Националната асоциация на зърнопроизводителите взе участие в първата среща за "Устойчиво бъдеще на земеделието в ЕС" на земеделските камари на държавите от Региона "Три морета" (страните членки от Централна и Източна Европа). По време на престижния форум Aсоциацията беше представена от председателя на УС Светослав Русалов и и.д. изпълнителен директор Ася Гочева. В срещата, организирана от Полския Национален Съвет на Земеделските Камари, участваха ръководителите на земеделските камари и фермерски съюзи от общо 12 държави - Австрия, България, Хърватска, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Румъния.

Позицията на НАЗ

Конференцията във Варшава беше открита от заместник-министъра на земеделието на Полша Ева Лех и председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент Чеслав Секиерски. След изказването на представителя на ЕК г-н Мигас, по повод  Съобщението за бъдещето на прехраната и селското стопанство в ЕС, фермерските организации също коментираха неговите насоки. В своето обръщение НАЗ обърна внимание, че Съобщението съдържа много неясноти относно новия модел на предоставяне на подпомагането и лансирането на принципа на субсидиарност при определянето и прилагането на бъдещите национални стратегически планове за ОСП от страна на държавите членки. СпоредАсоциацията създаването на 28 различни национални плана за ОСП може да доведе до ренационализация на тази общоевропейска политика.

За стабилно и конкурентоспособно европейско земеделие

НАЗ подчерта още, че намаляването на разликите в подпомагането между държавите членки и изравняването на директните плащания между европейските фермери е ключово за бъдещето на ОСП и нейната стабилност. Това, както и възможността определянето на тавана на плащанията по Първи стълб да бъде решение на страните членки, залегна и в подписаната на 18 октомври тази година Братиславска декларация. НАЗ, както и всички останали участници в конференцията във Варшава, бяха единодушни, че евентуалното въвеждане на национално съфинансиране на директните плащания може да доведе до изкривяване на конкурентоспособността на сектора на ниво ЕС. Предлаганата нова зелена архитектура от друга страна, според която ще е възможно миксиране на мерките от Първи и Втори стълб, като същевременно се спазват базовите изисквания (практики за опазването на околната среда и климата) като условие за получаване на директните плащания, могат да доведат до задълбочаване на административната тежест за земеделските стопани.

Устойчиви агро-практики в помощ на околната среда

Всички делегации се съгласиха, че оттук нататък предстои много работа - както за националните администрации, така и за фермерските организации. Във втората част на форума, която бе посветена на устойчивостта на земеделието в ЕС, участие взе и Генералният секретар на COPA-COGECA Пека Песонен. В края на срещата представителите на фермерските организации подписаха обща декларация, с която се ангажират да промотират устойчиви земеделски практики, за да минимизират вредното въздействие на земеделието върху околната среда.

*Инициативата „Три морета”, също позната като инициативата BABS (от английски: Балтийско, Адриатическо и Черно море), е форум на държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която цели да създаде диалог между север и юг по редица въпроси, касаещи държавите членки. Дванайсетте държави, повечето от които от бившия Източен блок, се срещат на високо ниво за първи път в Дубровник през 2016 г. Инициативата „Три морета” е съставена от 12 държави по оста между Балтийско море на север до Адриатическо и Черно море на юг: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Публикувана в Бизнес

Зърнените барони у нас и в ЕС от следващия програмен период ще получават по-малко пари от еврофондовете, защото ще се прилагат прогресивно намаляващи плащания за големите площи. Това става ясно от съобщение на ЕК до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство". Едновременно с това Брюксел планира повече пари за прехранващите се само от фермерство, пише "Монитор".

Графика в документа показва, че 3,43 млн. малки стопанства до 5 ха с обща обработваема площ 7,7 млн. ха получават годишно по 2,4 млрд. евро. На други 3,29 млн. стопанства от 5 до 250 ха, простиращи се на 107,4 млн. ха се пада най-голяма сума от 29,3 млрд. евро, а на големите ферми с по над 250 ха, които са 80 хиляди, имащи общо дял в ЕС от 44,2 млн. ха - 9 млрд. евро.

Еврокомисията смята още, че за по-резултатно насочване на директните плащания, за да се осигурят доходи за всички земеделски стопани навсякъде в ЕС, би трябвало да се въведе задължителен таван за директните плащания, вземайки под внимание работната ръка, за да се избегнат отрицателните ефекти върху работните места.

Публикувана в Бизнес

Опростените правила и по-гъвкавият подход ще гарантират, че с общата селскостопанска политика (ОСП) се постигат реални резултати — подпомагат се земеделските стопани и се насърчава устойчивото развитие на селското стопанство в ЕС.

Това са възловите елементи, залегнали в основата на приетото днес от Европейската комисия съобщение относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, в което са изведени начините да се гарантира, че най-дългогодишната обща политика на ЕС е подготвена за бъдещите предизвикателства.
 
Водещата инициатива е държавите членки да поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си по линия на ОСП, за да постигнат амбициозните общи цели, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие.
 
Заместник-председателят на КомисиятаЮрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Общата селскостопанска политика е в центъра на нашите усилия от 1962 г. насам. От една страна, трябва да гарантираме, че тя осигурява здравословна и вкусна храна за потребителите, както и работни места и растеж за селските райони, а от друга, ОСП трябва да се развива успоредно с други политики. Нашето предложение, което е съобразено с изразените от заинтересованите страни мнения при проведените обширни консултации, представлява важна стъпка към модернизирането и опростяването на ОСП. Въведеният от Комисията нов модел ще гарантира по-голяма субсидиарност за държавите членки, които ще трябва да изготвят стратегически планове за ОСП, включващи действията им по стълб I и II, което ще осигури възможност за опростяване, по-добра съгласуваност и наблюдение на резултатите.“
 
Фил Хоган, комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони, заяви: „С днешното съобщение се гарантира, че с общата селскостопанска политика ще бъдат постигнати нови и актуални цели, например насърчаване на развитието на интелигентен и устойчив селскостопански отрасъл, активизиране на грижата за околната среда и на действията в областта на климата, както и укрепване на социално-икономическата структура на селските райони. Документът бележи съществена крачка към промяна в прилагането на ОСП. На мястото на сегашната ще бъде въведена нова система за прилагане, благодарение на която държавите членки и регионите ще се ползват от много по-голяма степен на субсидиарност.“
 
Настоящата двустълбова структура се запазва, а чрез опростения и по-гъвкав подход ще бъдат набелязани подробни действия за постигането на тези цели, договорени на равнището на ЕС. Така всяка държава от ЕС ще разработи свой собствен стратегически план — одобрен от Комисията — в който ще определи как възнамерява да постигне целите. Вместо върху съответствието с изискванията, акцентът ще бъде поставен по-скоро върху наблюдението на напредъка и гаранциите за това финансирането да бъде насочено към постигане на конкретни резултати. Преминаването от общовалиден към индивидуализиран подход означава, че самата политика, както и въздействието ѝ върху реалния живот ще бъдат по-близо до хората, които я прилагат на практика.
Подкрепата за земеделските стопани ще продължи посредством системата за преките плащания. Съобщението не е в разрез с резултатите от дебата относно бъдещето на финансите на ЕС, нито с предложението за следващата многогодишна финансова рамка (МФР). В него са разгледани, макар и неизчерпателно, някои възможности за гарантирането на справедлива и по-целенасочена подкрепа на доходите на земеделските стопани.
 
Изменението на климата и натискът върху природните ресурси ще продължат да оказват влияние върху селското стопанство и производството на храни. Бъдещата ОСП следва да бъде отражение на по-амбициозни цели по отношение на ефективното използване на ресурсите, грижата за околната среда и действията в областта на климата.
 
Останалите предложения включват:
 
  • насърчаване на използването на модерни технологии за подпомагане на земеделските стопани по места и повишаване на прозрачността и сигурността на пазара;
  • акцентиране върху възможностите да се насърчат младите хора да започнат селскостопанска дейност съобразно условията в конкретните държави членки, например в областта на поземленото данъчно облагане, планирането и развитието на уменията;
  • намиране на решения във връзка с опасенията на гражданите по отношение на устойчивото селскостопанско производство, включително здравеопазването, храненето, разхищението на храни и хуманното отношение към животните;
  • стремеж към съгласувани действия между различните политики в съответствие с глобалното измерение, по-специално по отношение на търговията, миграцията и устойчивото развитие;
  • създаване на платформа на равнището на ЕС за управление на рискове с цел намиране на най-добрите начини да се помогне на земеделските стопани да се справят с несигурността, произтичаща от изменението на климата, нестабилността на пазара и други рискове.
Комисията ще представи предложенията, с които очертаните в съобщението цели ще бъдат законодателно скрепени, преди лятото на 2018 г. след представянето на предложението за МФР.
 
Контекст
На 2 февруари 2017 г. Европейската комисия започна консултация относно бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП), за да се установи кои елементи от настоящия ѝ формат могат да бъдат опростени и модернизирани. По време на тримесечния период на консултации Европейската комисия получи над 320 000 отговора, предимно от отделни лица. При консултацията бе установено, че повечето участници желаят да запазят силна обща селскостопанска политика на равнището на Европейския съюз, но смятат за необходимо тя да бъде по-опростена и по-гъвкава, както и насочена в по-голяма степен към посрещането на най-важните предизвикателства, а именно осигуряването на добър жизнен стандарт за земеделските стопани, опазването на околната среда и борбата с изменението на климата.
 
Публикувана в Новини на часа
Европейската комисия (ЕК) отпуска 433 милиона евро на  земеделските производители, стана ясно от публикувания регламент на Комисията. Средствата са налични в резерва на ЕК за кризи в сектора през 2017 г. Изчислените суми за всяка страна-членка на ЕС могат да се възстановяват на земеделските производители от 1 декември 2017 г. 
Въпреки редицата критични ситуации в сектора през изминалата година, натрупаните суми от директните плащания на стопаните за тази година, не бяха изразходвани. Допълнителните мерки за подпомагане на отраслите, срещащи затруднения, като секторите плодове, зеленчуци, мляко и животновъдство, бяха финансирани от съществуващия бюджет през 2017 г.
Определената сума за България е в размер на 7 720 511 евро, става ясно от публикувания днес регламент на ЕК.
Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия призова страните членки да предприемат повече действия, за да гарантират, че употребата на пестициди е устойчива и не излага на риск човешкото здраве или околната среда. 

Прилагането на европейските правила не е еднакво във всички страни членки и така не се постигат всички цели, заложени в Директивата за пестицидите от 2009 г. се казва доклад на ЕК, цитиран от euractiv.com. В доклада си Комисията посочва, че ако се прилагат според оторизираните правила, одобрените от ЕС продукти за растителна защита не увреждат човешкото здраве и това на животните и нямат неприемливи ефекти върху околната среда.

Комисарят, отговарящ за здравето и безопасността на храните Витенис Андриукатис посочва, че знае от първа ръка, че гражданите са загрижени за влиянието на пестицидите върху здравето и околната среда: „Знаем за тази загриженост и работим със страните членки за постигане на устойчива употреба на пестицидите в отглеждането и производството на храна“.

Всички страни членки са приели свои планове за действие, в които са застъпени измерими цели и срокове за намаляване на употребата на пестициди, но според официални лица на ЕС няма амбиция и постоянство в прилагането на тези планове. Според доклада на Комисията в 80% от тези планове обаче не е уточнено как могат да се измерват заложените резултати.  Много страни членки са заложили да бъде ограничено замърсяването на водите с пестициди като се създадат буферни зони, но тези зони са твърде малки.

Мониторинг на водите, проведен в 16 държави членки през 2012 е показал, че 20% от подземните води и 16% от реките имат „лош химичен статус“. Докладът посочва, че страните могат да намалят употребата на пестициди като заложат на интегрирана система за управление на вредителите.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия заделя 2 милиона евро за мерки срещу продажбите на идентични хранителни продукти с различни съставки в рамките на съюза. До края на ноември специализираните органи в страните членки могат да кандидатстват с проекти за изследване на продукти или за мерки за предотвратяване на тази практики, съобщава Регал.

Решението идва, след като преди две години чешките и словашките власти алармираха, че идентични продукти в Германия и Австрия имат силно различаващи се съставки спрямо тези, които се предлагат на техните пазари. Например в газираните напитки в Германия се използва захар, докато масово в източноевропейските страни тя е заменена с фруктоза и изкуствени подсладители като аспартам. През юни българската агенция по храните установи, че при 20% от изследваните от нея 31 идентични продукта, продавани в България, Австрия и Германия, има разлики в съставките.
Еврокомисията освен това ще разработи и единна методология за тестване на продуктите в националните лаборатории. Сега част от производителите критикуват качеството на тестовете. Например част от откритите от българската агенция по храните разлики от по няколко процента в съставките на отделни продукти може да се дължат на най-обикновена статистическа грешка.
Първоначално Брюксел отказваше да вземе отношение по проблема. Преди два месеца Европейската комисия направи изявление, че не съществуват доказателства за систематична практика от страна на производителите да продават храни с различно съдържание в отделните страни членки.

Публикувана в Бизнес

България има възможност да използва един милион евро от ЕК, с които да се направят допълнителни тестове на храните, за които има съмнение за двоен стандарт. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова. Във видиообръщение по време на форум в парламента, организиран от омбудсмана Мая Манолова, тя призова компетентните власти да кандидатстват за средства. 

Обща декларация за спешни мерки и единни стандарти срещу двойните стандарти за храните в Централна и Източна Европа от една страна и Западна Европа от друга, подписаха българският министър на земеделието Румен Порожанов, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, омбудсманът на страната Мая Манолова, представители на браншови организации и евродепутати и български народни представители.  Целта е страната ни да има единна позиция, която да бъде представена пред Европейския парламент в края на септември.

Министър Порожанов защити необходимостта от документ, „който ясно да каже, че на общия европейски пазар съставките на един и същи продукт трябва да бъдат единни.“ При разлика в съдържанието, трябва да има обозначение на опаковката, за да са информирани потребителите, коментира министърът.

Необходима е промяна в европейското законодателство за храните, тъй като към момента то е концентрирано върху безопасността на храните и изписването на съставките на етикета, но няма изискване храните, предлагани под една търговска марка като един и същ продукт да са с еднакъв състав, посочи Мая Манолова.

Да се забрани практиката производителите да предлагат стоки от една и съща марка, с еднакъв етикет, но с различно съдържание и различна цена в Централна и Източна Европа и в западната част на континента. Това е едно от общо трите основни искания, формулирани от омбудсмана. Другите са да има ясен механизъм за контрол и сериозни санкции срещу нарушения на правилата.

Манолова изнесе резултатите от опростено потребителско проучване, според което в цените и съдържанието на хранителни продукти от Берлин, Виена и София е имало разминавания, включително при детските храни. Близо 150% по-скъп е бил у нас детски сок, при положение, че етикетите у нас и за Западна Европа били еднакви. Българските деца консумират пюре с по-високо съдържание на рапично олио при това на 26% по-висока цена, шоколадово-млечните десерти са с 1% по-малко шоколад и 3% по-малко мляко, но 93% по-скъпи от тези в Берлин. Известна безалкохолна напитка пък у нас се предлага с глюкозо-фруктозен сироп, а в Западна Европа – със захар.

Крайно време е българската администрация да влезе в час и да реши какви са нейните правомощия в защита на потребителите и данъкоплатците в страната и да последва примера на колегите си от Полша, Чехия, Словения. 

Публикувана в Бизнес

Благодарение на програмата JRC MARS Explorer на Европейската комисия, която е на разположение на английски език, всеки потребител на интернет ще може в реално време да наблюдава метеорологичните условия и развитието на основни култури с икономическо значение в целия ЕС. Системата показва фазата на развитие на културите, степента на влажност на почвата, валежите, жътвата и сеитбата. Скоро ще бъде включена и възможността за наблюдение на културите през сателит.

Информацията е илюстрирана на карти с висока резолюция и графики, които се обновяват три пъти в месеца. Данните, представени чрез тези графични инструменти, представят състоянието на културите и климатичните условия в Европа. Тези данни могат да бъдат свалени на всеки компютър и да бъдат използвани в презентации. Информацията за времето е събрана от няколко хиляди метеорологични станции в Европа, като чрез компютърен модел са направени симулации за развитието на културите.

Информацията за времето включва: средна, минимална и максимална температура, климатичен баланс на водата, брой студени дни с минимална температура под 0°C, брой топли дни с максимална температура от над 30°C, брой дни със значителни валежи, нива на валежите и др. Индикаторите са представени в абсолютни стойности и са сравнение със средните стойности в дългосрочен план. Честата актуализация на информацията ще предостави възможност на потребителите да проверят дали определени тенденции в развитието на културите, които са представени в бюлетина на Европейската агенция за наблюдение и анализ на зърнените култури (MARS), продължават да се развиват през следващите месеци. Бюлетинът е обществено достъпен и показва развитието на основни земеделски култури с икономическо значение – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, ръж, картофи, захарно цвекло и рапица, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

Публикувана в Бизнес

Департаментът по земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия създаде  нов Bioeconomy Knowledge Centre, който стартира на 20 юли тази година. Той ще помогне за споделянето на знания и информация между фермерите относно биоикономиката, съобщава ЕК 

Центърът е създаден от и за ЕК и ще представлява централен познавателен хъб, който ще подпомага доказани политики в земеделието и развитието на селските райони в сектора, чрез осигуряването на знания по биоикономика, включително данни, статистика и експертно мнение.

Селското стопанство и развитието на селските райони играят съществена роля в развиването на биоикономиката. Този тип икономика включва употребата на възобновяеми биологични ресурси от земята и морето до произвеждането на храна, биоенергия и суровини.

Относно земеделието и селските райони ресурсите идват от горите, културите и животните.

За периода 2014-2020 г. са планирани дейности в тази насока. За тях са предназначени 800 млн. евро.

Изчислено е по този начин да бъдат генерирани други инвестиции в общ размер от 2,7 млрд. долара за производството на възобновяема енергия. Създаването на енергия във фермите и на местно ниво запазва и създава работни места в селските райони, където се произвеждат агропродукти и горска биомаса.

С тези средства ще бъдат финансирани различни проекти в Европа, които са насочени към биоикономиката.

Например румънски млекопроизводител изгради съоръжение за възобновяема енергия с помощта на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съоръжението използва вторични продукти от производството на мляко и ги трансформира в биогаз. Това е спомогнало да бъде намалена консумацията на енергия във фермата, а също така да се намалят емисиите от газ почти до нулата.

От друга страна производството на биогаз е понижило цената на продукцията – така стопанството е увеличило приходите си и е станало по-конкурентоспособно в дългосрочен план, обясняват експерти от Еврокомисията.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия (ЕК) е започнала разследване на планираното придобиване от страна на германската химическа и фармацевтична компания "Байер" на американската компания за пестициди "Монсанто", съобщава "Асошиейтед прес".

ЕК, която следи за нормалното функциониране на конкуренцията в Европа, изтъкна, че има опасения, че сливането може да ограничи конкуренцията в области като пестициди и семена.

"Трябва да осигурим ефективна конкуренция, така че земеделските стопани да имат достъп до иновативни продукти, по-добро качество и също така да купуват продукти на конкурентни цени", посочи еврокомисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер.

ЕК допълни, че ще проучи и дали това би попречило на достъпа на конкуренти до дистрибутори и земеделски стопани.

"Байер" посочи в изявление, че "очаква по-нататъшен преглед на предложеното придобиване на "Монсанто" заради размера и обхвата на сделката". През септември миналата година "Монсанто" прие предложението на "Байер" да плати 57 млрд. долара на нейните акционери и да поеме задължения в размер на 9 млрд. долара. Ако сделката се осъществи, това ща създаде най-голямата компания в света за пестициди и семена.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта