Петък, 28 Октомври 2016 12:41

Торене на тревата през есента

В началото на есента за затревените площи е важно внасянето на фосфорни и калиеви торове. Фосфорът е необходим за растенията, тъй като спомага за укрепване на кореновата система и стимулира братенето. Основните форми за прилаганите на фосфорни торове за тревни площи са костно брашно, суперфосфат, комплексен тор.
Калият е необходим за нормалния растеж на тревата, но също така повишава устойчивостта й на суша, болести и загуба на цвят. Основните форми на калия са комплексен тор за тревни площи и калиев сулфат.

Торенето на тревните площи е най-добре да става преди дъжда. Не се подхранва с тор по време на продължителна суша. При липсата на валежи е добре преди подхранванетревата да се полее обилно. Торът трябва да се внесе след това, когато тревата е напълно суха. Тревата трябва да бъде суха, а почвата - мокра. 1,5-2 дни след подхранването, тревата трябва внимателно се полее, за може тора да проникне в почвата.
Внасянето на азот през есента трябва да става много внимателно. Този елемент стимулира растежа на тревата, подобрява цвета й, но при по обилно торене с азотни торове с бързо действие през есента може да доведе до бърз растеж, който ще изразходи жизнения потенциал и тревата трудно ще презимува.

В началото на есента можете да подхраните тревата слабо с азотни торове с бавно действие. Това подхранване е особено полезно за тревни площи силно засегнати от сушата през лятото.
Разхвърляйте равномерно торовете, за да се избегне изгарянето на растенията и появата на кафяви петна по тревата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Тези машини вече могат да работят диференцирано, с индивидуална комплектовка. Освен това те могат да разнасят течни, меки и твърди материали. Представяме ви основните тенденции в тази сфера

Списание traction, Германия

При разработването на унифицирани торовнасящи ремаркета основно влияние оказват два фактора. На първо място, това е желанието на земеделците да получат машина с висока производителност на декар. Поради това ремаркета с максимално пълно тегло от 22 – 24 тона вече не се възприемат като нещо уникално. Расте и броят на моделите с вместимост 20 тона (максимална пълна маса 30 тона). Съществува, разбира се, и сегментът на ремаркета за малки стопанства, търсещи 12 – 14-тонни машини.

Вторият фактор е електрониката. Ръстът на цените на минералните торове и новите екологични ограничения при използването на органичните торове, необходимостта от документиране и строго спазване на нормите за внасяне, а понякога и желанието да се работи диференцирано според картите на добивите са главните причини за толкова бързата поява на електронни компоненти в тези на пръв поглед прости по своята функция машини. Увеличава се и търсенето на удобно ISOBUS-съвместимо управление. Това се отнася както за най-големите и товароподемни ремаркета, така и за малките – с по-скромни характеристики. Развитието като правило върви отгоре надолу – новостите с малко закъснение се движат от големите машини към по-малките. В резултат всички остават доволни.

Производителите също имат причини непрекъснато да търсят подобрения за своите машини. Една от тях е необходимостта за увеличаване на експлоатационния ресурс. Днес универсалните тороразхвърлящи ремаркета се използват в стопанствата много по-интензивно. Така че пред конструкторите стои задачата да създадат още по-дълготрайни и надеждни машини. Едновременно с това търсенето на този вид техника непрекъснато расте. В някои страни, като Чехия, Словакия и Унгария, действат специални целеви програми за торовнасящи ремаркета. Разширяват се възможностите за индивидуално окомплектоване, което е много важно за земеделците. Нито едно тороразпръскващо ремарке не напуска завода в базова окомплектовка. Производителите се опитват гъвкаво да реагират на търсенето от страна на клиентите, включвайки в портфолиото си все по-нови и нови модели. Типът на сцеплението, типът на стените, възможността за теглене на ремаркето от товарни автомобили – днес при индивидуализиране на тороразпръскващото ремарке може да се направи практически всичко.

КАКВО ВНАСЯМЕ

Разширеният спектър на торове, които могат да се внасят с тороразпръскващо ремарке, е повлиял и на предявените изисквания към тях. Органичните торове се различават по механичните си свойства, консистенцията, балистичните и другите си характеристики. Това трябва да се вземе предвид още на етапа на избор на техниката.

В случай на преимуществено използване на насипни материали, например компост, трябва да се обърне особено внимание на износоустойчивостта на конструктивните материали, от които се произвеждат възлите и частите на тороразпръскващото ремарке. При високо натоварване дребнозърнестите материали работят като шмиргел. Поради това много производители предлагат за такива случаи детайли, произведени от материала Hardox. Това е по-износоустойчива стомана с по-продължителен срок на живот.

Ако пълненето на ремаркето преди внасянето става на неподготвена грунтова площадка, се увеличава вероятността от попадането в него на странични предмети като камъни. В този случай на преден план излизат някои особености на конструкцията, преди всичко формата на прехода от ремаркето към механизма на разхвърлянето. Материалите с тежки компоненти, склонни към адхезия, се разтоварват по-лесно от ремарке с класическа форма с гладка повърхност. Това осигурява равномерно натоварване и надлежно разхвърляне.

За спазването на ниска норма на разхвърляне, например при варуване на почвата, при работа със сухи субстанции или птича тор, е необходима дозираща клапа. Тя трябва да бъде достатъчно здрава, тъй като й се налага да издържа на значителни натоварвания. Ако става дума за внасянето на такава класическа „органика“ като твърдо гюбре, то дозиращата дюза вече не е толкова важна.

При работа с абразивни материали е необходимо да се обърне голямо внимание на транспортния под. Тук възникват два основни въпроса – колко време и колко средства ще бъдат необходими за замяна на износените детайли. На тези въпроси е необходимо да се отговори преди покупката. Не трябва да се забравя, че рано или късно ще се наложи да се сменят дори и валовете на разбъркващия механизъм. Върху срока на живот на подвижните подове оказва влияние дори и системата за натягане на веригите.

ХОРИЗОНТАЛНО ИЛИ ВЕРТИКАЛНО

От гледна точка на разположението на валците за раздробяване всички представени на пазара модели могат да бъдат разделени на 2 групи – вертикални и хоризонтални. В първата група валците изпълняват и функцията на разхвърлянето. Във втората група машини за разхвърлянето отговарят хоризонтално разположени лопатки на разпределителните дискове. Такива машини се предпочитат главно в големите стопанства. Тороразхвърлящите ремаркета с вертикални валци са идеално подходящи за разхвърлянето на твърда органична тор. Те не изискват голяма мощност от трактора, както ремаркетата с хоризонтална система. При вертикалните конструкции има много по-малко редуктори, валове и други елементи – те са по-прости от техническа гледна точка. Повечето модели са оборудвани с четира вала с лопатки. Това позволява да се постигне добро качество на разхвърлянето. Благодарение на специфичното разположение на зъбците се постига добро качество на наситняване. Освен това двата допълнителни вала могат да повишат производителността при работа с твърди материали. Като недостатъци на този вид тороразхвърлящи системи могат да се отбележат скромната работна ширина (около 10 м) и невъзможността тя да бъде регулирана. Благодарение на простотата, по-ниската цена и дори на факта, че те имат по-малка височина на товарене (напълно по силите на трактор с челен товарач), такива тороразхвърлящи ремаркета са много търсени в неголемите стопанства.

Да разгледаме ремаркетата с хоризонтални валове. Работната ширина до 30 метра им позволява да работят дори рано напролет при подхранването на есенниците с органични вещества. Подобна възможност съществува благодарение на вече споменатите хоризонтално разположени лопатки и разпределителни дискове. Без последните те биха били дори с по-малка работна ширина от вертикалните си събратя. Трябва да се отбележи, че раздробяващата способност на системата от хоризонтални валове с лопатки е по-малка. Това е критично при работа с твърда тор. Но с насипни вещества, те се представят много добре. Поради по-голямата работна ширина, универсалността и преди всичко точността, тези машини са търсени от големите стопанства. Благодарение на наличието на две или три оси, такива машини, въпреки внушителните цифри в графата „максимална пълна маса“, могат да се движат в натоварено състояние по обществените пътища.

ТОЧНОСТ НА РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО

Относно точността се вземат предвид две основни характеристики – напречно и надлъжно разпределяне. Ширината на напречното разпределяне на материала на практика е равна на разстоянието между две съседни работни полоси. Както и при тороразпръскващите машини за минерални торове, с отдалечаването от полосата на преминаване обемите на внасяния материал намаляват. Но паралелното преминаване в следващата полоса позволява да се компенсира това за сметка на припокриването.

А как да се постигне висока равномерност на разпределението в края на полето? Решение има. Някои производители предлагат за такива случаи специално оборудване, състоящо се от два щита, разположени от двете страни на разпределящия механизъм. Тяхното положение се променя с помощта на хидравлично задвижване. Благодарение на това е възможна точна работа на границите на полето.

Що се отнася до отговора на втория въпрос – как да се получи добро качество на напречното разпределяне в зависимост от нормата на внасянето и работната ширина, то отговорът може да се намери в инструкциите за експлоатация на ремаркето след запознаване с препоръките на фирмата производител за неговите настройки. Но без едно-две пробни минавания по полето едва ли ще се мине – твърде широк е спектърът на материалите и твърде разнообразни са техните свойства.

Качеството на надлъжното разпределяне зависи най-вече от това колко равномерно се подава материалът към разпределителния механизъм. В началото и края на работната полоса то по подразбиране ще бъде по-лошо. Частично това може да се компенсира от притварянето на дозиращата лопатка малко преди тракторът да достигне края на работната полоса. Но трябва да се има предвид, че подобно „заглушаване“ на процеса изисква висока мощност на задвижването от трактора. Съществува и необходимостта да се осигури равномерно натоварване на ремаркето. Освен това не бива да се насипва материал на височината на борда. Дори ако става дума за сравнително лек компост. При разтоварването в механизма на разпределянето почти неизбежно възникват проблеми. Ако в конструкцията на тороразхвърлящото ремарке не е предвидена затваряща дюза, единственото решение остава ръчната промяна на скоростта на подаването към разпределящия механизъм. По-точно това може да бъде направено от претегляща система, разбира се, ако има такава. Освен това тя ще взема предвид с каква скорост се въртят валовете на торачката с лопатките и ще регулира обема на подаването според нея.

Тороразхвърлящите ремаркета с подвижна предна стена в частта на надлъжното разпределяне превъзхождат моделите с подвижен под. Причината е в по-равномерното разтоварване. Подвижната стена изтласква от ремаркето всичко докрай. А относно напречното разпределяне, те понякога се представят по малко по-различен начин. В началото масата от ремаркето се изтласква в разхвърлящия механизъм леко пресирана, което означава, че има различна балистика. В този случай не може да се разчита на вече настроената норма на внасяне. Това става критично, ако година след година се влиза на полето от едно и също място. За да се избегне това положение, може да се промени посоката на обработка на полето. Както и при сеитбата, това няма да навреди.

Вторият вариант е още по-лесен – може да се започне от същата полоса, но от другия край.

При избор на типа на механизма на тороразхвърлянето е допустимо в началото да се тръгне от две прости положения – колкото по-груб материал се налага да се внася, толкова по-здрав трябва да бъде механизмът. Ако става въпрос за внасянето на материали с дребни частици, най-важно е качеството на разпределянето. То е най-добро при машините с вертикални валове и разпределителни дискове с лопатки.

ОБСЛУЖВАНЕ И КОМФОРТ

Независимо дали става дума за малко тороразхвърлящо ремарке, или за мощна производителна машина, удобството на работата се намира на първо място в списъка на изискванията на земеделските производители. Не е необходима задължително ISOBUS съвместима система. Много производители предлагат терминали за управление с дисплеи, позволяващи комфортна работа. Често има брояч на декарите, поради което не възникват проблеми с определянето на производителността.

Разбира се, важна роля в този план има наличието на ISOBUS съвместимост в конкретния модел. Такива машини вече има в асортимента на много от производителите. В този случай няма необходимост от поставянето на още един терминал в кабината на трактора. Но главното е възможността да се работи автоматично по карта за внасяне или карта на добивите.

Удобните дреболии не се ограничават с електронния пълнеж. При много модели е възможно опционално оборудване с хидравлично сгъваеми стени. Благодарение на това височината на товарене става по-малка, което значи, че ремаркето може да се товари от конвенционален трактор с челен товарач. Много производители предлагат своите ремаркета с независими хидравлични системи. На тях от трактора им е необходим само силоотводен вал. Някои производители предлагат възможност да се използват ремаркетата и в други области. Сменяйки задната стена с механизма за разхвърляне, може да се получи например обикновено ремарке или претоварващо ремарке за зърно.

В заключение трябва да се спомене такъв важен елемент от конструкцията на тороразхвърлящото ремарке като ходовата част. Разбира се, широкото разпространение на амортесорното окачване е обусловено от по-ниската цена в сравнение с хидравличното, но и комфортността е по-малка. Наличието на една повдигаща се ос в ходовата част може да помогне както на пътя, така и в полето.

Публикувана в Агротехника
Петък, 21 Октомври 2016 10:27

Наторете дръвчетата, за да раждат

Есенното торене на дръвчетата е важно агротехнически мероприятие, за да има оптимално плододаване. Чрез него се поддържа плодородието на почвата, като се набавят изчерпаните хранителните елементи.

Торовете са технически средства за подобряване на плодородието на почвата, използвани в земеделието – овощарство, градинарството и др. Тяхната цел е да обогатят терена на който се отглеждат растенията на хранителни елементи, полезни за тях.

Елементите, които са със съществено значение за всички растителни видове, са следните: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий, хлор, желязо, мед, цинк, манган, бор и молибден. Въглеродът, кислородът и водородът често не се определят като хранителни елементи, тъй като растенията си ги набавят от атмосферата и не е необходимо да ги набавяме чрез торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 14 Октомври 2016 14:26

Опадалите листа са полезни

Всеки собственик на дворно и вилно място отглежда цветя, зеленчуци, овощни и декоративни листопадни дръвчета и храсти. Когато дойде есента едногодишните растения изсъхват, а след красивото обагряне на листата на дръвчетата и храстите настъпва листопадът.

НИЩО НЕ Е ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ

След като съберете растителните отпадъци не ги изхвърляйте. От всички тях може да направите компост, който по-късно ще върнете обратно в градината във вид на хумус. Ако количеството не е голямо, може да използвате субстрата и само за една леха, в която да отглеждате зеленчуци или цветя.

ТЕХНОЛОГИЯТА ИЗИСКВА ЕЛЕМЕНТАРНО СЪОРЪЖЕНИЕ

За приготвянето на хумус от опадали листа и растителни остатъци се използва дървена рамка с височина 90-100 см и размери в основата 120-120 см. Събирането и натрупването на листата започва с листопада и продължава през цялата есен. Листа могат да се събират не само у дома, а и на улицата или от съседи, които не ги ползват. Листната маса се притъпква през цялото време за да няма въздух и да започне процеса на гниене. Над притъпканите листа се засипва слой почва - 5-8см. В листата може да се направят и дупки, които да се запълнят с пръст. Необходимо е и навлажняване с вода.

ДО ПРОЛЕТТА, КОМПОСТЪТ Е ГОТОВ

От готовият компост напролет може да направите леха в която до засадите зеле, да сеете тикви и др. растения с мощна коренова система. Много важно е поливането, особено в периодите на прорастване на семената и на усилен растеж. Ако компостът е в по-голямо количество, той може да се разхвърли и по цялата площ в градината, след което тя да се обработи. От него почвата става структурна, рохкава и влагоемна.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да поникне при благоприятни условия, маслодайната култура се сее рано

Aгр. Петър Кръстев

Рапицата е един от най-предпочитаните предшественици, макар самата да не предявява големи претенции към културата преди нея. Подходящи за нея са площи освободени от зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Те се прибират сравнително рано, което е предпоставка за добра предсеитбена обработка. Обработката на почвата трябва да се направи така, че да осигури добра влагозапасеност, твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Начинът на обработка зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване. Валирането преди и след сеитбата е задължително.

В сухо време рапицата се сее рано

Най-благоприятния срок за сеитба на зимната рапица е от 25 август до 10 септември при междуредово разстояние 12-15 см и дълбочина на сеитбата 2-3 см. Сеитбена норма е 0,4-0,5 кг/дка, осигуряваща 85-100 семена на м2. Завишаване на посевната норма води до етиолиране (изтегляне) на растенията, намаляване на разклоненията, броя на чушките и добива.

Специалистите препоръчват в суха година, каквато е настоящата, ранна сеитба на рапицата. По-късно през есента се очаква условията да се нормализират, което ще даде възможност за навременно и дружно поникване на семената.

Културата има висока потребност от хранителни вещества

Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Торенето трябва да е съобразено със запасеността на почвата. Рапицата се нуждае от два пъти повече азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми: 15-18 кг/дка азот, 8-10 кг/дка фосфор и 4-8 кг/дка калий. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а азота 30% предсеитбено. Останалото количество от азотния тор се внася през пролетта във фаза бутонизация на културата.

Публикувана в Растениевъдство

При въвеждане на директната система на сеитба се регистрира повишаване на добивите от селскостопанските култури, без да се увеличават дозите на торовете. Какво показва международният опит: изследвания и препоръки на американски специалисти

В три последователни броя на в. „Гласът на фермера” ви запознахме със стъпките, които трябва да направи всеки земеделски производител, решил да премине към No-till системата за отглеждане на селскостопански култури. Материалите предизвикаха голям интерес сред фермерите у нас. Ето защо ние се постарахме да намерим още информация за безорната система и нейните предимства. В настоящата публикация изтъкнати американски учени доказват на практика, че след въвеждането на безорната система културите имат нужда от торене само през първите 3 – 5 години. След това, в резултат на правилен подбор на основни и покривни култури в сеитбооборота, почвата възвръща естественото си плодородие и отглежданите растения дават оптимални добиви без торене. (Б. ред.)

Конвенционалното земеделие разрушаване естествената структура на почвата и води до нейното обедняване

При отглеждането на селскостопанските култури без напояване в условията на недостатъчно естествено навлажняване в традиционната система на земеползването, главните технологични начини за управление състоянието на почвата и минералното хранене на растенията са различни видове механична обработка, внасяне на органични и минерални торове, а така също и варуване или гипсуване на почвите. Обикновено се практикува и заравяне на надземната биомаса от сидератни култури, прилагат се интензивни механични обработки, включително и оран. Всичко това води до чувствително намаляване на минерализацията на органичното вещество в почвата, включително хумуса; разрушаване на природната структура, крайно нерационално използване на валежите, ерозия на най-плодородния слой почва. Възвръщането на разходите за получаване на продукция от растениевъдството намалява с всяка година – затвърждава се природният закон за унищожаване на плодородието (намаляващата възвръщаемост).

Директната сеитба възвръща естественото плодородие на почвата

Методът на директната сеитба се основава на природните закони за кръговрата на хранителните вещества в екологичната система „растение-почва“. В природна среда кръговратът на хранителните вещества се осъществява без каквито и да е минерални торове, внасяни отвън. Следователно мъдростта не е в това, да се използват минерални торове, а да се създаде оптимален воден, въздушен и хранителен режим на почвата. Това ще даде на микроорганизмите в нея органично вещество, като източник на енергия и строителен материал за клетките. Подобно отношение към почвата било проявено в Русия преди повече от сто години от Иван Овсински – първия руски агроном, който показал възможностите чрез отказ от плуга, чилийската селитра и други минерални соли. Системата на директния посев е насочена към намаляване внасянето на минерални соли в почвата. Действително на почвата е нужно само едно торене – органично вещество като храна и строителен материал за микроорганизмите в почвата и като защитен мулч. А внасянето в почвата на минерални торове или водни разтвори на соли е необходим технологичен процес само по време на преходния период.

Варианти на азотно хранене

Проф. Дуейн Бек от Университета в Северна Дакота е посветил много години за изучаване на ефективността на селското стопанство чрез намаляване въздействието на човека върху околната среда. Според мнението на известния професор дори двойна доза торове не може да възстанови напълно продуктивността на ерозирани почви.

Преходът от традиционната система на обработки към директна сеитба благоприятства увеличаване на органичното вещество в почвата. Въпреки това в първия етап от прехода към No-till е потребен повече азот, отколкото могат да усвоят културите.

По данни на проф. Дуейн Бек в продължение на първите три – пет години от прилагането на метода No-till е препоръчително да се внасят с 10 – 20% повече азотни торове. Разходите за тези допълнителни количества са добра инвестиция, защото тя ще се отплати напълно.

Четете само и единствено във вестник "Гласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

Често в градината тора просто се разпръсва по реда и се заравя в почвата с гребло. При това хранене растенията не поглъщат по-голямата част от хранителните вещества.
За да се подхранят доматите най-добре е торовете да се подават в течна форма по предварително направени бразди между редовете. Преди това е важно да не се забравя да се полеят редовете.
През август при доматите нараства два пъти нуждата от калий. Подхранете растенията с дървесна пепел (1 чаша на 10 литра вода) или калиев тор (10-12 г на 1 м²).
Ако листата на доматите са изсветлели - има липса на азот. Правилното положение на поливане е разтвор на урея (1 супена лъжица на 10 литра вода). При липса на фосфор

(листата са с лилаво-виолетов оттенък) внесете суперфосфат (2 супени лъжици на 10 литра вода).
За да не изостават доматите в растежа подхранете с птичи тор: 0,5 кг сух тор за 10 литра вода, покрийте плътно съда и го оставете така за 3-5 дни. След това разредете 1:20 с вода и полейте всяко растение с по 1 литър.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 14 Юли 2016 12:34

Погрижете се за ягодите

Ако насаждението ви от ягоди е на 2-3 години най-добре е да окосите листната маса и да я изнесете от насаждението. Ако площта е малка, това може да направите и с ножица, като внимавате да не нараните растежния връх в основата на розетката. След това наторете с 10-15 кг/дка азотен тор и полейте растенията. По този начин ще премахнете болните листа и ще ограничите до минимум инфекцията от листни петна, хоботници, акари и други неприятели. В същото време ще дадете възможност да покарат нови, здрави листа и да се заложат повече плодни пъпки за следващата година. Междуредията трябва да се поддържат чисти от плевели.

Коситбата не се препоръчва за ягоди І-ва година, а също и на слаби насаждения.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бостанните култури – дини и пъпеши имат необходимост от голямо количество хранителни вещества. Най-добре е още есента преди оранта да се разхвърлят по 4-5 тона на декар оборски тор. Тъй-като не сте направил това, все още има възможност за компенсация. Имаме предвид и факта, че оборският тор рядко се среща.

ВНЕСЕТЕ ОБОРСКИ ТОР ЛОКАЛНО

При сеитбата на дините и пъпешите е необходимо във всяко гнездо да сложите по 4-5 кг добре угнил оборски тор. От една страна той ще играе ролята на терморегулатор (акумулира температурата), а от друга – ще даде на младите растения хранителни елементи за стартиране.

ПРЕДИ ПОСЛЕДНАТА ОБРАБОТКА

Преди последната обработка на почвата разхвърлете фосфор и калий – с еднокомпонентни или комбинирани торове, съдържащи и двата елемента.

Количеството на троен суперфосфат трябва да е 30-40 кг на декар, а на калиевия сулфат – 20-30 кг на декар. Ако торът е комбиниран (с фосфор и калий), разхвърлете не по-малко от 35-40 кг на декар.

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Сряда, 13 Април 2016 10:53

Норми на торене при овошките

В таблицата са посочени потребности на дръвчетата от основните хранителни елементи за една година в активно вещество.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта