Между 2 и 5 юни превеждат парите по мярка 11 и доплащането по СЕПП 

Тази година Консултативният съвет по зърното беше свикан по-рано от обикновено – заради щетите от сушата. На брифинг в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева и представители на бранша по цялата верига „зърно – брашно - хляб“ оповестиха пред медиите каква е ситуацията.

Прогнозите

4,5 млн. е песимистичната прогноза за тазгодишната реколта от зърно, а по прогнозни данни на ЕК, България ще прибере близо 4,8 млн. тона, съобщи земеделският министър. Няма никакво притеснение за продоволствената сигурност, страната ни остава стабилен нетен износител на зърно, подчерта Танева. Не такива са прогнозните данни, които дават от Националната асоциация на зърнопроизводителите. По техни разчети, реколтата тази година ще е в рамките на 4,2 – 4,3 млн. тона зърно. Това означава спад с близо 30 % на реколтата в сравнение с миналата година. Костадинов изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията пострадалите от сушата райони. Земеделският министър припомни, че ежегодно прибраното зърно в страната се оказва средно с около 10-15% повече спрямо прогнозите.

Пропаднали площи с пшеница

28 хиляди са обследваните до момента и 100% пропаднали площи с пшеница, за които земеделците ще получат компенсации. Бюджетът по тази държавна схема за подпомагане е в размер на 4 млн. лева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ има ли механизъм, по който да бъдат обезщетени стопани с пропаднали площи под 100 Танева отговори така: „Няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %. „Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100 % , имаме около 1 % засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви. Там, където има пропаднали площи на 100 % , все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни“, каза още министър Танева.

Без изненади на пазара

„Очакваме добри добиви в световен мащаб, особено в Русия и в Австралия, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и на Консултативния съвет по зърното. На места в страната има локални проблеми заради сушата, отчете Върбанов. И припомни, че през изтеклия програмен период зърнопроизводителите са били изключени от участието с проекти по ПРСР, а директната подкрепа на единица площ често пъти надхвърля размера на рентата. „Да бъдем обвинявани в несправедлива земеделска политика е популизъм, всичко, което се прави у нас е съобразено с европейската конюнктура и с договореното от страната ни още при приемането ни в Европейския съюз“, припомни Танева по повод отправени критики от президента Румен Радев преди дни. Добра новина по повод следващия програмен период, е че ще има нетно увеличение за България на бюджета по ПРСР с 376 млн. евро, съобщи земеделският министър.

„Хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас“, заяви от своя страна Марияна Кукушева , председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб. Няма аргументи за искане да бъде намален ДДС върху хляба, защото сектор „Земеделие“ е един от най-субсидираните на национално и на европейско ниво, заяви в отговор на журналистически въпрос Десислава Танева. Влизането в сила на новия Закон за храните трябва да извади бизнеса на светло, допълни Кукушева.

Плащания към био, по СЕПП и за розопроизводители

Изчаква се две сертифициращи фирми да направят корекции в своите данни в биорегистъра и следващата седмица /2-3 юни/ парите по мярка 11 най-после ще бъдат преведени, увери Танева. До края на деня ще бъде ясна и корекцията на ставката по СЕПП, а доплащането земеделците ще получат в края на първата седмица на юни, уточни аграрният министър. Бюджетът по мярката Covid-19 е увеличен на 2% и става 50 млн. евро. Първите, които ще бъдат подпомогнати, са розопроизводителите. Таванът, който се коментира като максимален за едно стопанство по Covid-19 е в размер на 7 хил. евро, каза още Десислава Танева. Парите обаче ще се дават само като компенсация на загуба на доход.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Бизнес

Новият Закон за храните ще гарантира на българския потребител качество и сигурност. Създават се условия за изсветляване на сектора при производството, преработката и дистрибуцията на храни. Законодателният пакет, включващ и Закона за агрохранителната верига, урежда обществените отношения от фермата до трапезата. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на брифинг в Народно събрание.

По думите й, в новия Закон за храните за първи път се регламентират изисквания при онлайн търговия с храни, която набира все по-голяма популярност и предпочитание от българският потребител. Тя разясни, че при онлайн търговията за безопасността и качеството ще се търси отговорност от оператора.

В разпоредбите на закона се определят условия, при които се поставя обозначението „Добит в България“ или „Продукт от България“ за храни, чиято основната суровина е добита в страната и цялата последваща обработка е извършена от местни оператори. Щампът може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена в България.

Регламентират се дейностите по хранителното банкиране. Въвеждат се изисквания за дарение на храна, както условията и начина на отбелязване на даряваните храни. То ще се извършва след регистрация на лица по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза.

Земеделският министър подчерта, че санкциите за различни нарушения се увеличават значително. Целта е да има ефективен контрол, като се гарантира по-голяма сигурност и доверие на потребителя за храните, които консумира.

Създава се и Национален съвет като постоянен консултативен орган, който ще координира държавната политика в сектор „Храни“, като в него ще са включени представители на всички заинтересовани страни. Министър Танева изтъкна, че досега във всички работни групи по изработването на закона са участвали представители на браншовите организации.

„Българска агенция по безопасност на храните е компетентния орган за контрол от производство на суровините до предлагането на храната на потребителя. Също така под контрол ще попаднат храни и хранителни добавки, които досега, също бяха извън регулацията. Единствено изворните и минерални води остават под контрола на Регионалните здравни инспекции“, посочи министър Танева.

Министър Танева благодари на народните представители от всички политически групи, които консенсусно подкрепиха законодателният пакет, иницииран от Министерството на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Агроновини

Само с науката можем да подобрим ефикасността от прилагане на мерките в земеделието. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на Юбилейна научна конференция с  международно участие - 25 години Тракийски университет, която се проведе чрез видеовръзка. Тя отбеляза, че за периода от 2007 до 2017 г. в селското стопанство в България са ангажирани 18 % от трудоспособното население, заедно със сезонните работници. „През последните години нарасна и 5 пъти обемът на обработваемите земи. От близо 1 млн. хектара необработваеми площи, по последни данни, те са около 200 хил. хектара. Обемът на външнотърговския оборот на селскостопански стоки също се увеличил три пъти. През 2007 г. е бил 2 млрд. 509 млн. евро, а през на 2017 г. достига до  7 млрд. 258 млн. евро“, допълни Десислава Танева. По думите й, ако търсим ефективност и резултат в сектора, няма как да го постигнем без науката. „Стъпвайки на научни доказателства можем да се възползваме максимално от възможностите, които ни дава Европа“, допълни още министър Танева.

Министър Десислава Танева посочи, че към момента предизвикателствата, които седят пред сектора, са новата ОСП и Зелената сделка. Тя бе категорична, че без науката ние няма да можем усвоим ефективно средствата, които ни се полагат. По думите й,  заради ситуацията с пандемията COVID-19 има забавяне в стратегическите планове на страните-членки за новата ОСП. „Имахме амбицията нашият план да го представим на ЕК в края на годината. На база на него трябва да разработим националните документи, които ще регулират новата ОСП. Забавянето на обявяването на документите по Зелената сделка се отразява и на изготвянето на Стратегическия ни план. Очаквахме, че преходният период ще е една година, но някои от другите държави са за това, този период да бъде 2 години“, допълни още тя.

Десислава Танева обърна внимание на още една възможност, която заема основно място в новата Обща селскостопанска политика. Това е създаването и подкрепата на Система за знания и иновации и цифровизация. „В България е необходимо тя да бъде подкрепена и да заеме своето място. Нейната цел е да ускори конкурентоспособността на земеделския сектор у нас“, категорична бе тя.

По повод юбилея на Тракийския университет, министър Десислава Танева поднесе благодарности към ръководството и преподавателите му, които оказаха съдействие при справяне с една от най-големите кризи в нашето животновъдство, а именно Африканската чума по свинете.Земеделският министър пожела на целия научен и преподавателски състав на да обучава още повече млади хора с амбицията и желанието да се развива сектор „Земеделие“. Тя пожела на екипа на университета да продължи своето развитие и изрази надежда, че взаимодействието между науката, администрацията и земеделската общност ще продължи и занапред.

Публикувана в Новини на часа

Подкрепа от над 16 млн. лева ще получи сектор "Рибарство и аквакултури“, обяви на пресконференция в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева. Парите са част от общия бюджет на програмата "Морско дело и рибарство". В края на май е планирано да бъдат отворени първите мерки, до юли парите следва да бъдат разплатени.

Три са мерките на подкрепа за сектор "Рибарство и аквакултури“:

- Право на подкрепа ще имат по мярка 1.9 - за временно преустановяване на риболовната дейност. По тази мярка са предвидени 2, 39 млн. лева.

- По мярка 2.6 - подкрепа за сектора на аквакултурата за временно спиране или намаляване на производството. За тази мярка са предвидени 10, 503 млн.лева.

- 3, 5 млн. лева за мярка 5.4 - преработване на продуктите от риболов и аквакултури.

Това са сектори, които в последните години имат възходящ тренд на развитие. Максималната помощ е до 80 000 лева и по трите мерки, като помощта ще е за всички оператори, които са "на светло", легално са декларирали дейностите си и са по обективни показатели.

На разположение на гроздопроизводителите във Винарската програма ще бъде отворена мярка за бране на зелено в размер на 1 млн. лева. 303 лева на декар може да получи всеки производител на грозде, ако реши да се възползва от тази възможност.

До 5 юни в Изпълнителната агенция по лозата и виното ще могат да се подават заявления и след това да се провежда процедурата. Целта на мярката е ако гроздопроизводителят прецени, че ще има натиск на пазара, да вземе решение да изкара по-малко количество, а другото да обере на зелено, обясни Танева.

Подкрепа ще има и за черешопроизводителите. За реализацията на продукцията им на пазара се отпускат 1 милион лева. Парите ще бъдат предоставяни на оператори, които изкупуват български череши. Заплащането ще бъде в рамките на 50 лева на тон, ако завишат изкупуваните от тях количества с 30 % спрямо 2019 година.
„България има много добре развит сектор – 10 000 хектара насаждения, 14 000 декара предстои да влязат в плододаване, секторът е растящ в последните години и произвежда повече, отколкото ние национално потребяваме“, каза още министър Танева. Информацията е на БНТ. 

Публикувана в Агроновини
Вторник, 21 Април 2020 17:52

Нищо няма да се промени

С всеки изминал ден става безпощадно ясно, че нищо няма да се промени. Нищо. Защото в същината си оставаме такива, каквито сме – егоисти, водени от личен интерес, солидарни само на думи. Ако всяка криза е възможност, кой и как ще се възползва от нея? Епичната битка на правителството с веригите на пръв поглед приключи с победа за държавата. Защо обаче никой не се радва? И защо никой не вярва на вдъхновената по апостолски министър Десислава Танева? Браншът резонно пита: защо едва сега от МЗХГ се сетиха да защитават малките и средни земеделски стопани? И ако мерките са предвидени само за периода на извънредното положение, какъв е смисълът от подобна пирова победа?

Впрочем, целият земеделски бранш беше доволен когато Румен Порожанов подаде оставка и Десислава Танева се върна за втори път на поста като земеделски министър. Към днешна дата какво точно се промени? Нищо. Просто сме си същите. Наричаме Танева диалогичен и консенсусен човек, а в социалните мрежи я хулим. И дълго разсъждаваме върху скритата далавера зад драмата с търговските вериги. Дали има такава и каква точно е тя, времето ще покаже. Каква нужда имат от допълнителна подкрепа компании и фирми, които от години са устойчиви на пазара, особено в млекопреработвателния бранш? За чии интерес бие всъщност тази камбана?

Едрите и устойчиви стопанства бълха ги ухапала, хич не им дреме за някаква си карантина. И за какво да се тревожат? Субсидиите си вървят, даже ги плащат по-рано от всяка друга година. Европейският съюз определено се чуди накъде да хване в целия хаос. Щом стоманената Урсула фон дер Лайен публично се извини на Италия за липсата на адекватна подкрепа от страна на ЕС и за децата вече е ясно, че

прочутата европейска солидарност е с глинени крака

Очертава се запазване на статуквото от поне 2 до 4 години. Какво по-хубаво от това за онези, които се чувстват комфортно в същото това статукво?

Битките на роден терен изобщо не са нови. От 20 години слушаме, че в България няма Закон за браншовите организации и затова секторът е разединен. Тази мантра обаче изобщо не върши работа. Защо познати и популярни лица, представители на мощен и устойчив аграрен бизнес, дъвчат едни и същи приказки от години, но никой не се хване реално да го направи прословутото сдружаване? Отгоре – надолу. Не е ли нормално така да се случват нещата в едно зряло и демократично общество? Явно нито сме едното, нито сме другото. Ако се появят достатъчно на брой устойчиви земеделски сдружения, законът няма ли сам да се напише, дето се казва. Но днес българските закони обикновено са като врата в полето. А групите и организациите на производители са няма и 40 на брой.

Още водят битка малки срещу големи. До кога и защо? Не е ли безпощадно ясно, че ако работиш по правилата, ако залагаш на пазарно ориентиран бизнес, нещата се случват от самосебе си. Дори без да се разчита на субсидии. Както за всеки влак си има пътници, така за всяка стока си има купувач. В голямата търговска верига има място, както за млечните продукти на омразния на всички Димитър Зоров, така и за малкия биокозевъд от Банско Иван Мутафчиев. Междувпрочем, и двамата са стъпили в търговските вериги отдавна, без това да има връзка с извънредното положение и с въведените преди Великден нови правила.

Ако поне още стотина средни и малки български производители успеят да се промушат през иглените уши на изискванията на търговските вериги, това не би ли било успех? На онези, които смятат, че това ще стане някак си покрай извънредното положение, по втория начин, добре е да знаят – няма такъв филм, няма такива закони в свободната търговия. Ако не играете по правилата, няма как да се получи. И не закон за извънредното положение, ами и възкръсналият Исус не може да ви помогне.

Потресаваща е липсата на единство в земеделския бранш

Само един бегъл анализ върху поведението на нашите участници в първата интернет дискусия „Агнешко по време на криза“ е достатъчен, за да се очертаят цели пропасти. Кристално видни са чувството на безпомощност и липсата на хоризонт при малките животновъди. Още по-омерзителна изглежда за тях великодушната компетентност на браншовиците, седнали в удобни офис кресла. Това са хора, които живеят на различни планети, такова е усещането.

На различни езици говорят дори синдикатите в земеделието. По проблема със сезонната работна ръка няма единомислие. Липсват диалог и избистрени, премислени решения. Затова и проблемът от години стои нерешен. Само с декларации, изявления и отворени писма работата трудно ще бъде свършена. И това също е ужасно тъжно. Още едно основание за пореден път човек да си каже наум: Нищо няма да се оправи. Нищо.

Такова чувство създават и емоционалните реакции на земеделския министър Десислава Танева. В последното интервю за „Гласът на земеделеца“, тя споделя колко се натъжава от плуващите лебеди в празните канали на Венеция. И се пита ще научим ли добре урока, който ни задава природата? Кои уроци преди това обаче пропуснахме да научим, министър Танева, за да стигнем до тук? Отговорът на този въпрос не е ли по-важен? Защо беше нужно да има форсмажорни обстоятелства, за да се сети ръководеното от вас ведомство за малките производители? И не ги ли подвеждате, като толкова често ги споменавате, а пропускате да им обясните, че изобщо няма да е толкова лесно да стъпят в големите търговски вериги, колкото на тях им се струва?

Ясно е, че голямата европейска пара до нас няма да стигне, защото сме извън Шенген. Но

пак някой ще се възползва от едни определени за справяне с кризата национални средства

които едва ли ще бъдат изхарчени по предназначение. Този филм го гледаме толкова години… Ако правителството искаше реално да помогне на хората, да беше раздало макар и по 500 лева на семейство, но безвъзмездно. Да беше обявило, че ще изкупи продукцията на всички български производители и преработватели и с нея да подпомогне социално изпадналите в кризата българи, болниците, училищата, старческите домове. Още по-прозрачно и лесно това можеше да се случи през местната власт –кметовете. Ама и тук се знаем какви сме. Пак едни наши хора ще се уредят за сметка на други. И идеята няма да е хуманна, а с поглед към следващите избори. Нали ви казвам – нищо няма да се оправи. Защото сме такива каквито сме.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно , но днес всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си, казва аграрният министър

Интервю на Анета Божидарова

- Министър Танева, защо ни сполетя тази криза и на какво иска да ни научи? Заради нашата лакомия ли се докарахме до тук?

- Научно обяснение не бих могла да дам, защото нямам необходимата експертиза. В морален план – имам усещането, че природата ни казва: „Стоп! Не можете да продължавате по този начин! Не можете да живеете, без най-напред да бъдете хора, човеци. Не можете да живеете против природата и против естествения кръговрат на живите организми.“ Така ги усещам нещата, чисто емоционално. Често пред очите ми са празните канали на Венеция и появилите се лебеди в тях. Надявам се, че тези картини не са монтаж и не са част от фейкнюз потока. Чрез лебедите в опразнените венециански канали, все едно природата ни казва: „Живот може да има и без вас, хората. Внимавайте как живеете, не ми пречете!“ Сегашната криза е урок към човечеството. Надявам се да го научим с по-малко плесници. И да стигнем до разбирането, че не всичко се прави в името на парите, на печалбата, а в името преди всичко на здравето на хората и на запазването на хармонията между човека и природата. Трябва да се научим да живеем всички заедно, без да си пречим един на друг.

- Макар и след трудни преговори, постигна се споразумение с търговските вериги – какви стъпки обаче трябва да направят малките фермери, за да стъпят реално в тях? Веригите обещаха гъвкавост, но те имат високи изисквания и стандарти.

- Не отричам, че в момента кризата ни принуждава да действаме регулаторно, а не пазарно. В ситуация на световна пандемия всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си. Това отговарям на всички обвинения към мен.

Ако бъдем обективни, част от изискванията на търговските вериги са техни фирмени стандарти, които са над законовите европейски и национални регулации. Това са доброволни стандарти, но това са и вид административни бариери пред производителите. Веригите отсяват по-големите, по-пазарно ориентираните, по-конкурентноспособните. Пред малките и пред средните български земеделски производители стои път на развитие, който те така или иначе трябва да извървят.

- Очаквате ли кризата да катализира процеси на сдружаване при малките производители – с оглед на присъствието им на пазара?

- Сдружаването трябва да бъде реално. Към момента имаме 75 организации на производители, но пазарният ефект от тях не се усеща. Те трябва да се организират, да укрепнат административно и да направят последващи стъпки – по отношение на сортирането, на заготовката на първичната земеделска продукция, която може да бъде доставена свежа до хипермаркетите. Мисля, че кризата ще провокира тези процеси и те ще се случат по-бързо, ако успеем на финален етап да постигнем устойчиви модели на къси регионални доставки с търговските оператори. Такива модели работят успешно във всяка държава-членка на Европейския съюз. Така че нашето предложение към търговските вериги е мотивирано и от европейските практики. Още повече, че потребителската тенденция в развита Европа е покупката и изборът на храна да бъдат по много критерии, включително и в зависимост от произход на суровината, регион и стопанство, сортова характеристика и т. н. Всички тези критерии показват, че се търси сближаване с природата и един по-естествен начин на живот. Нека бъде наясно - всеки земеделец ще понесе загуби тази година. Справедливото управление на кризата е богатите да понесат повече, бедните – по-малко. За да могат да останат всички в сектора. Ако постигнем това, значи сме успели. Предимството на България е, че ние произвеждаме храна, която можем сами да консумираме. Това предимство обаче в условия на криза трябва да го реализираме чрез достъпа на тази храна до крайния потребител.

- Въпреки кризата и ограниченията, земеделието работи – имате ли обаче усещането, че някои просто ще гледат да се възползват от ситуацията и да получат още едни пари?

- Винаги има такива хора. И те се появяват не само по време на криза. Тук, разбира се, става дума за контрол. Ще дам пример. От Европейската комисия предлагат да бъдат намалени административните проверки на място – заради пандемията. Благодарим, но България няма да се възползва от това предложение. Защото считаме, че проверките не само не трябва да бъдат намалени, а ако можем – бихме ги увеличили. За да гарантираме, че средствата, с които разполагаме и които винаги се смятат за недостатъчни, ще бъдат разпределени справедливо.

- Какво агнешко ще сложите на вашата трапеза за Великден, министър Танева?

- Лично произведено. Все още нашата голяма фамилия сама си произвежда плодове и зеленчуци, месо. Купуваме само млякото – директно от ферма. Сами си правим киселото мляко. Купувам си сирене и кашкавал от български производител, купувам био.

- Задавам ви този въпрос по повод мярката, която има за цел да подпомогне агнешката кампания – доста животновъди скочиха срещу това, че парите отиват при кланиците?

- Фермерите са свикнали парите да отиват при тях. Но аз казвам така – ако сега дадем тези пари на животновъдите, с тях те ще компенсират частично своите загуби, но те пак ще са големи. Със задържането на агнетата, продължават разходите за изхранване, когато животното надхвърли 30 килограма, цената му пада. Интересът в момента на овцевъдите и козевъдите е този – да продадат стоката си.

А до колко всички доходи в сектор „Земеделие“ ще паднат и до колко ще можем да компенсираме това – ще го смятаме наесен. След като сме приложили всички мерки, с които искаме да мотивираме реализацията, за да не изхвърляме храна и за да получат фермерите доход. Според ресурса, с който разполагаме тогава. Но нека веднага кажа, че той няма да бъде нито стотинка повече по отношение на националните средства, заложени в бюджета. И каквото Брюксел определи за такава подкрепа. Всеки ще получи помощ – според анализите, които ще направим и според данните от статистиката.

- Какво ще пожелаете на българските земеделци за Великден?

- Да са живи и здрави. Да изживеят Възкресение Христово в размисъл – пред иконата вкъщи, усещайки го с душата си, а не физически. На всички земеделци – успешна реализация на продукцията. Тя зависи както от подкрепата, така и от техните усилия. Надявам се заедно да преживеем настоящата криза и с възможно най-малки щети. Да си вземем поуката от нея и да живеем малко по-различно след това.

Публикувана в Интервюта

Постигнахме обединение за регионалните къси вериги за доставка на свежа продукция от местни производители в търговските обекти. Това заяви на брифинг в Министерски съвет министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, след среща с премиера Бойко Борисов и представители на "Метро", "Лидъл" и Сдружението за модерна търговия. Поводът бе приетото Постановление, с което търговските вериги се задължават да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители в обектите им.

Десислава Танева съобщи, че Постановлението се отнася за всички собственици, които имат повече 10 обекта за търговия с храни. Министърът на земеделието подчерта, че приетите изменения не изискват промяна на досегашния ред на доставки в обектите.

Земеделският министър благодари на всички оператори, които ще бъдат достатъчно експедитивни и ще предприемат мерките бързо. „Настоящата пандемия ни принуждава да вземем бързи ликвидни мерки, с цел минимизиране на щетите и загубите от свитите пазари, като цяло в Европа и света”, заяви още министър Танева. По думите й, целта е да се минимизира изхвърлянето на продукция и фермерите в най-уязвимите сектори да оцелеят.

Десислава Танева изтъкна, че мерките, които държавата предприе през последните седмици, са в няколко направления, но безспорно основната е, достъпът до българския потребител. „Изборът е само негов какво ще потребява и консумира”, подчерта министърът. „Мерките са насочени към всички възможни канали за достъп на тяхната продукция - магазините за храни. Именно поради тази причина изготвихме и приехме Постановлението за търговските вериги. Другата мярка, която предприехме, е отпускане на държавна помощ в размер на 5 млн. лв. за стимулиране на малките хранителни магазини за изкупуване и заплащане на българските оранжерийни домати, крастивици и пипер, които вече се реколтират“, посочи още министърът на земеделието.

Десислава Танева припомни и предоставената възможност на над 200 бенефициента в Сектор „Растениевъдство“, авансово да им бъде платена субсидията по държавната помощ за инвестиция. „Целта е да бъде максимално бързо завършена инвестицията им, така че да отговорят на изискванията на търговските оператори. МЗХГ ще съдейства логистично на всички дребни производители, за да стигнат до търговските вериги“, посочи тя.

„Предоставихме чрез ДФЗ на сектор „Плодове и зеленчуци“ да получат авансово 75 % от обвързаната си подкрепа под формата на кредит с ниска лихва 2 %. Целта е да продължат производството си“, каза още министър Танева. В последните години, именно благодарение на обвързаната подкрепа, в някои от тези сектори се отчита сериозен ръст. Министърът на земеделието даде за пример черешите, при които се отчита ръст на износа с над 30 %. Правим всичко възможно да преодолеем настоящите последствия от пандемията, които се случват не само у нас, а в Европа и света, допълни още тя. 

От своя страна представителите на търговските вериги заявиха, че качествената българска продукция ще продължи да бъде на рафтовете в магазините им. Те допълниха, че изборът е на българския потребител и затова апелират да се избере българското, защото това е мъдрото решение. Представителите на веригите подчертаха, че е важно за тях сега да са от полза на хората, защото продукцията е по полето и трябва да се намери най-бърз път до магазините. Представителят на МЕТРО заяви, че Постановлението напълно съвпада със стратегията им за търговия с местни български продукти. Управителят на Лидъл България посочи, че всички вериги са се обединили около работещи мерки и има разбиране от тяхна страна да бъде подпомогнат българският производител.

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Танева, има ли риск „Напоителни системи“ да обсебят подмярка 4.3?

- Не, няма такъв риск. Мярката ще отвори в края на месец март – нека видим колко проектни предложения ще постъпят и след това ще можем да анализираме.

- Мнозина казват, че кандидатстването по 4.3 е изключително трудно – предвид изискванията и условията. Беше ли възможно опростяване на режима?

- Не. Всяка инвестиция в хидромелиоративно съоръжение е изначално тежка като административна процедура. Но такова е общото европейско законодателство по отношение на управлението на водите, това не е земеделско законодателство. И ние не можем да дерогираме в него по отношение на водоползването. Такива са законовите правила и сме длъжни да ги спазваме.

„Напоителни системи“ ЕАД е изготвило проектни предложения за 29 хидромелиоративни обекта, които имат първостепенна важност за напояването, съобщи по време на петъчен парламентарен контрол земеделският министър Десислава Танева. Дружеството има 14 клона в страната. Ако проектите бъдат реализирани, поливните площи в страната ще се увеличат с 200 хил. дка, каза още Танева.

Общият бюджет по подмярка 4.3 е 50 465 860 евро или близо 100 млн. лева. На интернет страницата на МЗХГ още на 13 март са публикувани насоките за кандидатстване по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР (2014 – 2020 г.). Срокът за обществено обсъждане е до 24 март. След това подмярката трябва да бъде отворена за прием на проектни предложения. Бенефициенти по нея са сдруженията за напояване и „Напоителни системи“ ЕАД. Размерът за допустимите разходи по един проект е до 6 млн. евро за „Напоителни системи“ и до 1,5 млн. евро за проекти на юридически лица, учредени по Закона за сдружения за напояване, по Търговския закон или по Закона за кооперациите.Одобрен проект се изпълнява в срок до 36 месеца от датата на подписването на административния договор.

Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Храна, и то българска има достатъчно, нашите производители са готови да посрещнат всички заявки от хранителните търговци за доставка. Те имат ресурси от няколко месеца до две години, дори да няма нова реколта, могат да задоволят вътрешното потребление на храни. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в официално изявление в Министерски съвет, заедно с представители на хранителния бранш. Тя допълни, че място за паника изобщо няма. По думите й, всяко презапасяване може да повлияе основно върху финансовия бюджет на потребителите и хранителния срок на годност. Това би довело  до изхвърляне на годна и качествена храна. 
Земеделският министър посочи, че България е основен производител и търговец в световен мащаб на зърнени култури, на 11 място сме в света по производство на пшеница.  Наличността към момента е  1 млн.  и 700 хил. тона. „Това количество може да задоволи вътрешното потребление  за повече от една година за всички нужди, като хляб и хлебни изделия и за фуражи, и всичко, което се преработва. Наличността при царевицата е над 2 милиона тона, с настоящата наличност за вътрешно потребление можем да издържим до 2 години, при условие че дори няма реколта. За слънчогледа, един също много конкурентен хранителен бизнес с производство на олио, експортно ориентиран, в предприятията за производство на олио има налична суровина за минимум 3 месеца, за да произведат олио“, съобщи Танева. Тя уточни, че половината от това олио ще е за вътрешно потребление, при необходимост и отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има до края на годината като наличност, за да задоволи потреблението на растителни масла. 
Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите потвърди, че към момента няма производител в България, който да е притеснен за суровината. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и Владислав Михайлов, председател на  Национална асоциация на млекопреработвателите увериха, че недостиг на млечни продукти няма. Димитър Зоров посочи още, че задължителната дезинфекция е всекидневна практика в предприятията. Служителите влизат с дезинфекцирани обувки и ръце, и с работни облекла, които се подменят. „Хората могат да бъдат спокойни, че при производството на млечните продукти има несъприкосновеност с ръцете“, категоричен бе той. „Българската преработвателна промишленост произвежда два пъти повече просдукция, отколкото е необходимо за нуждите на българския пазар“, заяви Антоанета Божинова от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на рибни продукти – БГ Фиш подчерта, че количеството на българска риба е достатъчно и консумацията.  Дамян Вътев от Асоциацията на месопреработвателите в България и Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки също се обединиха около позицията, че техните браншове имат достатъчно наличности от месни продукти и безалкохолни напитки. 
Напомняме, че от Европейската агенция за безопасност на храни (EFSA) уверяват, че няма риск за предаване на корона вирус чрез храни.
Във връзка с извънредното положение в страната земеделският министър коментира,  че всички мерки по отношение на дисциплината в Министерството са предприети. „Работните срещи и консултативните съвети от присъствени станаха неприсъствени с видеоконферентни връзки. От следващата седмица за служителите в рискови групи ще бъдат създадени условия да работят от място. Призивът ми е, всички да спазват ограничителните мерки и социална изолация, за да можем да минимизираме щетите от заболяването и то да отмине най-щадящо за българското общество, икономика и стопански живот“ , подчерта Танева.

Публикувана в Бизнес

Ловците като че ли не разбраха, че тазгодишният ловен сезон не беше упражняване на хоби, а трябваше да се прояви национална отговорност, коментира земеделският министър за "Гласът на земеделеца" по време на петъчния парламентарен контрол

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Танева, има ли риск да изчезне източнобалканската свиня – заради Африканската чума?

- Държавата е взела мерки да съхрани вида. Дори вече има родени прасенца, така че няма да допуснем източнобалканската свиня да изчезне. Нека обаче припомня – мерки бяха взети още в началото на появата на епизоотията. И бяха дадени конкретни указания към стопаните, които отглеждат източнобалканска свиня – всички животни да бъдат в затворени пространства. Държа да попитам: колко от тях спазиха тези мерки? Болестта не прощава. Ако можеш да излъжеш държавата, не можеш да излъжеш Африканската чума.

- Имаше ли ефект от удължаването на ловния сезон, намаля ли популацията на дивата свиня, където случаите на заразени животни са най-много?

- В по-голямата си част ловците като че ли не разбраха, че тазгодишният ловен сезон не беше упражняване на хоби, а трябваше да се прояви национална отговорност към сериозен проблем в държавата. И да се депопулира дивата свиня. Очакваме външната таксация - от края на март до края на май - и тогава ще имаме актуалните данни за това в какви нива е свалена популацията на дивата свиня. Остават мерките за активен надзор, претърсвания за трупове, индивидуален отстрел в 20-километровите зони около големите свиневъдни обекти. С тях са ангажирани включително и служителите от горските стопанства. Към момента е факт изключително високият интензитет на заразени с АЧС диви свине – на намерени трупове и на отстреляни, резултатите се обявяват регулярно.

- Не трябваше ли на по-високо държавно ниво да бъде организирано намаляването на депопулацията на дивата свиня и да не се разчита единствено на ловците?

- Направихме максимално възможното. Ангажирахме ловците, горските служители, сроковете удължихме. Всичко, което е по силите ни – беше направено.

- Със затопляне на времето може ли да се очаква нов пик на заболяването?

- Дори и да има такъв, надявам се щетите да са много по-малки. Ако се спазват мерките за биосигурност. Особено на входа на фермата. Всичко, което влиза в даден обект, трябва да се третира като заразено – фураж, животно, човек, превозно средство. И хигиенните мерки да се взимат така, че да не се допуска разпространение на заразата.

- Имате ли поглед върху личните стопанства, каква е картината там?

- В тях започва репопулация и тя трябва да се случи при условията на Наредба 44. За да облекчим хората, заявленията за регистрация на лично стопанство се подават при местния кмет и тази регистрация е безплатна. Няма проблем да имате лично стопанство, стига да го правите по законовия ред. Призовавам за отговорност и самосъзнание – за да свалим максимално риска по всички възможни вектори на разпространение на заболяването.

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта