С гласовете на ГЕРБ и на ДПС, търговското споразумение между ЕС и Канада – СЕТА, беше гласувано на първо четене. Обединените патриоти и БСП гласуваха „Против“, депутатите на Марешки гласуваха с „Въздържал се“.

Текстът на споразумението е внесен за ратифициране от Министерския съвет и предизвика бурни спорове в парламента. Основните притеснения са свързани с ГМО, което е разрешено в Канада – тема, по която в Европа има висока обществена чувствителност.

В мотивите на правителството пише, че ратифицирането на СЕТА няма да наложи промени в националното ни законодателство по отношение на генетично модифицираните организми и няма за цел отваряне на пазара на ЕС за ГМО.

Споразумението между Канада и ЕС беше подписано в Брюксел още на 30 октомври 2016 г. Тогава то предизвика множество протести у нас и в Европа – заради ГМО. Науката все още не дава еднозначен отговор по темата. 

СЕТА предвижда пълно премахване на митата за 99 на сто от тарифните номера до 7 години, опростяване на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които се улеснява износът в Канада.

В по-голямата си част споразумението вече се прилага временно от 21 септември 2017 г., освен разпоредбите, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите-членки на ЕС.

Разпоредбите на СЕТА ще влязат в сила след ратифицирането му от Народното събрание. В момента споразумението е в режим на временно прилагане.

Публикувана в Агроновини

Сагата с поземленото законодателство се точи от 5 години, краят остава неясен във времето

Законът за земята и поземлените отношения за пореден път е поставен на трупчета. Аргументите на политиците: добре е първо да станат ясни параметрите на бъдещата Обща селскостопанска политика и едва след това да структурираме нашето национално законодателство. В един бъдещ дебат е полезно да бъдат чути повече гледни точки. Особено на хора, които години наред наблюдават картината в българското земеделие. Един от тях е доц. Въто Христов. Специално за „Гласът на земеделеца“ той коментира парламентарната сага за съдбата на Закона за земята.

Сагата с този закон е почти 5-годишна. Всички започнаха с голям ентусиазъм, но след като се потопиха в проблемите, видяха, че

нямат интерес да променят статуквото

категоричен е доцентът. Първоначално, инициативата за промяна на законодателството е на министър Десислава Танева – по време на нейния първи мандат и на тогавашния председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов. Платени са 462 хил. лева на адвокатско дружество, което да направи анализ на земеползването в България, припомня Въто Христов. Написан е доклад от 960 страници, който доцентът е „изчел от началото до края – с молив в ръка“. В него се прави сравнителен анализ със земеползването в Австрия, Унгария и Полша. Но нашите политици не са взели нищо от тези примери. Ние и досега

не сме прочели европейското земеделие

То е предимно семейно, а ние работим точно в обратната посока, казва аграрният специалист. Как продължава сагата със закона? На фирмата, която е изготвила доклада, се възлага да изработи и проекто-закон за земята. Платени са й авансово 100 хил. лева. Фирмата изготвя проект за Кодекс на земята и по него има 348 забележки. „Самият закон е със 600 члена – няма изчитане“, казва Христов и проследява по-нататъшните събития. Румен Порожанов сменя Десислава Танева на поста земеделски министър. Според Порожанов изработеният проекто-закон е „боза“. И той отива в кошчето. Започват нови политически игри по темата. Маневри и отбиване на номера в пленарна зала, като

на закона така и не е отделено необходимото време за дебат

В края на 2017 г е внесен нов проект на закона от ГЕРБ и цялата сага започва отначало. Политическо говорене и конфронтации по темата в парламента и в парламентарната земеделска комисия колкото щеш и нито една от тях – по същество и с положителен резултат. Всичко това е видно от стенограмите на Народното събрание, казва Въто Христов, който внимателно ги следи. И така става видно, че правителството изобщо не е влязло надълбоко в проблемите на земята и поземлените отношения и действа единствено по политически подбуди. Което е грешка.

Никъде в бъдещото законодателство не се споменава Европейската резолюция от 27 април 2017 година – базов документ, върху който трябва да се стъпи. Той се отнася до крупната собственост и стопанисването на земя, до крупното арендаторство и изводите и препоръките в резолюцията се отнасят предимно до България, Румъния и Унгария. Резолюцията е с 47 регламента и дава насоки за развитието на средното и дребното земеделие. Европа прави извод, че крупното фермерство е една от причините за обезлюдяването на селските райони и затова трябва да се вземат мерки то да бъде ограничено. Трябва да се даде достъп на повече млади хора и на повече жени до земята. „Ние още мълчим за тази европейска резолюция и се правим, че такава не съществува. Е, тогава в Европа ли сме или не сме?“, пита доц. Христов и допълва.

„Най-отговорно заявявам, че у нас има много земя, купена от чужденци чрез подставени лица. И смятам, че могат и трябва да бъдат въведени

ограничения върху ползването и стопанисването на земята

Тогава повече хора ще имат достъп до нея. Това е сърцевината на един нов и по-справедлив Закон за земята. И европейските препоръки са в тази насока.“

В България има двама собственици с по близо 1 млн. дка собствена земя, припомня експертът. Всички се позовават на своетоконституционно право, че частната собственост е неприкосновена. Какво искат да ни кажат? Не ни закачайте! Да не говорим за онези, които със своите свързани фирми стопанисват над 2 млн. декара земя. Това е моята голяма тревога. Как ще се поправи такава несправедливост? Това е раната, в която трябва да бръкнем и да я лекуваме. Но ние не го правим.

Въто Христов поставя и друг въпрос. У нас всеки купува земя. Защо купува, с какви пари и с каква цел – никой не знае. В много европейски държави има ред в тази работа, има правила. У нас няма. Във Франция има специална държавна организация, която се занимава със земеделско настаняване и с комасация на земята. Ние не правим нищо по този въпрос. В европейската резолюция от 2017 година тази тема е поставена – всяка европейска държава да поощрява създаването на

държавно-обществени структури, които да управляват земята

нашето аграрно министерство бяга от този въпрос. А нима не се знаят зулумите със заменките на земи и гори. Явно някой има интерес от това, констатира Христов.

Могат ли крупните арендатори да бъдат впрегнати в полза на държавата? Могат и още как. Като зърнопроизводството се обвърже с животновъдство. Само за 1 година в България влизат между 2 и 3 млрд. лева за земеделие. Нека по-малко отиват за зърнопроизводство и повече за животновъдство, предлага доцентът.

Подпомагането трябва да се обвърже с брутната продукция от декар земеделска площ, смята Въто Христов. Известно е, че сме на последно място в Европа по брутна продукция от декар – с 80-85 евро. А в другите страни-членки това число е чувствително по-високо - 300 до 1760 евро от декар.

Важно е да бъдат посочени и

добрите примери

Такъв е агробизнесменът Недко Митев. При него брутната продукция от декар е между 450 и 900 лева. Стопанството отглежда животни, има затворен цикъл на производство, произвежда месни и млечни продукти. „Халал да са му парите на Недко Митев! Той може само да служи за пример!“, казва доцентът и добавя, че трябва да има повече такива като него, които освен със зърнопроизводство се занимават и с животновъдство.

Държавата трябва да стимулира подобни стопански модели, за да не бъдем това, което сме в момента – суровинен придатък на Европа.

Сега дотираме зърнопроизводството с 20%, животновъдството – с 8-10, да не говорим за зеленчуците – там субсидирането трябва да е два-три пъти по-високо, но не е така, анализира Христов и предлага:

Лидерите на всички политически партии трябва да седнат и да се разберат по този въпрос. Как да се управлява земята. Толкова ли ще е страшно ако всеки голям арендатор отстъпи по едни 1000 дка – на един млад човек, който тепърва иска да се захване със земеделие. Но за това е нужна воля и закон.

Ако има едно политическо споразумение за дългосрочна стратегия в земеделието, смяната на правителствата няма да има значение. Просто там няма да се пипа и на земеделския сектор ще бъде осигурено спокойствие да работи. Такава политическа воля обаче засега няма. А сагата със Закона за земята е с неясен във времето край.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Около четвърт милион земеделски стопанства в ЕС имат поне част, отделена за биопроизводство и тази цифра расте. През 2016 г. поне част от дейността на 246 000 европейски ферми е била насочена към органично производство. През 2013 г. тези стопанства са били 44 000. 

Две трети от тези стопанства (66.4 %) са напълно биологични, останалите са смесени. Изцяло биологичните стопанства са 2% от всички стопанства в ЕС. С биологично земеделие са заети 12, 6 млн. ха от земеделската земя в ЕС по данни от 2017 г. 

Повечето напълно органични стопанства се намират в четири страни от ЕС - Испания (16.6 % през 2017), Италия (15.2 %), Франция (13.9 %) и Германия (9.1 %).

В периода от 2012 до 2017 г. общото количество земя, използвана за биологично производство в ЕС, се е увеличило с 25 %. Това се дължи най-вече на огромното увеличение на тези площи във Франция  (+69.2 % между 2012 и 2017 г.) и в Италия (+63.5 %), Германия (+18.6 %)  и Испания  (+18.5 %). Значително е и увеличението в България, където между 2012 г. и 2017 г. към площта за биологично производство са добавени нови 100 000 ха.
 
В някои страни обаче биологичното производство отбелязва намаление. Така площите за биологично производство в Румъния са намалели с -10,3%, в Гърция - с минус 11,3 %, във Великобритания - минус 15, 6% и в Полша с минус 24, 5%
Потенциалът на биологичното земеделие може да се индикира и по площите в период на преход, ако те се добавят към общите площи за биологично производство. Най-много площи в преходен период през 2017 г. има в България (64.5 %), Хърватия (56.2 %), Унгария (47.7 %) и Румъния (42.3 %).
Публикувана в Агроновини
Стопанствата в ЕС се различават значително според културите, които отглеждат. Около половината (52.5 %) от всички стопанства през 2016 г. са с растениевъдна насоченост. Една четвърт от стопанствата  (25.1 %) са животновъдни. Смесените стопанства са 21,1 %.
Земеделието в ЕС заема площ от 173 милиона хектара. Почти три четвърти от цялата обработваема земя в Евросъюза  (71.5 %) се намира в 7 страни членки: Франция - 27, 8 млн. ха, Испания - 23,2 млн. ха, Великобритания и Германия по 16, 7 млн. ха, Полша - 14, 4 млн. ха, Италия - 12, 6 млн. ха и Румъния - 12, 5 млн. ха.
Земеделието заема по-малко от половината от цялата площ на ЕС (47, 1%).

Броят на земеделските стопанства в ЕС намалява всяка година. Броят им спадна с почти една четвърт само за краткия период между 2005 и 2016 г. Това означава закриването на 4,2 млн. стопанства в ЕС. Повечето от тях (85 %) са били малки, с размер под 5 ха. Най-много ферми са затворили врати в Полша (около 1,1 млн, 43 %), Румъния  (0.8 млн. ферми,  20 %) и Италия ( 0.6 млн. ферми, 34 %).
Земята, използвана за земеделие в ЕС, обаче е останала непроменена. 
Публикувана в Агроновини
През 2016 г. в Европейския Съюз е имало 10, 5 милиона земеделски стопанства. Една трета от тях  (32.7 %) са в Румъния.
 
Основната част от европейските ферми (96.0 % през 2016 г.) са фамилни стопанства. Болшинството са малки. Две трети от европейските земеделски стопанства са с площ под 5 ха. И въпреки, че средният размер на едно стопанство в ЕС е 16,6 ха през 2016 г., само около 15 % от фермите са били с такъв размер или по-големи.
 
От всичките 10,5 милиона земеделски стопанства в ЕС, 4 млн. имат доход под 2000 евро на година и произвеждат 1 % от агропродукцията на съюза.
 
Около 3 млн. стопанства имат доход между 2000 и 8000 евро за година. Заедно тези два вида стопанства са общо 67.6 % от всички стопанства в ЕС. 
 
За разлика от това 304 000 стопанства (2.9 % от всичките в ЕС) имат икономически приходи от 250 000 евро годишно и произвеждат 55, 6 % от цялата земеделска продукция. Две от всеки пет такива стопанства се притежават не от частни лица, а от икономически групировки. Най-много са те във Франция (16.9 %), Италия (14.2 %), Германия(13.5 %) и Испания (10.5 %) .
Въпреки, че в Румъния се намират една трета от земеделските стопанства в Европа, те произвеждат едва 3,3 % от агропродукцията на Евросъюза.
Публикувана в Бизнес
Има и щастливи фермери. Има и такива, които след дълго ходене по бюрократичните Еверести, получиха средства и обновиха производството си. Някои направиха обори, други - малки преработвателни предприятия, а трети - зърнохранилища. Не са малко и тези, които не искат и да чуят за европейски пари, след като са се сблъскали с корупционната практика на някои консултантски фирми и техни близки дружки в администрацията на България. Е, странно ли е тогава, че усвояването на европарите варира между 7 и 60 % за различните програми? 
За 2014-2020 г. България има на разположение 11,7 милиарда евро, разпределени през седем програми или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и местна, да сключва договори за изпълнение на проекти по различни национални политики.

Година преди изтичането на възможността за сключване на такива договори, изпълнението между програмите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по програмите за младежка заетост, като „резервираните“ пари са около 8,8 млрд. евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията трябва да подпише договори на стойност около 3 милиарда евро, за да можем да оползотворим европейските средства изцяло.

Усвоените средства от 2014 г. насам са около 5,6 милиарда евро. Тук плащания могат да се правят до 2023 г., но изпълнението е неравномерно като програмите с по-малки проекти се изпълняват значително по-добре от „по-тежките“, свързани с инфраструктура, регионално развитие и социални политики. Именно за големите проекти, България е по-силно зависима от европейските фондове, които дават около 80 на сто от публичните инвестиции в отрасли като строителство, транспорт, регионално развитие.

Колко даваме и колко ще даваме?

Според изчисленията на Комисията всички ще трябва да работят повече, за да се доберат до парите. България, която сега плаща около 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще трябва да се приготви да увеличи значително вноската си.
 По данни на Комисията, цитирани от в. „Капитал“ през следващото десетилетие тя ще се нарастне почти двойно – до около 680 млн. евро годишно. Към тях трябва да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в полза на европейския бюджет от ДДС, мита, глоби и др., известни още като „собствени приходи“ на бюджета на ЕС и други доплащания.

Според финансовото министерство увеличаването на българската вноска не е повод за тревога, защото България, най-слабата икономика в ЕС, както и досега, ще продължи да получава повече пари, отколкото да дава.

В отговор на въпрос на Свободна Европа от финансовото министерство заявиха, че вноските на всички държави ще бъдат увеличени, не само българската. Както и че „въпреки очакваното повишение на вноската на страната ни, трябва да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. България остава нетен бенефициент от европейския бюджет“. Бенефициент, ама колко да сме бенефициент при това ниско удвояване на средствата?

Оптимизмът свърши

Към днешна дата едно е ясно. Оптимистичният период на България в ЕС свръшва. Бюджетното финансиране на общността намалява рязко, а големите страни донори дърпат чергата към себе си. Та кой би се интересувал от мнението на малка България?  Зелените мерки ще водят до все по-големи разходи за земеделските производители. Земеделските производители, които през последните 7 години бяха задължени да въвеждат, така нар. „зелени мерки“, като незасети синори, смяна на отглежданите култури и др., вероятно няма да си отдъхнат от тях, тъй като основен приоритет на ЕС е безумният план за т.нар неутрален климат, каквото и да значи това

Твърде възможно е парите за развитие на селските райони е да бъдат намалени, от което ще пострадат популярни досега в България проекти като развитие на къщи за гости, екопътеки, традиционни занаяти и производства. 
Макар размерът на земеделските субсидии за площ да бъде запазен, сред страни донори като Германия и Холандия има настроения за намаляване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България - една от страните с най-едри земеделски стопанства в ЕС.
Пари за климат. Каквото и да значи това...
Срещу това Европейската комисия предлага да се създаде фонд за справедлив преход, от които да се компенсират разходите, които най-замърсяващите икономики да черпят средства за модернизация. Този фонд ще предоставя основно банкови гаранции на публични и частни инвеститори. Предвижда се той да възлезе на 100 млрд. евро за 2021-2027 г. при оценка на Европейската комисия, че за постигане на въглеродо-неутралната икономика ще са нужни инвестици от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани само към силно зависими от въглищата региони и към такива, изпитващи икономически и социални затруднения. Полша, една от държавите (заедно с Чехия и Унгария), които се противопоставя на плана за зелена икономика, изчисли, че за да постигне въглероден неутралитет за 30 г. ще са ѝ нужни 550 млрд. евро. България не е обявила колко би ѝ струвал подобен преход и не е изразявала публично становище относно зеления план за Европа, макар да не се противопостави на постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., когато тя беше обсъждана през юни.

Пари нема ...

„Нови пари няма и спорът сега е да се запазят съществуващите или да се намалят. От това потърпевши ще са регионалната политика и земеделието, където пари ще бъдат пренасочени за зелени мерки“, казва Ивайло Калфин, съветник на бившия европейския комисар за бюджета Гюнтер Йотингер, който е автор на проекта за следващия дългосрочен европейски бюджет, изработен през 2018 г.
Животът в розово за България като член на ЕС е към края си. След близо 15 години, в които можехме да разчитаме на помощ, дошло е време да се оправяме сами.  Поне така изглежда проектът за следващ многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., преговорите по който навлизат в решителна фаза.

Първата голяма промяна за България е, че от 2021 г. тя ще плаща значително по-високи вноски в европейския бюджет, като в същото време достъпът до европейски средства ще бъде ограничен и обвързан с изисквания за правене на реформи, съблюдаване на законност, разделение на властите и по-строг контрол върху корупционните практики и злоупотребата с власт.
 Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Бюджетът на ЕС за агросектора ще е с 5% по-малко за периода 2021-2027 г. Иначе казано той ще олекне с 12 милиарда евро. Очаква се средствата за земеделие във всички 27 страни в ЕС да са в размер на 365 милиарда евро. Това съобщи на агрофорум в Пловдив Елисавета Върбанова, експерт в отдел „Директни плащания“ в Главна дирекция АГРИ към Европейската комисия. Основна причина за изтъняване на европейската земеделска пица е Брекзит. В новата финансова рамка се предвижда и намаление на преките плащания над 60 000 евро и въвеждане на таван над 100 000 евро. ЕК предлага да се намали и обвързаното с производството подпомагане. Ако това се случи, в България ще бъдат засегнати 27 000 фермери (основно в сектор плодове и зеленчуци), които сега получават субсидии по тази мярка.

Все пак има и добри новини около новия бюджет. Едната от тях е,че ще има материални стимули за младите фермери. Минимум 2% от националния пакет за директни плащания са запазени специално за тях. Предвидени са минимум 30% за интервенции по околна среда и климат и минимум 5% за подхода ЛИДЕР. Приоритет за подпомагане ще се дава също на малките и средните стопанства.

Дали повече млади хора ще искат да се занимават със земеделие и животновъдство, предстои да видим. Към днешна дата в България броят на младите фермери намалява, стана ясно от данните, които предостави на форума Калоян Костадинов, директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” – ДФ „Земеделие“. При подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от ПРСР, при приема през 2015 г., са подадени 2664 заявления със заявена субсидия в размер на 66 600 000 евро. Сключените договори са били 1263, а одобрената субсидия – 31 575 000 евро. По време на приема през 2018 г. подадените заявление са почти два пъти по-малко – 1837, а заявената субсидия – 45 925 000 евро. Одобрените кандидати са 880. Отпаднали са 178 проекта поради дублиране на бенефициентите. Одобрената субсидия за този прием е – 22 000 000 евро. От страна на ДФЗ има уверение, че бъде осигурен допълнителен ресурс, необходим за финансовото обезпечаване на чакащите 114 проекта.

Калоян Костадинов уточни, че от общия бюджет на ПРСР (2014-2020 г.) за страната – 2 366 716 966 евро, до момента е изплатена субсидия в размер на 832 246 010 евро, което е 35.16% усвояване. С най-висок процент на усвояване са мерките 11 „Биологично земеделие“ и 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничени​я“, съответно 70% и 68%. Най-слаб е интересът по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ – 3.71%.

В момента се приемат документи по подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти“, с общ бюджет 1 685 121 евро. 

Публикувана в Бизнес

Цените на земята зависят от много фактори: особености на националното законодателство, климатичните условия, качествата на почвата, развитие на транспортната инфраструктура, търсене и предлагане, затова на територията на Евросъюза се наблюдава значително вариране на нейната стойност.

Сред страните на ЕС, най-ниското текущо ниво средна стойност на един хектар обработваема земя е в Румъния – малко над 2 хил. € (200 €/дка), най-висока - в Нидерландия - почти 68,2 хил. €.

В топ-5 по висока стойност на земята със селскостопанско предназначение влизат също Люксембург (35,6 хил. €/ха), Италия (33,5 хил. €/ха), Великобритания (23,5 хил. €/ха) и Ирландия (19, 9 хил. €/ха).

Сред страните с най-ниска стойност на земята, освен Румъния са и Естония (2,9 хил. €/ха), Латвия (почти 3 хил. €/ха), Хърватия (3 хил. €/ха) и Литва (3,6 хил. €/ха).

За последните седем години в повечето страни-членки на ЕС стойността на земеделската земя расте. За този период значително се е повишила цената в Чехия (3,5 пъти), Литва (почти 3 пъти), Естония (2,7 пъти), Унгария, България и Полша (двойно).

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

През последните няколко дни наблюдаваме значимо увеличение на цените на пшеницата и фуражния ечемик на зърнените пазари в Евросъюза. Търговците коментират, че в моментна цената на мелничарското зърно на борсата в Париж е най-висока от два месеца насам, главно благодарение на рязкото засилване на износа в сравнение със същия период на 2018 г.

Reuters вчера цитира данните на Европейската комисия (ЕК), според които от началото на текущата маркетингова година (1 юли) до 13 октомври износът на пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 7,46 млн.т, с 48 на сто повече, в сравнение със същия период на 2018 г.

На 15 октомври, при откриване на борсата в Париж декемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR180,25/т, в сравнение с EUR171,75/т точно преди един месец. При експортните котировки възходящия тренд е още по-стръмен – EUR179-180/т ФОБ Руан, в сравнение с EUR168/т ФОБ в средата на м. септември. Анализаторите отбелязват, че цените се покачват въпреки увеличените оценки за тазгодишната европейска реколта. В края на миналата седмица Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) за пореден път увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС. Този път прогнозната планка беше качена с 1 млн.т тона от 150 млн.т на 151 млн.т, а това е с 10 на сто (14,6 млн.т) повече спрямо 2018/19 г.

Октомврийската прогноза за добива от ечемик в Евросъюза през 2019/20 г. е много по-оптимистична – 61,4 млн. т, в сравнение с 60,7 млн.т очаквани в средата на септември и 56,0 млн.т реколтирани предходния сезон. Добрата реколта е обективна предпоставка за засилване на експорта. Според данните на ЕК през периода 1 юли – 13 октомври износа на ечемик от ЕС за трети страни нарасна с 52 на сто – 2,30 млн.т.

Публикувана в Бизнес

Към 6 октомври държавите-членки на Европейския съюз са изнесли общо 10,12 млн. тона зърно, което е с 34% повече, отколкото към същата дата на миналия селскостопански сезон, приключил на 30 юни, става ясно от съобщение в официалния вестник на общността. Вносът на зърно в страните от ЕС пък е нараснал с 26% до 7,179 млн. тона.

Изнесени са 6,646 млн. тона мека пшеница, или с 38% повече, отколкото към 6 октомври 2018 г. Най-големият дял в доставките за трети страни държи Румъния с 31,3%, следвана от Франция с 25,3%. Вносът на мека пшеница пък е намалял с 27% до 836 861 тона.

Износът на фуражен ечемик е нараснал с 43% зо 2,023 млн. тона. Тук водеща е Франция с 42,8% от цялото изнесено количество, следвана от Румъния с 25%. Вносът на ечемик пък е скочил цели 6,5 пъти, но като абсолютна стойност е далеч зад износа с 486 187 тона.

И доставките на царевица за трети страни са нараснали към 6 октомври на годишна база, като увеличението е с 38% до 422 720 тона. Вносът на царевица изостава съвсем слабо по темпо на ръст – с 32%, но до сериозните 5,469 млн. тона. Основният доставчик на царевица за ЕС е Бразилия с 59,5% от количествата, следвана от Украйна с 29,2%. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 40

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта