Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Публикувана в Бизнес

Много от българските потребители не правят разлика между маркировката върху етикета за „използвай преди“ и „най-добър до“, които се поставят на продуктите. Храната трябва да се изхвърли, ако е превишен срока „използвай преди“. Ако обаче на продукта е отбелязана дата за „най-добър до“,тя определя срока на трайност и ако храната не е с променени вкус, цвят, мирис, може да се консумира след изтичане на срока на трайност с няколко дни, дори и повече ( например спагети и макарони). Този маркер посочва срок за свежест и най добър вид, но храната е годна за консумация. Недоброто разбиране на понятията води и до висок процент на изхвърлена годна храна.   Това стана ясно по време на кръгла маса на тема: „Обсъждане на борбата със загубите на храни в България“. Домакин на форума е Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към Министерство на земеделието, храните и горите.

Според проучване на Европейската комисия, едва 20% от българите познават значението на обозначението, „използвай преди“ което е за годност на храната. За да бъдат по-добре информирани потребителите, ще се провеждат информационни кампании и проучвания. В ЕС най-голям процент - около 54% от годната за консумация храна се разхищава от домакинствата, следвани от преработватели, услугите с храни и търговията.

„Налага се да се предприемат мерки за промяна на отношението към на храните“, подчерта по време на дискусиите заместник-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов.

„Междуведомствена работна група разработва проект за Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубите на храни с цел да се отговори на необходимостта за намаляване на загубите и разхищението на храни. Програмата представя рамка за вземане на практически решения, от всички участниците по хранителната верига вкл. Потребителите от ЕС. Очаква се в края на март 2019 г, да се приеме делегиран акт на ЕК, с които да се въведе единна методология за ДЧ, посочи още доц. д-р Я.Иванов

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия реши днес да регистрира европейска гражданска инициатива, озаглавена "Задължително поставяне на етикети на храните като подходящи за невегетарианци/вегетарианци/вегани", съобщи пресслужбата на ЕК.

Вегетарианците и веганите в ЕС се затрудняват да намерят подходящи храни, пишат инициаторите. Трябва да четем списъка на съставките на всяка хранителна стока, за да преценим дали е годна за покупка, като особено внимаваме по отношение на неясните съставки, които могат да бъдат както от растителен, така и от животински произход, добавят те. Инициаторите призовават ЕК да предложи задължителни изображения върху етикетите на всички храни, с които да се обозначава дали стоките са невегетариански, вегетариански или вегански.

Решението на ЕК да регистрира инициативата се отнася само до правната допустимост на предложението. Засега комисията все още не е направила оценка на съдържанието.

Регистрацията на тази инициатива ще се осъществи на 12 ноември и от този момент започва едногодишен срок, в който организаторите могат да събират подписи в подкрепа на инициативата. Ако за една година се получат един милион гласа в подкрепа от поддръжници от най-малко седем различни държави от ЕС, ЕК ще трябва да предприеме действие в срок от три месеца.  
Комисията може да реши да предприеме или да не предприеме действия по искането, като и в двата случая трябва да се обоснове.
Публикувана в Новини на часа

По инициатива на Нейно Превъзходителство г-жа Мая Добрева, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия, на 23 октомври 2018 година, ще се проведе представяне на български биопродукти, със специалното участие на Българска Асоциация Биопродукти.

Българска Асоциация Биопродукти ще презентира продукцията на своите членове- произведени по биологичен начин вина, тахани, ядки, мед, сушени плодове, билки, сладка, млечни продукти, етерични масла и много други.

Българският биологичен сектор бързо се разраства през последните години, като се възползва от отличните природни и климатични условия, и съчетава старите традиции с иновациите и творчеството.

Събитието ще предостави уникална възможност на българските биопроизводители да разширят пазарите за реализация на качествени биопродукти, както и да установят контакти с местни производители.

Посетителите на изложението ще се насладят на разнообразието от биологични млечни продукти, здравословни закуски, сирене от кашу, лавандулови и ягодови сокове, малиново вино и много други неочаквани и вкусни продукти с невероятен вкус.

За Българска Асоциация Биопродукти това е една чудесна инициатива, която ще проправи пътя на българските биопродукти, коментират от Биоселена.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия разреши в бюджета на ЕП да бъдат предоставени и използвани 1,26 млн. евро за финансиране на пилотния проект за борба с двойните стандарти при храните. В проекта е предвидено средствата да бъдат насочени за финансиране на изследвания във всички страни-членки на ЕС. По този начин ще може да се установи продължават ли нелоялните търговски практики, има ли разлика в качеството и състава на продуктите.

Предстои да бъдат проверявани хранителни, козметични, бебешки продукти, тоалетни принадлежности. Много дълго време проблемът беше неглижиран и омаловажаван. Едва наскоро от Брюксел признаха, че разлика в качествените характеристики на стоките, в различните държави, има.

Пилотния проект ще защити интересите на потребителите, тяхното здраве и право на достъп до еднакво качествени продукти. В подкрепа на идеята застават Европейската организация на потребителите, Европейския информационен съвет за храните, Европейската комисия, различни браншови организации и евродепутати.

Публикувана в Новини на часа

Евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП отправи питания към Европейската комисия /ЕК/ относно средства за идентификация на селскостопански животни от рода на дребните преживни животни /ДПЖ/ в държавите-членки.

Въпросите му са продиктувани от породилите се съмнения в обществото за фалшиви ушни марки на ДПЖ и случаи на получаване на европейски субсидии за „виртуални овце“, както и все по-честите питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните.

По данни на животновъди най-малко 300 хил. са фиктивните ушни марки в България и това са „виртуални животни“.

Експерти предлагат използване на метода „търбушни болуси“ за маркиране на животните. Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5 — 8 cm и ширина 1,5 — 2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Той се подава през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.

 

Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент.

Евродепутат Момчил Неков пита ЕК:

1. Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се използват в държавите-членки?

2. Може ли Комисията да посочи, в кои държави членки се използват „търбушни болуси“?

Публикувана в Животновъдство

Европейската комисия разреши употребата на 4 сорта ГМО царевица за хора и животни. Става въпрос за сортовете MON 87427 x MON 89034 x NK603 и 1507 x 59122 x MON 810 x NK603. Подновени са и разрешителните на три сорта, които вече са на европейския пазар и това са DAS-59122-7, GA21 и захарното цвекло H7-1. Разрешителните важат за 10 години и се отнасят само за вноса и разпространението в ЕС, но не и за отглеждане, съобщи topagrar.com.

До решението се стигна, след като страните членки не можаха да съберат нужното мнозинство в Постоянния комитет за безопасност на храните, който отговаря за пускането на храни на европейския пазар. Причината е че повечето държавни експерти, които членуват в него, гласуват традиционно „въздържал се“. Така искането нито бива отхвърлено, нито одобрено. Съгласно процедурата, ако експертите не се произнесат, въпросът отива в Европейската комисия, която има последната дума.

Еврокомисията е издала общо 28 разрешителни за ГМО царевица и 1 вид цвекло.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия одобри българската програма за борба с двойните стандарти на храните в ЕС, която е на стойност 1.3 млн. евро. Това каза евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на извънреден брифинг, предаде Фокус.
„Имаме поредна ефективна крачка в решаване на проблема с двойния стандарт с храните и напитките в ЕС. Европейската комисия одобри пилотния проект, предложен от мен и колегата евродепутат Андрей Новаков, за справяне с двойния стандарт. Той е одобрен с най-високата възможна оценка – с клас „А“, така че вече ще има българска програма, свързана с борбата с двойните стандарти с храните и напитките в ЕС, която ще е на стойност 1.3 млн. евро. Тя ще подпомага всички потребителски организации, контактите им с държавните органи и провеждането на тестове за борба с двойния стандарт в различните стандарти“, каза още Радев и посочи, че по този начин ще да могат да се завеждат колективни потребителски искове там, където правата на потребителите са нарушени.
„До преди няколко години Европейската комисия отричаше въобще да има двоен стандарт, но след многобройните изследвания и писмени въпроси, които задавахме на ресорните комисари, това се промени. Призна се, че има двоен стандарт между храните в Източна и Западна Европа. Искаме да се определи единен стандарт на храните и напитките в ЕС и ако може, да има и централен орган, който да следи за спазването на този стандарт, така че да може гражданите на различните страни на ЕС да могат да имат достъп по еднакво качество храни", каза още той и коментира, че има двоен стандарт в ЕС и в различни други потребителски стоки като козметика, почистващи препарати, горива.
„Двойните стандарти са огромен бич на ЕС и ние ще направим всичко възможно, за да променим това. Надявам се, че с цялата информация, която ще се събере, да имаме една по-пълна картина в кои държави го има този проблем. И се надявам в крайна сметка да имаме едно ново законодателно предложение за уеднаквяване на стандартите“, обясни Радев.

Публикувана в Бизнес

„Подкрепям в голяма част направените предложения за опростяване на правилата за използване на географските означения“. Това заяви евродепутатът от Групата на социалистите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП на предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Потенциални български кандидати са Смилянският фасул, Брежанският кестен, Еленският бут, Силистренските кайсии, Странджанският чай и други. Месото от Източнобалканска свиня вече започна процедура по защита, както и Лютеницата от Първомай. До няколко месеца се очаква и решение от Еврокомисията относно Странджанския манов мед.

„Европейските географски означения са символ за качество и биват разпознати на все повече места. От вече над 3 години работя активно по популяризиране на схемите на географските означения в България и в Европа“, заяви Неков.

„Една от най-големите трудности безспорно е събирането на доказателства, че продуктът произхожда от определен географски регион. Приветствам предложението на Европейската комисия /ЕК/ това изискване да отпадне, защото вместо да помага на производителите да имат по-бързо видимост, те биват задължавани в търсене на подобен вид доказателства, а това ги ангажира с допълнителни ресурси - финансови и времеви. А основното им призвание е да запазят и създават поминък в селските региони. Това ще бъде голямо облекчение за производителите, а с това ще се дава по-бързо видимост на уникалните продукти“, коментира Момчил Неков.

Той допълни, че географските означения дават защита. „Никой няма право да имитира продукта, като в същото време потребителят е сигурен, че получава гарантирано качество“, каза Неков.

През 2015 г. евродепутат Неков стартира кампания „Да защитим българския вкус“, като част от нея е работата по идентифициране на потенциални български продукти за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Неков активно работи с българските институции за защита на български продукти. За съжаление България има само два защитени продукта – българското розово масло и горнооряховски суджук, за разлика от Гърция, които имат над 100 и Италия, които имат около 300.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за следващата година с 3% спрямо текущата, съобщава австрийското издание Volksblatt. Основната причина за това е предстоящото излизане на Великобритания от Общността. Брюксел предлага общият размер на бюджета през 2019 година да достигне 166 млрд. евро. Предвижда се парите за земеделие през 2019 година да се увеличат с 1,2% до 50 млрд. евро.

„Средствата ще са насочени основно към заетостта, младежите, миграцията, сигурността и солидарността, и трябва да доведат до повишаване на добавената стойност на европейските граждани”, заяви еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той призова ЕП и отделните страни членки да постигнат консенсус по отношение на бюджета възможно по-бързо.

По данни на ЕК за 2019 година за постигане на икономически ръст са предвидени близо 80 млрд. евро, 12,5 млрд. евро трябва да отидат за изследователската програма „Хоризонт 2020”, което е увеличение с 8,4% спрямо предходната година. Други 2,6 млрд. евро са предвидени за образование в рамките на програмата „Еразъм +”, което е ръст с 10,4% на годишна основа. Средствата за инфраструктура в рамките на ConnectingEuropeса увеличени с 34,6% до 3,8 млрд. евро, 233,3 млн. евро са предвидени за инициативи  свързани с повишаване на заетостта на младежите в региони с висока младежка безработица. Кохезионните фондове ще се дотират с 57 млн. евро (+2,8%) а 40 млн. евро ще са за структурните фондове на страните членки. 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта