Събота, 11 Февруари 2017 15:24

Кога да торим лозите с NPK

От оптималното задоволяване на потребностите на лозата зависи количеството и качеството на гроздовата реколта.

. Основните елементи потребни за нормална вегетация са азот, фосфор и калий. Внасянето им в почвата може да стане от късна есен до ранна пролет - преди набъбване на пъпките на лозата.

. Единственото условие е торовете да се разхвърлят преди основна обработка на почвата, за да попаднат близо до корените на растението.

. Затова тези от вас, които не са смогнали да наторят есента, могат да го направят сега до края на месеца, преди да обработят почвата.

Торовете

. Използвайте комбинирани торове, съдържащи и трите елемента, т.н. NPK торове. Дозата за един декар е 20-25 кг, а ако торите отделни лозички се съобразете с тяхната възраст и състояние.

. На лозички в млада възраст до 3-5 г. на една главина разпръснете равномерно и заровете в почвата около 150 г комбиниран тор. На по-стари лози и асми тази доза се завишава и е от 250 до 300 г на едно растение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Изборът на най-подходящата система за поддържане на почвата допринася за поддържането и повишаване на почвеното плодородие, за увеличаването на добивите и подобряване качеството на плодовете.

Черната угар е най-практикуваната система за условията на нашата страна. Прилага се при всички овощни видове, независимо от възрастта на дърветата. През есента се извършва оран на дълбочина 15 – 20 см и няколко плитки обработки (култивиране, дисковане) през вегетационния период на дълбочина 6 – 8 см, в зависимост от степента на заплевеляване и наличието на почвена кора (след дъждове или поливане).

Чрез тези чести обработки на почвата, тя се поддържа рохкава и чиста от плевели. С премахването на плевелите се подобрява и хранителния режим на дърветата.

Ако не е извършено пълно запасяващо торене при засаждането на дърветата, още на първата - втората година се налага внасянето на азотни торове. С вегетационните обработки се извършва двукратно подхранване (април и юни) с азотни торове, като през първите две години азотните торове се внасят повърхностно, на ивици по дължината на редовете (или околостъблено), а през следващите години се разхвърлят равномерно върху цялата площ.

При вече встъпилите в плододаване насаждения азотните торове може да се внесат на два или три пъти – при неполивни условия и тежки почви се тори два пъти (април и ноември), а когато е осигурено напояване и при леки почви – на три пъти. След разхвърлянето на торовете върху почвената повърхност се извършва плитка почвообработка (6 – 8 см).

С есенната оран (през 3-4 години) се внасят органичните, фосфорните и калиеви торове, които може да се внесат в бразди с дълбочина 25 – 30 см.

За да се избегнат някои от негативните ефекти на многогодишното прилагане на тази черната угар (бързо минерализиране на хумуса, разрушаване на почвената структура и уплътняване на почвата, нараняване на корените), се препоръчва почвообработките да не се извършват на една и съща дълбочина, а на по-леките почви есенната оран да се извършва по-рядко (през 2 – 3 години).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 25 Януари 2017 12:34

Време и начин на торене

Комбинирани торове с подходящите хранителни елементи се внасят в почвения субстрат в периода на интензивен растеж на съответните растения. Повечето от тях са във вид на гранули и се поставят в почвата, след което тя се разрохква с последваща поливка. Когато се купуват такива торове трябва да се съобразите с вида на растението и да потърсите съответната комбинация и съотношение от елементи. На пазара се предлага голямо разнообразие от такива торове, както и консултация за тяхното предназначение. При употребата им обаче не трябва да се допуска предозиране, защото то може да бъде пагубно за растенията. Обикновено дозата не трябва да превишава 1-2 грама на 1 литър обем почва. Подхранването с тези торове не трябва да е по-често от веднъж месечно.

Има и една група елементи, от които цветята се нуждаят в минимални количества, но ако те отсъстват в хранителната среда растенията страдат и не се развиват нормално. Такива са молибден, бор, цинк, мед, желязо и манган. При липса на желязо или цинк се получава т. нар. хлороза, която се изразява в избледняване на зеления цвят. Без наличие на бор пък цъфтящите видове не образуват достатъчно цветове. Тези елементи се подават на растенията чрез листно торене с микроторове. Те са течни или водоразтворими прахове с различно съдържание на елементи и съотношение. Дозите и периодите за приложение на микроторовете са различни и са указани на опаковките.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Сряда, 25 Януари 2017 12:28

Торене на стайните цветя

Отглеждането на стайните цветя в ограничен размер почва изисква и по-специално отношение към тяхното торене. Тъй като цветята са изключително голяма група растения принадлежащи към различни ботанически видове, трудно може да се даде универсална схема по която да се торят.

Като всички останали растения те се нуждаят от всички макро- и микроелементи, но в определени съотношения, в зависимост от това към какви групи спадат – дали са листнодекоративни или цъфтящи, дали са силно или слабо растящи, дали се отглеждат целогодишно или имат период на покой и др.

Почвените субстрати, които се продават обикновено са обогатени с най-важните елементи, но поради ограничения обем те бързо се изчерпват. Затова в периода на отглеждане на цветята се налага растенията да се подхранват през определени периоди с торове, които да доставят необходимите хранителни вещества в зависимост от нуждите на съответния вид.

Най-важни за цветята са основните елементи азот, фосфор, калий, магнезий и сяра. Съотношението на тези елементи се определя от вида, който се отглежда. Така например при листнодекоративните видове е необходимо по-голямо количество азот, сяра и магнезий, тъй като азота засилва растежа, а сярата и магнезия дават лъскавината и блясъка на листата. Така, че при отглеждане на такива цветя, трябва комбинираните торове да съдържат най-много азот.

Цъфтящите видове имат по-голяма нужда от калий, за да образуват повече цветове, затова при тях съотношението на комбинираните торове трябва да е в полза на калия. Фосфорът пък способства за изграждане на здрава и силна коренова система и също трябва да присъства в храната на цветята, но в количества съобразени с това силно или слабо растящо е растението.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Хранителните елементи имат различно поведение в почвата, от което се определят начинът и количеството на тяхното внасяне

Азотът е един от трите основни макроелемента, необходими на растенията. Неговата роля е от изключително голямо значение за растежа и развитието им, тъй като той е структурообразуващ елемент и влиза в състава на жизненоважните за всеки жив организъм протеини. В същото време азотът е елемент, чието поведение в почвата е коренно различно от останалите два основни елемента - калий и фосфор. Той не се натрупва като запас в почвата, защото е изключително подвижен. Податлив е на излитане, измиване, както и придвижване в резултат на различни физико-химични и биологични процеси. Като основен елемент, когато азотът е в недостиг, растенията не се развиват нормално и не могат да постигнат добивния си потенциал. В същото време, когато елементът е в излишък, житните растения са склонни към измръзване и полягане, развиват буйна вегетативна маса и дават повече слама вместо зърно. При излишък, всички растения стават по-чувствителни към гъбни и други болести, както и по-апетитни за вредните насекоми. Излишъкът на азот удължава вегетацията на културите и пречи за дружното узряване на плодовете и семената.

Още по-непредвидимо в негативен план е поведението на азота при торене на култури на наклонени терени и такива със снежна покривка. Настоящият материал третира поведението на азота в различни наклонени терени (от 2,5 – 5°) и различни начини на обработка при зимна пшеница. Въпреки че пшеницата у нас се отглежда основно в равнините райони, тя присъства в сеитбооборота и на райони с наклонени терени. Скоро предстои нейното подхранване, което ни провокира да поднесем този материал с практични препоръки и интересни изводи. (Бел. на ред.)

  • Процесите на мобилизация на нитратите се ускоряват на наторени участъци при внесени преди сеитбата азотни торове, на добре структурирани черноземи при провеждане на интензивни обработки в периода след угар.

  • Оптимизиране на азотното хранене на растенията при нулева обработка по пътя на локалното внасяне на торове едновременно със сеитбата е според резултатите от почвената диагностика.

  • Подхранването на редки посеви е оправдано само на хербициден фон.

  • При определяне нормата на внасяне на азотни торове се отчитат измененията на генетичния строеж на ерозираните почви по време и географска ориентация в наклонените агросистеми.

Какво включват направените опити?

Учени от Института по зърнени култури в Украйна проучили схеми на минерално хранене на зимна пшеница при отглеждането й на различно ориентирани склонове с наклон от 2,5 – 5°. Почвите от опитните участъци са били обикновен средноглинест чернозем, слабо и средно ерозирани върху льос, съдържащи в орния слой: хумус – 3 – 3,6%, общ азот – 0,16 – 0,18%, фосфор – 0,10 – 0,11%, калий 2%. В стационарните опити били прилагани фиксирани норми на торене. В експеримента за определяне на нормите са използвани нормативно-компенсационни методи, отчитащи продуктивността на културата и плодородието на почвата. Нитратният азот е определян по спектрофотометричния метод, нитрификационната способност на почвата – по метода на Кравков, а Р2О5 и К2О по този на Чириков.

Есента пшеницата използва 30% от необходимия й за цялата вегетация азот

Установено е, че зимната пшеница на чернозем през есенния период използва от почвата до 30% от потребния за цялата вегетация азот. Отчитайки дълбочината на локализация на основната маса корени и мобилизирането на почвените запаси на ерозирали почви, за нормалния растеж и братенето на растенията е необходимо по време на сеитбата на посева в слоя от 0 – 60 см да има около 90 кг/ха N.

Анализът на експерименталните данни е показал съществен излишък на нитратен азот в почвата при посев от зимна пшеница на угар на склон с югозападна експозиция. Неговите запаси в слоя 0 – 60 см представлявали 130 – 164 кг/ха, което е с 1,4 – 1,8 пъти повече от нормата.

Процесите на мобилизация на нитратите се ускоряват на наторени площи при внасяне до сеитбата на азотни торове на добре структурирани черноземи , при проведени интензивни обработки в периода след оранта.

При това, както се изяснило при експеримента, интензивното разлагане (минерализиране) на органичните вещества и освобождаването на азот в резултат на денитрификацията, дефлацията и водната ерозия може да доведе до неговата загуба от 30 – 50 кг/ха от натрупваното през лятото количество.

Излишъкът на азот води до негативни последици за пшеницата

Излишъкът на азот в почвата стимулира образуването на излишна биомаса на растенията и намалява тяхната зимоустойчивост. При влажно време се наблюдава развитие на кореново гниене, полягане на стъблата и намаляване добива на зърно за сметка на сламата.

В опита на обикновен чернозем със слаба степен на ерозия, полягането на средно високи сортове зимна пшеница след угар на слънчоглед, тясно корелира с нивото на хранене и нараства възходящо: без торене (1,9%) – на минерален фон (9,6%) – на органичен фон (24,8%) – на органо-минерален фон (35,2%). Прирастът от зърно от прилагането на торене средно за 5 години варира в рамките от 0,22 – 0,47 т/ха, а при излишък на влага от наторените почви не бил получен допълнителен добив.

Рационалната система на торене на зимна пшеница на наклонени терени предполага диференцирано прилагане на минерални торове в зависимост от качеството на агрофона.

Цялата статия може да прочетете само във вестник "Тласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

Все повече производители осъзнават ползите от модерните технологии и иновациите, които им помагат да постигат по-добра ефективност и добиви. Репортаж от френско стопанство в Шампан, където от три години прилагат прецизно торене с променлива норма

Алекс Петров

Торенето, по определение корекция на загубите на хранителни вещества в почвата, е алфата и бетата в съвременното земеделие. Прилагането му е научнорегламентирано и зависи от множество фактори: при недостатъчна снабденост на почвата с азот и минерални вещества се стига до т. нар. канибализъм при растенията и обратно – при пренасищане с азотни съединения се получава вкисляване на почвата, при денитрификация нитратите взаимодействат с анаеробните бактерии и се отделя азот.... Така се създават екологични усложнения с подпочвените води и въздушното пространство около нас. Тъй като в процеса на своето развитие растенията променят своите потребности от химични елементи, то е необходимо да знаем в коя фаза какви са техните нужди, а когато се появят признаци за липса на даден елемент, да се предприеме специално торене за коригирането му. Също така е важно да изчислим влагането на торове до грам, което е свързано с прецизното земеделие. Френското аграрно сп. La France agricole публикува репортаж за млад фермер, който предприемчиво използва последните достижения на тази модерна технология за правилното отглеждане на своята растителна продукция. Наблегнато е на определянето на точната дозировка и разпределение на азотните торове по земеделските площи. От полезната симбиоза между френския фермер и държавната подкрепа могат да се поучат и възползват и нашите стопани.

------

Стопанството на френския фермер Дамиен Блондел се намира в селцето Люд в долината на река Марна, в подножието на Планината на Реймс, която всъщност е плато с височина 288 метра. Областта е Шампан, известна с плодородието си и преди всичко с прочутите си лозя. Дамиен отглежда други култури: от владенията на стопанството му 220 хектара са под екологична защита, тъй като са във вододайната зона на град Реймс; на 163 хектара са засадени пшеница (63 ха), ранен ечемик (29 ха), пролетен ечемик (12 ха), рапица (16 ха), захарно цвекло (28 ха) и грах (16 ха). За биопродукция са отделени 57 ха – лимец (11 ха), тритикале (10 ха), елда (8 ха) и люцерна (28 ха). „Теренът включва голямо разнообразие на почви на всеки от моите участъци, като се започне от варовиково-сулфатни, премине се през глинести и се стигне до песъчливи. Анализите на почвите са съвсем различни, дори при два съседни парцела, разказва той и обобщава: – Моите усилия са насочени към това да внеса във всяко растение толкова тор, колкото му е необходимо – ни повече, ни по-малко. Това е много важно, тъй като стопанството ми е във вододайна зона и спазването на екологичните норми се следят под лупа” – разкрива фермерът.

Когато през 2013 година тороразпръсквачката на Дамиен започва да се задъхва, той

решава да попълни машинния си парк с модерна автоматика

„Вече имах трактор, снабден с автоматично управлениeRTK (RealTimeKinematic, сателитна техника за позициониране и навигация) по системата Isobus, за по-лесно засяване и прекопаване на рапицата и цвеклото. Исках да имам тороразпръсквачка, която да осигурява променлива норма на наторяване и по система Isobus, за перфектна съвместимост с техническите възможности на трактора.”

Същата година стопанинът започва облагородяването и наторяването на изолирани и крайни парцели с основните елементи (P, K, Mg). При това Домиен се допитва и ползва постоянно специализираните съвети на групата COMIFERPKMg* и дружеството Agro-Conseil, които подпомагат аграрните дейности във Франция. „Картографирането на различните видове почви във всички мои парцели беше реализирано най-напред чрез съпоставяне и оценка на сателитните снимки, направени през четирите сезони. Тази картография бе потвърдена по-късно от Agro-Conseil.” Направен бе ефективен анализ на всеки вид почва: той ще се подновява на всеки четири години. Във връзка с бъдещата ротация, дозите от P, K и Mg (фосфор, калий и магнезий), които ще се внасят, са изчислени за всеки тип почва на всеки парцел. „Agro-Conseil ме снабди с карта в електронен вариант за нуждите на всяка зона, които предавам от стационарния си компютър на електронното табло за управление на трактора само с едно USB. Заложената програма управлява работата на тороразпръсквачката, която разнася точно където трябва, необходимите дози за всеки парцел.”

През 2014 г. Домиен Блондел започва да наторява с азот рапицата, като ползва карти, заснети от дрон. На следващата година той разширява наторяваните площи със зърнени култури, но с информациите от сателит.. За изчисляване на биомасата на рапицата са му необходими две заснемания, независимо дали са направени от дрон или сателит – през есента и през пролетта. „Информацията за нуждата от азот се предава веднага и се записва на карта с предписания.

Получавам картата с предписания на информационен език

адаптиран към моите устройства за променлива норма на торене – разказва Домиен. – Важно е да получа картите с предписанията навреме, защото всяко забавяне за внасянето на тор при рапицата и зърнените култури се отразява на реколтата. Моите карти са винаги точни до час” – уточнява той.

Тъй като грижите по отглеждането на рапицата и житните са различни, торенето също е индивидуално, с две или три внасяния с променлива норма. „Така например върху един парцел през 2016 г. , където рапицата беше избуяла, разпръснах азотни торове като начална доза по 110 кг/ха в началото на март. При второто торене с променлива норма дозите ми варираха от по-малко от 100 кг/ха до 180 кг/ха при средна норма 160 кг/ха. Ако насажденията от рапица не бяха пораснали достатъчно, първоначалната дозировка се разделя на две части. Корекциите се правят при третото преминаване с тороразпръскачката” – обяснява фермерът технологията на прецизното торене с променлива норма.

.. При житните култури сателитът прави снимки на биомасата през пролетта, които след това се „превеждат” в препоръчителни за внасяне дози тор. „През 2016 г. за един блок от пшеница променящото се количество азот варираше от 51 кг/ха до 73 кг/ха.” (Ще допълним, че

дозите в България са 50 –60 кг/ха.)

Невидими последици

„За да се проследят резултатите от прецизното торене с променлива норма, е необходимо да се изчакат няколко години”, допълва Домиен. Той ще продължи наторяването с променливи норми при житните култури, рапицата и цвеклото. „А когато настъпи времето за подмяна на моята редосеялка, ще инвестирам в машина, способна да променя дозата за посев на пшеницата, в зависимост от типа и качеството на почвата. Не бива да се засява с еднаква гъстота” – убеден е младият френски фермер.

  • * Необходимото допълнение. И през следващата година бюджетът на Селскостопанската академия у нас ще бъде орязан, което обрича родната земеделска наука на колапс и застрашава съществуването на едно от най-старите научни заведения в България. На този фон ще проследим най-бегло дейността на спомената в репортажа на France agricole група COMIFER PKMg . Тя се занимава предимно с изследвания на влиянието на минералните вещества от фосфор (P), калий (K) и магнезий (Mg) върху развитието на селскостопанските култури. Състои от около петдесет членове (27% за изследвания и образование, за развитие - 40%, 33% за селскостопански пособия и техника). Групата заседава два пъти годишно, за да направи преглед на научните постижения, за обмяна на информация и мнения, за установяване и актуализиране на правила и практики за наторяване. Интересното е, че такива подпомагащи организации във Франция са създадени за многобройни сектори за развитие на селскостопански дейности и райони и от техните съвети се ползват ефективно фермери и аграрни труженици. Практиката и резултатите доказват ползата от нововъведенията. 

  • ИМА ЛИ ПОЧВА И У НАС

    Прецизното торене с променлива норма

    Прецизното торене с променлива норма (от английски Variable-rate fertilization – VRF) се базира върху променливостта на насажденията и почвеното разнообразие. Този технология за прецизно земеделие дава възможност за прилагане на променлива норма на торене от селскостопанските производители. Прилагането й стана възможно благодарение на високоскоростни компютри, сателити и дронове, точните приемници за позициониране (GPS), географските информационни системи (ГИС), дистанционното наблюдение, картите на почвата и насажденията, информациите от електронните сензори, които могат да измерват и дори да прогнозират свойствата на културите в реално време. След като се идентифицират критичните почви или хранителните свойства, се разработват карти с препоръчителни мерки за справяне с проблемите за всяко местоположение. Полето може да бъде разделено на зони за управление, където да се влагат торове с променлива норма в зависимост от предписанието.
    Разпръсквачките за изкуствен тор, пригодени за променлива норма на торене, придобиват все по-голямо значение за подобряване управлението на хранителните вещества в селскостопанските култури. С тях се усъвършенства разпръскването и се увеличава ефективността на поглъщане на хранителните микроелементи от растенията. Съчетавайки прилагания тор с изискванията за наторяване, фермерът получава значителна икономия на вложените количества, като в същото време се намаляват потенциалните замърсители.

Публикувана в Растениевъдство

Двама английски зърнопроизводители разказват за новата си придобивка, с която разрешават куп всекидневни проблеми по отглеждането на своите култури – репортаж на сп. Farmers Weekly

Безпилотните летателни апарати все още не са обичайна гледка над британските ферми, но те все повече земеделски стопани са наясно за реалните и потенциалните им ползи. Сред тях са фермерите от Североизточна Англия Уил Аткинсън и Хю Врангъм, които използват още едно око – от небето, за да се преборят с плевелите и рязко да снижат разходите си за растителна защита. За тях разказва сп. Farmers Weekly – въпросите и към двамата са аналогични, но пък в отговорите на всеки един ще откриете ползата и удовлетворението им от внедряването на тази техника в стопанството им.

1. Уил Аткинсън: Спестих средства в борбата с лисичата опашка

Стопанството на Уил Аткинсън се намира в равнината край селцето Скортън, на 10 мили южно от Дарлингтън, най-големия град на графство Дърам, Североизточна Англия. Фермерът обработва 465 ха глинеста орна земя с насаждения от зимна пшеница, маслодайна рапица, пролетен ечемик и зимна ръж, заедно с 260 ха пасища за крави и овце с бозаещи агнета и телета. Отглежда и прасета в закрити помещения. Проблем на английския стопанин създава лисичата опашка, навлязла в площите, засети с разновидни култури. Уил Аткинсън, подпомогнат от специалист агроном, предприема високотехнологично въздушно картографиране на плевелите на територията на своята ферма, като същевременно предлага безпилотни самолетни услуги и на други производители.

. Как се ориентирахте към използването на дрон?

Когато открих, че в насажденията ми има лисича опашка, предприех пръскания на участъците, за да предотвратя разпространението ѝ, но ту прекалявах дозите, ту пропусках някъде. Тогава започнах да изучавам методи, за да изключа човешкия фактор от уравнението и се спрях на дистанционното зондиране. Сателитните изображения бяха за големи площи и с малка резолюция. Така слязохме по-ниско и избрахме дрона. Купихме го от Швейцария, защото само техни фирми имаха лиценз за експорт за Великобритания.

. За какво е необходим дрон във фермата?

Когато се срещнете с плевел като лисича опашка, вие не можете да се борите с него от бюрото. Преди да картографираме площите, нашата хербицидна програма ни струваше около 100 паунда на хектар, така че харчовете бяха значителни. Ние изразходвахме тези средства за хербициди, като контролирахме 85% от площите, докато оптималната норма е 97%, така че изоставахме. Сега имаме цялостен подход с глифозат и задържаме лисичата опашка, използваме хербициди като дифлуфеникан и пендиметалин за борба с широколистните плевели, които обикновено избуяват в насажденията.

. Как ви улесняват данните, получени от дрона?

Идентификацията на бурените по места е действително много изгодно. Лисичата опашка например има своя специфика – това е начинът, по който плевелът отразява слънчевите лъчи в различни цветове в невидимия за окото спектър.

Излитанията с дрон позволяват да се локализират прецизно и да се картографират местонахожденията на бурените. Следва целенасочено третиране на бурените, като се подхожда индивидуално към всеки един вид. Така например аз оставям лисичата опашка да се разпростре и през пролетта фиксираните места от картата пръскам превантивно, преди още вредното растение да е избуяло. Опитвам се да открия точното място от картата, където може да се използва дрон, да определя оптималната доза спрей, заедно с нужния отвор на дюзата, за да бъде прецизна борбата с плевелите.

Какъв вид дрон използвате?

Можете лесно да похарчите 40 000 паунда, като закупили цялото програмно обезпечение, но можете да заплатите по-малко, без екстрите на високата технология. Ние използваме дрон с фиксирани крила, с тегло 750 г, лек, с разнообразни сензори, включващи светлините RBG (червено, синьо, зелено), мултиспектрален и с инфрачервени лъчи.

.

. Какво се промени във вашата ферма?

Спестихме средства! Отнасяме се много внимателно към парите, които изразходваме за лисичата опашка. Напръскахме 20 ха този сезон и похарчихме 15 паунда/ха, вместо 100паунда/ха.

. Планирате ли още нещо, с което да разширите използването на дрона?

Със закупения софтуер могат да се извършват допълнителни дейности, като преброяване на растенията върху единица площ, събиране на данни за наторяване с азотни торове. Моите практически наблюдения са, че 90% от фунгицидите са за превантивно третиране на посевите и само 10% са с лечебна цел.

Лично аз смятам, че допълнителните приложения трябва да останат, но работата със сателитите и монтираните на трактора сензори не бива да се пренебрегват. Времето ще покаже къде още дроновете ще навлязат в производството.

2. Хю Врангъм: Вече ще разпръсквам пестицидите от въздуха

Неговата семейна ферма се намира на север от Дърам – в селцето Либърн, графство Нортъмбърланд, в Североизточна Англия. На площ от 2700 ха растат пшеница, зимен ечемик, рапица, боб и овес. Фермата е дом на стадо от 3500 овце и 150 млечни телета. Хю Врангъм е инженер и е работил заедно със своя брат Джак във фирма, специализирана за картографиране на местности с дронове. Оттук и амбицията му да въведе точни стандарти във всяка земеделска дейност.

Как се спряхте на използване на безпилотен самолет?

Брат ми Джак работеше в авиацията, така че бяхме в течение на UAV (безпилотни летателни апарати). След това узнахме за използването на дронове в селското стопанство и през октомври миналата година се сдобихме със собствен апарат. Първоначално смятахме да картографираме всички посевни площи, но скоро се убедихме, че информацията е огромна и стана невъзможна за проследяване. Съсредоточихме се в направления, в които желаем да постигнем резултати. Разбрахме, че качеството на данните и изпълнението на аграрните мероприятия са ключът за успеха, а не количествените показатели.

За какво използвате безпилотен самолет във фермата?

Най-напред бихме искали с помощта на дрона да създадем дигитална карта на полето. Но целта ни е да впрегнем апарата във всекидневната ни работа, като го интегрираме в изпълнението на текущите ни задачи – например проверка на посевните култури за плевели или заболявания.

По този начин ще избегнем събирането на банка от данни, които не ни ползват. Вече се придържаме към този подход във фермата.

Как се използват данните, получени от самолет?

Отнема ни половин час за подготовката на дрона, за облитане и картографиране на територия от 20 ха, като за тази площ той изразходва 50% от работно време на батериите си. Най-често го включваме за идентификация на плевелите и по-специално за бурена лисича опашка, който в момента се забелязва на малки петна в площите. Освен това се опитваме да открием площи с посеви в стрес, което трудно се открива по друг начин.

Нашият следващ фокус е да подхраним с данни системата с различни приложения, откъдето да ни връщат инструкции за по-ефективна борба с плевелите и за по-ефикасно управление на целия цикъл по отглеждане и прибиране на реколтата – в крайна сметка за спестяване на пари.

Какъв тип дрон използвате?

Избрахме квадрокоптер с дистанционни светлинни сензори. Предпочетохме го пред дрона с фиксирани крила, защото нашият се управлява по-лесно и има преимущества с вертикалното си излитане и кацане. Той е по-гъвкав, универсален, защото можете да го използвате за картографиране, разузнаване и нормална видеоработа.

 

С придобивката променихте ли пътя си за развитие?

Това наистина промени нашето схващане как точно и ефективно би трябвало да управляваме земята си. Вълнуващо е само като си помислим какво можем да достигнем с безпилотните самолети. В сравнение с други фирми не сме чак толкова напреднали, но сега пред нас се откриват възможности за използване на съвременна технология. С програмното осигуряване дронът вижда, предава данни и ни помага да прилагаме разнообразни методи при отглеждането на посевите. Ако имаме алгоритъм за плевелно настъпление при пшеницата например, то бихме могли да приложим конкретно указанията.

Имате ли планове за разширяване употребата на дрон?

В рамките на няколко години очакваме, че срещу подадена информация ще получим предписания и ще ги приложат там, където са най-необходими. Искаме да направим картиран запис на нашите полетата, така че да имаме цялостен поглед за вземане на качествени решения. Освен това в най-близко бъдеще ще разпръскваме от дронове пестициди и хранителни вещества.

Адаптиран превод Алекс Петров

 

Какво (не) знаете за дроновете

Дроновете са безпилотни летателни апарата (БЛА), които са най-новото попълнение в прецизното земеделие за събиране на масиви от ключови данни, използвани за вземане на агрономически решения. Устройствата позволяват заснемане на полето, безжично предаване на данни, картографиране и обработка на информацията с подходящ софтуер. Специализираният софтуер обработва веднага всички данни на заснетите изображения и изготвени карти на таблет, лаптоп или настолен компютър. Тази информация помага на стопаните да определят местата, които имат нужда от поливане, растителна защита или са готови за прибиране на реколтата. Системата увеличава ефективността на земеделските производители, като ги облекчава от чакане на бавни и с ниска резолюция сателитни изображения или от обикаляне на терена, за да се провери за плевели, болести, засушаване и дали реколтата може да се прибира. По-големите производители днес трябва да поддържат връзка с всички парцели от земеделската си земя, за да разчитат на прецизно селско стопанство, базирано на GPS и бази аналитични данни за увеличаване на добивите и приходите, например чрез намаляване на пестицидите и използване на точните количества вода. Тук дори опитното око не може да се конкурира с прецизността на новите технологични решения.

Един земеделски стопанин можете да закупи по-евтин БЛА и да направи няколко хубави снимки, но за да направи измервания, трябват камери с по-добро качество, например инфрачервени камери за мониторинг на растителността. Ще са нужни софтуер и други агрономически данни - като например за почвата, водата и времето, за да се получи общ модел на културата и да се вземат информирани решения.
Картите, събрани от безпилотни самолети, след това се превръщат в "рецепта за лечение" за областта. Те могат да се качат на трактора с GPS-навигация, който ще следи за доставяне на необходимото количество торове, пестициди или други ресурси. 

Публикувана в Агротехника
Четвъртък, 24 Ноември 2016 11:34

Норми на калиево торене

Нормите на калиевото торене са в зависимост от това за какъв период от време торим - за една година или запасяващо за 2-4 години. Торенето с калий трябва да е съобразено и с количествата на азотните и фосфорните торове, както и с културите, които ще се отглаждат.

При лозята и костилковите овощни най-общо казано калият трябва да е 10-12 кг в акт. в-во на декар за една година, което се равнява на 20-25 кг Калиев сулфат, а при ягодите и семковите овощни видове 6-8 кг акт.в-во на декар, което се равнява на 10-15 кг Калиев сулфат на декар.

Времето за внасяне на калиевите торове е от късна есен до ранна пролет преди вегетацията на културите, като ранно-пролетното торене е подходящо за почви с лек механичен състав, тъй като внесен през есента има опасност от измиване.Задължително е калиевите торове да се внасят преди основна обработка на почвата за да могат да се заровят на дълбочина 20-30 см.

Освен в торовете елемента калий се съдържа в големи количества в дървесната пепел, която също е подходяща за торене. На декар са необходими 60-100 кг дървесна пепел, която се разхвърля равномерно върху почвата и задължително се заорава.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Вече знаете, че есента се внасят фосфорните и калиеви торове, а азотът оставете за напролет. В таблицата ще видите ориентировъчната потребност от всеки основен елемент по видове за 1 декар овощна градина. Ако не разхвърляте торовете по цялата площ, а торите отделни дръвчета в околостъблените кръгове, разделете килограмите за декар на 1000 и ще получите грамовете за 1 кв. метър площ. В този случай обаче е необходимо за завишите нормата с около 1/3.

Пример: Ако за 1 декар ябълки е необходимо да разхвърлите 15 кг фосфорен тор, за 1 кв. метър количеството е 15 грама, което след завишаване с 1/3 става 20 грама.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не е все едно как и кога ще се подаде храната на растенията. Усвояването на минералните торове зависи от технологията на внасянето им в почвата

Торенето на земеделските култури е наука, която непрекъснато се развива и усъвършенства. Към днешна дата можем да кажем, че съществуват хиляди продукти за хранене на растенията, които съдържат различни макро- и микроелементи, а понякога дори и екзотични субстанции. Но дали съществуването на това голямо разнообразие от храни за растенията може да направи производството ефективно, или е само добре рекламиран бизнес за производителите на торове?! Въпросът е спорен, защото съдържанието на продуктите понякога няма нищо общо с тяхното усвояване от растенията. На тази тема разсъждават и украинските земеделци, които, в търсене на по-добри практики, проучват водещия опит на германските и холандските им колеги. Смятаме, че разказът на автора ще бъде полезен и за нашите български фермери.(Бел. ред.)

Близо до дома ми са разположени два селскостопански магазина за торове и препарати. Аз обаче предпочитам да купя тези средства от друго място – десет пъти по-далече от дома ми. Ето какво е впечатлението ми от първия магазин: продавачът там се държи на принципа „колкото си по-зъл, толкова по-добре“ – той ненавижда клиентите! При втория ситуацията е още по-интересна.

  • Какъв тор ще ми препоръчате за ябълките и крушите?

  • Нитрофоска (NP).

  • А как е добре да го внесем?

  • Преди прекопаване!

  • Какъв тор ще ми препоръчате за картофите?

  • Нитрофоска!

  • А как е добре да го внесем?

  • Преди прекопаване!

Разговорът се повтаря през юни, август, септември и октомври, като и през март можем отново да чуем уверено отговора: „Нитрофоска и преди прекопаване!“. На пръв поглед може да изглежда, че това е достатъчно, но защо тогава се произвеждат селитри, карбамид и суперфосфат, дори не говоря за сложните комплексни торове.

Аналогична ситуация се наблюдава често дори в големите стопанства, в които хората отглеждат царевица и други зърнени култури. Типичните съвети на агронома в този случай звучат по следния начин: дадохме по 2 центнера/ха NPK, казва гордо той! Всичко внесохме, както трябва: разпръснахме равномерно и след това заровихме в почвата. Земеделците добре знаят, че има NPK торове, които доставят азот, фосфор и калий на растенията, и добивът може да бъде доста приличен.

Разговарях с добри земеделци, истински професионалисти в работата, получаващи отлични показатели и стремящи се постоянно към повишаване добивите от културите.

  • Защо немците на тяхната глина получават по 1200 кг/дка пшеница, а аз, на чернозем и при достатъчно количество валежи на добрите участъци, дори по 1000 кг не мога да стигна? – попита единият от тях.

И веднага сам си отговори: необходимо е да усъвършенстваме подходите за хранене на растенията, включително и технологията за внасяне на торовете.

Между цената и агротехниката

Първото нещо, което идва на ум в този план,

са течните азотни торове

Амонячната вода, безводният амоняк и КАС несъмнено притежават предимства. Достатъчно е да се каже, че повече от половината фермери в САЩ ги използват. Преди две години разговарях с главния агроном на стопанство в Киевска област, в което внасят течни азотни торове на своите полета и предоставят същата услуга и на други стопанства. От една страна, той ме огорчи с изречението: “Нивото на развитие на селското стопанство в дадена страна се определя от това, колко широко там се използват течни торове“. Но от друга страна, агрономът ми призна, че в стопанството активно използват карбамид и селитра, въпреки че имат възможност да внасят какъвто и да е вид течен тор. Според него по този въпрос не може да има универсална рецепта: агрономът трябва да преценява кога на кое поле и при коя култура може да се внася един или друг вид тор, а не фанатично да хвърляме безразборно нитрофоска или безводен амоняк.

Второто, което трябва да споменем, е

стойността на минералните торове

През май общувах с главния агроном на добре развито средно стопанство във Виницка област. По-рано, колкото беше необходимо, толкова и давахме – каза главният агроном. – Разпръсквахме, заравяхме в почвата и – напред. Сега се налага стопанството да се измъква, имайки предвид рентабилността от работата. Направихме анализи на почвата на всички полета, определихме минималните и оптималните норми на внасяне на всеки елемент и разбира се, променихме подхода по внасянето. Част внасяме под есенната оран, определено количество внасяме и пролетта, а останалото при сеитбата. По принцип мога да кажа, че всичко се получава.

  • Третото и най-важното е

  • технологията по внасяне на торовете

  • на която ще се спрем по-подробно.

  • Мит е, че имаме най-плодородните почви в света и той бе развенчан още по време на социализма – емоционално се изказва ръководителят на стопанство от Черкаска област. – Немците и холандците получават фантастичен добив, защото работят на най-богатите и балансирани с хранителни вещества почви в Европа. Номер едно по плодородие е Долината на Елба, след тях идват отвоюваните от морето земи в Холандия, а след това долините на големите реки във Франция. Защо? Да, защото на растенията е необходим не само азот, калий и фосфор. Но у нас всички разговори за торенето се свеждат само до тези три елемента. А нима медта не е толкова важна за растенията. Или борът? А цинкът, магнезият, сярата? Вижте какъв широк избор от балансирани по разнообразие торове предлагат в Европа. Можем да подберем необходимия състав за всяка култура, за всяко поле. А при нас всичко се върти в кръг около тези три стандартни елементи и лично на мен ми е трудно да ги купя в подходящото време, в необходимото количество и с високо качество. Налага се да ги поръчаме от Германия и Полша.

Залог за качествено внасяне на торовете е равномерността

И по-ефективен начин от разпръскване по замръзнала почва аз не виждам – продължава ръководителят на стопанството. – Присъства достатъчно количество влага, което позволява полезните вещества равномерно да наситят слоя почва, като проникват там, където ще бъде разположена кореновата система на растенията. Внесените торове със сеитбата, по мое мнение, са безполезна функция, която аз скоро нарекох маркетингов ход на производителите на торове. Проблемът е там, че в този момент на сеитба в почвата няма необходимото количество влага за пълноценно разтваряне и последващо усвояване на активните вещества.

Същото се отнася и за подхранването на растенията. Няма да откриете този термин в задграничната литература по агрономия. А такъв и няма, защото необходимата за растенията норма следва да се внесе наведнъж. Иначе се получава: не сте го дали навреме, а сега дайте да наваксаме пропуснатото, когато това вече няма и да помогне.

Агрономът Олег Демидов от Донецка област има собствено мнение:

  • Преди всичко е необходимо да се вземат под внимание почвено-климатичните условия на региона. Това, което е подходящо за нас, може да не е актуално за земеделците от Сумска или Полтавска област. Освен това условията на територията на една област могат значително да се различават.

Действително в продължение на десетилетия нашите черноземи буквално се изтощиха, ние пропиляхме природния потенциал и не следехме количествата изнесени макро- и микроелементи с добива на културата. Недостигът на определени елементи се компенсираше от природата, но с всяка година за нея става все по-тежко да прави това. Азотът, фосфорът и калият за растенията са равносилни на протеините, мазнините и въглехидратите за човешкия организъм. Това е основа, за която са необходими микроелементи – затова ние задължително трябва да използваме комплексни торове. Към внасянето на торове подхождаме диференцирано, като вземаме предвид не само текущия сезон, но и следващия. Сложните торове е задължително да се внасят през есента или рано напролет, защото иначе те няма да успеят да се разтворят и да се усвоят от растенията. Дори през пролетта аз задължително намирам в почвата амофос, който сме внесли есента. Така например под зимна пшеница ние внасяме двоен суперфосфат, в състава на който също влиза и сяра. Самата пшеница ще усвои от него 20 – 30%, а на следващата година ние сеем слънчоглед, който ще усвои останалия фосфор. Т.е. при внасянето на торове е необходимо да мислим не само за днешния ден, а да подхождаме към въпроса глобално. Главното тук е равномерното разпределение на торовете. По-нататък: ние сеем слънчоглед, използвайки агрегати с възможност за едновременно внасяне и на торове. Със сеитбата внасяме селитра, която в продължение на две-три седмици ще се разтвори в почвата. И накрая, много зависи от качеството на обработка на почвата. Земята е като тестото. Ако старателно я разрохкаш, минеш с продълбочител, ще й позволиш да диша, а не просто да преобърнеш пласта В този случай и ефективността на торенето ще бъде на високо ниво. В стопанството на земеделците от Технополска област се практикува многократно внасяне на торове, включващи три или четири пъти подхранвания с резервоарни смеси с фунгициди и КАС.

Основната доза торове за пролетните култури ние внасяме есента – това е специално NPK с ниско съдържание на азот и повишено на фосфор и калий. Върху тази основа след това наслагваме азотните подхранвания в ранна пролет, а така също и допълнителното подхранване в периода на вегетацията. В състава им задължително влизат микроелементи – без тях за висок добив и дума не може да става.

Би било наивно да се опитваме да определим оптималния начин за внасяне на торове, както и точната доза за торене за всяка култура. Това не е толкова сложно да се направи, въпреки че много зависи от почвено-климатичните условия на конкретния регион, а също и от задачите, стоящи пред всяко стопанство. Но агрономическата философия при всекиго е различна – колкото специалисти, толкова и подходи. Накрая ще се опитаме да направим

обобщение под общата техническа база

  1. Качествена обработка на почвата. Под това понятие се разбира наличието на ефективни почвообработващи агрегати със широк спектър на действие: дълбокопродълбочители, плугове, дискови брани, култиватори и др. подобни. Ако искате растенията да получат максимум от внесените торове – навреме се оборудвайте с разностранен арсенал от агрегати за почвообработка.

  2. Наличие на сеитбени агрегати с възможност за едновременно внасяне и на торове. Някои смятат тяхното прилагане спорно, други – обратно, залагат на тях, като внасят със сеитбата лесноразтворими азотни торове. Във всеки случай тази функция трябва да присъства с цел разширяване възможностите на агронома.

  3. Използване елементите на точното земеделие при внасянето на минералните торове в почвата. Редовният анализ на почвата навреме позволява да се внесат именно тези макро- и микроелементи, които са необходими на конкретния участък на полето, и именно в такива количества, които са необходими за конкретната култура. Това ще позволи не само да постигнем съществена икономия на ресурси, но и да се приближим до това, което е прието да се нарича управление на добивите.

  4. Течни торове. В Украйна това направление до момента се намира в статус на отложена перспектива, въпреки неговите икономически достойнства. Очевидно в сила са редица причини – в частност, зачестилите периоди на засушаване.

  5. Квалификация на изпълнителите. Кадровият проблем е не просто остър – за момента ситуацията изглежда крайно катастрофална.

Скоро разговарях с ръководителя на голяма аграрна компания. При него цели направления са принудени да се движат без... агрономи, без да говорим за помощници на агрономите от сътрудници на по-ниско ниво. А ако никой не се занимава конкретно с полетата, повечето операции се налага да се правят, „както обикновено“: разхвърлили са над 200 кг нитрофоска, заорали са ги и ...! Така се свеждат в едно цяло резултатите от анализите на почвата, показателите за добивност и десетки други фактори, които просто никой не отчита. Главното в случая е да успеят да проведат основните операции, за да получат приемлив добив и рентабилност. Основният извод е, че във всяко стопанство е важно да се сформира екип от квалифицирани специалисти, които да работят не само „от днес за утре“, но и да положат основите за развитие на стопанството за години напред.

По материали от чуждия печат

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта