По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

 

Автор: доц. Божидар Иванов

Публикувана в Бизнес

Време е да опазим националните си интереси в земеделието, независимо от препоръките на „началниците в Брюксел“

Ася Василева

Ако напишете в Google “Стратегия за развитието на българското земеделие" ще ви излязат стотици резултати. Особено голям интерес на към този тип „творчество“ се забелязва през последните десетина години. Няколко правителства досега (с изключение на последното ) търсеха обяснения за неблагополучията в родното земеделие, като набързо създаваха група за изработване на стратегия за развитие на отрасъла. Няма спор, че там попадаха най-авторитетните български учени. Те създаваха на базата на своите познания и опит един продукт, който чертаеше добри и правилни перспективи за развитието на агросектора ни. За жалост, след отминаване на традиционната шумотевица около това действие на новия министър, нищо не се случваше в реалността и всичко си оставаше на хартия. Специалистите си получаваха хонорарите, а реално движение на тези стратегии - нямаше.


И как ли да има? В обосновките и препоръките на тези стратегии се анализираше и търсеше българският национален интерес. Но указанията за развитието на отрасъла вече идваха и продължават да идват готови от Брюксел. Те се съпровождат с известно количество пари. А както казваше и самият премиер Бойко Борисов “моите началници са в Брюксел”. Оттам се решава какво да се прави. И мислите ли, че мъдрите решения на брюкселската бюрокрация са взимани в национален интерес на България?


Много от политиците в Брюксел, които създават европейските програми, сигурно добре познават работите на такива наши големи учени като акад. Атанас Атанасов, проф. Пламен Мишев и др. Но те противоречат с историческия им опит и закономерното предвиждане на техните дългосрочни интереси на Общността.

За Брюксел бе нормално да се отпуснат 66 000 евро на група шведски фермери, за да си закупят акордеони и да създадат група, с която да убиват тъмните и дълги скандинавски вечери. Както е известно, скандинавските стопанства са далеч едно от друго, селски кръчми почти няма, остава хората сами да се забавляват. Важното е фермерите да останат във фермите си и да продължават да се трудят.


Ако някой в България поиска толкова пари за селски клуб, сигурно ще го помислят за луд, пък и за момент си представете колко цигански оркестъра биха били създадени. Ние акордеони си имаме, но пък толкова други неща нямаме. И след толкова години уж щедро финансиране по западни програми, земеделието като че ли не е помръднало от мястото си.

Според акад. Атанасов производството на зърнени култури в България са единственият печеливш сектор в българското земеделие. Но и там липсва добавена стойност. Едни и същи култури, 5 на брой, – рапица, слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, се произвеждат и изнасят от България. Едва 5-7 % от стопанствата ни могат да се развиват високотехнологично. Независимо от европейските субсидии, от 2007 г. насам делът на земеделието в икономиката ни (БВП) се свива почти наполовина – от 9,6% на 4%. 5490 фермери, които са 1,9% от всички регистрирани земеделски стопани у нас, обработват 82 на сто от земеделската земя в България. От 2007 г. досега българското земеделие е загубило 500 000 работни места! Традиционни български култури като зеленчуци, плодове, млечни продукти, вече изчезват от родното производство. Ипак според акад. Атанасов, за да не загине българското земеделие, е необходима нова аграрна революция, в която стратегиите да бъдат изцяло преосмислени и реално приложени на практика.

Много добре зная, че министър Танева е заета в последните месеци да гаси пожари в подведомствените ѝ структури. Щях да започнаизброяването им с АЧС, но в крайна сметка всичко е свързано с безхаберието и корупцията. Зная, че на нейния гръб лежат и други проблеми, които не са получили гласност сред обществото. Но в същото време ми се иска да напиша, че идва времето, когато успешното министерстване ще бъде оценявано не толкова по потушените пожари и запазване на достойнството на съответния орган, но и със визията за новото българско земеделие, която чертае министърът.

И в този смисъл трябва да се направи необходимото стратегиите за развитието на земеделието, които вече съществуват и са добри, да намерят място в деловия график на министерството на земеделието. България разполага с прекрасни учени със световна слава и е престъпление да не се използва техният потенциал за запазването на националните ни интереси. Точно сега, когато се чертае новата ОСП, му е времето!

Публикувана в Агроновини

Националната асоциация на зърнопроизводителите разгледа подробно публикувания проект на Анализ на селското стопанство и Хранително-вкусова промишленост (ХВП), изготвен от Института по аграрна икономика. НАЗ отправя своите забележки към секторния SWOT анализ.

Смятаме, че изходните данни за този анализ трябва да се посочат. Не са използвани правилно данните от статистиката. Откриваме грешни и неясни термини в съдържанието.

Анализът на много места включва препоръки, неподкрепени с данни, които не съответстват на възложеното задание. Стилът на изложението не е неутрален, безпристрастен и независим.

Не сме съгласни с част от изводите, които определяме като неясни, противоречиви и необосновани. В анализа не трябва да се изразява отношения и да се дава оценка.

Посочената в анализа бройка от 220 хиляди стопанства от 2016 г. е невярна. Това не са действащи стопански единици. Трябва да предупредим, че ако се използва тази бройка на стопанствата, това ще бъде опасно и подвеждащо, както и изкривяващо програмирането на европейските и национални средства за земеделие.

При SWОT анлиза по специфични цели има неправилно разределени силни и слаби страни, възможности и заплахи. Присъстват общовалидни твърдения, които не са изведени от анализа или от изводите.

Така направен анализът не може да послужи за идентифициране на нуждите и дефицитите в селското стопанство и не може да е основа за стратегическо планиране.

НАЗ настоява, представеният анализ да бъде коригиран, преработен, като се включат експерти от браншови организации и други заинтересовани стани. Очакваме дебат по анализа, който да бъде проведен по специфичните цели и отделно по сектори.

Източник: НАЗ

Публикувана в Агроновини

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Димитър Димитров стопанисва 8 хил. и 500 дка земя и отглежда 150 млечни крави в брезнишкото село Слаковци . Синът Йордан и племенницата Евелина са плътно до него

Истинските земеделци са специална порода хора. Особено онези, които носят по наследство любовта към животните и земята. Такава е фамилията на Димитър Димитров, управител на фирма „Дива“ ООД - Перник. Животновъдството е наследствен занаят в семейството, преди много години бащата на Димитър започнал с две млечни крави в брезнишкото село Слаковци. През 1984 година Митко и покойната му вече сестра станали горди стопани на 150 дойни животни. Заради тях започнали да наемат и земя и към днешна дата фамилията обработва близо 8 хиляди и 500 дка площи. Отглеждат житни култури и царевица за силаж. Близо 20 души е наетата работна ръка във фирмата на Димитрови, половината от тях са заети в земеделието. За млечните крави се грижи племенницата Евелина Новакова. 34-годишната дама с лекота кара и машините на полето. Израснала е с животните, с работата по нивите и това й харесва. „Физически си изморен, но душата ти е свободна“, казва младата фермерка. „Всичко ми носи спокойствие – когато съм сред животните, като се кача на трактора – също се чувствам свободна. Административната работа е супер натоварваща, но няма начин – и тя трябва да се свърши“, говори с размах Евелина. Според нея,

618 Племенницата Евелина 1

гледането на животни в България е скъпо платено хоби

защото секторът не се подкрепя от държавата достатъчно и в правилната степен. Липсата на работна ръка обрича животновъдството на хронични проблеми. Въпреки, че не липсват млади хора, мераклии да гледат земя и животни, малко са желаещите за този вид работа, казва Евелина и търси корена на проблема. Много от старите земеделски училища са закрити, а едно време те са били сред най-престижните учебни заведения. Затова

решението на въпроса с липсата на работна ръка трябва да започне от образованиетото

смята фермерката. „Животновъдството е древен български занаят. Иска обаче специални умения – да усещаш, да чуваш животните, не просто да ги ползваш. Затворим ли цикъла в животновъдството с построяването на мандра, няма да сме зависими от изкупните цени на млякото“, смята дамата от Брезнишко. Убедена е, че за добрата продукция пазар винаги ще се намери. По повод зачестилите екзотични заразни болести по животните у нас през последните години, Евелина е категорична: всичко зависи от добрата превенция, а тя означава адекватни мерки за биосигурност в стопанството.

Йордан Димитров е на 29 и е винаги до своя баща. „Удоволствие е да се работи земята. Хората, които го правят са разбрани и земни. На полето най-добре се вижда какво си свършил и дали си се справил.

618 Синът Йордан 1

Личи си по резултата. Работата на полето за мен е свобода, защото всичко е в моите ръце. Трудно е, но има време и за почивка“, разказва младият мъж. „Делът на зърнопроизводството в българското земеделие е голям, защото

този бизнес по-лесно се планира, по-бързо се организира работата и пазарът е относително сигурен

В другите сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство – рискът е по-голям, ангажиментите са повече, проблемът с липсата на работна ръка се усеща по-остро. Реализацията на суровото мляко винаги е трудна, изкупните цени са в стотинки и това демотивира. Затова и решихме да изградим собствена мандра, да затворим цикъла“, разказва Йордан. Фамилията има одобрен проект за изграждането на мандра по подмярката 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и така цикълът на производство ще се затвори. Мандрата е с планиран капацитет на преработка до 9 хил. тона сурово мляко на ден, предстои подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“. В мандрата ще се произвежда кашкавал, сирене, извара, бутилирано прясно и кисело мляко. Нейното бъдещо изграждане просълзява стожера на фамилията Димитър Димитров. Защото продължава сам, без своята сестра, да преследва мечтите. Синът Йордан и племенницата Евелина обаче са плътно до него. Така по-лесно се гледа напред.

Без модерна и иновативна техника в стопанството, рентабилността във фермата е невъзможна

Неслучайно през последните две години фамилията инвестира в селскостопанска техника, закупена от фирма Рапид КБ – доказан лидер на българския пазар. Повечето машини фамилията е закупила с кредити, защото малка част от зърнопроизводителите имат достъп до мерките от Програмата за развитие на селските райони, особено през последния програмен период. Затова браншът настоява за целева подкрепа именно в тази посока – за закупуване на земеделска техника. „Всички ни броят субсидиите, но ако един земеделец не полага усилия, за да постигне по-високи добиви, субсидиите няма как да му стигнат“, казва Димитър Димитров. „ Субсидиите помагат, но не бива да се разчита единствено на тях, нещата са свързани“, разсъждава стопанинът от Брезнишко. Най-голямата му радост е, че синът и племенницата са рамо до рамо с него на полето. „Не искат ли да работят в офис, на климатик?“, провокирам Димитър.

„Че то и в трактора, и в комбайна има климатик“, смее се той и уточнява, че децата във фамилията са имали възможност да работят друго, но са избрали семейния бизнес. Стопанинът от Слаковци се чувства най-щастлив на финала – когато жътвата приключва, когато бункерът бързо се пълни и добивите са добри. „Тръпка е!“, вълнува се Димитър. И продължава да преследва общата мечта – семейното стопанство да затвори цикъла, да е устойчиво и да храни всички. „Работиш ли както трябва, и животните, и земята се отблагодаряват“, казва в заключение племенницата Евелина. И яхва трактора, защото работата не чака.

Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

Тайтън Машинъри България откри два нови магазина за резервни части - в Шумен и във Видин. За удобство на своите клиентикомпанията разшири покритието си в страната. Тайтън Машинъри България е надежден партньор за своите клиенти. Екипът на компанията обезпечава целогодишно земеделските производители, защото работата на стопаните продължава и след прибирането на реколтата.

„Стараем се да стимулираме клиентите си да подготвят машините по-рано, преди началото на жътвената кампания. Имайки предвид реалността обаче, сме готови да реагираме, когато се наложи и с каквото се наложи. Знаем, че работата на полето не приключва с жътвата, а машините трябва да са готови с предизвикателствата на полето и след активната кампания по прибирането на реколтата. Във връзка с подготовката на машините, ние се стремим да сме винаги близо до земеделските производители и знаем колко е важна бързата реакция. Затова огледахме подробно територията на страната и преценихме, че има нужда да отворим още два допълнителни магазина за резервни части. Така ще можем и физически да сме по-близо до клиентите си в определени региони, за пълно удобство на фермерите. Отворихме по един магазин във Видин и в Шумен. Така клиентите ни от съответните региони ще могат лесно и бързо да си получават частите на място“, обясни Филип Цветков, изпълнителен директор на Тайтън Машинъри България.

Клиентите на Тайтън в Шумен могат да посетят магазина за резервни части на адрес: бул. "Ришки проход" № 76 , или на телефон: +359 882 291 677.

Всички желаещи да посетят новооткрития магазин във Видин, могат да го направят на бул. "Панония" №7 /бл.Кокиче/. Контакт с екипите на Тайтън има и на номер +359 888 353 585.

Публикувана в Агротехника

Пренастройването на производството към дългосрочна система No-Till оздравява почвата и намалява плътността на плевелите. Репортаж от стопанството на американски фермер от Илинойс

Все повече земеделски производители вземат решение за пренастройване производството си към системата No-Till. Подходящо време за стартиране на този тип производство е към настоящия момент - след жътвата на пшеницата. В тази връзка винаги е полезно да се почерпи опит от земеделци, които вече прилагат и имат постигнати положителни резултати в тази нестандартна, но набираща популярност система. С тази цел ви предлагаме опита на американския фермер Бред Цимерман, който разказва как след прилагането на No-Tillи с помощта на покривни култури е постигнал оздравяване на почвата в площите, които обработва.

Pokr No Till1

В детството си Бред Цимерман харесвал всичко, което ставало във фермата на неговото семейство в щата Илинойс, където отглеждали царевица и соя. „Аз не исках да ходя на училище, а просто да съм с татко на трактора“, спомня си той. В детството си Бред отглеждал в градината цветя и зеленчуци. След като пораснал, той решил да продължи да се занимава с фермерство, като баща си и дядо си. Когато неговият баща починал през 2013 година, Цимерман, вече заедно със своето семейство, хванал юздите в свои ръце. Той станал управител на ферма на 300 акра (малко над 1200 декара). Получил земята в добро състояние.

„Баща ми беше един от първите последователи на No-Till. Той оставяше растителните остатъци на повърхността на земята за защита на почвата. Така че структурата и дренажът на почвата в нашата ферма бяха добри“, споделя фермерът.

Почвата е жив организъм

Но Бред решил да не спира до постигнатото: „В колежа аз учих биология. И когато започнах да се занимавам със селско стопанство, знаех, че почвата е жив организъм и че биологичната активност е важна“.

Pokr No Till2

Посещението на семинари и гледането на видеозаписи позволили на Цимерман да повиши квалификацията си и да придобие ценни знания за практиката. В знак на признание на неговите усилия за подобряване на почвата той бил наречен „шампион по охрана на почвата“ от Националния съюз на природозащитниците.

Първата промяна, която Цимерман направил, е била модификация на методите на торене на посевите. Знаейки, че безводният амоняк потенциално оказва негативно влияние на живота в почвата, Цимерман прекратил използването му есента, когато подготвял почвата за отглеждане на царевица за следващата година. В същото време продължил да внася сухи торове – фосфор и калий есента. Течен азот той прилагал само пролетта в норма 60 фунта на акър (около 8,4 кг/дка). „В крайна сметка аз искам да внасям всички торове, необходими на растенията само в браздата, а не да ги разпръсквам по цялото поле“, казва фермерът.

Почвопокривните култури са полезни в много насоки

През 2014 година Цимерман започнал да отглежда почвопокривни култури, като рапица и ръж. „Рапицата има осев (централен) корен, който разрушава уплътнението на в почвата, а също помага в борбата със соевата цистообразуваща нематода“, разказва той. За да осигури по-дълъг вегетационен период на ръжта и рапицата до есента, Цимерман препоръчва сеитбата им да става в поникналата царевица, когато растенията й израснат примерно до коляно.

„Почвопокривната култура пониква до момента, когато листата на царевицата засенчат земята. След което тя „бездейства“ (спира да се развива), до момента когато листата на царевицата изсъхнат и започнат да падат. Теоретично почвопокривната култура ще получи предимство месец напред и ще даде голям прираст есента“, казва фермерът.

Pokr No Till3

Следващата пролет, когато ръжта достигне 20-30 см височина, в зелената култура се сее соя, а няколко дни след сеитбата на соя, ръжта се прибира.

Разрушаване на почвената кора е едно от предимствата при отглеждане на почвопокривните култури. В резултат на това соята пониква много по-дружно и по-добре, което дава възможност на Цимерман да намали сеитбената норма, като получава много добър краен резултат в добива.

„В миналото ние сеехме соята при норма 150 000 семена на акър (около 37 500 на декар), казва той. – В момента аз сея 100 000 семена на акър (25 000 на декар). Оценявам икономията на 15 долара на акър от разхода за семена, намалявайки сеитбената норма. Това почти покрива 17-те долара на акър, които са стойността на семената за покривните култури.“

Земеделецът е одобрил още една почвопокривна култура, която според него си заслужава да се сее – едногодишен райграс, който Цимерман сее в микс с репички, ряпа и детелина: „Аз използвам едногодишен райграс в тези смески вместо ръж, защото, според мен райграсът не свързва азота в почвата така, както ръжта. Когато сея царевица в ръж, царевицата жълтее, докато при райграса това не се случва“.

Земеделецът внася въздушно в соята микса от почвопокривни култури, след като листата на соята започват да пожълтяват, но още не са опадали, обикновено в началото на септември.

И още нещо полезно – покривните култури способстват намаляване количеството на плевелите в полето: „По-рано ние имахме много проблеми с конския хвощ, но в последно време плевелът започна да намалява“.

Най-важното е, че почвата се променя към по-добро

„Почвата е рохкава и лесна за сеитба. Когато аз вкарвам лопата в земята, имам усещането, че разрязвам шоколадова торта. Намирам много дъждовни червеи, обитаващи средния слой почва, и членестоноги, които се хранят със семената на плевелите и дълбаят дренажни канали. И в такъв момент аз съм щастлив и уверен, че всичко, което правя, е правилно“, обобщава опита си Бред.

Pokr No Till4

В близко време американският фермер иска да добави зимната пшеница като почвопокривна култура в сеитбооборота царевица/соя, за да има възможност след прибиране на основната реколта да пасе животни,за да може едновременно да наторява полето с оборски тор.

Публикувана в Растениевъдство

Предупреждение, че мерките по новата Обща селскостопанска политика могат да се забавят с 2 години, публикува ирландското министерство на земеделието. Според информирани източници, новите мерки е твърде възможно да не могат да бъдат приети и съгласувани преди 2022 г, а говорителят на министерството заяви, че началната дата на новата ОСП е "твърде несигурна".


"Докато преговорите в Брюксел не бъдат завършени, не е възможно да посочим потенциална начална дата за новата ОСП", се казва в изявлението на ирландското министерство на земеделието.

Според първоначалната програма на Еврокомисията, държавите членки трябва да представят стратегическите си планове до 1 януари 2020 г. След това те трябва да бъдат одобрени в рамките на 8 месеца, като очакванията са новите мерки да стартират от 2021 г.

Но този график е тотално нарушен поради Брексит и неговото огромно влияние върху бюджета на ЕС и Многогодишната финансова рамка, тъй като вноската на Великобритания в бюджета на ЕС е 10 млрд. евро годишно.

Ирландските земеделски съюзи изразиха загриженост за директните плащания, и заявиха, че те трябва да бъдат защитени.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 07 Август 2019 08:45

Джеръми Кларксън си купи овце

Прочутият водещ на предаването Top Gear Джереми Кларксън изненада британските фермери, като се появи на търг за овце. Там мистър Кларксън закупи първите си животни за новото предаване, което ще бъде посветено на страстта му към земеделието.
 
След оттеглянето си от Top Gear  59-годишният Кларксън си закупи стопанство във Великобритания.
 
От септември започва новото му предаване, наречено I Bought a Farm (сдобих се с ферма), което ще се излъчва по Amazon Prime. То ще бъде посветено на трудната всекидневна борба на земеделците с всякакви предизвикателства.
Публикувана в Агроновини

В прочутия винопроизводителен район Лаво безпилотни самолети заместват трактори и хеликоптери. Швейцария първа в Европа въведе и опрости процедурата за третиране на насажденията от въздуха

Алекс Петров

 Терасовидните лозови насаждения на Лаво(Lavaux) – най-известния винопроизводителен район на Швейцария, се простират на 30 км край брега на Женевското езеро от Лозана до Веве. В течение на векове на стръмните склонове на езерото са се създавали тераси, които укрепвали с каменни стени. Преобразеният ландшафт на Лаво с лозовите си насаждения, които заемат 8000 декара, стана уникален пример за взаимодействието на човека и околната среда и през 2007 г. местността бе включена в списъка на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО.

2. Дрон готов за работа

Град Веве ще бъде домакин на Фестивала на лозарите от 18 юли до 11 август 2019 г. С това събитие се отдава почит на различните професии, свързани с отглеждането на лозите и производството на вино в района Лаво. Честването на традицията не изключва, разбира се, иновациите. Така например все повече винопроизводители използват за пръскане на лозята си дронове – един нов работен инструмент на прецизното земеделие, практичен и щадящ околната среда.

Прецизни автоматични устройства

От разстояние те приличат на шестокраки насекоми, отблизо – на супермодерно устройство. Дроновете за пръскане на култури сега могат да се видят да летят над швейцарските лозя. Преди две години компанията AgroFly, базирана в кантона Вале, бе първата в Европа, получила официално разрешение за използване на безпилотни самолети за пръскане на продукти за растителна защита. Днес пет швейцарски компании имат разрешение за полети с лозаро-винарски дронове. 

Първите прототипи са тествани над лозята във Вале през 2016 г. През 2017 г. AgroFly получава одобрение от Федералната служба за гражданска авиация , Федералната служба за опазване на околната среда и  Центъра за селскостопански разработки на Конфедерацията да предложи на пазара този нов инструмент. Дронът на AgroFly е с броня, изработена от въглеродни влакна и алуминий, има шест ръце и шест витла с размах на крилата от около два метра, тежи около 40 кг заедно с полезния товар. Снабден е с много точна система за пръскане. Сглобяването, подготовката и настройката за прецизни дейности отнема около седмица.

4л Ред по ред

 „Този ​​безпилотен самолет може да работи във всички труднодостъпни зони, където трактори, всъдеходи, дори хеликоптери не могат да достигнат. Извършените на земята анализи показват, че 85–100% от продукта, разпръскван от дронове, достига целта. За сравнение: с хеликоптер успешните попадения са само 30–40% “, обяснява изпълнителният директор на AgroFly Дидие Берсе.  Тази точност позволява на земеделците не само да използват по-малко фитосанитарни продукти, но също да избегнат разпиляването на тези продукти и замърсяването на пътища, реки, езерни и други повърхности.

Екологични и практични

Летящ на 1,5 метра над лозята, дронът следва реда, спира и се премества за следващия ред. С едно зареждане на батерията той може да лети в продължение на 20 минути, като пръска точно в областта, програмирана от инженер-оператора. Жан-Филип Бюрде, ръководител на изследователската и развойна дейност в Школата по лозарство и енология  (винопроизводство) Changins , обяснява: „Ние непрекъснато подобряваме надеждността и производителността на безпилотния самолет, правим го по-лесен за експлоатация. Наблягаме на необходимостта от по-нататъшни подобрения в точността на пръскане. Технологията все още е нова, тя крие голям потенциал за усъвършенстване“.

le vignoble plonge dans les eaux du lac leman photo dl greg yetchmeniza 1537433265 1

„Този инструмент е обещаващо средство, защото щади и човешкото здраве, и околната среда”, казва Пиер-Анри Дюбюи, фитопатолог (специалист по растителни болести) от „Агроскоп“. „Дронът драстично намалява излагането лозарите на опасносттаот фитосанитарни вещества –апаратът се зарежда в защитена зона и след това се управлява дистанционно. Точността на дрона при пръскане е полезна за опазване на околната среда, тъй като отклонението на продукта от целта е малко.“

Манипулацията с продуктите от разстояние и щадящото въздействие върху околната среда са фактори в полза на дрона за земеделските производители: „ Голямо предимство за нашето здраве, благодарение на дрона, е да не бъдем в пряк контакт с вредните вещества. В допълнение, той по-малко шуми и ни позволява да работим, без да безпокоим околните домове. Тази технология допълва трактора, който остава предпочитан инструмент за достъпните повърхности”– споделят те. Според Жан-Филип Бюрде дроните могат да заменят хеликоптерите до 2025-2030 г. за третиране на лозя с относително ниско ниво на механизация.

Швейцария – пионер в Европа

Ако фирмата Agrofly от Вале бе първата в Европа, която получи лиценз за третиране на лозя с безпилотни летателни апарати, Швейцария също е пионер по отношение регулирането на дейностите във фермитеТя не само въведе бързо процедурата за широко разпространяване на тази практика в страната, но от март 2019 г. дори опрости практическите действия. „С тази нова процедура продуктите за растителна защита могат да се разпръскват на по-малки разстояния за безопасност от тези на хеликоптерите и маршрутитене подлежат на проверки от експертите“, казва Натанаел Аптер от Федералната служба за гражданска авиация. Прецизната законова рамка, уникална в Европа, убеждава все повече и повече последователи на дроновете. Понастоящем две френско- и три немскоговорящи компании имат право да разпространяват фитосанитарни продукти от дронове в Швейцария. Очаква се този брой да нарасне значително през следващите месециспоред Федералната служба за гражданска авиация.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 43

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта