Земеделците, които имат активна регистрация в Системата за електронни услуги, могат да получат Удостоверението за особен залог за Кампания 2020 по електронен път, съобщават от ДФЗ. Удостоверения за декларирани площи/животни по схеми за Кампания 2020 ще се издават и по електронен път.

Документът служи на кандидатите по схемите и мерките на директните плащания пред търговските банки - при отпускане на кредити срещу субсидии. В него се съдържа информация за декларираните в общото заявление площи и/или животни, които участват по всички схеми и мерки за директно подпомагане. 

Удостоверениетоза особен залог се издава от Областните дирекции на фонд „Земеделие” –  по място на подаване на заявленията за директни плащания.

С оглед на епидемиологичната обстановка и с цел избягване на струпването на земеделски стопани в офисите на областните дирекции, искането за издаване на удостоверение може да бъде подадено и чрез електронна поща, информират още от Държавен фонд "Земеделие".

Стопаните могат да ползват образец на бланка за това искане от интернет страницата на ДФЗ, като попълнят формуляра и го изпратят на електронната поща на съответната областна земеделска дирекция.

Публикувана в Агроновини

Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

Публикувана в Интервюта

ДФ „Земеделие“ преведе над 1,8 млн. лв. (1 809 128 лева) на 194 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Заедно с разплатените на 4 юни средства, общият размер на плащанията по мярката достигна близо 4,5 млн. лв.  (4 477 423 лева)  изплатени на общо 441 земеделски стопани.

Припомняме, че 642 фермери подадоха документи за подпомагане по мярката за 2019 г. Финансовата помощ на останалите одобрени кандидати ще се изплаща поетапно след приключване на всички проверки.

Обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано – на регионално ниво. Земеделските стопани – кандидати по мярка 14, могат да получат допълнителна информация за проектите си в областните дирекции на фонда (Отдел РРА - РА).

Мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ).

Публикувана в Животновъдство

Не може всички производители да се слагат под общ знаменател, когато става дума за измами, казва председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, как ще коментирате скандала с парите по обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Ще бъда откровен. Лъсна истината как от години т. нар. привилегировани сектори „усвояват“ подкрепата към тях, за която винаги са настоявали. За една година 121 млн. евро отиват само за сектор „Плодове и зеленчуци“ – по линия на обвързаната подкрепа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги сме се обявявали за ред и за контрол. Всичко трябва да бъде прозрачно. Не може обаче всички производители да бъдат поставяни под общ знаменател. Какво значи 50% нарушения? Производителите на плодове и зеленчуци да имат куража да посочат кои сред тях са схемаджии, да не говорят на едро. Защото става дума за точно определени групи. Нека от ДФЗ изнесат всички данни от проверките – да се знае кои са нарушителите и в кои сектори. Последните чертожници са сред картофопроизводителите - да ги кажат кои са. Нали до скоро имаше специален ресорен зам.-министър на МЗХГ, със съветник тъкмо от този бранш. Как така се допускат подобни злоупотреби – при проверките какво се оказва - нито телени червеи, нито картофи, че накрая и фактури за продадени такива. Как става тази работа? И кой е виновен – пак зърнопроизводителите, защото имали консултанти и знаели какво да правят. Ние работим, дума не сме казали. За мен това е откровена атака към земеделското министерство – от онези, които видяха, че няма как да им минат далаверите. Атаката определено може да се определи и като политическа, но не е наша работа да се месим там. Ние реагираме като бранш.

Няма да допуснем някой да се заиграва със сектор „Зърнопроизводство“. Подкрепяме усилията на МЗХГ и на ДФЗ за всички видове проверки, които извършват. В земеделието се работи по правила – национални и европейски - и всички трябва да ги спазват. Т. нар. чувствителните и приоритетни сектори взимат 10 пъти по голяма субсидия от зърнопроизводителите. Но какъв е резултатът? Интересът към субсидията убива реалното производство. Сектор „Зърно“ е извън това.

- Тогава не е ли по-добре да няма субсидии – за да останат истинските земеделци?

- Земеделското министерство направи всичко възможно, за да защити обвързаната подкрепа в Брюксел. Големите европейски държави са против този вид подпомагане, особено Германия. Обвързаното с производството подпомагане изкривява пазара – това са аргументите на страните, които не прилагат тази схема. При зърнопроизводството подобна подкрепа има само за протеиновите култури. Но браншът почти не се възползва от нея, защото за нас не е важно да се вземат едни пари, а дали ще можеш да реализираш произведеното на пазара. От протеиновите култури икономическият ефект е нулев, залагаме ги единствено, за да покриваме зелените изисквания.

- Онези, които очертават постоянно затревени площи – пасища, за които взимат едни добри субсидии, съща са чертожници – те не трябва ли също да бъдат оповестени от МЗХГ и от ДФЗ?

- Не ми е известно сред тях да има зърнопроизводители. За нас, реалните производители, субсидията не е фактор, ние сме пазарно ориентирани. Ако тя се дава на базата на производство /на тон продукция, например/, европейските анализи показват, че това ще изкриви пазара. Затова се дава на единица площ. По отношение на измамниците, има ли такива – да се оповестяват, да се санкционират и да се предават на прокуратурата. Не е нужно да има конфронтация между отделните сектори. Измамниците навсякъде са измамници.

- Как да бъдат предотвратени измамите със земеделски пари?

- Когато контролът се осъществява изцяло на базата на сателитно и спътниково наблюдение върху земеделските площи, тогава всичко ще бъде видно – и за българските институции, и за европейските. Сателитните снимки са кристално ясни, там няма място за дребни лъжи и тарикатлъци, на каквито сме свидетели през последните години. Не може да искаш държавата да ти покрие 100% от разходите в производството на декар и вечно да си недоволен. На всичкото отгоре да не можеш и реално да излезеш на пазара. Ако всяка година се наливат 121 млн. евро в сектор „Плодове и зеленчуци“ за обвързана подкрепа, български картофи и български пипер ли ядем? Търговските вериги се раздвижиха, но май се оказва, че не можем да ги захраним с българска продукция. Защото ни куца количеството и качеството. Това е истината. Има съвестни и честни производители на плодове и на зеленчуци, но една определена клика мъти на всички водата.

Публикувана в Интервюта
Понеделник, 08 Юни 2020 14:27

Земеделието – стихия и съдба

В семейното стопанство на Светла, Георги и техният син Ради от Костенец

Анета Божидарова

Когато повече от 25 години работиш земя, това няма как да бъде случайно занимание. Това се превръща в съдба. Гостуваме на семейство Михайлови -Светла, Георги и техният син Ради – трима зърнопроизводители от Костенец, отдадени на своята стихия - земеделието.

Те са най-големите в региона – със 7 хил. дка земя. Тази година са засели пшеница, царевица, слънчоглед, просо. Земя, грижливо наемана парче по парче в този полупланински район, където хората само могат да мечтаят за добивите на своите колеги от златна Добруджа, от Дунавската равнина или от Тракийската низина. Когато обаче работиш, земята се отблагодарява.

„Най-добрата година в земеделието е следваща“, смее се Светла. Дама с изключителен вкус и финес, художник-дизайнер по образование, тя поддържа цялата документация на семейната фирма, с вечна усмивка ръководи парада и като малко дете се радва на всеки житен клас. А слънчогледът е най-голямата й страст. Затова често го рисува и той „наднича“ от неочаквани места в спретнатия офис на семейната фирма.

Вдъхновяващи хора са истинските земеделци

Човек плъзга поглед по зелената пшеница, която се люлее от вятъра и окото му се радва. Там, на полето, разбираш колко е малък човекът и колко важен е хлябът. И колко много труд стои зад цялата тази пасторална картина.

1 zemГеорги е моторът на фамилното стопанство. Зад прямият и твърд поглед, категоричност в изказа, всъщност се крие деликатна и чувствителна природа. Георги трудно се отпуска да говори публично, особено пред медии, неговата стихия е работата. „Всичко, което знам за земеделието, го дължа на Георги“, простичко обяснява Светла.

Устойчивите земеделски стопанства у нас са онези, в които вече са отгледани второ и трето поколение земеделци. По някакъв невидим, но естествен начин, силната връзка със земята като че ли се предава по наследство. 22-годишният Радослав, хубаво и кротко момче, се чувства по-силно свързан със земеделието дори от своите родители. Неговата страст са машините. „Качвам се в трактора - да си почина. И докато почивам – карам и си работя. Работата не ми пречи на почивката“, обяснява тихо Ради и не разбира моето учудване от онова, което ми казва. Че как така човек си почива в трактора? Явно има и такива хора. Младият мъж с часове се улисва около машините, замисля се когато го питам колко от неговите приятели по този начин прекарват своето време. „Май съм само аз“, премисля той.

Земеделието не е трудно, хората са по-трудни

усмихва се той. Някак му е тъжно, че ежедневният и упорит труд на полето не се вижда отстрани. „Хората виждат само една голяма и хубава машина, с която работиш, но не си задават въпроса как си изкарал парите, за да си я купиш, колко усилия струва това. А то никак не е лесно“, казва Ради.

2Светла и Георги, горди със своето момче, ме уверяват, че когато си науми с нещо да се справи по машините, няма земна сила, която да го спре. Упорит характер, кроткият му вид бил подвеждащ, казват те. Ради ще запише висша агрономия, но за момента счита, че е по-важно да бъде до своите родители – работата на полето няма край и точно тази година няма как да ги остави сами. А и такава страст се оказва пустото земеделие - за един млад човек, който не помни от кога е на полето и сред машините. Образованието няма да избяга, има време – само на 22 е. 

Модерно земеделие не се прави с каква да е техника

категорични са земеделските стопани от Костенец. Кризата с Covid -19 изобщо не е попречила на плановете им. „Тези дни си купихме нова сеялка и направо не можем да й се нарадваме“, казва Светла. За няколко часа Ради засял 200 дка със слънчоглед по технологията Strip-till. За първа година стопаните опитват този метод на работа. Наесен ще чакат резултати, за да решат дали ще заложат и отглеждат повече площи по Strip-till . Технологията определено спестява време и средства, обработките са по-малко /без оран и дисковане/ и това задържа влагата в почвата. „Земеделие без добра техника не става, но трябва да ти идва и отвътре.

Не разбирам хората, които гледат в чуждата паница

казва Георги. Ако човек работи – халал да му е спечеленото, заслужил си го е, показва житейската логика на земеделeца. По-страшни са чертожниците, категорични са двамата стопани от Костенец. И днес има хора, които не си знаят нивите, очертават постоянно затревени площи и просто точат едни пари от държавата. И Светла, и Георги недоумяват защо се допуска това. Ако някой краде пари, значи някой го е позволил, има законен начин това да се случва.

Бизнесът на българските зърнопроизводители е на светло. „Просто няма как да се скриеш. Произвеждаш количества, с които излизаш на пазара и няма как да продаваш без фактури“, казва арендаторката от Костенец. Затова се ядосва, когато някой седне да им пресмята субсидиите. Прозвището „зърнари“ е обидно. „Да заповядат, да видят как се работи“, кани отруденият Георги. Ако си мислят, че е лесно – сгрешили са.

Никъде няма лесно, ако има – няма да дойде при нас

смее се фермерът. „Много преди да се чуе за субсидии, сме се захванали със земеделие. Сложили сме си главата в торбата, теглили сме кредити, постоянно сме под напрежение, защото тази работа е риск“, обяснява Светла. Мнозина от зърнопроизводителите са готови да се откажат от субсидиите, на много места в страната само рентата не може да бъде покрита с тях. Единственото предимство е, че в момента те могат да послужат като гаранция за банков кредит – близо 90% от българските средни зърнопроизводители купуват техника на лизинг. „Цялата техника в стопанството ни е на лизинг. Купуваме модерни машини, иначе не сме рентабилни“, уточнява Светла. В повечето случаи обаче, като теглят в края на стопанската година чертата, излизат на нула. Времето все повече се превръща в най-големия враг на стопаните и често се отчитат пропаднали площи. Компенсациите дори не си струва да бъдат коментирани, всички обаче четат субсидиите на зърнопроизводителите. „По-добре да ги спрат, тогава ще останат истинските земеделци в България“, предполага Светла. Затова колкото и да коментират зърнения бранш, земеделците от Костенец си имат мир на душата.

Не искат помощ от държавата, искат само да не им се пречи

Ако пък най-сетне и излишната бюрокрация намалее, работата сама ще върви. Тъжно е да не можеш да стигнеш до полето, защото се налага дни наред да се занимаваш с документи, казва Светла.

Стопаните от Костенец не гледат в чуждата паница, молят се като всички за хубаво време и вярват, че земеделието е тяхна съдба. „Подпомагането за земеделците трябва да бъде реално, независимо какво отглеждат – зърнени култури, плодове и зеленчуци, животни или нещо друго. Просто трябва да са истински фермери, а не само на хартия“, категорична е Светла. „Да направят подпомагането на базата на произведена продукция и тогава ще ги видим чертожниците“, предлага Георги.

„Завинаги оставаме на полето, това е нашият живот. Това ни е стихията, това го можем. Щастливи сме, че и синът ни Ради тръгва по този път. Хубаво е да виждаш, че си отгледал дете, което дори повече от теб обича земята“, правят оценка на постигнатото до тук Светла и Георги. И смело заявяват, че с гордост могат да се наредят до онези, които произвеждат хляба на държавата.

Нищо, че малцина разбират, че когато всеки ден работиш под открито небе, няма гаранция за печалба. Когато обаче земеделието е твоя стихия и съдба, земята се отблагодарява. И надеждата никога не умира. Нали казахме вече, най-добрата година в земеделието е следващата.

Публикувана в Бизнес

Дай му на българския земеделец субсидии и компенсации да брои. А пък родните депутати някак се оказват леко непричом. На изслушване пред парламентарната земеделска комисия, въпроси към министър Десислава Танева от страна на ГЕРБ няма. Те хората всичко си знаят, какво има да й губят на министърката времето.

За да останат в опозиционен ритъм, от БСП винаги имат въпроси. Защо този път обаче са със стара дата, не е ясно. На Танева перушина й излезе на устата дни наред да обяснява едно и също – за градушките, за това какви пари сме изкрънкали от Брюксел по т. нар. вертикална мярка Covid-19, че те даже вече са скочили и двойно – от 50 на 100 млн. лева.

Правилата още не са известни, защото трябва да се гласуват първо в Брюксел, но направленията за отпускането на тези пари са две – при доказване на загуба на доход от поне 20% по време на пандемията, в сравнение с този от миналата година. Ще има и възстановяване на средства, похарчени извънредно от фермерите за спазване на наложените карантинни и санитарни изисквания, свързани с пандемията. Всичко това – с фактури.

За пореден път се претъркаляха и допълнителните близо 140 млн. лева, които българският земеделски бранш единодушно вече подкрепи да бъдат прехвърлени от ПРСР към директните плащания. 9% отиват по СЕПП, 13 % - по обвързаната подкрепа. Би трябвало всички да са доволни.

Едно не може да й се отрече на министър Десислава Танева – гъвкава е. Тя с лекота отговаря на депутатските въпроси в комисия, не се стряска и от журналистите.

Така например се оказва, че хубавите идеи на градинаря Красимир Кумчев за подкрепа на бранша в условията на пандемия, всъщност чудесно се вписват във вертикалната мярка Covid– 19. Как и дали ще сработи тя за плодовете и зеленчуците, ще стане ясно до края на годината. Нека припомним обаче, че схемаджиите там са едни от най-големите отличници в усвояването на европейски пари. До тях се нареждат и онези, които само чертаят постоянно затревени площи и даже не ги знаят къде са. Иначе първи подават заявления за подпомагане в местните земеделски служби. До кога ще съществува тази несправедливост, кой да ти каже.

За баснословните между 9 и 15 милиарда, които страната ни трябва да получи по линия на спасителния пакет за възстановяване на европейските икономики е рано да се точат лиги, предупреди Танева. Горчивата чаша, наречена Зелена сделка, няма да ни се размине. Въпреки, че конкретиката в европейските правила за отпускането на 750 млрд. евро – 500 от тях безвъзмездни, 250 – като нисколихвени кредити, изобщо няма да стане ясна скоро, никак не е зле страната ни да има план като как ще покрива подобни изисквания.

Защото Брюксел многократно предупреди: икономики се възстановяват с реформи, не с гълтане на пари нахалост.

Вместо да си блъскаме главите с разни предположения и анализи за новия европейски ред, по-добре да си направим собствени такива.

Страшна веселба ще настъпи, ако изведнъж се окаже, че зърнопроизводителите трябва да станат био, а градинарите – да стъпят устойчиво на един общ европейски пазар – с количество и с качество. Първите като нищо ще го направят, даже някои сигурно вече тихомълком са я свършили тази работа. Вторите обаче имат много работа пред себе си – един Кумчев изобщо не е достатъчен.

За да не сме голословни – една малка задачка за домашно – от отпуснатите 5 млн. лева подкрепа към локални търговски обекти за изкупуване, сортиране, опаковане и реализация на български оранжерийни домати, краставици и пипер, до момента са усвоени под 1 млн. лева. Защо ли? Струва си да разсъждаваме върху това.

И още една задачка – защо, например, години наред пренебрежимо малък брой фермери кандидатстват по т. нар. мярка за хуманно отношение към животните? Тук не става дума за някакви отвеяни природозащитни теории. Става дума за едно дълбоко погрешно на базисно ниво отношение към този вид бизнес. Една глава животно не е една торба с пари, а означава осъзнато решение за начин на живот и прехрана, които те правят щастлив. И върху това си струва да се разсъждава.

По-полезно е, отколкото да броим субсидии, компенсации и да точим лиги по поредните милиарди за земеделие. Този път могат и по-сериозно да ни приседнат. Ако не започнем с реформите първо в собствените си глави – от най-малкия фермер до последния депутат в българския парламент.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

  ДФ „Земеделие“ преведе над 3,3 млн. лв. (3 387 522 лв.) по схемата “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период“, прилагана през 2020 г. За първи път финансова подкрепа за растителнозащитни дейности получават производителите на маслодайна роза. Субсидиите са преведени на общо 3 263 стопани, които отглеждат още трайни овощни култури, ягоди и малини. Плащането беше направено 30 дни по-рано от предвидения в указанията срок – 30 юни.

    Финансовата помощ е до 270 лв./ха с ДДС. Тя покрива направените разходи за зимните пръскания, които се прилагат в периода след преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки. Средствата се изплащат само за препарати, закупени от лицензиран представител или фирма. Другото изискване е те да са включени в публичния регистър на БАБХ за разрешените за употреба продукти за растителна защита.

   Припомняме, че във връзка с извънредното положение, свързано с разпространение на пандемията от COVID-19, срокът за отчитане и представяне на документи за продуктите за растителна защита беше удължен до 15 май.

   По предложение на бранша миналата година Министерство на земеделието, храните и горите пренотифицира държавната помощ. В тази връзка беше увеличен и бюджетът по схемата с 8 млн. лв. (от 22 млн. лв. на 30 млн. лв.) за периода на прилагане на схемата - до края на 2022 г. Решението беше публикувано в официалната страница на ЕК на 8.11.2019 г.

   За тази година с решение на ЕС на ДФЗ по схемата е разпределен финансов ресурс в размер на 6 млн. лв. Неусвоените средства ще бъде разпределен през есента. Схемата има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения.

       

Публикувана в Новини на часа

Земеделските производители час по-скоро трябва да бъдат компенсирани за щетите от сушата, тази година имаме шанс да бъдем фактор на зърнения пазар

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, невиждана суша тази година, сбъркаха ли някъде земеделците в агротехническите мероприятия?

- Никой никъде не е сбъркал съзнателно. Всеки разчита, че през февруари, март, април ще има валежи със стопанско значение. И когато те не се случат, а вече е наторено, става лошо. Като добавим и необичайно ниски температури през пролетта, става още по-зле. От много години прочутата със своето плодородие Добруджа се променя и днес не е това, което е била. Виждам, че колеги започнаха да изграждат ветрозащитни пояси, защото през годините много гори са изсечени в този район. И това оказва влияние върху климата, върху валежите. В момента говорим за стотици хиляди декари пропаднали площи с пшеница.

- При вас обаче картината е свежа, видно е от клиповете, които пускате в социалната мрежа. Работите от 5 години по No-Till технология – това ли спаси вашите посеви?

- Преди дни ми се обади една жена от Каварна, гледала клиповете. Искала да дойде при мен и да види на място как точно става. Разказа ми, че обработва 1000 дка земя с пшеница, 450 от тях трябва да презасява, защото зърното е погинало. Това е 50% тотална загуба, разбирате ли какво означава това за едно семейство? Тези хора са вложили по 60-70 лева на декар, за да засеят. Плащат по 120 лева рента. Как ще се справят, след като 50% от стопанството е ликвидирано?

- Как се плащат високи ренти при лоша стопанска година?

- Отдавна беше ясно, че рано или късно, този балон с надутите ренти ще се спука. При година като сегашната, масово земеделските производители ще изпаднат в невъзможност да продължат своя бизнес. В района на Шабла и Каварна стопанствата са от порядъка на 6 до 10 хил. дка, като собствената земя е по-малко от една трета. За останалата се плаща рента. При разходи от 100-110 лева за конвенционална пшеница и рента от 120 лева, стигаме до 230 лева. Каква трябва да е цената на пшеницата, за да се покрият тези разходи?

- А субсидията какво покрива и как трябва да се образува рентното плащане?

- Субсидията е 30 лева, кое по-напред да покрие? Според мен най-добрата рента е платената - към нея трябва да имат отношение както собственикът на земята, така и ползвателят. Ако единият печели и другият ще печели. Не може единият постоянно да бъде притискан. Икономически обоснованият принцип на образуването на една рента предполага цена от около 15% от стойността на добива. Така се образува рентата във Франция, в Германия. Ако получаваш 200 лева от декар, плащаш 30 лева рента. Това, разбира се, основано на принципа на свободното договаряне. Да се плаща 100 лева рента и нагоре при некомасирана и при неполивна земя е нереално. Медалът няма две страни, не е необходимо противопоставяне – трябва да се търси баланс. Бил съм председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, познавам и тази гледна точка. Всички трябва да седнат на една маса и да се намери пресечната точка на интересите. А един бизнес е печеливш и реален тогава, когато можеш да го правиш и без да взимаш субсидии.

- Щети от сушата има, но няма заплаха за зърнения баланс – това обяви министър Танева на пресконференция в Министерския съвет. От вашата камбанария каква е картината?

- Да бъде така добра г-жа Танева, да отиде лично да види, на място. Попово, Кубрат, Исперих, Шумен, Провадия, Каварна, Добрич – посевите тотално са подгорени. Дали и по 100-200 килограма ще се приберат от декар? При цена от 30 стотинки, това са 60 лева приход. А разходите са от 180 до 240 лева – в зависимост от рентата. Кой земеделски производител ще издържи, дали няма да има фалити? При условие, че почти във всяко стопанство две трети от площите са с пшеница. Колко души ще издържат – 60-100 човека. А останалите? За мен няма проблем, аз отглеждам 21 култури в моето стопанство, но другите? И при мен пшеницата е основна култура, но благодарение но No-TiIl технологията, засега нямам щети. Земеделските производители, които търпят щети от сушата, трябва да бъдат подпомогнати адекватно. А това означава незабавно. Не след 3 месеца.

- Ваши колеги зърнопроизводители изразиха съмнение, че ще могат да бъдат адекватно компенсирани – най-малкото ще бъде трудно да се администрира този процес, защото става дума за стотици хиляди декари с пропаднали площи – как ще го коментирате?

- Който не може да администрира, да си ходи. Моите и вашите данъци нали отиват, за да плащаме заплатите на чиновниците? Както могат да администрират активите, така ще се справят и с пасивите. Има ли желание, има и начин. Извинявам се, но съм афектиран, защото постоянно чета всевъзможни идиотщини като мерки към производителите. В МЗХГ има и кадърни кадри, добри експерти, но по-голяма част са хора, които са се затворили в едни кабинети и искат да чуват определени неща – че няма проблеми в земеделието и всичко е ОК. Че ще се ожънат 5-6 млн. дка с пшеница. А че 500-600 хиляди декара са отишли по дяволите заради сушата – за тях това не е голям проблем. Вътрешният баланс ще бъде вързан, износът е друга тема. Но това не е така. Защото зад тези 500-600 хиляди декара загуби стоят човешки съдби. Малоумно е да не се проумява това. Ясно е, че България няма да остане без хляб. Ние сме нетен износител на пшеница. Но при тази суша, земеделските производители час по-скоро трябва да бъдат компенсирани за щетите. Колкото и да са трън в очите, зърнопроизводителите са сериозно перо от Брутния вътрешен продукт. Износът, който се прави, не е за подценяване. Нещо повече, тази година имаме възможност за много добър пазар – предвид данните за ситуацията в Румъния и Украйна, във Франция и в Италия. Имаме шанс да бъдем фактор на пазара.

- Увеличават бюджета със 140 млн. лева по директните плащания и по обвързаната подкрепа – това вече създаде напрежение, от сектор „Плодове и зеленчуци“ скочиха, че парите пак ще отидат при зърнопроизводителите. Има ли война между браншовете?

- Няма такава война. Ако има, тя се създава изкуствено, защото най-лесно се работи на принципа „Разделяй и владей“. Занимавал съм се със зеленчукопроизводство и знам колко е неблагодарна тази работа. Изцяло подкрепям исканията на колегите. От министерството трябва да ги подкрепят обаче реално – като субсидират сезонната заетост, например.

- На всичкото отгоре и пандемия…

- В която нямаме абсолютно никаква подкрепа на правителствено ниво – нито 60/40 има за сектор „Земеделие“, нито по отношение на сезонната работна ръка, нищо. Качествените български работници вече заминават за сезонна работа в чужбина, лично видях как 63 човека се качиха на бусчета и заминаха в Швеция – нещо да берат, няма значение какво.

- Прави впечатление, че в момента всички искат пари – заради кризата с коронавируса.

- Всеки вероятно ще претърпи някакви загуби заради тази криза. Важно е подкрепата да е адекватна. А ние какво правим? Задължаваме веригите да продават българска локална продукция. И какво постигнахме – удавихме се, преди да сме сложили спасителната жилетка. Дълги години съм бил служител на голяма търговска верига и знам, че те ще защитят своя търговския интерес. Ще сезират Брюксел и изобщо няма да се впечатлят от назидателния тон и размахания пръст от когото и да е премиер или земеделски министър. Ако управляващите искат да помогнат на българските производители на плодове и зеленчуци, не е ли по-добре да се забрани вноса – на турския домат, на египетския картоф? Могат да бъдат намерени хиляда причини за подобна мярка, особено при сегашната ситуация. Адекватна мярка е онази, която може да подейства днес и сега. Добре, че поне не обявиха извънредно положение за работата на полето.

- И тази година се зацикли с Кампания 2020 – в последния момент срокът за подаване на заявленията беше удължен, защо това се превръща в хроничен проблем?

- Бесен съм от всичко, което прави земеделското министерство. Действа се на пожар. В последния момент, в 6 без 10, както се казва, беше удължен срокът за подаване на заявления по директните плащания. Защо беше нужно това, след като повече от месеци всички алармират, че има проблем. „Не, няма проблем“, отговарят от аграрното министерство. И в последния момент се съгласяват с нас и удължават срока на кампанията. Ние някакви идиоти ли сме, какво точно се случва? На каишка ли смятат, че могат да ни държат. Не са познали, само това ще кажа.

- Защо толкова малко хора са се очертали сами, по електронен път – едва 4% - толкова ли е сложно?

- Не е сложно, изнервящо е. Една камара „стъпки“, с които трябва предварително да се запознаеш – сядаш и четеш, отнема време. Да, би било удобно всеки сам да го прави по електронен път, стига системата да работи както трябва. А тя не работи. Така или иначе, пак трябва да отидеш до земеделската служба – за да сложиш мерките и да финализираш заявлението. Самото очертаване, чисто географски, не е никакъв проблем. Ние имаме готови шейп файлове и ако всичко е наред със системата, очертаването става бързо. Но системата не работи, все нещо в нея свети в червено. Кой има толкова време да виси и да дебне, като трябва да е на полето. Хората на Луната кацнаха, ние една работеща система не можем да измислим.

- Още есента биопроизводителите алармираха, че ще има такъв проблем – и заради новия регистър, но от МЗХГ уверяваха, че всичко ще бъде наред.

- Аз съм и биопроизводител и казвам това, което казват и всички други колеги – за био-то системата за подаване на заявления не работи. Защо трябваше да се променят правилата, което реално скъси срока за кандидатстване до рамките на няколко дни, след като Кампания 2020 започва на 1 март и приключва на 15 май? Как по-точно да се справят биопроизводителите? С кого се оправдаваме – с коронавируса ли? Службите не са спирали да работят по места, хората изнемогват, вечер почти до полунощ стоят, но проблемът не е при тях, а в София – в МЗХГ и в ДФЗ. Това е истината. Моето заявление успях да го приключа на 14 май в 22.30 вечерта. Пред всяка общинска земеделска служба са наредени минимум по 50-60 човека, които чакат системата да „благоволи“ да тръгне, за да си подадат заявленията. Такива опашки не съм виждал от Татово време – когато се чакаше за банани. Искам само да попитам министър Десислава Танева тя колко пъти лично отиде до някоя от службите, за да види как става кандидатстването?

- Тазгодишната суша ще принуди ли земеделците да променят технологията на своята работа?

- Ще започне да се налага прилагането на нови технологии, които целят подобряване на почвата, влагозадържането. Всички ще тръгнат в тази посока. Напояването обаче е химера. При сегашната политика, то няма как да се случи. За да има напояване, трябва да има комасация. За да има комасация, трябва да има политическа воля. За да има политическа воля, на някой трябва да му стиска да го направи. Ако обаче наближават избори, изобщо няма да се случи. Проблемът със земеползването също остава нерешен – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи в този му вид, в частта за споразуменията по чл. 37 В, работи единствено и само в полза на измамниците. Потърпевши са реалните земеделски производители. Има едни хора, които само очертават постоянно затревени площи, годни за изкосяване или т. нар. пасища. Крайно любопитно е: колко от земеделците, които миналата година са получили субсидии, са такива, които имат само и единствено постоянно затревени площи /пасища/ – без животни и без да отглеждат никакви други култури? В тази посока се трупа напрежение и в един момент ще ескалира. Но в министерството са си заровили главата в пясъка – като щрауси.

- Премиерът на няколко пъти напомни, че земеделието е силно субсидиран сектор и това беше една от причините храните да отпаднат от списъка за намаляване на ДДС – прав ли е Борисов?

- Много искам да спрат субсидиите в земеделието само за две години. Землищата ще се изчистят от измамници. Колко от държавните чиновници миналата година бяха ангажирани в проверката на т. нар. обвързана подкрепа при плодовете и зеленчуците, колко държавен ресурс се изхарчи, за да се разбере нещо, което и на слепите беше ясно – че парите по обвързаната подкрепа се крадат. Не е необходимо да ходиш на терен, схемаджиите са ясни само по подадените заявления. Защо проверяват хора с 20 дка, а не проверяват онзи, който е заявил 2 500 дка картофи? Не е ли очевадно, че второто е схема за източване? А и как, например, се гледат картофи край Елхово? Ами гледат се, щом субсидията е над 100 лева на декар. Ето това е нашето земеделие. Но аз не съм съгласен с това положение. Аз плащам данъци, осигуровки на 20 души, които работят при мен на трудов договор и работя. Измамникът няма мярка, която да не ползва, не произвежда нищо, не генерира брутен вътрешен продукт, не плаща ДДС, взима фалшиви фактури и си прибира парите по т. нар. „обвързана подкрепа“. Това не е реална конкуренция, това е измама. Ако в страната всяка година влизат 1 млрд. лева за земеделие, които отиват при 80-90 хил. земеделски производители, 25% от тях се „усвояват“ от измамници. Убеден съм в това.

- Какво точно правят тези хора?

- Ще ви нарисувам портрет на един такъв измамник. Той е очертал, примерно, 20 хил. дка пасища. През декември взима близо 20 лева на декар по директните плащания – хоп, 400 хил. лева по сметката. Без да има машини, работници, вложения и т. н. Той има само едно ЕООД и усвоява субсидии. После взима пари и по Натура 2000. Той даже предварително ги е проучил. Идва при мен и ми казва: аз тези блокове ги искам, защото са включени в Натура. А аз ги работя 10 години и не съм взимал тези пари, не съм се интересувал даже. Той обаче е наясно. И аз съм принуден да ги дам, за да сключа споразумение за ползване на земята. Иначе моята работа ще страда. После взима пари по линия на зелените плащания. И субсидията на декар отива на 60 лева. При 20 хил. дка това прави 1 млн. и 200 хил. лева. При нула лева разходи и вложения. И те не играят с едно ЕООД, играят с няколко и усвояват още повече пари. Затова ви казвам - няма битка между малки и големи или между отделните браншове. Има битка между реалните фермери и измамниците.

- Нима в МЗХГ и в ДФЗ не знаят за това?

- Не знам, сигурно знаят. Попитайте ги. Непростимо е да имаш финансови инструменти в ръцете си, необходимата администрация и да не правиш нищо. Ако не правиш нищо, значи не си за тази работа. От 2007 година правим кампании по директни плащания. И всяка година си чупим краката още на старта. Тази година просто беше върхът. От 6 години чакам обезщетение за едни 1000 дка пропаднала рапица. Даже не искам и да го получа. Толкова вече ми е гнусно. А се занимавам със земеделие от 17 години.

Публикувана в Бизнес

Българското земеделие днес не може без субсидии, смята Николай Колев, председател на земеделско сдружение „Свобода“, с. Свобода, общ. Чирпан

Ася Василева
Първото, което прави впечатление, когато влезеш в стопанския двор на кооперация „Свобода“ са перфектно поддържаните сгради и чистотата, дори и в животновъдните помещения. Второто е големият машинно-тракторен парк, съставен само от нова, високопроизводителна техника, в който преобладава зеленото на John Deere. Посреща ни председателят на кооперацията Николай Колев. Естествено, веднага отбелязвам тези две неща и питам на какво се дължат:
IMG 6759 sait- В сдружението съм от 21 години. Но и преди това, през целия си живот, съм бил близо до земеделието. През всичките тези 21 години сме се старали да запазим това, което е останало от бившето ТКЗС, да надградим стопанството, да закупим нова техника. Целта ни е да правим съвременно земеделие. В началото земята, която заварих, беше 16 500 дка. В момента работим 12 500 дка.
Животновъдството съществуваше още от началото. Постарахме се да запазим животните на хората, които са ги дали в кооперацията и да ги увеличим. Правили сме проекти и по САПАРД, и по програмите от ПРСР. В момента имаме около 300 животни – дойни крави, телета, юници и подрастващо поколение.
– Носи ли печалба животновъдството, или е повече социална дейност?
– Много сложен въпрос. Първите години като председател на кооперацията бях силно атакуван, че това, което изкараме като печалба от растениевъдството, го наливаме в животновъдството. Тогава гледахме и овце, но нямаше как да ги запазим. За печалба не може да става и дума. Двата клона на развитие в земеделието са растениевъдството и животновъството и ние не се стремим да изтискваме едното за сметка на другото. Целта ни е да запазим тази база с тези животни. Но ако няма субсидии, нещата ще излязат извън контрол.
– Колко души работят в кооперацията?
– Средно персоналът, който поддържаме, наброява 30-33 души. От тях 10 души са предимно заети в животновъдството. Механизаторите са също 10.
– Тоест, вие давате хляб на 30 семейства?
– Бяха и повече, защото в началото имахме и силно развито лозарство. В първите години нашата кооперация стопанисваше 1180 дка лозя. Но лозята постепенно изчезнаха от картата на землището. Това се случи поради ниската цена на гроздето. В един момент се стигна да произвеждаме Каберне и Мерло за 30 стотинки, което е невъзможно.
– Въпреки проблемите обаче, в стопанския двор имате само добра и модерна техника, предимно с марката John Deere от компания МЕГАТРОН. Защо?
– Аз съм инженер по образование и това ми е слабост. Когато започнах като председател на кооперацията, заварих тук комбайн John Deere. Уверихме се във възможностите на машината. Като студент през 70-е години на миналия век имах възможността да видя първото стопанство в Русенски окръг, работещо само с марката John Deere. То се намираше в село Щръклево. Така че още от тогава имам впечатления от марката.
Установили сме добро партньорство с МЕГАТРОН през годините, доволни сме. Имаме изрълнени и няколко проекта за големи машини, като самоходния силажокомбайн и големите трактори. Само миналата година имаме направени покупки от компанията в размер на 700 000 лв. Подменихме един от тракторите, понеже бяха минали 10 години от въвеждането му в експлоатация. Според всички икономически изчисления, един трактор е напълно амортизиран на 8-ата година. В новите машини винаги има много нови неща, които улесняват работата, повишават производителността и спестяват разходи. Продължаваме да обновяваме парка, защото съвременно земеделие без съвременна техника е невъзможно да се прави.
– Какви са предимствата на тракторите на John Deere от серия 8R?
– Машината е опростена. Механизаторите я приемат добре за работа. В машините вече има много електроника и това поставя повече изисквания пред механизаторите, за да могат да се справят с всички възможности и удобства, които предоставя техниката.
Все повече се говори за роботизация в земеделието. Вече се разработват напълно автоматизирани трактори без оператор. В земеделието, както и в IT-технологиите, всяка година излизат нови неща, без които няма как да се мине.
– Лесно ли намирате добри механизатори и помага ли МЕГАТРОН за тяхното обучение?
– Намирането на квалифицирана работна ръка е трудно. Винаги, когато получаваме нова машина, нашите механизатори преминават обучение в базите на МЕГАТРОН. Колкото и да са добри хората, все пак това е нова техника, която си има своите специфики и новости.
– Какви са впечатленията ви по отношение на сервиза на компанията?
– Сервизът на МЕГАТРОН ни е много удобен. Много е близо, имаме чудесни отношения с тях. Работим прекрасно и това е една от причините да изберем МЕГАТРОН за наш партньор. Знаем, че винаги когато имаме нужда, ще бъдем обслужени.
– Вие сте едно от малкото стопанства в България, което разполага със самоходен силажокомбайн John Deere...
– Самоходният силажокомбайн е една много съвременна машина с голяма производителност. Без нея не можем да направим качествен фураж за животните. А качественият фураж е основата за висок млеконадой. Това беше и причината да закупим такава съвременна машина. Естествено, без проект нямаше да се справим.
– Какви са основните проблеми пред земеделските кооперации в България днес и има ли бъдеще тази форма на стопанско управление на земята?
– Убеден съм, че кооперациите в България имат бъдеще. Но всичко зависи от хората. Кооперацията е икономическата единица на едно село. Арендаторите са изолирани от селото. За тях са важни земята, производството. В кооперацията винаги има социален елемент.

DJI 0239 sait– Каква е формулата, за да работи успешно една кооперация и да може да си позволи и да инвестира?
– Субсидиите. Миналата година приключихме с печалба. Но това е благодарение на субсидиите, които получаваме. Ако отделим което и да е производство от тях, то би излязло на загуба. Без субсидии българското земеделие няма да може да съществува.
Ние започнахме да правим едно елементарно земеделие, което не е много добре за България. Превърнахме се в зърнопроизводители. Но нямаме избор. Можем да работим там, докъдето стигат машините, защото ни се налага да работим в условия на тотална липса на работна ръка. А и да я има – не излиза сметката. Не може един човек да работи за по-малко от 30-35 лв. на ден. Но как да му ги дадеш, когато печалбата от работата му не може да покрие и половината от тази сума.
Ние сме работили първите години и без субсидии. И тогава сме изкарвали кооперацията на положителен резултат. Но цифрите тогава и сега не могат да се сравняват. Ако тогава ставаше дума за 20 000 лв., сега са 200 000 лв. печалба. Това разбира се, е от полза за собствениците на земята. Освен рента, даваме и дивиденти. Само миналата година сме дали над 100 000 лв. на собствениците на земята, които са и собственици на кооперацията. Защото кооперацията е на хората.
Трудно се работи при условията на кооперациите. Ние сме като прочетен вестник – всичко е отворено, няма как нищо да скрием никъде. Всяка година правим годишни събрания, на които се отчитаме, и хората са наясно за какво става въпрос.
– Имате ли инвестиционни намерения за тази година?
– И да нямаме, съм убеден, че ще направим. Просто защото производството го изисква. Миналата година инвестирахме доста в техника и то само със собствени средства, без кредити и без програми.
– Бихте ли препоръчали John Deere и МЕГАТРОН на вашите колеги?
– И John Deere, и МЕГАТРОН са добре познати на всички български земеделци. Те имат много бази в цялата страна. Ако се види класацията на продадената техника, те са лидери на пазара.
Снимки: Тодор Петров

Публикувана в Агротехника

ДФ „Земеделие“ преведе близо 5 млн. лв. (4 820 156 лв.) по Схемата за специално плащане за памук за Кампания 2019 г.

Субсидии са изплатени на 113 земеделски стопани, които са заявили участие в схемата и отглеждат памук от сортове, вписани в Сортовата листа на България или в Европейския каталог на полските култури.

 За да получат финансиранe кандидатите по Схемата за памук трябваше до 1 декември 2019 г. да предоставят сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция. Това условие е разписано в чл. 17, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания

Ставката за финансовата помощ е изчислена на базата на чл. 58 на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 33

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта