Държавен фонд „Земеделие" ще разсрочи кредитите, отпуснати на картофопроизводители за 2011 г. за закупуване на семена, минерални торове и продукти за растителна защита, съобщиха от фонда. Срокът за погасяване е удължен до 25 ноември 2014 г. Определеният размер на лихвата по разсрочването е 4,5 %. Заявления ще се подават в областните дирекции на ДФЗ от 9 до 30 декември 2013 г. Фондът ще разсрочва кредитите на онези картофопроизводитли, които са възстановили дължимата лихва към 29 ноември 2013 г, преди да подадат заявления.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 21 Ноември 2013 10:40

Добивите се увеличават с 1% годишно

Това се дължи на въвеждането на нови сортове

Изследване на добивите от нови сортове зимна пшеница, пролетен ечемик, отглеждани за нишесте картофи, захарно цвекло и др. култури, създадени и въведени от холандските селекционери в периода от 1980 до 2010 г.  установи, че те постоянно продължават да носят по-високи добиви за разлика от предшествениците си.
Въпреки опасенията на учените, че селскостопанските култури са достигнали тавана на добивите си, в действителност те не спират да  растат. Оказва се, че селекцията все още е в състояние да носи по-високи добиви на човечеството, стигнали до заключение учените от Университета Вагенинген, Холандия.
Много земеделски производители, бизнесмени и селекционери често задават въпроса, дали е възможно по-нататъшно повишаване на продуктивността на земеделските култури като пшеница и картофи. Все по-голям брой статии и международни проучвания свидетелстват за това, че количествата на добивите от клубени и зърнени култури расте в страни, където се смяташе, че добивите са достигнали своя таван.
Равнището на производителността зависи от генетичните особености на растенията, качеството на почвата, климата и грижите за културата.
Учените анализирали данните от официални тестове на сортовете за периода от 1980 до 2010 г. Този статистически метод позволил да се отделят последиците от изменението на климата, нивата на CO2 във въздуха и качеството на грижите за културата от непосредствения добив на новите сортове.
Оказва се, че въведените от 1980 до 2010 година сортове показват по-високи добиви в сравнение с култури от по-ранни периоди. Това е доказано със сигурност, въз основа на данни за ечемик, картофи, цвекло. За посоченият период, количеството от получения пролетен ечемик и зимна пшеница нараства с около 1% годишно.
- Най-интересно е, че добивите от новите сортове растения въведени чрез селекция не спират да растат. Новите сортове  винаги са по-добри от предшественика си - казва един от водещите учени на проекта Берт Райк.
С други думи, селекцията на растения  все още е един ефективен начин да се подобри продуктивността на сортове. В действителност добивите на някои земеделски култури нарастват много по-бавно, отколкото тестовите резултати на учените, ако не са замрели от стагнация.
Проблемът е в това, че  при цялата уникалност, използването на потенциала на новите сортове става все по-трудно. Постоянно се увеличава пропастта между потенциалните и реални добиви при културите. Това се дължи на промяната на климата, качеството на почвата и дори може би в изменението на методите на фермерските грижи за тези сортове.

agrow

Публикувана в Растениевъдство

Ръстът ще е благодарение на ГМО, глобалното затопляне и нанотехнологиите!

Антон Хаверкорт, експерт от Международния изследователски център на растенията (Plant Research International) от Университета Вагенинген

(Холандия), смята, че след 40 години картофеният отрасъл в света ще се доближи до съвършенството. Според него страните с развито картофено производство през 2050 г. ще бъдат в състояние да решат почти всички проблеми на бранша. Това може да се постигне благодарение на бързото развитие на технологиите и колкото и странно да звучи, благодарение на глобалното изменение на климата.
„До 2050 г. концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата ще достигне от 380 ррт (cm3/m3) до около 600 ррт ( cm3/m3 ) - казва Хаверкорт и само благодарение на този факт добивът на картофи ще се увеличи с 30%.” Тези предположения се потвърждават от редица експерименти.”

Освен това, Антон Хаверкорт вярва, че увеличение на добива с още 20% ще има благодарение на увеличаване на картофения сезон: за сметка на глобалното затопляне, засаждането на картофите през пролетта ще може да става много по-рано, а късната есен ще удължи периода на прибиране на реколтата.
Експерти смятат, че картофената индустрия в света няма да може да се развива без намесата на генното инженерство и нанотехнологиите. „След 40 години, всички бактериални и вирусни заболявания при картофите ще бъдат успешно ликвидирани благодарение на генното инженерство – казва Хаверкорт. - Това означава, че напълно отпада необходимостта от прилагане на химична обработка на почвата и растенията. Земеделските производители ще могат да отглеждат успешно семепроизводни картофи без загуба на качество. Освен това, на практика почти всеки фермер ще може без особени усилия да си осигури високо качествени семена.”
Развитието на информационните технологии ще даде възможност своевременно и безпрепятствено провеждане на дистанционно наблюдение на картофените полета, навреме да се определи появата на болестта и незабавно да се реагира за отстраняването й. Чрез сателитното наблюдение ще се следи състоянието на всеки клубен от засаждането му до доставката до крайния потребител. По този начин купувачът ще бъде в състояние напълно да контролира цялата верига на производство, съхранение и продажба.
В прогнозите си Антон Хаверкорт обръща особено внимание на факта, че през следващите 40 години, картофения отрасъл напълно ще се доближи до състояние на устойчиво развитие (sustainability), което означава хармония между бизнеса, човека и природата. С други думи, благодарение на иновационните технологии, земеделските производители ще бъдат в състояние да провеждат един успешен бизнес при отглеждането и продажбата на картофи, без да замърсяват околната среда и без да влошават състоянието на почвата. Освен това, картофения пазар ще се приближи до състояние на съвършена конкуренция, където няма да има монопол и всяка относително малка ферма ще заемат определен пазарен дял. Цените на картофите ще зависят изцяло от баланса на търсенето и предлагането.

Публикувана в Растениевъдство

Добра е реколтата от фасул и картофи в смолянското село Смилян. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян кметът на населеното място Събка Миткова. Времето оказа благоприятно влияние на реколтите. Смилянският фасул е много повече от миналата година, а картофите са по-здрави и по-едри, уточни Миткова. Във връзка със злоупотребите на пазара със смилянския фасул от Потребителната земеделска кооперация в селото са въвели етикети за продукцията, с които да го различават от имитиращите го продукти. На тях е изписано името на производителя и телефон за връзка, чрез който потребителите могат да изразят мнението си за продукта.
В селото вече е започнала подготовка за Празника на боба. По традиция той се провежда последната събота от месец ноември. „Тази година ще е на 30-ти и ще бъде много по-хубав и по-различен от други години”, допълни Миткова.

Публикувана в Новини на часа

Картофопроизводителите тази година ще засадят поне с 10 – 15 % по-малко площи с картофи тази година. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Венцислав Каймаканов, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите. „Новата земеделска година ще започне близките няколко дни, но за добив и за количества още е рано да се говори, защото не знаем все още какво ще ни поднесе годината. Площите, които ще бъдат засети, ще бъдат доста по-малко, поне 10% – 15%, защото засушаването миналата година доведе буквално до фалит някои от колегите, които няма да засаждат тази година”, обясни той.
По отношение на залежали количества картофи в страната, Каймаканов обясни: „В момента може да има на някои места, доколкото знам в Копривщица има около 100 – 200 тона, но това е общо количеството, което е останало. Тази година подадохме много малко количество между това, което се искаше от нас, не повече от 70 – 80 тона, като това беше вследствие на тежката година, на тежките климатични условия, които ни споходиха миналата земеделска година”.
Основните сортове картофи, които се отглеждат, са късните: „Това са тези, чието изваждане започва на осми, девети, десети месец, за да могат и да зимуват. Такива са нашите климатични условия. От вида на Агатите, те се засаждат още сега под найлон, те са изваждани някъде през май, началото на юни, най-късно. Цялата гама е много дълга, засаждат се много семена – немски, холандски и други. Над 50 – 60 вида картофи се засаждат в момента в България”, каза още Каймаканов.
Голяма част от картофите на пазара са вносни: „Когато на нас са ни необходими около 500 хиляди тона, ние подадохме не повече от 70 – 80 хиляди тона. Когато става дума за внос, в Европейския съюз има свободно движение на стоки, имаме внос от Полша, Германия, Холандия, Белгия, почти отвсякъде, където се отглеждат картофи”.

Публикувана в Новини на часа

Учени от Института  “Джеймс Хътън” се възползвали от пълния геном на картофите, за да опишат регулаторните микро-РНК. Учените са направили това с помощта на методите на пълен скрининг. Института “Джеймс Хътън” ръководи разшифроването на генома на  картофите във Великобритания - работа, която е част от голям проект, осъществен от международен екип учени.
Функцията на микро-РНК е, да контролират дейността на отделните гени (да ги "включва" и "изключва" ) на ниво РНК. От  тези молекули може в значителна степен да зависи устойчивостта на картофите към заболявания или преждевременно прорастване. Използвайки методите на масов скрининг учените са идентифицирали 150 класа микро- РНК на картофите. Следва да се отбележи, че 28 от тях притежават висока степен на консерватизъм, а това означача, че могат да бъдат намерени при други  видове растения. Затова резултатите  служат като основа не само за изучаване на дадената роля на микро-РНК, но и за формирането на различни признаци при картофите, а също така и при други видове растения от същото семейство - домати, патладжан и пипер.
Д-р Чаба Хорник, директор на изследването заявява, че получените резултати могат да се разглеждат като първа стъпка в предстоящия анализ на функции на малките некодиращи последователности на РНК при картофите. "Това е много важно за разбирането на молекулярните механизми, които са важни за развитието на растението, както и за реакцията му на стрес. Тези въпроси са все още слабо проучени. Ние сме направили само пробно проучване, което имаше за цел да намери максимален брой микро-РНК при  картофите. Въз основа на тези данни, ние ще се опитваме да разберем как микро-РНК участват в развитието на посадъчен материал, а така също ще изследваме особеностите на реакциите на растенията към биотичен и абиотичен стрес на молекулярно ниво", казва д-р Хорник
Неговият съавтор, д-р Глен Байн добавя: "Това изследване е един отличен пример, как информацията получена чрез секвениране на генома, може да се използва за анализ на функциите на отделните гени на целия геном на растението. Много вероятно е,  микро- РНК да играят важна. роля в процеса на развитието и във формирането на отговор на растението към стресови фактори."

Публикувана в Растениевъдство
Страница 14 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта