред се опарихме от рапицата. Това е хубава култура, но тя е синтетична, създадена от човека. Затова смятам, че рано или късно ще дойде нейният край”, прогнозира фермерът. „Изменят се вкусовете, изменят се тенденциите, променят се пазарите, особено в северните държави. Пада консумацията на рапичното олио. Виждате настроенията срещу дизела. Има още какво да се изброява, има още проблеми при отглеждането на рапица. Със забраната на редица продукти за растителна защита, невъзможност за пръскане по време на цъфтеж – всичко това води до сваляне на стопанските резултати”, категоричен е Иван Балабанов. „В крайна сметка това е скъпа култура, която е супер интензивна, изисква висока степен както на механизация, така и на растителна защита и торове, на енергоснабдяване и в същото време е много рискова. Единственият бонус на рапицата беше бързият й пазар през юли, бързите свежи пари, които носеше. Това обаче също отпадна, тъй като борсовите сесии вече са през септември и това налага да мислим складово място и за нея. Поради всички тези причини рапицата полека-лека отстъпва мястото си”, обобщи стопанинът.

В стопанството му вече е започнала сеитбата на пшеница. Използват падналите около 25 литра дъжд в региона. „Това е късмет и трябва да го оползотворим максимално, за да може поне тази година да се порадваме още през октомври на поникнала пшеница. През миналата нямахме такива. Първите пшеници поникнаха декември, тогава паднаха и първите дъждове при нас. Те бяха оскъдни, недостатъчни, а през януари имахме летеж на мухи и трябваше дори да пръскаме. Това беше невиждано”, връща се назад фермерът. Иван Балабанов е категоричен, че за да се получат добри стопански резултати от полските култури, трябва да се полагат сериозни грижи за почвата. „Трябва да престанем варварски да палим полетата и да унищожаваме органичната материя. Почвата е богатство, което е наследено от нашите предци и това е преди всичко биология. Трябва да се грижим за нея с добри мерки и мероприятия. Тогава ще имаме прекрасни резултати, ще си гарантираме бъдещето!”, категоричен е още земеделецът.

Hristo Hursev agronom

„Нямаме рапица. През миналата година се стигна до много разорани площи. Затова взехме решение ако към момента на сеитба в края на август няма нужната влага, изобщо да не сеем, защото няма да има смисъл” – това заяви Христо Хърсев, старши агроном в „БГ АГРО” АД. Фирмата обработва 120 000 дка земя, разположени в областите Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна. Тъй като нивите са в различни региони и културите се отглеждат при различни почвено-климатични условия, това дава възможност за по-реални преценки и изводи за прякото производство. Навсякъде обаче рапицата е била културата, породила много притеснения и загуби. „Сега нямаме рапица, тъй като нямаше дъжд. При едно изчакване на евентуална влага и закъсняване от нормалните срокове за сеитба, редуцирането на добивите е много сериозно. Всяко изместване на сроковете напред във времето увеличава рисковете за презимуване на рапицата”, обобщи още старши агрономът. Въпреки сушата, сеялките за пшеница вече са в полетата и сеят зърното за новата реколта. „В момента няма влага, но при голямо производство като нашето трябва да сме напред със сеитбата. През последните години климатичните условия постоянно ни провокират. От засушаване се преминава към рязко застудяване и това подлага на риск по-късните сеитби. Затова вече сме заложили над 40 % от пшеницата”, разясни Христо Хърсев.

Една млада дама от община Тервел е решила обаче да рискува и избира отново да заложи рапица през тази есен. „Предходната година беше много трудна, отново заради засушаването. Засяхме рапица, после я разорахме. Сега обаче напук на всичко отново засяхме от маслодайната култура и се надяваме в близките дни да завали”, не крие надеждите си Вероника Чалъкова, агроном във фирма „Рай Мег Агро”. Фирмата е малка, семейна, със седалище в тервелското село Кладенци. Сеитбата е извършена в оптималните за тази култура срокове, които започват около 25 август. „За мене е предизвикателство и удоволствие да работя, да съм на полето, да наблюдавам растенията и развитието им и на финала да жънем”, не крие ентусиазма си младата и чаровна дама. Не крие обаче и притесненията си заради продължителните засушавания през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен всеки агроном. „Условията за сеитба на пшеница към момента не са добри. Твърде голяма суша е. През последните две седмици паднаха общо 10 литра дъжд. Това е абсолютно недостатъчно за нормална подготовка на полето и за нормална кампания”, смята Вероника.

Veronika agronom 1

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добричка област са до 20-25 октомври. До тогава масово ще се сее по полетата. „Трябва ни дъжд. Много дъжд, за да имаме шанс!”, подчерта още веднъж Радостина Жекова. Ежегодно в Добруджа се залагат 1,200-1,300 млн.дка със зърнено-житни култури.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 01 Октомври 2019 20:24

Хей, ресор – здравей, здравей!

Хей, ресор – здравей, здравей! Примерната и акуратна българка Мария Габриел, бъдещ еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“ беше изпратена след изслушването в европарламента с ръкопляскания. А българските й колеги евродепутати казаха добри думи за нея. Доколко са били искрени или просто са искали да спазят благоприличие, няма значение.

През следващите 5 години Габриел ще се бори за по-справедливо разпределение на европейския бюджет, заделен за нейния огромен ресор. В момента 100 млрд. евро са само парите по програмата „Хоризонт Европа“ и 15 млрд. евро по „Еразъм +“. Българският еврокомисар ще гони увеличение на тези бюджети, защото ресорът „Иновации и младеж“ обхваща широк кръг отрасли: наука, образование, култура, спорт.

В хода на изслушването и последвалите въпроси, Габриел спомена и селското стопанство, като го обвърза с иновациите.

Ха сега да видим! Каква е картината у нас? Прословутата мярка 16.1, свързана с иновациите в земеделието, така и още не е видяла бял свят. Мярката се прочу повече със своето отлагане, отколкото с възможностите, които предлага – общ бюджет от 20 млн. евро и между 60 и 100% финансиране на одобрените проекти.

Според последното отлагане, 16.1 трябва да бъде отворена в края на октомври, най-късно през ноември, но дали това ще се случи, изобщо не е ясно.

Струва си задълбочено да бъдат анализирани следните въпроси – имаме ли реална готовност за сътрудничество между науката, земеделието и новите технологии или просто отново сме водени от лошия импулс за „усвояването“ на едни пари.

Ако се направи анализ на състоянието на българската наука, изводите ще бъдат по-скоро печални. Въпреки, че мнозина от нашите аграрни учени са световно признати, у нас те по-скоро имат славата на „синодални старци“, както грубо ги нарече един финансов министър, който си служеше с прийоми, непознати по нашите географски ширини. Като например да илюстрира бюджета с постна пица. Междувпрочем, въпреки грубия израз, Симеон Дянков се оказа прав в същината на своята оценка.

Българските учени са самотни войни на българското обществено поле. Те трудно работят в екип и са на опашката по брой подадени и одобрени европейски проекти. От друга страна, държавата нехае за техния труд и рядко ги чува. Така малкото смислени стратегии за устойчиво развитие на българското земеделие остават само на хартия. А общественият образ на българският учен от години се свързва с една тъжна процесия: в Деня на будителя едни хора правят мирно шествие в центъра на София, като развяват черни знамена и плачат, защото науката в България била хронично недофинансирана. Къде тогава отиват европейските пари, предназначени за наука, пита се средностатистическият българин? И защо учените глави продължават да напускат страната, вместо да работят за нея?

Как българският фермер може да бъде конкурентен? Като развива модерно фермерство. То обаче се прави с нови технологии, които струват пари. Иновациите не са някакви отвлечени решения, които се раждат само в главите на компютърните специалисти. Иновациите са реални решения на реални проблеми.

Днешното земеделие има нужда от конкретни отговори: как производителите ще се справят с предизвикателствата на климата, как да се реши въпросът с контрола върху всяка агрохранителна верига, за да спрем да си говорим за измами? Как европейските пари наистина да стигат до човека и не просто да направят неговия живот по-хубав, а да създадат поминък и смисленост на онова, което се нарича малък и среден семеен бизнес? Защото това е гръбнакът на всяка икономика. И ако Габриел има амбицията Европа да се мери с Китай и САЩ, ние нека първо подредим собствената си къща. Защото Европа дава, но в кошара не вкарва.

България в момента предимно изнася земеделски суровини. Иновациите могат да придвижат селското ни стопанство една идея напред – като активно участват в създаването на добавена стойност. Чрез преработване, затваряне на цикъла на производство, разширяване на цялата верига, като към нея се привличат и други субекти. Най-накрая всичко това би имало и социален ефект.

Политики, ориентирани към човека – такава е заявката на Мария Габриел. Остава да си отговорим на въпроса: какви човеци сме днес, повече от 10 години след влизането ни в Европейския съюз. Ако продължаваме да се правим на тарикати, номерът няма да мине. И без друго, рано или късно, си плащаме цената за това. Ако сме мнителни и не залагаме на екипното начало – отново ще се провалим. Ако все гледаме в паницата на другия, а не мислим за цялата общност, далече няма да стигнем.

Хей, ресор – здравей, здравей! Винаги готови – да „усвоим“ едни пари! За утрешния ден ще му мисли някой друг! Ние днес да си спасим кожите.

С такава философия, язък ни за хубавия ресор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 45

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта