Ефективността в отглеждане на културите зависи от прилаганите практики, предупреждава американският агроном Кен Фери

Преди десетина години нямаше възможност за извличане на максимума от полетата чрез диференцирано внасяне на торовете или мултихибридни семена. Сега има възможност да се променя както нормата на сеитба, така и внасянето на торове и препарати за растителна защита. Нещо повече – могат да се променят и хибридите по време на сеитбата на едно поле. Разбира се, че за това е необходима подготовка. В помощ на родните земеделци им предлагаме статията на американския агроном Кен Фери, публикувана в специализираното издание Farm Journal.

Фермерът може да пристъпи към диференцирано внасяне на торове, при положение че е внедрил системен подход при отглеждане на селскостопанските култури. „Ако фермерът е неутрализирал факторите, ограничаващи добивите, той е готов за следващите технологични стъпки – внедряване на диференцирано внасяне“ – така започва статията си Кен Фери, в която представя собствените си наблюдения и практика. Ето и основните акценти в нея.

Внедряването на системния подход се състои от четири раздела. Те могат да се представят във вид на пирамида:

. технологии на обработка и състояние на почвата;

. анализ на почвата;

. история на полето, натрупване на данни от него и карта на добивността;

. технология на сеитба.

Обърнете внимание, че изборът на сорт или хибрид също влиза в системния подход, но той се намира на по-високо ниво в пирамидата. Заради това, ако вие не можете да заложите като фундамент правилната технология на сеитба, можете да се възползвате от всички предимства на правилен избор на сорт, пише авторът.

Проверка по всеки от разделите помага да се определи готови ли сте за диференцирано внасяне.

Технологията на сеитба трябва да предвижда качествена подготовка на семенното легло, независимо от използваната технология за обработка на почвата. Сеитбата трябва да се направи навреме и при оптимално състояние на почвата с еднакво разстояние между семената, на еднаква дълбочина.

Историята на полето и картите, показващи пространствени различия, са необходими за диференцираното внасяне. Освен данните за типа почва, наклона на повърхността и топографията, за да се раздели полето на зони, са необходими карти, които показват пространствените различия. А тях може да ги състави само калибриран датчик на добивността.

Дистанционният мониторинг от въздуха също може да бъде използван за зониране на полето. “Най-добрите карти на добивността са тези, които са съставени в екстремни години – влажни, или сухи. Но колкото повече са годините назад, за които имаме информация, толкова по-точно полето може да се раздели на зони“, казва Кен Фери.

Анализът на почвата дава основание за много решения за диференцираното внасяне. „Вие може да имате много добри хибриди или програми за хранене, но ако рН на почвата не е оптимален, няма да получите максимален добив. С други думи, плодородната почва невинаги е продуктивна, но продуктивната почва винаги е плодородна“, пише специалистът.

Технологиите на обработка и състояние на почвата са обединени заедно, защото обработката определя здравето на почвата. Състоянието на почвата влияе на възможността за диференцирано внасяне. „Определете: здрава ли е почвата, или не? За да се получи максимална възвращаемост от диференцираното внасяне, почвата трябва да е здрава. Това значи да се обработва така, че да няма уплътняване, да се осигури водопроницаемост, да се поддържа оптимално рН ниво и т.н.“, пише американският автор.

Защитата от плевели, вредители и болести е следващото ниво на надстройка над фундамента. За да се измени ефективно нормата на внасяне на пестициди в зависимост от участъците на полето, е необходима консултация с тяснопрофилирани специалисти по растителна защита. „Ако сеете на полето различни сортове или хибриди, трябва да знаете и да отчитате набора от резистентност към продуктите за растителна защита на всеки от тях“ – предупреждава Кен Фери. 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Галина Шиперкова – търговски представител на Еликсир БГ, представя портфолиото с торове и комбинации на фирмата.

  • Г-жо Шиперкова, с какъв произход са торовете, които продавате?

  • Еликсир БГ продава у нас торове от сръбските заводи Elixir Zorka, които са два – единият в гр. Шабац, а другият в с. Прахово, на брега на Дунава.

  • Какви продукти съдържа портфолиото ви?

  • Нашето портфолио от продукти е много богато. Те са NPK, PK и микрогранули, както и азотният тор амосулфам. Имаме много видове от всички тези комбинации на основните хранителни елементи, които са обогатени със сяра и микроелементи. NP е със съдържание на азот и фосфор в следните съотношения: 10-20, 16-20, 10-40. Всички тези торове са обогатени със сяра и микроелементи.

  • Какви са съотношенията на елементите в NPK?

  • От NPK разполагаме също с много продукти. Те са доста интересни за пролетната кампания. Имаме следните съотношения азот, фосфор, калий: 8-15-15, 6-12-24, 6-24-12, а също така – 7-20-30, 7-21-21. Най-доброто, което имаме, е обогатено с микроелементи 10-10-20, сяра и цинк.

  • Какво представляват микрогранулираните торове?

  • Микрогранулираният тор NP 10-35 е обогатен с магнезий, сяра и цинк, както и с микроелементи. Торовете ни са с много добра водоразтворимост, те са добре познати, наложени са на пазара и хората ги търсят.

  • При кои култури се търсят?
    – При всички полски и овощни култури. Все повече се търси микрогранулираният тор, който е висококонцентриран и се прилага в малки дози. Земеделските производителите имат апликатори, с които го внасят заедно със сеитбата.

  • Как е организирана логистиката?

  • Торовете ни пристигат на пристанище Свищов и оттам с камиони се извозват из цяла България. Имаме и директен транспорт от Сърбия. Работим с всички дистрибутори на пазара за агрохимикали.

  • От колко години сте на пазара?

  • Първите продажби са направени през 2014 година.

  • В какви разфасовки предлагате торовете?

  • Предлагаме бегове по 600 кг за големите производители и чували по 25 кг, които са подходящи за по-малки земеделски стопанства.

Публикувана в Растениевъдство

Ключът е в подходящата скорост, точното време и правилното място на разпръскване

Има няколко прости стъпки, които помагат за по-ефективното използване на азота. Агрономът Кен Фери – водещ специалист и консултант по зърнени култури в САЩ, илюстрира с примери как може да се достигне до най-добър резултат при царевицата.

Кен Фери съветва фермерите да се придържат към правило на „4П“: правилна продукция, правилна скорост, правилно време и правилно внасяне.

1. Контролирайте поглъщането на азота, използвайки технологии

В Интернет могат да се открият специализирани компютърни модели. Те използват данни за времето, необходимо за изчисляване нивото на добива от царевица, количеството азот, събрано в зърното, и допълнителните внасяния до прибирането на реколтата. Кен Фери е проверил тези модели чрез тестване на тъканите, а така също чрез отглеждане на растенията на хидропоника, за да наблюдава колко хранителни вещества са били в целите растения: в надземните части и в кореновата система. Изводът на американския специалист е, че интернет-моделирането действително работи.

Така, когато се знае количеството GDU (единици на степента на растеж) в момента на появяване, моделите могат да дадат достатъчно добра представа за ежедневното потребление на азот във всяка точка на вегетационния период.

2. Проучете кога растенията се нуждаят от азот

Това ще ви позволи да изберете идеалния разход, време и място. В продължение на първите 35 дни след сеитбата през стадия на растеж V8 или V9 растенията на царевицата изискват по-малко от 2 фунта (1 фунт = 0,5 кг) азот на акър (1 акър = 4 дка) на ден. На етап растеж V10 поглъщането рязко нараства, примерно до 4 фунта на акър на ден. Между етапите V10 и VT (формиране на свилата) потреблението може да достигне 10 фунта на акър на ден. След този период има доста рязък спад – когато растенията преминат през репродуктивния стадий на растеж, от R1 до R6, потребността от азот пада под 2 фунта на акър на ден.

3. Помогнете на младите растения да получат азот

От сеитбата и до метър височина (до бедрата) потреблението на азот не е голямо, но е важно да е колкото се може по-близо до растенията, тъй като в този период те са с много малка коренова система.

4. Управлявайте "въглеродната глоба"

Когато напролет почвата се затопля, микробите, които разрушават царевичните стъбла от предходния сезон, използват азота като източник на храна. Т. е. тези организми използват азота, който в противен случай би бил достъпен до растенията. Този процес често се нарича „въглеродна глоба”.

Ако решите да разхвърлите азотните торове на повърхността, направете това колкото се може в по-близък до сеитбата срок или скоро след нея. Подходящо е също така да използвате локално-ивичесто внасяне с автоматична система RTK, за да доставите азота плитко и оптимално близо до реда.

5. Подхранете с азот в периода на бързо поглъщане

По време на стадий на растеж от V8 до VT царевицата потребява до 9 или 10 фунта азот на акър на ден. Но подхранването по време на вегетация не става много лесно, защото растенията са високи (от колената до бедрата), а кореновата система на всяко растение обикновено превишава 1,5 пъти неговата височина. Това предпоставя, че не е толкова важно азотът да е в непосредствена близост до всяко растение и вие можете да го подавате във всеки втори ред.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
На Агритехника 2017  компания Rauch представя първия в света дрон, способен да внася торове. 8-роторният дрон  (октокоптер) с диаметър 4 метра и тегло 80 кг е оборудван с тороразхвърлящо устройство с електрическо задвижване и бункер за торове с вместимост 50 л, който може да носи до 30 кг торове.
Новият апарат, наречен  CultiCopter, според представители на компанията, превъзхожда всички налични до момента наземни роботи за торовнасяне. Машината може да разхвърля гранули, дребни семена и високотехнологични торове, които се внасят с ниски норми. Двата акумулатора са достатъчни за полет с продължителност 40 минути, а времето за презареждането им е 20 минути.
 
Публикувана в Агротехника
Сряда, 08 Ноември 2017 16:48

Срокове на торене

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове може да се внасят заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внасят в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

БЛИЗОСТТА ДО КОРЕНИТЕ Е ВАЖНА

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях.

Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но се заорават по-дълбоко с есенната оран, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

В овощните насаждения от видове с по-дълбоко разположена коренова система и на по-тежки по механичен състав почви фосфорните и калиевите торове трябва да се внасят на дълбочина около 35 см с помощта на дълбока обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Адекватно осигурените с хранителни вещества житни растения и рапица презимуват успешно и бързо възобновяват вегетацията си през пролетта

Периодът на зимния покой е времето, когато в растенията на зимните култури протича забавяне до минимум на всички важни функции и процеси на жизнената дейност. В зависимост от продължителността и протичането на зимата, след пролетното възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. За да се облекчи „пролетният им старт“, следва още есента да се положат грижи за адекватно осигуряване на зимните културите с хранителни вещества, още повече че бъдещата реколта при тях се формира именно в този период.

Извънкореновото подхранване през есента придобива все по-широко приложение, преди всичко при отглеждането на рапицата. Все повече фермери са убедени в положителния ефект, който дава този начин на хранене при използването на торове, съдържащи бор, фосфор и калий. Може да се отбележи, че от година на година расте интересът и към есенното подхранване на зърнените култури. В тази връзка интересни са резултатите от експериментите, направени в Опитните станции по оценка на сортовете в градовете Бонкув и Павловице, Полша. Те убеждават стопаните, че внедряването на този начин на хранене е още една положителна стъпка към по-висок добив от отглежданите култури.(Бел. ред.)

Есенно подхранване на зърнените култури

Зимните житни култури формират своята бъдеща реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимния период с вече частично формиран добивен потенциал. Това оказва решаващо влияние на бъдещата реколта: колкото по-рано растенията формират стъбло, толкова повече те имат шансове да формират силен флагов лист и значителен клас. Съществено значение в този период за житните култури имат фосфорът и калият, а така също манганът и молибденът.

Фосфорът е компонент, който влияе на скоростта на растежа на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Пролетта добре нахранените с фосфор растения бързо встъпват във вегетация и се характеризират с много добър растеж. Фосфорът влияе благоприятно и на формирането на зърна в класа, което увеличава добивността. Калият пък е важен за водния обмен на растенията и тяхното успешно презимуване, а заедно с фосфора регулира обмена на захари и протеини.

Калият заедно с фосфора, сярата и мангана съществено влияе на ефективността от усвояване на внесения азот. Манганът играе огромна роля за повишената устойчивостта на гъбни заболявания, особено в условията на топла есен, а така също стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент е важен за нормалното протичане на процеса фотосинтеза и участва активно в нарастването на биомасата. Молибденът пък участва в синтеза на съединения, отговарящи за увеличение устойчивостта на растенията към ниски температури.

Прилагането на есенни извънкоренови подхранвания при отглеждането на зимна пшеница има висока ефективност. За това свидетелстват резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в полския град Бонкув (Рис. 1, 2). Прилагането на извънкореново (листно) торене във фаза начало на братене на житните през есента е дало средно 6% -тна прибавка към добива в сравнение с контролни посеви, на които такова подхранване е направено само пролетта.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица много важен, влияещ на презимуването елемент е оптималният срок на сеитба. Той трябва да бъде съответно ранен (в условията на Полша — втора-трета декада на август в зависимост от региона), за да създаде за растенията условия за непрекъсната 9 – 10-седмична вегетация. Такъв подход дава възможност за навлизане на рапицата в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне до 40 – 50 см в дълбочина на почвения профил). Следва да се отбележи, че в този период рапицата (започвайки от фаза пета-шеста двойка листа) образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза осма двойка листа) започва формиране на съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещия добив.

В периода на есенната вегетация на рапицата следва

да се избягва прекомерното внасяне на азот

Причината за негативния ефект е, че в съчетание с много гъсти посеви вегетативният (растежният) връх може да се издигне достатъчно високо над повърхността на почвата, вследствие на което да измръзне в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване на съдържанието на вода в растенията, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и на резистентността към болести. За да може рапицата в есенния период да достигне необходимата фаза, следва културата да се осигури с достатъчно фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите — преди всичко с бор. Необходимо е тези правила да се знаят, защото в пролетния период рапицата няма да има време и възможност да навакса пропуснатото и да достигне добивността на растенията, които са били добре подхранени есента.

Фосфорът има значително влияние за правилното развитие на кореновата система (добре развитата и съответно дълга коренова система осигурява добро презимуване и достъпност на вода и хранителни вещества). Калият, от своя страна, играе ключова роля във формирането на розетката на рапицата и нейното презимуване („сгъстява“ клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията). Елементът влияе също така на водния обмен на растенията, което е особено важно в период на засушаване, защото той подобрява азотното хранене.

Извънредно важен компонент от храненето на рапицата е борът — есенното й подхранване с този елемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното презимуване на растенията.

Убедително потвърждение за голямото значение на есенното подхранване са резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в Павловице. От анализа на данните, представени на диаграмите (Рис. 3, 4), се вижда добре разликата между нивото на добива, получен на участъци, където е било проведено извънкореново подхранване есента, в сравнение с тези, на които е направено извънкореново подхранване само пролетта. Представените резултати доказват потребността от прилагането на отделни макро- и микроелементи, като едновременно с това потвърждават необходимостта от въвеждане на есенното подхранване в постоянна практика при отглеждането на зимни култури. Следва да се знае, че при добро подхранване през есента растенията се отблагодаряват още през пролетта с успешното презимуване, а през лятото – с повишената добивност.

Превод Петър Кръстев

Източник:“Екоплон а.о.“, Полша

Публикувана в Растениевъдство

Най-подходящото време за торене с органични торове е през есента, непосредствено преди дълбоката обработка на почвата.

Оборският тор не бива да се оставя на площта дълго време неразпръснат, тъй като голяма част от азота му излита.

Средната норма за есенно наторяване в зависимост от типа на почвата е 300-500 кг полуразложен оборски тор или компост на 100 м2 през 3-4 години. Ако всяка година ще се внася органичен тор, нормата трябва да се намалява до 100-200 кг на 100 м2.

Ако не е внесен през есента органичният тор се внася с пролетното прекопаване или изораване на почвата. В случая, ако се внася оборски тор, той трябва да бъде разложен. На 100 м2 се внасят 300-350 кг разложен оборски тор или 350-400 кг компост.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В бряста има най-много калий

Най- много e калия в пепелта получена при изгарянето на трева, слама, стЕбла от картофи и листа. Сред дървесните видове шампион по съдържание на калий е бряста. За отбелязване е, че от дърветата тези с по-твърда дървесина са с по-високо съдържание на калий, от тези с по-мека.

Брезата е източник на калций и фосфор

По съдържание на калция и фосфора в дървесната пепел лидери са брезите. Високо съдържание на фосфор има при изгаряне на кора и пшеничена слама. При изгарянето на вършини се получават повече хранителни вещества в пепелта отколкото при изгарянето на дебелите горски видове.

Най-добре на торене с пепел реагират овошките

С пепел се подхранват ябълки, круши, сливи, малини и др. Дървесна пепел не обичат някои цветя - лилии, хортензия, рододендрон.

Дървесната пепел не съдържа хлор и за това е добре да се внася на култури чувствителни към този елемент: краставици, салата, грах, картофи, тиквички и др.

Дървесната пепел може да се използва за борба с някои вредители напролет, а също така и ако имате отсечено дърво, а не можете да изваждате големи корени от земята, просто посипете с дървесна пепел пъна и след време няма да има спомен от него.

Дървесната пепел се съхранява до пролетта на сухо в затворени съдове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 06 Октомври 2017 11:02

Торене на лозята през есента

При лозята през есента се внася оборски тор, но това се прави през три години, като се използва добре угнил оборски тор. Той се разхвърля равномерно върху почвата по време на листопада в доза 400-500 кг на декар, след което се заравя с последващата дълбока есенна обработка. Пролетното торене с оборски тор не дава добри резултати.

Заедно с оборския тор могат да се внесат и минерални /изкуствени/ торове, съдържащи фосфор и калий, но при условие, че се прави запасяващо торене – за 2-3 години. Практиката у нас показа, че при лозята запасяващото торене с минерални торове не дава положителен ефект, затова е по-добре те да се внасят рано напролет, преди първата обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Малките дози правят операцията лесна за изпълнение и ресурсоспестяваща, а ефектът от нея е изключително висок

Агр. Петър Кръстев

Присеитбеното торене е един от начините за доставяне на торове и пестициди в почвата, при който хранителните вещества и химикалите се внасят близо до семената, заедно със сеитбата. Операцията се извършва така, че да не се допуска съприкосновение на семената с торовете, а да бъдат разделени с малка прослойка почва, тъй като покълващите семена и младите прорастъци са чувствителни към повишена концентрация на солите в почвения разтвор.

Този начин е предназначен за подобряване на кореновото хранене на растенията в периода от покълване на семената до образуване на кореновата система – във вегетативния етап на онтогенезата на растителния организъм, а така също за защита от патогени и вредители, заразяващи ги в този период.

Особенности и роля на прилаганите макроторове

  • Фосфор

Това е първостепенен елемент за присеитбено внасяне, тъй като в първоначалния период на растеж (първите две седмици след прорастването на семената) растенията се отличават с повишена потребност именно от фосфор.

Елементът взема участие в процесите на синтез и хидролиза на въглеводородите, а фосфорната киселина – в синтеза на аминокиселините в растенията. За присеитбено торене се препоръчва да се прилага гранулиран суперфосфат (прост или двоен).

  • Азот

Присеитбеното внасяне на азотни торове дава значително малък ефект. Въпреки това използването на комплексни торове (нитрофоски, нитроамофос, нитрофос, амофос) е напълно допустимо при този начин на торене.

  • Калий

Присеитбеното внасане на калиеви торове често не дава ефект. Изключение има при калиеволюбивите култури (картофи, захарно цвекло и др.).

Особенности при приложение на микроторовете

  • Борни торове

Основният начин за прилагане на борни торове е предсеитбеното им внасяне в почвата. Борният суперфосфат (двоен или прост) дава добри резултати при внасяне в реда по време на сеитбата.

  • Молибденови торове

Основният начин за прилагането на молибденови торове е предсеитбеното третиране на семената, едновременно с обеззаразяването, а така също и различните видове подхранвания (коренови и извънкоренови – листни).

Най-изгоден и ефективен вид молибденово торене е с молибденизираният гранулиран суперфосфат. Именно той е препоръчително да се използва при присеитбеното торене. Освен това ефективната форма на молибденовите торове за всички начини на внасяне е борно-молибденовият суперфосфат.

  • Медни торове

Основният начин на внасяне на медните торове в почвата е предсеитбено, а също така и чрез предпосевна обработка на семената и извънкореново (листно) подхранване на растенията. Прилагането на медни торове за присеитбено внасяне се практикува рядко.

  • Цинкови торове

Цинкът се прилага с предпосевната обработка на семената и извънкореново подхранване на растенията. Прилагането на цинкови торове присеитбено се практикува рядко.

  • Магнезий и магнезиевосъдържащи торове

Магнезият севнася ежегодно при селскостопанските култури, а често и по няколко пъти в годината. Той се прилага за обработка на семената, извънкореново подхранване, а така също и за внасяне в почвата главно в редовете, като магнезиран суперфосфат. Поради силното поглъщане на елемента от почвата, повишаване на дозата на торене не се препоръчва.

  • Кобалтови торове

Кобалтовите торове в присеитбеното внасяне могат да бъдат доставяни в почвата като единични торове или като съставна част от комплексните.

  • Йодни торове

Като правило за обработка на семената и за извънкореново подхранване се използват калиев йодид и натриев йодид. Те се влагат в почвата в състава на минералните торове.

Дози на присеитбено торене

Дозите на присеитбеното торене не са високи и варират в рамките на 0,5 –2 кг активно вещество от всеки хранителен елемент на декар.

Царевицата и други култури, чувствителни към повишени концентрации на почвения разтвор, изискват минимално внасяне на присеитбени торове.

За зърнените култури дозата при редово торене е 1 кг/дка активно вещество във вид на гранулиран суперфосфат. 

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта