Изминалият седем дневен период (4.10.-10.10.19 г.) премина в очакване на нови важни за ценовото развитие данни – доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Пазарните нагласи бяха за по-ниски, в сравнение със септемврийския доклад добиви от царевица в Щатите и леко редуциране на данните за производството на пшеница в света вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина. Перспективата за влошаване на добиви в сравнение с предишните прогнози и активизиране на износа бяха основните фактори за възходящото развитие на цените пшеницата и царевицата на международния пазар.

Докладът на Министерството беше оповестен на 10 октомври (19:00 българско време), но повечето от песимистичните очаквания не се оправдаха. Прогнозата за средния добив от царевица в САЩ през 2019/20 г. остана непроменена – 10,57 тона от хектар, а оценката за размера на новата американска реколта се оказа по-висока от очакваното от търговските среди равнище – 350 млн.т срещу 345 млн.т. В раздела за пшеницата наистина виждаме намаление на прогнозата за производството в Австралия от 19,0 млн. т на 18,0 млн.т, което обаче в глобалния баланс се компенсира с по-високата оценка за добива в ЕС – 151 млн.т, в сравнение с 150 млн.т, очаквани допреди един месец и 136,8 млн.т реколтирани предходната година. Оценките за добива от пшеница в Русия и Украйна през 2019/20 г. не са променени и възлизат съответно на 72,5 млн.т и 28,7 млн.т (71,6 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.).

По-оптимистичните в сравнение с очакваните на търговските среди данни прекъснаха повишението на котировките на мелничарското и фуражното зърно в Щатите и ЕС.

При закриване на борсата в Париж на 10 октомври декемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR 177/т, в сравнение с EUR 176/т на 3 октомври 2019 г. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 1,50 евро, на равнище EUR163,50/т.

Експортният пазар в Западна Европа за разлика от фючърсния беше значително по-твърд главно поради повишението на цените на пшеницата в Русия и Украйна.

На 10 октомври френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR177-178/т FOB, а германската пшеница мин. 12,5% - по EUR 176-181/т СРТ Хамбург, в сравнение с EUR 171/т FOB Руан и EUR 173-178/т СРТ Хамбург на 3.10.19 г. (EUR206FOB Руан/СРТ Хамбург към 10.10.18 г.).

Една от основните теми за коментар в Европа са резултатите от последния мащабен египетски търг, спечелен изцяло от черноморското зърно.

На 9 октомври Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-20 ноември 2019 г., в това число: 180 хил. тона руска пшеница и 125 хил.т украинска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

GrainExport

204.72

15.70

220,42

60 000

Русия

GrainExport

205,15

15,70

220,85

60 000

Русия

Posco International

206.50

15.70

222,20

55 000

Украйна

Hakan

201.60

20,55

222,15

60 000

Украйна

Dreyfus

206,67

15,94

222,61

На търговците правят впечатление доста по-високите цени реализирани при тази сделка, в сравнение с търга, проведен в края на септември за почти същото количество зърно. На 25 септември GASC напазарува общо 300 хил.т пшеница, в това число 240 хил. тона руска пшеница по цени $196,45-197,75FOB

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Икономическата ефективност на операцията зависи от точната преценка за прилагането й

Агр. Петър Кръстев

Компании, които продават десиканти, съветват земеделските производители да правят десикация преди прибирането на определени култури като слънчоглед, рапица, соя. От миналата година между земеделските производители и представителите на някои търговски структури възникна дискусионният въпрос за целесъобразността на десикацията и на царевицата.

Дали това не е поредният търговски ход с цел подвеждане на земеделците, или обратно – предложение, което трябва да помогне да се икономисат ресурси в процеса на отглеждане на „кралицата на полето“. За да стигнем до истината, се опитахме да вникнем в тънкостите на тази технологична операция.

Ако говорим за десикация на царевицата, основната цел е намаляване влажността на зърното на културата. Царевицата има различни групи на зрелост, според което има и различни периоди на десикация. Ако вземем например групи хибриди до ФАО 270, то в средата-края на август влажността на зърното в кочана е 33-36%. Тази група хибриди отдава влагата много по-бавно в сравнение с късните хибриди. Хибридите от късната група по-дълго вегетират, но въпреки това отдаването на влагата при тях протича по-бързо. И тъй като ранозрялата група бавно изпуска влагата, в определени условия възниква потребност от десикация.

При какви условия е необходимо да се проведе десикация на хибридите от ранната и средноранната група царевици?

За пример да вземем природно-климатичните условия в североизточните и централните райони на страната. Всички култури, в това число и царевицата, най-често там са подложени на въздействието на жеги и суши, в резултат на което физиологичните процеси се ускоряват (водят до по-бързо узряване). Към първата десетдневка на септември в някои стопанства влажността на зърното беше 12% при стандарт (базова) 14%. При такива условия, разбира се, няма необходимост от десикация.

Да вземем район с по-добри природно-климатични условия за отглеждане (макар че у нас трудно ще се намери такъв), които се характеризират с достатъчно количество валежи и благоприятен температурен режим. В края на август като правило се наблюдава рязко колебание на денонощните температури. Именно при такива условия влажността на зърното е средно 35% и влагоотдаването започва да протича бавно. Ето в такъв случай десикацията ще бъде необходима, защото ще ускори естественото физиологично узряване на царевицата.

Условия за прилагане и признаци за десикация на царевицата

Ако се цели „чиста“ десикация, разходната норма на десикантите е една и трябва да се приложи с минимум 15 литра работен разтвор на декар. Но ако с десикацията се цели да се унищожат и плевели като кореново-издънкови например, тогава нормата на препарата трябва да се увеличи с до 1/3 повече. Във всички случаи пръскането трябва да се осъществява само с висококлирънсови пръскачки или с авиация. Началото за провеждане на десикацията може визуално да се определи по състоянието на царевичните растения. В такива случаи могат да помогнат сигнални признаци като: жилково пожълтяване на връхните два листа на културата, влажността на зърното – 33-36% и много важният показател — наличие на „черна точка“ в зърното. Последната е признак за това, че самото зърно е завършило процеса на натрупване на пластични вещества (те вече не постъпват в зърното, както и не влизат обратно в оттока) и формиране на добива.

След десикацията най-голяма разлика в изпускане на влагата се получава в продължение на 14-16 дни. Т.е. ако десикантът е приложен при влажност 34%, след 14 дни при сухо време вече може да започне прибирането на културата с влажност на зърното 20%.

Какви предимства дава десикацията?

Земеделците имат възможност с две седмици по-рано да приберат културата и съответно по-рано да излязат на пазара с предлагане на своята продукция. Ако с десикацията влажността на зърното е свалена на 20%, но на следващия ден или след два дни започнат продължителни валежи и земеделецът не е успял да прибере реколтата, зърното ще повиши влажността си. Затова специалистите съветват: при отсъствие на валежи 14-16 дни след десикацията, царевицата трябва оперативно бързо да бъде прибрана.

При среднокъсните групи хибриди царевица сигналът за провеждане на десикацията също е наличието на „жилково“ пожълтяване на връхните два листа, първите признаци на поява на „черна точка“ на зърното и влажност, не по-висока от 36%. Тъй като късните хибриди попадат в условия на понижение на температурите (до +10°С), препоръчителната норма на десикантите може да се увеличи максимално, за да се постигне такъв ефект от него, какъвто се постига с оптималната норма при благоприятни условия.

Има ли негативно въздействие десикацията на царевицата върху реколтата?

Когато продукцията е предназначена за износ, земеделските производители се въздържат да прилагат десикация, поради опасението, че тази технологична операция може да повлияе на качествените показатели на зърното. По-конкретно те се страхуват да не се понижи протеинът в зърното и да не останат в него остатъчни соли от прилагания десикант. По този начин голяма партида зърно може да бъде върната.

Според специалистите, препоръчващи десикация, няма никакви причини за притеснение, защото моментът „черна точки“ в зърното говори за това, че движението на пластичните вещества в зърното и от него вече е прекратено. Т.е. това вече е „мъртъв“ канал, който по-рано е бил жив и е изпълнявал транспортни функции за постъпване на хранителни вещества в зърното. И затова десикантът по никакъв начин не може да попадне в зърното и не може да повлияе на неговото качество. Възможно е обаче препаратът да попадне в самото зърно и дори той да доведе до намаляване на добива от царевица. Но това зависи от правилния  избор на времето за десикация.

На експериментални полета са правени опити с цел да се види какво ще стане с добива, в случай че десикантът е приложен при влажност на зърното 45-50%. В този период още не се е образувала „черната точка“ – зърното в растенията още продължава да се формира. 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

На 30 септември Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува данни за наличностите от зърнени храни и добива от пшеница в САЩ. В доклада на USDA имаше доста изненади. Запасите от царевица, соя и пшеница по състоянието към 1 септември се оказаха доста по-ниски от очакваните от пазарните участници нива.

Най-голямото разминаване с пазарните нагласи имаше при царевицата. Средната оценка на търговските среди и независимите експерти за наличностите от фуражно зърно в Щатите в началото на 2019/20 маркетингова година (към 1 .09.19 г. ) възлизаше на 62 млн.т, всравнение само с 53,6 млн.т в отчета на USDA. Освен това новата прогноза за добива от мека пшеница в Щатите през 2019/20 г. се оказа с 500-600 хил. тона по-малка в сравнение с очакваните от пазара стойности – само 6,5 млн.т.

Съвсем логично е, че при ниските от очакваните показатели котировките на основните зърнени култури в САЩ, веднага след оповестяването на доклада тръгнаха във възходяща посока. В рамките на седмичния период (27.09-03.10.19 г.) царевицата поскъпна на борсата в Чикаго с 6-8 долара – до около $153/т, а меката зимна пшеница поскъпна с 2-3 долара – до около $180/т за доставка през декември.

Повишението на цените в САЩ оказа здравословно влияние и върху пазарите на Стария континент, но за разлика от Щатите, с по-твърд тон на развитие в Европа бяха цените на мелничарското зърно.

При закриване на борсата в Париж на 3 октомври декемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR 176,25/т, в сравнение с EUR 172,50-173/т на 26 септември 2019 г. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период с положително отклонение от 2,75 евро, на равнище EUR165/т.Средно с 1-3 евра се покачиха и цените на пшеница и на експортния пазар. На 3 октомври френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR170-171/т FOB, а германската пшеница мин. 12,5% - по EUR 173-178/т СРТ Хамбург (EUR207FOB Руан и EUR207/т СРТ Хамбург към 3 октомври 2018 г.).

Търговците коментират, че за по-голямото положително отклонение при цените на мелничарското зърно повлия победата на френската пшеница в египетски търг. На 3 октомври Държавната египетска агенция GASC информира за покупката чрез международен търг на 60 хил. тона само френска мелничарска пшеница за товарене 5 - 15 ноември 2019 г. от компаниятаGlencore по $199,1 FOB + $20,25 фрахт = $219,35 C&F. Интересно е, че най-евтината оферта за руска пшеница беше на равнище $203,50/т FOB, а украинска - $201,35FOB. За позитивните ценови отклонения на житните пазари в Европа допринесоха и информациите за липсата на достатъчно валежи в Украйна и неблагоприятните агрометеорологични условия в страните основни износителки на пшеница от Южното полукълбо – Австралия и Аржентина.

Според европейските анализатори цените на пшеницата и царевицата в САЩ и в Европа през близките дни ще се задържат около сегашните по-високи стойности предвид предстоящото публикуване на 10 октомври (19.00 часа българско време) доклада на Мннистерството на земеделието на САЩ за състоянието не глобалния зърнен баланс.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 30 Септември 2019 16:35

Не бързайте да продавате царевицата!

Независими един от друг източници на Гласът на земеделеца, които през последния месец са посетили т.нар. Царевичен пояс в САЩ, споделят наблюденията си, че състоянието на царевицата в САЩ е критично и добивите едва ли ще са високи. Това е в разрез с доклада на USDA, но според запознати източници, докладът не може да бъде обективен критерий, тъй като целта му е да подтисне паниката и да задържи цените ниски.

ПРеходните запаси също са достатъчно ниски, така че има всички основания да се очаква, че след януари цената на царевицата ще тръгне рязко нагоре.

В последната прогноза за зърнената реколта в България, от Европейската комисия също понижи данните за  производството на царевица, слънчоглед, рапица и ечемик в България.

Така след понижение на добивите от 7.65т/ха на 7т/ха, родната реколта от царевица е понижена от 4.21Ммт на 3.85Ммт, получена от 550кха площи.
Понижени добиви има и слънчогледа от 2.6т/ха на 2.41т/ха, водещо до понижение на реколтата от 2.08Ммт на 1.93Ммт. Площите от слънчоглед са без промяна на 800кха.
Реколтата от ечемик е понижена от 540кмт на 528кмт, получена от 111кха площи и 4.75т/ха среден добив, срещу 4.91т/ха преди месец.
Реколтата от рапица също е понижена от 410кмт на 399кмт, получена от 150кха площи и 2.66т/ха среден добив, срещу 2.73т/ха преди месец.
Данните за пшеницата са без промяна – реколта 6100кмт, получена от 1180кмт площи и 5.17т/ха среден добив.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 29 Септември 2019 10:10

На зърнения фронт нищо ново

Липсата на конструктивни новини обуслови ценови застой в развитието на европейските зърнени пазари почти през целия изминал седмичен период (20-26.09.19 г.). Едва след обявяване на резултатите от поредния мащабен египетски търг се забеляза известно раздвижване на пазара, като на 26 септември цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се покачи и в крайна сметка след двупосочни колебания борсата завърши седмицата с ограничено положително отклонение от 1,25 евро, на равнище EUR 173/т.

Цените на западноевропейското хлебно зърно на експортния пазар останаха почти непроменени . На 26 септември френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR170FOB, а цената на германската пшеница мин. 12,5% протеин леко се понижи - до EUR 169-174/т СРТ Хамбург (EUR205FOB Руан и EUR203/т СРТ Хамбург към 27.09.18 г.).

На 25 септември Държавната египетска агенция GASC информира за покупката чрез международен търг на 300 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 26 октомври - 5 ноември 2019 г., в това число: 240 хил. тона руска пшеница и 60 хил. френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

GrainExport

197,75

15,12

212,87

60 000

Русия

AST Agro

196,45

16.80

213,25

60 000

Русия

Posco International

197.50

16.80

214,30

60 000

Русия

Posco International

197.75

16.80

214,55

60 000

Франция

Glencore

193.75

21,20

214,95

Вече за втори пореден път френската пшеница успя да спечели част от важната международна сделка благодарение на изключително конкурентната фобна цена, но черноморското зърно все пак продължава да се налага с по-изгодното за купувачите навло. Анализаторите коментират, че възходящият потенциал на пазара в ЕС изглежда ограничен поради големите наличности от пшеница в глобален мащаб и най-вече „обилното предлагане на черноморско зърно”.

В момента са много активни украинските продавачи, но както се вижда от резултатите на египетския търг руснаците държат гарда. Според търговски източници експортният потенциал на Русия може да се окаже по-голям отколкото прогнозират западните експерти. На 25 септември Министерството на селското стопанство на Русия увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 75 млн.т на 78 млн.т.

Ценови застой се наблюдава и на американските пазари. Мека червена зимна пшеница в момента се предлага за износ от САЩ при средна цена от $214/т FOB, което практически повтаря стойностите от същия период на 2018 г. ($216FOB).

Основните участници в търговията заеха изчаквателна позиция на пазара предвид предстоящото публикуване на важни за ценовото развитие данни за запасите от зърнени храни и добива от пшеница в САЩ.

Пазарът на фуражното зърно през изминалите седем дни също беше относително стабилен. Експортните котировки на френската царевица се задържаха в границите EUR165-167/т FOB Бордо (EUR178/т – 27.09.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалия седмичен период (13-19.09.19 г.цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ се движеха предимно във възходяща посока, подкрепени от активизиране на износа и рязкото поскъпване на цените на петрола. При пшеницата за твърдото развитие на фючърсните и експортните котировки в значителна степен допринесоха и информациите за сушата в Австралия и Аржентина.

На 19 септември декемврийският контракт зимна пшеница затвори в Чикаго на равнище $179,35,/т, в сравнение с $177,37/т на 12.09.19 г. С 1,5-2 долара се повишиха и експортните котировки в САЩ – до $216-217FOB за мека червена зимна пшеница за товарене през септември- октомври.

С положително отклонение от 2,25 - 2,50 евро завърши седмичния период мелничарската пшеница на борсата в Париж – EUR171,75/т за доставка през м. декември. Цените на западноевропейското хлебно зърно на експортния пазар също се покачиха с 2-3 евро. На 19 септември френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR169-170FOB, а цената на германска пшеница мин. 12,5% протеин се изкачи до EUR 171-176/т СРТ Хамбург (201-203FOB Руан и СРТ Хамбург към 19.09.18 г.).

Експортните котировки на руската и украинската пшеница с 12,5% протеин в края на седмичния период се стабилизираха в диапазон $184-185 FOB черноморско пристанище ($206-215- 19.09.18 г.).

Оценките за производството на пшеница в ЕС през 2019/20 г. остават благоприятни. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩувеличи прогнозата си за общия добив от пшеница в ЕС от 150 млн.т на 151 млн.т (137 млн.т -2018/19 г.), а на 18 септември водещата европейска независима агенция Strategie Grains подобри прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС с 1,5 млн.т, в сравнение с данните от м. август – до 144,5 млн.т, а това е с 14% повече в сравнение с предходния сезон. Анализаторите акцентират и върху друга важна промяна в прогнозните данни на Strategie Grains. В новата редакция на баланса прогнозата за износа на пшеница от ЕС за трети страни е увеличена с около 1 млн.т – до 25,7 млн.т, което е с драстичните 22,3% повече в сравнение с резултата от 2018/19 г.

Търговците споделят, че въпреки активизирането на експортното търсене възходящият потенциал на пазара в ЕС изглежда ограничен. Основна причина за това според европейските експерти са високите добиви в ЕС и относително ниските цени на черноморското зърно, което дори при паритетни стойности на база ФОБ, печелят купувачите с по-изгодното навло.

Тези дни пазарът на царевицата в САЩ получи голяма порция адреналин от рязкото повишение на цените на петроласлед атаката с дронове над петролните съоръжения на Саудитска Арабия. Очертаващото се увеличение на търсенето на царевица и производството на етанол стана основен фактор за възстановяване на цените на царевицата на борсата в Чикаго, което допринесе за възстановяване на цените на фуражното зърно на Стария континент след понижението в началото на месеца. Благодарение на подкрепата отвъд Океана ноемврийските котировки на царевицтаа на борсата в Париж през миналата седмица се стабилизираха в диапазон EUR162-164/т и около EUR 166/т FOB Бордо (EUR176 – 19.09.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Вторник, 17 Септември 2019 09:46

Царевицата е новото черно злато

1000 щатски долара печалба от хектар от културата не е мираж, смята колоритният украйнец и е на път да го постигне

КОЙ Е ЛЕОНИД ЯКОВИШИН
Роден на 19 май 1939 г. в град Казатин, Украйна. Женен, с 2 деца. Бивш член на КПСС. Завършил е Уманският селскостопански университет (1956-1961), агроном. Кандидат на икономическите науки, дисертация на тема „Интензификация на картофопроизводството и основни пътища за повишаването на икономическата ефективност“. От 1961 г. работи като главен агроном в различни колхози. През 1995 г. основава стопанството «Земля и воля», г. Бобровица, Бобровицки район, Черниговска област.

Агрокомпания «Земля и Воля» обработва 320 000 декара земя в Черниговска област, Украйна. От тях на повече от 300 000 дка се отглежда изключително царевица. Както и в цял свят, така и в Украйна, монокултурното земеделие е изключение от правилата и има много противници. Намножаване на вредители, болести, изтощаване на почвата – критиките са много. Но собственикът на компанията Леонид Яковишин смята всички опоненти за теоритици, тъй като според него, лично той на практика е доказал ефективността на тази система.
Но не само това е интересното в нашия събеседник. Неговите арендатори получават най-високата рента в Украйна, той строи жилища за своите работници и съхранява поне една трета от реколтата в зърнохранилища за случаи на климатични и ценови катаклизми. И въпреки, че го отрича, изглежда, че в компанията си е построил мини копие на Съветския Съюз. За всичко това и за много други интересни и често парадоксални неща разказва Леонид Яковишин в интервю за водещо украйнско аграрно издание.
– Защо строите толкова много?
– Ние в Украйна, не сме готови за фермерство. Нямаме инфратруктура за фермери, както е например, в Америка. Фермерът е оставен на произвола на съдбата. Нямаме банкова система за развитие на фермерство. Земеделието трябва да е основано на субсидии – така е в цял свят, но не и у нас.
– Затова ли сте поели ролята на държавата във вашето стопанство?
– Държавата трябва да осигурява работа на хората. Фирмата не бива да плаща всичко. Но това е мой приоритет – искам моите работници да имат най-добрите условия и най-важното – да имат свое жилище. Над 300 квартири съм построил досега. А съществува и проблемът с остаряването на колектива, трябват млади кадри. А без да строя жилища, няма как да реша този проблем с кадрите. Схемата ми е проста – сключвате договор с мен, работите 15 години и къщата е ваша.
Построих и пътища. Защо? Никой не ме е карал. От безисходица! Защото държавата не го прави. Всяка година харча около 15 млн. щатски долара за строителство на къщи, пътища и други социални проекти.
L11 1– Известно е, че залагате само на царевицата. Не крие ли това огромни рискове – и ценови, и климатични?
– Пропътувах цял свят, за да търся оптимален модел за агробизнеса си. Изучавах как се създава стопанство, как се печелят пари. И ето какво разбрах. Млякото и месото са печеливши в Америка, в Украйна – не. Там всичко се субсидира, а у нас – не. Имах 47 000 свине. Когато видях, че икономика няма, събрах хората и им поставих задача – за 2 години да останат 1000 прасета. За да имаме за нашите столове, за работниците.
Млечно животновъдство? За какво ми е, след като носи само загуби. Да, кравите ни даваха по 6000 литра мляко на година, но печалба това не ни носеше. Продадох ги всичките.
Така си развързах ръцете. В процеса на търсенията ми разбрах, че в Украйна няма култура на отглеждане на царевица. Затова реших да заложа изключително на тази култура.
Царевицата е бъдещето. Цялото птицевъдство по света се държи на царевицата, а не на пшеницата. В Бразилия над 50 на сто от транспорта вече е на биоетанол, в САЩ – 24 на сто.
Запасите от нефт са на изчерпване, учените казват, че са останали количества само за 100 години. Какъв източник на енергия ще използваме тогава? Захарна тръстика и царевица! Царевицата е новите нефт и злато!
В Америка от царевицата се произвеждат 26 вида медицински препарати. Лъвската част от преработката на царевица е в Америка и Китай, само те са способни на това. Стойността на един завод е не по-малко от 600 млн. щатски долара.
– Получава се, че при вас царевицата е монокултура?
– Да, а монокултурното земеделие не се приема никъде по света, дори в Щатите прилагат сеитбооборот соя-царевица. А аз отглеждам изключително и само царевица. Всички ми казваха, че вярвам в утопия. А аз им казах да си погребат науката, че ще им докажа с резултати на практика.
Къде се крие тайната ни? Не прилагаме повърхностни почвообработки с минимални разходи! Това не ни е необходимо, спазваме добрите стари практики – трябва да има орен слой. Знаете ли колко органично вещество се получава, ако се наситнят стеблата на царевицата и се заорат!? 8 тона на хектар! И така ние торим всяка година. А в царевицата се съдържа цялата таблица на Менделеев. Цялата! Гарантираме развитието на абсолютно всички микроорганизми. На всеки 5 години правим агрохимически анализи на почвите ни в държавните лаборатории. Всеки път качеството им се подорява.
Но ние отидохме още по-далеч. Отказахме се от амониевата селитра, която беше основата на земеделието в СССР. Тя вкислява и унищожава почвата. Киселинността се повишава. Внасяме сух амоняк.
– Но това е доста опасно...
– Да, това е сложен въпрос. Амонякът се доставя в цистерни с налягане 22-23 атмосфери. Трябва много внимателно да се съхранява при такова налягане, защото ако експлоадира става страшно. Построихме специален терминал за съхраняване на амоняк на стойност 15 млн. щатски долара и осигурихме високо ниво на техниката на безопасност и охрана. В Америка това е повсеместна практика. Хората го внасят с противогаз и няма нищо страшно.
– Съществува мнение, че монокултурното земеделие неизбежно води да разцвет на болести и вредители...
– Ние болести нямаме. Но да започнем с това, че не всички хибриди издържат на нашите технологии. Работим основно с Pioneer. Те имат хибриди, които са много подходящи за завода ни за брашно. Обаче заводът не работи на пълна мощност, произвеждаме брашна, каши, царевично олио. Заводът ни носи около 3 млн. щатски долара чиста печалба.
– Привърженик сте на американския модел на земеделие, защо тогава не прилагате сеитбооборот на соя и царевица?
– И сега отглеждам соя на 10 000 дка и не знам какво да я правя. Таванът на добивите е 3 тона от хектар. Икономиката на соята не ми е интересна. Както и на пшеницата. Ще ви дам един пример. При сушенето на царевица винаги има начупване на зърното. Ние продаваме начупено царевично зърно за 153 щатски долара, а качествена пшеница за 163 щатски долара на тон.
Що се отнася до останалите култури, то освен соя отглеждаме и пшеница, ечемик, елда, слънчоглед за масло.

– Какви са разходите ви за отглеждане на 1 хектар царевица?
– $75. Тоест от царевицата печеля $125.
L11 2– Казахте, че от хектар получавате чиста печалба $848. Може ли да изброите съставките на този успех?
– $848 не е предел. Целта ми е да достигна 1000 долара. Ако говорим за съставките, то заводът за семена ми спестява около 3 млн. долара. Аз „раждам“ нови хибриди, а „родителите“ идват от Америка. Всички купуват семената за $170 на хектар, а на мен ми излизат около $100.
Разбира се, това означава добиви около 9-10 тона на ха. Но годините не си приличат. Миналата година за първи път преодоляхме прага от 320 000 тона общ сбор на зърно в компанията. Това е една от съставките.
Минимализиране на разходите. Построих железница до зърнохранилището. Тя ми струваше $5,5 млн, строих я година и половина. 7,3 км от хранилището през блато. Но икономията си струва! Да караш зърното 20 км или да натиснеш копче на пулта и вагоните да се товарят са две различни неща!
Торове. Купувам ги тогава, когато никой друг не го прави. Ако вземем същия този амоняк. Ако го купиш и докараш, то трябва веднага да го внесеш. Ставаш заложник на времето и цените. А аз не, тъй като си имам терминал за съхраняването му. Вече докарах амоняк преди 20 дни за цялата реколта 2020. Знаете ли колко спестих на тон? 179 щатски долара!
И още. Прибирам царевицата при влажност 20 %. Всички го правят при 39-40 %. А тогава трябва да харчат милиони гривни за газ за сушене. От 1 до 30 октомври трябва да съм приключил с жътвата. Имам 40 комбайна John Deere. Обнових целия машинен парк, сега най-старата ми машина е на 3 години. Всеки ден жънем по 10000 дка, отправяме за сушене и след това в хранилището. Капацитетът ми на сушене е до 12 000 тона в денонощие. Икономията от газ — до $1 млн.
Имаме собствен бензиновоз, цистерни, ремонтно депо, ремонтен завод. Цялата инфраструктура ми е готова. Но за това ми трябваха 30 години.
И най-важното. Това, което проваля много други. Имам запас от пари и зърно. И запасът от зърно е най-важен!
– Защо?
– Пазарът формира цената в зависимост от световното търсене и основно – от преходните запаси. В Украйна има запас от зърно само за 2 седмици. Такова нещо никой в света не би допуснал. В случай на суша в страната ни няма да има хляб. Това е кошмар. Никога няма да допусна такова нещо в моето стопанство. Имам и царевица, и слънчоглед, и елда. Работниците мелят брашно, пекат си хляб, правят си макарони. Никаква суша не ме плаши, защото моите хора са защитени.
В Украйна трябва да има винаги 4,5 млн. тона пшеница, за да има запас в случай на беда. Никой не е застрахован. А държавни зърнохранилища вече няма. Всичко се открадна.
– Как работи при вас системата на продажбите?
– Създал съм схема, при която минимум 35 на сто от получената продукция се съхранява в стопанството. По-добре реколтата да стои в зърнохранилището, отколкото пари да стоят в банката. И така до следващата реколта.
Защо го правя? Ами ако има засуха? Или студ? Американците прогнозират, че през следващите 30 години ще бъде много сухо. Сушата е вече чест гост в европейските страни. Тази година САЩ бяха наводнени, никога не се е случвало фермерите там в началото на юни да не са засяли още половината царевица. Климатът се променя.
Днес имам под аренда 320 000 дка земя, от които 300 000 са засети с царевица. Имам и мощна инфраструктура. Например, през следващата година ще имам капацитет на зърнохранилищата от 500 000 тона.
Да, такъв капацитет не ми е необходим. Това е повече за сигурност. При това ние не предоставяме услуги по съхраняване и сушене на зърното на други фермери. Сега имам на съхранение 125 000 тона зърно, а това е 40 на сто от новата реколта. В пари това са $25 млн. И то ще си остане там до новата реколта.
– Сключвате ли фючърсни сделки?
– Фючърсите не ме интересуват. Фючърсът се сключва за реколта, която все още не съществува. Идва една буря и всичко заминава. Не играя в такива игри. Моето зърно е реално в хранилището. Събирам реколтата, гледам цените и решавам според обстоятелствата. Ако цената е добра – продавам. Тези дни продадох партида царевица по $200. Осталото през януари.
Няма за къде да бързам. До януари на следващата година по принцип нищо не продавам. Царевицата, която ще прибирам сега, ще продавам едва през януари 2020 г.
L12 1– Вие чакате по-добра цена, но такава може да няма ...
– Възможно е. Но по сегашното положение на нещата, виждам, че ще през януари ще има по-добра цена. Виждам какво се случва по света. На всеки две седмици имам разширено съвещание с всички доклади. Без да вземам предвид ежедневната информация.
– На данните на USDA ли се опирате?
– Опазил ме Бог! Министерството лъже. Имам дългогодишна сътрудничка, която сега живее в САЩ и специално събира за мен аграрните данни от различни щати. А тази страна диктува цените.
Разбира се, понякога се случва да бъркам. Веднъж изчаках повече и загубих $1,6 млн. А веднъж търпението ме изостави 2 седмици по-рано, когато цената тръгна нагоре.
– Ако днес изтеглите парите си от компанията, колко ще са те?
– $92 млн. Но за какво са ми тези пари? Нямам офшорки. 10 пъти на ден не мога да ям. Да, за 80-годишнината си купих джип Lexus и Maybach. Но иначе всичките ми пари отиват за развитието на стопанството. Това е ежегодното строителство.
– А кой ще ви наследи?
– Подготвям внука. Той е на 30 години и работи като мой заместник. И другият внук, който още учи във Великобритания.
– А защо във Великобритания, а не в Украйна?
– В света има две места за млади хора с мозък – Кембридж и Оксфорд. Моят внук е в Оксфорд.

Публикувана в Бизнес

Прогнозата е на Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за Българияв Corteva Agriscience™, който има конкретни наблюдения от развитието на културата в цялата страна

Агр. Петър Кръстев

На демонстрационния ден Portfolio Farm 2019 в с. Равно поле, Софийско, разговарях с Иван Дражев – маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за България в Corteva Agriscience™, който направи обзор на състоянието на царевичната култура в страната. Специалистът има лични наблюдения от развитието на посевите в цялата страна, което му дава възможност за обективна оценка.

Според г-н Дражев 2019-а отново ще бъде царевична година (подобно на 2018), защото климатичните условия са много подходящи за културата. Той припомни, че докато през пролетта месеците март-април бяха сухи и нямаше достатъчно влага, то от май до юли климатичните условия бяха благоприятни за царевицата, така че много земеделски производители със сигурност ще са доволни. При положение, че добивите от рапицата, пшеницата и ечемика не навсякъде бяха добри, царевицата е в кондиция и ще компенсира загубите на земеделците от други култури – отбеляза Иван Дражев.

Той обърна внимание на факта, че в съседство на демонстрационния участък Portfolio Farm 2019 имаше производствено поле, масов посев с царевичния хибрид с марка Pioneer® - Р0023, където състоянието на царевицата също беше перфектно за началото на август – без подгорели листа в най-долния етаж, което е нещо необичайно по това време на годината. Но в случая това е нормално, защото хибридите Optimum® AQUAmax® издържат на сухи условия, подчерта специалистът. Зелената листна маса означава фотосинтеза, хранене, наливане на зърното, което в крайна сметка води до по-висок добив. Резултатът е обусловен и от съчетанието на наличната влага и направеното торене на посевите. Според експерта не е случайно, че площите с царевица през 2019-а са се увеличили с около 600 хил. декара спрямо предишната година. По официални данни на МЗХГ през 2018 г. площите с царевица са били около 4,2 млн. декара, докато тази година те са около 4,8млн. декара. Увеличението с 15% има обяснение: земеделците са заложили на царевицата, защото са преценили, че тя е печеливша култура. Продажбите на фирма Пионер също са нараснали, като на места са били много повече от планираните – отбеляза специалистът.

В момента царевицата е във фаза млечна към восъчна зрялост. Кочаните са много добре озърнени до върха и след около месец културата ще бъде готова за жътва. По кочаните окомерно може да се изчисли минимум 1 тон зърно на декар, прогнозира Иван Дражев.

Състояние на царевичната култура в страната

Според официалната статистика на МЗХГ през 2018 г. средният добив при царевицата е бил 680-700 кг/дка. По личното мнение на г-н Дражев обаче, специално за Северна България, където са 95% от царевицата в страната, средният добив през миналата година е бил между 900 и 1000 кг/дка, тъй като много земеделци са били на тази кота като добивен потенциал. Имало е също производители с добивен потенциал към 1400 – 1700 кг/дка, други са имали добиви между 1400 – 1500 кг/дка и трети, макар и в по-малка степен, са получили добиви 1600 – 1700 кг/дка. Така че средният добив в Северна България е бил между 900 – 1000 кг/дка, повтори специалистът.

Какво е състоянието на царевицата в Северна България?
Иван Дражев, който наскоро е бил в този район, сподели конкретните си наблюдения. Имайки предвид развитието на културата, хабитусът на растенията, засичането на кочаните, бройките редове, степента на озърненост на кочана и др. показатели, специалистът смята, че и тази година добивите ще бъдат минимум 1000 кг/дка и средният добив за Северна България отново ще бъде от 700 до 1000 кг/дка. Забележително добро, според Иван Дражев, е състоянието на царевицата и в Южна България, където също се очертава добив от около тон зърно от декар. Растенията са здрави, очаква се зърното да бъде качествено

Специалистът е оптимист и по отношение качеството на зърното. Наблюденията му за момента са, че кочаните са абсолютно здрави и няма никакви признаци на болести, които се развиват при влажни условия.

Основната болест по царевицата – фузариумът , не се е появила и очакванията са, че няма да се прояви до времето на жътвата. Засега царевицата е единствената култура, която не е пострадала от болести по листната маса, за разлика от пшеницата, слънчогледа и рапицата, при които понякога се налага да се пръскат по 2 пъти. Тя може да има проблем при покълване и поникване с теления червей. Проблемът идва от това, че след забраната на Европейската комисия за употреба на продукти за обеззаразяване, които са основно на база неоникотиноиди, в момента няма решение за контрол на теления червей чрез третиране на семената. А третирането на семената е най-евтиният и най-ефективният начин за контрол, подчерта специалистът. При него има минимално количество активно вещество върху една семка, която осигурява контрол от телените червеи за достатъчно продължителен период от време. Други решения за контрол на телените червеи са регистрираните препарати на база пиретроидни активни вещества, но предвид късото им последействие, те не са достатъчно ефективни, изрази мнението си експертът. След внасянето им в почвата те са ефективни максимум 15-20 дни, а след 20-ия ден културата става уязвима за неприятеля. Освен това тези препарати са гранулати и се внасят със сеитбата на царевицата, което създава проблем, защото в България много земеделци нямат сеялки за внасяне на препарати заедно със сеитбата. При царевицата могат да възникнат болести, причинени от патогени по време на покълване и поникване. Но срещу тях има ефективни фунгициди за третиране. Така че основният проблем си остават телените червеи, изрази мнението си Иван Дражев.

Другият проблем е сивият царевичен хоботник – в Софийско този вредител не се е появил, но на много места в Северна България го има. Той вреди в една критична фаза на царевицата – от поникване – фаза шип до фаза 3-ти – 4-ти лист. Ако не се води ефективна борба, хоботникът може за отрицателно време да унищожи посевите с културата. Това означава презасяване – нови семена, нови допълнителни разходи и т.н.

Ситуацията в Добруджа е комплицирана

Попитах какво е състоянието на царевицата конкретно в Добруджа. Иван Дражев не бе оптимистично настроен – ситуацията там е комплицирана. Има райони, в които са валели напоителни дъждове и царевицата в тях е прекрасна, докато в региони като крайморската част – Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак, валежите са били почти никакви или минимални и добивът там няма да е добър, сподели мнението си специалистът. Но той уточни, че във вътрешността на Добруджа, където са паднали интензивни валежи, царевицата е в много добро състояние. Като цяло добивът в Добруджа може би ще бъде малко по-нисък в сравнение с районите на Русе, Велико Търново, Плевен, Враца, Търговище и Шумен. Същата е ситуацията и в Северозападна България – във Видин и Монтана, където също не е имало дъжд, докато от Враца до Шумен валежите са били достатъчно. Така че в райони с по-малко ефективни валежи добивът логично ще бъде по-нисък от останалите части, където са паднали добри дъждове, обобщи за състоянието на царевицата в страната Иван Дражев.

Публикувана в Растениевъдство

В последни работен ден на август в развитието на цените на пшеницата на международните пазари настъпи нов драматичен обрат

Поредният опит за възстановяване на житните котировки в Чикаго завърши с неуспех и на 30 август, фючърсният пазар заличи изцяло спечеления през предишните няколко дни аванс. В рамките само на два дни (30 август и 3 септември)под пресата на спекулативнитe продажби, пшеницата в Чикаго поевтиня с 7,5-8,50 долара – до $164,35/т, а това са най-ниските стойности от първата половина на май.

На 4 септември Чикаго частично коригира драстичния спад и септемврийски контракт пшеница затвори там на равнище - $167,65($184,50/т – 4.09.18 г.). Ценовата динамика на борсата в Париж през изминалия седмичен период в значителна степен беше повлияна от развитието на цените в Чикаго. На 4 септември водещият в момента на борсата декемврийски контракт мелничарска пшеница затвори на равнище EUR 166,25/т, в сравнение с EUR 169,00/т на 29.08.19 г. (EUR 200,50/т (4.09.18 г.).

Търговците коментират, че активизирането на експортното търсене се оказа недостатъчно за обръщане на низходящия тренд, още повече, че и новите прогнозни данни в повечето случаи бяха с негативен за ценовото развитие знак.

В края на август експортите от Международния съвет по зърното увеличиха прогнозата си за производство на пшеница и царевица в света. Според актуализирания баланс, представен от Съвета добива от пшеница през 2019/20 г. ще достигне ще достигне рекордните 764 млн.т, с 31 млн.т повече, в сравнение с предходния сезон. Спадът на производството в Русия ще бъде компенсиран с по-добрите реколти в ЕС, САЩ, Канада, Аржентина и Украйна, които ще увеличат и доставките на зърно за международния пазар.

Прави впечатление обаче, че спадът на борсовите котировки в Европа през изминалия период беше значително по-малък отколкото в САЩ. Същото се отнася и за цените при износа. Ако експортните цени на зимна пшеница в САЩ се понижиха с 9-11 долара (до $198-200FOB), то в Западна Европа понижението е само с 2-4 евро – до EUR 164-165FOB Руан за френска мелничарска пшеница иEUR 167-171/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (208FOB Руани EUR 210-215/т СРТ Хамбург към 4.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни ерозираха с 3-4 долара – до $187-189/т FOB черноморско пристанище ($222-224/т през същия период на 2018 г.).

Анализаторите коментират, че през близките дни трудно можем да очакваме забележима позитивна промяна в европейската ценова конюнктура, но и низходящият потенциал на пазара им се вижда доста ограничен – от 2 до 3 евро.

Ценовата конюнктура на пазара на царевица през изминалите седем дни също е низходяща.

Международният съвет по зърното на 27 август увеличи прогнозата си за размера на новата американска реколта с 8 млн.т спрямо юлските данни – до около 344 млн.т. С 1,1 млн.т в сравнение с данните отпреди един месец е увеличена и прогнозата за добива от царевица в Украйна – от 33,6 млн.т на 34,7 млн.т, което е само с 1 млн.т по-малко от рекордния миналогодишен резултат и с 10,6 млн.т повече, в сравнение с 2017/18 г.

Благодарение на по-високите добиви в Щатите и Украйна прогнозата за глобалнотопроизводство от царевица през 2019/20 г. е увеличена от 1,092 млрд. тона на 1,100 млрд. тона (1,129 млрд.т – 2018/19 г. и 1,090 млрд.т – 2017/18 г.). На 4 септември, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR161,25/т, в сравнение с EUR164/т , в края на предходната седмица и около EUR181/т на 4.09 .18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Анализирайки световните пазари е малко вероятно да се предположи някакво значително покачване в цените на зърнените култури през следващите няколко месеца. 
И докато несигурността за реколтата в САЩ през ранното лято предизвикваше някакви вълнения на пазара, то най-чаканият тази година доклад на USDA ги разби напълно в средата на август. Досегашните опасения за забавяне в сеитбата, които могат да окажат влияние върху добивите, бяха разсеяни с доклада, който показва съвсем незначително намаляване на засетите площи с царевица в САЩ и значително увеличаване на добивите в сравнение с дотогавашните очаквания.

След доклада фючърсните пазари паднаха рязко, още повече след докладваното увеличаване на добивите от царевица в Украйна с 3 млн. тона до рекордните 36, 5 млн. т.
Що се отнася до пшеницата, пазарът по принцип не очакваше нещо драматично да се случи. Все още се очаква глобалното производство на пшеница през настоящата стопанска година да бъде с цели 38 млн. тона повече от предходния сезон.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 25

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта