Една от основните задачи пред човечеството е да отгледа колкото е възможно повече храна, като едновременно с това ограничи негативното въздействие на промишленото земеделие върху околната среда. Международна група учени е изследвала как пространствената структура, в която се сеят културите влияе върху резултатите от вегетацията.

"В болшинството случаи по-високи добиви и по-малко плевели се наблюдават при сеитбата на земеделските култури в равномерна решетка, където всяко растение е еднакво отдалечено от съседните както вътре, така и между редовете", казва професор Джейкъб Вайнер от факултета на науките за растенията и околната среда на Копенхагенския университет.

Професор Вайнер и неговите колеги от Североизточния селскостопански университет в Китай са провели обширна научна работа, публикувана в списание  «Advances in Agronomy».

Получените от различни източници данни и практическите тестове са показали, че еднаквоотдалечената схема на сеитба е довела до по-високи добиви в 76 на сто от опитите и до по-малко количество на плевелите при 73 на сто от опитите.

Учените са разгледали три от най-широко отглежданите в света култури - пшеница, царевица и соя.

При много от опитите добивите са били с 20 на сто по-високи при сеитбата под формата на решетка, като в един от опитите добивите са се увеличили с 60 на сто при пшеницата и с 90 на сто при соята. Що се отнася до плевелите, то еднаквоотдалечената схема на сеитба е довела до намаляването им с над 30 на сто в сравнение с традиционните методи.

Когато семената се засяват на еднакво разстояние от всичките си съседи, корените се разпространяват и заемат почвеното пространство по-бързо, лесно и ефективно, поглъщайки хранителни вещества.

"От екологична гледна точка това е печелившият вариант. Получава се по-малко измиване на азота и може да се спести от хербициди поради по-малкото количество на плевелите. Този метод за увеличаване на рентабилността на земеделието е определено устойчива от екологична гледна точка", е заключението на учените.

Публикувана в Растениевъдство

В Европа преразпределянето на сеитбената норма в зависимост от почвените условия отдавна е станало ефективен инструмент за икономия на семена и оптимален баланс на добивите. У нас тази технология прави първите си стъпки. Какви са характерните особености на техниката за диференцирана сеитба и какво трябва да се знае при закупуването й?

Ася Василева

С терминът „диференцирана сеитба“ е прието да се обозначава коригирането на сеитбената норма в съответствие с предварително съставени работни карти, привързани към координати в пространството. С други думи това е увеличаване или намаляване на количеството на семената в зависимост от местоположението на сеялката.

Донякъде диференцираната сеитба се прилага отдавна, но преди всичко това се правеше в ръчен режим и се управляваше от механизатора. Технологията на диференцираната сеитба в съвременното й разбиране, тоест от гледна точка на цифровото земеделие, предполага автоматична промяна на сеитбената норма въз основа на работна карта без човешка намеса.

Основният фактор, оказващ влияние върху диференцираната сеитба в някаква степен, са почвите, които могат кардинално да се различават помежду по отношение на плородност, плътност, киселинност и влажност. И ако недостигът на химически елементи в почвата или уплътняването й могат да се компенсират за сметка на внасянето на торове или механично разрохкване, то такъв фактор като влагата се поддава на коригиране само с огромни разходи на труд. И ако земеделците са направили тези огромни разходи, то те биха искали да получат максимална възвръщаемост. Именно това е призванието на технологията на диференцираната сеитба, която позволява да се увеличи нормата и да се правят по-сгъстени посеви в благоприятните за растежа на културите условия, например, в зоните на полето, които се напояват, и по-разредени – в по-малко благоприятните. Така се повишават добивите в подходящите зони и се намаляват рисковете от конкуренция между растенията в неподходящите.


Защо?

Диференцираната сеитба се прилага най-често при напоявани площи. Напоителните установки обикновено са кръгови, съответно влагата се разполага по определен и постоянен радиус. Това означава, че вътре в кръга – на участъка с благоприятен воден режим, растенията могат да се засяват с висока или обичайна норма, а извън неговите предели (обикновено полята имат правоъгълна форма, поради това остава достатъчно много място извън ареала на напояването) – със занижена норма. Подобна практика е достатъчно широко разпространена при сеитбата на царевица в засушливи райони. Например, според препоръките на компаниите производители на царевични хибриди като

DuPont Pioneer, количеството на семена на напоявани площи може да бъде два пъти по-високо (около 100-105 000 семена на ха), отколкото извън техните предели (60-65 000 семена на ха), където водният режим не е така благоприятен. Тази технология е широко разространена в Америка, Израил, Арабските страни и т.н.

За засушливи райони това е преди всичко икономия на семена и едновременно увеличаване на добивите. Работата е там, че при недостиг на влага растенията започват да се конкурират помежду си и намаляват добивите, съответно сеитбената норма там трябва да се намали. Но в същото време там, където на полето има благоприятни участъци, е изгодно сеитбената норма да се увеличи. В крайна сметка добивите от цялата площ се увеличават с 10-30 на сто. Впрочем, същото диференциране може да бъде направено в райони с преовлажнени почви, но при обратен алгоритъм.


Диференцината сеитба може да се прилага и на площи с участъци, където почвата е преуплътнена, както и засолена. Там сеитбената норма може да се намали два пъти.


Съществуват почви, които са склонни към самоуплътняване. Това е поясът на географска ширина 45 градуса на север и юг от екватора, а площта на тази почва в света е 248 млн. ха. Тези почви са особено трудни за разрохкване, тъй като имат много тесен диапазон на оптимална за дълбоко разрохкване влага. Тяхното подобряване е практически невъзможно, нито фосфорът, нито органиката са в състояние да променят генетичната им структура. Единственото, което е възможно е сеитбените и торовите норми да се адаптират към тях с помощта на технологиите на прецизното земеделие.


Именно поради това една от основните задачи на агронома е да открие неплодородните зони и да зададе на тях минимални сеитбени норми. Да не се засяват изобщо тези площи не е решение, тъй като тогава ще бъдат превзети от плевели. А ако се зададе минимална сеитбена норма, то може ефективно да се спестят семена и в същото време да не се остави шанс на плевелите.

Началото е картата

Алгоритъмът на работа е сходен с диференцираното торовнасяне – заложената в компютъра работна карта, привързана към координатите и съответстваща на конкретен участък автоматично променяща се сеитбена норма.

Съответно, първото за което трябва да се погрижи стопанство, планиращо да приложи диференцирана сеитба е съставянето на работни карти. Днес с това се занимават много компании. И критериите за съставянето на картите могат да бъдат различни – основани на статистиката за добивите, почвен анализ, режим на влагата, радиусът на поливане и т.н.

Такива карти вече почти конвейерно се правят за диференцираното торене и пръскане на растенията, но в контекста на диференцираната сеитба могат да възникнат нюанси със сеялките за окопни култури. Това е свързано с факта, че препоръките за внасянето на торове и препарати за растителна защита се правят в кг на хектар, докато при сеитбата на окопните култури трябва да се оперира с хиляди семена на единица площ. Или в картата трябва да е зададено разстоянието между семената (сгъстен или разреден поток).


Пректиката показва, че фермерите, желаещи да прилагат технологията на диференцираната сеитба не могат да работят с картите за диференцирано торене – сеялката не ги чете, или по-точно не определя по тях сеитбената норма. Особено това се проявява при сеялките за окопни култури. Така че този аспект трябва да се уточни преди съставянето на работните карти.

Технически това се решава достатъчно просто. Съществуват формули за превод. А при кръгово напояване картите на добивите изобщо може да не бъдат необходими. Навигацията в този случай се прави по разположението на поливните кръгове.

При едновременна сеитба и торене трябва да се разполага с двуслойна карта, в която са заложени заданията за диференцираната сеитба и диференцираното торене. Този метод вече е изпробван в практиката. През 2019 г. компания AMAZONE демонстрира работа с едновременна промяна на сеитбената и торовата норми с едно работна преминаване на сеялка DMC PRIMERA 9001. Използвани са карти, съставени въз основа на многогодишни спътникови снимки и анализи на почвата.


Ако стопанството възнамерява да работи с диференцирана сеитба, то само картата на добивите от комбайна няма да е достатъчна. Освен нея трябва да има като минимум данни от минералния анализ на почвите и статистика на биомасата (спътникови снимки за период от 5 години). Или поне за периода на сеитбооборота. А колкото по-голям е периодът на проследяване, толкова е по-висока точността на картата.


Монитор

Мониторите на различните производители четат картите в определен формат и с определено разширение. И преди да се пристъпи към работа, трябва да се изясни в какви формати „общува“ наличното в стопанството оборудване и какви разширения на файловете чете, за да се избегнат излишни проблеми. За универсалност може да се използва конвертор или да се работи с файлове с отворен код, които се свалят от интернет порталите за техниката на всички производители.


Някой от големите производители вече създадоха програмни продукти, позволяващи да се адаптират карти с различни разширения за техните терминали. Например, новата система AG-DATA Integrator на база(съвместен проект на «ЦентрПрограммСистем» и John Deere) позволява да се използват практически всякакви карти и те да се четат на дисплея на тракторите на John Deere през собствената им операционна система.


Ключ

За да се осъществи промяната на сеитбената норма в автоматичен режим освен самата карта на полето е необходимо да се активира лиценза, тоест да се закупи ключ за разблокиране на програмата. Използват се две контролиращи машини заедно и трябва да се активират два ключа – на сеялката и на трактора. Това трябва да се направи както в случай, че сеялката има собствен монитор, така и когато е оборудвана с терминал на друг производител (например, Trimble или Raven). Впрочем, при топ-версиите на терминалите на производителите на електроника (например, Trimble) тези лицензи се активират при закупуването им.


Трактор

С цел икономия на средства е добре да се обърне внимание на ISOBUS-съвместими машини. В този случай няма да се наложи закупуването на допълнителен терминал за сеялката. Като правило съвременните трактори и инвентари поддържат този протокол. Но ако в машините няма такава система за общуване, то е препоръчително да се поставят външни системи за управление (например, Trimble).

Убедете се, че машината е действително ISOBUS-съвместима.Случва се, земеделецът да е напълно сигурен, че неговият трактор работи с ISOBUS-протокол и се отказва да купува допълнителен терминал за сеялката. Но при включването й се оказва, че машината има само подготовка за ISOBUS.

Още на етапа на закупуване на машините трябва да се предупредят доставчиците, че прикачната машина ще се използва без собствен монитор. Не е лошо да се уведоми и продавача на сеялката каква навигация използва клиентът.

Повечето трактори вече имат асистираща система и може да се използва навигацията на тази система. Но за всяка навигация сеялката се окомплектова с различни кабели и съответно, различни контактни точки. Например за техниката на John Deere и електрониката на Trimble те са различни. И ако се планира включването към тези навигационни системи, то трябва да се закупи комплект преходници предварително (не струва повече от €50).

Цялата статия - само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Агротехника
Jean-Paul Renoux, AGPM (Ассоциация на производителите на царевица, Франция)


Сеитбата на царевица е фундаментална фаза в отглеждането и получаването на добиви от тази култура. Датата и качеството на сеитбата са критериите, от които зависи успешното отглежането на растенията.

Дълбочина и качество на засяване 

Всички земеделци се стремят към бързо и дружно поникнали растения. За да прорастне, семето трябва да се намира в достатъчно влажна и наситена с кислород среда.

Сеитбата трябва да бъде:

• достаточно дълбока (≥ 4—5 см) за защита от слани, птици и повърхностно пресъхване на почвата;
• не твърде дълбока (< 9—10 см) — за да се изтощят жизнените запаси на семето при прорастване, да се намали периодът на покълването, да се намалят рисковето от нападения на паразити, растения и животни.
В зависимост от типа на почвата и датата на сеитба, семената се поставят на дълбочина от 4 до 7 см, като се внимава:

• почвата да не бъде твърде влажна;

• семената да се намират в достатъчно добре обработена почва, за да могат да имат контакт със земята;

• на твърди почви, буците да се разполагат предимно на повърхността, тъй като царевицата пониква добре на каменисти почви и такива с буци пръст;

• редовно се прави загърляне, за да се осигури дружно поникване на посевите.

Еднаквата дълбочина на засяване е по-важна от еднаквото разстояние между растенията в реда.

Важно е да се помни
Ако повърхността на почвата е пресъхнала, то ще трябва да се направи избор - да се сее повърхностно в суха почва или дълбоко в прохладния слой. Компромисно решение ще доведе до поникването само на част от семената, ако времето остане сухо дълго време.

На черноземни почви подготвената повърхност често замръзва, затова семената трябва да се сложат на дълбочина 4-5 см, в плътния слой почва.

В просъхнала почва семената се запазват добре, ако не достига топлина за прорастване и растеж. Семе, започнало да прораства (набухнало), трябва да има възможност да се развива непрекъснато до стадия на прорастване.

Скорост на сеитбата на царевица

Съвременните хибриди гарантират качества, осигуряващи равномерно и бързо прорастване. Така доброто прорастване зависи на първо място от самия земеделец.

Многобройни опити са показали, че върху равномерноста на посевите оказват влияние скоростта на работа и качеството на сеялката, както и подготовката на почвата.

Тези опити са показали също, че качеството и равномерността на засяването предопределят дружното поникване. Растение, поникнало няколщо дни по-късно и изоставащо от съседните с няколко листа, може да даде с 30 на сто по-малко добиви от останалите растения поради конкуренцията. Разликите в стадия на развитие на растенията в един ред са по-важни, отколкото разликите в съседните редове, дори и въпреки факта, че ефектът на границата се усеща при провеждането на опитите.

При скорост над 6 км/ч се увеличава неравномерността на посевите, дори при използването на съвременни пневматични сеялки в добро състояние. При висока скорост зърната се засяват повърхностно, което привлича птиците. Прекомерната скорост на първо място се отразява върху системата за засяване, тъй като е практически невъзможно да се програмира плътността на посевите. При скорости от 6 до 12 км/ч се губят до 10 на сто от засетите семена.

На пазара вече се предлагат сеялки от нов тип. Сеялките с пневматично подаване и засяване на семената позволяват да се работи на скорост над 10 км/ч. С появата на пазара на бързи сеялки (Amazone EDX, Horsch Maestro, Vaderstad Tempo) на преден план излиза въпроса за запазването на качеството на сеитбата при увеличаването на работната скорост. Скорошни опити, проведени от Института за растениевъдство  ARVALIS (Франция), са обнадеждаващи и потвърждават мнението на потребителите. Увеличаването на работната скорост при сеитбата до  11 км/ч при преминаването на машинато от 7 до 11 км/ч. не води до влошаване на качеството на сеитбата, тъй като сеялките са тежки, а засяващия блок на машината притиска почвата, ограничавайки вибрациите на дисковете, които са причина за неравномерната сеитба при сеялките с традиционна конструкция.
 
Повторната сеитба на царевица рядко се оправдава
При недружно поникване е изключена повторната сеитба, редом до вече поникнали на места растения. Растенията от втората сеитба ще страдат от конкуренцията на по-развитите си съседи, а също така ще бъдат стерилни. Ако се налага да се презасява, то трябва да се сее в зоната, където семената са покълнали зле. С оглед на разходите за повторна сеитба, намаляването на потенциала поради късната сеитба, способността на царевицата да компенсира част от поникналите растения, се установяват гранични показатели за презасяване от 55 000 растения за ранните сортове и 45 000 при късна сеитба.
Трябва да се вземат под внимание сроковето на презасяването. Зрелостната група на избрания сорт трябва да позволява узряването на растенията.
Важно е да се помни
Каквато и да бъде сеялката, обаче, както и да бъде подготвена почвата, качеството на работа е гарантирано при скорост от 7 км/ч. Сеялките за бърза сеитба на стандартно подготвени почви запазват способността си качествено да засяват семената на скорост до  11 км/ч. Над този показател, качеството може да се влоши.
Да се увеличи производителността на сеитбата, особено при континентални условия с ограниченият им времеви прозорец, без вреда за качеството й и поникването на растенията, може само увеличавайки редовете на сеялката.
Публикувана в Растениевъдство

От производителността и качеството на работата на тази машина пряко зависят добивите на стопанството. По време на сеитбената кампания тя трябва да работи бързо, безотказно, с висока точност и в строго предписаните срокове

Ася Василева

Сеялката се експлоатира само 3-4 седмици в годината, но понякога, заради капризите на времето, сроковете на сеитбената кампания силно се съкращават и обемът работа, определен за 2 седмици, трябва да се свърши например за 5 дни (между дъждовете). Така че натоварването върху тези машини може да нараства значително. Затова и при избора на сеялките земеделецът трябва да се ориентира към здрави, невзискателни и поддаващи се на ремонт в стопанството машини.

От друга страна, стопаните искат да имат максимално автоматизирана, „умна“ машина с голяма работна ширина. За да се намери оптималният вариант и за да не се допуснат грешки при избора на сеялката от самото начало, фермерът трябва да предостави на търговеца възможно най-пълната информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът споделя само част от плановете си. А после, в процеса на работа, се изясняват важни особености, но време за оправяне на ситуацията вече няма. Например, фермерът споделя каква култура ще сее, но не казва, че работи с нестандартни сеитбени норми. Като резултат се налага да се сменят ботушите, да се чака за доставката им и да се бави сеитбата.

Основните детайли, които трябва да бъдат известни на продавача по време на сделката, са технологията на отглеждането на културите, агрофонът, по който се сее, релефът, контурите на полята, разнообразието на културите, средните размери на полетата, тяхната отдалеченост едно от друго и необходимостта от транспорт, състоянието на машинния парк в стопанството, готовността на персонала за обучение и неговата отговорност.

Избор на работен орган

Основните работни органи са дисковите и анкерните ботуши. Практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Тук критериите за избор са технологията на почвообработката, равността на полето, машинният парк и икономическата ситуация в стопанството.


По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва. Те се предпочитат в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. С тях на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

А основният недостатък на култиваторните сеялки е лошото копиране на релефа (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По тази причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно. Сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е суха след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата, благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху растителни остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Експерти съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи трябва да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници) и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземат предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 7001000 дка, то логично ще е да се работи с 12-16-метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще дърпаме?

Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Характерна грешка при избор на сеялка е недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи числа, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина.

Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да забравите за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло, специалистите са единодушни, че за осигуряване на нужната скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Агротехника
Неделя, 01 Март 2020 15:52

250 000 продадени сеялки AMAZONE

След като продаде 250 000 сеялки, AMAZONE определено има специален повод за отпразнуване на това постижение. Не само заради впечатляващия обем от четвърт милион реализирани продажби, но и заради погледа назад към дългата история на успешната разработката на сеялката.

Историята на сеялките датира от 1947 г., когато инж. Хайнрих Драйер (Heinrich Dreyer) съвместно с г-н Кадеман (Kademann) работи върху разработването на първата сеялка D1 с работна ширина от 2 метра и която била оборудвана с иновативното сеещо колело Elite за фини и нормални семена. Тази сеялка прави революция в засяването на междинни култури, тъй като за разлика от другите сеялки по това време, D1 не изисква непрекъсната смяна на сеещите колела.

През 1966 г. за първи път на пазара е лансирана сеялка под формата на легендарната сеялка D4, комбинирана с активна ротационна брана. Нейният наследник D7 е въведен през 1972 г. и се превръща в най-продаваната сеялка в света за всички времена.

С лансирането на RPD DrillStar през 1988 г., AMAZONE предлага първият гумен клиноводен притъпкващ валяк.

Последната разработка в областта на комбинациите с конвенционални сеялки е Cataya, която разполага с прецизна дозираща система, електрическо задвижване на изсяващия валяк и централен център за настройки за бързо регулиране на дозиращата система и удобно калибриране.

През 1995 г. пневматичните сеялки допълват продуктовата гама при конвенционалните сеялки. В основата им стои пневматичен резервоар за семена за предни гуми с въртящ се култиватор и колесен уплътнител. Следващите разработки като популярната пневматична прикачна сеялка AD-P и по-нататъшната й оптимизация отвеждат технологията до днешната Centaya.

Centaya разполага с електричеки задвижван агрегат за превъртане на изсяващата норма и може да бъде оборудван с двоен дисков нож на плуга TwinTeC+ или с един дисков нож RoTeC.

За да отговори на нарастващото търсене на комбинациите от сеялки и почвообработващи приспособления, въведената през 2001 г. пневматична сеялка Cirrus предлага голяма работна ширина - от 3 до 6 метра. Флагманът на тази гама е наскоро лансираният Cirrus-CC. Моделът е оборудван с резервоар под налягане 4 000 литра с два електрически задвижвани сеещи агрегата и допълнителна система за транспортиране, която позволява да се прехвърлят едновременно два различни материала по метода на двойно полагане.

Д-р х. к. Хайнц Драйер успява да постигне още един пробив с въвеждането на директната сеялка NT и нейния наследник Primera DMC за директна сеитба и конвенционална сеитба. Изобретяването на работния орган за директна сеитба оттогава насам прави възможно извършването на директна сеитба върху разнообразни видове необработени почви. Освен това след Primera DMC серията сеялки с голяма работна ширина търпи развитие в последното десетилетие с въвеждането на Cayena и Condor. Благодарение на специалните им изсяващи органи и работна ширина до 15 метра, и двете сеялки могат да достигнат висока производителност върху изключително голямо разнообразие от почви.

Това продуктово портфолио позволява на AMAZONE да предлага на своите клиенти широк асортимент от сеялки и методи за сеитба с работни ширини, вариращи от 2,5 метра до 15 метра, и различни почвени структури.

Публикувана в Агротехника
Четвъртък, 06 Февруари 2020 12:08

Как сеитбата влияе върху добивите

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения


Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

sivba stattya

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

sivba stattya foto 2

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 04 Февруари 2020 14:50

Как да не сбъркаме с избора на сеялка

Сеялката се експлоатира само 3-4 седмици в годината, но понякога, заради капризите на времето, сроковете на сеитбената кампания силно се съкращават и обемът работа, определен за 2 седмици, трябва да се свърши например за 5 дни (между дъждовете). Така че натоварването върху тези машини може да нараства значително. Затова и при избора на тези машини земеделецът трябва да се ориентира към здрави, невзискателни и поддаващи се на ремонт в стопанството машини.

От друга страна, стопаните искат да имат максимално автоматизирана, „умна“ машина с голяма работна ширина. За да се намери оптималният вариант и за да не се допуснат грешки при избора на сеялката от самото начало, фермерът трябва да предостави на търговеца възможно най-пълната информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът споделя само част от плановете си. А после, в процеса на работа, се изясняват важни особености, но време за оправяне на ситуацията вече няма. Например, фермерът споделя каква култура ще сее, но не казва, че работи с нестандартни сеитбени норми. Като резултат се налага да се сменят ботушите, да се чака за доставката им и да се бави сеитбата.

KV tsdrill 0010 productslider

Основните детайли, които трябва да бъдат известни на продавача по време на сделката, са технологията на отглеждането на културите, агрофонът, по който се сее, релефът, контурите на полята, разнообразието на културите, средните размери на полетата, тяхната отдалеченост едно от друго и необходимостта от транспорт, състоянието на машинния парк в стопанството, готовността на персонала за обучение и неговата отговорност.

Избор на работен орган

Основните работни органи са дисковите и анкерните ботуши. Практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Тук критериите за избор са технологията на почвообработката, равността на полето, машинният парк и икономическата ситуация в стопанството.

По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва. Те се предпочитат в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. С тях на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

Massey ferguson Planters and Seeding

А основният недостатък на култиваторните сеялки е лошото копиране на релефа (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По тази причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно. Сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е суха след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата, благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху растителни остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Експерти съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи трябва да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини, трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници) и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземе предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700 – 1000 дка, то логично ще е да се работи с 12-16 метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще дърпаме?

Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Характерна грешка при избор на сеялка е недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи цифри, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина.

Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да забравите за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло, специалистите са единодушни, че за осигуряване на нужната скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Също при избора на трактор експертите препоръчват да се обърне внимание на хидравличните възможности на теглителната машина, с която ще се агрегатира сеялката.  Работата е там, че на всички производителни пневматични сеялки е необходим въздушен поток, създаван от турбината. Тя се върти от хидравличен мотор, за който е необходим постоянен регулируем поток масло от разпределителя на трактора. С новите машини не възникват проблеми. Но ако земеделецът планира да работи с руски трактор, той ще има проблем, тъй като тези машини нямат такива възможности.

Ако в стопанството няма възможност за закупуване на нов трактор, може да се добавят специални опции, които трябва да се поръчат при доставчика на сеялката още при етапа на нейното избиране. Някои производители имат възможност за адаптиране на хидравликите на старите трактори към съвременните сеялки. Въпреки това стопанствата, където се работи с руска техника, трябва да са готови за трудности с адаптирането на електрониката, ще се наложи поставянето на допълнителни кабели между трактора и сеялката.

Публикувана в Агротехника
Понеделник, 27 Януари 2020 09:25

Каква сеялка да изберем

Решението зависи от такива особености на стопанството, като количеството на ежегодно засяваните площи, големината и отдалечеността им, сеитбената норма. Определя се и от времевите прозорци за работа, както и от прилаганите методи на земеделие...

Ася Василева
Предлаганите на пазара сеялки са много и най-разнообразни. Каква да предпочетем – механична или пневматична? Може ли да минем с механичен дозатор, или е необходим електрически? А може би ни е необходима комбинирана машина? И ако да, то с какви работни органи – за активна или пасивна почвообработка? И още въпроси – ще се сее ли върху мулч и каква трябва да бъде работната ширина? Впрочем, последната директно зависи от прилаганото в стопанството сеитбообращение и времевите прозорци за сеитбата.
seja8 2ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И ВМЕСТИМОСТ НА БУНКЕРА
В повечето случаи за производителността на сеялката съдят по вместимостта на бункера ѝ, което е вярно само отчасти. Колкото е по-голям бункерът, толкова по-дълго сеялката може да работи без презареждане, но в същото време колкото е по-голям бункерът, толкова е по-голяма масата на цялата комбинация. Ако такъв бункер е пълен със семена, е необходима голяма фронтална противотежест, а за натоварването на семената ще е необходим товарач. Едновременно с високата производителност очакваме от сеялката сеитбата да се провежда винаги на еднаква дълбочина. Бункер с вместимост 2000 л позволява да се засеят без спиране 90 дка. От първият засят декар до последния теглото на сеялката намалява с около 1,6 тона. А това означава че се променя не само степента на обратното уплътняване, но и дълбочината, на която работните органи обработват почвата, а това на свой ред оказва влияние върху дълбочината на засяването. А при твърде дъждовна есен, когато всеки килограм от теглото е излишен, за сеялка с голям бункер е по-добре изобщо да не се сещаме.
Понякога правилното решение е да се инвестира все пак в осигуряването на добра логистика на семената, а не в огромен бункер.
МЕХАНИКА ИЛИ ПНЕВМАТИКА?
Пазарът предлага сеялки с една и съща работна ширина както в механичен, така и в пневматичен вариант. Най-голямото предимство на механичните сеялки е тяхната простота – в дозирането участва задвижващото колело. При залагане на технологична колея в този случай може да се мине въобще без електроника. Няма необходимост и от компресор. Но трябва да се поддържа минимално количество семена в бункера, за да има винаги семена в дозаторите. При сеитбата на рапица обаче добре са се доказали пневматичните сеялки – поради фуниеобразните бункери за семена са необходими по-малко семена за постоянното им постъпване към ботушите. А и преминаването от един вид семена към друг поради малките обеми е достатъчно лесно. При работа на наклонени терени предимството на пневматичните сеялки е в това, че семената не се събират от едната страна на бункера. Доста често при пневматичните машини има и по-удачно разположение на центъра на тежестта, тъй като бункерът за семената се поставя върху почвообработващата батарея по-близо до трактора.
ДОЗАТОР: МЕХАНИЧЕН ИЛИ ВСЕ ПАК ЕЛЕКТРИЧЕСКИ?
Seja8 3Механичното задвижване, разбира се, е по-просто и надеждно, а и достъпно по цена. Но регулировки по време на движение са възможни само при наличието на серводвигател или хидравлични цилиндри. При това при машини на различни производители често може да се наблюдава ситуация, когато при ниски сеитбени норми засяващата макара се върти в обратна посока, което води до порционно дозиране на семената, а като резултат – тяхното разпределяне не е оптимално. При наличието на електрозадвижване дозирането се регулира от електрически двигател. Тук предимството е в простотата на промяна на настройките на нормата на засяване по време на движение на полето.
УНИВЕРСАЛНИТЕ
Универсални първоначално се наричали сеялките, оборудвани с органи за пасивна почвообработка и подготовка на семенното ложе. Работните органи за подготовка на семенното ложе, бункерът за семената, гумените валяци и в повечето случаи, ботушите на такива сеялки са една неделима част.
Интензивността на почвообработката с дискова брана, или лапите на сеялката, зависи от работната скорост, а тя още при започване на работа трябва да бъде висока. Степента на въздействие върху почвата може да се увеличи за сметка на ред специални пластини CrossBoard. Днес някои от универсалните сеялки се предлагат в комбинация с роторна брана. В този случай интензивността на почвообработката зависи от работната скорост, оборотите на роторните единици, посоката на въртене на зъбците, както и от настройките на подравняващата греда. Поради такова голямо количество регулируеми параметри тези машини се отличават с изключителна вариабелност.
КОМБИНИРАНА ИЛИ СМЕНЯЕМИ СИСТЕМИ?
Ако желанието е да се работи с голяма работна ширина, възниква въпросът дали да се закупи полунавесна универсална сеялка, или да се предпочете комбинирана сеялка, в която сеитбената секция се поставя върху различни почвообработващи органи, както прикачни, така и полунавесни?
Сменяемата система се отличава с това, че сеялката може да се комбинира с роторна или дискова брана, култиватор. Такава разноплановост, разбира се, се е отразила върху вместимостта на бункера за семената – тъй като той се транспортира от шасито на почвообработващата машина, неговата вместимост е донякъде скромна.
В комбинираните машини сеялката и почвообработващите органи са единна машина, поради това теглото на бункера може да бъде пренесено върху цялата ширина на изравняващите валяци, а вместимостта му може да бъде доста сериозна.
ИЗБОР НА БОТУШИ
Широкоразпространените преди анкерни ботуши днес се предпочитат все по-рядко, а продажбите на машини с едно- и двудискови ботуши значително се увеличават. Това се обяснява с тяхната универсалност – може да се сее на изорани площи, върху мулч и по метода на директната сеитба без заплаха от задръстване с растителни остатъци.
Анкерните ботуши са универсални. Дълбочината на сеитба се постига за сметка на налягането върху ботуша.
Еднодисковите ботуши са по-подходящи за сеитба по класическата технология и сеитба върху мулч. Частично дълбочината на работа се определя от налягането върху ботуша.
Еднодисковият ботуш с дисков чистач от полимер (CX или RoTec) също се препоръчва за традиционна сеитба и сеитба върху мулч. Полимерният диск служи за почистване на основния диск и в същото време, явявайки се опора за ботуша, участва в регулирането на дълбочината на сеитбата. Налягането върху ботуша определя дълбочината на сеитбата.
Понякога веднага след еднодисковия ботуш следват подравняващите валяци. Тяхното предназначение не е само в притъпкването на семената в браздата, те отговарят също за поддържането на дълбочината. Ако валяците са абсолютно независими от дисковия ботуш, то те не изпълняват функции за поддържане на дълбочината, основната им роля е затварянето на браздата и обратното уплътняване.
Двудисковите ботуши с едно закрепване поддържат точна дълбочина на сеитба благодарение на валяците за водене по дълбочина и притискащите валяци, но това работи, докато полето е равно като дъска. В останалите случаи дълбочината на сеитба в двата реда ботуши се различава. Тъй като дискът и подравняващият валяк се въртят около точката на закрепването, да се промени работната дълбочина с регулиране на диска, е възможно само частично. Най-добра точност на работа по отношение на дълбочината демонстрират двудисковите ботуши на паралелограмно окачване с интегриран валяк, отговарящ за затварянето на браздата и водене по дълбочина.
seja8 5ИЗВЪН РАМАТА, КОЛЕЛАТА И ЗАСЯВАЩИТЕ АПАРАТИ...
Много необходима за фермерите днес функция на сеялката е възможността за внасяне на торове. Внасянето на торове едновременно със сеитбата е особено важно, ако се работи по технологията No-till, защото това е единствената възможност торовете да бъдат заровени в земята при тази система на земеделие. А липсата на възможност да се внасят торове едновременно със сеитбата почти винаги означава загуба от добивите.
Интересни са решенията, позволяващи едновременно да се внасят два вида торове, в това число течни. При това, за да се избегне контактът със семената при окопните култури, те трябва да се внасят на разстояние от 5 см от реда. Важно е сеялката да може да го прави.
В случая с течните торове възможността да се внасят отделно няколко вида позволява да се избегнат проблемите от смесването им. Повечето производители предлагат окомплектовка за течни торове. Те могат да имат помпи със задвижване от силоотводния вал или от електромотора. Има варианти с механично верижно задвижване от колелата – проста и надеждна конструкция, която осигурява дълъг живот на машината.
Друга интересна опция, предлагана на пазара, е внасянето непосредствено в реда при сеитбата на биостимулатори и/или инокуланти за соя. Също така е възможно внасянето в браздата на фунгициди и инсектициди, при това в допълнение към стимулаторите на растежа. Така се създава допълнителна защита и се увеличават добивите. Има опции и за внасянето на гранулирани инсектициди и репеленти за птици.
А от това, което прави сеялката днес не просто сеялка, трябва да се спомене още навигационното оборудване и възможностите за изключване на отделните секции. Тези функции позволяват да се формира технологична колея и да се избегнат припокривания при обръщане на машината и при работа на площи със сложни релефи.

Публикувана в Агротехника

Ефектът на мероприятието зависи от професионалното и компетентно подбиране и прилагане на продуктите

Агр. Петър Кръстев

Пшеницата е най-разпространеното културно растение в света, тя е включена в хранителната дажба на всеки трети жител на планетата. В последните годинитази култура се отглежда на площи, вариращи в рамките от 216 до 225 млн. хектара. Въпреки това тя е силно чувствителна към нападение от болести и неприятели, а през последните десетилетия страда и от все по-осезаемите промени в климата.

Tretirane semena

Типове коренова система за ефективно усвояване: А – фосфор (ортофосфат), манган, мед, никел, В – калий, С – азот (нитрати), сулфати, борати.

В последно време сериозен проблем еувеличаването на променливостта на климатичните условия, а също изачестяване на периодите, неблагоприятнизаотглеждане на културитепрез вегетационния сезон. В същото време динамиката насветовните цени на пшеничното зърно и увеличаване търсенето на тази култура способстват интензификацията нанейното производство. Затова усилията към получаване на високидобиви от пшеница са световна тенденция.

Успехът се залага още в грижите за семето

В научната и приложната литература много първоизточници разглеждат, а практиката безспорно доказа, важността от формирането на мощна коренова система на растенията.Тя осигурява максимално ефективно използване нахранителните вещества и влагата от почватазаполучаване на високидобиви. В същото време оттокът навъглеродаза построяване на кореновата система може да бъде фактор за ограничаваненеговото постъпване към генеративните органи. Затова целта на агронома е създаване на условияза висока активност на кореновата система на растенията и осигуряване на баланс между нейното развитие и ефективно използване на хранителните елементи и влагата. Общите подходи към формиране на кореновата системаза високи нива на поглъщане на отделните неорганичниелементи са посочени на схемата.

В същото време нанасянето на отделнитехранителни микроелементивърху семената по време на тяхното предсеитбено третиране има съществени ограничения, свързани с отрицателното действие от повишаване на осмотичното налягане на работния разтвор заобеззаразяванеи на кълняемостта на семената. Нанасянето на микроелементие възможно в малки дози– 5-50 г от определен елемент на тон, с изключение на мед. Единствениятелемент, чието нанасяневърху семенатапо време на обеззаразяването е целесъобразно, е фосфорът във формата на водоразтворимортофосфат. Пригодни за нанасяне на повърхността на семената са и препаратите, съдържащи монокалиев фосфат (МКФ) в доза 100-500 г/т. В същото време не трябва да се забравя, че срокът насъхранение на такива семенадо сеитбата трябва да се намали до минимум.

Нанасянето на повърхността на семената на високи дози амониеви, калиеви и медни катиони трябва да се избягва. Недопустимо е прилагането на растежни регулаторизаедно с обеззаразителите, които не са посочени в препоръките на производителите, защото могат да доведат до предварително покълване на семената преди сеитба.

Изводи

Защитата на семената от болести еизключително важен технологичен елемент за осигуряване нормалното развитие на пониците на културата и реализиране на генетичния потенциал на сорта през вегетацията. По времена подготовкатакъм сеитба на пшеница и други зърнени култури трябва да се вземат предвид предшестващите години, възможнитепромени в природните условия в течение на вегетацията, последните достижения на селекцията и генетиката. Също така следва да се отчита същественото влошаване на фитосанитарната ситуация в агрофитоценозите в последните години. Заедно с това адекватната защита на посевите от болести и съответстващите мерки за формирането на мощна коренова системаот самото начало на вегетациятаощепрез есента са важни фактори за повишаване устойчивостта на посевите към неблагоприятни условия на отглеждане и достигане на високи нива на добиви от зимните житни култури.

Най-евтиният контрол на болестите и неприятелитепрез вегетацията на културите е обработката на растенията с максимални дози регистрирани обеззаразители, препоръчани от производителите на препарати. Тяхното правилно приложение ефективно ще контролира причинителите на болести есента и в раннопролетния период, а същои в условия на засушаване (без ретардантен ефект).

Качествената обработка на семената на културните растения с комплексни иновационни обеззаразители е ключ към високи и стабилни добиви.

Публикувана в Растениевъдство

Агр. Петър Кръстев

В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.

Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.

Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.

Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.

Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.

А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.

А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.

Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.

Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.

Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“

Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.

Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.

Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.

Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.

Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 15

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта