Въпреки тежките агроклиматични условия през изминалия сезон, от посевите, в които е вложена по-добра агротехника и растителна защита, може да се очаква добра реколта

Агр. Петър Кръстев

За пореден път ще припомним неблагоприятните стечения на агрометеорологичната обстановка от миналата есен до късна пролет тази година. Но този път, за да кажем, че въпреки всичко, есенниците успяха да стигнат до крайната фаза – жътвата. Факт е вече жътвата на ечемика в Южна България в района на Хасково и Димитровград. Необичайно ранната жътва на житната култура дори дава доста добри резултати. Ожънатите площи в село Добрич, Хасковско, показаха добив малко над 500 кг/дка. Но това не е случайно, а се дължи най-вече на изключително професионалното отглеждане на културите и прилагането на съвременни технологии. Там стопаните сеят междинни култури, продълбочават почвата без да я орат, сеят с модерни сеялки, валират посевите. Влагат оптимални торови норми и третират навреме срещу плевели, болести и неприятели. Оказа се, че всички тези грижи водят до добри резултати, дори и при недостатъчно благоприятни в климатично отношение години.

Всичко това е показателно, че начинът на производството е все по-важен и определящ за резултатите от отглежданите култури. Съобразяването на технологиите с грижата за опазване на почвеното плодородие, структурата на почвата, влагата и микробиологичния живот в нея, ще са ресурса от който ще зависи земеделското производство. Затова,

Тези, които са се грижили за почвата и посевите си и са направили всички агротехнически мероприятия, не са изненадани, че добивите им са добри

Към момента пшеницата в Южна България преминава от восъчна към пълна зрелост. Валежите в Южна България, както в цялата страна, са локални, на места има паднали и градушки. Житната пиявица, житната дървеница и пенестата цикада са под ПИВ и не застрашават посевите, казват специалистите от района. За болестите на повечето места са проведени профилактични третирания, заедно с хербицидните. Някъде е направено и второ пръскане в края на април - началото на май.

Слънчогледът излиза от фаза цветен бутон и навлиза във фаза цъфтеж. Царевицата не е културата, която заема значителни площи в Южна България. Отглежда се основно на поливни площи и в момента е от фаза 4-и-5-и до 8-и-10-и лист.

Скоро се очаква жътвата на ечемика да започне и в Добруджа

Производителите прогнозират това да се случи след 20 юни. И там, въпреки предшестващите несгоди с времето, посевите с пшеница са в забележително добро състояние. Това според зърнопроизводителите се дължи на времето, което през последния месец е било мрачно, облачно и температурите са били сравнително ниски. В резултат на това не се е получило характерното за Добруджа в други години т. нар. припламване на листната маса, която храни класа. На места, в района на Балчик, пшеницата е била нападната от ръжда, което е наложило да се направи второ пръскане с фунгициди.

Пролетните култури - царевица и слънчоглед, в Добруджа са в много добро състояние. Но тъй като растенията навлизат в по-напреднали фази, ако скоро не вали, ще започнат да изпитват сериозен дефицит на влага, притесняват се производителите.

Публикувана в Растениевъдство

Сфера Макс опазва слънчогледа от болести, Капрено гарантира чисти от плевели царевични полета

Агр. Петър Кръстев

Байер Агро Арена 2019 – Кнежа

В деня на представянето на опитните парцели от формата Байер Агро Арена 2019 край Кнежа разговаряхме с Милен Мильов, регионален мениджър за Северна Централна и Западна България на Байер Кроп Сайанс. Специалистът направи обобщение на всичко, което имаха възможност да видят присъстващите на място земеделски производители от региона и страната.

– Г-н Мильов, как оценявате интереса на земеделците към технологиите на Байер, които показахте на Агро Арена 2019 край Кнежа?

– Предвид многобройното присъствие на производители от региона, можем да направим извода, че добрите земеделски стопани се интересуват от технологиите на Байер за растителна защита в основните земеделски култури.

– Какво показахте на полето край Кнежа и върху какво насочихте вниманието на земеделците?

–        На първо място, успяхме да покажем изключително доброто задържане на гъбните патогени върху ечемик и пшеница, което получихме само с едно третиране със Солигор в пшеницата и с едно третиране със Зантара в ечемика. Реално тези третирания бяха направени 28 дни преди събитието, а контролите в ечемик към момента на представянето вече бяха със силно развитие на дрешлера. А там, където сложихме Зантара, растенията са съвсем чисти от патогена и можем да преминем към втори фунгицид наздраво. Същото се отнася и за пшеницата. Контролите от пшеница в района са с изключително силно нападение от кафява ръжда. Там, където сме приложили Солигор в доза 70 мл/дка като първо третиране преди повече от 28 дни, съвсем ясно се вижда, че пшеницата е чиста от болести. Това отваря вратата да направим ново третиране с премиален фунгицид, който да сложим наздраво и да гарантираме доброто фитосанитарно състояние на посевите до жътва.

–        Какви са премиалните предложения на Байер за второ третиране за условията на настоящата година?

–        Преди всичко искам да акцентирам върху продукта Зантара, който съдържа в себе си биксафен – висок клас SDHI с високо съдържание на триазол. Зантара е продукт, който може да даде отлична защита на листната маса на пшеницата и защита на класа от фузариум. Другите премиални предложения от Байер за второ третиране в пшеница са Авиатор – премиален продукт с биксафен с изключително дълго последействие, като защита от основния патоген за България – кафява ръжда, и в същото време осигуряващ изключително добър зелен ефект.

Сфера Макс е третото премиално предложение на Байер за второ третиране. Той е стробилуринов продукт в комбинация с триазол, който дава изключително добър зелен ефект и изключително добра защита от листните патогени в пшеница. Когато Сфера Макс се използва наздраво, ние гарантираме здрави посеви до жътва. Дозите, които ще приложим (това вече е направено – бел. ред.) на същото поле, са 125 мл/дка за Зантара, 80 мл/дка за Авиатор в пшеница и 70 мл/дка Авиатор в ечемик, и 40 мл/дка Сфера макс в пшеница.

–        Какви продукти на Байер са използвани в слънчогледа?

–        Слънчогледът на опитните парцели Байер Агро Арена 2019 в Кнежа е третиран с два наши хербицида– Челиндж и Шадоу. Челиндж е хербицид, който изключително успешно контролира група от широколистни плевели в слънчоглед – синап, лобода, дива ряпа, щир, самосевка от технологична рапица. Има задържащо действие върху плевели като бутрак, повитица, фасулче. Когато използваме Челиндж в комбинация с Шадоу, получаваме комплексен ефект срещу широколистните и житните плевели, които тук са балур от коренища и балур от семена. Като цяло двата продукта имат отличен синергизъм помежду си, което позволява използването им в по- ниски дози.

–        Последните години слънчогледът масово се напада от гъбни болести. Байер има ли ефикасни решения срещу патогените, които значително редуцират добива?

–        Трябва да отбележим, че сеитбооборотът в България е изключително наситен със слънчоглед и рапица, което е основната причина за масово развитие на болести. Това са култури, върху които се развиват патогени като фома, алтернария по слънчогледа. Много често се наблюдава и фомопсис, който засяга стъблата. Сфера Макс в доза 40 мл/дка, приложен между 5-та – 8-а двойка листа на слънчогледа, може да даде добър контрол на листните болести и фомопсиса по стъблото. Този фунгицид, приложен малко по-късно, – във фаза зелен бутон, в доза 40 мл/дка удължава защитата върху листата и дава много добра защита срещу склеротиния по слънчогледа. Приложението на Сфера Макс във фаза зелен бутон е свързано и с отличен зелен ефект върху културата и добро оползотворяване на потенциала за добив в условията на съответната година.

–        Наложи ли се вече Капрено като технология при царевицата в България?

–        Капрено е за 4-та година на пазара у нас. За този значително кратък период хербицидът успя за извоюва значителен пазарен дял благодарение на своите характеристики. Когато пристъпихме към промотирането на Капрено, ние не се поколебахме да го предложим на българските земеделци като технология.

–        А защо именно като самостоятелна технология?

–        Защото Капрено е вегетационен продукт с отличен вегетационен ефект по отношение на проблемните широколистни и житни плевели. В същото време Капрено има потенциала да направи много добра почвена защита и в условията на последващ дъжд след неговото приложение от порядъка на 10 – 12 литра на м2, той се реактивира и дава контрол на плевелите, които са в процес на поникване. Чрез самостоятелното приложение на Капрено във фаза 4-ти – 6-и лист на царевицата ние можем да гарантираме чисти царевични полета до жътва.

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки късното поникване растенията се развиха нормално и само екстремни природни явления могат да компрометират реколтата – смята големият наш селекционер проф. Иван Панайотов

Агр. Петър Кръстев

Свищов

В ранна пролет, когато много научни работници и специалисти гадаеха и вещаеха апокалиптична картина за бъдещето на непоникналите площи с есенници, проф. Иван Панайотов направи прогноза, която се оказа безпогрешна. При срещата ни преди няколко дни на селекционния участък, на който изтъкнатият учен е заложил изключително ценен генетичен материал (за него ще ви разкажем специално в следващия брой – бел. ред.), той сподели, че е бил категоричен в прогнозата си, благодарение на 50-годишния си опит в селекцията на пшеница. В този изключително дълъг професионален опит той е наблюдавал и други подобни години, когато пшеницата е пониквала през февруари-март, и на тази база е направил извода, че и тази година ще поникне, и въпреки закъснението, ще навакса развитието си. Това според него се дължи на изключителната пластичност и адаптивност, които видът притежава.

Проф. Панайотов прогнозира също, че добивът от пшеницата тази година ще бъде напълно нормален – около 90 – 95% от най-добрия миналогодишен добив, стига, разбира се, да няма екстремни природни явления – след узряването да има повреди от градушка или дъждове и бури по време на жътва.

Независимо от късното поникване в края на февруари-началото на март, проф. Панайотов има конкретни наблюдения от развитието на посевите в Западна България и Добруджа – той смята, че към момента пшеницата е в много добро състояние. Класът е развит в оптималните си размери, озърняването му е перфектно и ако по време на жътва не вали, качеството ще бъде много добро, смята професорът.

Друг е въпросът обаче на каква цена ще получиш високия добив, коментира селекционерът. Нашите предшественици селекционери създадоха оригинален български биотип пшеници, които съчетават качеството на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция. Тези сортове са много по-добре приспособени към суши, киши и други неблагоприятни условия и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – торове, хербициди и фунгициди, което повишава ефективността на пшеничното производство. Защото не е важно колко килограма от декар ще получиш, а каква печалба ще получиш от пшеничното производство, обобщава проф. Панайотов.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни обстановката на международните пазари се характеризираше с изключително голям ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и рекордното изоставане на сеитбата на царевица в Щатите, причинено от поройните дъждове. Нервно напрежение генерираше борсата в Чикаго. Ситуацията там много добре описаедин от авторитетните брокери, Майк Сеъри:„Цял живот живея в щата Илинойс и това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша, тъй като фермите в моя район просто се отказаха да сеят … Аз никога не съм виждал пазара да се срине до дългогодишното ценово дъно и само след три седмици да се издигне до тригодишния връх. … В същото време вегетационният период е дълъг и много неща могат да се променят, но в момента ситуацията през 2019 година изглежда ужасно”, коментира Сеъри.

Ценовата експлозия при царевицата удари и пазара на пшеницата, още повече, че напоследък усилено се заговори, че силните дъждове ще влошат качеството на реколтата в Щатитe. Освен това и прогнозите за сухо и горещо време в Южна Русия и Австралия засилиха напрежението на пазара. На 4 юни цената на юлския контракт мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от февруари 2019 г. насам - $194/т, но буквално след броени часове пазарът се срина до $180/тза да се качи до$187/т при закриване на борсата на 6 май 2019 г. И това при положение, че само преди три седмици котировките на пшеницата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от една година насам - $153,75/т.За несигурността на зърнените пазари допринесоха шоковите промени в търговската политика на САЩ спрямо Мексико и Китай, големите вносители на американско зърно. Динамичните промени се отразиха и върху пазарите на Стария континент. Ценовият възход в Европа обаче беше доста по-ограничен, предвид доброто състояние на посевите от нова реколта в повечето страни основни износителки на пшеница в ЕС и най-вече в черноморския регион (Русия, Украйна).Редица авторитетни руски компании опровергаха информациите на американските източници за очаквани големи щети от суша в южните региони на Русия, основни доставчици на пшеница за износ. Наскоро дори ИКАР-Москва (Институтът за конюнктура на аграрните пазари)увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 80,6 млн.т на 81,0 млн.т, в сравнение около 72 млн.т, ожънати 2018 г.

При закриване на борсата в Париж на 6 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR179,25/т, в сравнение с EUR185,25/т на 30 май 2019 г. и EUR183,00 - 06.06.18 г. Средно с 2-3 евро се понижиха в сравнение с високите седмични стойности и експортните котировки на западноевропейската пшеница – до EUR190/тСРТРуан и EUR 188,50/т FOB Балтийско море (EUR184 и EUR 183FOB съответно на 6.06.18 г.).

Според руски и украински анализатори интереса към търговията с пшеница от старата реколта в момента е изключително слаб, като експортната цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се задържа на равнище около $205-208/т FOB черноморско пристанище. В същото време тенденцията при цените на новата реколта е възходяща - до $195-198/т FOB към 7 юни, в сравнение с 190-192/т FOB в края на предходния седмичен период и $202-205/т FOB към 6 юни 2018 г.

Котировките на френската царевица през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазонEUR177-179/тFOB Бордо (EUR171- 6.06.18 г.). При същите цени, според търговски източници, в момента се предлага и царевица за износ от Украйна.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Патогените имат уникални механизми за оцеляване

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста мана листа на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Брашнестата мана има два типа спори, които се формират синхронно: едните от тях са непосредствено на повърхността на листата (бели спори, подредени във верижки), а другите – черни, със сферична форма. Защо това растително възпаление има два типа спори и защо заразяването не се причинява само от един?

Причината е, че белите спори (във верижки) са нежизнеспособни и отмират в продължение на 10 дни, ако не са успели да заразят растението. Тези обаче, които се образуват във формата на черни сферични тела, са жизнеспособни: те са способни да зимуват, но са доста по-малко като количество и имат по-малка „летална“ способност. Съответно, през лятото заразяването става с белите спори, а пролетта – с черните презимували кълбовидни спори на повърхността на стърнището.

Какви са източниците на обновяване на инфекциите на брашнестата мана? Тя не може да се съхрани в почвата, тогава какво служи за „люлка“ на патогена?

Можем да предположим, че това са дивите житни (плевели), но това не е така, защото болестта е специализирана. И тази патогенна форма, която ще излети от пирея например, не е приспособена да прогресира на пшеницата. Така причинителят на брашнестата мана не се развива във форма на семенна инфекция. Основни източници на заразяване с болестта са черните кълбовидни спори (конидии), които попадат върху листата на културите и са способни да презимуват. Друг вариант за съхранение на заразата е самосевката в стърнището.

Съответно, брашнестата мана започва да заразява културата есента, а пролетта - прогресира

Тя може да се контролира чрез подобряване на селекцията и отглеждане на устойчиви сортове пшеници. Но тук също има нюанси, защото устойчивостта на растенията към едни болести не контролира устойчивостта им към други – по принцип това е възможно, но е много сложно. С експериментално-изследователски методи е установено, че внасянето на калциев силикат значително повишава устойчивостта на пшеницата към брашнестата мана. 

Публикувана в Растениевъдство

Посевите в Бургаско се развиват добре, съобщи  Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас.

По думите му падналите дъждове през последните дни се отразяват много добре на растенията. „Важното е, че количествата паднали дъждове не са много като в Централна и Западна България. Доколкото имам информация, нямаме поражения от градушки“, каза още  Киров.

Зърнопроизводителят добави, че на места се е наложило да се повтори пръскането с фугнициди заради плъзналите гъбични заболявания. „Аз пръскам три пъти и по този начин запазвам още 20 дни посевите от заболявания, колкото е карантинният период, в който препаратът държи“, посочи той. Според Киров, където не е пръскано, е възможно посевите да се разболеят, което по думите му не толкова страшно, но има вероятност от редуциране на добивите, ако се развият болести от вида на гъбичните заболявания.

„В региона на Източна България, ако има превалявания от дъжд през следващите седмици, се очаква също да с слаби, което е удовлетворително“, заяви Николай Киров.

„Като гледам в другите региони всеки ден вали, паднаха валежи около 60-80 л/м2. за по час или два и е много възможно растенията при тях да заболеят, както стана миналата година при нас, когато се получи коренно угниване“, коментира Киров. Според думите му големите количества валежи не са благоприятни.

„Липсата на вода е лошо, но многото вода е още по-лошо“, добави зърнопроизводителят. По думите му към момента посевите са в развитие на восъчна зрялост, пшеницата и ечемика са почти узрели. „Около 20-и- 25-и юни се надавам да започнем с жътвата на ечемика, ако всичко е нормално.

Също така искаме да няма много високи температури, тъй като в нашия регион има т.нар. вятър суховей, при който температурата на въздуха се вдига над 35 градуса, което не е добре за посевите да узреят толкова бързо“, заяви Киров и добави,че засега прогнозите са, че температурите ще бъдат около 25- 27 градуса, което е благоприятно за развиването на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

Изминалият месец беше един от най-динамичните в развитието на международните зърнени пазари от няколко години насам. Поройните дъждове предизвикаха рекордното забавяна на пролетната сеитба в САЩ и провокираха истинска ценова експлозия на борсата в Чикаго, която удари и пазарите на Стария континент.

През май 2019 година борсовата статистика регистрира най-динамичното покачване на цените на царевицата от юни 2015 година насам - с 19%. През същия период цената на меката червена зимна пшеница на най-голямата зърнена борса в света скочи с 18 на сто, което е най-голямото месечно положително отклонение през последните две години. Най-високите месечни стойности септемврийски контракти царевица и пшеница маркираха в Чикаго на 29 май – $172/т и $191/т, като при откриване на борсата на 31 май и двете стоки отстъпиха от пиковите стойности – до $171/т и $187/т съответно.

Търговците коментират, че обилните дъждове в царевичния пояс на САЩ продължават, но решението на Тръмп да удари Мексико заради миграционния натиск с 5- процентно мито при вноса намали спекулативното търсене в Чикаго, тъй като Мексико е голям вносител на американското зърно.

За прекъсване на възходящия тренд при пшеницата повлияха и информациите за доброто състояние на посевите в Европа и най-вече черноморския регион (Русия, Украйна). На 30 май Международният съвет по зърното намали прогнозата за производството на царевица в САЩ през 2019/20 г. с 9 млн.тона, в сравнение с априлския доклад – до 362 млн.т.

В същото време, водещите международни експерти акцентираха върху благоприятните агрометеорологични условия на стария континент и напоителните валежи в ЕС. Прогнозната летва за глобалния добив от пшеница е вдигната от 762 млн.т на 766 млн.т, което е с 33 млн.т повече в сравнение с резултата от настоящия сезон.

       Независимо от благоприятните перспективи за новата европейска реколта, цените на пшеницата и царевицата в Евросъюза, Русия и Украйна през миналата седмица се отклониха в позитивна посока под натиск отвъд Океана.

       При откриване на борсата в Париж на 31 май септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR185,50/т, а юнската царевица - по EUR165,00/т, в сравнение с EUR178,00/ти EUR161,75/т съответно на 24 май 2019 г. (EUR182,75/ти EUR169,00/т – 31.05.18 г. ). С 2-3 евро през изминалия седем дневен период се покачиха и експортните котировки на френската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) – до EUR192/т FOB Руан (EUR182/т – 31.05.18 г.).

       Твърд тон на ценовото развитие характеризираше и конюнктурата в черноморския регион. Според търговски източници, в момента фобните цени на руската и украинската пшеница 12,5 протеин се движат в границите $190-192/т FOB дълбоководно черноморско пристанище, в сравнение с $186-188/т FOB в края на предходния седмичен период и $195-200/т FOB в края на май 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Учени са разработили компютърен модел как реагират основните земеделски култури на постепенното повишение на температурата, а след това проверили това в реални примери.

Оказало се, че прогнозираните реакции съвпаднали с действителността. И са стряскащи. Ако не се намалят значително топлинните емисии, добивът на царевица до 2100 година в САЩ може да намалее с почти 50%.

Соята ще дава примерно с 40% по-нисък добив, а пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите в света износители на селскостопанска продукция, рязкото намаляване на добивите сериозно ще покачи цените на хранителните продукти в цял свят. Това може да причини недостиг на продоволствие в развиващите се страни. Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователи. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще се отправят да търсят храна, което може да предизвика конфликти и дори пълномащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследване въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Той описва моделирането така: "Благодарение на наблюденията ние разбрахме, че високите температури носят вреда на културите. А сега вече успяхме да разберем как точно се случва това. Компютърните симулации, които проектираме, са основани на стабилни знания по физика, химия, биология и на голямо количество данни и разработки на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представят цялата сложност на посевните системи".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добива за сметка на увеличаване на напояването, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубата на добив може значително да бъде намалена, когато увеличим поливането на полето в нашите симулации, поради което направихме извода, че недостигът на вода, причинен от повишението на температурата, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурата, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация на културите към затоплянето, което ще смекчи неговите най-сериозни последствия. Този път към спасението обаче е ограничен от липсата на водни ресурси в някои региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до нивото на въглеродния диоксид. От една страна, последният води до глобалното затопляне, а от друга, – поглъща се от растенията, защото е необходим за техния растеж. Но в случая учените отчитат непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да губят около 5% от добива.

Благодарение на моделите учените от Потсдамския институт установили, че дори незначително увеличение над тази температура може да доведе до „по-резки и значителни загуби на добив“.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (отхвърлящи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“ – примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите владения в Арктика с повече от 50%. Въпреки това изследователите твърдят, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчно, за да противостои на намаляването на добивите от селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това учените все още не са изучили ефекта от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно ще навреди още повече на добивите.

Учени от Южното полукълбо вече се готвят за глобалното затопляне.

Австралийски селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветяване за създаване на интензивни дневни режими. Това значително ускорява търсенето на по-добри и устойчиви на жега сортове селскостопански култури.

Публикувана в Растениевъдство

Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълно бял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Поради високия вредоносен потенциал на фузариумните гъби от тях не трябва в никакъв случай да се допускат епидемии. Особено важни за намаляване количеството на епифитотиите са агротехническите мерки като: избор на сорт, предшественик, вид обработки, а също и своевременна обработка на пшеницата с фунгициди в началото на цъфтеж. При необходимост, в години, които са благоприятни за развитие на причинителите на болести, се прилага и повторна обработка във фаза млечна зрелост на зърното. Ефективни срещу гъби от род Fusarium са фунгициди от групата на триазолите, съдържащи активни вещества от най-новата група – SDHI, и комбинации между тях.

Септориозата по класа, благодарение на своите възможности повторно да заразява растенията през вегетацията, също е способна в значителна степен да намали добива на културата. Особено голяма опасност от епифитотии възниква в стопанствата, практикуващи ресурсоспестяващата технология No-Till през първите години. Това заболяване при благоприятни природни условия бързо се разпространява в посевите с пшеница и води до намаляване на добива с над 30%. За съжаление, още не са създадени устойчиви пшеници на септориоза, която силно засяга растенията в периферията на полето и на по-бедните участъци. По-склонни към нападение са сортовете пшеница с големи сочни листа.

Профилактични пръскания на растенията със септориозата по класа е целесъобразно да се правят в години с топло и влажно време при температура на въздуха над 25°С и висока влажност – 80-100%, при чести дъждове в периода показване на класа с флаговия лист. За химическа защита на посевите с пшеница е целесъобразно да се използват фунгициди с контактно-системно и системно действие. Сроковете на внасяне на фунгицидите трябва да се планират така, че да бъдат защитени връхните три листа, които играят най-важна роля във формирането на бъдещата реколта. Най-добър ефект се получава при трикратно внасяне на фунгициди във фази: вретенене, цъфтеж и наливане на зърното.

Брашнестата мана, както и фузариумът рязко намаляват добива от пшеница. При силно поражение на посевите от брашнеста мана се повреждат не само долните, но и по-високите листни етажи, а накрая и целият клас. В значителна степен развитието на брашнеста мана в посевите на зърнените култури се благоприятства от гъсти посеви и прекомерно внасяне на азотни торове. Спазването на сеитбената норма, количеството на внасяните торове и използването на фунгициди в подходящите фази от вегетацията на пшеницата намаляват риска от масово разпространение на болести до минимум.

В генеративната фаза на развитие на пшеницата трябва да се отделя голямо внимание на неприятелите, по-точно на пшеничния трипс. Максималната численост на имагото на този вредител в посевите с пшеница се наблюдава в началото на изкласяване. Най-голяма вреда нанасят ларвите, хранещи се с класовите плеви и зърното. При широко разпространение на трипс, добивът от зърно намалява с 200 – 250 кг/дка.

Вредната житна дървеница е от типа на смучещите фитофаги и е един от най-опасните неприятели по пшеницата. В късни фази на вегетацията, освен листата, дървениците повреждат стъблата и класовете. Ако стъблото е повредено от вредителя до началото на изкласяване, това води до празнокласие и значително намаляване на добива. Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от ларвите зърна се деформират, тяхната маса намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.

Целият комплекс от мероприятия по хранене на пшеницата, защитата й от гъбни болести и неприятели позволяват да се удължи функционирането на фотосинтетичния апарат до 10 – 12 дни, а това, от своя страна, способства доброто наливане на зърното и повишаване съдържанието на протеин и суров глутен.

Значително намалява кълняемостта на зърното на пшеницата и неговото качество от преждевременното му покълване в класа. Този проблем е характерен при обилни валежи по време на жътва. В отделни години загубата на зърно от преждевременното покълване на корен може да стигне над 40%. Известно е, че при едва забележимо навлажняване на зърното добивът на брашно рязко намалява, физическите свойства на тестото се влошават, еластичността му се губи, хлябът от такова тесто е с изключително лошо качество. Най-голяма склонност към покълването на корен имат сортовете пшеница с бяло зърно. Това обикновено е обусловено от активността на ензима алфа-амилаза, който разрушава брашното в ендосперма на зърното. Такъв процес започва след завършване на покоя. Преждевременното прорастване на семената на пшеницата се провокира не само от морфологични признаци (бяло зърно, плътност на придържане на плевите в класа), а така и от външни фактори: чести дъждове, резки колебания в температурата, наличие и количество на хранителни вещества. Важно значение в устойчивостта към прорастване на семената имат фитохормоните (абсцизова киселина и гиберелин), а така също и специфичните гени, които са налични в генотиповете на всички сортове пшеница.

Тъй като диагностиката на пшеницата към преджътвено покълване непосредствено в полето е затруднена, обикновено този показател се анализира в лабораторни условия с помощта на падащи числа, които корелират обратно с активността на aлфа-амилазата. Понижението на падащото число означава по-висока активност на амилазата и обратно. Други разпространени показатели за устойчивостта на пшеницата към прорастване в класа е индексът на прорастване – той зависи от природните условия, при които е протекло формирането на семената. Определено е, че сортове пшеница, устойчиви към прорастване на корен, имат падащо число в границите 250 – 450 с. На този факт следва да се обърне внимание при избора на сорт преди сеитбената кампания.

Устойчивостта на сортовете пшеница към преждевременно покълване в класа е свързана и с друг показател – продължителност на следжътвеното доузряване на семената. Отсъствието на този период в дъждовни години предизвиква преждевременно прорастване на семената. Освен това, ако срокът за доузряване се увеличава, е възможно да се намали полската кълняемост на свежоприбраните семена.

Следжътвено доузряване

Следжътвеното доузряване е сложно явление, продължителността на което може да е от няколко дни или да се проточи с месеци. На тези процеси оказват значително влияние особеностите на сорта, грижите за семепроизводните посеви и природните условия в периода от наливане на зърното до пълното му узряване. Според някои автори, при сеитба на семена, реколтирани предишната година, се наблюдава по-ранно и дружно поникване, осигуряващо формиране на добър посев до началото на зимата. Към момента няма еднозначна информация за относителното влияние на агроекологичните условия на периода на покой на семената. По данни от наблюдения, продължителността на следжътвения покой се влияе от природните условия в периода на зреене и прибиране. При голямо количество дъждове и понижение на температурата на въздуха, периодът на следжътвено доузряване на семената се увеличава.

Такова въздействие на природните условия се отразява особено на сортове, в които генетично е обусловен кратък период на следжътвено доузряване на семената.

Тези сортове притежават висока устойчивост към преждевременно прорастване на семената в класа, затова този показател е тясно свързан с периода на следжътвено доузряване на семената. Обикновено в последните години восъчната и пълната зрялост на зърното на пшеницата настъпва още в началото на юли. Затова дори при сортовете с продължителен период на доузряване на семената, който може да продължи до 60 дни, този процес приключва до настъпване на оптималните срокове за сеитба, не оказва негативно влияние на кълняемата енергия на семената и не причинява „шарени“ посеви.

Прибиране на реколтата

По време на прибиране на реколтата трябва да се отчитат не само природните условия, но и особеностите на сорта. Да, всеки сорт има своя устойчивост към прорастване на корен и оронване при достигане на пълна зрелост на зърното. Ако се подценят тези условия, няма да се избегнат значителните загуби на зърно и влошаването на неговите качествени показатели. Пшеницата няма дълъг период за оптимално прибиране на реколтата. След настъпване на пълна зрелост на зърното за прибиране на реколтата има по-малко от 10 дни. Затова, особено при неблагоприятни природни условия, загубите на добив рязко нарастват. По-ранно започване на жътвата също не бива да се прави, защото нарастват енергийните разходи за сушене на зърното. Ако жътвата трябва да започне по-рано, в случаи, когато посевите зреят неравномерно или са заплевелени, е наложително да се направи разделна жътва. Косенето на пшеницата при такива условия започва от три до пет дни преди пълна зрелост на височина най-малко 20 – 25 см за добро проветряване и сушене на откосите.

Не трябва наведнъж да се коси голяма площ, която превишава дневната норма за работа на комбайна с подбирач. В случай на закъснение с вършитбата и попадане на откосите под дъжд, добивът и качеството на зърното намаляват.

Разбира се, в случаи на нормални посеви, където пшеницата узрява равномерно, най-добрият икономически ефект обикновено се постига при директна жътва в първите пет дни след настъпване на пълна зрелост на зърното. За увеличаване скоростта на прибиране и намаляване на енергийните разходи за сушене на зърното в някои случаи преди жътвата е целесъобразно използването на препарата Раундъп. Хербицидът се използва седмица преди жътвата при влажност не по-голяма от 30%. Други положителни фактори от това приложение са допълнителният контрол на плевелите за следващите култури. Посевите, които са били нападнати от болести (фузариум по класа), трябва да се прибират колкото може по-бързо и да се съхраняват отделно.

Количеството на прибраната реколта от пшеница и нейното качества са тясно свързани с природните условия, използването на минерални торове, биопрепарати, химични средства за защита на растенията и внимателния избор на сорт. Всичко това дава възможност да се получи максимален добив при минимални разходи.

Публикувана в Растениевъдство

В края на миналата седмица, на 10 май, Министерството на земеделието на САЩ публикува първата си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс през следващата 2019/20 маркетингова година. Цифрите на USDA за глобалните добиви от пшеница (777,50 млн.т) и царевица (1,13 мрд.т ) бяха забележимо по-високи от пазарните нагласи и оказаха силно депресиращо влияние върху котировките на основните зърнени култури на световния пазар.

Най-ниски ценови стойности на борсата в Чикаго юлските контракти на зимна пшеница и царевица маркираха в началото на деня на 13 май - $153,75/т и $135,05/т съответно. В края на същия ден обаче ситуацията рязко се промени.

Публикуваните в по-късните часове оперативни данни на Министерството показаха драстично изоставане на темповете на сеитбата на царевица в Щатите от нормалните за този период нива – 30% срещу 66% и всичко това на фона на крайно неблагоприятна метеорологична дъждовна прогноза. Последва рязко нарастване на спекулативните покупки на фючърсния пазар и на 16 май юлският контракт царeвица затвори в Чикаго на равнище $149,20/т, с 11 долара положително отклонение в рамките на седмичния период. Търговците коментират, че това е най-голямото седмично ценово отклонение, регистрирано на пазара на царевицата от 4 години насам. Рязкото поскъпване на фуражното зърно раздвижи и житните котировки, като цената на юлския контракт зимна пшеница в Чикаго в рамките само на една седмица се покачи от $157,80/т до $171,60($181,50 – 16.05.19 г.).

Ценовото рали в Щатите се отрази здравословно и върху зърнените пазари на Стария континент. При откриване на борсата в Париж мелничарска пшеница се търгуваше по EUR174,25/т, в сравнение с ценовото дъно от EUR 167/т, регистрирано на 13 май 2019 г. (EUR 171,50 – 16.05.18 г.). До нивата от началото на май се възстановиха и котировките на мелничарското зърно реколта 2018 г. на физическия пазар – до около EUR190/т FOB Руан за френска пшеница и EUR191/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин. 12,5% протеин (EUR171 FOB Руан r EUR177 FOB Балтийско море – 17.05.18 г

С 2-3 долара през изминалите седем дни се повишиха и експортните цени на руската и украинската пшеница (12,5% протеин) нова реколта до $182-185/т FOB черноморско пристанище ($190-200/т16.05.18 г.).

Твърд тон през изминалите седем дни характеризираше и развитието на пазара на сурово слънчогледово масло. Към 17 май 2019 г. цената му на пазара в Ротердам се изкачи до $725/т, в сравнение с $705/т на 9 май 2019 г. Средно с 20 долара според търговски източници поскъпна маслото и на украинския пазар – до $675-685FOB, в сравнение с $663-670/т в края на предходната седмица и $760-770/т – 17.05.18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта