Природата прави почвите различни, но в стремежа си за прехрана и печалба хората често постъпват с тях по един и същ неправилен начин

За това, как незнанието за особеностите на почвите и културите, които отглеждаме, както и стремежът към печалба, може да се превърне в катастрофа в дългосрочен план, разказва индийското издание Rural Marketing. И въпреки че в материала става въпрос за Индия, струва ми се, че тревожната тематика, третираща глобални проблеми, касае всички ни и ще е полезно да го прочетем.

Тази година беше наситена със събития, в това число, широко бяха обсъждени тропическите гори на Амазонка, които пламнаха в гигантски огньове. В подпалването им най-често обвиняваха земеделците и вероятно, не без основание. В крайна сметка това далеч не е изолиран случай - изгарянето на гори за създаване на земя за земеделие е вековна практика. Рязането и изгарянето на дървета дори се радва на добри отзиви от определен слой хора, практикуващи земеделие. Те казват, че полученият слой пепел осигурява на новоизчистената земя богат хранителен слой за торене на селскостопанските култури. Всяка година хората на север и запад в Индия страдат от смог и лошо качества на въздуха само защото фермерите в региона предпочитат да палят стърнищата си, а не да използват алтернативни методи. Изгарянето е много по-евтино! Тази практика никак не ни е чужда, защото доскоро масово беше прилагана и у нас, до влизането ни в Европейския съюз.

Правилната култура за наличния тип почва

В Индия има различни типове почви, започвайки от плодородните алувиални-ливадни равнини на Индо-Гангската равнина и завършвайки до черноземните и червени почви на платото Декан.

В щатаТамил Наду може да се види, че полетата в окръг Салем и Перияр са червени, а полетата в Коимбатур и Раманатхапурам - черни. Всеки тип почва носи полза за различни типове култури благодарение на своите уникални физични, химични и биологични свойства.

Алувиалната почва е плодородна, богата на калий и подходяща за селско стопанство, особено култури като ориз, захарна тръстика и плантани (зеленчукови банани, които се използват за готвене).

Червената почва има високо съдържание на желязо и подхожда за такива култури като каян (или гълъбов грах, семейство бобови), нахут, мънг боб, фъстъци и рицин (за производство на рициново масло от семената на растението).

Черноземите са богати на калций, калий и магнезий, но съдържат малко азот. В такива почви добре растат памук, тютюн, лют пипер (чили), маслодайни култури, царевица, сорго.

Песъчливата почва с ниско съдържание на хранителни вещества отлично подхожда за такива дървета като кокос, кашу и казуарин в районите с високо ниво на валежи.

В същото време, с подобряване на иригацията и третирането на семената и посевите с агрохимикали, подобни фактори вече нямат толкова голямо значение за земеделците. И вместо да отглеждат сорго на подходящите за него почви, с помощта на торове, там те отглеждат ориз. Това не само че води до излишни разходи за ресурси, но влияе отрицателно на здравето на почвата и земеделието в дългосрочна перспектива.

Един и същ сеитбооборот в продължение на много години

В Индия едно време е вървяла правителствена реклама за планирането на семейството, в която се е подчертавала необходимоста от спазване на промежутък между ражданията за жените не по-малък от три години, за да може майката да възстанови своите жизнени сили и нейното тяло да бъде здраво за износване и раждане на следващото дете. И по отношение на земята, която е прието да наричаме Майка, следва да се прилага същият подход. Но уви, много съвременни земеделци не правят това.

В миналото фермерите са предпочитали да отглеждат няколко култури на малки парцели земя и дори са оставяли част от тях необработени за възстановяване на плодородието. Но интензификацията на селскостопанското производство на големи площи обработваема земя практически унищтожи този подход.

Прекалените обработки намаляват органичното вещество в почвата и дори обратно, увеличават ерозията, премахвайки постоянната почвена покривка. Отстраняването на растителните остатъци намалява съдържанието на хранителни вещества и увеличава загубата на въглерод в почвата, който отива в атмосферата, като я замърсява.

Оставянето на земята без реколта просто е нерентабилно – оставянето на необработваема земя означава финансови загуби, които земеделците по света не могат да си позволят в настоящия момент, когато се борят с ниските изкупни цени на продукцията.

Липсата на знания, а не агрохимията е виновна за намаляване на биоразнообразието

Разнообразието от по-рано отглежданите култури постепенно, но трайно изчезва, тъй като в търсенето на по-високи доходи земеделците отглеждат само тези култури, които имат добри цени и им носят печалба.

В резултат на това едни и същи площи земя се използват за отглеждане на едни и същи култури отново и отново в продължение на много години. Производителите също така избират и конкретни продоволствени култури, известни като стокови култури, за да получат по-изгодна цена за своята продукция. Когато почвата е изтощена, естествено е земеделците да внасят торове, често без да знаят от какво точно имат нужда и колко. Това още повече застрашава здравето на почвата.

За слабите растения е сложно и трудно да устоят на болестите и неприятелите и ето тук, на дневен ред идват пестицидите. По аналогичен принцип, както и торовете. Но за съжаление все още не съществуват строго контролирани структури, наблюдаващи използването на агрохимични рецепти от професионални агрономи, въпреки че в света този въпрос периодично се повдига.

По данни на Министерството на селското стопанство на Индия, използването на пестициди в страната е нараснало от 47,02 хиляди тона през 2001 година до 52,75 хил. тона в периода 2016/17. Тази статистика със сигурност важи в аналогични размери във всички развити в селскостопанско отношение страни.

Продоволствената безопасност и стремежът към самодостатъчност на страните в производството на хранителни продукти разбира се, че е приоритет, но медалът има и обратната страна. Тя показва, че назрява необходимост от повишаване нивото на аграрното образование на тези, които работят земята.

Публикувана в Растениевъдство

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Митев, след 30 години преход у нас, днес имаме предимно мащабно и по-малко семейно земеделие – успешен ли е този модел?

Трудно мога да дам оценка. Всяко българско земеделско стопанство, независимо от неговия мащаб, в известен смисъл е семейно. В повечето случаи цялата фамилия е заета с тази дейност. Така е и при нас. Нашето стопанство е семейно, работим всички заедно – деца, зетьове, племенници – всички са покрай мен. Съпругата ми е агроном по професия, вече пенсионер. Всички от рода помагат в стопанството. В нашите фирми работят около 350 човека – специалисти, инженери, счетоводители.

Грешка ли беше, че след 1989 г. земята беше върната в реални граници?

Мисля, че не беше грешка – това проработи. Оказа се много добре премислен и успешен ход. Земята се запази – в различните райони на страната се работи по различен начин и с различен успех. Но няма земя, която да пустее и да не се обработва.

Колко от българските фермери могат да си позволят да инвестират в модернизирането на своите стопанства – така, както вие сте го направили?

Всички имат еднакви шансове – въпрос на гледна точка, на лично разбиране за развитието на стопанството, на опит, на преценка. Истината е, че опитът е най-важен. А той се натрупва с годините.

Националните политики в земеделието адекватни ли са? Подпомагат ли фермерите или те работят въпреки държавата?

Не мисля, че се работи въпреки държавата. Като изключим ликвидацията, която беше една голяма драма за всички, които преди 1989 г. работеха в сектора – специалисти, работници и стопани, след това се направиха добри ходове. Върна се земята, до колкото беше възможно се направиха структури – едни успешни, други – не толкова. За няколко години всеки си намери мястото, няма пропуснато време. Нашата хубава земя се стопанисва по най-добрия начин. Не можеше да бъде по-добре, но можеше по-зле да бъде, мисля аз. Всички правителства през последните 30 години бяха обърнати с лице към земеделието. Ще бъде некоректно да се обвиняват някои от тях, към сектора имаше разбиране. Много пари отидоха в земеделието и те не са отишли на вятъра.

Какви хора след 1989 г. се захванаха с фермерство – потомствени земеделци или просто добри предприемачи?

Онези, които бяха земеделци още преди 9 септември 1944 г., си възстановиха земята и създадоха родови, фамилни стопанства. Днес техните деца продължават този бизнес. По-опитни и по-успешни станаха хората, които са работили земеделие до преди ликвидацията след 10 ноември 1989 г. Това са онези, които създадоха машинотракторните станции, после малките ТКЗС-та, след тях и големите, обединени ТКЗС-та. А след тях и АПК – аграрно-промишлените комплекси. Аз работя от 1972 година в земеделието. ТКЗС-тата и АПК-тата бяха успешни структури, с отлична организация. Днес земеделието е друго като организация, но отново е работещо, успешно. Просто времената се менят.

Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво във времето?

Трябва да е ясно какво е бъдещето на аграрния сектор и съответно да се работи в тази посока. По време на ликвидацията се образува известно отстъпление от натрупаната култура в земеделието, от добрата агротехника. Добре е, че този период не продължи дълго – само година, две. По селата се оформиха малки кооперации, в тях заработиха опитни хора – механизатори, животновъди, агрономи, добра работна ръка. Нормално се разви всичко, безконфликтно. В земеделието няма конфликти – тук - там ако се получат някакви дребни противоречия, те се изглаждат без голяма гюрултия, без екшъни. В земеделието няма екшън, има работа. Природата на земеделието е такава, че няма много време за умуване и за различни волни изпълнения. Времето никога не достига на полето, защото земеделието е под открито небе.

Много хора се захванаха със земеделие заради субсидиите. Днес каква е картината, останаха ли на терен само истинските земеделци?

Нямам такива преки впечатления. Субсидията се дава за свършена работа. Тя е едно подпомагане на икономиката в земеделието, сама по себе си не решава въпросите в едно стопанство. Успешните стопанства залагат на сериозно, рентабилно производство, субсидията само помага в този процес – за уедряване, за модернизиране. Ако някой е недоволен и все критикува политиката на субсидиране в земеделието, значи изобщо не знае за какво става дума. В сектора вече има добри, модерни и високопроизводителни машини, хората бързо се научиха да работят с тях. От земеделието отпадат онези, които явно не са за този сектор. Но то с всеки друг бранш е така. В земеделието неуспелите хора са малко.

До колко българският земеделец може да си позволи да е в крак с новото време?

Може да си го позволи. Нищо не е скрито от неговия поглед. Хората са мотивирани да работят в тази посока. Не познавам добре други производства, но то и няма такива. Няма лека промишленост, изчезнаха специалистите. Явно така е било планирано, програмирано – да се изразя модерно. Това не е добре за България. Страната не може да живее само с едно земеделие, колкото и модерно да е то. Изкуственото съсипване на всички останали производства се вижда до къде докара България – обезлюдяха селата, обезлюдяха и градовете. Всичко живо тръгна нанякъде на гурбет, не ми се приказва просто за това. Политиката не е за нас, земеделците. Който трябваше да го направи както трябва, не го направи в политиката.

Най-важното нещо за един фермер е пазарът – къде се позиционира малка България на европейската и на световната карта?

На пазара се доказваш с качество. Българската растениевъдна продукция е супер качествена. Местната селекция обаче изчезва, изчезнаха институтите, опитните станции – в тази сфера малко се работи на автопилот. Днес технологиите позволяват да се прави модерно земеделие. И благодарение на българската земя и на климата, имаме добри резултати. Малка България консумира толкова, колкото й трябва, останалото излиза навън. Качествената българска продукция намира добър прием на международните пазари. Няма причина да се оплакваме.

Какво е бъдещето на земеделието в един все по-глобален свят – с променящ се климат, с растящо население, което трябва да се храни?

Мисля, че винаги е имало аномалии в климата. Винаги сме били на полето и все нагоре гледаме – какво ще бъде времето. Помним екстремни години в земеделието 60 години назад. Не мисля, че днес има кой знае какви по-големи аномалии. Нямам представа колко е обективна подобна информация, колко е коректна, каква е дозата на истерията, от къде започват манипулациите по темата. Което не означава, че не трябва да се търсят начини и пътища ефектът от климатичните промени по някакъв начин да се тушира. Но по този въпрос трябва да се подхожда обективно.

От позицията на вашия опит, какво бихте казали на един млад човек, който тепърва смята да се захване със земеделие?

Трябва да му харесва работата. Българинът не е изгубил любовта към земята, с времето тази любов не е изчезнала. Въпреки, че излизат други моди. Днес младите хора учат езици, усвояват нови професии, ходят доста по света. Свободни хора са. Всеки решава за себе си и това е хубаво – да можеш да избираш и сам да подреждаш своето бъдеще. И така всеки намира мястото си в живота.

Стопанството на Недко Митев – пример за затворен цикъл на производство

 Агробизнесменът Недко Митев има повече от 40 години опит в земеделието. Той е създател и собственик на "Недко Недков – Овчарово“ - едно от най-модерните и устойчиво развиващи се стопанства в България.

Днес Недко Митев е намалил от 90 на 60 хил. дка земята, която обработва – това е оптималната земеделска площ, за да бъде фамилната фирма рентабилна, обяснява агробизнесменът, който лично ръководи стопанството. Към днешна дата в него работят над 350 човека.

Освен с растениевъдство, фирмата се занимава и с животновъдство – произвежда млечни и месни продукти. Разполага с две мандри и с месокомбинат. Недко Митев притежава собствена лаборатория и един от най-модерните заводи за биогаз. Органичните отпадъци от животните се усвояват по максимално природосъобразен начин - една част от тях се използват за наторяване на насажденията, а останалото – за производство на т.нар. „зелена енергия“ – биогаз. 

Собствената продукция с марката „Добротица“ Недко Митев пласира в над 40 магазина в страната, като трайно завоюва и външни пазари.

Стопанството на Недко Митев е пример за затворен цикъл на производство - на европейско и на световно ниво.

Всичко - от зърното да крайните продукти, се произвежда във фермата, която е оборудвана с най-модерните технологии. Млечните и месодайните животни са с елитна генетика, с тях работят най-добрите наши и чуждестранни специалисти.

В стопанството има близо 10 хил. млечни крави от породата „Холщайн“, месодайно стадо от породите „ Шароле“ и „Лимузин“, около 2 хил. овце от породата „Ил дьо франс“, чистокръвни коне.

Близо 3 000 крави се доят по три пъти на ден. Модерна технология позволява за 11 минути да се доят по 40 крави. Животните се отглеждат в три карусела. Всичко се извършва автоматично – от дозирането на препарати за почистване, до измиването на машините.

Специално внимание се обръща на показателите на прясното мляко. Прецизната и скъпа технология отделя по 50 грама от всяка крава и чрез сензори определя температура, плътност на млякото, клетъчни елементи, които в математичен и графичен вид показват физиологичното състояние на животните. Пробите се взимат по три пъти на ден от всяка издоена крава. Натрупва се информация за период от 10 години. Върху тази база данни, се прави селекция и се управлява генофонда на стадото.

В млечните продукти с марката „Добротица“ се използват само български закваски и мая, няма стабилизатори, добавени масла, подобрители или овкусители.

Млечните и месните продукти на "Недко Недков – Овчарово“ ЕООД категорично печелят национални и международни златни отличия – за най-високо качество. Традиционната българска храна е лична и фирмена кауза за Недко Митев.

Публикувана в Интервюта
Събота, 16 Ноември 2019 10:37

Мисия: чиста храна!

- Семейство от Шумен приготвя с много любов здравословни овесени бисквити и мюсли

- Производството на чиста храна е сериозно предизвикателство – от снабдяването със зърно до реализацията на вкусните изкушения

Габриела Събева

Златно зърно за здраве – така най-общо може да се определи производството на Кремена и Пламен Маринови. Младото семейство се е посветило на създаването на чисти храни от натурални продукти. Двамата приготвят 8 вида мюсли и 5 вида овесени бисквити. Първоначално всичко започва като на шега, сред приятели, под формата на хоби. После лека-полека измислят нови продукти и семейството отваря малък цех за производство на мюсли и бисквити в гр.Шумен. „Идеята съществуваше отдавна, но преди близо 6 години направихме първата стъпка в домашни условия. Първите консуматори бяха наши близки и колеги. Хареса им, на нас също”, разказва за началото Пламен. Той уточнява, че са започнали с мюсли, след което допълват асортимента с много видове изделия с различни студено пресовани масла, с ядки, семена, сушени плодове, сини и червени боровинки. Влагат още пречистено краве масло гхи и кокосово масло, с мед, с бял или натурален шоколад. Помислили са и за хората с проблеми с глутена или редица алергии. „Рецептите са основно наше дело. При сладкишите променяме, махаме или добавяме по нещо, за да отговорят на нашата концепция. По принцип използваме само био суровини. Не влагаме консерванти или някакви други добавки. Така златните ни храни постоянно се усъвършенстват и това е част от мисията ни”, допълва вдъхновено Пламен Маринов.

Kremena i Plamen

 

15 години двамата са работили в социалната сфера, с деца от трудни семейства, с тежко минало. Решават коренно да променят професиите си и се насочват към реализиране на идеите си. Сега отново работят и се срещат както с деца, така и с техните родители.

„Водим се от желанието да приготвяме полезни изделия, тъй като се натъкваме на много некачествени продукти и храни в търговската мрежа”, обобщава още Пламен. Затова постоянно експериментира, опитва, създава рецепти. В момента замисля производство на мюсли от лимец, произведен в България, тъй като древното жито вече е добило популярност у нас. Има още идеи за производството на мюсли и бисквити. Дори планира да приготви и нещо солено от типа на овесени крекери.

Кремена е категорична, че съпругът й е в основата на производството на здравословни храни. „Той е много креативен, обича да експериментира с рецептите, докато остане удовлетворен. Едва тогава пристъпваме към по-голям обем производство. Идеята за нашия цех в Шумен тръгна от желанието ни да приготвяме полезни изделия”, уточнява още производителката.

Семейството предлага храните си в Добрич и Варна по фермерските пазари. „Радваме се, че хората търсят здравословните изделия, четат етикетите и се интересуват. Прекият контакт с потребителите за нас е много ценен. Ние не желаем да продаваме на всяка цена, а търсим обратна връзка. Искаме да знаем от какво са доволни хората, какво не им допада, какво можем да променим”, така обясняват Кремена и Пламен своето желание за работа.

Те не крият, че има и спънки – у нас липсва овес за производството на мюсли и здравословни храни. „Това е култура, която много се търси, а рядко се сее. На пазара няма овес, може би защото трудно се отглежда”, коментира още младият мъж. Трудностите с намирането на овес за приготвяне на био мюслито е разрешил като закупува суровината отвън. „Разбира се, не всяко зърно става за производството на био храни. Има редица изисквания и ние също много проучваме”, допълва Пламен.

Каква се случва с овеса у нас? За една година производството спада с 13-14 %, показват статистическите данни на Министерството на земеделието. Само преди две години декарите в страната са достигали почти 200 000. Най-много площи с овес се реколтират в Северозападна България – близо 31 % от общия размер на посевите с овес.

Тази култура има големи изисквания към влагата и температурата. Засушаванията през лятото и високите температури в Североизточна България точно по време на наливане на зърното правят почти невъзможно и нерентабилно отглеждането на овес в Добруджа. Тъй като тази култура има по-голяма толерантност към валежите в сравнение с пшеница, ръж и ечемик, тя е разпространена в райони с хладни и влажни лета, каквито са в северозападна Европа. Именно от тези държави Пламен Маринов се снабдява с качествен овес за производство на мюсли. Овесът е здравословна храна за хората, то е целебно растение и повлиява редица болести. Влияе върху имунната система, кръвната захар, понижава риска от диабет, разказва още производителят. Именно затова в страните от Западна Европа има традиции в производството на различни видове мюсли от различни зърна, с различно предназначение.

„Нашето производство изисква много жертви. Ангажирани сме само двамата, а работата е много”, не крие младата дама. Въпреки всичко не съжалява за пътя, по който са поели и разказва за произведените от тях двамата чисти храни с усмивка и настроение. „Правим всичко с много любов. Производството на чиста храна е голямо предизвикателство. Тръгнали сме по този път и вярваме, че нашият труд има смисъл!”, убедени са Пламен и Кремена Маринови.

Публикувана в Агроновини

Първата десетдневка на декември ще се изплатят всички животновъдни схеми за обвързана подкрепа, а после следват големите плащания за единица площ, необлагодетелстваните райони и текущите плащания по програмата, стана ясно още от думите му.

„Поработихме за автоматизация на плащанията по “Млад фермер” и в рамките на следващата седмица, всички наши бенефициенти, които сключиха договори ще си получат първия транш без никакво усилие от тяхна страна, без допълнително изискване на документация, процесът е напълно автоматизиран”, каза още шефът на фонда.

Земеделските стопани ще получат през тази година до 84 млн. лв. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, реши през август Управителният съвет на ДФ „Земеделие“. Приемът на документи стана през септември.

Право на финансова подкрепа по схемата имат всички, които са регистрирани като земеделски производители и имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване и предходната на нея. Важно условие е кандидатите да имат и валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ. През 2019 г. може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол (дизелово гориво) през 2018 г.

Постоянно расте интересът към мярката, констатират от ДФЗ. За Кампания 2016 са били подпомогнати 6 716 фермери, за Кампания 2017 финансиране са получили 8 250 стопани, а за Кампания 2018 – те са били 9 597.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 03 Ноември 2019 09:15

Вкусът на истинската Добруджа!

  • Биологичното производство на зърно и брашно е мисия за семейството на Милена Минчева

  • Върху собствени 500 дка в община Ген.Тошево те отглеждат сертифицирана пшеница, царевица, слънчоглед и фасул

Габриела Събева

В сърцето на Добруджа – регионът с най-интензивното земеделие у нас, има едно кътче от 500 дка, в което се отглеждат биологични полски култури – пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Семейството на Милена Минчева се е насочило към този нетрадиционен начин на обработка на почвата и добиване на зърно само и единствено заради стремежа си към високо качество.

„Ние сме първите. Изминахме много дълъг процес, докато осъществим идеята си за биологично земеделие. До сертификата стигнахме за 5 години. А преди това от 2000 г. започнахме да работим в посока екологично чисто производство. Идеите идваха и се осъществяваха крачка по крачка”, споделя усмихнатата и чаровна Милена. Разказва, че това е изцяло семеен бизнес, в който върху собствена земя работят още съпругът й Недялко и двете й дъщери Венета и Мила.

„В началото беше много трудно при обработките, при справянето с проблеми като опазване на културите, изобщо докато намерим правилната формула. Добре е, че едрите земеделци уважиха нашето желание и пазят нашите полета от тежките препарати. Ние се възползвахме от правото си на буферни зони. Така даваме възможност на големия земеделец да работи спокойно и ние да сме защитени. Нашата продукция се обира само от зоната за био земеделие”, допълва още Милена. Фирмата има сертификат и за самата продукция, и за земята, върху която я отглежда.

Редовно се правят анализи за доказателство на качествата на самата ни продукция. „Ние сме си механизаторите, работниците, ние сме лаборантите, тъй като имаме лаборатория за качеството на стоката”, не крие тайните от ежедневието в стопанството Милена. Допълва: „Не сме големи конвенционални производители, много ни е трудно да оцелеем между едрите и в същото време сме много удовлетворени, че това, което правим, е правилното и истинско нещо. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме доволни!”.

Производството на биологично зърно е първата стъпка. За да има принадена стойност, фермата започва да произвежда различни видове брашна – пълнозърнесто, бяло, типово, грис, трици. „Ние сме родени в Добруджа, ние сме закърмени с хляб от истинска пшеница”, споделя още Милена и убедено продължава: „Има голяма разлика между биологично отглежданата пшеница и останалата. Хлябът, който се прави от нашите брашна, гарантира здраве. Всеки може да пипне, да опита, да помирише, да вкуси”. Самото мелене на брашното става пред клиента с каменна мелничка.

„Ние сме първите, след нас се появиха и други. Мисля, че към каузата на био пшеницата ще се присъединят и други колеги, тъй като хората разбраха, че да произвеждаш чиста храна е много важно. Добруджа се напълни с лавандула, особено община Ген.Тошево, но пшеницата винаги е преди всичко. Пшеницата е нашият хляб!”, не крие вълнението си Милена.

Сортът е изключително важен за сертифицираното производство на биологично зърно и брашно от него. В стопанството в момента се залага на български сортове, но е имало опити с чужда селекция. Милена е убедена, че българската пшеница е най-подходяща за качествена биологично чиста продукция. „Масово се говори, че хлебно жито няма. Не е така! Има, но добивите са по-ниски, а всички са насочени към големите резултати”, допълва стопанката. „Ние като био производители имаме още по-малки добиви, тъй като не торим, не пръскаме, а работим за качество. За производството на биологична продукция се спряхме на определен сорт. Проба-грешка и стана”, разкрива Мирена. Работят с консултации на агрономи и на учени от Добруджанския земеделски институт.

„Едно е ясно – българската пшеница е създадена за Добруджа, а френската – за тамошните условия. Автор на нашата пшеница е български селекционер. Ние търсим хора, които разбират какво правят, тъй като ние знаем какво целим и какво искаме”, споделя още философията си земеделката.

Милена разказва, че пшеница им не боледува, единствено с плевелите има малко проблеми, но и там си има начини за справяне. Има периоди в които трудно става, вали и се затревява. „В крайна сметка обаче ние гоним качество, качество и пак качество. Дали се цени от потребителите? За първи път сме на фермерския пазар в Добрич и смятам, че това е нашето място. Тук се срещаме с хората, те могат да опитат, да видят, да усетят енергията, с която работим. Друго си е когато вкусиш вкуса на Добруджа!”, категорична е още Милена Минчева.

Производителят на чиста продукция у нас има още една сериозна задача – да се образова. „Трябва да се проучва, да се чете, човек да се запознава, да рови, да търси. Няма в пространството синтезирана система, която да достави информация пряко на земеделеца. Трябва да си защитиш правата на биологичен производител, да научиш стъпките и да ги следваш”, смята Милена.

Според нея субсидирането у нас действително е добро. „Факт е, че намалиха субсидиите в края на програмния период. Но субсидията е помощ, вид подкрепа, стимул за да продължиш, да намериш сили и смисъл”, категорична е стопанката. Тя продължава да твърди, че субсидирането не е за големите производители, а именно за малките. Не липсват обаче разочарования.

В момента е открита мярка 4.2.2 за преработка - мярката, която много интересува семейството. „Но самата програма е с финансиране от 50-60 %. Едно микропредприятие има нужда от сериозна подкрепа. Давам пример – само една обикновена мелница е 50 000 лв., а да не говорим за по-сериозна. Аз ако имам тези пари, ще си я купя, а няма да чакам от програмата. Това всъщност трябва да е помощта за малките предприятия – в момента, в който те имат необходимост от инвестиция. Това е нещото, което ми тежи и пречи”, не крие Милена.

Вторият проект, върху който работи семейство Минчеви, е производство на шарлан. Вече трета година усилията им са насочени към това и търсят правилната формула за създаването му. „Правихме анализи в лаборатория във Варна и се оказа, че мазнините на нашия високоолеинов слънчоглед са 99,9 %. Имаме всички омега киселини плюс витамините А и Д, полезни за целия организъм. Това е „екстра върджин” в български вариант”, радва се Милена. В момента продължава работата с ОДБХ и се чакат така нужните разрешителните.

„Работим с много хъс и желание. Семейството ми много ме подкрепя, от самата идея за биологично производство до сега. Имаше момент, в който всички бяха отчаяни, че ще имаме по-малко добиви, но го преодоляхме”, не крие Милена и със задоволство продължава: „Основната ни посока беше качеството и не съжаляваме, че се захванахме с биологично производство!”.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Деветия Национален Агро Семинар. Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“

Събитието ще се състои на 28 и 29 ноември в  Пловдив.

Гости на форума ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор.

Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.

Националният Агро Семинар на НАЗ се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на зърнопроизводството.

Семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори.

Публикувана в Агроновини

Отговорите търси и предлага в своята четвърта книга доц. Въто Христов

Земеделието на България плаче за спасителна политика – това е заглавието на четвъртата книга на доц. Въто Христов. И то е повече от красноречиво. Когато човек истински милее за българската земя и за българските земеделски стопани, не може да остане безучастен към всичко, което се случва с тях. Особено, когато е бил свидетел на две исторически епохи и има привилегията да може да сравнява.

Неслучайно адресатът на този сборник от изследвания и анализи на българското земеделие днес обхваща както управляващите, така и опозицията. Защото през последните 30 т. нар. години на преход, се оказва, че

нито една политическа партия не поставя развитието на аграрния сектор като свой приоритет

И доц. Въто Христов с горчивина отбелязва този факт. Нещо повече, въпреки малкото смислени и аргументирани научни гласове към българските управляващи през годините, последните рядко се вслушват в тях и нито едно правителство не очерта дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие. Това е и една от основните причини за неговото състояние днес.

Първата част на книгата „Земеделието на България плаче за спасителна политика“ е посветена на поземлените отношения у нас и на дълго готвения и постоянно отлаган Кодекс на земята. С впечатляваща педантичност доц. Въто Христов проследява съдбата на този мегазакон, който трябва да сложи ред в поземлените отношения. И дава ценни съвети в тази посока, като се позовава на европейските директиви.

Резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 година е задължителен документ

върху който трябва внимателно да се надгради българското законодателство – в синхрон с европейското. В Европейската резолюция е зададена рамката на стратегията за поземлените отношения, но дали българският парламент ще се съобрази с нея, още е рано да се каже. Проектът на Кодекса за земята и поземлените отношения отново беше отложен във времето – той трябва да бъде подготвен и предложен за гласуване в Министерския съвет и в Народното събрание до края на 2019 година. Възможно е този срок също да бъде удължен. Особено в контекста на едни задаващи се парламентарни избори.

Важно е обаче разумните оценки да бъдат чути. Затова доц. Въто Христов не спира

да бие тревожна камбана за съдбата на българското земеделие днес

Какви са причините то наистина да плаче за спасителна политика?

Прекомерната концентрация на земя у нас е взела застрашителни размери. И това не е емоционална оценка, а данни от безмилостната статистика.

Европа счита за едри земеделски стопанства онези, които обработват над 1000 дка земя /собствена, наета или под аренда/. Ако техният среден размер за Европейския съюз е от 1500 до 2700, у нас той е 5140 декара. В България има 604 стопанства, които обработват 11,105 млн. дка земя, като средният размер е над 16 хил. дка на стопанство.

Няма спор, че България се слави с мащабно и успешно зърнопроизводство, но дали то е достатъчно ефективно? Анализът, който прави доц. Въто Христов, показва, че дори и този отрасъл, с който обикновено управляващите се хвалят, не е толкова рентабилен, особено в сравнение с останалите европейски държави. И тук отново данните от европейската статистика са безмилостни.

Общият доход от декар у нас е малко над 80 евро, срещу повече от 270 евро за първите 15 страни-членки на ЕС

Коментарът на тези числа е излишен. И въпреки, че Европа залага на фермерско фамилно земеделие, основано на кооперативен принцип, у нас то остава едро и монокултурно. Затова доц. Христо настоява бъдещият Кодекс на земята и поземлените отношения да даде отговор на най-важните въпроси: ще се ограничи ли размерът на притежаваната собственост на земеделска земя, особено след като ЕП ни сочи като отрицателен пример в Резолюцията от 27 април 2017 година; ще се регулира ли търговията със земя, която сега се диктува от свободния пазар, а цената се определя от силния на деня, от богатия; ще се сложи ли таван на арендуваната земя; ще бъдат ли реално улеснени младите хора и жените, които искат да се занимават със земеделие; как новите поземлени отношения ще помогнат на дребните и на средните земеделски стопани; опитът на коя европейска държава ще ползваме при изготвянето на нашето законодателство; ще бъде ли създадена структура, която да се занимава със земеделско настаняване и комасация по подобие на т. нар. дружества САФЕР във Франция, създадени още през 1960 г.; ще се отдели ли специално внимание на българските кооперации? Все въпроси с повишена трудност, както отбелязва в своята книга проф. Въто Христов. От тяхното решение обаче зависи дали страната ни ще гарантира

защитата на земеделската земя като национално богатство

и ще бъде създадена основа за устойчиво развитие на българското земеделие. Ако българските партии наистина са национално отговорни, те трябва да постигнат консенсус и да застанат зад една Национална концепция за поземлените отношения, която да бъде облечена в съответното законодателство, категоричен е доц. Христов.

vuto 2

Голямата цел на едни по-справедливи поземлени отношения е свързана със съживяването на българското село, с предоставяне на шанс за развитие на младите българи и на жените, които искат да се занимават с аграрен бизнес. Емоционалният израз на тази промяна означава нещо просто:

българинът да се върне при земята

Защото тази връзка гарантира не просто препитание, тя гарантира идентичност и стабилност за поколения напред. Не бъде ли направен опит за подобни промени, сегашното статукво в българското земеделие ще се окаже бетонирано. То ще остане монокултурно, ще изнася суровини, ще внася хранителни продукти с висока добавена стойност, ще продължава да губи качествена земеделска работна ръка, която ще емигрира на чужди пазари. Всички тези въпроси не са просто аграрни, те касаят бъдещето на страната. Затова доц. Въто Христов апелира, преди новото законодателство, свързано със земята и поземлените отношения да влезе в Министерския съвет и в Народното събрание, то да бъде

предмет на широк обществен дебат на един мащабен национален форум

– с участието на лидерите на всички парламентарно представени сили, на българските евродепутати, на националния омбудсман и на българския президент.

Втората част от книгата на доц. Въто Христов е посветена на земеделието, животновъдството и храните. Като добър пример за България, доц. Христов дава развитието на аграрния сектор в Холандия. Сравнителната статистика за развитието на земеделието в двете страни е повече от интересна. Още по-любопитно е как една малка Холандия е успяла да постигне общ доход на човек в земеделието от 1624 евро. В България той е 544 евро. И тук коментарът е повече от лаконичен – очевидно

някъде дълбоко грешим

И въпреки, че отчитаме високи резултати, въпреки, че ежегодно в сектор „Земеделие и животновъдство“ ежегодно се разпределят над 2 млрд. лева, пак не сме икономически ефективни.

Сегашното състояние на българското животновъдство често е определяно като катастрофално. И приведената в книгата на доц. Христов статистика безапелационно потвърждава това.

По-важният въпрос е как да се излезе от тази ситуация? На България е нужна една

реалистична програма за развитие на животновъдството

която да осигури: превръщане на голяма част от зърното и белтъчните фуражи в животински продукти; стимулиране на производството на царевичен силаж, люцернов сенаж за преживното животновъдство; икономически стимули за отглеждането на животни. Което да доведе до производството на качествени животински продукти за здравословното хранене на българите. Вместо да изнасяме зърно, можем да го превръщаме в месо, съветва доц. Въто Христов. И по тези въпроси е нужна широка обществена дискусия и дебат на най-високо ниво – с участието на българската аграрна наука, която има какво да каже за развитието на земеделието и животновъдството. Доц. Въто Христов е силен глас в този хор. Днес, на прага на новата Обща селскостопанска политика, е повече от важно тези гласове да бъдат чути. Защото става дума за бъдещето на децата ни. Които е хубаво да останат в България, нали?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Ако преговорите на Турция с Митническия съюз на ЕС завършат с успех, европейският пазар ще бъде отворен за турските земеделски производители, които произвеждат биологична продукция. 
Професор Месут Ерен от Университета в Мармарис, заяви на среща с турски биофермери, че страната може напълно да удовлетвори нуждите на Европа от органични храни. Той добави, че в Турция има огромни площи, подходящи за този вид земеделие. "Имаме големи полета, които не съдържат пестициди и не са подложени на екологични вреди, и следователно са пригодни за биоземеделие. Искаме да получим полза от това", каза той.
 
Професор Ерен сподели и някои мисли за настоящата селскостопанска политика в Турция: " Днес ние не знаем кой какво засява, какво прибира и какви реколти се очакват в следващия сезон. Но статистиката е стандартна процедура в ЕС. Например, Полша винаги знае, колко са засяли фермерите и каква продукция се очаква да бъде прибрана. За съжаление, в Турция това засега не работи. Нашите фермери отглеждат година след година само тази култура, която в момента носи най-много доходи, а след това реколтата често остава неприбрана на полето, тъй като има свръхпроизводство. Но това ще се промени, когато бъдем интегрирани в пазара на ЕС. Виждам, че и в Турция има много грамотни биопроизводители, които знаят какво правят".

Източник: www.dha.com.tr
Публикувана в Бизнес

На първата по рода си конференция „Агро фууд” в Добрич обсъдиха перспективите за бизнес между двете държави

Габриела Събева

Между България и Пакистан могат да се създадат успешни бизнес отношения в областта на земеделието, а стокообменът да се засили. Възможностите за това бяха представени на конференция „Агро фууд” в Добрич, организирана от Търговската камара на Варна, Търговско-промишлената палата в Добрич, Посолството на Пакистан у нас и Висше училище по мениджмънт. Това е първият по рода си форум след началото на дипломатическите отношения между двете държави през 1965 г., когато започва и търговията, подчерта в изчерпателната си презентация Н.Пр. Маруан Аийаш, посланик на Ислямска Република Пакистан у нас.

Целта на агрофорума е да се представят възможностите за бизнес и инвестиции както у нас, така и в източната държава. Според посланик Маруан Аийаш България има много голям потенциал в сферата на селското стопанство, който може да се развие. „Българското земеделие има впечатляващи възможности. Това е едната сфера. Втората – това е текстилът. Третата – информационните и комуникационни технологии и енергията. Регионът има голям потенциал”, категоричен е дипломатът. Той изнесе солидни данни, от които става ясно, че търговията между България и Пакистан възлиза на 34 млн.долара през 2018 г. Това е капка в морето на фона на целия стокооборот на източната държава, уточни още дипломатът. Търсенето на нови партньори, нови пазари и нови възможности за развитие на търговските отношения са сред приоритетите на източната държава. Фактът, че България е най-близката до Пакистан страна-членка на ЕС, я прави важен стратегически партньор, тъй като най-големите външнотърговски цели на държавата са в Европа, където пристигат повече от 35 % от износа на Пакистан.

В сферите на плодовете, зеленчуците, млекопреработването, птицевъдството има много голям потенциал за създаване на съвместни компании и стартиране на бизнес, смята дипломатът. „Как да направим успешен износът на българско кисело мляко и лютеница от България за Пакистан? Лично аз съм фен на тези храни. Пакистан е в топ 5 в световното млечно производство, а България – в топ 50. Какво можем да направим, за да дойдат българските технологии и българската бактерия в Пакистан и да започнем съвместен бизнес?”, попита още посланик Маруан Аийаш.

Производството на масла също е сред приоритетите на пакистанските инвеститори. Те вече са насочили поглед към лавандулово, розово и слънчогледово олио, произвеждани у нас.

Възможности за българските компании са нуждите на Пакистан от торове и селскостопанско оборудване и технологии, свързани с тези производства. Страната води политика за финансова подкрепа при инвестиции в тези сфери, стана ясно на конференцията в Добрич. „При нас има изобилие от селскостопански продукти, огромно разнообразие. Ние не внасяме плодове и зеленчуци, само изнасяме”, допълни още посланик Аийаш. Той подчерта, че от азиатската държава в България могат да дойдат много нови храни, сред които манго, бамя, ориз, леща, портокали. Птицевъдството също е сред силно развитите сектори, Пакистан е на 11 място в света, като за една година ръстът е с над 9 %. Потенциалът на Ислямската република е да стане сред най-големите икономики на XXI век наред с тези на Бразилия, Русия, Китай, ЮАР. Страната е аграрно-индустриална, 60 % от населението живее в селски райони. Почти половината от жителите на Пакистан са заети в земеделието.

По време на агрофорума в Добрич бяха направени две скайп презентации. В първата, изнесена от Мехбуб Ул Хак, бяха представени възможностите за инвестиции в аграрния сектор на провинция Синд – плодородната долина, напоявана от река Инд. Тъй като производството на памук е водещо, 70 % от износа към България е под формата на текстил и текстилни изделия. „Ние искаме да променим това, имаме нужда от разнообразие в стокооборота”, подчерта г-н Ул Хак и допълни: „Нашата мисия е да подкрепяме ефективността на агроскетроа и да пходобрим потенциала на селско стопанство”. Провинция Синд е известна със своето животновъдство. Последните ключови постижения са изградени съвместно с европейски партньори - млекодобивна компания, компания за производство на органично месо и модернизирана мелница за ориз. По този начин Пакистан изнася сериозни количества от произведения ориз в Африка, Близкия и Далечния Изток.

Провинция Синд държи сериозен дял в прозиводсдтвото на банани, фурми, манго, гуава, лук и много други зеленчуци. Птицеъдната компания в региона бележи ръст на производството през последната година с 9 %. „Търсим подкрепа за създаване на съвместни сдружения с други държави, тъй като имаме какво да предложим. Имаме много проекти за рибарници и ферми за скариди”, допълни още Мехбуб Ул Хак.

Всички доходи от земеделие в Пакистан са освободени от данъци. Тук влиза не само прякото производство, но и наем на земя, оборудване, съоръжения, складове, машини, т.е. всички дейности, свързани с добиването и преработването на земеделска продукция. Ценната информация поднесе по скайп в обстойна презентация Абдул Балуч от Министерството на финансите в Исламабад. „Земеделието в Пакистан е облагодетелстван сектор. Всяка от нашите три конституции освобождава сектора от данъци”, подчерта г-н Балуч. За да се гарантира доходът на производителя, правителството въвежда фиксирани цени на някои култури, сред които пшеница, ориз, захарна тръстика, памук. 98 % от земята в Пакистан е частна собственост. Останалата част под формата на планински и речни територии е собственост на правителството. Абдул Галуч подчерта, че в момента се прилага програмата на премиер-министъра на Пакистан за подкрепа на земеделското производство, в която са посочени култури като пшеница, ориз, захарна тръстика.

Предстои домакините от Висше училище по мениджмънт да установят връзки и партньорски взаимоотношения с две от най-престижните висши училища в Пакистан. Ръководителят на ВУМ доц. д-р Тодор Радев връчи 10 стипендии за обучение на студенти от Пакистан у нас, като изрази надежда броят им д асе увеличава. „Нашата мисия е да подпомагаме развитието на бизнеса. Има много общо между България и Пакистан. Можем да намерим допълнителни възможности за инвестиции”, подчерта доц.Радев.

Публикувана в Агроновини

Младият производител Матийо Кормореш отвя конкуренцията от 30 страни и вдигна трофейната купа, зад която са две десетилетия труд

Мила Иванова

В самия край на лятото в прериите на американския щат Минесота се състоя Световният шампионат по оран с участието на 30 фермери от 3 континента – Америка с представители от САЩ и Канада, Европа с най-многоброен състав, Африка – с един представител от Кения, Нова Зеландия. Състезанието, което продължи два дни, включваше дълбока и плитка оран. Още първия ден световен шампион в категорията оран на стърнище стана младият френски фермер Матийо Кормореш, производител от департамента Ен (Източна Франция), който бе „възнаграден за своето умение и хладнокръвие“, както го похвалиха в родината му.

Солиден селянин, с физика на ръгбист, 33-годишният Матийо е въплъщение на упоритост и амбиция. Още от 13-ата си година този потомствен земеделец от селцето Мионе (2000 жители) участва в конкурс след конкурс – така амбициозният мъж успя да изоре своя собствена бразда и да се издигне на най-високото стъпало на подиума.

Матийо Кормореш е два пъти шампион на Франция по оран – през 2011 г. по плитка оран и през 2015 г. по оран с отметателна дъска. Французинът успя да се класира на 5-о място и в Световното първенство (Mondial 2013) в Канада. А в края на това лято, в безкрайните прерии на Минесота, той зае първото място в категорията оран на стърнище.

„Щастлив съм, че спечелих в САЩ, но бях толкова щастлив, и когато победих за първи път в Шампионата по оран на Франция – сподели земеделецът от департамента Ен и допълни: – Конкурсът по оран е точен спорт.Това е демонстрация на похватност. Трябва да си целеустремен и непрекъснато да се усъвършенстваш в работата си. Да бъдеш старателен и високоорганизиран. Победата се изковава в детайлите“ – разкрива тънкостите фермерът на Христова възраст.

Матийо пристигна за конкурса в Минесота 15 дни преди състезанието, за да тренира на място и да настрои точно реглажа на техниката си. „Наех един микропарцел 50 м на 50 м в Lake of the Woods за 125 долара, обяснява той. – По време на подготовката ни всички кандидати се наблюдавахме. Но това е полезно, защото така се придобива опит.“

Френският фермер участва в Световния шампионат по оран със собствена техника. Тракторът му в контейнер потегли от Франция месец преди него, пресече Атлантически океан и през Канада достигна до прериите на Минесота. Транспортирането, митата и тренировките струваха на френския участник 12 000 евро, но за тези разходи му помогнаха спонсори. В очакване на железния си кон, Матийо използва времето, за да се запознае с района. „Един фермер ни покани да посетим стопанството му от 10 000 декара. Пътувахме с кола, а краят на парцелите му не се виждаше. Всичко тук е толкова голямо. Това е Америка“ – възторгва се французинът.

Матийо Кормореш се състезава с трактор Massey Ferguson 6445 (75 к.с.), оборудван с малки колела, маневрен, с шест дистрибутора за хидравлика. От 2007 г. досега той продължава да усъвършенства обръщателния си плуг Kverneland. „Прекарвам много време в работилницата за заваряване, рязане и приспособяване на предплужниците към вида на почвата. В САЩ моят плуг вървеше добре. Това ми помогна да спечеля."

Световното първенство по оран 2021 ще се състои в Ирландия, страната на големите шампиони. „Там един конкурс събира 300 000 души, подчертава фермерът. – Това наистина ще бъде много голям земеделски събор. Ще има дори конкурс с лопата. Бих искал да участвам в него“ – къде на шега, къде на истина споделя тазгодишният световен шампион по оран на стърнище.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 47

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта