Дори при много голям, но недостатъчно озърнен клас, добивът е нисък

Агр. Петър Кръстев
Пшеницата има водещо място в растениевъдното производство у нас. Потенциалният добив на културата в нашата климатична зона е достатъчно висок. Съвременните високопроизводителни сортове на нашата и чуждата селекция са в състояние да осигурят добив на зърно до и над 1000 кг/дка със сравнително високо качество.
Производителността на пшеницата се определя от редица структурни показатели: плътност на стъблостоя, масата на хиляда зърна, дължина на класа, количество на класчетата в класа. Изследванията за корелацията досега са показали, че най-голямо влияние върху добива на пшеницата оказва именно плътността на продуктивния стъблостой и озърняването на самия клас. По време на отглеждане на пшеницата обикновено не възникват особени проблеми, защото културата е с висока екологична пластичност.
Въпреки това всеки производствен сезон е различен и внася свои корективи: менят се количеството на валежите, температурният режим на въздуха и почвата и други подобни фактори на околната среда. В различни години, и дори в течение на един вегетационен период, фазите на развитие на болестите и неприятелите се изменят. Всички тези фактори, на които агрономът фактически почти не влияе, определят производителността на класа на пшеницата. Все пак има редица начини, благодарение на които производителността на културата може да се повиши: по пътя на внасяне на минерални торове, употребата на препарати за растителна защита и др. За влиятелни фактори може да се смятат нормата и срокът на сеитба на пшеницата.
ПЛЪТНОСТ НА КЛАСА
Дълго време селекционерите провеждат изследователска работа по увеличаване плътността на класа. Генетичната предразположеност за залагане на повече класови зачатъци на вретеното е характерна за високоинтензивните сортове с голям потенциал за добивност. Ориентировъчно, за да се получи добив от пшеницата на ниво 550-650 кг/дка, количеството класчета в класа трябва да се колебае в рамките на 20-22 броя, количеството на зърна в класчето - 2-3 броя, а масата на 1000 зърна - 45-50 грама. При такива показатели добивите от отглежданата пшеница вече ще бъдат рентабилни и всички производствени процеси -оправдани и възвращаеми.
При неблагоприятни условия растенията формират къс клас с малко количество класчета в него
Една от най-честите причини за недостатъчното изпълване на класа със зърна са неблагоприятните природни условия в течение на съответстващите вегетационни периоди. За ярък пример може да послужи сегашната ситуация. Сухата есен не позволи на есенниците да поникнат, зимата на места беше почти безснежна, пролетните дъждове бяха крайно малко, а в някои региони нямаше никакви валежи. Драстичният недостиг на продуктивна влага и повишени температури способстват за ускоряване на процесите на формиране на генеративните органи. В такива условия растенията формират къс клас с малко количество класчета. В случай че в следващите фази на развитие се наблюдава дефицит на влага и минерални торове, формираните вече класчета не се развиват нормално, зърното в тях се спарушва.
Във фаза начало на вретенене започва активно формиране на генеративните органи, на класовата ос се образуват зачатъците, от които се формират класчетата. С редица опити е установено, че в този период значително негативно влияние оказват едновременно недостигът на продуктивна влага и повишението на температурите. Такова съчетание на неблагоприятни фактори форсира развитието на пшеницата: растенията са още доста ниски, но вече изкласяват. В такъв случай първостепенна тяхна задача става продължението на рода на всяка цена. Подобно явление е характерно не само за зърнено-житните култури, но въобще за всички растения. Разбира се, резултатът от това е съществено намаляване на тяхната производителност – с до 50% и повече.
НЕДОСТИГЪТ НА ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ СЪЩО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА И ОЗЪРНЕНОСТТА НА КЛАСА
Недостатъчното обезпечение с минерални елементи при формирането на класа и наливането на зърното аналогично съществено намалява размера и озърнеността на класа. Дефицитът на хранителни елементи при растенията възниква по различни причини: поради недостатъчно внасяне в почвата на жизнено важни за вегетацията на културата елементи; изветряне, измиване на азота и други елементи от коренообитаемия слой на почвата; небалансирана система на хранене. Такава причина за дефицит на минералните елементи се решава доста лесно чрез допълнителното им внасяне и корекция на системата на хранене.
Въпреки че при ниско съдържание на продуктивна влага в коренообитаемия слой почва дори при достатъчно количество NPK, достъпността им до растенията на пшеницата е изключително ниска.

Изходът от тази ситуация може да бъде прилагането на листно третиране с карбамид във фаза образуване на флаговия лист при пшеничните растения и в периода на активно наливане на зърното. Тази практика не води до съществено повишаване на добива, но благоприятства наливането на вече формираното зърно в класчетата и повишава неговото качество.
Добри резултати в сухи години има също листното внасяне на комплексни торове, в състава на които влизат както макро-, така и микроелементи в течна и лесноусвоима хелатна форма. Водещи наши зърнопроизводители вече започнаха да внасят преди сеитбата на пшеницата азот във вид на безводен амоняк. Тъй като този тор има голямо съдържание на N (82%),той се разпределя равномерно по площта, а амонякът е лесно достъпен за усвояване от растенията, особено при суха пролет. Това действие на амоняка е свързано с особеностите на неговото внасяне. Есента, преди сеитбата, торът се внася на дълбочина 15–20 см.
През зимния период и пролетта с топенето на снега известна част от него мигрира в почвения профил, но благодарение на процеса нитрификация се превръща в нитратна форма. Благодарение на това, оказвайки се в по-дълбокия и наситен с влага слой, азотът е достъпен за пшеничните растения в условия на суша. Положително влияние на процеса на наливане на зърното оказва листното подхранване с карбамид или други комплексни торове на фона на основно внасяне на безводния амоняк.

(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Публикувана в Растениевъдство

Селекционерът проф. Иван Панайотов е амбициран да опази и подобри постиженията в генетиката и селекцията на свои именити предшественици

Агр. Петър Кръстев

Проф. Иван Панайотов e селекционер на пшеницата от 1968 година. През всичките тези над 50 години той е трупал опит, като негови учители са били Норман Борлаук – Нобелов лауреат (наречен Бащата на зелената революция – бел. ред), Коичиро Тсуневаки – Япония, изследвал генетиката на пшеницата, големите български селекционери Тодор Рачински, Александър Караиванов и др. Резултатите от всички свои изследвания проф. Панайотов е събрал и публикувал в книгата си „Пшеница– Генетични и селекционни изследвания“. В нея той отразява както предходните, така и най-новите тенденции в селекцията на пшеницата в България.

IMG 2004

 

Най-важните два показателя при пшеницата са добив и качество, каза проф. Иван Панайотов в началото на нашия разговор. Според него времето на вносните сортове преминава и новите български сортове категорично ще покажат превъзходството си пред западноевропейската селекция.

Частна опитна станция по земеделие край Свищов

През последните години известният селекционер регистрира частната Опитна станция по земеделие „Дунав“, където вече е създал три признати сорта пшеница. Двата от тях са с високи хлебопекарни качества – Нове и Младен, а третият – Роки 2, е от продуктивната средна група с повишена сила на хлебопекарни качества.

Проф. Панайотов работи с генетичен материал с изключителни качествени показатели. В геномния състав на линиите, с които работи, са включени руски, украинските и канзаски (САЩ) сортове. В резултат на това опитният селекционер е получил линии с висока продуктивност, много по-добра от най-качествените западни пшеници. Тази есен той ще предложи още два сорта от качествената и от продуктивната група за изпитване в ИАСАС. В тях са включени нови генни източници за ниско стъбло и за братимост, които в същото време съчетават и класа, и качеството на българската селекция.

Линии с висок генетичен потенциал от цял свят

Проф. Панайотов беше любезен да ме заведе на селекционното си поле, близо до Свищов. Там видях забележителни линии, които впечатляваха с мощния си хабитус, здравина на стъблото, размери на класа и озърняването му. Попитах кога от тези линии ще излязат сортове за масовата практика. „Това ще се случи през следващите няколко години“ – отговори селекционерът, убеден, че българската селекция скоро ще доминира, защото ще съчетава западноевропейската селекция с нашия биотип пшеници. При това високите добиви не са изключително постижение, защото още през 90-те години ние сме имали сортове (Чародейка, Пряспа), от които са получавани над 1000 кг/дка.

IMG 2002

 

Високите добиви не са нещо ново за българската селекция на пшеница

Професорът припомни, че селекцията на пшеница у нас има над 120-годишна история. Този натрупан капитал трябва да бъде използван, защото се състои не само в растителен генотипен вид, а и в знания, в опит, които се предават от поколение на поколение. Заслуги за това имат селекционери от по-старото поколение – Таньо Шарков, Павел Попов, Тодор Рачински, Александър Караиванов, Георги Петров и други, създали оригинален български биотип пшеници, които съчетават качествата на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция.

Проф. Иван Панайотов характеризира нашите сортове – те са много добре приспособени към условията на страната – суша, киша и др., и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – малко торове, по-малко фунгициди и т.н. Не е важно какъв добив ще получиш, а каква печалба ще имаш от декар от пшеничното производство, подчерта събеседникът ми и даде пример: „В Австралия, в Нова Зеландия и в Англия има съобщения за 1650 кг/дка, но фермерите масово се отказват от пшеницата и се обръщат към рапицата. Защо? Отговорът е логичен и очевиден – финансовата ефективност на пшеничното производство е нулева“.

Тъй като пшеницата в България е основна култура, затова е логично тук да се разработват наши сортове, които ще бъдат приспособени към нашите условия, съветва проф. Панайотов. Препоръката му е да се използват родителски линии от украински и руски произход, защото в световен мащаб те са с най-висока устойчивост на стресови фактори – суша, суховеи и студ. Разбира се, климатичните тенденции са към затопляне, но това не означава, че през зимата няма да има стресови фактори, дори да са за къс период от време като минусови температури (-18, -20) и др., които могат тотално да увредят пшеницата.

Проф. Панайотов коментира и настоящата картина при пшеницата. След сухата есен, сухата зима и късното поникване на културата, в случай че сушата беше продължила и през пролетта, западните сортове щяха да бъдат катастрофално провалени, докато нашите сортове се възстановяват бързо, защото са приспособени към тези условия. Чуждите сортове искат добра температура, по-добра влажност, по-добро хранене с азотни торове и т.н., което оскъпява производството.

Производителите искат нискостъблена пшеница

Предадох заръката на нашите читатели към проф. Панайотов – „Нека да направи по-ниски сортове!“ В тази връзка събеседникът ми отбеляза, че нашата над 100-годишна селекционна практика е доказала оптималната височина на стъблото за българските условия – тя е между 80 и 95 см. И поясни, че един от най-ниските, масово използвани западни сортове в момента в България е вече на критичната височина на стъблото, защото растение с височина под 70 см е силно изложено на стресовите фактори, особено на суша. Изследванията на бележития ни селекционер Тодор Рачински са доказали, че височината трябва да бъде 80 – 90 см. Но старите ни сортове Чародейка, Пряспа, Аглика и др., имат един основен недостатък – нямат здраво стабилно стъбло и полягат при валежи и при ветрове. Новият материал, с който работи проф. Панайотов, притежава устойчивост на полягане. Независимо от условията, стъблото трябва да е здраво, твърди селекционерът и подкрепи думите си с демонстрация: след като оказа силен натиск върху пшеничните растения, те пружинираха и се връщаха обратно в изправено положение.

Стабилността на добива е важен показател за пшеничното производство

Не е важно една година да получаваш висок добив, а другата година той да падне, продължи разказа си проф. Панайотов. Трябва ежегодно да се получава стабилен добив, независимо от условията. А българските условия в резултат на степно-континенталния климат се характеризират с много голяма изменчивост – засушаване, суховеи и др., които възпрепятстват нормалното функциониране на пшеничното растение.

Абсолютно сигурно е, че условията за отглеждане на пшеница в България и в Западна Европа се различават, посочи българският учен – защото в Западна Европа има над 700 литра валежи през вегетацията, докато у нас те са около 450 – 500 литра.

Професорът изказа своята неудовлетвореност, че в страната ни няма приемственост в селекционната дейност, която сега е много слаба. И изтъкна една от причините: младите хора трудно издържат на такъв дълъг период, какъвто е процесът на селекция, на ниски заплати.

„В Института в Генерал Тошево имах голямото желание да оставя последовател, но това не се получи“ – с болка сподели селекционерът. И допълни, че той самият няма никаква държавна, обществена и каквато и да било подкрепа, а работи със собствени средства и по своя инициатива.

В същото време в съседна Турция нашите сортове са предпочитани и вече тотално са изместили използваните доскоро западноевропейски сортове. Това е така, защото търсенето на качествена пшеница там е много високо, докато в България няма интерес да се произвежда качествено зърно – изтъкна селекционерът.

Чуждата селекция ни прави зависими

Използването на вносна селекция пшеница е голям риск за държавата, убеден е проф. Панайотов. И поясни, че ако в чужбина се случи провал в семепроизводството, у нас ще трябва да сеем отсевките от хамбарите. Затова България трябва да има собствена селекция, собствено семепроизводство и да развива земеделската си наука. Липсата им поставя страната ни във високо рискова ситуация, с тревога сподели професорът.

„Аз работя с разнообразен генетичен материал, събрал съм най-доброто от света, за да повишавам продуктивността и качеството на пшениците, които създавам. Новите линии, които в момента са на моето селекционно поле, ги няма в Европа“ – заяви проф. Панайотов. И уточни, че пшеницата не е фуражна култура. За тази цел се отглеждат царевица, ечемик и др. Понятието „фуражна“ е въведено от изкупвачите, за да купуват зърното на ниска цена, смята събеседникът ми. Освен това високодобивните пшеници, към които основно е насочена чуждата селекция, не могат да бъдат с високи хлебопекарни качества.

Българските пшеници ще заемат над 50% от площите, но трябва да минат поне 5 – 6, че и повече години, прогнозира селекционерът. Но за да се случи това, много важно е да се промени и съзнанието на българските земеделски производители, които смятат, че щом нещо е чуждо, значи е много добро.

Цената е един от факторите, които могат да стимулират производството на качествено зърно, убеден е проф. Панайотов. Според него тя трябва да е поне с 25% по-висока от тази на зърното с ниски качествени показатели. Тези пари могат да бъдат от европейските субсидии, но трябва да има разбиране от министъра на земеделието, от фонд „Земеделие“ – отправи препоръката си моят събеседник.    

Снимка

Голяма е надеждата на проф. Панайотов в малкия му син Младен, който проявява подчертан интерес към делото на баща си и заявява, че иска да бъде откривател

Публикувана в Растениевъдство

След кратка корекция в низходяща посока (прибиране на печалбите) цените на основните зърнени култури на борсата в Чикаго отново се устремиха нагоре, повлияни от рекордното забавяне на пролетната сеитба и драматичното влошаване на перспективите за производството на царевица в САЩ.

В предишния пазарен обзор цитирах думите на един от известните чикагски брокери и собственик на аналитична агенция Майк Сеърли, който коментира, че „това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша”. Сеърли се оказа прав. Във вторник, 11 юни, Министерството на земеделието на Щатите публикува редовния си месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс.

Актуализираната прогноза за добива от царевица в САЩ през 2019/20 г. буквално взриви пазара, тъй като се оказаха с 34 млн.т под нивото очаквано през май - само 347,5 млн.т. За засилването на напрежението на пазара допринесе и прогнозата за навлизане на нов дъждовен фронт в териториите на Средния Запад.

Информациите, че мексиканското правителство прие тарифната политика на Щатите също беше фактор за позитивен потенциал, предвид големият мексикански внос на царевица от САЩ. На 13 юни цената на царевицата в Чикаго се изкачи до четригодишния връх от $174 за тон и то при положение, че само допреди един месец котировките на фуражното зърно в Чикаго гравитираха към $130 за тон.

Динамичният ценови възход при царевицата се отрази и върху котировките на другите зърна и най-вече пшеницата. Юлският контракт мека зимна пшеница завърши седмичния период (7-13.06.19 г.) в Чикаго с положително отклонение от 10 долара, на ниво около $198/т, което е най-високото равнище от началото на декември 2018 г. насам ($184 – 13.06.18 г.).

През по-голямата част на изминалия период на европейските зърнени пазари за разлика от САЩ, тонът на ценовото развитие беше слаб предвид оптимистичните очаквания за новата реколта. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ прогнозира във вторник, че през новата маркетингова 2019/20 г. добивът от пшеница в ЕС ще възлезе на 153,8 млн.т, с 16,6 млн.т повече в сравнение с предходния сезон. Като фактор с негативен за цените потенциал търговците коментираха и увеличение с по1 млн.т на прогнозите за производството на пшеница в Русия и Украйна през новия сезон – до 78 млн.т и 30 млн.т съответно, в сравнение с 71,6 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.

Благодарение на оптимистичните перспективи европейският зърнен пазар до голяма степен успя да издържи на спекулативния натиск отвъд Океана. Цените на пшеницата на борсата в Париж се покачиха над ниските седмични стойности (EUR 175,75), но все пак седмичният период завърши с минимално, но отрицателно отклонение от 0,50 евро, на равнище EUR 178,75/т за доставка през м. септември.

Руският и украинският пазар завършиха седмичния период без значими ценови промени. На 13 юни пшеница с 12,5% протеин от новата реколта се предлагаше за износ по 195-197/т FOB($203-206/т FOB – 13.06.18 г.). Реалността на тези котировки потвърждава и последния египетски търг, по време на който египетската държавна агенция GASC закупи 120 хил. тона руска и румънска пшеница по цени $196.60/т FOB Новоросийск и $197.49 /т FOB Констанца.

Поскъпването на царевицата в САЩ беше основна причина за умерено (c 2,00-3,00 евро) повишение на цената й на европейския пазар - до EUR176,25/т на борсата в Париж и EUR182/т FOB Бордо (EUR165-167/т - 14.06.18 г.). Според търговски източници, в момента украинска царевица се предлага за износ по EUR180FOB(EUR193 -14.06.18 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Въпреки тежките агроклиматични условия през изминалия сезон, от посевите, в които е вложена по-добра агротехника и растителна защита, може да се очаква добра реколта

Агр. Петър Кръстев

За пореден път ще припомним неблагоприятните стечения на агрометеорологичната обстановка от миналата есен до късна пролет тази година. Но този път, за да кажем, че въпреки всичко, есенниците успяха да стигнат до крайната фаза – жътвата. Факт е вече жътвата на ечемика в Южна България в района на Хасково и Димитровград. Необичайно ранната жътва на житната култура дори дава доста добри резултати. Ожънатите площи в село Добрич, Хасковско, показаха добив малко над 500 кг/дка. Но това не е случайно, а се дължи най-вече на изключително професионалното отглеждане на културите и прилагането на съвременни технологии. Там стопаните сеят междинни култури, продълбочават почвата без да я орат, сеят с модерни сеялки, валират посевите. Влагат оптимални торови норми и третират навреме срещу плевели, болести и неприятели. Оказа се, че всички тези грижи водят до добри резултати, дори и при недостатъчно благоприятни в климатично отношение години.

Всичко това е показателно, че начинът на производството е все по-важен и определящ за резултатите от отглежданите култури. Съобразяването на технологиите с грижата за опазване на почвеното плодородие, структурата на почвата, влагата и микробиологичния живот в нея, ще са ресурса от който ще зависи земеделското производство. Затова,

Тези, които са се грижили за почвата и посевите си и са направили всички агротехнически мероприятия, не са изненадани, че добивите им са добри

Към момента пшеницата в Южна България преминава от восъчна към пълна зрелост. Валежите в Южна България, както в цялата страна, са локални, на места има паднали и градушки. Житната пиявица, житната дървеница и пенестата цикада са под ПИВ и не застрашават посевите, казват специалистите от района. За болестите на повечето места са проведени профилактични третирания, заедно с хербицидните. Някъде е направено и второ пръскане в края на април - началото на май.

Слънчогледът излиза от фаза цветен бутон и навлиза във фаза цъфтеж. Царевицата не е културата, която заема значителни площи в Южна България. Отглежда се основно на поливни площи и в момента е от фаза 4-и-5-и до 8-и-10-и лист.

Скоро се очаква жътвата на ечемика да започне и в Добруджа

Производителите прогнозират това да се случи след 20 юни. И там, въпреки предшестващите несгоди с времето, посевите с пшеница са в забележително добро състояние. Това според зърнопроизводителите се дължи на времето, което през последния месец е било мрачно, облачно и температурите са били сравнително ниски. В резултат на това не се е получило характерното за Добруджа в други години т. нар. припламване на листната маса, която храни класа. На места, в района на Балчик, пшеницата е била нападната от ръжда, което е наложило да се направи второ пръскане с фунгициди.

Пролетните култури - царевица и слънчоглед, в Добруджа са в много добро състояние. Но тъй като растенията навлизат в по-напреднали фази, ако скоро не вали, ще започнат да изпитват сериозен дефицит на влага, притесняват се производителите.

Публикувана в Растениевъдство

Сфера Макс опазва слънчогледа от болести, Капрено гарантира чисти от плевели царевични полета

Агр. Петър Кръстев

Байер Агро Арена 2019 – Кнежа

В деня на представянето на опитните парцели от формата Байер Агро Арена 2019 край Кнежа разговаряхме с Милен Мильов, регионален мениджър за Северна Централна и Западна България на Байер Кроп Сайанс. Специалистът направи обобщение на всичко, което имаха възможност да видят присъстващите на място земеделски производители от региона и страната.

– Г-н Мильов, как оценявате интереса на земеделците към технологиите на Байер, които показахте на Агро Арена 2019 край Кнежа?

– Предвид многобройното присъствие на производители от региона, можем да направим извода, че добрите земеделски стопани се интересуват от технологиите на Байер за растителна защита в основните земеделски култури.

– Какво показахте на полето край Кнежа и върху какво насочихте вниманието на земеделците?

–        На първо място, успяхме да покажем изключително доброто задържане на гъбните патогени върху ечемик и пшеница, което получихме само с едно третиране със Солигор в пшеницата и с едно третиране със Зантара в ечемика. Реално тези третирания бяха направени 28 дни преди събитието, а контролите в ечемик към момента на представянето вече бяха със силно развитие на дрешлера. А там, където сложихме Зантара, растенията са съвсем чисти от патогена и можем да преминем към втори фунгицид наздраво. Същото се отнася и за пшеницата. Контролите от пшеница в района са с изключително силно нападение от кафява ръжда. Там, където сме приложили Солигор в доза 70 мл/дка като първо третиране преди повече от 28 дни, съвсем ясно се вижда, че пшеницата е чиста от болести. Това отваря вратата да направим ново третиране с премиален фунгицид, който да сложим наздраво и да гарантираме доброто фитосанитарно състояние на посевите до жътва.

–        Какви са премиалните предложения на Байер за второ третиране за условията на настоящата година?

–        Преди всичко искам да акцентирам върху продукта Зантара, който съдържа в себе си биксафен – висок клас SDHI с високо съдържание на триазол. Зантара е продукт, който може да даде отлична защита на листната маса на пшеницата и защита на класа от фузариум. Другите премиални предложения от Байер за второ третиране в пшеница са Авиатор – премиален продукт с биксафен с изключително дълго последействие, като защита от основния патоген за България – кафява ръжда, и в същото време осигуряващ изключително добър зелен ефект.

Сфера Макс е третото премиално предложение на Байер за второ третиране. Той е стробилуринов продукт в комбинация с триазол, който дава изключително добър зелен ефект и изключително добра защита от листните патогени в пшеница. Когато Сфера Макс се използва наздраво, ние гарантираме здрави посеви до жътва. Дозите, които ще приложим (това вече е направено – бел. ред.) на същото поле, са 125 мл/дка за Зантара, 80 мл/дка за Авиатор в пшеница и 70 мл/дка Авиатор в ечемик, и 40 мл/дка Сфера макс в пшеница.

–        Какви продукти на Байер са използвани в слънчогледа?

–        Слънчогледът на опитните парцели Байер Агро Арена 2019 в Кнежа е третиран с два наши хербицида– Челиндж и Шадоу. Челиндж е хербицид, който изключително успешно контролира група от широколистни плевели в слънчоглед – синап, лобода, дива ряпа, щир, самосевка от технологична рапица. Има задържащо действие върху плевели като бутрак, повитица, фасулче. Когато използваме Челиндж в комбинация с Шадоу, получаваме комплексен ефект срещу широколистните и житните плевели, които тук са балур от коренища и балур от семена. Като цяло двата продукта имат отличен синергизъм помежду си, което позволява използването им в по- ниски дози.

–        Последните години слънчогледът масово се напада от гъбни болести. Байер има ли ефикасни решения срещу патогените, които значително редуцират добива?

–        Трябва да отбележим, че сеитбооборотът в България е изключително наситен със слънчоглед и рапица, което е основната причина за масово развитие на болести. Това са култури, върху които се развиват патогени като фома, алтернария по слънчогледа. Много често се наблюдава и фомопсис, който засяга стъблата. Сфера Макс в доза 40 мл/дка, приложен между 5-та – 8-а двойка листа на слънчогледа, може да даде добър контрол на листните болести и фомопсиса по стъблото. Този фунгицид, приложен малко по-късно, – във фаза зелен бутон, в доза 40 мл/дка удължава защитата върху листата и дава много добра защита срещу склеротиния по слънчогледа. Приложението на Сфера Макс във фаза зелен бутон е свързано и с отличен зелен ефект върху културата и добро оползотворяване на потенциала за добив в условията на съответната година.

–        Наложи ли се вече Капрено като технология при царевицата в България?

–        Капрено е за 4-та година на пазара у нас. За този значително кратък период хербицидът успя за извоюва значителен пазарен дял благодарение на своите характеристики. Когато пристъпихме към промотирането на Капрено, ние не се поколебахме да го предложим на българските земеделци като технология.

–        А защо именно като самостоятелна технология?

–        Защото Капрено е вегетационен продукт с отличен вегетационен ефект по отношение на проблемните широколистни и житни плевели. В същото време Капрено има потенциала да направи много добра почвена защита и в условията на последващ дъжд след неговото приложение от порядъка на 10 – 12 литра на м2, той се реактивира и дава контрол на плевелите, които са в процес на поникване. Чрез самостоятелното приложение на Капрено във фаза 4-ти – 6-и лист на царевицата ние можем да гарантираме чисти царевични полета до жътва.

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки късното поникване растенията се развиха нормално и само екстремни природни явления могат да компрометират реколтата – смята големият наш селекционер проф. Иван Панайотов

Агр. Петър Кръстев

Свищов

В ранна пролет, когато много научни работници и специалисти гадаеха и вещаеха апокалиптична картина за бъдещето на непоникналите площи с есенници, проф. Иван Панайотов направи прогноза, която се оказа безпогрешна. При срещата ни преди няколко дни на селекционния участък, на който изтъкнатият учен е заложил изключително ценен генетичен материал (за него ще ви разкажем специално в следващия брой – бел. ред.), той сподели, че е бил категоричен в прогнозата си, благодарение на 50-годишния си опит в селекцията на пшеница. В този изключително дълъг професионален опит той е наблюдавал и други подобни години, когато пшеницата е пониквала през февруари-март, и на тази база е направил извода, че и тази година ще поникне, и въпреки закъснението, ще навакса развитието си. Това според него се дължи на изключителната пластичност и адаптивност, които видът притежава.

Проф. Панайотов прогнозира също, че добивът от пшеницата тази година ще бъде напълно нормален – около 90 – 95% от най-добрия миналогодишен добив, стига, разбира се, да няма екстремни природни явления – след узряването да има повреди от градушка или дъждове и бури по време на жътва.

Независимо от късното поникване в края на февруари-началото на март, проф. Панайотов има конкретни наблюдения от развитието на посевите в Западна България и Добруджа – той смята, че към момента пшеницата е в много добро състояние. Класът е развит в оптималните си размери, озърняването му е перфектно и ако по време на жътва не вали, качеството ще бъде много добро, смята професорът.

Друг е въпросът обаче на каква цена ще получиш високия добив, коментира селекционерът. Нашите предшественици селекционери създадоха оригинален български биотип пшеници, които съчетават качеството на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция. Тези сортове са много по-добре приспособени към суши, киши и други неблагоприятни условия и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – торове, хербициди и фунгициди, което повишава ефективността на пшеничното производство. Защото не е важно колко килограма от декар ще получиш, а каква печалба ще получиш от пшеничното производство, обобщава проф. Панайотов.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни обстановката на международните пазари се характеризираше с изключително голям ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и рекордното изоставане на сеитбата на царевица в Щатите, причинено от поройните дъждове. Нервно напрежение генерираше борсата в Чикаго. Ситуацията там много добре описаедин от авторитетните брокери, Майк Сеъри:„Цял живот живея в щата Илинойс и това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша, тъй като фермите в моя район просто се отказаха да сеят … Аз никога не съм виждал пазара да се срине до дългогодишното ценово дъно и само след три седмици да се издигне до тригодишния връх. … В същото време вегетационният период е дълъг и много неща могат да се променят, но в момента ситуацията през 2019 година изглежда ужасно”, коментира Сеъри.

Ценовата експлозия при царевицата удари и пазара на пшеницата, още повече, че напоследък усилено се заговори, че силните дъждове ще влошат качеството на реколтата в Щатитe. Освен това и прогнозите за сухо и горещо време в Южна Русия и Австралия засилиха напрежението на пазара. На 4 юни цената на юлския контракт мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от февруари 2019 г. насам - $194/т, но буквално след броени часове пазарът се срина до $180/тза да се качи до$187/т при закриване на борсата на 6 май 2019 г. И това при положение, че само преди три седмици котировките на пшеницата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от една година насам - $153,75/т.За несигурността на зърнените пазари допринесоха шоковите промени в търговската политика на САЩ спрямо Мексико и Китай, големите вносители на американско зърно. Динамичните промени се отразиха и върху пазарите на Стария континент. Ценовият възход в Европа обаче беше доста по-ограничен, предвид доброто състояние на посевите от нова реколта в повечето страни основни износителки на пшеница в ЕС и най-вече в черноморския регион (Русия, Украйна).Редица авторитетни руски компании опровергаха информациите на американските източници за очаквани големи щети от суша в южните региони на Русия, основни доставчици на пшеница за износ. Наскоро дори ИКАР-Москва (Институтът за конюнктура на аграрните пазари)увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 80,6 млн.т на 81,0 млн.т, в сравнение около 72 млн.т, ожънати 2018 г.

При закриване на борсата в Париж на 6 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR179,25/т, в сравнение с EUR185,25/т на 30 май 2019 г. и EUR183,00 - 06.06.18 г. Средно с 2-3 евро се понижиха в сравнение с високите седмични стойности и експортните котировки на западноевропейската пшеница – до EUR190/тСРТРуан и EUR 188,50/т FOB Балтийско море (EUR184 и EUR 183FOB съответно на 6.06.18 г.).

Според руски и украински анализатори интереса към търговията с пшеница от старата реколта в момента е изключително слаб, като експортната цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се задържа на равнище около $205-208/т FOB черноморско пристанище. В същото време тенденцията при цените на новата реколта е възходяща - до $195-198/т FOB към 7 юни, в сравнение с 190-192/т FOB в края на предходния седмичен период и $202-205/т FOB към 6 юни 2018 г.

Котировките на френската царевица през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазонEUR177-179/тFOB Бордо (EUR171- 6.06.18 г.). При същите цени, според търговски източници, в момента се предлага и царевица за износ от Украйна.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Патогените имат уникални механизми за оцеляване

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста мана листа на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Брашнестата мана има два типа спори, които се формират синхронно: едните от тях са непосредствено на повърхността на листата (бели спори, подредени във верижки), а другите – черни, със сферична форма. Защо това растително възпаление има два типа спори и защо заразяването не се причинява само от един?

Причината е, че белите спори (във верижки) са нежизнеспособни и отмират в продължение на 10 дни, ако не са успели да заразят растението. Тези обаче, които се образуват във формата на черни сферични тела, са жизнеспособни: те са способни да зимуват, но са доста по-малко като количество и имат по-малка „летална“ способност. Съответно, през лятото заразяването става с белите спори, а пролетта – с черните презимували кълбовидни спори на повърхността на стърнището.

Какви са източниците на обновяване на инфекциите на брашнестата мана? Тя не може да се съхрани в почвата, тогава какво служи за „люлка“ на патогена?

Можем да предположим, че това са дивите житни (плевели), но това не е така, защото болестта е специализирана. И тази патогенна форма, която ще излети от пирея например, не е приспособена да прогресира на пшеницата. Така причинителят на брашнестата мана не се развива във форма на семенна инфекция. Основни източници на заразяване с болестта са черните кълбовидни спори (конидии), които попадат върху листата на културите и са способни да презимуват. Друг вариант за съхранение на заразата е самосевката в стърнището.

Съответно, брашнестата мана започва да заразява културата есента, а пролетта - прогресира

Тя може да се контролира чрез подобряване на селекцията и отглеждане на устойчиви сортове пшеници. Но тук също има нюанси, защото устойчивостта на растенията към едни болести не контролира устойчивостта им към други – по принцип това е възможно, но е много сложно. С експериментално-изследователски методи е установено, че внасянето на калциев силикат значително повишава устойчивостта на пшеницата към брашнестата мана. 

Публикувана в Растениевъдство

Посевите в Бургаско се развиват добре, съобщи  Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас.

По думите му падналите дъждове през последните дни се отразяват много добре на растенията. „Важното е, че количествата паднали дъждове не са много като в Централна и Западна България. Доколкото имам информация, нямаме поражения от градушки“, каза още  Киров.

Зърнопроизводителят добави, че на места се е наложило да се повтори пръскането с фугнициди заради плъзналите гъбични заболявания. „Аз пръскам три пъти и по този начин запазвам още 20 дни посевите от заболявания, колкото е карантинният период, в който препаратът държи“, посочи той. Според Киров, където не е пръскано, е възможно посевите да се разболеят, което по думите му не толкова страшно, но има вероятност от редуциране на добивите, ако се развият болести от вида на гъбичните заболявания.

„В региона на Източна България, ако има превалявания от дъжд през следващите седмици, се очаква също да с слаби, което е удовлетворително“, заяви Николай Киров.

„Като гледам в другите региони всеки ден вали, паднаха валежи около 60-80 л/м2. за по час или два и е много възможно растенията при тях да заболеят, както стана миналата година при нас, когато се получи коренно угниване“, коментира Киров. Според думите му големите количества валежи не са благоприятни.

„Липсата на вода е лошо, но многото вода е още по-лошо“, добави зърнопроизводителят. По думите му към момента посевите са в развитие на восъчна зрялост, пшеницата и ечемика са почти узрели. „Около 20-и- 25-и юни се надавам да започнем с жътвата на ечемика, ако всичко е нормално.

Също така искаме да няма много високи температури, тъй като в нашия регион има т.нар. вятър суховей, при който температурата на въздуха се вдига над 35 градуса, което не е добре за посевите да узреят толкова бързо“, заяви Киров и добави,че засега прогнозите са, че температурите ще бъдат около 25- 27 градуса, което е благоприятно за развиването на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

Изминалият месец беше един от най-динамичните в развитието на международните зърнени пазари от няколко години насам. Поройните дъждове предизвикаха рекордното забавяна на пролетната сеитба в САЩ и провокираха истинска ценова експлозия на борсата в Чикаго, която удари и пазарите на Стария континент.

През май 2019 година борсовата статистика регистрира най-динамичното покачване на цените на царевицата от юни 2015 година насам - с 19%. През същия период цената на меката червена зимна пшеница на най-голямата зърнена борса в света скочи с 18 на сто, което е най-голямото месечно положително отклонение през последните две години. Най-високите месечни стойности септемврийски контракти царевица и пшеница маркираха в Чикаго на 29 май – $172/т и $191/т, като при откриване на борсата на 31 май и двете стоки отстъпиха от пиковите стойности – до $171/т и $187/т съответно.

Търговците коментират, че обилните дъждове в царевичния пояс на САЩ продължават, но решението на Тръмп да удари Мексико заради миграционния натиск с 5- процентно мито при вноса намали спекулативното търсене в Чикаго, тъй като Мексико е голям вносител на американското зърно.

За прекъсване на възходящия тренд при пшеницата повлияха и информациите за доброто състояние на посевите в Европа и най-вече черноморския регион (Русия, Украйна). На 30 май Международният съвет по зърното намали прогнозата за производството на царевица в САЩ през 2019/20 г. с 9 млн.тона, в сравнение с априлския доклад – до 362 млн.т.

В същото време, водещите международни експерти акцентираха върху благоприятните агрометеорологични условия на стария континент и напоителните валежи в ЕС. Прогнозната летва за глобалния добив от пшеница е вдигната от 762 млн.т на 766 млн.т, което е с 33 млн.т повече в сравнение с резултата от настоящия сезон.

       Независимо от благоприятните перспективи за новата европейска реколта, цените на пшеницата и царевицата в Евросъюза, Русия и Украйна през миналата седмица се отклониха в позитивна посока под натиск отвъд Океана.

       При откриване на борсата в Париж на 31 май септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR185,50/т, а юнската царевица - по EUR165,00/т, в сравнение с EUR178,00/ти EUR161,75/т съответно на 24 май 2019 г. (EUR182,75/ти EUR169,00/т – 31.05.18 г. ). С 2-3 евро през изминалия седем дневен период се покачиха и експортните котировки на френската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) – до EUR192/т FOB Руан (EUR182/т – 31.05.18 г.).

       Твърд тон на ценовото развитие характеризираше и конюнктурата в черноморския регион. Според търговски източници, в момента фобните цени на руската и украинската пшеница 12,5 протеин се движат в границите $190-192/т FOB дълбоководно черноморско пристанище, в сравнение с $186-188/т FOB в края на предходния седмичен период и $195-200/т FOB в края на май 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 47

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта