Европейската комисия каза  „Не“ на предложението на България компенсациите по извънредната мярка COVID-1 да се изплащат на единица площ или на глава животно.

От Брюксел искат да се определи абсолютна сума като компенсация за едно стопанство – в зависимост от неговата категория. Затова в аграрното министерство започва работа в тази посока – стопанствата ще бъдат категоризирани и съответно да бъде определен размерът на компенсацията – заради загуби, претърпени следствие на пандемията.

Парите по COVID – 19 вече са възможни и през националното законодателство – в спешен порядък бяха гласувани промени в Закона за подпомагане на земеделските производители – на първо и на второ четене в пленарната зала на Народното събрание.

Приемът по извънредната мярка COVID-19 трябва да започне в края на месец юли или в началото на август. Бюджетът е в размер на 100 млн. лева. Таванът за фермер е 7 хил. евро, за преработвателно предприятие – 50 хил. евро.

МЗХГ раздели мярката на три. По COVID-1 още няма ясни параметри, заради изискването на Брюксел да бъде определена абсолютна сума на категория стопанство.

По COVID-2 стопаните ще бъдат компенсирани за разходите по противоепидемични мерки – разписаната до момента сума е 30 лв. за едно заето лице в растениевъдно стопанство.

Компенсации са заложени за свиневъди и птицевъди – 245 лв. за заето лице в свиневъдно стопанство и 430 лева - за лице в птицевъдно стопанство.

COVID-3 включва малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция.

Компенсацията е изчислена в два алтернативни варианта, бенефициентите избират по кой ще бъдат подпомагани.

Единият е 5 % от декларираните приходи от реализацията на преработената продукция за 2019 г. - при условие, че има 20 % спад на приходите за 4 месеца през 2020 г. Вторият вариант е 270 лв. на едно заето лице.

От ДФЗ уверяват, че имат готовност да бъдат извършени изключително бързи разплащания към бизнеса по мерките COVID - в рамките на м. септември до началото на м. октомври – чрез бърз прием през системата ИСАК - на база на заявените площи и животни от миналата година, сравнено с базовите заявления през тази, без административна тежест за бенефициентите.

Публикувана в Агроновини

Европейската комисия (ЕК) ще започне разследване в рамките на EU Pilot, за да установи дали избраният от правителството вариант за АМ „Струма“ през Кресненския пролом спазва европейската Директива относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. За предстоящото разследване се разбира от писмо, подписано лично от изпълнителния заместник-председател на еврокомисията Франс Тимерманс и еврокомисаря за околна среда Виргиниюс Синкявичюс. В документа се изброяват установените досега нарушения при планирането на участъка от магистралата през пролома и категорично се подчертава,„че проектът за автомагистрала „Струма“ следва да се изпълнява в пълно съответствие с правото на ЕС, включително законите в областта на околната среда и пътната безопасност, независимо от източника на финансиране и от това дали в Комисията е подадено ново заявление или не.“

Писмото е в отговор на жалбата на 588 жители на Кресна, подкрепени от Общинския съвет на града, които апелираха сегашният път Е79 през Кресненския пролом да остане като локален, а АМ „Струма“ да се построи изцяло извън дефилето. 211 346 души се застъпиха към техните искания за спасяване на човешки животи, както и за опазване на поминъка и природата на Кресна чрез европейска онлайн подписка.

Проблемът с безопасността на участъка между Симитли и Кресна е сериозен, а нарасналият трафик представлява опасност и за хората, и за животните. Гражданите на Кресна настояват пред Европейската комисия час по-скоро да се построи единствената законна алтернатива, която решава всички тези проблеми – магистрала извън пролома. Изцяло източен вариант на магистралата или вариант с тунел осигуряват пътна безопасност и регионално шосе за жителите на град Кресна, като нямат унищожително въздействие върху уникалната природа на Кресненския пролом и най-ценните земеделски земи и лозя в околността.

В писмото на Еврокомисията още веднъж се напомня, че проектът за строеж на Лот 3.2. от АМ Струма е в нарушение на Европейската директива за местообитанията.Документът посочва, че след подадената жалба от НПО през 2017 г. за тези нарушения, комисията е започнала двете наказателни процедури за НАТУРА 2000 от 2018 г.и 2019 г.

В края на 2019 г. ЕК отправи тежки критики към България относно Решението по ОВОС и Апликационната форма за Лот 3.2, което накара АПИ да оттегли проекта за еврофинансиране с риск обществото да плати цената. Пълната история на конфликта между интересите на строителните компании и гражданите се показва и в близо десетминутно видео на български и английски език.

Тимерманс и Виргиниюс добавят в писмото си, че срещу България е в ход и друга процедура за неизпълнение на ангажиментите на страната ни по управлението на НАТУРА 2000 мрежата. От Коалиция „Да спасим Кресненски пролом“ днес от 18:30 ч. организират протести - в София и още 11 града в страната - за спасяването на НАТУРА 2000 и против промените в Закона за биологичното разнообразие.

Публикувана в Новини на часа

Компенсациите - до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро на преработвателно предприятие

На 19.05.2020г. се очаква да бъдат обявени резултати от финалното гласуване в Европейския парламент за изменение на Регламент 1305/2013, който ще позволи да се програмира мярка „COVID-19“ с 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това заяви земеделският министър Десислава Танева - в отговор на питане от народни представители по време на Парламентарен контрол. Аграрният министър даде още детайли по бъдещата мярка:

"Ще предложим на Европейската комисия по мярката да компенсираме разходите на стопаните за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията. Измененията са по инициатива на България, която в отделните етапи на приемането и финализирането й, получи единодушна подкрепа от всички страни членки.
2% за България означават близо 100 милиона лева ресурс по тази компенсаторна мярка. Планираме в началото на месец юли да проведем Комитет по наблюдение, на който да бъде обсъдено прилагането на мярката. Това означава, че до края на лятото/началото на есента, земеделските производителите ще могат да получат и плащанията си. Максималната стойност на подпомагане за земеделски производител е 7 000 евро към момента, а за малки и средни предприятия са 50 000 евро.
Правим всичко възможно кандидатстването по хоризонталната мярка COVID-19 за земеделския сектор да е максимално облекчено. До няколко дни ще анонсираме пред браншовите организации конкретните компенсаторни ставки на всеки вид производство, които ще бъдат представени и обсъдени с Европейската комисия.
На сектор зеленчукопроизводство ще бъде предложено критерия за финансиране да не е както досега по хектар, количество и други, а той да бъде на база реализиран доход."

Публикувана в Агроновини

България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Европейската Комисия обяви пакет от извънредни мерки в подкрепа на пазара на селскостопански продукти във връзка с пандемията Covid-19. Предложените мерки са насочени към стабилизиране на пазарите и осигуряване на устойчивост на бъдещите цени и производство. Мерките са в помощ на най-засегнатите селскостопански и хранителни сектори и целят справяне с вече наблюдавани смущения и бъдещи рискове. Новият пакет на ЕК включва мерки за помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

Млечните продукти, допустими за частно складиране са обезмаслено мляко на прах, масло и сирена. Максималното количество сирене, разрешено за складиране за България, за период на съхранение между 90 и 180 дни, е 889 тона, което с 22% повече спрямо квотата през 2016 г. Страната ни има опит в прилагане на подобна извънредна схема за помощ, като през 2016 г. усвоихме 36% от предварително определеното ни максимално количество на складираните сирена. Важно е да се подчертае, че сумата за подпомагане включва както постоянните разходи за складиране в размер на 15,57 евро на тон продукция, така и 0,40 евро на тон на ден по срока на договорите.

В сектора на месото помощ за частно складиране може да бъде предоставена за месо от едър рогат добитък /животните трябва да са на възраст над 8 мес./ и за овче и козе месо за период от 90 до 150 дни. С едно заявление може да се кандидатства за частно складиране на най-малко 15 тона месо. Частното складиране няма да може да отговори на потребностите в млечния и месния сектор в страната ни, характеризиращ се с дребно мащабни стопанства, но на ниво ЕС ще доведе до намаляване на предлагането и възстановяване на баланса на пазара в дългосрочен план. Предвидено е разрешаване на доброволни споразумения и решения за планиране и намаляване на производството в сектора на млякото и млечните продукти от страна на фермери, техни организации и асоциации с оглед променящите се модели на търсене в този период на тежък пазарен дисбаланс. Разрешението ще бъде временно за период от предстоящите 6 месеца. Предвид спецификата на сектора в страната ни, изразяваща се в ниска степен на организираност и посредническа роля на организациите на производители, очакваме подобна мярка да не предизвика интерес у нас.

В сектора на виното е предвидено дванадесет месечно удължаване на срока на разрешенията за изкореняване и на разрешенията за засаждане, изтичащи през 2020 г. Предвидена и гъвкавост по отношение на мерките от националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор като разрешаване на бенефициерите да представят промени в текущи договорирани дейности в рамките на първоначално одобрения размер на допустимата помощ. Допустима за подпомагане е мярката дестилация на вино в случай на криза, като полученият алкохол ще се ползва само за промишлени цели. Предвидена е и частична помощ за съхраняване на вино при кризи. И по двете мерки (дестилация и съхранение)размера на помощта се определя от държавата членка домаксимум 0,8 евро/%vol/hl. Предвидено е помощта по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да бъде увеличена на 80% от направените разходи (в момента е 75%). По мярка „Инвестиции“ помощта може да бъде увеличена от 50 на 60%. България продължава да настоява използване на неизразходваните средства за целева помощ. Подходящо решение би била и възможност за прехвърляне на не разходвани средства към следващата финансова година.

В секторите на плодове и зеленчуци може да бъдат покривани разходи на организации на производители (ОП) за операции, планирани, но не извършени до 31 декември 2020 г., ако те бъдат извършени до 1 октомври 2021 г. Като дерогация, на членовете на ОП може да бъде разрешено да продават самостоятелно до 40% от произведената продукция, за разлика от редовното изискване, позволяващо до 25%. През 2020 г. максималният процент на права на глас и дялове или капитал може да надвишава 50% от общите права на глас и 50% от дяловете или капитала на ОП. Освен това, на ОП може да бъде разрешено да прекратят за 2020 г. своите оперативни програми изцяло или частично. Не се преустановява плащането на помощ на ОП, в случай на неспазване на критериите за признаване. В България има признати 19 ОП на плодове и зеленчуци с общо 155 членове. Само 3 ОП с общо 18 членове изпълняват Оперативни програми.

В сектора на пчеларството се предвижда държавите членки да изменят програмите си за пчеларство, като мерките, планирани за пчеларската 2020 година, да се извършват след 31 юли 2020 г., но не по-късно от 15 септември 2020 г. Тези мерки ще се считат за изпълнени през пчеларската 2020 година. Измененията подлежат на одобрение от Комисията преди тяхното прилагане. В България по прием 2020 г. от Националната програма по пчеларство са приети около 1776 заявления за подпомагане с общ размер на заявената финансова помощ 6 499 397.32 лева. Приети са и 6 заявления за подпомагане на сдружения и групи производители за финансовата 2020 г. с общ размер на заявената финансова помощ около 30 000 лева, по които в момента се сключват договори. Очаква се бъдат сключени общо 1680 договора за подпомагане. Удължаването на срока по извършване на дейностите по програмата ще даде възможност на пчеларите да изпълнят предвидените мероприятия по одобрените проекти, а оттам и по-пълното усвояване на бюджета за 2020 г., още повече че средствата не могат да се прехвърлят за следващата пчеларска година. За България националните програми по пчеларство са основен източник на финансиране на сектора и е особено важно предвидените средства да се използват в пълен обем.

До края на април мерките трябва да бъдат приети от Комисията. Веднага след това България ще предостави тези възможности за подкрепа на българските земеделски производители.

Министерство на земеделието, храните и горите продължава да отстоява пред Европейската комисия позицията, изразена по време на Съвета на министрите на земеделието на 25 март за предоставяне на възможност на държавите-членки за използване на не договорираните средства от програмите и прехвърлянето им към нова извънредна мярка COVID 19, която да бъде насочена към борбата с последиците от епидемията и подкрепа за засегнатите земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

Очаквано, заради коронавирусната пандемия, Европейската комисия взе решение за удължаване на Кампанията по директните плащания за 2020 година до 15 юни. Всяка от държавите-членки на Европейския съюз може да направи това – по собствена преценка и за да нямат притеснения фермерите при подаването на заявления за директни плащания. Логично, предложението дойде от Италия, които търпи най-големи щети от разпространението на коронавируса. За да се удължи срокът на Кампания 2020 с един месец, ЕК подготвя съответните документи.

Българското аграрно министерство предстои да вземе решение дали ще бъде удължен срокът за кандидатстване – след като обсъди това с ресорните браншови организации в земеделието. Предвид промяната в режима на областните и общинските земеделски служби, липсата на достъп до интернет на места в страната, както и все още слабото ползване на Системата за електронно управление /СЕУ/ /едва 30% от стопаните имат регистрация, но това не означава непременно, че ще кандидатстват през СЕУ/, по-вероятно е МЗХГ да се възползва от опцията за удължаване на срока.

Публикувана в Агроновини

Картинката обаче трудно ще се избистри

От 66 проверени биологични стопанства, 11 полета с биорапица, биорезене и биокоринадър се оказали фалшиви. Ти да видиш!

Така новият зам.-министър Чавдар Маринов, чиито ресор биопроизводителите си извоюваха след протести тази пролет, хвърли първия камък в мътното блато, наречено био. Като е казал обаче „А“ заместник-министърът, трябва да стигне и до края на азбуката. Доста кал има да се изгребва от този сектор, докато картинката започне да се избистря.

Повече от ясно беше още преди 2-3 години, че няма как в малка България биопроизводителите да растат с такава главоломна скорост. И че тук не става дума за лична кауза, посветена на чистото производство, а за източване на едни пари. Лошото е, че от това пострадаха истинските биопроизводители.

До тоталното заблатяване на картината всъщност се стигна законно. След като нормативната уредба позволява, защо да не се появят едни 20-30 фирми, които лесно са си направили аритметиката колко субсидии ще получат като се регистрират като биопроизводители с едни огромни площи. И понеже контролът ни е муден и неефективен, щетите се констатират с огромно закъснение.

Секторът остана блокиран и без финансиране за повече от 2 години. И третата се очертава трудна. Защото законовите механизми за санкциониране у нас, са като да минеш през девет планини в десета, докато стигнеш до конкретен резултат. От МЗХГ ще пишат предписания до сертифициращите органи. И ще чакат те да бъдат изпълнени. Ако не бъдат, едва тогава могат да бъдат налагани глоби.

50 млн. лева са неправомерно получените субсидии от фалшивите биоземеделци. Не изглеждат много, но са около 30- 40% от финансирането на биосектора. И тук не става дума само за едни пари. А за това, че целият бранш вече е под съмнение. Името му е опетнено. Само да припомним – в края на ноември предстои одит на Европейската комисия у нас. Той трябва да установи био ли е българското био или е нещо фалшиво?

Тъкмо затова зам.-министър Чавдар Маринов трябва да прояви кураж. Добре се започна с обновяването на електронния биорегистър. Вече са ясни 11 нарушители. Но колко са още? Най-добре е да бъдат проверени всички. Така цялата картина бързо ще се избистри. От което всички имат интерес. За да не берем срам пред Европа. И за да сме свършили поне едно нещо като хората.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Европейската комисия представи преходните правила за Обща селскостопанска политика след 2020 г. Това стана по време на заседанията на Специалния комитет по селско стопанство и на Комисията по земеделие в Европейския парламент.  Предложението е за преходен период от една година, като рамката се базира до голяма степен на съществуващите правила, но допуска използването на средства от бюджета за следващия период. Целта е да се осигури непрекъснатост и сигурност на предоставянето на подкрепата на европейските фермери за 2021 година.

По отношение на директните плащания е предвидена опция за държавите членки да продължат процеса на вътрешна конвергенция след 2019 г. В предложението за преходен период е осигурено продължението на плащанията по СЕПП, както и останалите схеми, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Европейската комисия предлага прекратяване на схемите за преходна национална помощ, като обясни това с преходния характер на схемите до края на 2020г.

България възрази на предложението за отпадане на преходната национална помощ в преходните разпоредби. Страната ни изразява категорична позиция за запазване на прилагането на преходната национална помощ на нива, не по-ниски от 2020 г.

По отношение на Програмата за развитие на селските райони е възможно удължаване на настоящия програмен период 2014-2020 за една година в съответствие с Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г.. Това гарантира, че многогодишните ангажименти от настоящия програмен период могат да продължат и в новия програмен период.

Преходните правила следва да бъдат одобрени в рамките на съ-законодателна процедура, която се очаква да продължи до лятото на 2020г. като техническият преглед в работните формати на Съвета стартира тази седмица.  Предложенията ще бъдат разгледани и в рамките на предстоящото заседание на Съвета на министрите на Европейския съюз.

Публикувана в Агроновини
Петък, 04 Октомври 2019 13:43

Агрокомисар на кантар

Кандидатът за европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица.

В досието на полякът Януш Войчеховски има солидна черна точка. Той е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г. 

Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това няма да повлияе на избора.

Полякът обаче започна с фалстарт своята битка за поста. Провалът при първото му изслушване пред европейските депутати изостри въпроса до колко неговата кандидатура за аграрен еврокомисар е уместна.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша би бил повече от приемлив на тази позиция. Структурата на полското селско стопанство обаче е различна.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговото първо изслушване. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните. Не даде конкретен отговор обаче на въпроса дали директните плащания между държавите членки трябва да бъдат изравнени. Част от евродепутатите се разсмяха на нищо неказващото изречение от страна на кандидата за аграрен еврокомисар „Отворен съм за обсъждане“.

Поляците имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението „ОСП не е Библия“, Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Дали при второто изслушване пред европейските депутати полякът ще издържи изпита, предстои да разберем. Ако това се случи, Януш Войчеховски определено ще е най-странната птица като еврокомисар по земеделието в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, не е ясно. Засега е агрокомисар на кантар.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Ясни са вече имената и ресорите на новите еврокомисари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи днес своя екип и състава на новата ЕК. Ресор „Земеделие“ отива при полякът Януш Войчеховски, а българката Мария Габриел е предложена за еврокомисар по иновациите и младежтa.

Новата комисия ще се състои от осем заместник-председатели, в това число върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел (Испания). Заместник-председателите отговарят за водещите цели на ЕК. Те ще ръководят работата по въпроси като опазването на природата, цифровизацията, икономиката, съхраняването на европейския начин на живот.

Трима изпълнителни заместник-председатели ще имат двойна функция. Те ще бъдат едновременно заместник-председатели, отговарящи за една от трите основни теми в дневния ред на новоизбрания председател, и еврокомисари.

Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс (Холандия) ще съгласува работата по Европейския зелен пакт. Той ще отговаря и за политиката за борба с измененията в околната среда. Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестагер (Дания) ще съгласува цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера и ще бъде комисар по въпросите на конкуренцията.

Изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис (Латвия) ще съгласува работата в областта на икономиката в интерес на хората и ще бъде комисар за финансовите услуги. Останалите петима заместник-председатели са Жозеп Борел, Вера Юрова, (Чехия), Маргаритис Схинас (Гърция), Марош Шефчович (Словакия), Дубравка Шуица (Хърватия).

Останалите кандидати за еврокомисари са:

Йоханес Хан (Австрия) ще отговаря за "Бюджет и администрация" и ще се отчита пряко пред председателя на ЕК; Дидие Рейндерс (Белгия) ще бъде еврокомисар по правосъдието, включително по въпросите за върховенството на закона;  Стела Кириакидис (Кипър) е предложена за еврокомисар по здравеопазването; Кадри Симсон (Естония) ще отговаря за енергетиката; Юта Урпилайнен (Финландия) ще поеме международното сътрудничество; Силви Гулар (Франция) ще отговаря за вътрешния пазар; Ласло Трочани (Унгария) ще отговаря за политиката на съседството и разширяването на ЕС; Фил Хоган (Ирландия) е предложен за еврокомисар по търговията; Паоло Джентилони (Италия) ще бъде еврокомисар по икономиката;

Виргиниюс Синкявичюс (Литва) ще бъде еврокомисар по околната среда; Никола Шмит (Люксембург) ще отговаря за работните места; Хелена Дали (Малта) ще отговаря за въпросите за равенството;  Елиза Ферейра (Португалия) ще бъде еврокомисар за сближаването и реформите; Рована Плумб (Румъния) ще бъде новият еврокомисар по транспорта; Янез Ленарчич (Словения) ще поеме управлението при кризи; Илва Йохансон (Швеция) е предложена за еврокомисар по вътрешните работи. 

При избора на членовете от екипа си Урсула фон дер Лайен е спазила половия паритет. Сред еврокомисарите има 14 мъже и 13 жени. 8 от тях са от предишния състав на ЕК. 

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта