През изминалите седем дни (17-24.07.19) наблюдавахме относително спокойно развитие на международните и представителните регионални зърнени пазари. Ценовите колебания в ЕС и САЩ бяха доста ограничени, като слабият тон в Европа беше следствие главно на валутния фактор.

Анализаторите коментират, че курсът евро/долар се връща към най-високите стойности от октомври 2018 г. насам, търгувайки над 1,1570 тази сутрин. Възходящата тенденция започна да набира сила след Европейската среща на върха по-рано тази седмица, където беше постигнато бюджетно споразумение за следващите години и беше одобрен план за подпомагане на възстановяването на икономиката на еврозоната, ударена от пандемията COVID-19.

Силното евро логично доведе до низходяща корекция в цените на селскостопанските стоки на европейските пазари, най-вече поради опасенията за влошаване на показателите на износа. Според оповестените вчера статистически данни износът на мека пшеница от ЕС от началото на новия сезон изостава с около 53 на сто в сравнение с графика от същия период на 2019/20 г.

На 23 юли септемврийският контракт пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж (Euronext) с отрицателно отклонение от 2,25 евро, на равнище EUR 183,50 за тон (EUR 174,50/т – 23.07.19 г.). С 4-5 евро се понижиха и котировките на европейската пшеница на физическия пазар – до EUR188/т FOB Руанза френска пшеница 11,5-12,5% протеин (EUR173FOB – 23.07.19 г.) и EUR193/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (ЕUR 177/т – 23.07.19 г.).

Пазарните участници в ЕС бяха разочаровани от резултатите на последния египетски търг. На 21 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на нови 115 хил. тонамелничарска пшеница чрез международен търг за доставка 21-31 август 2020 г. Този път цялото количество пшеница с 12,5% протеин беше закупено от Украйна, в това число 60 хил. тона от Cofco по цени 208,98$ / т FOB и 224,48$ / т CFR и 55 хил. тона от Inerco по цени 213,50$/т FOB и 227,28$/т CFR

Търговците споделят, че под пресата на скъпото евро и незадоволителните показатели на износа отрицателните ценови отклонения биха могли да бъдат по-големи, но влошените оценки за размера на тазгодишната реколта от мека пшеница в ЕС подкрепиха пазара.

На 23 юли Международният съвет по зърното (IGC) намали прогнозата си за глобален добив от пшеница през 2020/21 г. с 6 млн.т в сравнение с юнските данни – до нивото на 2019/20 г. - 762 млн.т. Един от основните фактори за корекцията в прогнозните числа е редуциране на прогнозата за добива от пшеница в ЕС от 128,4 млн.т на 125,6 млн.т, а това е с 29,4 млн.т по-малко в сравнение с предходния сезон.

През последните 2 дни леко понижение отбелязаха и експортните цени на пшеницата в Русия и Украйна – до $206-208FOB за зърно с 12,5% протеин и около $203-205/т FOB за пшеница с 11,5% протеин.

Пазарът на царевицата в ЕС и черноморския регион през изминалите седем дни остава стабилен, като експортната цена на френската царевица реколта 2019 г. се задържа в диапазон EUR 178-180FOB Бордо (EUR 180-185/т FOB Бордо), а украинското фуражно зърно се предлагаше за износ по $182/т FOB($195/т FOB).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалия седем дневен период (03- 09.07) цените на пшеницата на международните и представителните пазари от двете страни на Атлантика останаха подчинени на възходящия тренд, обусловен от влошените перспективи за новата реколта в ЕС, Русия, Украйна и Аржентина.

Както и прогнозираха представителите на търговските среди през последните няколко дни през последните няколко дни темпото на ценовото рали се засили след включването на повече продавачи. Нова вълна от продажби на фючърсния пазар се надигна на 7 и 8 юли след като френското земеделско ведомство драстично редуцира прогнозата си за размера на новата житна реколта и износа на пшеница за трети страни през 2020/21 г. – до 31,3 млн.т и 7,75 млн.т съответно, в сравнение с 39,0 млн.т и 13,6 млн. т през 2019/20 г.

Анализаторите акцентират най-вече върху очакваното рязкото намаление на износа (с 43 на сто), което означава пренасочване към другите продавачи и преди всичко към доставчиците на пшеница от черноморския регион, Щатите и Аржентина. Важно е да отбележим, че влошаването на перспективите за френската реколта съвпадна с оповестяването на по-неблагоприятните прогнозни данни за държавите основни производителки на пшеница в черноморския регион и Аржентина. На 8 юли Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) редуцира своята прогноза за добива от пшеница в РФ от 79,5 млн.т на 78,0 млн.т, а борсата в Росарио (Argentina's Rosario Grain Exchange) сведе оценката си за производството на пшеница в Аржентина от 21-22 млн.т до 18-19 млн.т.

Експортните котировки в Щатите и ЕС следваха стремителния възход на фючърсите. В рамките на изминалите седем дни фобните цени на американската мека червена зимна пшеница скочиха с 12 долара (до $235), а френската мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин поскъпна с 9 евро – до EUR193FOB. Започването на жътвата в Русия и Украйна до голяма степен неутрализира влиянието на възходящата ценова конюнктура върху цените предлагани за пшеница от новата реколта, но все пак и там експортните котировки се покачиха средно с 3-5 долара за тон – до $201-203FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин.

Повишен интерес в европейските търговски среди предизвикаха резултатите от последния мащабен египетски търг, който завърши с победа на руска пшеница. На 7 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 230 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 8-18 август 2020 г. при средна цена $205,21 FOB или $218,40C&F(стойности и фрахт)

Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

110

Русия

GTCS 

204.80

14.00

218.80

60

Русия

Hakan 

205.60

13.20

218.80

60

Русия

Grain Export

205.60

13.20

218.80

Според търговски източници украинската пшеница се предлагаше за участие в тръжната процедура по $207-208FOB, румънската - $210/т FOB, а френската – по $218,86/т FOB

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В края на юни зърнените пазари получиха нова порция адреналин, която отклони вектора на ценовото развитие във възходяща посока.На 30 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) шокира участниците в зърнената търговия с изненадващо ниските очаквания за площите засети с пшеница и царевица в страната. Докладът на американското земеделско ведомство демонстрира намаление на засетите с пшеница площи в САЩ с 2 на сто спрямо миналогодишното равнище – до 44,25 млн.акра, което е най-ниският показател от 1919 година насам.

Отчета на USDA провокира активизирането на спекулативните покупки на борсата в Чикаго и седмичния период пшеницата завърши там с положително отклонение отоколо 6 долара на равнище $180/т. Към 3 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница се възстановиха до $213/тFOB САЩ, в сравнение с $205/т 25 юни 2020 г.($223FOB-3 юли 2019 г.). Динамичният възход наблюдавахме и при фобните котировки на американската царевица – от $158 на 25.06. до $170/т на 2.07.20 г.

Влошените перспективи на новата европейска житна реколта и ценовото рали в САЩ обърнаха вектора на ценовото развитие и в Евросъюза. Минималните ценови стойности на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж бяха регистрирани на 26 юни - EUR 176,75/т, като на 2 юли борсата затвори на равнище EUR 181,50/т. На 2 юли френската пшеница нова реколта 11,5-12,5% се предлагаше за износ по EUR184/т FOB Руан, в сравнение с EUR 180/т FOB Руан на 25 юни 2020 г.(178/т FOB Руан на 2 юли 2019 г.)

Въпреки засилващата се реколтна преса в търговските среди преобладават настроения в полза на твърдото развитие на пазара през близките седмици най-вече предвид раздвижването на експортния фронт.

През периода 1 юли 2019 г. до 22 юни 2020 г. износът на мека пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 33,42 млн. тона, с 63% на сто повече в сравнение със същия период на 2018/19 г. На 30 юни Алжирската държавна агенция (OAIC) информира за покупката чрез международен търг на 300 хил. тона пшеница предимно от ЕС с доставка през. м септември по цени $217,50-218,50/т C&F (стойност & фрахт). На същата дата и Йордания напазарува 60 хил.тона пшеница с 12,5% протеин по цени от $229,99/т -242,00/т C&F с доставка чак през м. ноември. Търговците коментират, че най-ниската цена е реализирана при покупката на румънска пшеница от компания CHS.

Ценовото рали в Щатите изкара и пазара на европейската царевица от продължителен застой. През периода 15-29 юни 2020 г. царевицата се търгуваше в Париж в изключително тесен диапазон ЕUR165- ЕUR166/т, но на 2 юли цената й на борсата се покачи до EUR 168/т.

Повишението на цените на пшеницата в САЩ и ЕС стабилизира експортните котировки в черноморския регион.Руска пшеница нова реколта (12,5% протеин) в момента се предлага по износ средно по $199FOB. Експортните цени на украинската пшеница 12,5% протеини в момента се движат с1,5-2 долара под руските котировки, като в същото време украинската пшеница 11,5% протеин се котира по $193-195FOB Одесса, а фуражната пшеница - по $185/т FOB($185/ти $180/т FOB съответно на 2 юли 2019 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Забавянето на световната икономика, подобрението на агрометеорологичните условия в Европа и САЩ и перспективите за изобилно предлагане на зърно в глобален мащаб бяха основните фактори за понижение на цените на пшеницата в ЕС и черноморския регион. На 25 юни в редовния си месечен доклад Международният съвет по зърното (IGC) увеличи прогнозата си за добива от пшеница в света през 2020/21 г. с 2 млн. тона, от 766 млн.т на 768 млн.т, което е с 6 млн.тона над очаквания резултат за текущия сезон и с 36 млн.т над нивото на 2018/19 г. Анализаторите акцентират най-вече върху превишаване на производството над потреблението (751 млн.т), което според експерти означава „изобилно предлагане на пшеница на международните пазари и натрупване на рекордни наличности от зърно в края на новия сезон” (290 млн.т).

Междувременно според данните на МВФ пандемията Covid-19 е причинила повече вреда на световната икономика, отколкото се смяташе досега. В актуализираната си прогноза водещите финансови експерти вече говорят за спад в световната икономика от 4,9% в сравнение с 3% очаквани в края на април, като оценката за страните от еврозоната е влошена от 7,5% на 10,2%.

В САЩ новата маркетингова година за пшеница стартира на 1 юни и жътвата там напредва при благоприятно време. За разлика от Щатите положението в Западна и Централна Европа изглежда по-зле вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия в основните страни производителки (Франция, Германия и Великобритания ) през есените месеци и пролетта.

На 25 юни Европейската комисия сведе прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през следващата 2020/21 г., която стартира от 1 юли до 117,2 млн.т, в сравнение с 121,5 млн.т очаквани само допреди един месец и 130,9 млн.т реколтирани през 2019/20 г. Въпреки рязкото редуциране на прогнозните данни цените на пшеница в EС продължиха да се плъзгат надолу, тъй като страхът от рязкото намаление на търсенето се оказа по-силен от ефекта на влошените оценки за производството.

В рамките на изминалите седем дни (18-25 юни) цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира от EUR180,00/т до EUR177,25/т, а експортните котировки на френската пшеница нова реколта с 11,5-12,5% спаднаха с 5-7 евро – до EUR180-182/т FOB Руан за товарене юли-август, което впрочем отговоря на ценовите стойности регистриране през същия период на 2019 г.

Перспективите за производството на пшеница в черноморския регион се подобряват, най-вече благодарение на очертаващите се по-високи добиви в Русия.

Тези дни Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) вдигна прогнозната летва от 78,5 млн.т на 79,5 млн.т, а това е почти с 6 млн.т повече в сравнение с резултата очакван за текущата маркетингова година.

Според търговски източници в момента експортните котировки на руска и украинска пшеница нова реколта 12,5% протеин се движат в диапазон $195-201 FOB дълбоководно черноморско пристанище в сравнение с $205-208/т FOB в края на предходната седмица и $192-195/т FOB на 25 юни 2019 г.

Цената на царевицата на борсата в Париж през изминалите седем дни остана практически непроменена – около EUR 166/т (EUR 177,75/т – 25.06.19 г.). Украинска царевица се котира за износ по 180/т FOB (187/т FOB – 25.06.19 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

С рентите няма проблем, царевицата и слънчогледът ще компенсират загубите при пшеницата, казва председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Стайков, как ще се изплащат високите ренти в Добруджа тази година – има доста пропаднали площи с пшеница?

- Ние също сме голям арендодател в Добруджа – посетих лично региона. На полето реално нещата са следните: наистина тази година ще има между 5 и 10% по-ниски добиви заради лошите метеорологични условия. Рязкото застудяване през месец април повлия негативно на пшеницата. В същото време – трайно засушаване. В някои райони сушата продължи повече от 3 месеца – в Ямболско, около Бургас и Карнобат. В земеделието обаче затова има сеитбооборот – последните дъждове, които паднаха, са изключително благоприятни за царевицата и слънчогледа. И добивите там се очаква да бъдат добри, ако няма някакви нови форсмажорни обстоятелства. Така, че според нас с рентите няма проблем – царевицата и слънчогледът ще компенсират загубите при пшеницата. В земеделието е така – няма пълно щастие. Както обичаме да казваме, то е фабрика под небето и винаги има рискове. Който правилно е заложил своя сеитбооборот, не би трябвало да се притеснява. Ако загуби от една култура, ще спечели от друга. Онези, които са претърпели загуби на 100%, ще бъдат компенсирани. На компенсацията обаче - от страна на държавата или на застрахователите - не може да се гледа като на печалба. У нас е така – обичаме да се оплакваме, а когато печелим – печелим мълчаливо. Започваме трудна жътва, заради валежите. Рано е да се правят анализи, надявам се годината да е добра за целия сектор.

- Ковид кризата повлия ли на земеделието?

- Няма ден, в който земеделците да са били ограничени да стигнат до полето. И това е благодарение на адекватната реакция на земеделското министерство. Цели браншове – туризъм, ресторантьорство – бяха абсолютно затворени за няколко месеца. Нека не сме черногледи – коронавирусът не попречи на земеделците да си вършат работата. Плащанията към сектора вървят регулярно, което е важно за работата на фермерите. Очаква се и по-добър пазар на зърно, което ще компенсира по-ниските добиви. Реалистично е да очакваме среден добив на зърно в страната от 450 кг от декар. А държавата ще компенсира онези, които са претърпели щети на 100%.

- Не са ли твърде високи рентите в Добруджа?

- Рентата и цената на земята са като скачени съдове. Щом цената на земята не пада, няма логика това да се случва с рентите. В Добруджа рентата се движи от 80 до 110 лева на декар. Това е свободен пазар и свободна конкуренция.

- Има ли изобщо нещо сбъркано в механизма на образуване на рентите у нас – в много европейски държави има диференцирани ренти и те се обвързват с добивите?

- От 2007 година, от тогава земеделието се субсидира на декар площ, рентата се формира на пазарен принцип. При засилен интерес към земята, рентата е по-висока, защото това предполага и по-високи добиви. Ако една земя не се търси, няма как за нея да се иска и да се дава висока рента. Декар земя в Добруджа струва над 2 хил. лева – не можем да ограничим тази цена. По каква логика тогава рентите да са по-ниски? Рентата е резултат на прякото договаряне между две страни – арендатор и арендодател. Нека уточним и друго – високите ренти от 120 лева в Добруджа се получиха заради лавандулата, доста площи се засяха там. При ниска цена на лавандуловото масло, възможно е рентите малко да паднат. Но пак казвам, това е въпрос на свободно договаряне.

- Ковид кризата как повлия на пазара на земеделска земя?

- Както казах вече, земеделието не е спирало да работи. Възрастните хора са най-рисковата група в условията на сегашната криза. До толкова, доколкото те са евентуални продавачи на земеделска земя, пазарът може да се счита в някакъв относителен застой. Затова и от БАСЗЗ сме поели една дарителска кампания – за да помогнем, с каквото можем в тази тежка за страната ситуация. Иначе, тенденцията от 5% годишен плавен ръст в цената на земеделската земя се запазва, но тя остава една от най-евтините на територията на Европейския съюз. Причина за това е липсата на напояване и липсата на комасация у нас. При такива условия, няма как да влезе голям външен инвеститор на този пазар. Средната големина на един парцел в Южна България е 5 дка, в Северна България – 8. При такава разпокъсаност никой няма да тръгне да прави големи и дългосрочни инвестиции. Нещо повече – делбите между наследниците продължават и земята още повече се разпокъсва. Не очаквам стрес на пазара със земеделска земя, свързани с коронавирусната пандемия. А и зърнопроизводството в България е стабилно. Неслучайно за Европа, България и Румъния са зърнен резерв и това е обусловено дори исторически. При лоша година, българското и румънското зърно спасяват Европа от глад, защото са традиционни производители на пшеница – и мека, и твърда.

- Ще обясните ли с по-голяма конкретика вашата идея за създаването на Национална поземлена банка – тя предизвика доста дебати в публичното пространство?

- Това е наша инициатива още от 2003 година. Идеята за създаването на Националната поземлена банка е сходна с тази за създаването на държавни бензиностанции. Държавата се явява като регулатор, за да бъде предотвратена спекулата на тези пазари. Националната поземлена банка обаче е обвързана с учредяването на Национална земеделска камара. Последното означава обединение на целия земеделски бранш. Ролята на банката е да администрира и да управлява най-ценния български ресурс – земята. Който не желае да сключва договор, може да отдаде земята си на Националната поземлена банка или да й я продаде. Белите петна са временно решение. Ако светът вече върви към електронно управление, много от кадрите в държавната администрация ще бъдат свободни да се занимават с управлението на други процеси. В една бъдеща Национална поземлена банка е задължително да участват експерти на държавно ниво. Малко над 1 млн. и 300 хил. дка земя у нас са обявени като бели петна. Те трябва да влязат в банката, в Държавен поземлен фонд и да бъдат администрирани и контролирани от държавата. Това ще даде още една перспектива за собствениците – те могат да продадат земята си или на държавата, или на всяка друга частна организация. Въпрос на избор. Създаването на Национална поземлена банка ще позволи да се случи и реална комасация. Има ли комасация, и напояването ще стане възможно, което днес е огромен проблем за българското земеделие. И законодателството, свързано с аграрния бизнес, ще се изработва по-ефективно. В Унгария, Полша, Литва, Германия, Белгия, Италия вече има създадени такива банки и те са структури с участието на държавата. Те са полезни и за младите хора, които се завръщат от чужбина. Ако те искат да се занимават със земеделие, Националната поземлена банка може да им предостави земя – да я наемат или да я закупят. При сегашната картина свободна земеделска земя в България няма.

- Защо имаше остра реакция срещу тази идея?

- За да си отговорим всички на този въпрос, трябва да седнем на една маса. И тук е мястото отново да обясня колко е важно браншът да е обединен в една Национална земеделска камара. България е единствената държава, която не членува в Копа- Коджека – най-голямата европейска фермерска асоциация. И не защото не можем да си платим членския внос, който е 200 хил. евро на година, а защото ни е трудно да сме единни. Без обединение трудно ще постигнем успех в земеделието. Другите европейски държави прокарват и отстояват определени земеделски политики на ниво Брюксел, защото една национална организация представлява целия земеделски бранш. Това означава силен глас, глас, който се чува – и на национално, и на европейско ниво. А у нас има десетки браншови аграрни организации и земеделското министерство често се оказва под натиск от различни страни. Вместо да се карат на работни групи за едно или друго, не е ли редно в рамките на Националната земеделска камара проблемите да бъдат изяснени, да се стигне до консенсус и да се отиде в МЗХГ с единно решение по даден въпрос. Това е начинът и така го правят в другите европейски държави. Една легитимна Национална земеделска камара, която представлява целия бранш, ще работи по-ефективно с институциите – с МЗХГ, със застрахователите, с ЕК и т.н. И ще постига резултати за целия стопански сектор. А той е изключително важен за икономиката на страната. Рано или късно, Национална земеделска камара ще бъде създадена и за тази стъпка има подкрепа от реалните браншови земеделски организации в България. Имаме безценен капитал – плодородна земя и минерални води. Жалко е да превръщаме страната в пустиня, защото ни е трудно да мислим градивно и в една посока.

- Задават се коренни промени в европейската земеделска политика – как ще ги коментирате?

- Европа предопредели да правим конвенционално земеделие. В България то вече е изградено, модернизирано, в него са вложени големи инвестиции, особено в земеделска техника. Ние сме против въвеждането на тавани. Не бива устойчиви стопанства да се поставят в риск – за сметка на други производства. Нека бъде увеличено подпомагането за създаване на повече заетост в земеделието, за стимулиране на животновъдството, на производителите на плодове и зеленчуци. Истината обаче е, че трудно ще достигнем нивата на останалите европейски държави, където субсидиите са много по-големи, както и националното подпомагане. В тази посока са нужни специални политики и не е нужно да има противопоставяне между отделните земеделски браншове. Тук отново е уместно да кажа – в една Национална земеделска камара този дебат ще се води по-продуктивно.

Публикувана в Интервюта

Неблагоприятните агрометеорологични условия, влошените перспективи за производството на мека пшеница в ЕС на фона на стабилните темпове на износа бяха основните фактори за повишение на цените на мелничарската пшеница на европейския пазар през първата седмица на юни. Пиковите стойности в цените на септемврийския контракт пшеница на борсата в Париж бяха регистрирани през периода 4-8 юни - EUR 187-189.

През миналата седмица житните котировки се плъзнаха стремително надолу и на 18 юни борсата затвори на равнище EUR 180,00/т. Първоначалният стимул за засилването на продажбите на фючърсния пазар получи от информациите за напоителните валежи в засегнатите от суша територии на Евросъюза и Южна Русия. На по-късен стадий обаче натиска върху житните котировки в Париж се засили от рязкото понижението на цените в САЩ с напредъка на жътвата.

Депресиращо влияние върху цените оказа и информацията, че руското правителство не възнамерява да въвежда квотния режим при износа на пшеница поне през първата половина на новия сезон 2020/21 г. При така изброените фактори в търговските среди на Запад преобладават нагласи за продължаване на низходящия ценови тренд.

В същото време не са малко и анализатори, които смятат, че низходящия потенциал на пазара е ограничен, предвид влошените показатели на европейския баланс като цяло и по-ниските от очакваните само допреди един месец добиви в основните страни производителки на пшеница в Евросъюза. Прави впечатление и активизирането на големите вносители на пшеница през последните дни.

Важно е да се отбележи, че цените на френската мелничарска пшеница нова реколта на експортния пазар в рамките на изминалите седем дни останаха стабилни и почти непроменени въпреки спада на фючърсните котировки. На 18 юни френската мелничарска пшеница 11,5-12,5% се предлагаше за износ през юли-август по EUR 187/т FOB Руан, в сравнение с 190/т FOB Руан на 18 юни 2019 г

На 18 юни 2020 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 25 юли - 05 август 2020 г., в това число: 120 хил. тона руска пшеница, 60 хил. тона украинска пшеница и 60 хил. тона румънска пшеница. За нашите търговци и производители безспорен интерес представляват първоначалните оферти, с които експортьорите са участвали в тръжната процедура, а те са били както следва:

Количество

тона

Произход

Продавач

Товарно пристанище

Цена FOB

$ за тон

60 000

Румъния

Амеора

Констанца

210

60 000

Русия

Hauan

Новоросийск

206,95

55 000

Русия

Glencore

Тамань

208,20

60 000

Русия

ADM

Новоросийск

208,60

60 000

Русия

Pasco

Новоросийск

210,50

60 000

Русия

Solaris

Новоросийск

210,93

60 000

Русия

RIF

Новоросийск

213,00

60 000

Украйна

LDC

Одеса

207,98

60 000

Украйна

Olam

Черноморск

210,25

60 000

Украйна

Nibulon

Николаев/Одеса

212,00

Цените на царевицата на борсата в Париж бяха повлияни от понижението на цените на пшеницата и благоприятните перспективи за новата реколта в ЕС. На 18 юни юнският контракт царевица затвори в Париж на равнище EUR 166/т за сравнение с EUR 168/т на 11юни 2020 г. и EUR 177,25/т18.06.19 г.). Поради ограниченото предлагане на украинска царевица от производителите средната и експортната цена през изминалия период се покачи с около 2 долара, до 179-181/т FOB дълбоководно черноморско пристанище.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалите седем дни преминаха в очакване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. и актуализираните прогнозни данни за новия сезон. Новата 2020/21 маркетингова година за пшеницата в Щатите започна на 1 юни и векторът на ценовото развитие там след оповестяване на новите данни се отклони в низходяща посока, тъй като в новата редакция на баланса търговците видяха негативен за ценовото развитие знак.

Депресиращо влияние върху котировките на пшеницата на борсата в Чикаго оказаха най-вече по-оптимистичните прогнози за добива от пшеница в Австралия и увеличените наличности в САЩ. Реколтата на Зеления континент вече се оценява на около 26 млн.т, с 2 млн.т повече в сравнение с майската прогноза и с драстичните 11 млн.т над миналогодишния резултат. С 2 млн.т е увеличена и прогнозата за австралийския износ на пшеница през новия сезон – до 17 млн.т, с 6 млн.т повече в сравнение с 2019/20 г.

Търговците коментират, че изненадващо голямото увеличение на оценката за австралийския добив от пшеница засенчи влошените показатели на ЕС и Украйна и предизвика вълна от спекулативни продажби на фючърсния пазар. Цената на юлския контракт пшеница на борсата в Чикаго в рамките на изминалите седем дни спадна с 8 долaра, до $183,50/т. С 6-8 долара се понижиха и цените на американската пшеница на експортния пазар – до $210/т FOB за мека червена зимна пшеница $224/т FOB за твърда червена зимна. ($224/т- 228FOB – 12.06.19 г.).

Прогнозата за производството на пшеница в ЕС през 2020/21 г. беше редуцирана с 2 млн.т в сравнение с данните от май – до 141,0 млн.т (154,8 млн.т – 2019/20 г.), а прогнозната летва за Украйна е свалена от 28,0 млн.т на 26,5 млн.т (29,2 млн.т – 2019/20 г.). Оценката за новата руска реколта не е променена – 77 млн.т (73,6 млн. т . 2019/20 г.).

Понижението на цените в САЩ и поскъпването на еврото бяха основните фактори за негативното развитие на цените на пшеницата в ЕС. Септемврийският контракт мелничарска пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 5 евро, на равнище EUR 182,50 за тон. В същото време експортните котировки на френска пшеница нова реколта 11,5-12,5% протеин останаха почти непроменени - EUR 186-188/т за товарене през юли. Анализаторите обясняват този факт с твърдото развитие на цените на мелничарското зърно в черноморския регион – в Русия и Украйна.

Влошените перспективи на новата украинска реколта и информациите за по-ниските добиви в Южна Русия рефлектираха за ново повишение на експортните стойности там. Според търговски източници през изминалия седмичен период цените на руската и украинската пшеница от новата реколта с 12,5% протеин се покачиха с нови 2-4 долара, до $206-208/т FOB за товарене през юли ($193-195/т FOB – към 12.06.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През по-голямата част на изминалия седем дневен период (12-29.05.) цените на пшеницата на европейските и американските пазари се движеха плавно в низходяща посока. Анализатори обясняваха спада на житните котировки в Чикаго и Париж с техническата реакция на пазара след рязкото покачване на цените, регистрирано в предходния седмичен период вследствие на влошените агрометеорологични условия в Европа и САЩ.

Депресиращо влияние върху цените в ЕС оказа и решението на правителството на Украйна да не ограничава експорта на пшеница въпреки достигане на договорния с големите компании-износителки лимит за маркетингова 2019/20 г. В края на седмицата обаче векторът на ценовото развитие отново се промени, като сигналът за обръщане на ценовата крива нагоре този път дойде от Чикаго. При закриване на борсата на 28 май пшеницата там изцяло компенсира четиридневния спад, като юлският контракт затвори на равнище $189($180 – 29.05.19 г.).

Възстановяване на котировките наблюдавахме и на експортния пазар. На 29 май мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $215FOB, а твърда червена зимна пшеница – по $227/т FOB ($223/т и $230/т FOB - 29.05.19 г.). Възходящото развитие на американските котировки беше провокирано от прогнозите за рязко повишение на температурите и липсата на валежи в обширните райони на Средния Запад и Великите Равнини.

Аналогична ситуация наблюдавахме и на Стария континент. Информацията за падналите валежи в засегнатите от суша територии на ЕС, Украйна и Южна Русия отклониха борсовите котировки на мелничарската пшеница в Париж в негативна посока, но при откриване на борсата в петък цените там се възстановиха до почти непроменени стойности - EUR 188/т за доставка през м. септември (EUR 184,25 – 29.05.19 г.). В крайна сметка непроменени останаха и котировките на френската пшеница 11,5-12,5% протеин на експортния пазар EUR 198FOB Руан за незабавно товарене и около EUR 186-187FOB за товарене през м. юли – август.

Подкрепа на цените на европейския пазар оказа най-вече мнението на агроспециалистите, че валежите се оказаха недостатъчни да компенсират продължителното засушаване във Франция, Румъния и други европейски държави. Вследствие на неблагоприятното за развитието на новата реколта време на 28 май Европейската комисия отново влоши прогнозата си за размера на новата реколта от мека пшеница в ЕС. Този път планката беше свалена с драстичните 4,3 млн.т, до 121,5 млн.т.

Възстановяване на цените на пшеницата в ЕС и САЩ стабилизира пазарите в черноморския регион. Търговските източници информират, че в момента експортните цени на руската и украинската пшеница 12,5% протеин нова реколта се движат в границите $196-200FOB, а пшеница 11,5% протеин се предлага за износ по $192-194/тFOB($186-188/т FOB и $179-183/т FOB съответно на 29.05.19 г.).

Публикувана в Бизнес

В средата на изминалия седмичен период (15-21.05.) в развитието на международните зърнени пазари настъпи нов динамичен обрат предизвикан от липсата на достатъчно валежи в основните зърнопроизводителни региони на ЮжнаРусия, Румъния, Украйна. Ройтерс коментира, че участниците в зърнената търговия са обезпокоени от прогнозите за завръщане на горещо и сухо време в Западна и Централна Европа.

Съвсем наскоро водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains редуцира своята прогноза за добива от мека пшеница в ЕС+ Великобритания през 2020/21 г. от 135 млн.т на 132,9 млн.т, а това е с 13,6 млн. т по-малко спрямо текущия сезон. Важно е да отбележа, че успоредно с намалението на прогнозата за размера на новата европейска реколта Strategie Grains за пореден път увеличи прогнозата си за износа на мека пшеница от ЕС за трети страни. Този път летвата е вдигната с респектиращите 1,9 млн.т спрямо априлските данни, от 32,4 млн.т до 34,3 млн.т.

Руските експерти споделят мнението, че валежите паднали през последните десетина дни в засегнатите от суша южни региони на страната (основни доставчици на пшеница за износ) са спомогнали за нормализирането на обстановката там, но те не са били достатъчни, а и щетите вече са налични. Размерът на загубите засега не е много голям, но завръщането на сух и горещ атмосферен фронт в Южна Русия и поречието на Волга може да влоши перспективите за новата реколта.

Вчера Министерството на селското стопанство на Русия намали прогнозата си за добива от зърнени храни в РФ с 5,3 млн.т, в сравнение с априлската прогноза до 120 млн.т, главно вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия В Краснодарски, Ставрополски край и Ростовска област. Министърът Димитри Патрушев коментира, че ако сушата продължи добивът в тези основни за експорт региони може да спадне с 30 на сто в сравнение с миналогодишния. Междувременно вчера, и водещата руска аналитична структура Института за конюнктура за аграрните пазари (ИКАР - Москва) сведе прогнозата си за добива от пшеница в РФ до 76,2 млн. т, а това е само с 2,6 млн.т повече спрямо текущия сезон. Само допреди няколко седмици повечето прогнози за размера на новата руска реколта от пшеница се колебаеха около 80 млн.т.

На 21 май цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж се изкачи до EUR 188,25/т, в сравнение с EUR 185/т в началото на изминалия седмичен период и EUR 176,25/т на 21.05.19 г. С около 4 евро се покачи и цената на френската пшеница 11,5-12,5% нова реколта на физическия пазар – до EUR198СРТ Руан за товарене през юли. Влошените перспективи за новата реколта провокираха и поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна. Търговските източници информират за повишен интерес към покупки на пшеница от новата реколта по цени $197-200FOB за пшеница 12,5% протеин и $194-197FOB за пшеница 11,5% протеин, като тези стойности са с 3-5 долара по-високи спрямо нивата от края на предходния седмичен период и с 10-15 долара над нивата регистрирани през същия период на 2019 г.

С твърд тон на развитие се характеризираше и пазара на царевица в ЕС и черноморския регион. На борсата в Париж царевицата поскъпна с 2 евро, до EUR 167/т, а в Украйна средната експортна цена на царевица реколта 2019 г. се покачи от $174FOB до $178 FOB ($174 FOB – 21.05.19 г.).

Повишението на цените на петрола се отрази здравословно върху пазара на растителните технически, а от там и на хранителните масла. В момента котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам за товарене през юли вече се движат на нива $760/т, в сравнение с $730/т за тон в началото на месеца и $735/т за тон21.05.19 г. Цената на слънчогледовото семе на френския пазар в рамките на двуседмичния период се покачи с нови 5 евро, до EUR 350/т СРТ St. Nazaire (EUR332/т17.05.19 г.), а в Украйна цената на слънчогледовото семе за износ се покачи с 10 долара и в момента е $430/т FOB ($370/т FOB към 21 май 2019 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (8-14.05.) цените напшеницата на международните и представителните регионални пазари отбелязаха умерено понижение, повлияни от оптимистичните прогнози за размера на новата реколта и информациите за напоителните валежи в Южна Русия и Украйна.

На 12 май, Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува първата си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс през следващата 2010/21 маркетингова година. Цифрите на USDA за глобалните добиви от пшеница (768,50 млн.т) и царевица (1,19 млрд.т ) определено бяха по-високи от пазарните нагласи и оказаха депресиращо влияние върху котировките на основните зърнени култури на международния пазар. На 14 май цената наюлския фючърс пшеница на борсата в Чикаго спадна до най-ниското ниво от 18 март насам - $184,50/т. Брокерите коментират, че участниците в зърнената търговия там се притесняват от рекордното световно производство и очертаващото се натрупване на рекорден глобален преходен запас от 310.12 милиона тона.

Депресиращо влияние върху американските котировки оказа и прогнозата за намаление на износа на пшеница от САЩ през 2020/21 г , в сравнение с 2019/20 г. Основният принос за увеличението на глобалния добив от пшеница през новия сезон ще имат Австралия, Русия, и Казахстан. Според USDA Производството на пшеница на Зеления континент ще възлезе на 24 млн.т (15,2 млн.т 2019/20 г.); в Русия – 77,0 млн.т (73,6 млн.т) и Казахстан - 13,5 млн.т (11,5 млн.т). Реколтата в ЕС се очертава да бъде по-слаба от миналогодишната – 143 млн.т (154,8 млн.т).

В рамките на изминалия седмичен период цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижи с 3 евро – до EUR 185/т за доставка през м. септември. С 2-3 евро спаднаха и експортните котировки на френската пшеница реколта 2019 г. – до EUR201-202/т FOB Руан за незабавно товарене за зърното. В същото време цената на пшеницата нова реколта остана почти непроменена – около EUR194-195/т FOB Руан за товарене през юли. По-твърдото развитие на цените на физическия пазар търговците обясняват с раздвижване на експортния фронт. Във вторник алжирската агенция OAIC закупи 480 хил. тона европейска мелничарска пшеница с 11% протеин, с доставка през юли-август на цена от $218-218,5 / т C&F, което е със 7-10 $ / т над стойностите регистрирани през същия период на 2019г.

Според търговски източници, високите темпове на европейския износ вероятно ще повлияят за стабилизиране на европейските котировки през близките дни.

Валежите в засегнатите от суша територии на Южна Русия и Украйна бяха основна причина за слабия тон в развитието на цените на пшеницата в черноморския регион.

На 14-15 май руска и украинска мелничарска пшеница реколта 2019 г. се котираше за износ с 2-3 долара по-евтино в сравнение с края на предходния седмичен период, по $224-226FOB за зърно с 12,5%протеин, и $218-221FOB за пшеница с 11,5% протеин. Средно с 3 долара спадна и цената на пшеницата реколта 2020 г. за товарене през м. юли – до $192-195/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $188/т FOB за 11,5% протеин ($180/т и $168/т FOB – 15.05.19 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 40

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта