Четвъртък, 08 Март 2018 11:52

Срокове за торене при овощните

Сроковете и начините на торене са различни от познатата ни практика в миналото. Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните култури пък е изместено от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство.

Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителни вещества могат да се подават и през листата чрез листни торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Освен това чрез него могат да се коригират специфични физиологични смущения в растежа на дръвчетата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи, като желязна хлороза и др. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременният начин - чрез капково напояване. За тази цел има специални торове наречени фертиганти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Почвеното плодородие е величина, която ако не се поддържа намалява. Ето защо при отглеждане на овощни дръвчета периодично се налага торене.

Торенето може да се извършва с органични и минерални торове, а най-често в малките градини се прилага комбинирано органо-минерално торене. Най-масово досега за органично торене се използваше оборският тор. Неговото значение не е намаляло и сега, но освен него на пазара вече има и други органични продукти, като биотор от калифорнийски червеи, органични продукти от растителен произход – извлеци от водорасли и други растения и др.

Всички те могат да се използват след като се запознаем с техните характеристики и начин на приложение.

Минералното торене с изкуствени торове също бележи голямо развитие през последните години и това не е случайно, след като знаем, че минералните торове са най-голямото постижение на химията през миналия век. Доскоро познавахме само няколко вида тор съдържащи най-често по един и рядко два макроелемента, а сега се предлагат безброй комбинирани торове, които съдържат трите основни макро- елемента – азот, фосфор и калий плюс други макро- и микроелементи. Те са разработени в най-различни комбинации и са съобразени с нуждите на отделните видове растения през различните фази от тяхното развитие.

Как да се ориентираме в тази сложна химия? Ще се опитаме да ви помогнем като изброим няколко неща, които са доказани:

  • Най-много хранителни вещества от почвата извлича прасковата, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата

  • Нуждите на овощните култури от хранителни вещества нарастват с напредване на възрастта

  • През отделните фази от своето развитие дръвчетата имат различна потребност от хранителни вещества – така например ябълката приема усилено азот и калий през целия период на растеж и запасяване, а фосфор през буйния растеж и запасяването и др.

Отново ще кажем, че за най-правилно и точно торене, съобразено с нуждите на растенията е необходим агрохимичен анализ на почвата, с който се установява количеството на усвоими форми на хранителните елементи. След изготвянето на анализа се прави и препоръка за торене за съответната култура.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листното подхранване може да се използва за бързо попълване на дефицит на микроелементи, появил се през лятната вегетация. Недостигът на хранителни елементи в растенията може да бъде предизвикан от следните причини:

  • състав на почвата, затрудняващ усвояването на хранителни вещества;
  • хладно време и продължителни валежи. В такива условия растенията лошо усвояват микроелементите от почвата;
  • по време на активния растеж, потребността от хранителни елементи превишава възможността на корените (при младите растения).

Предимствата на листното подхранване са бърз резултат и висока биологична достъпност на компонентите, дори при лошо време. Извънкореновото подхранване се прави с течни комплексни торове, разредени в безопасни концентрации примерно 10 пъти по-ниски от обикновено.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подхранването на овощните дръвчета в малката градина става по бразди, изкопани в кръг на разстояние 1,5–2 м от стъблото за силнорастящите и 1 м за слаборастящите. Торовете се разтварят във вода, разливат се равномерно по браздите и се засипват с почва. Вместо бразди може да се напварят 8–12 дупки, дълбоки 20 см равномерно разпределени на същото разстояние от стъблото и количеството тор се разпределя равномерно в тях. Подхранването на ягодоплодните храсти също се съвместява с поливка, разпределяйки тора по проекцията на короната.

Какво не трябва да се прави?

  • Карбамидът не трябва да се смесва с течни торове, а така също и с прости суперфосфатни торове, вар Смешивать мочевину (карбамид) с жидкими удобрениями, а также с простым суперфосфатом, известью, доломитово брашно и креда.
  • Фосфорните торове не трябва да се дават едновременно с пепелина, тъй като варта препятства усвоението на фосфора.
  • Не трябва да се внасят торове в суха почва – това ще доведе до пригори по корените.
  • Не се прави листно подхранване през деня в горещо време и ярко слънцегреене. Капките на водата фокусират слънчевите лъчи, което причинява пригори по листата. Освен това при температура на въздуха по-висока от +28°С устицата на листата се затварят и разтворът и елементите в него не се усвояват.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на този елемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 26 Февруари 2018 10:55

Агрометеорологична прогноза 26.02-04.03.2018

През следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят значителна промяна. Очакваните поднормени температури през последните дни от февруари ще възстановят покоя при есенните посеви в южните и югоизточните райони на страната. Прогнозираните минималните температури до минус 10°С са над критичните за братилите зимни житни култури и за зимуващите във фаза розетка посеви с рапица. На места в Северозападна България не се изключва вероятността и за по-ниски стойности, до минус 15-16°С, но в тези райони се очаква образуване на защитна снежна покривка за есенните посеви.

Прогнозираното застудяване в края на февруари се очаква да нанесе в различна степен повреди от измръзване по преждевременно развилите се овошки. Вследствие наднормените февруарски температури голяма част от раноцъфтящите видове в полските райони встъпиха във фаза разпукване на пъпките. При бадема, на места в Южна България (Петрич, Пловдив, Пазарджик) и в източните райони на страната (Варна) близо месец по-рано от обичайните срокове, са регистрирани фазите цветен бутон и цъфтеж. Критични за цветовете на овошките са температури под минус 2-3°С, а за цветните бутони - минус 6 -7°С.

След късните зимни прояви на времето в края на периода се очаква повишение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия.

В края на февруари-началото на март се прогнозират значителни валежи. В голяма част от полските райони почвените влагозапаси в 50 и 100см слой ще достигат нива до ППВ (пределна полска влагоемност). През периода условията ще се задържат неподходящи за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - подхранването на есенниците с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите предвидени за сеитбата на ранните пролетни култури – фий, овес, пролетен ечемик, градински грах.

В началото на март, при възможност, се сеят моркови за ранно полско производство. Преди сеитбата се препоръчва семената на морковите да се накиснат във вода, тъй като те поникват бавно. Морковите се сеят в предварително маркирани редове, на разстояние 20-25см. един от друг, на дълбочина 2-3см. Две седмици след поникването на семената гъстите посеви се разреждат, разстоянието между отделните растения трябва да бъде 5-6см.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Сряда, 21 Февруари 2018 16:03

Съвети за торенето с фосфор

Съвети на американския учен, доцент Линда Стоун за торенето с фосфор:

  • Не използвайте фосфорни торове при засаждане. В повечето случаи е за предпочитане да се използва азотно торене.

  • Ако азотните торове не решават проблема с недостига на хранителни вещества и подозирате, че растението се нуждае от друг елемент, не бързайте да приложите почвено торене - опитайте първо с листно подхранване. Ако симптомите на глад по листата изчезнат - безопасно можете да внесете необходимата доза по традиционния начин. Пробното листно внасяне помага да се избегне дисбаланса на елементи в почвата.

  • Използвайте естествен мулч (кора от иглолистни дървета, паднали листа и др.). Такова "покритие" ще забави отделянето на фосфор и други важни макро- и микроелементи.

  • Важно: Бавнодействащите торове са много по-ефективни от бързодействащите торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Две основни понятия – дозиране и разпределяне, определят базата на иновативните продукти на германския производител RAUCH. Търсена и продавана като машина по цял свят, RAUCH е лидер в областта на технологиите за торене.

Създадена през 1921 г. като семейна фирма, RAUCH и днес запазва характера си – без външно акционерно участие, 100% семеен капитал. Вече четвърто поколение представители на фамилията Rauch запазват традициите и очертават перспективите в разработването и производството на тороразпръскващата техника и технологии. Вече 100 години фирмата произвежда само торачки, развити през десетилетията до съвършенство.

Успех чрез нововъведения

RAUCHe еталон! С над 100 защитени патента и внедрени иновации, с 11 златни медала от световното изложение АГРИТЕХНИКА, марката RAUCH е добре позната и изключително високо ценена на международния пазар на селскостопанска техника. С пускането в експлоатация през 2009 г. на новите производствени мощности на фирмата и с над 15 000 произведени машини годишно (от които 70% са предназначени за експорт), RAUCH заема челното място на най-продаваната тороразпръскваща техника в Европа.

Машините на RAUCH улесняват максимално тороразпръскването. Фактите са красноречиви. С потенциал за работа на навесните торачки с работни ширини от 12 до 50 метра, с голям полезен товар до 4200 литра и с революционна система на разпръскване CDA, торачките RAUCH задават нови мащаби на работа. Неизменният изчистен дизайн е резултат на впечатляваща симбиоза между форма и функция. RAUCH обединява всички предимства, ориентирани към производителността: лесно монтиране, комфортно обслужване, гарантирано равномерно разпръскване в цялата ширина и контролирано проследяване на целия работен процес.

В бъдещето с RAUCH

Продуктите на RAUCH предлагат прогресивна комбинация от точност, прецизно изпълнение, високи нива на сигурност, максимален комфорт, изчистен дизайн и практически насочена функционалност. Устойчивата и далновидна програма на RAUCH осигурява най-доброто решение за всяка компания и всяко приложение. Резултатът – всеки стопанин може да направи правилния и удачен избор според своите потребности между продуктите на RAUCH:

  • Двудискови торачки: MDS, AXIS

  • Торачки AXIS EMC или AXIS с електронна везна с автоматично дозиране M-drive или H-drive

  • Широкообхватни торачки TWS 85.1, AXENT 100.1, AGT 6000

  • Комунални торачки AXEO, SA, UKS, K 51

MDS – компактните торачки

Компактната еднокамерна конструкция и цялостното стандартно оборудване за прецизно ранно, късно или гранично торене са специалните характеристики на торачките от серията MDS. Независимо дали е с тор, препарат против охлюви или с фини семена, MDS торачките предоставят прецизност и надеждност във всички приложения, благодарение на патентованите разхвърлящи тора дискове с лесна и удобна настройка. Сърцето на серията MDS е висококачественият редуктор в маслена баня с бързо въртящи се дискове (980 об/мин) и с бавно въртяща се бъркалка.

AXIS – двудискова торачка

Изключителната точност и опростените операции са едни от отличителните страни на този модел торачка на RAUCH. Многократно награждавана, разпръскващата технология AXISCDA предизвика революция в тази сфера. Това е и най-продаваната торачка в България, достигала до 50% пазарен дял в предходни години.

Високотехнологични торачки с хидравлично задвижване

Перфектната комбинация на хидравлично задвижване, съчетано със системата за електронен контрол на масата и регулиране EMC, придава нови измерения в точността на дозирането и разпределението на тора.

Торачки с везна за подобрена ефективност

С напълно автоматичната ЕМС – система за дозиране, AXIS настройва и дозира количеството тор поравно отляво и отдясно. Изключителната техника за измерване RAUCH-100-Hz проверява зададената норма 100 пъти в секунда и настройва дозирането автоматично веднъж в секунда. Успехът на автоматичната дозираща система ЕМС за хидравлично задвижвани тороразпръсквачки AXIS-H се базира на следните физични основи: въртящият момент на задвижването на разпръскващите дискове е пропорционален на скоростта на преминаващата тор в дозиращия шибър; хидравличното задвижване улеснява определянето на моделите на границите на полето – вляво и вдясно, чрез просто натискане на бутон по време на движение.

Точно разпределение по триъгълните краища на полето – с VarySpreaddynamic работните ширини и дозиращите норми са елегантно усвоени и с продължителни промени в триъгълните полеви краища.

EMC+W: формулата за по-голяма дозираща точност: Отделна дозираща система на всяка страна проверява и контролира дозиращите норми онлайн – отляво и отдясно.

Успешните компании имат нещо много общо – възприемат своите клиенти като приятели и партньори, с които се стремят да поддържат близка връзка и непрестанен диалог. RAUCH постоянно следва тази насока и подкрепя своите клиенти чрез обучения и повишаване на нивото на компетентност с помощта за ексклузивния си вносител Златекс ООД. За по-равномерното разпределение на тора и по-доброто подхранване на растенията, което води до по-високи добиви, не се колебайте да потърсите вашата торачка RAUCH. Защото сега му е времето!

Публикувана в Агротехника
Петък, 02 Февруари 2018 11:20

Листно подхранване с йод

За листното подхранване с йод е необходимо да се приготви разтвор от 250 мл нискомаслено мляко, 1 литър топла вода и 5 капки йод. С този разтвор доматите се пръскат сутрин и вечер. Пръскването на разтвора трябва да е фино, във вид на мъгла. Не е необходимо растенията да се обливат.

Дозировката на йода не трябва да се превишава, защото могат да се получат пригори по листата.

По време на отглеждането на доматите е добре да се прилагат различни методи за торене, включително и такива с йод. Приготвянето на подобни хранителни разтвори не е трудно и не отнеме много време. С навременно и правилно прилагане на торове може да се постигне устойчивост на растенията към болести и да се получат добри добиви.

Важно е да се запомни, че йодът като тор е полезен за доматите в определен период и в правилните дози. Предозирането с него при растенията води до прояви като деформации на цветните китки и плодовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 25 Януари 2018 11:12

Азотът формира добивите от пшеницата

При избора на формите на азота трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата и особеностите на природните условия

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че зимната хлебна пшеница заема най-важното място сред зърнените култури у нас. Производството и износът на пшеница в определена степен е показател за благополучието на селското стопанство в страната.

Сред хлебните житни, зимната пшеница заема водещото място, защото се отличава като вид, който е с изключителна пластичност, непретенциозен към условията на отглеждане и с висока хранителна стойност.

За да се получат високи добиви от зърно, са необходими високопродуктивни сортове пшеница и добри грижи за посевите, а също така да се внесе достатъчно количество торове и да се използват препарати за растителна защита. В тази статия ще разгледаме как растенията възприемат различните форми на азота и неговото значение в храненето на културата.

В последните години в много страни с развито селско стопанство, в т. ч. и у нас, се отделя голямо внимание на рационалното използване на азотни торове. За нормалния растеж и развитието на растенията е необходимо в почвата да има достатъчно количество азот. Съдържанието на азот спрямо сухата маса в растенията е от 1 до 5%. В растителните организми този елемент влиза в състава на важни биологични съединения: аминокиселини, протеини, нуклеинови киселини. Значително количество витамини също съдържат азот, освен това той влиза в състава на молекулата на хлорофила.

В повечето райони с достатъчно високо ниво на развитие на растениевъдството, добивът от селскостопанските култури се определя

от запасите на азот в обработваемия слой почва. Достъпните форми на азот в почвата обикновено са малко. Почвеният азот почти напълно влиза в състава на хумуса. Малко количество азот се съдържа във внасяните органични остатъци или в следжътвените остатъци от растенията, които при благоприятни условия бързо се минерализират до форма на амониев азот. За растенията е достъпен този азот, който се намира в почвения разтвор. Той може да бъде представен от амониеви йони (NH4+) или нитрати (NO3-). Известно е, че растенията са способни да растат добре, ако азотът се намира както в амониева, така и в нитратна форма. В различните условия се отдава предпочитание към едните или другите азотни форми: например в слабокисела среда (рН 5) те могат да бъдат в нитратна, а в неутрална (рН 7) – в амониева форма.

Формите на азота влияят на показателя рН на почвата. Нитратите се проявяват като физиологично алкални соли, а амониевата форма – като физиологично кисели. Затова при поглъщане на NO3- йони средата се алкализира, а при усвояване на NH4+ йони нейната киселинност расте.

Върху интензивността на поглъщане на различните форми на азота влияят балансът на другите хранителни елементи в почвата, фазата на развитие на растенията, температурата и др. Така при намаляване на температурата на въздуха и почвата, интензивността на поглъщане на нитратите рязко отслабва в сравнение с амониевите йони, поглъщането на които е по-малко чувствително към температурата.

В началните стадии на развитие, когато растенията са още бедни на въглехидрати, по-добре се усвояват нитратите. В по-късни фази на развитие на житните култури (вретенене), когато асимилиращият апарат е достатъчно развит, амониевите торове стават по-ефективни. Растенията поглъщат амониевите и нитратните йони чрез корените, а амидния азот (NH2-) могат да усвояват и чрез листния апарат. В някои случаи амонякът може да се усвоява и чрез листата.

Количеството на достъпните форми на азота в почвата постоянно се мени, то зависи от нейния механичен състав, стойността на рН, микробиологичните процеси и от предшественика. Затова при избора на формите на азота за хранене на растенията трябва да се отчитат редица фактори: начините и сроковете на неговото внасяне, периодът на вегетация на културата, а също така и особеностите на природните условия.

Азотните торове в посевите със зимна пшеница

При интензивното земеделие протича значително намаляване на съдържанието на азот в различните почвени слоеве. Особено рязко намалява съдържанието на различните форми на азот на полета, където се отглеждат култури, без спазване на сеитбооборота и без внасяне на минерални или органични азотни торове.

Важно е да се създаде оптимален азотен фон в почвата в продължение на цялата вегетация на растенията. За зърнените житни култури решаващи фази на развитие са периодът на интензивно нарастване на вегетативната маса (братене, вретенене), а така също и формирането на зърното (цъфтеж, изкласяване). По време на периода на братене се залагат бъдещите класоносни стъбла, количеството на които в значителна степен определя бъдещата реколта, а във фаза вретенене и флагов лист се формират генеративните органи на пшеницата.

За получаване на висок добив от зимната пшеница е необходимо да й се създадат максимално комфортни условия през вегетацията. Основните фактори, които лимитират добива, са температура, светлина, осигуреност с влага и достатъчно ниво на минерално хранене. Последният фактор е изцяло в ръцете на зърнопроизводителя. Правилните грижи за посевите гарантират значително повишаване на добива.

Внасянето на минерални азотни торове влияе на всички процеси на азотния метаболизъм в почвата. Засилва се значително минерализацията на природните запаси на органичните азотни съединения, вследствие на което в почвата може да се натрупа излишно количество минерален азот, особено нитрати. Натрупването на големи количества от последните също се получава при нерационално използване на азотните торове, неправилно приложение по фази през вегетацията и внасянето на големи дози. Затова азотните торове в посевите със зърнено-житни култури трябва да се внасят съобразно природните условия, типа почва и планирания добив.

За прилагането на азотни торове е необходимо също да се отчитат сортовите особености на растенията. В резултат на „зелената революция“ все повече се отдава предпочитание на нови, високоинтензивни сортове. Все по-голяма популярност придобиват нискостъблените сортове пшеница, които се развиват добре на висок фон на азотно хранене и дават висок добив, без да полягат. Известно е, че за формиране на добив от 600 кг/дка от зимната пшеница е необходимо през вегетацията да се внесат около 15 кг/дка в активно вещество азот.

В началото на вегетационния период освен азот е важно да се внесе също достатъчно количество фосфор и калий. Зимните и пролетните зърнено-житни култури усвояват основната част от хранителните елементи в средата и втората половина на вегетацията.

Начинът на внасяне на азота е изключително важен

Предпочитание трябва да се дава на локалното приложение, тъй като този метод осигурява максимално точно внасяне с най-малки загуби на елемента. Високите количества на внасяне на азот могат да променят рН на почвата. Оптималното ниво на този показател при отглеждане на зимна пшеница е 6 – 7,5, поради което при значителните отклонения от тази норма трябва да се коригират чрез варуване на почвата.

За оптимален баланс на азота е необходимо неговото количество да се раздели на основно и няколко допълнителни внасяния по фази през вегетацията. Количеството азот, което се прилага при основното внасяне, следва да се коригира въз основа на предварително направен анализ за неговото количество в почвата. Азотните торове се внасят с предпосевната обработка на почвата в количество, примерно 3 кг/дка активно вещество във вид на амониева селитра или амониев сулфат. За да се увеличи точността на внасяне и да се намалят загубите на азот от повърхностно разпръскване на тора, той може да се внесе и в течна форма във вид на безводен амоняк, амонячна вода, течен азотен тор UAN и други течни формулации. Прилагането на безводен амоняк или амонячна вода е перспективно, защото амониевата форма на азота в тези торове се фиксира добре в почвения профил и не се измива в долните слоеве, благодарение на което се намаляват нитратното замърсяване на почвата и водните ресурси. Високите дози безводен амоняк също така могат да намалят интензивността на процесите на нитрификация и в известна степен да стерилизират почвата и следжътвените остатъци, което в есенния период намалява степента на поражения на растенията на пшеницата от гъбни болести. Внасянето на течен азотен тор осигурява растенията с всички форми на азот. Въпреки това, за да се използват течни форми на азот, особено безводен амоняк и амонячна вода, са необходими специални агрегати, които да ги инжектират в почвата под високо налягане. Това не е необходимо за течния азотен тор UAN.

Първо азотно подхранване

Прави се веднага след стопяване на снега, когато техниката може да влезе в полето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта