-         Категоричен е 72-годишният добруджанец Георги Балабанов

-         Писателят-фермер изповядва любовта си към земята и словото - две неразривно свързани чувства в сърцето му

Габриела Събева

Единственият фермер-писател в света! Нескромни думи, с които описваме един скромен и земен човек. Човек на земеделието, на труда, на словото, на силните чувства. Това е Георги Балабанов, който от 27 години обработва 15 600 дка земя и който откакто се помни, пише разкази и пиеси.

Роден е през 1947 г. в добруджанското село Краище. Жизненият му път го отвежда в съседното Изворово, където е разположена днес базата на стопанството му. Разхождаме се сред безкрайните добруджански полета с пшеница и рапица, източник на толкова много вдъхновение.

„Виждате ли това тъмнозелено море с пшеница, ние я обработваме. Вижте колко е хубава въпреки липсата на дъжд”, посочва Георги Балабанов с вълнение. След това посочва пукнатините в земята и сухата почва. Въпреки че през последните седмици в цяла Добричка област валя сериозно, в района на село Изворово имат общо около 50 литра за последния месец, крайно недостатъчно. Това не пречи писателят-земеделец да се радва на простора с леко полюшващата се пшеница, която вече изкласява. Знае, че няма да получи миналогодишните добиви заради трудностите от есента насам, но това не пречи да даде всичко на новата реколта от жито - не само торове и препарати, но и любов.

 

G Balabanov Izvorovo 16 1

Посещаваме и площите с рапица, които красиво се жълтеят на фона на мръщещото се небе. „Вече прецъфтява. Това е част от рапицата, която засяхме през есента, много развалихме, тъй като есента и зимата бяха сухи”, кратко обяснява Георги Балабанов. Не защото няма думи, а защото не иска да се оплаква. Цялата ни среща беше изпълнена с оптимизъм, с ведро чувство, с положителна емоция.

Неизменен беше въпросът ни кой надделява – фермерът или писателят? Отговорът е еднозначен – словото и земята са едно цяло. „Земята свързва материалното с духовното. Човек не може без хляба, той е основата, но не може без духовността, която отваря сърцето и възпитава”, категоричен е Георги Балабанов. Земеделието, работата със земята дава стимул и муза, дава вдъхновение на енергичния писател-фермер. Сред полетата той изповядва житейското си верую: „Ако не обичаш земята, не се хващай за нея! Ако не й дадеш любов, ще те остави гладен и жаден! Така е и с думите, със словото българско!”

Георги Балабанов е родом от село Краище, разположено на самата българо-румънска граница. По официални данни в него днес живеят 20 души. На практика от 1300 жители вече няма нито един, допълва писателят-фермер. А мястото е уникално - истински зелен оазис в Добруджа, който запустява. Може би именно там се заражда писателската дарба на добруджанеца, кой знае? „Без Божията дарба нищо не можеш да постигнеш. Всичко е предопределено. Когато искрата е запалена и огънят гори, непременно се получават хубави светлини”, допълва сладкодумният фермер. „Не искам да звучи силно, но така го чувствам. Земята е в сърцето ми, толкова много я обичам. Огромно вдъхновение ми дава. Така мога много добре да чувствам хората. Така разбирам тяхната радост, разбирам тяхната мъка, когато стават толкова много нередности”, разказва още Балабанов.

G Balabanov Izvorovo 12 1

Възможностите на писателя се проявява още в ученическите години. Завършил е СУ „Кл.Охридски” със специалност български език и литература. В продължение на 21 години е главен редактор на в-к „Добруджански глас” в община Ген.Тошево. Автор е на 6 пиеси, които са поставени в 5 държави, в момента излиза 11-та му книга. Печели осем първи награди за най-добър разказ в България. Категоричен е, че всички негови творби са вдъхновени от реалността, от живи хора, от истински случки. Нищо не е измислено, а пресъздадено чрез похватите на литературата. Така Добруджа и родният му край оживяват в пиеси и разкази.

Според Георги Балабанов това нямаше да се случи, ако не беше закърмен с традиции на добруджанската земя, ако ги нямаше корените назад във времето: „Земеделието е в кръвта ми. Искам да го подчертая, тъй като аз съм пето поколение земеделец. Моите деди, прадядо ми, дядо ми, баща ми много са ми говорили и са били категорични, че земята е всичко!”, изтъква земеделецът и за пореден път подчертава, че словото, земята и чувствата са свързани. С гордост разказва за синовете си – Иван и Йордан, които са поели „щафетата” в семейната фирма и всеки според уникалните си способности развива стопанството. С още по-голяма гордост говори и за внуците си. Пет момчета и едно момиче са седмото поколение на добруджанския род на Георги Балабанов. А най-големият, едноименният внук, вече ще прави първите си стъпки в стопанството.

Началото е поставено преди 27 години. Тогава Георги Балабанов основава земеделската си фирма – с 1 трактор и 300 дка земя. През 1992 г. е направена първата сеитба. Фермерът се връща в спомените си и разказва за ръчното обеззаразяване на семената, тъй като тогава не са имали машини. Днес вече стопанството разполага с добър машинно-тракторен парк – две комбайни New Holland, една Laverda, осем трактора, две фадроми, два камиона, целия набор от инвентар.

В средата на май т.г. Георги Балабанов се завръща от Албания. Там се среща с наши сънародници, пред които представя цялото си творчество. Поводът е 24 май – празникът на славянската писменост и култура. „Докоснах се до култура, бит и душевност. Направи ми огромно впечатление тяхното уважение към прародината им България. Там видях хора, които обичат отечеството си”, развълнуван обяснява писателят. Той е посетил българското училище в Албания, от което са излезли надарени деца. Впечатление му прави, че завършилите това училище всяка сряда обучават малките български деца, за да не забравят своя език и писмо, да незабравят корените си.

Публикувана в Бизнес

Ако традиционната технология на земеделие прощава някои грешки на агронома, то минималната – не

Ася Василева

Популярната на Запад технология Nо-Till у нас все още набира обороти. Земеделците знаят за нейните предимства – икономия на материални ресурси, запазване на плодородието на почвата, повишаване на рентабилността на производството и т.н. Но в практиката понякога експериментите оставят фермерите без добиви и те разочаровано изоставят новата технология. Преминаването към No-Till наистина е свързано с редица рискове и трудности, но ако се работи правилно, неприятностите могат да се избегнат или да се сведат до минимум.

Да преминеш на No-Till,не означава просто да спреш да ореш. Не може веднага да започнеш да работиш по нулевата технология, без да минеш през Mini-Till. Ако стопанството е работело по традиционната технология, а след това изведнъж е решило да сее директно, то моментално възниква проблем с азотното хранене на растенията, рязко се повишава заплевеността на полето, активизират се болестите и вредителите. Освен това нулевата технология иска изравнени площи. Нужно е да се разбере, че икономисвайки пари от оран, се налага тези пари да се вложат в торове, тъй като при сеитбата по мулч трябва да се увеличи внасяната доза азот с 10 – 15 кг/ха. Освен това трябва да се закупят хербициди и фунгициди, тъй като първите 5 – 7 години след преминаването на No-Till да се работи без химия, е доста проблематично. И едва след като бъде създаден мулчиращ слой и в сеитбооборота бъдат въведени фитосанитарни култури, патогенната натовареност на полето ще намалее. Но на първия етап No-Till няма да ви позволи да спестите от химия.

Технологията No-Till е най-привлекателна за засушливите райони, тъй като позволява да се запазва и натрупва влага в почвата. Но много фермери са раздвоени – от една страна, технологията е продуктивна, но от друга, не е подходяща за всеки. А рецепти къде и как да се работи по нулева и минимална технология няма. Някъде е по-сухо, другаде – по-влажно, температурите и почвите в различните почвено-климатични зони също се различават. Дори в рамките на едно стопанство на две различни поля може да има технологични нюанси, които всеки определя сам за себе си.

46038855792 167ec5e451 b

Например в Русия, където технологията набира все по-голяма популярност, нито едно от стопанствата, намиращи се в т.нар. Черноземен район, не е успяло напълно да приложи тази технология. Пълното преминаване на No-Till изисква минимум 3-4 години. А за целта на първо място трябва да се промени манталитетът на фермера, след това да се смени техниката, и накрая – да се преразгледат разходите за торове и химически препарати. Ако усилията са насочени към промяната на само един от елементите, то за съжаление, желаният резултат няма да се постигне – ако се закупи сеялка, но не се вложат достатъчно пари в растителна защита, системата не сработва, което води до разочарования и нежелание да се продължава експериментът.

И ако традиционната технология на земеделие прощава някакви грешки на агронома, то No-Till — не. При неправилни срокове на провеждане на работите на полето и отклоняване от технологичните изисквания веднага се появяват плевели, болести, изострят се проблемите с хранителния режим. И затова у нас засега No-Till съществува повече на ниво разговори между земеделските производители.

Трудностите на прехода

Основната трудност при преминаването към нещо ново е психологическа. Постепенното преминаване на No-Till, сравнявайки резултатите, е по-лесно. Има само един проблем, който обективно пречи на този процес – изравнеността на площите.

За да се намери най-правилният подход за въвеждането на No-Till в конкретното стопанство, трябва да се изучава световния опит в прилагането на технология. Много е полезно да се обменя опит с колеги, които вече работят по нулевата технология в подобна климатична зона. Методът проба-грешка също е добър учител.

Но това, което със сигурност показва световният опит от прилагането на No-Till, е, че тази технология работи в най-различни климатични условия – и там, където не достига влага, и там, където тя е в излишък. А именно влагата е един от най-важните фактори при избирането на култури за сеитбооборота в различните зони. No-Till е решение и за един от най-големите проблеми на фермерите – ветровата ерозия на почвата.

И въпреки това земеделците трябва да са готови да се изправят пред редица трудности при преминаването на No-Till. Когато почвата не се оре, тя се уплътнява. Но редуването в сеитбооборота на култури с брадести и с разклонени корени позволява да се избегне този проблем. Например, редувайки пшеница, рапица и грах, почвата се разрохква отлично.

Много земеделци отбелязват, че след началото на експериментите с нулевата технология на полетата им започват да се появяват плевели, каквито преди е нямало. Затова, работейки по тази технология, трябва задължително да се прилагат хербициди с непрекъснато действие на основата на глифозата и много точно да се знае кога точно да се пръска. Най-добре е това да се прави, когато хранителните вещества се оттичат в кореновата система на плевелите, за да може препаратът да унищожи не само надземната част, но и корените.

Освен химията в борбата с плевелите при No-Till помага и мулчиращият слой, който препятства бързото им поникване. При благоприятни условия културните растения успяват да пораснат по-бързо и да ги задушат.

Фермерите не бива да се плашат от високите разходи за химикали и торове. Активното им използване ще е необходимо само на първоначалния етап при работата с No-Till, а след това, ако технологията се развива правилно, спазвайки сеитбооборот, регулиращ използването на химически средства, тяхното прилагане ще бъде необходимо все по-малко и по-малко, по-малко дори от конвенционалното земеделие.

Montana Growers Photographs

Максимален ефект при прехода на No-Till може да се постигне само при условие на системен подход. Не се препоръчва да се смени технологията, а да продължи да се сее в досегашните срокове. Не може да се откажеш от култивиране, без да използваш глифозатни хербициди и без да оставяш наситнети следжътвени остатъци на повърхността на полето. Разбира се, организирането на прехода е много сложен процес и на първо място трябва да се счупят всички вътрешни стереотипи. Трудно е да се смени старата техника с нова и високопроизводителна, трудно е да се организира обучението на персонала. Но ако всички тези въпроси се решат правилно, се повишава ефективността от прехода на новата технология, и резултатите не закъсняват.

Фермери, приложили Nо-Till в практиката, са убедени, че реални трудности възникват тогава, когато се забравя, че No-Till е многофакторна система и всеки момент в нея е много важен за успеха на системата като цяло. Не може да мислиш, че нулевата технология означава просто да сееш в необработена почва. „Технологията No-Till трябва да се усвоява не с труд, а с ум“, сподели един от успелите в тази посока земеделци.

Принципът на работа на No-Till е еднакъв навсякъде по света, разликата е само в обемите на прилагането му. В Америка и Бразилия по нулева технология се отглеждат по 23 млн. ха, в Аржентина – 20 млн. ха, в Австралия и Канада – по 9 млн. ха.

Не зная да се води статистика за България, но прилагането на No-Till у нас е по-скоро скромно. Според допитване на в. „Гласът на земеделеца“ сред 40 фермери, само трима от тях казаха, че го прилагат и то не в пълната му степен. Но пък, 33 фермера отговориха, че се замислят за въвеждането на тази технология в своите стопанства и само 7 , че тя е теприложима в България. Разбира се, рисковете са съвсем реални – нови плевели, болести и т.н. Похвалното е, че вече се провеждат обучения, които помагат на земеделците да се справят с трудностите. Като например обучението, което организира НИК АКАДЕМИ със световноизвестния американски почвовед проф. Харолд ван Ес. Високата посетеност – над 80 фермери, изпълнили залата, показа, че интересът към технологията и у нас е голям. Тук обаче голяма роля трябва да има и държавата, която да инвестира в реална наука, в обучение на специалисти, за да може във всяка област с нейните конкретни почвено-климатични условия да има собствени сертифицирани сеитбообороти, семена, сортове, хербициди и торове. Необходимо е да обучи агрономите и фермерите. Защото тази технология не се разбира дори от учените в България, да не говорим за преподаването в университетите. Смятам, че в нея парите ще бъдат много по-умно вложени, отколкото в цифровизацията, например.

Практическият опит

Но като цяло у нас по чист No-Till работят единици. Повечето прилагат само елементи от тази технология. Много от земеделците спират по пътя към No-Till поради липсата на средства, а те са необходими за закупуването на техника. Друго препятствие са консервативните възгледи на наличните специалисти. Трудно е да се пренастроиш, когато нямаш пред очите си реални примери за успешни стопанства, увеличили печалбите си, благодарение на внедряването на класически No-Till.

Тъй като не успях да събера мнения от български фермери, приложили чист No-Till, ще ви цитирам тези на техни руски колеги. Разбира се, те работят при други условия и климат, но все пак част от техния опит би бил полезен и за нашите земеделци.

В стопанство „Люфт“ в Омска област са преминали на No-Till преди 3 години. Напълно доволни са от резултатите, но и не отричат, че има проблеми. Да тръгнат към този експеримент, ги е подтикнала възможността да намалят разходите за труд и гориво. Общо в стопанството обработват 180 000 дка с пшеница, ечемик, рапица, соя, слънчоглед и царевица, на част от площите са преминали на No-Till веднага, друга част обработват по Mini-Till. “Първите 5 години работата по No-Till е много скъпа. За да се отървеш от плевелите, трябва да използваш скъпи хербициди, както и голямо количество торове, разказва инженерът на стопанството Зураб Попов. – В началото се борехме с плевели денонощно. Но тази година е вече четвъртата, в която сеем по нулевата технология, и е много по-лесно.“

Въпреки трудностите, технологията се изплаща, смята специалистът:
„Най-важното е да имаш добра техника (в стопанството използват John Deere), без нея си за никъде. Ако финансовите възможности на стопанството позволят, то трябва да я купиш, а ако нямаш пари, за какъв преход изобщо може да се мисли? С руски машини по съвременните технологии не е възможно да се работи.“.

АПХ „Мираторг“започва да развива зърнопроизводство през 2004 г. На необработвани от години земи на бившите кооперативи в Белгородска област са обработени първите 400 000 дка. Към 2009 г. обработваемите площи са увеличени до 750 000 дка. След като изучило опита на земеделието в САЩ, Аржентина, Бразилия, Австралия и Украйна, ръководството на холдинга взело решение да използва за основна технология в своето производство No-Till.

59b904c1bf5c281ddac68d06969591d3

“Взехме като основа опита на САЩ и Канада, тъй като климатичните условия в средната част на Русия и тези страни са подобни“.

В стопанството използват само високопроизводителна техника – трактори и сеялки John Deere, сеялки Bourgault, пръскачки John Deere, тороразпръскващи машини Amazone, комбайни Claas. Цялата техника работи денонощно на две смени, благодарение на което се постига висока ефективност на производството. „Разбира се, в сравнение с традиционната технология, са необходими повече хербициди (например глифозат — с 5 л/ха повече). Но третирането с глифозат позволява да се избавим от плевелите, без да подлагаме почвата на механична обработка, както и да запазим влагата, да намалим разхода на гориво, време, труд, и амортизационните разходи“, обяснява Анатолий Сергеев, агроном в стопанството.

Друг руски фермер – Василий Драганчук, също споделя, че сега използва много повече хербициди с непрекъснато действие: „Преди съвсем не ги използвах. Но по принцип всяка защита от плевели включва използването на такива препарати. Само механичната борба не дава резултати. А като цяло, аз не се опитвам напълно да изкореня плевелите – това не е постигнато от никого с никоя технология. Моята задача е да намаля заплевеността на площите. А да се направят останалите на полето плевели по-неконкурентоспособни, е напълно реално, използвайки глифозат в двойно по-ниски дози от препоръчваните“.

„Но правилният сеитбооборот е най-добрата профилактика срещу заболявания по растенията, продължава Драганчук. – Ако такъв не се спазва, то рискът от възникване на болести ще бъде висок при всякаква технология.“

Добиви при внедряването

Някои от земеделците отбелязват, че при внедряването на No-Till добивите се вдигат след време. Но по-високите добиви вече не са мярка за това дали някоя технология е печеливша. Основният критерий е печалбата. Днес фермерите не могат да влияят върху цената на продукцията, но върху разходите – да. След първоначалния етап при No-Till намаляват количеството на торовете, разходите за техника, гориво, работна ръка. Освен това запазването на влагата в почвата, намаляването на ерозията, възстановяването на почвеното плодородие – всичко това води до намаляването на рисковете в агробизнеса. Но освен икономическата полза, No-Till има и други ценни предимства – подобряват се агрономическите, биологическите, физическите, механичните и другите характеристики на почвата. Технологиите No-Till и Mini-Till не разрушават, а създават условия за формирането на естествената структура на почвата, тъй като изключват механичното въздействие върху нея. Биологичните свойства се подобряват в резултат на натрупването на повърхността на почвата на растителни остатъци. Това създава благоприятен мулчиращ слой, което в крайна сметка води до подобряването на водния режим, на структурата на почвата и способства за допълнително натрупване на хумус. А този фактор определя коренното подобряване на естественото плодородие на земята.

Отказът от класическата оран и изборът на минимална почвообработка дава възможност да се намали броят на преминаванията на техниката по полето. А това е много важно, тъй като всяко такова преминаване води до уплътняване на почвата. Особено в засушливи райони, всяко уплътняване води до още по-голямо изсушаване на този участък.

Когато науката пречи

Голям проблем пред внедряването на минималните почвообработки и съвременните технологии в земеделието, колкото и да е парадоксално, са знанията, които е натрупала аграрната наука и които все по-трудно могат да се приложат поради бързата промяна на климата през последните години. Поради това сроковете на сеитба се изместиха, някъде валежите станаха повече, някъде – по-малко.

Техниката също вече не е същата. Преди комбайните със сечки не бяха широко разпространени. Всички растителни остатъци се прибираха от полето или се изгаряха. Днес те се наситняват и се оставят на полето, за да образуват мулч – горен слой, който като одеяло покрива почвата, регулира температурния режим, предпазва от загуба на влага. Но мулчът се държи различно на леки и на тежки почви, а това все още не е достатъчно изучено.

При хълмисти терени No-Till изобщо няма алтернатива, тъй като при оран с обръщане на пласта, дъждът ще измие всички хранителни вещества. Но дори в стопанството да има пари за закупуването на техника за преминаване към новата технология, то трябва да започне от подготовката на кадрите. И парите няма да помогнат, ако хората нямат съответните знания. Технологиите първо трябва да се проумеят, а след това да се приложат на практика.

Разбира се, да се работи по старите и познати технологии, е по-спокойно. А и за внедряването на нещо ново е необходима силна мотивация Ако в стопанството има високи добиви, ниски разходи, достатъчно влага, няма водна или ветрова ерозия, няма проблеми с работната ръка, почвата не деградира, то едва ли ще трябва да променяш нещо. Обаче в 99 на сто от случаите не е така. Ако поне един от тези проблеми е наличен, то трябва да се внедрява нещо ново.

No-Till е добра технология, но изисква коренно различно мислене. За нейното внедряване е необходимо друго обучение на агрономите, друга философия на земеделие. Но технологията няма алтернатива, тъй като почвите ни вече са силно изтощени. Ресурсите трябва да се използват така, че да останат и за следващите поколения и No-Till е пътят към това – тя пази почвата, запазва плодородието.

Техника и агрохимия

Работата по No-Till предполага сеитба с минимални повреди на почвата, борба с болестите и вредителите и жътва. Следователно на стопанството ще са му необходими трактор, сеялка с дискови ботуши за директна сеитба, пръскачка, торачка и комбайн със сечка, която раздробява и разпределя сламата равномерно.

При избора на техника трябва да се вземат предвид различни конкретни особености на стопанството – размерите и качеството на полята, финансовите възможности и т.н. Комбайните задължително трябва да имат раздробител на сламата. В сравнение с традиционната технология, при работа по No-Till е необходима по-малко техника.

Що се отнася до торовете и средствата за растителна защита, то задължителен е само глифозатът за борба с плевелите, всички останали препарати могат да се използват по същия начин, както и при традиционната технология.

56247911 1823520097763201 734881660398469120 o

Обучение по минимални технологии на почвообработка в НИК АКАДЕМИ с професор Харолд Ван Ес, което бе посетено от повече от 80 фермера

Публикувана в Растениевъдство

УС на ДФ „Земеделие“ утвърди за 2019 г. бюджет от 1,2 милиона лева за финансиране на „Помощ за участие на земеделските стопани в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“.

   Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен и посадъчен материал. Финансирането е под формата на субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

      Целта на подпомагането е да насърчи производството и използването на сертифицирани качествени семена за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук, сертифициран и стандартен посадъчен материал от овощни култури, сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал и сертифицирани и стандартни семена от зеленчукови култури. 

      Максималният бюджет на помощта за периода на прилагане (2015-2020 г.) е в размер на 9 674 516 лева. Усвоеният ресурс по схемата за периода 2015-2018 г., е както следва: 2015 г. - 1 350 000 лв.; 2016 г. - 1 292 043 лв.; 2017 г. – 1 191 574 лв.; 2018 г. – 1 100 609 лв.

Публикувана в Растениевъдство

Най-големите зърнопроизводители от Костенец не пропускат ежегодното изложение БАТА АГРО

Анета Божидарова

Георги и Светлана са най-големите зърнопроизводители в Костенец. Обработват близо 7 хил. дка земя. Отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, фуражен грах, царевица. Всяка година не пропускат най-голямото специализирано изложение за земеделие и новации в аграрния сектор БАТА АГРО. „Не си тръгвам от Стара Загора без покупка“, простичко обяснява Светлана Георгиева. „Без иновации, днешното земеделие е невъзможно. А бъдещето принадлежи на прецизното земеделие“, категорична е тя.

Svetlana 5

Миналата година колоритната дама от Костенец закупила за стопанството навигация за прецизни дейности на полето от компания НИК. „Слизаш от трактора и се разхождаш“, смее се Светлана.

През 2018 година купили с Георги модерна сеялка. В стопанството има още торовнасяща машина и два комбайна, единият – чисто нов. Семейството работи с РАПИД КБ. „Пазаруваме техника от тях, защото работим с фирмата не просто като партньори, а като единомишленици. Те винаги са отворени за добрите решения в полза на стопаните“, разказват зърнопроизводителите от Костенец. „Между нас и РАПИД има абсолютно доверие. То се гради с години и във времето сме доказали един на друг, че когато гледаме заедно в една посока и гоним общи цели, успехът става възможен“, обобщава Светла.

 

georgi 2

Често обвиняват зърнопроизводителите, че не наемат работна ръка. Истината е, че специалистите в аграрния сектор са все по-голям дефицит на пазара на труда. Затова стопаните трябва да модернизират своите стопанства. „Една техника трябва да може да бъде изплатена в рамките на 2 години и след това да ти служи най-малко 5“, смята Светлана. Работата на полето е тежка и техниката, разбира се, търпи амортизация. За да бъде ефективна обработката на земеделските площи, без съмнение е нужен

ефективен машинен парк

Изложението БАТА АГРО е мястото, където един фермер може да си свери часовника за последния писък в аграрните иновации. Затова Светлана и Георги не го пропускат.

Стопаните от Костенец не разбират защо често се гледа със завист в паницата на зърнопроизводителите. „Работим повече от 20 години на полето. Който мисли, че е лесно – да заповяда. Качвам го на комбайна и да започва“, отсича Светла. Тя е художник по образование, но Георги я запалил по земеделската работа. „Нищо по-красиво няма от цъфналите слънчогледи по изгрев. Достатъчно ми е да ги видя, за да ми литне сърцето една педя над земята“, грее колоритната стопанка от Костенец. „Не работим заради субсидиите, много преди тях сме започнали да се занимаваме със земеделие“, обяснява Георги. „Дори и да ги премахнат, пак това ще правим, защото си обичаме работата. Защото земята дава сила и те прави спокоен“, обобщава Георги.

georgi

По стъпките на своите родители върви и синът Радослав. От малък се катери по машините. За него БАТА АГРО също е вълнуващо преживяване. Кой млад човек днес не се вълнува от модерните технологии? Особено ако носи това по наследство.

Публикувана в Агроновини
  • Семейната фирма обработва 31 000 дка земя

Габриела Събева

Петима души в основата на успеха на едно земеделско стопанство в Добруджа. Петима, които знаят кой в какво е силен и разчитат точно на тази сила. Петима, които обединяват своите усилия, за да постигнат завидни резултати в земеделието. Разговаряме са успехите, за желанието за работа и за проблемите на стопанската 2018/2019 г. с Ники Алексиев, един от петимата мускетари на фирма „Братя Алексиеви”.

„На полето работим в екип аз, брат ми Иван и братовчед ми Наско. Смятам, че сме развили фирмата добре. Основата поставиха баща ми и чичо ми, сега ние продължаваме. Като цяло обаче сме петимата в един отбор, движим фирмата напред”.

Фирмата е основана преди 19 години. Земите, които се обработват, са в землищата на 6 села - Красен, Росен, Лозница, Росица, Изворово и Житен. Да се грижиш за 31 000 дка земя в Златна Добруджа изглежда обичайно. Зад това обаче се крият както много успехи и постижения, така и невидими трудности, безсънни нощи, природни катаклизми. „Смея да твърдя, че успешно се справяме”, усмихва се Ники Алексиев по време на срещата ни на полето. Пред нас – тъмнозелените пшеници, зад нас – жълтите цветове на рапицата. Пейзажът изглежда типичен за Добруджа. Само изглежда…

Сложна и трудна се оказва изминалата 2018 г. Така започва и 2019 г.

60498816 2201282729908751 3188142666063806464 n

Според фермера все още в Добричка област има проблем с житните посеви. Пшеницата е останала рядка. Освен есенното засушаване, в края на 2018 г. Ники Алексиев отчита по полетата си и нападение от хесенска муха. „Като цяло пшеницата не можа да брати, тъй като нямаше дъжд. Поникването не само при нас, а в цяла Добруджа беше основно през февруари. Не можахме да се противопоставим през есента на природата. Лошите условия доведоха до редки пшенични посеви”, обобщи стопанинът. Не е случайно, че негови колеги в района са разорали посеви с пшеница.

В момента в почвата има много добра влага, но дъждът сега не може да компенсира зимното засушаване. „През есента пшеницата оформя сериозна част от добива си. Есенните братя са много важни. Цялата технология при пшеницата е важна, но ако е лоша есента и не поникнат растенията, оттам тръгват много негативни последствия”, уточни Ники.

Сериозни по размер площи с рапица са разорани в Добричка област в края на миналата и началото на тази година. Последните данни посочват 80 000 дка с рапица по-малко. При Ники Алексиев картината изглежда по друг начин. „Имахме късмет с дъжд, който падна около 10 октомври и това спаси рапиците. Успяха да поникнат, да се развият и да презимуват нормално. Радваме се, че нашата рапица оцеля”, не крие задоволството си Ники. „Имахме проблеми обаче през февруари, след продължителното зимно засушаване, когато започна да се напуква земята и да повяхват растенията. След 10 март преваля и резултатът се вижда – добре развити рапици, с корона и разклонения. Надяваме се на добър резултат. От 5000 дка сме разорали само около 400 дка, тъй като там имахме късна сеитба и рапицата не можа да поникне нормално. В момента рапицата продължава с цъфтежа, дори започна да прецъфтява”, допълва картината Ники Алексиев.

60529324 2309872469267764 1096087031307567104 n

До ден-два сеитбата на пролетни култури при „Братя Алексиеви” приключва. „Смятам, че добре успяхме да се справим с кампанията. Взехме си нова сеялка 12-редова Vaderstad Tempo и навреме засяхме. При нас имаше дъждове и това подпомогна сеитбата. Общо 12 000 дка са пролетниците, 5000 дка е слънчогледът, а 7000 дка с царевица. Вече имаме и поникнали посеви”, сочи равносметката на Ники. Той е категоричен, че за успеха в едно стопанство и за добрите добиви решаващо значение имат машините. „Обезпечени сме с добра техника. Това е важно за съвременното земеделие. При прибиращата ни техника разчитаме само на Claas Lexion”, разказва още младият фермер. „При тракторите сме заложили в диапазона над 300 к.с. на John Deere, в средния диапазон са трактори Case, а при по-малките имаме New Holland и руските МТЗ. Важни са и сеялките, затова предстои да вземем нова Horsch. Добрата машина винаги се отплаща. От основно значение за добрите резултати е техниката, която трябва да се подменя на определен период”, категоричен е Ники.

„За изминалото време от 2000 г. до сега сме направили доста добра комплектовка от техника и нови технологии, които въвеждаме във фирмата. Смея да твърдя, че успешно развиваме земеделие в региона”, още веднъж обобщи стопанинът. Основните решения за избора на генетика, за продуктите за растителна защита взима на база личен опит. „Фирмите-производители на семена и препарати може да помогнат с насоки, но всичко базираме на опит. Правим това, за да се убедим във възможностите и качеството на дадена селекция или продукти”, категоричен е Ники Алексиев. Първо залагат на по-малко площи, после на повече и така накрая може да се стигне на 100 %. „Пак казвам, всичко на база практика и опит. Трябва да видим тук, на полето как се развива, как се представя било сорт, хибрид или препарат, за да можем да разчитаме на него”, допълва философията си фермерът.

60023805 392198038040782 41331256268423168 n

Ники Алексиев е завършил Техникум по механизация на селското стопанство в Добрич, днес Професионална гимназия по аграрно стопанство. Някак от само себе си е било ясно, че това е пътят му – земеделието. „Нямах друг избор, аз съм пето поколение земеделец. Това беше предначертано. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, изобщо всички са били в земеделието. Това е поминъкът на хората в този район. Аз съм кореняк добруджанец. Аз съм с корени от село Красен”, разказва още с гордост Ники.

Тръгваме си от стопанството в село Красен с първите капки пролетен дъжд. За кратко време той се превръща в порой, който отшумява под лъчите на пролетното слънце, но успява да напои жадната земя.

Публикувана в Интервюта

Премиер министърът Бойко Борисов засега спира с оставките в кабинета, въпреки че разкритията по "Апартаментгейт" и къщите за гости продължават. Борисов защити земеделския министър Румен Порожанов, като каза, че "се справя много добре със задачите в земеделския сектор" и не възнамерява от него да му иска оставката въпреки констатираните нарушения с евросредства при къщите за гости. 

"Секторът е сравнително спокоен. Днес се среща с пчеларите, вчера беше при градушките, задвижиха процедурите в Исперих, Дулово ...", обясни премиерът. Борисов намира програмата за къщите за гости за добра. "Дяволът е в детайлите. Има много места, където къщите за гости си работят, и то много добре. Това, че има хора, които са се възползвали и са направили нередни неща, то в момента има проверка", обясни Бойко Борисов. 

Публикувана в Новини на часа
Според един английски фермер
Днес земеделието е подложено на коренна промяна, но отрасълът никога не е стоял на място. Професионализмът и страстта на земеделците не се променят, но начините и методите непрекъснато еволюират. Както казва старата поговорка: "Само промяната е постоянна".
 
Браян Рейнолдс е английски фермер, който има професионален опит от почти 60 години. Ето как е видял той от първо лице, промените, които са настъпили в отрасъла.
1. Добивите
 
090419 Brian Reynolds wheat c no credit
Браян Рейнолдс инспектира реколтата през 1990
Според Рейнолдс една от най-фрапантните промени е увеличаването на добивите. През 60-е години на миналия век да получиш 5 тона пшеница от хектар се е смятало за върха на сладоледа, но днес производителите получават почти двойно на това.
 
Браян обаче е поставил британският рекорд на Гинес по добив на пшеница през 1974 г. - 10, 808 тона от хектар.
 
Учените обаче предупреждават, че ръстът в добивите се забавя и може би вече е достигнал предела си.
2. Земеделската техника
 
090419 Brian Reynolds drill c no credit
Новата сеялка за захарно цвекло на Браян през 1988 г.
Когато Браян завършил Института по земеделие в Есекс през 1968 г., той имал по една лекция всяка седмица на тема как да се използват конете в земеделието. Той си спомня, че неговите дядовци имали коне и работели с тях. По време на кариерата на Рейнолдс машините порастнали както по размери, така и в цената си.
 
През 1950 г. трактор с мощност 50 к.с. се смятал за голяма машини, а днес 300 к.с. е обичайна гледка.
3. Тежка работа
 
090419 Brian Reynolds father c no credit web
Бащата и чичото на Браян през 1950 г.
Земеделието било тежък физически труд. През 1960 г. в стопанството наемали 6 души, за да ожънат 200 дка. Днес е нормално един човек да жъне 1000 дка.
 
Механизацията е донесла много предимства, но Браян все още смята, че разликата между фермер и добър фермер е 24 часа.
4. Релси на полето
 
090419 tramlines c Tim Scrivener
Релси в пшеница
Браян е един от първите английски фермери, които отглеждат пшеница с релси на полето.
 
През 1970 г. той за първи път прочита за тази нова тогава технология и решава да опита. За целта е приспособена една сеялка  Massey 30. Когато реколтата се показала, съседите му смятали, че култерите на сеялката са блокирали.
 
Но скоро те разбрали за какво става дума и колко е полезна тази технология. Днес почти всички фермери в Англия работят с релси.
5. Бюрокрация
090419 paperwork c Tim Scrivener
Едва ли някои би спорил, че количеството на документи и регулации, на които да отговарят фермерите е нараснало драстично. Но Браян смята, че в някои области земеделието все още не е регулирано достатъчно.
Например, по отношение на здравето и безопасността на фермерите. Браян винаги казва на своите трактористи: "Може да си на 23, но се дръж като разумен възрастен".
6. Технологии
 
090419 Brian Reynolds computer c no credit
Браян пред първият си компютър, свързан с метеорологичната му станция през 1987 г.
Навлизането на новите технологии е вълнуващо. Браян се запознал с компютрите на курс за фермери в местната община през 1970 г. Компютъризирали всички данни за площите, които обработват още през 80-е години на миналия век. Рейнолдс винаги е вярвал, че технологиите помагат на земеделците.
Публикувана в Агроновини
Формулирайки стратегията си за развитие за следващите 10 години, експертите от концерна CLAAS са посочили пет ключови фактора, които ще оказват влияние на световния пазар на земеделски стоки и на земеделското машиностроене. Става дума за увеличаването на износа на зърнени култури и соя; засилване на процесите на автоматизация и роботизация в земеделието; генното инженерство; необходимостта от повече хранителни продукти и разпространението на технологията блокчейн.
Световното производство на земеделски стоки расте с впечатляващи темпове. 10-те най-големи производителя на соя увеличават износа на своята продукция с около 8,2 на сто всяка година от 2012 г. насам, докато ръстът в доставките на царевица за този период е едва 7,4 на сто. Въпреки това, обемите на отглежданата царевица в Средния Изток на САЩ са нараснали дотолкова, че за сметка на тях средногодишната температура в региона е намаляла с 1 С.
На световния пазар на зърнени култури лидираща позиция зае Русия, която през сезон 2017/2018 изнесе над 32,5 млн тона пшеница. Според експертите значителните запаси и благоприятната ценова конюнктура ще позволят на руските износители да запазят позициите си и през настоящия сезон. Следствие от това е повишеното търсене на нови високопроизводителни комбайни от земеделците в основните страни производителки на соя, царевица и зърнени култури.
Все по-голямо приложение ще намира безпилотната техника, която в автоматичен режим ще обработва земята и ще прибира реколтата. Според прогнозите на експертите, към 2024 г. само на пазарите в Северна Америка ще се реализира подобна техника за 23,3 млрд. щатски долара. За сравнение, през 2015 г. продажбите на роботизирана техника и дронове за нуждите на земеделието не са превишили 1,1 млрд. щатски долара. Конкурентни преимущества ще имат тези производители на земеделска техника, които успеят максимално да отговорят на това търсене на пазара, предлагайки интелигентни машини.
 Пробив в земеделието е генното инженерство. През 2018 г. е извършен научен пробив, който до скоро се смяташе за практически невъзможен - бе разшифрован геномът на пшеницата. За целта бяха необходими 13 години изследвания, в които взеха участие 200 учени от 20 страни. И ако учените познават  20 376 гена на човека, но генетичната карта на пшеницата включва  107 891 гена. Това откритие има огромно значение за бъдещето на селското стопанство, тъй като разшифроването на генома на пшеницата ще позволи да се създадат нови видове с по-добра устойчивост към сложни климатични условия и с повишени показатели на добивност.
Осигуряването на нарастващото население на Китай с хранителни продукти е една от основните икономически задачи на страната. През текущият петилетен план на КНР са заложени мащабни инвестиции за научни разработки в сферата на земеделските биотехнологии, както и е предвидена държавна подкрепа за внедряване на методите на устойчиво и иновативно земеделие. Във връзка с това, китайският пазар ще представлява особен интерес за производителите на съвременни решения за селското стопанство.
През 2018 г. в Индия е реализиран мащабен проект за внедряване на блокчейн технологиите в земеделието. Почти 10 млрд. щатски долара ежегодно се отделят в тази страна за субсидиране на земеделието. За да се повиши ефективността при разпределянето на паричните средства между фермерите и с цел регулирането на производство на органични хранителни продукти, е разработена специална система на базата на блокчейн технологията.
Определяйки своите приоритети, концернът CLAAS е отчел всички тези глобални тенденции, формиращи бъдещето на световния пазар на земеделска техника. Повишаването на ефективността на произвежданата техника за сметка на внедряването на най-новите научни постижения е един от главните приоритети в развитието на концерна, който ежегодно увеличава инвестициите в собствени изследвания и разработки. Така разходите за развойна дейност на CLAAS през миналата година са достигнали 233 млн. евро в сравнение  с 218 млн. евро през 2017 г.
Публикувана в Бизнес

Ася Василева Трудно е да наречеш френското земеделие модерно и високотехнологично. И въпреки това френските сирена, месо, фоа гра, вина, хляб и др. са най-силните търговски „брандове“ сред хранителните продукти.

Това че са станали такива, в голяма степен се дължи на факта, че малките семейни ферми са се преборили с латифундистките стопанства. Често обвиняват Франция в протекционизъм, но тази страна успя самостоятелно да създаде условия за семеен бизнес в земеделието и култ към качеството на своята местна продукция. По данни на Световната търговска организация за 2017 г.

farmers market 1 1280x540

Франция заема шесто място в рейтинга на износителите. И до голяма степен това се дължи на земеделските продукти, с които Страната на петлите заема пето място. През 2018 г. 576 000 души, заети във френския агробизнес, са спечелили за държавата 159 млрд. евро.

ВЪВ ФРАНЦИЯ НЯМА ОГРОМНИ ФЕРМИ

Основната причина е релефът на страната. Да се отдели едно голямо поле тук е просто невъзможно, казва ректорът на Парижкия аграрен университет (AgroParisTech) Жил Тристрам. Затова и местните икономисти смятат, че за френските земеделци е трудно да конкурират чуждестранните производители. Знаейки това, правителството закриля своите земеделци, като в същото време яростно отхвърля обвиненията в протекционизъм и доказвайки, че „всичко се решава в Брюксел“.

С това няма как да спориш – много от субсидиите се отделят от бюджета на ЕС, а не от самата Франция. Но френският протекционизъм има доста активен характер. Преди 20 години французите постигнаха налагането на общоевропейска забрана за внос на американско говеждо в Европа, която действа и досега. Вярно, че тогава в качеството на ответна мярка американците въведоха търговски бариери. Жертви на високите мита станаха френските колбаси, фоа гра, трюфели, кестени, праскови и други продукти.

Но Франция не се отклони от избраната политика. През 2009 г., след като се отчаяха да я убедят да промени мнението си, американците въведоха данък върху сиренето Рокфор в размер на 300%. И тази история все още не е приключила. Последва забрана за внос на американско птиче месо в Европа.

И въпреки че земеделската политика на ЕС се решава в Брюксел, американците са убедени, че нейното определяне не минава без влиянието на силното аграрно лоби на Франция.

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ

Малките ферми, които в България се смятат за нерентабилни, във Франция са пример за ефективност и гръбнак на земеделието. В говедовъдното стопанство на Пиер Еролди в Марсан, Южна Франция, наемни работници няма.

Почти винаги стопанинът прави всичко сам. Грижата за стадото от 200 крави, генетиката, счетоводството, храненето – Пиер може всичко. Фермата си е получил от баща си. Задачата му е да отгледа здрави възрастни крави. Той не произвежда телешко месо, не коли крави, не отглежда фуражи и не прави още много други неща. Това е една от тайните на ефективността на малките ферми. С такъв бизнес не е необходимо да имаш счетоводство, механизатори, да возиш работници и т.н.

Пиер Еролди живее само на няколко метра от обора. Стопанството е неговият дом.

images

 

Недалеч от стопанството на Пиер е разположено друго – за производство на фоа гра. В тази ферма, до градчето Бажонете, голяма част от работата също се върши от собственичката – Сандрин Беге, която само понякога наема няколко работници. Но тъй като на тази елитна продукция се полага да си има бранд, така че купувачите да знаят за какво плащат, във фермата има също преработка и опаковане. Цехът е залепен за къщата. А направо в къщата е направен магазин, реализиращ продукцията от фермата, както и от ферми на съседи и приятели на Сандрин.

За да се получи голям дроб с нежно месо, трябва да се отглеждат специални породи патици, разказва Сандрин. Угояват се само мъжките птици, а женските се използват за получаването на обикновено месо. По тази причина френската фермерка има само патици с петно на главата – специален опознавателен знак, измислен от селекционерите за лесно отличаване на мъжките от женските индивиди. Тъй като във фермата се специализират изключително върху производството на фоа гра, женски птици не се хранят.

КОГА ЩЕ ГИ СТИГНЕМ

Възможно е тази ефективност в производството да е свързана с доброто обучение на фермерите. Жил Тристрам констатира, че без специално аграрно образование във Франция не можеш да откриеш животновъдна ферма. От друга страна, на онези, които вече имат многогодишен опит и своя ферма (например получена по наследство), университетите, в това число AgroParisTech, имат право да издават дипломи по резултати от събеседване.

Разбираемо е, че за потомствен животновъд няма да е трудно да организира и поддържа пълния цикъл на производството в своята ниша, тъй като това не е нещо ново нито за него, нито за децата му, които са израснали във фермата. Във Франция има 10 земеделски училища, които обучават фермерите да работят при всякакъв климат и при всякакви условия. „Нямаме възможност да привържем студентите към определен климатичен пояс и почви. Те трябва да могат да работят във всяко място по света“, казва г-н Тристрам.

Дори ако земята се купува от бизнесмен, пак няма да мине без специални навици. Чиновниците контролират наличието на специални умения у купувача. Но това не отблъсква инвеститорите. По данни на Министерството на земеделието на Франция днес 100% от земеделските земи в страната са частна собственост. Държавата притежава само 25 на сто от горския фонд.

Впрочем, при наличието на необходимите знания, ферма може да открие и чужденец, но както признават френските чиновници, той ще бъде подложен на много по-строги проверки, отколкото френски гражданин. Това е свързано и със спазването на санитарните норми.

Например, месото, което във Франция се яде сурово, като тартар, се изнася в цял свят. Но невинаги спазването на нормите п о - мага на чужденците да пробият на местните пазари. Например, никой не е забранявал вносните вина в страната, но при цена от 10 – 11 евро за бутилка, те няма как да се конкурират с местните за 2 евро.

o FRENCH FARMER facebook

Генералният секретар на Агенцията по безопасност на храните (ANSES) Марк Мортюро обяснява как е възможно това. „Да, има международни договори и норми. Но те са с препоръчителен, а не със задължителен характер. Това означава, че ние трябва да се стремим към тях, но не и задължително да ги спазваме“, казва той.

ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Районът около Тулуза в Южна Франция се смята за център на производство на птиче месо, където, както и в цялата страна, процъфтяват семейните ферми и малкият и средният бизнес. Местните власти с всички сили се стараят да запазят традиционните връзки на фермерите с градските жители. Кметът на Жимон, градче в близост до Тулуза, Пиер Дюфо смята, че трябва да съществуват специализирани пазари, тъй като те помагат на дребните фермери да продават продукцията си без посредници. За тази цел градчето наскоро е ремонтирало местния пазар, привеждайки го в съответствие с европейските санитарни норми. Пазарът на фоа гра отваря в 9 сутринта и само за час там успяват да се разпродадат всички патици, гъски и фоа гра. Но продавачите и купувачите не са много.

Такива специализирани търговски площадки са изчезваща традиция. И все пак тяхното съществуване показва доколко силна в страната е връзката между производители и потребители. Истински бум в търговията ще има тук преди Коледа. Във Франция фоа гра е деликатес и основната печалба от него фермерите получават за няколкото празнични дни. През останалите дни от годината килограм патешки или гъши дроб струва около 50 евро и това е много по-евтино от малка кутийка готов пастет за 20 – 50 евро.

В Париж ролята за сближаване на градските жители с фермерите изпълнява частната Ferme de Gally. Както обяснява ръководителят на проекта Алексис Льофевър това е едно от най-старите земеделски стопанства в района, разположено близо до Версай. То се използва като зеленчукова и овощна градина. Тук всички посетители могат сами да си наберат плодове, зеленчуци и цветя. Плаща се на входа за набраната продукция. За градските деца има своеобразен зоопарк със селскостопански животни и курсове. По думите на Льофевър, концепцията се радва на голям интерес, тъй като позволява на хората да се почустват по-близо до природата.

Тъй като храната заема важно място в живота на всеки французин, никой от тях няма да замени качеството на продуктите, които консумира от отдавна познатата семейна ферма, с евтините стоки от супермаркета. И не е случайно, че френската храна е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Нито една друга страна не е успяла да постигне това.

Защото дори и в условия на общ пазар с унифицирани правила, винаги има начин да помогнеш собствените си производители. Ако имаш правилна политика и желание, разбира се.

Публикувана в Агроновини
Без пестициди световната реколта от пшеница ще намалее с 19 %, на картофи - с 42 %
 
Ако употребата на пестициди бъде забранена, то изхранването на населението през 2100 г, когато то ще достигне 11 млрд. души, ще бъде застрашено, сочи изследване, проведено по поръчка на Европейския парламент. Според него, ако не се използват пестициди, загубите в добивите са сигурни, като при пшеницата те ще възлязат на 19 на сто, а при картофите - на 42 на сто.
 
Авторите на изследването са установили, че органичното земеделие не може да бъде алтернатива, защото неговите възможности са ограничени. Дори в световен мащаб може да се очаква намаляване на биоразнообразието, тъй като органичното земеделие е с 25 на сто по-нископродуктивно от конвенционалното. Ако се разчита на органично земеделие за изхранването на 11 млрд. души, то ще е необходима много повече обработваема земя, за да компенсира намалените добиви. А това ще застраши сериозно биоразнообразието на дивата природа.
Проучването акцентира, че фермерите, които практикуват конвенционално земеделие прилагат и много други методи за растителна защита освен пестицидите, като ротация на културите, използване на резистентни хибриди и опазване на почвата. А препаратите, използвани в биологичното земеделие не винаги са толкова безопасни, колкото се смята.
 
Освен това, има голям резерв за постигането на по-безопасно прилагане на пестицидите както при хората, така и при природата. Например, намаляване на прилаганите количества при прецизното земеделие.
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 40

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта