Торовете задължително трябва да бъдат заровени в почвата - възможно най-близо до корените. Това се постига по няколко начина:

. тори се от едната страна на дръвчетата по протежение на реда като се отваря дълбока бразда - 20-25 см, торовете се разпръскват равномерно в нея, след което тя се "затваря". Разстоянието между браздата и стъблото зависи от възрастта на дръвчетата - при млади трябва да е около 50-60 см, при стари дървета браздата да е на 1-1,20 м. от стъблото. Това се прави като едната година браздата е отляво, а другата отдясно на дръвчетата;

. тори се от двете страни по протежение на реда - отварят се две бразди, които да отговарят на горните условия – разстоянието и дълбочината са същите;

. тори се в околостъблената чаша - при млади дръвчета чашата да е с диаметър около 1 метър и дълбочина 20-25 см, при по-старите - чашата да е с диаметър два пъти по-голям от младите;

. при единични дръвчета в градината ефикасна е една по-прецизна схема - в околостъблената чаша под короната с метален лост се правят 8-10 дупки, дълбоки около 25 см, в които равномерно разпределяте количеството тор за дръвчето. Дупките да са на разстояние от 50 до 100 см от стъблото. Торенето по този начин спестява отваряне и затваряне на бразди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Още преди засаждането е добре да се регулира хранителният режим на лозовите насаждения. Препоръчва се запасяващо торене за

период от 7 - 8 години.

При създаване на лозово насаждение преди риголването се внасят 50 - 60 кг суперфосфат и 45 - 50 кг калиев хлорид или калиев сулфат. След риголването се заорават 4 - 5 тона оборски тор на дълбочина 20 - 30 см. С това се постига равномерното им разпределение в почвата и оттам изхранване на младите растения през първите години от развитието им.

Достигнатото чрез началното запасяващо торене оптимално ниво на

фосфора, калия и магнезия през годините на плододаването се поддържа

посредством редовно, ежегодно торене. Оптимизирането на поддържащото торене при плододаващи лозови насаждения трябва да става на базата на растителна диагностика, съчетавана с почвена. Счита се, че растенията са достатьчно снабдени с калий, когато 100 г почва съдържа 40 -50 мг обменен калий и 15 -20 мг магнезий.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 23 Февруари 2017 13:47

Торене на разсади

Едно от важните звена за правилното отглеждане на разсадите е торенето. От това как ще стартираме растенията до голяма степен зависи и каква реколта ще получим.

В началния период от своето развитие, зеленчуковите семена имат малка потребност от хранителни вещества, което се определя от малките размери на растенията. Независимо от това обаче тази потребност трябва да е много добре обезпечена поради факта, че растенията залагат своя репродуктивен потенциал още след поникването си. Това означава, че поникващите растения трябва да имат на разположение всички необходими хранителни вещества в достъпна и лесноусвоима форма.

Кои са най-важните елементи, от които растенията имат нужда при поникване и пикиране?

При всички култури отглеждани чрез разсад, най-важно е да се отгледат силни растения със здрави стъбла и много добре развита коренова система. За тази цел те трябва задължително да имат на разположение два от основните хранителни елемента – азот и фосфор.

Азотът е елемент, участващ най-активно в растежните процеси и без който растенията не могат да се развиват нормално и остават слаби и светлозелени. Тъй като разсадите се отглеждат за сравнително къс период, азотът който им се дава трябва да е в бързодействаща форма – амониева и нитратна.

Фосфорът е елемент, който създава здрав скелет на младото растение, способства образуването на здрава и мощна коренова система и за залагането на репродуктивни органи (цветове) в младите растения. Фосфорът се подава на растенията под формата на суперфосфат – единичен, двоен и троен.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

DynamicSpread динамично включване на частичните широчини на тороразпръсквачките

ZA-TS Hydro сега с DynamicSpread-подготовка

Тороразпръсквачките ZA-TS и ZG-TS ISOBUS на Amazone са оборудванисерийно с многостепенно включване на частичните широчини (Section Control). Тази функция може да бъде задействана ръчно или автоматично, посредствомсофтуера на системата. До момента максималният брой частични широчини е 16 и те се управляват автоматично, когато се използват в комбинация с AMAZONEGPS-Switch.

За тези клиенти, които се стремят към по-прецизно тороразпръскване в полета с клиновидна форма, на кратки разстояния или при наличие на препятствия, AMAZONE разработиха иновативната система DynamicSpread за динамично включване на частичните широчини при навесната серия ZA-TSHydro и прикачната ZG-TSHydro. Системата е базирана на новоразработен софтуер за работния компютър на машината. В комбинация с GPS-Switch и посредством терминалите AMATRON 3, CCI 100 или AMAPAD на AMAZONE, новият софтуер позволява включване на 64 или 128 частични широчини, в резултат на което динамично се съгласуват работната ширина и нормата към формата на полето. С избор между 64 или 128 частични широчини, DynamicSpread значително превъзхожда сегашния ISOBUS стандарт. Това означава, че големият брой частични широчини винаги са на възможни с терминалите на AMAZONE, но при някои ISOBUS терминали от други производители ще могат да задействат много по-малка част от частичните широчини.

Дизайнът на сериите ZA-TSHydro и ZG-TSHydro е бил предварително конструиран да съответства на високата прецизност на динамичното включване на частичните ширини, тъй като тороразпръсквачките притежават комбинацията от система за подаване с електрическо настройване и хидравлично задвижвани разпръскващи дискове, които могат да се настройват независимо един от друг. По този начин, работната ширина и нормата могат да се съгласуват прецизно и бързо към полета с ранообразни форми.

Най-важните предимства на динамичното включване DynamicSpread на частичните широчини SectionControl е допълнителното нарастване на прецизността, което води до още по-голяма икономия на тор. И така, тороразпръсквачките, работещи в полета с клиновидна форма, на кратки разстояния и при наличие на препятствия е още по-усъвършенствана; предимствата стават толкова повече, колкото по-големи са работните ширини, по-висока е работната скорост и по-разнообразни са формите на полетата.

Тороразпръсквачките ZA-TS и ZG-TS ISOBUS, както и всички продуктина Amazone, може да намерите при официалния представител на фирмата за България - РАПИД КБ ООД, тел. 02/400-80-10, www.claas.bg.

Снимка С DynamicSpread, навесната тороразпръсквачка ZA-TS Hydro и прикачната ZG-TS Hydro могат да управляват 64 или 128 частични широчини, което води до динамично съгласуване на работната ширина и нормата.

Публикувана в Агротехника
Понеделник, 13 Февруари 2017 11:43

АГРОХИМИЯ И ТОРЕНЕ

ПОДХРАНВАНЕ НА ЕСЕННИЦИ
Извършва се от началото до края на фенофаза братене на есенните култури. Количеството и вида на минералния тор трябва да бъдат  съобразени със следните фактори:
- физико-химични свойства на почвата;
- генетични особености на растенията;
- състоянието на посева;
- планиран реален добив;
- налични количества минерален азот в почвата;
- основно торене с фосфорни и калиеви торове (ефектът от самостоятелното азотно торене е незначителен).

За определяне на торовата норма е необходимо да се вземат почвени проби за извършване на агрохимичен анализ. На участък от 100-120 дка се вземат две средни проби (по 600 гр. едната ) съответно на дълбочина 0-30 см и 30-60 см.

Азотни торове с най-голямо приложение са следните:
- АМОНИЕВА СЕЛИТРА (амониев нитрат) - съдържа 34.1% азот в равни количества в амониева и нитратна форма.
- КАРБАМИД - съдържа 46% азот в амидна форма.Физиологично неутрален тор и подходящ за почви с кисела реакция и добра влажност. Не подходящ за карбонатни почви и за употреба при температура над 5-80С, с цел избягване на газообразните загуби.

Основни правила при торене:
- на наклонени терени не се подхранва при снежна покривка, а на равнинни се подхранва  при  височина на снежната покривка до 10 см;
- подхранването започва от по-тежките и завършва на по-леките песъчливи почви и наклонени терени;
- предимство се дава на по-слабо развитите посеви;
- торът трябва да бъде равномерно разпределен.

2. Подхранване на лозя, овощни градини, зеленчуци (лук и чесън за зелено и маруля).
При хлороза причинена от липса на желязо при овощните видове да се тори преди започване на сокодвижението.

СЕИТБА НА ПРОЛЕТНИ КУЛТУРИ

При първа възможност се извършва сеитба на  овес и грах. Преди сеитба е добре семената  да се обеззаразят.  За ранно полско производство на зеленчуци   започва подготовката за сеитба на парници.  Извършва се рътене и засаждане на ранни картофи.                                                                     

РАСТИТЕЛНО - ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ

1. Зеленчукови култури
Борба срещу чесновата муха. Напада лук,  чесън и праз, при задържане на температурата  за няколко дни над 0 градуса.

2.  Фуражни култури
Пръскане с хербициди срещу едногодишни  широколистни плевели при стара люцерна, преди вегетацията на културата.

3. Овощни дръвчета
Преди набъбване на пъпките прасковите се  третират срещу къдравост,  черешите, вишните срещу  ранно кафяво гниене, а  сливите и кайсиите срещу ранно кафяво гниене и сачмянка. Третиранията се извършват при температура на въздуха над 5 градуса. Варосване на стъблата и дебелите клони на дърветата. Съветват ни от Националната служба за съвети в земеделието.

Публикувана в Растениевъдство
Събота, 11 Февруари 2017 15:24

Кога да торим лозите с NPK

От оптималното задоволяване на потребностите на лозата зависи количеството и качеството на гроздовата реколта.

. Основните елементи потребни за нормална вегетация са азот, фосфор и калий. Внасянето им в почвата може да стане от късна есен до ранна пролет - преди набъбване на пъпките на лозата.

. Единственото условие е торовете да се разхвърлят преди основна обработка на почвата, за да попаднат близо до корените на растението.

. Затова тези от вас, които не са смогнали да наторят есента, могат да го направят сега до края на месеца, преди да обработят почвата.

Торовете

. Използвайте комбинирани торове, съдържащи и трите елемента, т.н. NPK торове. Дозата за един декар е 20-25 кг, а ако торите отделни лозички се съобразете с тяхната възраст и състояние.

. На лозички в млада възраст до 3-5 г. на една главина разпръснете равномерно и заровете в почвата около 150 г комбиниран тор. На по-стари лози и асми тази доза се завишава и е от 250 до 300 г на едно растение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Изборът на най-подходящата система за поддържане на почвата допринася за поддържането и повишаване на почвеното плодородие, за увеличаването на добивите и подобряване качеството на плодовете.

Черната угар е най-практикуваната система за условията на нашата страна. Прилага се при всички овощни видове, независимо от възрастта на дърветата. През есента се извършва оран на дълбочина 15 – 20 см и няколко плитки обработки (култивиране, дисковане) през вегетационния период на дълбочина 6 – 8 см, в зависимост от степента на заплевеляване и наличието на почвена кора (след дъждове или поливане).

Чрез тези чести обработки на почвата, тя се поддържа рохкава и чиста от плевели. С премахването на плевелите се подобрява и хранителния режим на дърветата.

Ако не е извършено пълно запасяващо торене при засаждането на дърветата, още на първата - втората година се налага внасянето на азотни торове. С вегетационните обработки се извършва двукратно подхранване (април и юни) с азотни торове, като през първите две години азотните торове се внасят повърхностно, на ивици по дължината на редовете (или околостъблено), а през следващите години се разхвърлят равномерно върху цялата площ.

При вече встъпилите в плододаване насаждения азотните торове може да се внесат на два или три пъти – при неполивни условия и тежки почви се тори два пъти (април и ноември), а когато е осигурено напояване и при леки почви – на три пъти. След разхвърлянето на торовете върху почвената повърхност се извършва плитка почвообработка (6 – 8 см).

С есенната оран (през 3-4 години) се внасят органичните, фосфорните и калиеви торове, които може да се внесат в бразди с дълбочина 25 – 30 см.

За да се избегнат някои от негативните ефекти на многогодишното прилагане на тази черната угар (бързо минерализиране на хумуса, разрушаване на почвената структура и уплътняване на почвата, нараняване на корените), се препоръчва почвообработките да не се извършват на една и съща дълбочина, а на по-леките почви есенната оран да се извършва по-рядко (през 2 – 3 години).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 25 Януари 2017 12:34

Време и начин на торене

Комбинирани торове с подходящите хранителни елементи се внасят в почвения субстрат в периода на интензивен растеж на съответните растения. Повечето от тях са във вид на гранули и се поставят в почвата, след което тя се разрохква с последваща поливка. Когато се купуват такива торове трябва да се съобразите с вида на растението и да потърсите съответната комбинация и съотношение от елементи. На пазара се предлага голямо разнообразие от такива торове, както и консултация за тяхното предназначение. При употребата им обаче не трябва да се допуска предозиране, защото то може да бъде пагубно за растенията. Обикновено дозата не трябва да превишава 1-2 грама на 1 литър обем почва. Подхранването с тези торове не трябва да е по-често от веднъж месечно.

Има и една група елементи, от които цветята се нуждаят в минимални количества, но ако те отсъстват в хранителната среда растенията страдат и не се развиват нормално. Такива са молибден, бор, цинк, мед, желязо и манган. При липса на желязо или цинк се получава т. нар. хлороза, която се изразява в избледняване на зеления цвят. Без наличие на бор пък цъфтящите видове не образуват достатъчно цветове. Тези елементи се подават на растенията чрез листно торене с микроторове. Те са течни или водоразтворими прахове с различно съдържание на елементи и съотношение. Дозите и периодите за приложение на микроторовете са различни и са указани на опаковките.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Сряда, 25 Януари 2017 12:28

Торене на стайните цветя

Отглеждането на стайните цветя в ограничен размер почва изисква и по-специално отношение към тяхното торене. Тъй като цветята са изключително голяма група растения принадлежащи към различни ботанически видове, трудно може да се даде универсална схема по която да се торят.

Като всички останали растения те се нуждаят от всички макро- и микроелементи, но в определени съотношения, в зависимост от това към какви групи спадат – дали са листнодекоративни или цъфтящи, дали са силно или слабо растящи, дали се отглеждат целогодишно или имат период на покой и др.

Почвените субстрати, които се продават обикновено са обогатени с най-важните елементи, но поради ограничения обем те бързо се изчерпват. Затова в периода на отглеждане на цветята се налага растенията да се подхранват през определени периоди с торове, които да доставят необходимите хранителни вещества в зависимост от нуждите на съответния вид.

Най-важни за цветята са основните елементи азот, фосфор, калий, магнезий и сяра. Съотношението на тези елементи се определя от вида, който се отглежда. Така например при листнодекоративните видове е необходимо по-голямо количество азот, сяра и магнезий, тъй като азота засилва растежа, а сярата и магнезия дават лъскавината и блясъка на листата. Така, че при отглеждане на такива цветя, трябва комбинираните торове да съдържат най-много азот.

Цъфтящите видове имат по-голяма нужда от калий, за да образуват повече цветове, затова при тях съотношението на комбинираните торове трябва да е в полза на калия. Фосфорът пък способства за изграждане на здрава и силна коренова система и също трябва да присъства в храната на цветята, но в количества съобразени с това силно или слабо растящо е растението.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Хранителните елементи имат различно поведение в почвата, от което се определят начинът и количеството на тяхното внасяне

Азотът е един от трите основни макроелемента, необходими на растенията. Неговата роля е от изключително голямо значение за растежа и развитието им, тъй като той е структурообразуващ елемент и влиза в състава на жизненоважните за всеки жив организъм протеини. В същото време азотът е елемент, чието поведение в почвата е коренно различно от останалите два основни елемента - калий и фосфор. Той не се натрупва като запас в почвата, защото е изключително подвижен. Податлив е на излитане, измиване, както и придвижване в резултат на различни физико-химични и биологични процеси. Като основен елемент, когато азотът е в недостиг, растенията не се развиват нормално и не могат да постигнат добивния си потенциал. В същото време, когато елементът е в излишък, житните растения са склонни към измръзване и полягане, развиват буйна вегетативна маса и дават повече слама вместо зърно. При излишък, всички растения стават по-чувствителни към гъбни и други болести, както и по-апетитни за вредните насекоми. Излишъкът на азот удължава вегетацията на културите и пречи за дружното узряване на плодовете и семената.

Още по-непредвидимо в негативен план е поведението на азота при торене на култури на наклонени терени и такива със снежна покривка. Настоящият материал третира поведението на азота в различни наклонени терени (от 2,5 – 5°) и различни начини на обработка при зимна пшеница. Въпреки че пшеницата у нас се отглежда основно в равнините райони, тя присъства в сеитбооборота и на райони с наклонени терени. Скоро предстои нейното подхранване, което ни провокира да поднесем този материал с практични препоръки и интересни изводи. (Бел. на ред.)

  • Процесите на мобилизация на нитратите се ускоряват на наторени участъци при внесени преди сеитбата азотни торове, на добре структурирани черноземи при провеждане на интензивни обработки в периода след угар.

  • Оптимизиране на азотното хранене на растенията при нулева обработка по пътя на локалното внасяне на торове едновременно със сеитбата е според резултатите от почвената диагностика.

  • Подхранването на редки посеви е оправдано само на хербициден фон.

  • При определяне нормата на внасяне на азотни торове се отчитат измененията на генетичния строеж на ерозираните почви по време и географска ориентация в наклонените агросистеми.

Какво включват направените опити?

Учени от Института по зърнени култури в Украйна проучили схеми на минерално хранене на зимна пшеница при отглеждането й на различно ориентирани склонове с наклон от 2,5 – 5°. Почвите от опитните участъци са били обикновен средноглинест чернозем, слабо и средно ерозирани върху льос, съдържащи в орния слой: хумус – 3 – 3,6%, общ азот – 0,16 – 0,18%, фосфор – 0,10 – 0,11%, калий 2%. В стационарните опити били прилагани фиксирани норми на торене. В експеримента за определяне на нормите са използвани нормативно-компенсационни методи, отчитащи продуктивността на културата и плодородието на почвата. Нитратният азот е определян по спектрофотометричния метод, нитрификационната способност на почвата – по метода на Кравков, а Р2О5 и К2О по този на Чириков.

Есента пшеницата използва 30% от необходимия й за цялата вегетация азот

Установено е, че зимната пшеница на чернозем през есенния период използва от почвата до 30% от потребния за цялата вегетация азот. Отчитайки дълбочината на локализация на основната маса корени и мобилизирането на почвените запаси на ерозирали почви, за нормалния растеж и братенето на растенията е необходимо по време на сеитбата на посева в слоя от 0 – 60 см да има около 90 кг/ха N.

Анализът на експерименталните данни е показал съществен излишък на нитратен азот в почвата при посев от зимна пшеница на угар на склон с югозападна експозиция. Неговите запаси в слоя 0 – 60 см представлявали 130 – 164 кг/ха, което е с 1,4 – 1,8 пъти повече от нормата.

Процесите на мобилизация на нитратите се ускоряват на наторени площи при внасяне до сеитбата на азотни торове на добре структурирани черноземи , при проведени интензивни обработки в периода след оранта.

При това, както се изяснило при експеримента, интензивното разлагане (минерализиране) на органичните вещества и освобождаването на азот в резултат на денитрификацията, дефлацията и водната ерозия може да доведе до неговата загуба от 30 – 50 кг/ха от натрупваното през лятото количество.

Излишъкът на азот води до негативни последици за пшеницата

Излишъкът на азот в почвата стимулира образуването на излишна биомаса на растенията и намалява тяхната зимоустойчивост. При влажно време се наблюдава развитие на кореново гниене, полягане на стъблата и намаляване добива на зърно за сметка на сламата.

В опита на обикновен чернозем със слаба степен на ерозия, полягането на средно високи сортове зимна пшеница след угар на слънчоглед, тясно корелира с нивото на хранене и нараства възходящо: без торене (1,9%) – на минерален фон (9,6%) – на органичен фон (24,8%) – на органо-минерален фон (35,2%). Прирастът от зърно от прилагането на торене средно за 5 години варира в рамките от 0,22 – 0,47 т/ха, а при излишък на влага от наторените почви не бил получен допълнителен добив.

Рационалната система на торене на зимна пшеница на наклонени терени предполага диференцирано прилагане на минерални торове в зависимост от качеството на агрофона.

Цялата статия може да прочетете само във вестник "Тласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта