Димитър Димитров стопанисва 8 хил. и 500 дка земя и отглежда 150 млечни крави в брезнишкото село Слаковци . Синът Йордан и племенницата Евелина са плътно до него

Истинските земеделци са специална порода хора. Особено онези, които носят по наследство любовта към животните и земята. Такава е фамилията на Димитър Димитров, управител на фирма „Дива“ ООД - Перник. Животновъдството е наследствен занаят в семейството, преди много години бащата на Димитър започнал с две млечни крави в брезнишкото село Слаковци. През 1984 година Митко и покойната му вече сестра станали горди стопани на 150 дойни животни. Заради тях започнали да наемат и земя и към днешна дата фамилията обработва близо 8 хиляди и 500 дка площи. Отглеждат житни култури и царевица за силаж. Близо 20 души е наетата работна ръка във фирмата на Димитрови, половината от тях са заети в земеделието. За млечните крави се грижи племенницата Евелина Новакова. 34-годишната дама с лекота кара и машините на полето. Израснала е с животните, с работата по нивите и това й харесва. „Физически си изморен, но душата ти е свободна“, казва младата фермерка. „Всичко ми носи спокойствие – когато съм сред животните, като се кача на трактора – също се чувствам свободна. Административната работа е супер натоварваща, но няма начин – и тя трябва да се свърши“, говори с размах Евелина. Според нея,

618 Племенницата Евелина 1

гледането на животни в България е скъпо платено хоби

защото секторът не се подкрепя от държавата достатъчно и в правилната степен. Липсата на работна ръка обрича животновъдството на хронични проблеми. Въпреки, че не липсват млади хора, мераклии да гледат земя и животни, малко са желаещите за този вид работа, казва Евелина и търси корена на проблема. Много от старите земеделски училища са закрити, а едно време те са били сред най-престижните учебни заведения. Затова

решението на въпроса с липсата на работна ръка трябва да започне от образованиетото

смята фермерката. „Животновъдството е древен български занаят. Иска обаче специални умения – да усещаш, да чуваш животните, не просто да ги ползваш. Затворим ли цикъла в животновъдството с построяването на мандра, няма да сме зависими от изкупните цени на млякото“, смята дамата от Брезнишко. Убедена е, че за добрата продукция пазар винаги ще се намери. По повод зачестилите екзотични заразни болести по животните у нас през последните години, Евелина е категорична: всичко зависи от добрата превенция, а тя означава адекватни мерки за биосигурност в стопанството.

Йордан Димитров е на 29 и е винаги до своя баща. „Удоволствие е да се работи земята. Хората, които го правят са разбрани и земни. На полето най-добре се вижда какво си свършил и дали си се справил.

618 Синът Йордан 1

Личи си по резултата. Работата на полето за мен е свобода, защото всичко е в моите ръце. Трудно е, но има време и за почивка“, разказва младият мъж. „Делът на зърнопроизводството в българското земеделие е голям, защото

този бизнес по-лесно се планира, по-бързо се организира работата и пазарът е относително сигурен

В другите сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство – рискът е по-голям, ангажиментите са повече, проблемът с липсата на работна ръка се усеща по-остро. Реализацията на суровото мляко винаги е трудна, изкупните цени са в стотинки и това демотивира. Затова и решихме да изградим собствена мандра, да затворим цикъла“, разказва Йордан. Фамилията има одобрен проект за изграждането на мандра по подмярката 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и така цикълът на производство ще се затвори. Мандрата е с планиран капацитет на преработка до 9 хил. тона сурово мляко на ден, предстои подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“. В мандрата ще се произвежда кашкавал, сирене, извара, бутилирано прясно и кисело мляко. Нейното бъдещо изграждане просълзява стожера на фамилията Димитър Димитров. Защото продължава сам, без своята сестра, да преследва мечтите. Синът Йордан и племенницата Евелина обаче са плътно до него. Така по-лесно се гледа напред.

Без модерна и иновативна техника в стопанството, рентабилността във фермата е невъзможна

Неслучайно през последните две години фамилията инвестира в селскостопанска техника, закупена от фирма Рапид КБ – доказан лидер на българския пазар. Повечето машини фамилията е закупила с кредити, защото малка част от зърнопроизводителите имат достъп до мерките от Програмата за развитие на селските райони, особено през последния програмен период. Затова браншът настоява за целева подкрепа именно в тази посока – за закупуване на земеделска техника. „Всички ни броят субсидиите, но ако един земеделец не полага усилия, за да постигне по-високи добиви, субсидиите няма как да му стигнат“, казва Димитър Димитров. „ Субсидиите помагат, но не бива да се разчита единствено на тях, нещата са свързани“, разсъждава стопанинът от Брезнишко. Най-голямата му радост е, че синът и племенницата са рамо до рамо с него на полето. „Не искат ли да работят в офис, на климатик?“, провокирам Димитър.

„Че то и в трактора, и в комбайна има климатик“, смее се той и уточнява, че децата във фамилията са имали възможност да работят друго, но са избрали семейния бизнес. Стопанинът от Слаковци се чувства най-щастлив на финала – когато жътвата приключва, когато бункерът бързо се пълни и добивите са добри. „Тръпка е!“, вълнува се Димитър. И продължава да преследва общата мечта – семейното стопанство да затвори цикъла, да е устойчиво и да храни всички. „Работиш ли както трябва, и животните, и земята се отблагодаряват“, казва в заключение племенницата Евелина. И яхва трактора, защото работата не чака.

Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

Рангел Матански, съпредседател на НСГБ:

Сдружаването е начин за оцеляване на малките ферми

Говедовъдите искат чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“

- Г-н Матански, какви политики искате да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на млечното говедовъдство?

- Искаме секторът да остане приоритетен по мерките от Програмата за развитие на селските райони. От Националния съюз на говедовъдите в България настояваме процентът по обвързаната подкрепа за сектор „Мляко“ да бъде възможно най-големият и имаме своите аргументи за тази мярка – кризите в бранша са хронични – ниски изкупни цени и трудна реализация на суровото мляко. Средствата по линия на обвързаната подкрепа са изключително необходими, за да съществува българското млечно говедовъдство. Дебатите за новата ОСП, след конструирането на новия Европейски парламент, отново започват, но нашата позиция остава непроменена. Искаме чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“.

- Повече от 20 години в България не може да бъде адекватно решен проблемът с идентификацията на животните – остър ли е той и в сектор „Млечно говедовъдство“?

- По-скоро не. Има конкретни срокове, в които се извършва регистрацията на новородените телета. Ако стопаните не ги спазят, при съответните проверки ще бъдат санкционирани. Има предложения на колеги, които трябва да бъдат дискутирани с Българската агенция по безопасност на храните, за да се усъвършенства и улесни процесът на идентификация на животните, но като цяло при нас проблемът не стои в толкова голям мащаб.

- Узрява ли българският фермер за сдружаването или е нужно още време?

- Българският фермер е индивидуалист. За съжаление, ние предпочитаме да работим и да постигаме резултати сами. Ситуацията обаче в годините се променя и индивидуализмът не е най-доброто решение за един успешен бизнес. Външният пазар става все по-конкурентен. Европейските ни колеги предлагат по-евтини и често пъти по-качествени млечни продукти.

- Отваряте тежката тема за сухите млека, за имитиращите продукти – как българските производители да се преборят с това?

- Темата от години стои на дневен ред и по нея все още няма трайно решение. Всичко това оказва натиск върху българския производител. Малките и средни семейни ферми няма как да се съизмерват с големите индустриални стопанства – нито по производителност на труда, нито по разходи, нито по печалба. Като добавим хроничния проблем с липсата на работна ръка и огромната ангажираност и трудоемкост в едно животновъдно стопанство, можем да си обясним фалитите на малките и средните ферми. Просто те се оказват нерентабилни – трудът и разходите в тях са по-големи от очакваните приходи. Когато те не покриват стандарта на живот дори и в един селски район, хората се отказват от животновъдството. Така един семеен бизнес, който трябва да бъде граден с поколения, умира. Сдружаването е начин този процес да бъде избегнат.

- Вашето сдружение „Фермерско мляко“ е едно от успешните в страната. Очаквате ли тези процеси да бъдат стимулирани още повече в следващия програмен период?

- Смело мога да кажа, че бяхме мотор за създаването на няколко групи и организации на производители в сектор „Мляко“. А в следващия програмен период има мерки от ПРСР, по които производителите могат да бъдат подкрепени по-чувствително, за да създават групи и организации. Сдружаването трябва да залегне като реален приоритет и в българския национален стратегически план. Нашето сдружение помогна за създаването на 6 групи на производители в сектор „Мляко“, защо те да не станат 60 през следващите 5 години?

- За трета поредна година организирате в Раковски „Фермер Експо“ – какво да очакваме този път?

- Изложението е планирано да се проведе на 14 септември. Има вероятност обаче да бъде отложено – заради все по-усложняващата се ситуация с Африканската чума по свинете. Иначе имаме амбицията да проведем аукцион за елитни говеда. С гордост мога да кажа, че българските фермери имат впечатляващи резултати в това отношение и са абсолютно конкурентни на европейските си колеги.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Френски фермер направи двойно печеливша инвестиция с хамбара си с фотоволтаични панели – постигна хранителна автономия за 250-те си кози и увеличи доходите си с продажбата на ток

Мила Иванова

Фермерът Дамиен Буше със свой съдружник създават стопанство от типично френски тип GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация) в селцето Бланзе (790 жители), департамент Виен, в Централна Западна Франция. Пейзажът на областта е равнинен, времето през лятото е сухо и горещо, чувства се влиянието на Атлантика – есента е средно дъждовна, а зимата – умерено студена. Двамата предприемчиви мъже отглеждат 250 кози и фуражи за изхранването им в стопанството, което се простира на 2700 декара площ, 900 от които са напоявани, включително 150-те декара люцерна. В сайта Terre-net Média Дамиен Буше споделя, че със своя партньор винаги са търсели най-добрия начин за производство на качествена люцерна, чеотдавна са искали да се отърват от закупуването на дехидратирани фуражи за храна на козите им. И допълва, че той лично се е стремил да упражнява пълен хранителен, финансов и интелектуален контрол на фермата.

Така животновъдите

решават да направят една стабила инвестиция

която впоследствие се оказва двойно печеливша. Те построяват голям хамбар с фотоволтаични панели на покрива, което им позволява да сушат до 300 тона люцерна годишно, благодарение на топлината, произведена от слънчевата инсталация. "Идеята се роди още през 2014 година – връща лентата назад Дамиен. – Но ни трябваха три години между началото на проекта и пускането на обекта в експлоатация. Слънчевата сушилня подобри значително качеството на нашата люцерна. Но освен това съоръжението ни произвежда електричество, което продаваме, и така си осигуряваме допълнителна печалба“ – разказва още фермерът.

2 Вентилаторът

Сега на Дамиен Буше често се случва да представя слънчевата си сушилня на свои колеги – не по-малко от 30-ина фермери от различни области вече са идвали във фермата, за да се запознаят с инсталацията и термоволтаичната технология. Принципът е прост: да се използва топлината, произведена от слънчевите панели, които произвеждат електричество, за да се изсуши фуража в хамбара.

Себастиян Акерман, основател на фирмата Base Innovation, която е проектирала хамбара със сушилнята, описва принципа на работа на фотоволтаичната система: „При производството на електричество слънчевият панел се загрява и губи около 10% от капацитета си за производство на енергия“ – посочва той. След като е направил тази вярна констатация, конструкторът решава да охлажда панелите с въздух. „Топлообменикът улавя топлината от въздуха, който се намира в пространството между долната част на панела и покрива. В резултат: по-топлият въздух, засмукван и издухван от огромен вентилатор, изсушава фуража, който е насипан в сушилните клетки.“

Вентилаторът издухва 50 000 куб. м/час топъл въздух

„По отношение на натоварването, моторът на вентилатора с производителност 50 000 куб. м/час консумира електроенергия за около 2500 евро годишно. Автоматът, който управлява системата, пуска и спира инсталацията. Например, през нощта или през облачните дни, когато панелите не произвеждат електричество, сушилнята не работи. Но фуражите винаги са били изсушавани“ – казва производителят.

Себастиян Акерман добавя: "Достатъчна е автоматична корекция от няколко градуса, за да започне сушенето. Търси се оптималният цикъл, когато въздухът най-пълноценно улавя водата. Освен това не е необходимо да подавате прекалено много въздух, за да ускорите сушенето. По-добре е процесът да протича по-бавно, защото въздухът има повече време да погълне водните молекули. Устройството реализира допълнителна печалба, като консумира по-малко енергия!“.

3. Козите на Дамиен

„Сушенето в хамбара изисква да адаптираме нашия начин на работа – хвърля допълнителна светлина Дамиен Буше. – Първо, инвестирах в претоварващо ремарке с вместимост 30 куб. м. При избора на модел трябва много да се внимава – материалът не бива да се нарязва много, защото се набива в сушилните клетки. Аз разпределям косенето на 150 декара люцерна за три дни, или по 50 дка/дневно. Това е еквивалентът на капацитета на двете клетки, напълнени до височина 2 м. Третата клетка се използва за съхранение на сухия фураж.“

Нощният сенокос е много уморителен – твърди от опит фермерът, който е променил ритъма си на работа. „Работя на полето от 7 до 12 часа – това е достатъчно, за да си прибера реколтата, като запазя качеството й. По-добре е да избягвате да работите с люцерната на слънце“ – съветва той колегите си.

Козите много харесват изсушената люцерна от хамбара

„Козите направи лудват още като видят храната – разказва Дамиен. – А откакто суша фуражите в хамбара, дажбата е по-точна. Преди това, с балите, аз зареждах миксера до ± 50 кг. Сега отклонението в количеството на фуража е в рамките на 10 кг – твърди стопанинът и добавя: – Да не говорим, че животните обичат хрупкавата, сушена в хамбара люцерна. Растението остава почти непокътнато. Не му липсва и едно листенце! А каква приятна миризма се разнася от хамбара! И това е допълнителен аргумент, защото освен екологичната страна на фотоволтаичната енергия, пешеходците оценяват и аромата на фуража от фермата ни”, казва френският фермер, загрижен за своя имидж. Откакто работи инсталацията, той купува само азотен коректор, и то само при необходимост.

4. Принцип на действие

 

В началото целта на Дамиен Буше е била да подобри качеството на своята продукция от люцерна, предназначена за изхранването на 250-те млечни кози. Освен това френският фермер е бил твърде зависим от колебанията на цените на стоките, което се отразявало зле на бюджета му. С фотоволтаичната си инсталация

той е получил и качество, и независимост, и печалба

„Хранителната автономност на моето животновъдство достига 95%! Хубавото е, че не сме зависими от колебанията на цените на суровините. Освен това производството на електроенергия ни носи 6000 евро допълнителен доход. Така изплащането на инвестициите от 300 000 евро ще приключи до 10 години “, добавя фермерът, който вече търси успоредно решение за сушене на продукцията си от слънчоглед и царевица, като изгради нова инсталация.

Публикувана в Животновъдство

Всеки знае, че ниската хигиена в съчетание с топла, и особено влажна, среда са идеалните условия за разпространяване на вируси от всякакви видове и типове. Поради климатичните условия и положението на България на кръстопът между Европа и Азия животновъдството ни е заплашено от всякакви болести и вируси. А нивото на хигиената, особено в частните стопанства тип заден двор, никога не е било на ниво. Едно поради липса на средства у стопаните и друго - поради безхаберие и спорадичен и недостатъчен контрол от страна на държавата.

Хигиена в дворовете, а и в много ферми няма, екарисажите ни се затриха умишлено поради частни интереси. Трупове се заравят където дойде и инфекции се разнасят навсякъде. Наскоро добруджанци, които ни потърсиха с конкретни предложения за справяне с АЧС, споделиха, че по селата в житницата на България мирише на мърша, а бездомни кучета влачат оглозгани трупове.

В такава среда разпространението на епидемии е бързо и неминуемо. И естествено те избухват всяка година и се разпространяват светкавично.

В момента информацията също е тревожна - в Македония е открит антракс, в Румъния - невижданото досега на Балканите заболяване скрейпи по овцете. Птичи грип отдавна има, но птиците, идващи от Африка ще продължат да го донасят. Въпрос на време е всички тези заболявания да влязат в България. Просто е неизбежно. Тогава ще започнат дълги и сърцераздирателни постове в социалните мрежи, че ни ги пускат извънземните или западните държави, за да унищожат българското животновъдство, а държавата ще почне да се лута спорадично и да избива животни пост фактум.

Тези вируси са реални. Има ги и скоро ще са тук. Трябва навреме да се вземат мерки да не се допусне тяхното разпространяване. Въпрос на отговорност от страна на държавата е да вземе съответните мерки за превенция. Да отдели средства и информационни сили, за да въведе необходимите мерки за биосигурност. Защото всички знаеха за съществуването на Африканската чума по свинете, но някакви мерки се взеха едва след като тя се превърна в епидемия. А това не помага. Пламне ли юрганът – вече е късно.

Затова предупреждаваме отрано - много вируси дебнат около границите ни. Вземете мерки!

Ася Василева

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ изплати на всички допустими стопани над 23, 651 млн. лв. по държавна помощ de minimis, която се предоставя съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013. През юни УС на ДФЗ утвърди по схемата бюджет в размер на 26, 300 млн. лв.

В края на юли 13 743 земеделските стопани получиха 23 млн. лв. по de minimis, След извършени допълнителни административни проверки ДФЗ изплати субсидиите на още 200 животновъди. Така финансова подкрепа беше разпределена между близо 14 000 земеделските стопани, които отглеждат крави и юници, биволи, овце-майки и кози-майки.

На подпомагане подлежат регистрирани стопани, подали заявления за директни плащания Кампания 2019 г. Те трябва да са били допустими за финансиране и да са получили субсидии за животни за Кампания 2018 г.

Публикувана в Животновъдство

През последните години конверсията на храните, един от важните показатели при отглеждането на добитък и птици за месо, е намаляла значително. Като правило се счита, че колкото по-малко е количеството храна (фураж), превърната в живо тегло, толкова по-ефективно е производството на месо. Не всичко е така просто: при ниска конверсия може да се постигне нерентабилна себестойност, а с висока – може да се спечелят добри пари. Няма универсална рецепта за хранителните дажби. Всяка компания трябва чрез проби и грешки да намери оптимално усвояване, съветват експерти от водещи руски фирми. Проучванията са сериозни, почиващи на научна основа, заслужават внимание и могат да бъдат полезни и за българските производители на месо.

Според ФАО повече от 50% от свинското месо и 70% от птичето месо в света се произвеждат по интензивна система за отглеждане на животни. Останалото количество се пада на средния полуинтензивен модел, който обикновено се използва от средни по големина стопанства в Африка и Азия, както и на екстензивния метод, използван в средните ширини на повечето континенти и пустинните райони. Производителите на месо се стремят да намалят конверсията на фуражи, тъй като храните заемат повече от 50% от производствените разходи. „При бройлерите например, благодарение на модерните разработки на генетичните компании, средният показател на конверсия клони към 1, което изглежда невероятно. 

Коефициентът на конверсия (Кконв) е равен на отношението на теглото приет фураж спрямо полученото наддаване в живо тегло. Когато Кконв е =1, консумираният 1 кг фураж се преобразува в 1 кг месо. При интензивния модел Кконв се стреми към 1, при екстензивния е значително по-голям.

„За да се държи свиневъдството „на повърхността”, е необходимо да се произвежда месо с конверсия, не по-висока от 2.5– 2.6 – обяснява бизнес мениджърът на DuPont Марина Сирухи и допълва:– Съществуват условия, при които конверсията може да бъде по-висока без загуба в себестойността на продукцията. Това не зависи от общите тенденции, а по-скоро от локалните условия.”

Модел на угояване 

Големите вертикално интегрирани компании почти винаги използват интензивна производствена система. Този модел има за цел да максимализира добива на крайните продукти, минимизирайки разходите. Екстензивният метод за угояване е характерен за малките производители и личните спомагателни стопанства. „От екологична гледна точка, въпреки факта, че повечето животински продукти се произвеждат по интензивен метод, той генерира само 5% от общите парникови газове в света, докато на екстензивната система се падат около 13%”, съобщава Евгени Шастак, управител на службите за фураж към BASF за Европа и Азия. – Това предполага, че интензивният метод е по-екологосъобразен в сравнение с екстензивния. Освен това използването на бавноразвиващи се линии на бройлери например не отговаря на съвременния възглед за развитието на обществото като цяло”, допълва той.

Към 2050 г. на нашата планета ще живеят повече от девет милиарда души.  Използването на обширна система за отглеждане на животни и птици няма да задоволи изхранването на нарастващото население. Тъй като  разходите за производство на 1 кг месо в екстензивни условия на отглеждане са значително по-големи, отколкото при интензивния метод, съответно расте цената на крайния продукт. В много развиващи се страни потребителите харчат до 70% от доходите си за храна. Разширяването на екстензивната система ще доведе до значително поскъпване на разходите за храна и допълнителна финансова тежест върху населението с ниски доходи, смята Шастак. „Ето защо интензивното животновъдство е ключът към намаляване на тежестта върху глобалната околна среда, за икономия на ресурси (за сметка на подобряване на конверсията на храна, например) и изкореняване на глада в света” – уверен е той..

Екстензивният метод е подходящ за фирми, които освен с производство на месо се занимават и със земеделие, като използват земята си за отглеждане на основни зърнени култури за собствени нужди. В съвременните предприятия се прилага интензивна технология, тъй като специализираните съоръжения създават всички условия за бързо отглеждане на животни за клане, казва Пьотър Канардов, генерален директор на Feedland Group. – Тази технология изглежда по-скъпа, ако разглеждате разходите на ден за добитъка, но когато пресметнете, че животните се изпращат за клане по-рано, консумират по-малко храна и конверсията намалява, тогава икономическата ефективност на интензивния метод за угояване е очевидна”, заключава той.

Компаниите, които използват екстензивна технология, всяка година стават все по-малко. Този избор се определя главно от финансовото състояние на стопанствата, счита Канардов. Като правило, производството в този случай се извършва в стари помещения, където е невъзможно да се спазват изискваните условия за отглеждане на животните и следователно няма смисъл те да се хранят със скъпи фуражи, защото разходите просто не се изплащат.

Цена и конверсия

Конверсията на храните отразява колко ефективно животните използват питателните вещества от фуражите, превръщайки ги в наддаване на тегло или в увеличаване на производството (на продукти мляко, яйца, на потомство и т.н. ), обяснява техническият директор на  Alltech – Грант Айдинян. Храните в цената на килограм месо представляват 65 – 70%.

В животновъдството, при равни други условия, конверсията е основната променлива за определяне на разходите за производство на 1 кг месо. Въпреки това високата производителност невинаги е равна на висока рентабилност и производителите се насърчават да изчисляват маржа по отношение на разходите за фуражи (т.е. приходи от продажбата на живо тегло минус разходите за фураж). Подобно изчисление позволява да оценим ефективността на производството както от техническа, така и от финансова гледна точка, подчертава Евгени Шастак. Ниска конверсия може да се постигне чрез увеличаване цената на фуражите, но с колко ще се повиши хранителната програма, ще зависи от цената на зърното и генетичния потенциал на животните, добавя Константин Гозман.

Когато целта е да се подобри конвертирането на храните, пътят на икономии не може да бъде априорно ефективен, твърди Айдинян. Въпреки това търсенето на оптимално съотношение цена/качество трябва винаги да бъде една от основните задачи на производителите. „Всяка компания сама определя своите приоритети: дали да търси по-добри и по-скъпи суровини за производство на фуражи, дали да използва висококачествени и като следствие по-скъпи суровини за производство на храни, дали да използва високохранителни рациони, както и с какви фуражни решения да преодолее местните проблеми, които влияят негативно на конверсията (микотоксини, здравен статус на стомашнно-чревния тракт, стрес фактори)”, подчертава директорът на  Alltech.

Можете да постигнете отлична конверсия, използвайки високохранителни (обикновено скъпи) дажби, продължава Айдинян. Въпреки това общите разходи за фураж в този случай могат да се окажат по-високи, отколкото при използване на нискохранителните (обикновено евтини) фуражи с по-висока конверсия. Тук принципът при вземане на решение не е еднократната цена на дажбата, а изчисляването на възвращаемостта на инвестициите, насочена към постигане на по-добра конверсия на храната за целия период. Практиката показва, че именно добре обмислените и балансирани инвестиции, насочени към намаляване на конверсията на фуражите, спомагат за постигане на най-голяма икономическа ефективност. "И в същото време не трябва да забравяме за двигателя – червата, които превръщат храната в хранителни вещества и след това в мускулната маса", предупреждава Айдинян.

В животновъдството има ниши, в които конверсията, за времето на хранене, може да не бъде оптималната, но месото ще има по-висока конкурентна себестойност и дори по-висока рентабилност в дадения производствен сегмент. В Холандия и Франция по екстензивен начин с Кконв = 2,9 – 3,1 и продължителност на угояване 81 дни се отглеждат бройлери, които достигат 2,8 – 3,2 кг. При стандартната търговска линия на бройлери, отглеждани за 42 дни, средната конверсия е на равнище 1,6 – 1,7 при тегло 2,6 – 2,9 кг. „Сравнявайки тези две различни линии, дори ако птиците са били хранени с еднакви концентрати, установяваме, че 1 кг месо от бавно растящата линия ще струва два пъти по-скъпо, отколкото месото от стандартната търговска линия – посочва топмениджърът. – При това рентабилността на 1 кг месо от първата линия може да превиши 2 – 2,5 пъти доходността от 1 кг месо от втората. Това се дължи на готовността на крайния потребител да плати значително повече за птиче месо, отглеждано в екстензивни условия (такова месо се обозначава със специален етикет).“Подобни примери могат да се дадат от свиневъдството и месното говедовъдство. Като цяло, според думите на Шастак, такова екстензивно производство заема само малка част от общия пазар (по-малко от 2% в ЕС).

Основа на хранителната дажба

При съставянето на подходящия порцион храна с добра конверсия трябва да се вземат под внимание много фактори. Шастак предлага да се разделят на четири основни групи: I – качество на храните (компоненти, производство, физическа форма, потребление и др.), II – мениджмънт на предприятието (температура, вентилация, светлинна програма, система за хранене и др.); III – здравен статус (ваксинация, биобезопасност, болести), и IV – генетика (линия, кръстоска, порода и др.). 

„Логично е, че дори да използвате най-пълноценната и висококачествена храна, а също и най-съвременна система на отглеждане, ако генетиката е неподходяща, вие няма да постигнете оптимална конверсия, например при производството на бройлери. И обратно, най-продуктивната генетика, приложена в идеални условия (климат, биобезопасност и др.), при непълноценно или неправилно хранене отново ще доведе до незадоволителен резултат.  Затова е необходима координация на целия производствен цикъл, като се започне от подбора на компонентите и производството на храни и се завърши с производителя на крайните животински продукти”, заключава Шастак.        

Въз основа на наличността, цената и качеството на основните суровини за храни (зърнени, шротове, източници на животински протеини и др. ) диетолозите оптимизират изхранването с различни добавки, много от които могат да повлияят на конверсията.  „Но само една група добавки влияе на конверсията, като същевременно намалява цената на фуражите – и това са ензимите”, посочва Марина Сирухи. –Колкото по-внимателно са подбрани те от производители и доставчици , толкова по-добре. И тук не трябва да се правят икономии.” 

Храната може да съответства на физиологията и технологията на угояването (например навреме и в пълен обем да се подава на хранилките), но показателите на угояването, включително конверсията, (при равни други условия: микроклимат, разпределение на храната, нейната структура) зависят пряко от това доколко хранителните вещества се усвояват напълно,, как се неутрализират антихранителните агенти и какъв е имунният статус на организма. „Това означава, че Кконв и другите показатели за угояване зависят пряко от състоянието на стомашно-чревния тракт и неговата способност да се бори със стресовите фактори на хранене”, пояснява Сирухи. – И тук пробиотиците могат да станат единственият ефективен помощник. В краткосрочен план те ще се превърнат в същия необходим и ежедневен компонент на фуража, както ензимите.

Не бива да се пести от генетиката, здравето на животните, поенето, храненето. При закупуване на суровини е необходимо да се избере качество на оптимална, а не на минималната цена. „Лошото качество на суровините води до влошаване на хранителните свойства, намаляване на продуктивността и икономическата ефективност на производството”.

Тенденцията, свързана с опростяване на рецептите за храни за сметка на увеличаването в техния състав на дела на фуражната група (до 70 на сто), а също за намаляване на набора и на количеството на внасяните препарати и ингредиенти ще се запази в близките години, прогнозират експертите. Намаляването на качеството на храната ще се компенсира чрез увеличаване на показателите на конверсията.

Перфектен баланс и научен подход

„Оптималната конверсия съответства на планираните икономически показатели на стопанството. Тя се явява като компромис между стойността, качеството и достъпността на основните суровини и е резултат на умението и творчеството на специалистите по хранене, осигурява се от усилията на техническите служби и персонала по места, които не допускат свръхнормативен преразход на храната“ – казва Марина Сирухи.При намаляването на конверсията винаги трябва да се съблюдава балансът между ефективността на хранителната програма и желания производствен резултат. Това означава, че е икономически неизгодно да нахраните любимата си котка с черен хайвер с количество от 100 г, ако няколко евтини мишки с тегло 200 г са достатъчни, да отговорят на физиологичните нужди на животното. Идеалната конверсия е равна на единица – когато храната се трансформира напълно в продаваеми продукти.

За избора на оптимална стратегия помагат специални програми, които, използвайки методиката на нелинейното прогнозиране, отчитат влиянието на всички параметри и спомагат за изработване на действително оптимално решение за конкурентните разходи и максималната рентабилност на промишленото животновъдство. На първо място, трябва да се обърне внимание на баланса на програмата за хранене, както и на факторите, които могат да повлияят неблагоприятно на резултата, например здравето и състоянието на стомашно-чревния тракт, еднородността на поголовието. Задачата на специалиста в предприятието е да подбира висококачествени и ефективни, потвърдени от научни изследвания и практики в чужбина и в Русия.

Според специалистите, за да се намали конверсията, е необходимо да се спазват железни правила. Първо, необходимо е да се осигурят комфортни условия за отглеждане на животни в производствените помещения – оптимална температура, подходяща система за вентилация на въздуха. Второ, всички суровини трябва да бъдат с високо качество, а претеглянето, дозирането, раздробяването, смесването и други дейности трябва да отговарят на изискванията и да бъдат точно изпълнени. „Само при такива условия можем да получим висококачествена храна във всички отношения” – е единодушното мнение на специалистите. 

Публикувана в Животновъдство

Изготвени са указания към земеделските стопани, които доказват реализация на животни по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2019. Изискванията се прилагат за първи път и се отнасят за Схемите за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо) и за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК). Тези указания имат за цел да улеснят земеделските стопани при доказване реализацията на животните по схемите за обвързано подпомагане за месодайни животни. Реализацията на животните за целите на директните плащания трябва да е придружена от Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни, когато се касае за реализация на живи животни в границите на страната. Изискват се и сертификат за вътрешна търговия е ЕС и/или Сертификат за здравословно състояние при износ, когато реализацията на живи животни е извършена извън границите на страната, както и счетоводни документи.

Документите за доказване на реализираните на пазара животни трябва да са издадени в периода от 1 октомври 2018 г. до 30 септември 2019 г. Те трябва да бъдат представени в срок от 5 до 31 октомври 2019 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА.

В системата на БАБХ–ВЕТИС, движението на животните в съответствие с издаденото ветеринарномедицинско свидетелство, трябва да е със статус „завършен“, а статусът на придвижените животни трябва да е „пристигнало“, за да бъде зачетена реализацията. Незавършени движения на животни във ВЕТИС, независимо от това дали са придружени от счетоводни документи и номер на ветеринарномедицинско свидетелство или сертификат, няма да се считат за валидна реализация.

Срокът, в който животните, заявени по схемите за подпомагане, следва да останат в стопанството за Кампания 2019 е 05.09.2019 г. включително за животните, заявени за обвързано подпомагане по схемите (СМКЮ, ЕЖСК-месо и ДПЖСК). За животните, заявени по схемата за Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки (ПНДЖ 3) срокът е 25.09.2019 г. включително.

Минималната реализация по СМКЮ е 0,2 бр. животни от същия вид на допустимо за подпомагане животно по схемата, а за тези под селекционен контрол е 0,25 бр. За ДПЖСК изискванията се различават в зависимост от заявената порода .

Публикувана в Животновъдство

За да спасят стопанството си, френската двойка Кристел и Себастиян Бабен от департамента Шарант-Маритим прекратиха млечното си производство и се ориентираха към месодайното говедовъдство

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – сочи проучване на пазарите и перспективите на това производство у нас, публикувано през юни м. г. Продукцията на говеждо месо идва масово от животни, които практически не са отглеждани за месо. А като прибавим и наличието на значителен сив сектор, става ясно защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия Европейски съюз. Потребностите от говеждо месо у нас се задоволяват главно от вноса. Месодайното говедовъдство в България обаче има потенциал за развитие – ако се увеличи производствената база и се приложат различни стимули от страна на държавата, вътрешният пазар може да бъде задоволен на 100% – това е един от изводите в същото проучване. И още: икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40 – 50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да мотивират по-малките стопанства да увеличават броя на животните, производството да излезе на светло и да се полагат целенасочени усилия за развъдна дейност.

На този план репортажът на френското сп. FranceAgricole за фермерско семейство, което промени профила на стопанството си в полза на месодайното говедовъдство, може да заинтересува и родните фермери.

Френският департамент Шарант-Маритим се радва на умерен морски климат – с мека зима и прохладна лято, благодарение на широкия си излаз на Атлантически океан и делтата на река Жиронд. В селцето Сен-Ксандр, което отстои на 6 километра навътре от пристанищния град Ла Рошел, се намира фермата „Канде” на семейство Кристел и Себастиян Бабен. Плетеница от селски пътища извежда до стопанството в равнината, чиято голяма желязна врата е практически винаги отворена. По-надолу се виждат оборите на кравите, а в непосредствена близост са лабораторията и магазинът за млечни продукти, които от няколко месеца са със спуснати кепенци. „Надяваме се в скоро време да отворим магазина, в който обаче вече няма да продаваме млечни продукти, а говеждо и телешко месо” – разкрива плановете си младото френско семейство, което, за да омекоти ударите на кризата в млечния сектор, преориентира стопанството си към производството на месо – говеждо и телешко. Ето как се промени съдбата на Кристел и на нейния съпруг Себастиян.

1.Chritelle et Sebastien Babin Portrait

16 години, посветени на млечното производство

Кристел пое стопанството в наследство от баща си през 2000 година. То обхваща площ от 110 хектара – 35 хектара са естествени пасбища, а 65 хектара са засадени с различни култури – 30 ха напоявана царевица, 25 ха пшеница, 6 ха пролетен ечемик, 4 ха люцерна. Във фермата се отглеждаха (доскоро) 60 млечни крави Холщайн и 15 техни посестрими Блонд д’Акитен (Blonded’Aquitaine) – порода с отлични угоителни качества, създадена в Югозападна Франция. Кристел бе решила да се посвети на производството и преработката на млякото. През годините младата жена непрекъснато разширяваше и разнообразяваше млечната гама на фермата: йогурти, десертни кремове, сурово и пастьоризирано мляко в бутилки, бяло сирене, прясно сирене, изтънчени сирена, извара... Амбициозната фермерка продаваше тези продукти както в магазина на фермата си, така и на местните пазари, в хотели и детски заведения в Ла Рошел и дори на няколко вериги супермаркети. При годишно производство 600 000 литра мляко, преработваните бяха от 100 000 до 110 000 литра.

„Взехме решение да спрем млечното си производство на 31 март, след като теглихме калема – обяснява фермерката пред сп. FranceAgricole. А на въпроса каква е причината за това трудно решение, Кристел отговори с въздишка, истински вик от сърцето й:

За да се опитаме да живеем, а не да оцеляваме, както досега!

Фермерското семейство си дава сметка, че ако досега е успявало да се задържи на повърхността, то е било само благодарение на затворения цикъл на млечното си производство. „Ако не преработвахме нашите продукти, щяхме да попаднем сред фермерите, които фалираха при сегашните изкупни цени на млякото. Или сред онези, които едва оцеляват, защото губят по 5000, 6000 евро на месец. Как се печели при цена 30 цента на литър мляко”– възмущава се младата жена. „Стопанството ни е автономно по отношение на фуражите, но не печелим много – допълва Себастиян Бабен. – Дори изборът ни – преработката на мляко, и търговският ни успех се оказаха недостатъчни, за да стабилизираме стопанството си, без да изразходваме колосална енергия.” „Имаме 20-месечно момченце, почти не го виждаме как израства. Работим през цялата седмица, рядко почиваме през уикендите. Трябваше да променим приоритетите си” – разказва за трудното си всекидневие Кристел.

2. Le troupeau de holstein sera bientot vendu

Проблем се оказал и намирането на квалифициран персонал. Стопанството е наемало до пет души на постоянна работа – четирима за преработката на млякото и един пастир на стадото. Но екипност не се получила, а един от работниците, когото стопанката обучавала в продължение на месеци, отишъл при друг работодател...

Смяна на породите – Салерс вместо Холщайн

За да излязат от този омагьосан кръг, Кристел и Себастиян Бабен решават да обърнат гръб на млечното производство и да се заемат с месодайно говедовъдство. След последния счетоводен отчет всички работници в стопанството са освободени. Малката къща, която семейството е давало дотогава под наем на персонала, вече е приспособена във вила за гости. Фермерите започват да разпродават 60-те холщайнки от стадото, като определят и финалния срок за тази операция – края на миналата година. „Тъй като много от производителите фалираха, пазарът бе пренаситен с животни за продан. Не можахме да продадем всичките крави и някои от тях заминаха за кланицата” – разказва Себастиян, като не скрива, че е изпитвал жал към животните на стадото си. Фермерите се разделят дори с кравите Блонд д’Акитен, защото залагат на друга месодайна порода Салерс , която според тях е по-издържлива и отговаря по-добре на нуждите им. Първите 6 крави с теленцата им фермерите закупуват през май, през есента се сдобиват с още 10, а до края на годината стадото им от крави майки се увеличава на 40. „Нашата цел е да продаваме цялото количество месо директно и да останем автономни при изхранването” – споделя фермерското семейство.

Говеждото и телешкото месо фермерите ще продават разфасовано в магазина на фермата. Кристел планира да предложи новото производство на старите си клиенти – например в яслите и училищата в областта Ла Рошел. „Хората ни познават. Винаги сме се старали да им предложим качествени млечни продукти с първокласни суровини – подчертава фермерката . – А сега ще направим същото с месото.”

Месодайните породи

имат своя специфика на отглеждане
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ия и 8-мия месец телетата се отбиват на пасища. Ако се използва и технологията електропастири (изграждането на ефективна електрическа ограда), която в България все още не е толкова разпространена, фермерите ще намалят грижите за кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни и при необходимост да се подхранват.

Публикувана в Животновъдство

Мерките на държавата срещу чумата по свинете не са достатъчно ефективни

Това е обобщеното мнение на земеделски производители, дребни стопани и обикновени граждани от Добруджа, изразено пред в. „Гласът на земеделеца“. Чрез нас те се обръщат с предложения към всички отговорни органи, от които зависи решаването на проблема, но досега останали глухи за техните тревоги

Петър Кръстев

Ескалиращото разпространение на заразата с африканската чума по свинете вече безпокои всички граждани на нашата страна. Животновъди, земеделски производители, стопани от „задните дворове“ и обикновени граждани са разтревожени от факта, че въпреки „драстичните“ мерки за ограничаване на заболяването, то все повече настъпва и обхваща нови райони в Северна и Южна България.

Пред разрастващото се бедствие към редакцията ни за разгласа и съдействие ни се обадиха стопани и граждани от Добруджа – от черноморския бряг до Силистра. Преживявайки и наблюдавайки случващото се, те са стигнали до някои изводи, които искат да споделят пред отговорните институции и ресорните органи. Потресени са от факта, че досега от властите са срещнали неразбиране, мълчание и бездушие, или дежурни чиновнически отговори от рода: „Ами, ще видим, ще предадем“!

Хората са готови с предложения към държавните органи за обсъждане и допълване на мерките за ограничаване на заболяването. Защото е видно, че направеното досега не е достатъчно ефективно. Нещо повече, гражданите смятат, че държавата трябва да вземе много по-крупни мерки, а прилаганите в момента те квалифицират като неадекватни и безконтролни.

Чрез страниците на нашия вестник животновъди, земеделски производители и дребни стопани искат да обърнат внимание на държавните органи в следните аспекти:

  1. Драстично е нараснал броят на бездомните кучета, които преминават границата от Румъния и влизат в България. В Добруджа хуманното отношение към кучетата е довело до силно нарастване на популацията в населените места, застрашаващо живота на хората. Все повече потърпевши смятат, че се проявява по-голям хуманизъм към кучетата, отколкото към хората и квалифицират това като „кучешко отношение“ към малкия, изпаднал в беда човек.

  2. Заразата е навсякъде по полетата на Добруджа, в които обичайно има диви свине и други животни. Дори самото преминаване на болни прасета оставя зараза в площите.

  3. Джиповете, с които се движат служителите на държавните институции в пограничните райони, придружаващите ги кучета на горските служители от ловните стопанства, както и джиповете и кучетата на ловните дружини също са преносители на заразата.

  4. При принудителното клане на животните в личните стопанства в летния сезон, никой не използва вътрешностите за направа на кървавици и други субпродукти, които през лятото са нетрайни и опасни за консумация. Всичко това, заедно с отпадъци като кожи, черва, копита и др., се изхвърля безконтролно – кой където намери. Тези остатъци се ядат от бездомни кучета, от птици и диви животни, които с изпражненията си, а и не само, разнасят вируса на заболяването. Птици от Румъния, които също се хранят със заразени продукти, идват в България, където оставят следи от метаболизма си, както и обратно – от България прелитат в Румъния.

От всички изброени дотук източници на зараза на африканската чума по свинете, добруджанци смятат, че трябва да се вземат следните допълнителни мерки за изкореняване на заболяването:

  1. Да се ограничи драстично популацията на бездомните кучета.

  2. Да се спре непрекъснатото преминаване на джиповете с държавни служители по границата, което и без друго не носи никаква полза.

  3. Да се поиска разрешение от ЕС за временно контролирано опалване на стърнищата, в които е било установено присъствието на диви свине.

  4. Животните от личните стопанства да се изкупуват от държавата, за да могат вътрешностите и отпадъците от закланите прасета (кожи, черва, копита и др.) да се унищожават контролирано.

  5. Добруджанци настояват и за възстановяване на екарисажите, защото не са сигурни в ефекта от загробването, което в момента се прилага.

Надяваме се, че след като досега не са имали време, а и желание да чуят препоръките на добруджанци, отговорните служители от държавните институции ще намерят време да прочетат написаното тук. И ще реагират по адекватен начин, дори с аргументирано опровергаване или отхвърляне на предложените мерки. В противен случай тези потърпевши хора, а и не само те, ще станат съпричастни към набиращото популярност мнение, че всичко се прави в интерес на непочтени, комерсиални цели, за да се облагодетелства една шепа „отбрани“ хора.

Публикувана в Животновъдство

Предложения за промени в нивото на модулация по схемите за обвързаната подкрепа за Кампания 2020 г. бяха обсъдени на заседание на Консултативния съвет по животновъдство днес. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева заяви, че промените са на база на проведените в цялата страна Областни консултативни съвети. Тя уточни, че са взети под внимание постъпили предложения, анализи на данните и възможностите по отношение на отделни схеми.

По данни на заявяването за кампания 2019 г., единствено при биволите се бележи ръст. При говедата има намаление от 4 %, а при овцете с 9 %. По схемите за обвързана подкрепа за млечни крави, месодайни крави и юници, млечни крави под селекционен контрол, месодайни крави под селекционен контрол и биволи, се предлага да бъде увеличен броят на животните от 30 на 50, които да имат по-високо ниво на подпомагане. Ставката за тях да бъде повишена от 10 на 25 % за първите 50 животни. По отношение на схемата овце-майки и кози-майки под селекционен контрол на база на размера на стопанствата, се предвижда да бъде увеличен броят на животните от 100 на 200, които ще получат по-високо подпомагане, като процентът да бъде увеличен от 10 на 25 %. По схемите за животни в планински райони няма да бъде направена промяна в условията.

На заседанието стана ясно, че до 31 юли 2019 г. (сряда), продължава приемът на документи за кандидатстване по държавната помощ за “Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на едри и дребни преживни животни“. Приемът започна в началото на месеца, като до момента има подадени 78 заявления. Бюджетът на проекта за помощ е в размер 2 млн. лева. За 2019 г. е утвърден финансов ресурс в размер на 1 000 000 лв.

Очаква се одобрение от Европейската комисия за прием по помощта „Инвестиции за изграждане на кланични пунктове” . Бюджетът на проекта за помощ е в размер 2,5 млн. лева. Той се определя ежегодно с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ и се разпределя до изчерпването му за съответната година по реда на кандидатстване. Максималният интензитет на помощта е до 50% от приемливите разходи за един инвестиционен проект на един бенефициент, но не повече от 90 000 лева без ДДС. Помощта е нотифицирана и се очаква одобрение от ЕК.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 36

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта