Според Greenpeace, Европа трябва да разшири забраната на пестициди, в светлината на новото предупреждение за рисковете за селското стопанство и околната среда, съобщава The Guardian.
В скорошен доклад на биолози от Университета в Съсекс, поръчано от Greenpeace се заключава, че заплахата за пчелите от неоникотиноидни пестициди се оказа по-сериозна от очакваното в 2013 г., когато ЕС прие частична забрана. Тази забрана изключва използването на химикали при ечемик и пшеница, както и в градини и обществени места.
Разглеждането на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), във връзка с пестицидите ще завърши през втората половина на тази година.
Миналата година експерти на ООН са стигнали до извода, че 40% от насекомите в света са застрашени поради употребата на пестициди в селското стопанство. В допълнение, цялото селско стопанство е под заплаха в резултат на изчезването на пчелите, тъй като те вземат участие при опрашването на 90% от всички селскостопански култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Експерти от немското списание Öko-Test решили да проверят екологичната чистота на един от най-популярните зимни зеленчуци – салати и марули.
В повечето проби от марули са открити пестициди вредни за човека. Както знаем, това растение съдържа много витамини и минерали, но ако в почвата, на която се отглежда, се внасят пестициди, салатата ги поглъща.
Експерти са взели проби от тези листни зеленчуци от 33 магазина в Германия. Само при четири от пробите от магазините екологичната оценка е „добра“, а „отлична“ – само при проба от салати от един магазин.
На останалите салати е поставена оценка „задоволителен“. При тях са открити допустими концентрации на пестициди, които са известни със своето канцерогенно и хормонално влияние.

Бел. ред.: какво съдържат марулите, които се предлагат в нашите магазини, никой не ни казва!

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 16 Януари 2017 10:57

Индия забранява 18 пестицида

Министерството на селското стопанство на Индия на експертен съвет оповести забраната на производството, вноса, продажбата и прилагането на 18 пестицида.

От 1 януари, 2018 година се забраняват 12 активни вещества. Сред тях са такива инсектициди като: карбарил, диазинон, фентион, паратион-метил, тиометон; отрова за животни вредители: натриев цианид; фунгициди: беномил, фенаримол, метаксинетилхлорид (MEMC), тридеморф и хербицидите: линурин, трифуралин.
За останалите активни вещества от декември 2017 година няма да бъдат продължени регистрационните сертификати, създаване на нови препарати и тяхното производство ще бъде забранено от 1 януари, 2019 година, а пълната забрана ще влезе в сила от 31 декември, 2020 година.
Сред тях са такива инсектициди като: дихлофос, форат, фосфамидон, триазофос, трихрофон и хербицидът — алахлор. Комитетът е разгледал 66 пестицида, чието използване е забранено или ограничено в други страни, но все още те се прилагат в Индия.

Бел. ред.: посочените за забрана в Индия пестициди са забранени за използване в ЕС, но вносът на растителни продукти от Индия не ограничава използването им. Популярният индийски чай също се третира със забранени за използване в ЕС пестициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Докато фирмите за пестициди и законодателството в САЩ продължава да подкрепя продажбата на синтетични и токсични вещества за земеделските производители, много европейски страни, включително Франция се движат в обратната посока.
Франция отдавна е категорично против генетично модифицираните организми (ГМО), Монсанто и други фирми за пестициди, а сега тя е решила да отиде още по-далеч.
Според последните доклади пестицидите са официално забранени във всички обществени зелени площи в страната. Забраната вече официално е в сила от 1 януари 2017 г.
Според Associated Press, в момента забраната за пръскане с пестициди е за всички обществени зелени площи, включително паркове, градини, детски площадки и гори. За гробищни паркове все още са разрешени пестицидите, но масова продажба на пестициди не е разрешена.
Забрана на пестициди означава, че на всички държавни площи няма да се прилагат пестициди, които преди това са били разрешени. Използваните пестициди се свързват с няколко вида рак, вродени дефекти, аутизъм, полиорганна недостатъчност, заболявания на дихателната система, болест на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, болест и смърт на пчелите и други опрашители и много други.
В новата забрана също така се посочва, че от 2019 година, дори частните производители вече няма да могат да използват вредни химически пестициди.
Използването на пестициди за контролиране на вредители се превърна в стандартна практика в целия свят, въпреки факта, че множество научни изследвания са доказали вредата им. Пестицидите се използват почти навсякъде, не само в земеделския сектор, но също така и в домове, паркове, училища, сгради, гори и пътища.

Франция използва ежегодно повече от 80.000 тона химикали, което я прави една от най-крупните потребители в Европа на синтетични пестициди. Но след влизането в сила на новата забрана всичко може да се промени.
"Френските деца скоро ще могат да играят на тревата, без риск от интоксикация", казват френските експерти, напълно подкрепящи забраната.
Франция сега се позиционира като водеща страна в зеленото движение, от юли миналата година обяви забрана за пластмасови чаши, прибори за хранене и пласмасови торбички - забраната ще влезе в сила през 2020 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Нови изследвания показват, че пестицидите могат да променят състава на бактериите в устната кухина на селскостопанските работници.
Учени от Университета на Вашингтон са анализирали проби, взети от устата на 65 възрастни фермери и 52 възрастни, които не работят във ферми. Всички те са живели в долината Якима.
Учените са установили, че работещите във фермите са имали по-високи нива на пестициди в кръвта, а така също и големи промени в състава на бактерии в устата, отколкото хората, които не работят във ферми.
Най-важното откритие, което са направили учените е, че в кръвта на хората работещи във фермите бил открит фосфорорганичен пестицид азинфос-метил. При тази група на участниците в изследването се наблюдава и значително намаляване на седем групи бактерии в устната кухина. Резултатите са публикувани в списанието „Applied and Environmental Microbiology“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Farmers Weekly

Производството на хранителни продукти може да бъде сериозно застрашено, ако продължава забраняването за използване на нови препарати за растителна защита. Това ще доведе до рязко намаляване на доходите на фермерите, предупреждава доклад, подготвен по поръчка на Европейската асоциация на фермерите Copa-Cogeca.

Цели 75 активни вещества са под риск да бъдат забранени от Брюксел, сочи анализът. 40-те най-застрашени от забрана вещества струват 1,1 млрд. евро. Докладът се съсредоточава върху ефекта от изтеглянето на тези продукти върху 5 основни култури.

Производителите ще получат с 10 – 20 на сто по-ниски добиви от пшеница, ечемик, захарно цвекло, картофи и рапица, ако не могат да използват при отглеждането им тези 40 активни вещества, сочи документът. В същото време разходите за отглеждането на тези култури ще се увеличат с около 15% на хектар. Специализираните култури, като граха например, ще бъдат засегнати по подобен начин.

Най-пострадалата култура ще бъде пшеницата, като годишните печалби от производството на тази култура ще намалеят с 400 000 евро само във Великобритания.

Докладът изследва също комулативния ефект в ЕС от прилагането на това рисково законодателство. Генералният секретар на Copa-Cogeca Пекка Песонен подчерта, че забраната на препарати за растителна защита застрашават доходите на фермерите и техните семейства.

„Много от субстанциите, посочени в доклада, все още се използват в страните, които не са членки на ЕС, което ни прави абсолютно неконкурентни и не носи никакви ползи за европейския потребител“ – изтъква г-н Песонен.

Като цяло докладът посочва, че 75 активни вещества са заплашени от забрана, след като ЕС върви към въвеждането на лицензионна система.

Докладът предвижда до 40 на сто загуби от добивите при някои от основните култури, намаляване на доходите на фермерите с до 40 на сто до общо 17 млрд. евро за целия ЕС. Седемте основни култури, посочени в доклада – ечемик, пшеница, рапица, царевица, картофи, захарно цвекло и грозде, осигуряват 1,2 млн. работни места в ЕС.

Последните активни вещества, които пострадаха от забраните на ЕС, са глифозата и неоникотиноидите.

Макс Шуман, председател на работната група по зърнени култури на Copa-Cageca, каза: „Вече наблюдаваме негативното въздействие на забраната за третиране с неоникотиноиди на рапицата и слънчогледа в ЕС. Добивите намаляват и има все повече пропаднали площи. Много фермери преминават към отглеждането на други култури, тъй като не желаят да рискуват. Това означава, че рапицата все по-често отпада от сеитбооборота, което има негативно въздействие върху околната среда. Резистентността също се задълбочава, тъй като няма редуване в активните субстанции“. 

Публикувана в Растениевъдство

Швейцарското екологично изобретение Ecorobotix, което намалява 20 пъти количеството пестициди на единица площ, ще бъде пуснато на френския пазар в началото на 2017-а

Алекс Петров

„В XXI век роботът ще заеме мястото, което e имал робският труд в древната цивилизация”– тази прозорлива мисъл на гениалния изобретател Никола Тесла (1856-1943) е изказана много десетилетия преди съвременния бум на електронизацията и роботизацията. Техническият прогрес има с какво да изненадва и днес. Истинска революция в плевенето предизвика конструирането на швейцарския робот Ecorobotix. Много скоро автономните роботи ще изместят пръскачките, които унищожаваха по химичен път плевелите.

Ecorobotix е създаден да плеви по два начина. Основният метод е механичен. Роботът сам открива плевелите и сам решава как да ги унищожи - при невъзможност да ги изскубне, той включва пулверизатор с фитосанитарни продукти. „Химията използва много продукти в борбата с плевелите. Ето защо ние замислихме създаването на робот, който да разпознава сам бурените. На големи площи с култури нашият робот намалява 20 пъти количествата на пестицидите” – .разказва Орелиен Деморекс, един от двамата създатели на автоматичната машина. Коефициентът на полезно действие на робота сега е между 90 и 95 на сто, но амбициозният екип на Ecorobotix ще се стреми към 98% ефикасност при пускането му на пазара.

Устройство с две функции: за механично и химично плевене

Роботът, който прилича на маса за тенис, представлява квадрат със страна 2,2 метра и височина 1,30 метра. Снабден е с междуосие, което се адаптира към междуредията. Роботът се движи сам в парцела в търсене на бурени. Снабден с камера, той разпознава полезната култура и унищожава вредните растения. Роботът циркулира между редовете и се приближава до 1 сантиметър до посева. Той сам избира уреда си за плевене – фреза или спрей, в зависимост от вида и стадия на развитие на бурена. При механичния способ роботът пуска в действие „ръцете” си, които се разгъват, а двете им остриета се забиват в земята и изскубват вредителя. При химичния способ дюза впръсква в бурена дозирано количество фитосанитарни продукти от два резервоара (2 х 15 литра), предвидени за два дни работа, след което трябва да се презаредят.

Лек за работа (тежи 130 килограма), роботът обработва междуредие с 2 метра ширина и се придвижва със скорост от 1,8 до 2,5 км/час, без да утъпква почвата и да съсипва нейната структура. Но трябва да се обърне внимание, че той не обича стръмни склонове и хълмове. Благодарение на двата си фотоволтаични панела от 380 вата, Ecorobotix си произвежда сам енергията. Фермерът го оставя на полето, роботът спира през нощта, а после сам тръгва автоматично, когато слънцето се издигне достатъчно. Управлява се чрез система GPS. Щом роботът излезе от своя периметър, той изпраща алармен сигнал на стопанина. Системата е зашифрована и работи само със смартфона на собственика. Един робот се използва за 70 до 80 декара

Днес Ecorobotix работи само в парцели със захарно цвекло

При тази култура заплевеляването продължава от 6 до 8 седмици, което означава, че роботът трябва да премине от 5 до 6 пъти из участъка. При облачно време апаратът обработва между 70 и 80 декара. Или с други думи, за площ от 240 декара захарно цвекло, фермерът ще има нужда от 3 робота.

От тази пролет роботът преминава тест при швейцарските фермери. Кохорта от 50 робота ще бъдат пуснати на френския пазар от началото на 2017 година на цена между 20 000 и 24 000 евро. Но цената на апарата може да падне, ако се увеличат продажбите му.

Отсега се правят прогнози, които обаче не са в сферата на фантастиката. През 2017 година автономният робот ще плеви рапица и ливади. Слънчогледът, царевицата, соята и картофите са предвидени за 2018 година. След демонстрациите във френския град Орлеан, швейцарската компания предвижда да произведе и по-големи апарати, за да обработват по-обширни площи.

Щрихи от портрета на създатeлите

„В самото начало нашата мотивация беше екологична: Искахме да създадем технология, за да помогнем да се намалят пораженията от химичното земеделие върху околната среда. Нашето предизвикателство се увенча с успех” – Това споделят двамата швейцарци: Орелиен Деморекс, на 36 години, и Стив Танер, на 43, които основаха фирмата EcoRobotix в град Ивердон (кантон Во) и създадоха едноименния робот за плевене с цел облекчаване на фермерския труд и опазване на околната среда.

Инициатор на проекта за умната машина принадлежи на Стив Танер. Син на земеделци, той си спомня за дългите часове, прекарани в плевене в полетата на своите родители. Специалист по микротехника, Стив има 15-годишна кариера в електрониката и цифровата обработка на сигнала. Проектът му за робот се реализира през 2011 година, когато успява да предизвика интереса на Орелиен Деморекс. За разлика от Стив, Орелиен произхода от семейство на предприемачи и се изявява като експерт във финансите и банковото дело. „Допълваме се отлично! Обменяхме през свободните си вечери и уикенди какви ли не налудничава идеи, за да изкристализира нещо сериозно, а именно да създадем предприятие, в което сега работят шестима класни инженери. Роботът, разработен от фирмата, зае трето място в конкурса на RTS „Иновации на бъдещето”.

Публикувана в Агротехника

Проектът за обезвреждане на над 4 хиляди тона негодни пестициди от 216 склада в цялата страна навлиза във фаза на реално изпълнение през тази година, информира пресцентърът на Министерството на околната среда и водите.

Препаратите са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та и АПК-та. Опасните вещества са основно три вида – фунгициди (за третиране на растенията срещу гъбни заболявания), инсектициди (за борба с неприятелите) и хербициди (за борба с плевелите). Някои са в течно, други в прахообразно състояние и сега предстои да бъдат преопаковани за транспортиране според европейските изисквания за международен превоз на опасни товари по шосе.

"Целият процес ще бъде под контрола на висококвалифицирани специалисти и се гарантира, че ще е напълно безопасен за околната среда и за хората", уверява изпълнителният директор на ПУДООС Ренета Георгиева. По думите й преопаковането ще се извърши от персонал, който е добре подготвен за изпълнението на подобни операции. След това пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори, каквито в България няма.

Публикувана в Растениевъдство

Бразилски фермер е бил глобен от Асоциацията на агрохимическата промишленост със сумата от $ 140 000, след като е употребявал нерегистрирани пестициди.

Екологичната агенция IBAMA, която наложила глобата е конфискувала контрабандната продукция и пръскачките. В процеса на проверката били намерени една отворена, две празни и три херметически затворени опаковки пестицид, а така също и заредена пръскачка. Иззетите продукти били с китайски произход и се внасяли в Бразилия чрез Парагвай. Съобщава се също, че около 21,8 кг неизвестен препарат е бил използван на площ от около 50 ха.

Публикувана в Растениевъдство

Забрана за използване на пестициди е въведена в град Сен-Жан, разположен недалеч от Тулуза. Тази мярка била взета във връзка с многобройните опасения на относително възможното участие на пестицидите към ръста в честотата на ракови и други заболявания.
Според заместник кмета Жерар Бапта, рискът за здравето, който представляват пестицидите е повече от очевиден, тъй като в селскостопанските райони се наблюдава повишена честота на ракови заболявания. В частност за пример се посочва знаменитата провинция Бордо, където винопроизводителите постоянно пръскат лозята си със силнодействащи химикали.
Освен това, изследванията са показали, че хората живеещи в близост до полета, на които се използват пестициди, по-често от другите страдат от такивазаболявания като нарушения в работата наендокринната система, диабет и затлъстяване, хормонозависими форми на рак, рак на кръвта, вродени пороци на развитието и други.
Както пише британската The Telegraph, Франция заема второ място в Европа по използване на пестициди след Испания.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта