Времето съвсем сбърка зърнопроизводителите. Какво да се прави в тези необичайни условия – да торим ли, с какви торове?!

Календарно времето е точно за торене. Но съобразно конкретните условия е трудно да се вземе решение. Затоплянето съпътствано от суша провокира есенниците към възобновяване на вегетацията. Това по правило означава, че те имат потребност от азот. Да, но при суха почва, как торът ще стигне до корените?! Дали няма да предизвикаме негативен ефект от токсичност на попадналия и неразтворен в пазвите на листата азотен тор. Може да се каже, че опасността е реална. В същото време, ако торим, с времето в полето ще остава все по-малко активно вещество, което да бъде оползотворено от растенията.

Чуват се препоръки и за подхранване с фосфорни торове, което в сухи условия още повече би утежнило агрохимията около растенията. Време е за гъвкави решения, които ще ви подскажем в новия брой на "Гласът на фермера", който ще излезе на 24.02.2014 г.

Публикувана в Растениевъдство

Ефектът от торенето зависи от определянето на точния момент

Заедно с избора на сорт и прецизността на сеитбата, подхранването на есенниците с азотни торове е една от най-важните практики в зърнопроизводството. То е пряко свързано с гарантиране на високи и стабилни добиви и високи качествени показатели на продукцията.
НЕОБХОДИМО Е СПАЗВАНЕТО НА ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ ОТ ЕС
Съгласно "Добрите земеделски практики", препоръчани ни от ЕС, подхранването през февруари не е позволено. Това е свързано с голямата вероятност от измиване на торовете и въпреки тези препоръки, вече години наред масовото подхранване на есенниците с азот у нас се прилага точно през този месец. В резултат на това, се стига до негативни последици, които са свързани с изразходване на крупни финансови средства, които в крайна сметка не водят до положителен краен резултат. От друга страна, безотговорно се стига и до значително замърсяване на околната среда изразяваща се в отмиване на елемента азот и замърсяване на подпочвените води. Това беше научно доказано и констатирано преди пет години от ст.н.с. Мария Нанкова от ДЗИ-Ген. Тошево, която установи отмиването на азота и проникването му в дълбочина до 60 м в почвата. Цифрата е шокираща, но е абсолютно вярна.  
ОПТИМАЛНОТО ВРЕМЕ
За да е ефективно азотното подхранване на есенните култури, то трябва да е направено в най-оптималния срок. Най-подходящото време за торене на есенните житни култури е през февруари, когато вероятността от валежи е твърде голяма. Това е важно условие за усвояването на елемента азота от кореновата система, който е подвижен и се придвижва с валежите до зоната на коренообитаемия почвен слой. От друга страна, подхранването през този месец доближава максимално по време внасянето на тора с възобновяване на вегетацията на културите. Тогава, когато те имат най-голяма нужда от него, защото тогава се залага и формира добивът, оформят се класовете.
ЗАКЪСНЕНИЕТО ВОДИ ДО ИЗЛИШНО ИЗРАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВА
Ако към подхранване на културите се пристъпи твърде късно – през март, ефектът силно намалява. През последните години твърде често ранната пролет е с минимални или почти без валежи. Това води до забавяне на ефекта от торенето, тъй като елементът остава на повърхността на почвата и не може да бъде усвоен от корените на растенията. И то в момент, когато те имат най-голяма нужда от него. Резултатът е гладни посеви, с ниски заложби и в крайна сметка – незадоволителен добив.
Възможно е и по-късно внасяне на азот – в края на март и април. Но това се прави при прилагане на прецизно земеделие, когато торовата норма за подхранване с азот е разпределени на две части, първата от които е внесена през февруари. Такъв режим на внасяне е много по-ефективен, защото води до максимално усвояване на елемента, с минимални или без загуби и оптимално развитие на житните култури.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 28 Януари 2014 11:41

Полезни бележки за овощарите

В повечето случаи градинарите се ограничават в работата си в градината около обработка на околостъблената чаша. Почти всички са на мнение, че обработката на пристволния кръг, равен на проекцията на короната на дървото върху почвата е достътъчно. Торовете внасяни в градината са също в пристъбления кръг или покрая му.

Изследване на корените на ябълките обаче дават съвсем различна картина за устройството и разположението на кореновата система при млади и стари дървета в ябълково насаждение. Вследствие на това би трябвало да се промени и отношението за обработката и торенето при плодните насаждения.

Какви са изводите от изследванията:

  • Кореновата система на ябълките е разположена далече зад границите на короната.Среща се преплитане с корените на съседните дървета. При разкопки на дървета е установено следното:

-          при радиус на короната на ябълката 1,4 м, дължината на корените достига до 3,4м;

-          при радиус на короната 1,6 м , дължината на корена е 3,6 м;

-          ако радиуса на короната е 2 м, то кореновата система е с дължина до 5,8 м;

-          корона с радиус 2,4 м има коренова система с дължина до 9 м.

Противоестествено и практически невъзможное да обработваме кореновата система на всяко дърво. Нормално е да правим площна обработка на почвата в градината.

  • При избор на обработка трябва да се предпочита обработка на междуредията пред тази на пристъбления кръг.
  • Обработките (оран или дисковане) в овощната градина би трябвало да се правят на дълбочина най-много 15 см., тъй като в горния слой почва е най- гъстата мрежа от корени.
  • Подхранването наовощната градина е добре да бъде площно, равномерно, с недълбоко зарявяне. Най- добре е торовете да се внасят есента с плитка оран или напролет преди първата обработка на почвата.
Публикувана в Овощната градина

В повечето случаи при обработка на почвата в овощната градина любителите овощари се ограничават в обработка само на пристъбления кръг. Почти всички си мислят, че е достатъчно да обработят кръгът, равен на проекцията на короната на дървото върху почвата. По същия начин постъпват и когато внасят торове на дръвчетата. Но дали това е достатъчно? При изследването корените на ябълките е получена съвсем различна картина за устройството и разположението на кореновата система при млади и стари дървета в насаждението. Следствие на това би трябвало да се промени и отношението за обработваната площ и торенето при плодните дървета.

Резултати от изследванията

Кореновата система на ябълките е разположена далече зад границите на короната. Среща се преплитане с корените на съседните дървета. При разкопки на дървета се установява следното:

  • при радиус на короната на ябълката 1,4 м, дължината на корените достига до 3,4м;
  • при радиус на короната 1,6 м, дължината на корена е 3,6 м;
  • Ако радиуса на короната е 2 м, кореновата система е с дължина до 5,8 м;
  • корона с радиус 2,4 м има коренова система с дължина до 9 м.
    • При избор на обработка да се предпочита обработка на междуредията пред тази на пристъбления кръг.
    • Обработките (оран или дисковане) в овощната градина би трябвало да се извършват на дълбочина най-много 15 см., защото в горния слой почва е най-гъстата мрежа от корени.
    • Добре е подхранването на дръвчетата да бъде площно, равномерно, с плитко зарявяне. Най- добре е торовете да се внасят есента с недълбока оран или рано напролет с последващо разрохкване на почвата.

Разбира се, че е противоестествено и практически невъзможно да се обработва кореновата система на всяко дърво. По-нормално е да се прави площна обработка на почвата в градината.

Изводи за практиката

Публикувана в Овощната градина

Правилата за добра земеделска практика задължително трябва да бъдат прилагани от земеделските стопани на териториите на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

За земеделските стопани, чийто стопанства попадат на територията на чувствителна/уязвима зона (това са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници), прилагането на правилата за добра земеделске практика е задължително, като част от Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвими зони.

Земеделските стопани са длъжни също да приемат да спазват и другите, по-специфични и по-строги мерки, включени в Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните зони. Чувствителните/уязвими зони са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на министъра на околната среда и водите.

Публикувана в Растениевъдство

Разсадите и културите с къс вегетационен срок се отличават с големи изисквания към хранителния режим. Тези изисквания се определят при разсадите от малката коренова система, която е разположена в ограничен обем почва, а при културите с къса вегетация, от това, че за кратък период от време те трябва да образуват определено количество растителна маса. Освен това хранителните елементи трябва да са лесно достъпни за растенията, да бъдат в определени съотношения помежду си, както и да не повишават киселинността на почвата. Небалансираното хранене на разсадите води до негативни последици, които не могат да бъдат компенсирани до края на жизнения цикъл на дадена култура. Дори и след като през следващите фази на развитие растенията са обезпечени с всички необходими хранителни елементи неблагоприятното отражение върху общия добив остава. Така например, ако отглеждането на даден разсад е без достатъчно фосфор, това се отразява особено неблагоприятно върху плодообразуването и от там добивът е нисък, независимо, че при засаждането растенията ще са наторени с фосфор.Също така ако разсадите се отглеждат без достатъчно количество азот и калий в по-късни фази това се отразява неблагоприятно върху вегетативното развитие на растенията в по-късни фази и от там също намаляване на добива и ранозрелостта на продукцията.

За да се избегнат всички тези неблагоприятни последици от небалансирано торене на разсадите, трябва да се използват подходящи торове с лесно достъпни за растенията хранителни елементи, в оптимални съотношения за постигане на бърз и качествен ефект.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Наличието на цинк в хранителната среда прави растенията по-устойчиви на стресови фактори, като температура, влага, рН на почвата и др. Борът е микроелемент, който е необходим в много малки количества, но в същото време с много горлмо значение. Той подпомага придвижването на всички хранителни вещества до всяка точка на растението, както и залагането на повече цветове.

Всичко това показва, че с торенето на разсадите се залага и успеха на реколтата.

За улесняване на тази дейност в търговската мрежа вече се продават готови комбинирани стартерни торове, съдържащи всички необходими елементи. Торенето само с оборски тор, който не е балансиран по отношение на съдържание на хранителни вещества, не е достатъчно.

При приготвяне на торопочвената смес за сеитба и пикиране на разсади, могат да се ползват готови формулации торове със съответните за различните видове норми.

В случай, че използвате еднокомпонентни торове най-общо може да се прилагат следните норми: 1,5 кг амониев тор (от посочените), 2,5 кг суперфосфат, и 0,75 кг калиев сулфат за 1 куб. м торопочвена смес. Задължително условие е торовете да се размесят много добре със субстрата и тогава да се използват.

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 12 Декември 2013 10:15

Разсадопроизводство

Повечето основни зеленчукови растения в България са топлолюбиви. За да бъде скъсен периодът от сеитба до плододаване те се отглеждат чрез производство на разсад още от зимните месеци. При отглеждането им трябва да се спазват всички изисквания по агротехниката – избор на сорт, температура, влага и други. Едно от важните звена за правилното отглеждане на разсадите е и торенето. От това как ще стартираме растенията до голяма степен зависи и каква реколта ще получим.

В началния период от своето развитие, зеленчуковите семена имат малка потребност от хранителни вещества, което се определя от малките размери на растенията. Независимо от това обаче тази потребност трябва да е много добре обезпечена поради факта, че растенията залагат своя репродуктивен потенциал още след поникването си. Това означава, че поникващите растения трябва да имат на разположение всички необходими хранителни вещества в достъпна и лесноусвоима форма.

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 21 Ноември 2013 16:31

Правила и норми

 

С листата се губят и част от постъпилите елементи

Важно е да се знае, че половината от постъпилите през вегетационния период азот, фосфор, калий и други елементи, есента се губят с листопада. Това е и причината, поради която се налага есенното запасяващо торене на дръвчетата. Ето и някой особености, с които трябва да се съобразявате:

  • След засаждането на дръвчетата, през първата година в почвата около стеблото не се внася тор.
  • През втората година задължително се внася тор около стеблото на дървото или в междуредията.
  • През следващите години, на бедните почви се внасят торове всяка година на овощни и ягодоплодни, а на по-богати е достатъчно веднъж на две-три години независимо от добива.
  • Есенното торене се прави, когато интензивният растеж на дръвчетата е приключил и те са в начало на преминаване към зимен покой. Календарно това е от края на октомври, до средата на ноември.

ВНИМАНИЕ!

При едновременно внасяне на оборски тор и минерални торове, дозите на минералните торове се намаляват наполовина!

Публикувана в Овощната градина

Най-важни елементи за есента са калият и фосфорът

КАЛИЯТ ПРЕДПАЗВА ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ

Калият е хранителен елемент, който засилва устойчивостта на растенията към различни стресови фактори – ниски температури, засушаване, напаздение от болести и неприятели и други. Ако в растенията няма достатъчно калий се нарушава естествения цикъл на обмен на веществата и растенията стават чувствителни към екстремни условия. Освен това, при недостиг на калий се образуват тънкостенни клетки, които облекчеват проникването на паразитите.

ФОСФОРЪТ УКРЕПВА ТЪКАНИТЕ

Това е елементът, който е отговорен за плодовитостта на растенията. Наличието на достатъчно фосфорна храна е предпоставка за образувне на плодните пъпки. Освен това, фосфорът има важна роля върху образуването и укрепването на тъканите, което също повишава устойчивостта на растенията на неблагоприятни въздействия.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта