От МЗХГ въвеждат промени в методиката за кръстосано съответствие. Те са наредени със заповед на земеделския министър от 24 юли, тази година.

Ако се установи неспазване на кръстосаното съответствие, намаление има при следните плащания:

•    Схеми за директни плащания: схема за единно плащане на площ (СЕПП); преразпределително плащане; зелени плащания; плащане за млади земеделски стопани; доброволно обвързано с производството подпомагане; специално плащане за култура – памук.
•    Плащания по мерки от Националната лозарска програма – „Преструктуриране и конверсия на лозя“ и „Събиране на реколтата на зелено“.
•    Годишни премии по компенсаторни мерки на ПРСР: мярка 10 „Агроекология и климат“; мярка 11 „Биологично земеделие“; мярка 12 „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите; мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“; мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Промени, които касаят животновъдните обекти:

  • Отпада изискването животновъдният обект да е регистриран по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Достатъчно е данните на животновъдния обект и идентифицираните животни да са въведени в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС.
  • Променя се и въвеждането на данни за новородени и закупени животни; умрели; за транспортиране, промяна на собственост или клане. То може да се извършва по електронен път - чрез Интегрираната информационна система на БАБХ.

Актуализираните документи за кръстосано съответствие можете да намерите в интернет сайта на МЗХГ, в рубриката „Кръстосано съответствие”. Документите включват:

Публикувана в Агроновини

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели 3,2 млн. лв. за 2020 г. по схемата de minimis за компенсиране на част от разходите за транспорт от стопанството до преработвателното предприятие, логистика, сортиране на продукцията, нейното почистване, калибриране и съхранение на готова продукция от праскови и нектарини, сливи, малини, домати, пипер и патладжан. Помощта е част от мерките, които се въвеждат от държавата като облекчения за земеделските стопани, заради пандемията от коронавирус (COVID-19).

Финансовата подкрепа ще се предоставя на преработвателни предприятия, с изключение на тези, извършващи дестилация и производство на ферментационни продукти.

Предприятията трябва да бъдат регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и да са вписани в публичния регистър на БАБХ (по списък от БАБХ). Те трябва да притежават документ, удостоверяващ извършеното плащане към земеделския стопанин, както и протокол, издаден от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), съвместно с ОД „Земеделие“ към МЗХГ на земеделския стопанин за реколтиране на съответната култура.

На финансиране имат право всички предприятия, които завишат обема на изкупената продукция от регистрирани земеделски производители с над 15% спрямо 2019 г.

    Предвидените ставки за подпомагане са:

   - праскови и нектарини - единичната ставка от 27 лв./тон;

  - сливи - единичната ставка от 21 лв./тон;

   - малини - единичната ставка от 139 лв./тон;

   - домати - единичната ставка от 30 лв./тон;

   - пипер - единичната ставка от 37 лв./тон;

  - патладжан - единичната ставка от 20 лв./тон;

Предвижда се признати организации и групи на производители да бъдат допустими за подпомагане, чиито членове са заявили през Кампания 2020 участие по схемата за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци на открити площи.

Указанията за държавната помощ и съпътстващите ги регистри ще бъдат публикувани на сайта на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Агроновини
Понеделник, 27 Юли 2020 16:19

Като няма хляб, пийте бира

Кабинетът „Борисов - 3“ се бръкна в държавния портфейл и извади 2 млрд. лева, за да запуши народното недоволство. Явно бившият здравен министър Кирил Ананиев, прочут като безспорен финансист, бързо е направил аритметиката и премиерът смело е развързал кесията.

Мерките обаче едва ли ще спасят правителството. И не за друго, а защото даже да са правилно разчетени като харч, съвсем не са далновидни като политики на подкрепа.

Унизително е да се купува благоразположението на пенсионерите с мизерните 150 лева, дадени на три пъти. Това са горе-долу 3 прилични обяда в среден клас ресторант, ако човек е решил да започне с питие и салата и да завърши с десерт. Българските пенсионери обаче отдавна са забравили какво е ресторант. С 200-300 лева на месец, те броят стотинките за хляба и за киселото мляко. И имат точен разчет колко пъти в седмицата ще си позволят да ядат месо.

Вместо правителството да им подхвърля това подаяние, да беше направило друго – да изкупи продукция от български фермери /плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, консерви, брашно, захар, олио/ и да я раздаде на хората. Така ще се помогне на две групи – на бизнеса и на най-уязвимите. В това могат да бъдат впрегнати и общините – кой, ако не местната власт, най-добре познава местния бизнес? Да уточним – става дума за малки и средни производители, а не за онези, дето са си надвили на всички масрафи и могат да си позволят известни загуби.

В целия този разговор за мерки при криза къде е земеделското министерство, къде са синдикатите, къде са браншовите организации? От МЗХГ изкрънкаха едни 100 млн. лева от Брюксел и решиха, че стига им толкова извънредна подкрепа на българските фермери. Кой ще се класира за нея, е съвсем отделен въпрос.

За политики на подкрепа се иска държавническо мислене. Не да раздаваш пари на калпак и напосоки, а наистина да се поставиш на мястото на другите. На онези, които се чудят къде да си продадат стоката и на онези, които едва свързват двата края.

А сега какво излиза – като няма хляб, пийте бира. Щото й свалихме ДДС-то на 9%. Правителството обаче не отчита един простичък факт: когато 30 години си пил студена вода, трудно се хващаш на такава въдица. И не ти е нито до вино, нито до бира. Ами ти идва да хванеш кривака.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Понеделник, 27 Юли 2020 10:24

Въпроси с повишена трудност

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

Публикувана в Коментари

Важно е земеделците да ги познават, защото практиките ще залегнат в националния стратегически план

Земеделското министерство публикува списък на земеделските практики от полза за климата и околната среда. Представените практики имат информативна цел и нямат обвързващ характер. Те са в режим на обществено обсъждане до 10 август и ще бъдат част от националния стратегически план. Какво пише в документа по отношение за системите за производство и управление на обработките в стопанството?

Консервационно земеделие. Обработки, целящи запазване на почвения ресурс

Ефективното консервационно земеделие се основава се на три основни принципа:

  • минимални механични нарушения на почвата (т.е. без оран) чрез директно поставяне на семена и / или тор;
  • постоянно почвено органично покритие, с най-малко 30% с остатъци от култури и / или покриващи култури;
  • диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация.

Без обработка – директна сеитба

Директна сеитба без оран в предварително наличната покривна растителност – жива или унищожена, например мулч.

Ползи: Намалени разходи, свързани с предсеитбените обработки, които не се извършват. Намаляване на заплахите от ветрова и водна ерозия на почвата. Намаляване на уплътняването на почвата и увеличена биоактивност. Намаляване на изпарението и прекомерната загуба на влага в почвата, често пъти в критични за развитието на земеделските култури. По слабо развитие на плевелите в дългосрочен план, водещо до по-малка употреба на хербициди.

Недостатъци: Трудности за ефективен контрол на плевелите, покривната растителност и мулч. Увеличени разходи, свързани с механичния контрол на плевелите. Необходимост от специални машини, като сеялка за директна сеитба и други специализирани машини.

Минимални обработки на почвата

Strip-Till (обработка на ивици) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда.

Ridge-till – (обработка на лехи) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда. Сеитбата се извършва на гребена на лехата и обикновено включва премахване на върха ѝ. Растителните остатъци остават на повърхността между лехите. Борбата с плевелите се извършва посредством химични средства, понякога комбинирани и с механична обработка, по време на която се възстановяват лехите.

Mulch-till – (мулчираща обработка) - представлява управление на количеството, ориентацията и разпределението на остатъци (растително-стъблена маса) от културни и други видове растения върху почвената повърхност целогодишно докато се развиват растенията. Специфично за системата е, че докато при no-till и strip till обработките, където се обработва малка част от повърхността на полето (до 30 %), при мулч тил се прилага слята обработка на повърхността.

Opti-till или Minimum-till - Характеризират се с минимални, частични, слети обработки на почвата, една, две или три на брой в зависимост от вида почва и от конкретните климатични условия. Това е технология, при която дълбоките почвени обработки се заменят от изграждане на биологична еко-система на почвата. В нея микроорганизмите, корените и другата почвена фауна, поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества. Минималните обработки запазват въглерода в почвата, предпазват я от водна и ветрова ерозия, предотвратяват уплътняване, подобряват почвеното плодородие. Плодородието на почвата (хранителните вещества и водата) се регулира, чрез управление на почвената покривка от предходната култура, частичните обработки на почвата и контрол върху плевелите. Използват се сертифицирани семена, защото сертифицираните семена са здрави, едри с добра кълняема енергия. Покриването на почвата с растителни остатъци от предходната култура, задържа влагата в почвата, което спомага за биологичната активност в така наречената жива почва, по този начин въглерода се запазва в почвата и се използва като храна за следващата култура. При тези обработки количеството на химичния фосфор и химичния азот е силно намалено, поради подобрената биологична активност на почвата, която се превръща в храна за растенията. Спазва се подходящ сеитбооборот. Внасят се бактерии в почвата, които от една страна разграждат растителните остатъци и от друга допринасят за почвеното плодородие. Добрата биологична активност на почвата способства за добър имунитет на растенията, поради този факт използването на химични вещества се намалява на 50% от съответната доза. Веднага след жътва в полето се влиза с иглен култиватор, това е обработка на 2-3см, която цели да разпредели сламата равномерно върху почвата и да затвори капилярите на почвата, при повторно влизане в полето с игления култиватор се унищожават плевели и самосевки без да се налага пръскане с хербицид. Следващото влизане в полето е с инвентар за минимални, слети, частични обработки - култиватор, таралежки и др., след което се засява културата с директна сеялка. Слетите минимални обработки по-лесно се практикуват, тъй като изискват по-малко разходи и по-малко инвестиция в дигитализация, но за успешното й реализиране е необходима висока степен на информираност и обмен на опит на добри практики. За въвеждането на Opti-till или Minimum-till в едно стопанство не е необходима висока степен на обучение и може да се прилагат независимо от формата на полето.

Изводи:

• При многократното преминаване по повърхността на почвата с цел обработката й, обемната и́ плътност се променя в хоризонта 10 см. до 80 см. и достига стойности от 1,68-1,70 t/m3 , а в някои случаи и по-високи. Казано по друг начин - почвата се уплътнява.

• При намален брой обработвания на почвата се увеличава обемната плътност и съпротивлението срещу проникване на твърдо тяло в почвата, което не води до оптимизиране на въздушния режим в първите две-три години на приложение, но води до увеличаване на органичното вещество в повърхностния слой с около 0,15 - 0,20% на година.

• При обработване на почвата и при използване на водоакумулиращи материали, рязко се увеличава количеството на поетата от почвата вода, а водната ерозия се намалява. При наклон на терена от 3% и след обработване по контура, почвата може да поеме до 90 mm/m вода при интензивен валеж, без да се активира водна ерозия. В реални условия може да се „спестят от едно до две поливания“, което е и най-голямото предимство на тези начини за обработване на почвата.

• Температурата на почвата в повърхностния 8-10 сm слой е по-ниска при нулевото обработване на почвата, вследствие на което сеитбата трябва да се провежда при достигане на температура от 8о С на дълбочината на полагане на семената.

• При обработване на почвата с внасяне на минерални торове в дълбочината на обработване се наблюдава с 30% по-добро развитие на кореновата система, 21-32% по-добро усвояване на водата и увеличаване на добивите с 12 - 30%.

• При този вид обработвания се наблюдава намаление на енергийните и трудови разходи с 12-15%.

• Приложението на естествени водоакумулиращи материали не води до промяна на рН и химичните свойства на почвите.

Ползи:

• възможност за активизиране на микробиологичната дейност в почвата при развитие на кореновата система на растенията и усвояването на хранителните елементи;

• доближаване на агроекосистемите до природните екосистеми при повисоко възпроизводство на органично вещество и запазване и/или повишаване на почвеното плодородие;

• запазване на няколко слоя органични остатъци по повърхността на почвата – разложени, полуразложени и свежи, с което се изпълняват най-малко две изключително важни условия – защита на почвата от водна и ветрова ерозия и възможност за намаляване на водния стрес, когато растенията се отглеждат без напояване и при тенденции за удължаване на сушавите периоди;

• създаване на предпоставки за икономия на горива и енергия поради периодичното елиминиране на най-тежките и скъпоструващи основна и предсеитбена обработка на почвата и окопаване по време на вегетацията.

Недостатъците:

• Влошаване на водно-физичните свойства на почвата, особено в първите 2-3 години, вследствие на уплътняването, причинено от намаления брой обработвания и изразяващи се в ниска хидравлична проводимост и аерация на почвата;

• Неблагоприятно влияние на големите количества растителни остатъци, намиращи се по повърхността на почвата, върху поникването и растежа на растенията;

• При липса на подходяща техника - невъзможност за дълбоко внасяне на органични и минерални торове и последяващ слаб ефект върху храненето на растенията;

• Увеличение на популациите на вредителите, населяващи почвата, чиято численост се регулира с обработката на почвата.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 03 Юли 2020 16:12

Прогнозни ставки по COVID-1

От земеделското министерство са разписали прогнозни ставки, които следва да бъдат обсъдени със земеделския бранш - в отговор на искането от страна на Европейската комисия по извънредната компенсационна подмярка COVID-1 да се плаща на категория стопанство. Какви са ставките?

Плодове

•    до 1 ха – 500 лв.
•    над 1 ха до 5 ха – 1 500 лв.
•    над 5 ха до 10 ха – 4 000 лв.
•    над 10 ха до 20 ха – 8 000 лв.
•    над 20 ха до 30 ха – 12 000 лв.
•    над 30 ха – 13 500 лв.

Оранжерийни зеленчуци

•    до 0,5 ха – 2 700 лв.
•    над 0,5 ха до 1 ха – 5 000 лв. 
•    над 1 ха до 2,5 ха – 11 000 лв.
•    над 2,5 ха – 13 500 лв.

Зеленчуци на открито

•    до 1 ха – 650 лв.
•    над 1 ха до 5 ха – 3 000 лв.
•    над 5 ха до 10 ха – 5 000 лв.
•    над 10 ха до 15 ха – 8 000 лв.
•    над 15 ха до 20 ха – 9 000 лв.
•    над 20 ха – 13 500 лв.

Маслодайна роза

•    до 1 ха – 900 лв.
•    над 1 ха до 5 ха – 4 000 лв.
•    над 5 ха до 10 ха – 7 000 лв.
•    над 10 ха до 20 ха – 10 000 лв.
•    над 20 ха – 13 500 лв.

Винени лозя

•    до 1 ха – 300 лв.
•    над 1 ха до 5 ха – 1 500 лв.
•    над 5 ха до 10 ха – 2 500 лв.
•    над 10 ха до 30 ха – 5 000 лв.
•    над 30 ха до 50 ха – 9 000 лв.
•    над 50 ха – 13 500 лв. 

Декоративни растения

•    до 1 ха – 2 000 лв.
•    над 1 ха до 5 ха – 8 000 лв.
•    над 5 ха до 10 ха – 12 000 лв.
•    над 10 ха – 13 500 лв.

Овце и кози

•    от 10 бр. до 49 бр. – 500 лв.
•    от 50 бр. до 99 бр. – 750 лв.
•    от 100 бр. до 299 бр. – 2 000 лв.
•    от 300 бр. до 499 бр. – 3 500  лв.
•    от 500 бр. до 999 бр. – 7 500 лв.
•    над 999 бр. – 13 500 лв.

Говеда

•    от 5 бр. до 9 бр. – 500 лв.
•    от 10 бр. до 49 бр. – 1 500 лв.
•    от 50 бр. до 99 бр. – 3 500 лв.
•    от 100 бр. до 249 бр. – 9 000  лв.
•    над 249 бр. – 13 500 лв.

Биволи

•    от 10 бр. до 49 бр. – 1 500 лв.
•    от 50 бр. до 99 бр. – 4 500 лв.
•    от 100 бр. до 200 бр. – 9 500 лв.
•    над 200 бр. – 13 500 лв.

Пчеларство

•    до 49 бр. – 250 лв.
•    от 50 бр. до 149 бр. – 500 лв.
•    от 150 бр. до 499 бр. – 1 250 лв.
•    над 499 бр. – 3 500 лв.

Публикувана в Агроновини

През юли трябва да бъде отворен прием по подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони. Той ще бъде изцяло целеви – за стопани, които имат регистрирани и животновъдни стопанства. Бюджетът по подмярката е близо 60 млн. лева.

Във връзка с множество читателски запитвания, свързани с проблемния за животновъдите чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, зададохме няколко въпроса към аграрното министерство: Допустими ли са кандидати, които нямат регистрация по чл. 137?  Те ще могат ли да кандидатстват, ако са в процес на регистриране на фермата като животновъден обект - само с предписания, дадени от БАБХ? Задължително условие ли е да са получили регистрация по чл. 137 преди подписване на договор по 4.1?

Ето и отговорът на ведомството:

„Във връзка с поставените въпроси, подпомагането в предстоящия целеви период на прием по подмярка 4.1 е насочено към земеделски стопани, които са собственици или ползватели на действащи животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това е планиран критерий за допустимост, който  се доказва към момента на подаване на проектното предложение.“

Това означава, че животновъди, които нямат регистрация по чл. 137, не могат да кандидатстват по подмярката 4.1. Общественото обсъждане на условията за кандидатстване приключи на 22 юни.

Публикувана в Бизнес

За Кампания 2019 г. земеделските стопани получиха директни плащания от близо 1,9 млрд. лева (1 884 000 840 лв.). При повечето от схемите и мерките оторизацията на средствата беше изтеглена по-рано от миналата година, като плащанията бяха извършени при стриктно спазване на заложения индикативен график.

Най-голямото плащане, което получиха стопаните, е по схемата за единно плащане на площ ( СЕПП). Над 714 млн. лв. (714 125 843 лв.) бяха разпределени между 60 159 земеделски производители.

Втората по размер на бюджета е Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). По нея бяха изплатени близо 455 млн. лв. (454 590 954 лв.). Подпомагане получиха 60 143 земеделски стопани, които спазват изискванията за зелените плащания.

По схемата за преразпределително плащане (СПП) над 60 хиляди производители получиха 106 млн. лв. (106 144 223 лв.).

Преводът на субсидиите по Схемите за обвързана подкрепа в сектор „Плодове и зеленчуци” беше извършен в средата на март - с половин месец по-рано от миналата година. Овощарите и зеленчукопроизводителите получиха общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.). Средствата се разпределиха между 13 800 стопани, сред които и биопроизводители. Общият размер на изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за плодове е над 39 млн. лв. Преведените субсидии за зеленчуци са над 29 млн., а оранжерийните производители получиха над 8 млн. лв.

По осемте схеми за обвързана подкрепа за животни по банковите сметки на фермерите постъпиха общо над 114 млн. лв.

По ПНДЖ1 бяха разпределени над 35 млн. лв. между 4 479 животновъди, а по ПНДЖ 3 – над 28 млн. лв. - на 6 984 стопани, като и двата транша бяха платени в рамките на календарната 2019 г.

Тютюнопроизводителите за първи път получиха субсидиите си през февруари месец. Плащането беше преведено с два месеца по-рано от миналата година. Финансовата помощ, в размер над 75,6 млн. лв. (75 678 249 лв.), достигна до 40 510 земеделски стопани.

По всички направления на мярка 10 „Агроекология и климат“ са преведени близо 62 млн. лв. Най-очакваните плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. също бяха извършени в рамките на обявения индикативен график за директните плащания.По сметките на земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, „Биологично животновъдство“ и „Биологично пчеларство“ за Кампания 2019 постъпиха над 38 млн. лв.

Плащанията по мярка 12 „Натура-2000” и Рамковата директива за водите” бяха изтеглени с 13 дни по-рано спрямо 2019 г. Изплатени са близо 46 млн. лв. (45 926 147 лв.) на 11 502 земеделски стопани.

По мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ (НР1/НР2) са изплатени над 92 млн. лв. на 32 801 кандидати.

113 памукопроизводители бяха подкрепени с близо 5 млн. лв. (4 820 156 лв.) по Схемата за специално плащане за памук за Кампания 2019 г.

ДФЗ преведе близо 30,5 млн. лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за Кампания 2019. Средства получиха 17 070 производители на територията на цялата страна, които отглеждат фасул, леща, нахут, грах фъстъци, соя, бакла, люцерна и др.

Над 4,7 млн. лв. подпомагане получиха стопаните по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) и по схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС), подали заявления за Кампания 2019.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ изплати допълнително близо 4,3 млн. лв. (4 270 397 лв.) по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2019. От тях над 2,7 млн. лв. (2 770 398 лв.) са доплатени на 13 221 земеделски стопани, които получиха субсидиите си на 17 март тази година. Още 1,5 млн. лв. са оторизирани на бенефициентите, за които към момента на плащането през март не бяха приключили административните проверки.

Бюджетът по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2019, в размер на 80 млн. лв., е усвоен максимално. Общо над 77 млн. лв. (77 303 098 лв.) подпомагане са получили близо 13 800 земеделски стопани.

През месец юни, преди приключване на срока за изплащане на директните плащания за 2019 г., беше направен допълнителен разчет, който даде възможност за доплащане по схемите за плодове и зеленчуци, без това да води до риск от надхвърляне на бюджета. Затова, въз основа на подадените от ДФЗ актуализирани допустими площи по схемите, със заповеди на министъра на земеделието, храните и горите бяха определени нови завишени ставки. Новите ставки водят до изплащане на почти пълния размер на бюджета по схемите, при отчитане на механизма за финансова дисциплина.

Новите, преизчислени ставки, определени със Заповеди на Министъра на земеделието, храните и горите са както следва:

Схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци предоставят по-високо подпомагане за първите 30 хектара (съгласно приложение № 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г.). Ставките са определени със Заповеди на министъра на земеделието, храните и горите.

    1. Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - от 1 820,85 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 876,42 лв./ха.

    - от 1 213,90 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 1 250,95 лв./ха.;

   2. Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) - от 1 040,70 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 076,93 лв./ха;

    - от 693,80 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 717,95лв./ха.;

    3. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) - от 1 361,01 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 415,50 лв./ха;

     - от 907,34 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 943,67 лв./ха.;

    4. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) - от 1 942,72 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 996,50 лв./ха;

    - от 1 295,15 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 1 331,00 лв./ха.;

    5. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - от 1 351,36 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 1 402,15 лв./ха;

    - от 900,91 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 934,77 лв./ха.;

    6. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) - от 881,05 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 913,19 лв./ха;

    - от 587,37 лева на хектар за допустимите за подпомагане площи по схемата над 30-ия хектар, на 608,79 лв./ха.;

    7. Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗО) - от 13 205,49 лева на хектар за първите 30 допустими за подпомагане по схемата хектари, на 14 014,48 лв./ха.

Припомняме, че в България съгласно Регламент (ЕС) №1307/2013 от 1 януари 2016 г. е въведен механизъм за финансова дисциплина. При него всички суми по схемите на директни плащания се намаляват с определен процент, ако субсидията надвишава левовата равностойност от 2 000 евро за конкретна кампания.

Правилата на ЕС не разрешават надхвърляне на бюджетите по схемите за директни плащания и това подлежи на стриктен контрол от ЕК. При определяне на ставката се взима предвид размерът на намалението на директните плащания, като част от механизма за финансова дисциплина, което за 2019 г. беше определено с Регламент на ЕК на 1,43%. Удържаните средства са предназначени за попълване на резерв за кризи в селскостопанския сектор. Ако средствата в натрупания кризисен резерв от Кампания 2019 г. не се използват, те се възстановяват на страната – членка, която от своя страна ги връща на бенефициентите. Отделно, от бюджета на всяка схема се заделя около 1%. Тези средства остават като резерв за решаване на възникнали бъдещи казуси.

Припомняме, че Механизмът на финансовата дисциплина е въведен с цел годишният бюджет да е в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР).

Публикувана в Агроновини

Министерство на земеделието, храните и горите предлага разработване на три подмерки за компенсиране на земеделските стопани, както и за предприятия, преработващи селскостопански продукти, по извънредната помощ COVID-19. Това стана ясно по време на видеоконферентна среща заместник-министрите на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Вергиния Кръстева с представители на браншовите организации. На нея бяха обсъдени условията за допустимост за отпускане на допълнителни средства на засегнатите сектори от пандемията. Зам.-министър д-р Лозана Василева припомни, че програмирането на извънредната мярка COVID-19 стана възможно по инициатива на България,която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС. „Тя ще бъде в размер на до 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Предвиждаме по мярката да се задели ресурс от около 100 млн. лв. Таваните на финансовата помощ за земеделските производители е до 7 хил. евро, а за предприятията е до 50 хил. евро“, подчерта още тя. По думите й, с тези средства ще се компенсират разходите за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията.

Д-р Василева съобщи, че на фона на ситуацията ще се работи в кратки срокове и заседанието на Комитета по наблюдение на ПРСР за изменение на Програмата и включване на мярката, ще се проведе чрез писмена процедура. „Мярката бе разработена по няколко критерии, като идентифицирахме секторите, които изпитват най-големи проблеми с ликвидността, поради прилагане на мерките за ограничаване на разпространението на пандемията. В тези сектори направихме анкетни проучвания. Целта ни беше да определим какви са допълнителните разходи, които стопаните са извършили за осигуряване на безопасни условия на труд, във връзка с ограниченията и забраните, които бяха наложени. Относно загубите от затруднената реализация , все още нямаме официални данни, тъй като не е приключила селскостопанската година“, обясни заместник-министърът на земеделието. Тя допълни, че разходите на стопаните са изчислени на база на един зает за дезинфекция и закупуване на лични предпазни средства.

От своя страна заместник-министър Вергиния Кръстева заяви, че се работи в посока, мярката да е лесна за кандидатстване от страна на земеделците, а също така и за прилагане от страна на администрацията. Тя допълни,че по този начин финансовият ресурс ще стигне бързо до нуждаещите се земеделски стопани.

По време на дискусията бяха представени критериите и условията за кандидатстване по мярката. По първата подмярка COVID-1 ще се подпомагат земеделски стопани, кандидатствали за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания през Кампания 2019 и Кампания 2020. То ще се предоставя на кандидати за размера на допустимите площи и/или брой животни през 2019 кампания, но за не повече от заявените такива през 2020 кампания. Финансовата помощ ще бъде за производители на плодове и зеленчуци, розопроизводство, винено грозде, фермери, отглеждащи селскостопански животни и пчелари. В сектор „Пчеларство“ се предоставя подпомагане за пчелни семейства на допустими кандидати, участвали за държавна помощ de minimis през 2019 г. , но за не повече от наличния брой пчелни семейства през 2020 година.

За сектор „Растениевъдство“ помощта за отглеждане на плодове е в размер на 500 лв/ха. За оранжерийни зеленчуци ставката е 5400 лв/ ха. Относно подпомагането за отглеждане на зеленчуци на открито бяха обсъдени два варианта. Първият от тях е за подпомагане на производителите в размер на 650 лв./ хектар. Втората възможност е 6,5 % от прихода от реализацията на продукцията, добита от отглежданите култури, но не повече от 650 лв./ хектар. Участниците в срещата се обединиха около прилагането на първия вариант, като по-целесъобразен. По първата подмярка ще се подпомогне и отглеждането на рози по 900 лв./ха. Финансовата помощ за отглеждане на винени лозя е в размер на 300 лв./ха. В сектор „Животновъдство“ финансовата помощ ще бъде разпределена , както следва: за овце и кози-10 лв. на глава животно; говеда - 53 лв. на глава животно и за биволи 63 лв. на глава животно. Пчеларите ще получат по 5 лв. за едно пчелно семейство.

По втората подмярка COVID-2 се предвижда да се подкрепят земеделски стопани поради необходимостта от въвеждането на противоепидемични мерки в рамките на земеделските стопанства. Тази подмярка има за цел да запази здравето на заетите в селското стопанство. Финансова помощ ще се предоставя на фермери, осъществяващи дейност по отглеждане на свине, птици и други селскостопански култури. Тя е на база средносписъчен брой на персонала за периода март-юни 2020 г. По нея стопаните ще получат 30 лв. за едно заето лице в земеделски стопанства, отглеждащи други селскостопански култури. 245 лв. ще се изплащат за едно заето лице за земеделски стопанства, отглеждащи свине, а за отглеждащите птици ставката е 430 лв.

Третата подмярка COVID-3 предвижда да компенсира малки и средни предприятия за преработка на селскостопански продукти. В предложения вариант финансовата помощ ще се предоставя, ако е установен спад на приходите от продажби на преработени селскостопански продукти с най – малко 20 на сто по данни за периода март - юни на 2020 г., спрямо периода март - юни на 2019 г. Относно посочените месеци се получиха различни предложения, които ще бъдат обсъдени.

По нея ще могат да кандидатстват производствени сектори, засегнати най-много от пандемията. Подпомагането ще бъде 5 % от декларираните приходи за календарната 2019 г.

Представителите на бранша изказаха благодарност за възможността да бъдат подкрепени в условията на пандемия. Заместник-министър Лозана Василева отправи апел към тях в кратък срок да изпратят становища и предложения по изготвените критерии за кандидатстване по трите подмерки. Тя допълни, че мерките и ставките ще бъдат обсъдени и със службите на ЕК.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта