Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ избра ново ръководство на Фонда. За изпълнителен директор на ДФЗ е избран Васил Грудев. От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. В периода август-ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Георги Близнашки.От ноември 2014 г. до януари 2017 г. е заместник-министър на земеделието и храните.

Управителният съвет на ДФЗ прие подадената от Живко Живков молба за освобождаване от поста изпълнителен директор. В мотивите за решението си Живков посочва, че иска да бъде запазен имиджа на ДФЗ.

УС прие и оставката на заместник-изпълнителния директор Калоян Костадинов. На заседанието бе освободен и заместник-изпълнителният директор Георги Динев.

УС избра за заместник-изпълнителен директор Иван Капитанов. От 2017 г. до момента той е заместник председател на Съвета на директорите на Пристанище Бургас ЕАД. От 2014 до 2017 г. е председател на съвета на дружеството. От април 2011 г. до ноември 2013 г. е бил заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Работил е от 2002 г. до 2011 г. в Министерство на финансите като държавен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор“.

Публикувана в Бизнес

Специализирана прокуратура повдигна обвинения срещу петима служители в Държавен фонд „Земеделие“.

Четирима от тях са обвинени за извършено в съучастие длъжностно престъпление (по чл.282, ал.1 от НК) - неизпълнение и нарушаване на служебните им задължения при обработката на заявления пред фонда за финансово подпомагане на еднолични търговци, свързани с обвиняемия по делото срещу Миню Стайков и други 7 лица. Петият служител на Държавен фонд „Земеделие“ е привлечен като обвиняем за участие в ръководената от Стайков организирана престъпна група (престъпление по чл.321, ал.6 от НК). Сред обвинените лица е и Калоян Костадинов, заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“.

Трима от обвинените са дали подробни обяснения и са съдействали максимално на воденото наказателно производство. На тях са определени мерки за неотклонение „Парична гаранция“ - в размер на 26 хил. лв., 10 000 лв. и 7000 лв.

Другите двама двама обвиняеми са задържани за срок до 72 часа, през които ще се събират други доказателства и ще се преценява каква мярка за неотклонение да им бъде определена. На петимата привлечени служители са наложени забрани за напускане на страната.

По време на действията по разследването срещу тях от 16.07.2019 г. са събрани писмени доказателства за това, че едно от обвинените длъжностни лица от фонда е раздал през последната година с договори за заем общо 1,8 милиона лева на търговски дружества, в т.ч. на дружества, предлагащи бързи кретити. От същото длъжностно лице са иззети и два луксозни автомобила, единият от които брониран Мерцедес, който е бил оставен на съхранение в гараж в дома на Стайко и Миню Стайкови в столицата. Същото длъжностно лице е в родство по сватовство със Стайкови.

Публикувана в Новини на часа

Спецпрокуратата влезе в ДФ „Земеделие“, шестима души на ръководни позиции са задържани за 24 часа. Това съобщи зам.-главният прокурор Иван Гешев. Акцията на специализираната прокуратура е във връзка с досъдебното производство срещу бизнесмена Миню Стайков. Тя се провежда съвместно с ГДБОП – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и със съдействието на КПКОНПИ - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В хода на досъдебното производство срещу Миню Стайков са привлечени като обвиняеми 8 лица. За ръководител на групата е сочен Стайков, който е с мярка „задържане под стража“ и още 7 лица от месец септември.
Налице са обвинения за вторични престъпления за присвояване на евросредства и в тази връзка е акцията в ДФЗ, съобщи Гешев. Изземат се документи, проверяват се адреси на служители на фонда. Става въпрос за получени 8 млн. лв. и опит да бъдат получени още около 5 млн. евро. – на обща стойност около 18 млн. лв. – при разрешени лимити от около 5 млн. лв. По това досъдебно производство са събрани доказателства и данни, че за да се случи това, е оказано съдействие от лица от ДФЗ, обясни зам.-главният прокурор.

Злоупотребите са извършвани по времето на предишния изпълнителен директор на фонда Румен Порожанов. Към този момент няма доказателства, които да ангажират неговата наказателна отговорност. Ако бъдат събрани такива, ще бъдете уведомени“, оповести още зам.-главният прокурор Иван Гешев. В следващите 24 часа прокуратурата ще прецени дали и как да бъде променена 24-часовата мярка на задържаните 6 лица от фонда, сред които е и един от зам.-изпълнителните директори на ДФЗ.
 

Публикувана в Новини на часа

Животновъди реагират остро на последния отпуснат De minimis за сектора. Защо парите са предвидени само за стопани, които са били допустими за финансиране и са получили субсидии за Кампания 2018 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/ или по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/?, питат говедовъди, които получават подпомагане, обвързано с производството. Така едни ще получат по три направления средства, а други – само по едно. 

Има изкривяване в смисъла на този вид подпомагане, коментират от месодайния сектор под селекция. De minimis се отпуска при бедствена ситуация, а такава в момента няма. Този вид помощ в последните години като че ли се превръща в инструмент за туширане на напрежението в даден стопански сегмент. Така през миналата година De minimis получиха розопроизводителите и тютюнопроизводителите – първите заради срива в изкупните цени, вторите – заради неизплатените към стопаните средства за изкупен суров тютюн от некоректна гръцка фирма.

Неясният регламент в изработването на правилата, по които помощта се отпуска, само настройват един сектор срещу друг, малки срещу големи производители, коментират още стопани. Дребните животновъди постоянно са с усещането, че са на ръба на оцеляването, едрите пък смятат, че в подпомагането на сектора трябва да се вкара пазарен смисъл.

„Всички искат пари. И ги получават. Важният въпрос е как животновъдите са използвали тези средства, за да модернизират своята ферма? Но някой има ли поглед върху този процес? Има ли анализ?“, коментира за „Гласът на земеделеца“ инж. Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България. Въпреки, че указанията за прилагане на De minimisот 26,3 млн. лева за животновъдите още не са готови, в сектора напрежението е факт. Вероятно ще спадне след поредния отпуснат De minimis.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Анета Божидарова

Нашумелият скандал с къщите за гости хвърли сянка върху смисъла от европейско финансиране в малките общини и в селата. Постави под съмнение работата на Местните инициативни групи, които в сегашния програмен период работят по подхода ВОМР – водено от общностите местно развитие. Зад този сложен израз се крие дълбоката философия на прилагането на Общата селскостопанска политика в селските региони. Казано просто – европейските пари да стигнат и до българското село. За тази цел е добре да има подходящ посредник, медиатор. Който първо да се справи с цялата бюрократична сложност на подобна процедура. В този смисъл Местните инициативни групи са добра възможност за предприемчивите хора на терен да реализират успешни бизнес проекти: в социалната и земеделската сфера, в преработвателния сектор, в подобряване на местната инфраструктура, в областта на услугите, културата, образованието и спорта, читалищната дейност. Включително и в областта на селския туризъм, като в това число влизат и прословутите къщи за гости.

Изкривяването и лошите практики в тази посока са факт. Не би било справедливо обаче да се сложат под един знаменател всички проекти, които се изпълняват в малките населени места. Още повече, че кандидатстването с подобен проект не е проста работа и не всеки ще си сложи главата в торбата, поемайки такъв риск. Нека припомним: при кандидатстване по мерки от Програмата за развитие на селските райони,

бенефициентът получава финансирането едва след изпълнението на своя проект

пари авансово не се превеждат. Това означава, че кандидатът или трябва да разполага със собствен капитал, или трябва да е готов да изтегли банков кредит, който, разбира се, може да обезпечи с бъдещото финансиране по своя проект. Някои банки приемат това като гаранция и залог. Ясно е какви рискове крие подобна стъпка – при евентуални санкции в хода на изпълнението на бизнес-плана по проекта, финансирането на финала може да се окаже различно от това, за което бенефициентът е кандидатствал. Тоест, да бъде редуцирано в посока надолу. Тези правила отказват много хора от кандидастване по мерки от ПРСР и обезмислят израза „ПРСР е направена за хора с пари“. Резонно е и друго тълкуване: парите отиват при онзи, които има куража да поеме съответния риск.

Друг проблем е свързан със спазването на сроковете при изпълнението на проектите. Практиката до тук показва, че финансирането на дейностите на Местните инициативни групи винаги се движи със закъснение. Това поставя не само екипа на МИГ-а в непрекъснат стрес, но и бенефициентите, които чакат одобрение на своите договори.

Всяко забавяне в процедурите означава забавяне в изпълнението на проектите

възможни неустойки по договорите, сключени със съответните фирми за изпълнение, санкции от страна на банките, както и от страна на ДФЗ при мониторинга.

Да обясним как действат МИГ-овете и с какво тяхната работа е полезна за местната общност.

В настоящия програмен период одобрение за прилагане на своите местни стратегии имат 65 Местни инициативни групи. Процесът на създаване и функциониране на МИГ се финансира чрез мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" на Програмата за развитие на селските райони. Нормативната уредба за прилагането на мярка 19 е разписана в Наредба 22.

Според нея, Местната инициативна група е структурирана като публично-частно партньорство. В нея задължително участват представители на публичния сектор в лицето на местната власт (Общината), гражданският сектор в лицето на НПО. Третият сектор е стопанският. Той излъчва като представители земеделски производители или местни предприятия като юридически лица. Всички тези субекти трябва да работят на територията, която влиза в обхвата на действие на МИГ.

Обяснено просто, в едно малко населено място се събират най-будните и предприемчиви хора, сформират екип и пишат стратегия за местно развитие на територията, която обитават. Разписването и одобрението на тази стратегия става след консултиране с местната общност: чрез провеждането на серия от срещи и информационни кампании, семинари и дебати. Задължително се прави и проучване на обществените нагласи. След като бъде изработена, местната стратегия се одобрява от Общото събрание на МИГ-а, в което има представители и на трите сектора: публичен, неправителствен и стопански - на местния бизнес. След това всяка местна стратегия се одобрява на ниво земеделско министерство, след което МИГ-овете подписват Споразумение с МЗХГ за изпълнение на стратегията. Бенефициентите, които са кандидатствали през МИГ подписват тристранни договори: с МИГ и с ДФЗ. И още: всички процедури в работата на МИГ-овете са публични и всеки може да ги види през интернет.

През настоящия програмен период се прилага т.нар. многофондово финансиране – то включва финансиране не само от Програмата за развитие на селските райони, но и от почти всички оперативни програми на обща стойност близо 683 млн. лв.

Максималното допустимо финансиране за една стратегия само по ПРСР е 1,5 млн. евро за територия на МИГ с над 15 хиляди жители и 1 млн. евро за територия до 10 хиляди души.

Парите не минават през Местната инициативна група

Единственият орган, който работи като Разплащателна агенция е Държавен фонд „Земеделие“.

Каква е картината към момента? От над 250 проведени процедури от МИГ, нито една от тях не е получила одобрение от ДФЗ. Нито един проект по ПРСР, подаден през Местна инициативна група, няма сключен договор за изпълнение. Срокът за договаряне е краят на 2020 година, а крайният срок за изпълнение на одобрените проекти изтича на 30 юни 2023 г.

Това поставя в изключителен риск изпълнението на всеки един проект и прилагането на подхода ВОМР като цяло. Добрата новина е, че по другите европейски оперативни програми има сключени договори. Но не и по ПРСР.

Скандалът с къщите за гости допълнително наслагва забавяне на процеса, защото в момента всички са вторачени в темата. Така обаче се губи ценно време и ще бъде жалко местни предприемачи, които са поели риск и могат да съживят местната икономика,

да се демотивират и да се откажат от своите проекти

На скандала с къщите за гости трябва да се гледа като на симптом, а не само като на лоша и порочна практика. От близо 1000 къщи за гости у нас, колко всъщност ще се окажат в нарушение? Рано или късно би трябвало да стане ясно – нали премиерът Бойко Борисов нареди пълна проверка и Прокуратурата се зае с нея.

Полезно е да се разсъждава и в друга посока: как наистина европейските пари, които се одобряват през МИГ-овете, да бъдат още по-ефективно използвани на терен, в името на благото на местната общност. Блага – тази дума неслучайно вече е част от философията на новата Обща селскостопанска политика.

Най-предприемчивите да произвеждат блага за цялата местна общност

Звучи прекрасно. Как обаче да се превърне в реалност? Ще дам един пример. Събрали сме се журналисти и експерти на вечеря в малък ресторант – по покана на Местна инициативна група, която организира информационна кампания, за да запознае местните хора с възможностите, които имат, ако кандидатстват с проекти за европейско финансиране през МИГ. Идва сервитьорът и го питаме с какви продукти работи заведението, откъде ги купува? Момчето изрежда няколко големи търговски вериги. На въпроса защо няма меню с местна храна и договори с местни земеделски производители, сервитьорът вдига рамене.

Ето къде е заровен ключът за успеха на стратегиите на МИГ-овете. Да не се работи на парче, а да се мисли за цялото. Да се създаде верига, която да „закачи“ върху себе си възможно най-голям брой местни производители и предприемачи. Тогава благата ще са по-големи и ще бъдат за всички. Някои местни общности вече са постигнали това. Останалите се учат в движение. „Въпрос на манталитет“, каза в национален ефир земеделският министър Десислава Танева по повод нарушенията при къщите за гости. Страшно е права, разбира се. Като си знаем манталитета обаче, можем да завишим контрола. И да променим правилата. Защото кучето не е заровено под къщите за гости. А в централната част на столицата.

Публикувана в Коментари

Приключи оценката на административно съответствие и допустимост на 47 броя проектни предложения, подадени чрез ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008 - Енергийна ефективност „Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“. На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка - № BG06RDNP001-7.008.
  За проектните предложения по цитираните процедури предстои техническа и финансова оценка и издаване на оценителен доклад. Допустимите кандидати ще бъдат поканени за подписване на административни договори. Това ще стане след приключване на процедурата по обжалване.

Публикувана в Агроновини

Общините с одобрени проекти по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 ще могат да финансират разходите си за данък добавена стойност към извършените плащания по мярка 4.1 „Подготвителна помощ за стратегии за ВОМР“.

Финансовата подкрепа, в размер до 2 млн. лв., е осигурена от правителството с ПМС № 124 от 20 май за допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за 2019 г.

За да кандидатстват за финансиране на разходите за ДДС, общините трябва да подадат Искане за възстановяване на разходи за ДДС по образец в модул „Комуникация“ на ИСУН 2020. Образци на документите за реда за финансиране са публикувани на електронната страница на ДФЗ-РА.

Публикувана в Агроновини

Над 2 млрд. лв. са средствата, изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 и директни плащания през 2018 г. са изплатили Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Разплащателната агенция  сочи годишният им отчет  пред Министерският съвет. От правителствената пресслужба съобщават,че документът е одобрен.

Данните показват,че за миналата година са подписани 789 договора по ПРСР 2014-2020. Преведените средства са на стойност 582 882036 лв. В Кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления

През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв.

Финансовото подпомагане по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв. От тях 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. – национални средства.

През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

Животновъдите, които отглеждат специализирани породи месодайни крави под селекционен контрол получиха 550 000 лева по държавната помощ de minimis. Финансовата подкрепа за глава добитък е в размер до 80 лв. и се разпределя между 139 земеделски стопани. В началото на април Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди бюджет до 800 000 лева в помощ на сектор „месодайното животновъдство“. Подпомагането се предоставя съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316.

На подпомагане подлежат регистрирани земеделски стопани-животновъди, отглеждали през 2018 г. месодайни крави под селекционен контрол от породите Абердин-ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле. Животните следва да са допустими за подпомагане в кампанията за директни плащания през 2018 г. по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол.

Помощта има за цел да насърчи преодоляването на трудностите, които животновъдите изпитват в сектора на месодайното говедовъдство. Очакваният ефект е постигане на икономическа устойчивост и стабилизиране на фермерските доходи от производствената дейност. Развъждането на чистопородни животни от специализирани месодайни породи и тяхната реализация води до по-голям пряк икономически ефект по отношение на брутната добавена стойност в отрасъла на селското стопанство.

 Общият размер на предоставените на едно лице или предприятие помощи по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2017 г. – 2019 г.).

Публикувана в Новини на часа

Реакция от страна на Държавен фонд "Земеделие" по повод окончателното решение на ВАС за отмяна на наложените сакции върху нарушения по проекти от Програмата за развитие на селските райони заради погрешна методика. 

ДФЗ: "Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г. е част от процедурата за мотивиране при налагане на санкции за извършени нарушения от страна на бенефициентите, но не и основание. Основанието за налагане на санкции е нарушение на договорни и нормативни задължения и произтича пряко от прилагането на Регламент 1306/2013 на ЕС. В тази връзка наложените санкции по проекти няма да бъдат отменени, същите остават за сметка на нарушителите. 

ДФ „Земеделие“ ще изпълни решението на ВАС, като приведе Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г. съобразно окончателното решението на петчленния състав на съда."

 

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта